№ 47539
гр. София, 17.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА Гражданско
дело № 20241110164878 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо. Настоящият състав намира за неоснователни възраженията на
ответника, доколкото значението на приложената кореспонденция за делото е посочено в
обстоятелствената част на исковата молба, а другите възражения касаят тяхната
доказателствена стойност, по която съдът следва да се произнесе с решението. На ищеца
следва да бъдат дадени указания да представи заверен превод на писменото доказателство,
посочено в т. 19 от приложенията на исковата молба, касаещо предоставените му средства за
изпълнение на работата.
Доказателственото искане на ищеца за събиране на гласни доказателствени средства
се явява недопустимо на основание чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК, доколкото съобразно чл. 62, ал. 2
КТ за установяването на изменения в трудовия договор е необходима писмена форма.
Доказателственото искане на ответника са събиране на гласни доказателствени
средства се явява допустимо, относимо и необходимо, като съгласно чл. 159, ал. 2 ГПК
следва да бъдат допуснати до разпит двама свидетели.
Доказателственото искане по чл. 190 ГПК да бъде задължен ответника да представи
административната преписка по извършената проверка от ГИТ и постановените
задължителни предписания, следва да бъде уважено за задължителното предписание. По
отношение на останалите писмени доказателства, следва да бъде оставено без уважение,
доколкото същите не изхождат от ответника, а от административен орган.
Доказателственото искане по чл. 190 ГПК относно ведомостите за изплатените
трудови възнаграждения и обезщетения за процесния период следва да бъде уважено.
Доказателственото искане по чл. 176 ГПК следва да бъде оставено без уважение,
доколкото първият въпрос не е спорен между страните, а вторият е неотносим към предмета
на делото.
1
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД, както следва:
Предявени са осъдителни искове, както следва:
-осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 2 000
лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. август 2024г., както и сумата
от 2 608 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. септември 2024г.
-осъдителен иск с правно основание чл. 213, ал. 2 КТ за заплащане на сумата от 4 850
лева, представляваща обезщетение за недопускане на работа докато трае изпълнението на
трудовото правоотношение за периода от 06.08.2024г. до 30.09.2024г.
-осъдителен иск с правно основание чл. 219, ал. 2 КТ за заплащане на сумата от 4 850
лева, представляваща обезщетение при отказ за изпълнение на работа при едностранна
промяна на мястото и характера на работата за периода от 06.08.2024г. до 30.09.2024г.
-осъдителен иск с правно основание чл. 221 КТ за заплащане на сумата от 5 200 лева,
представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без
предизвестие, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба –
31.10.2024г. до окончателното плащане.
-осъдителен иск с правно основание чл. 224 КТ за заплащане на сумата от 500 лева,
представляваща обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2024г. в размер на 3 дни.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ
Ищцата твърди, че по силата на трудов договор от 27.11.2023г. е заемала длъжността
„Оператор, център и обаждания” в ответното дружество, като изпълнявала трудовите си
задължения от разстояние. Сочи, че на 06.08.2024г. в къщата си в с. Н. била посетена от
двама служители на ответника, които предоставили и заставили да подпише документи,
без да е имала възможността да се запознае с тях и без да бъдат връчени съответни
екземпляри. Същевременно, въпросните служители иззели нейния служебен компютър с
обяснения, че последният щял да бъде програмиран и да бъде възстановен след 2-3 дни.
Поддържа, че впоследствие е уверена от административния ръководител на дружеството, че
всичко е наред, а времето, през което била лишена от възможността да упражнява трудовите
си функции, щяло да бъде зачетено за отработено. Навежда твърдения, че след проверка от
ГИТ е установено, че ответникът й е предоставил възможност за работа от разстояние, без
обаче да са уговорени конкретните условия и реда за организация на работата. Поради
изложеното претендира плащане на трудово възнаграждение за м. август и м. септември
2024г.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва иска. Възразява срещу
2
твърденията, че страните са уговорили работата да се извършва от разстояние, съответно
местоработата не е променяна. Релевира възражение, че от 06.08.2024г. до 01.10.2024г.
ищцата не се е явила на работното си място без уважителни причини и не е изпълнявала
трудовите си задължения, поради което в нейна полза не са възникнали вземания за трудово
възнаграждение за процесните периоди.
В тежест на ищеца е да докаже, че за процесния период страните са били в трудово
правоотношение, по силата на което е престирал съобразно уговореното, както и размера на
уговореното брутно възнаграждение.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
По иска с правно основание чл. 213, ал.2 КТ
Ищецът твърди, че след проверка от ГИТ е установено, че ответникът е предоставил
възможност за работа от разстояние, но не са уговорени конкретните условията и реда за
работата. Допълва, че на 15.08.2024г. е получила покана за явяване на работа и за
предоставяне на писмени обяснения по чл. 193 КТ, като в отговор на поканата е отправила
молба за връщане на служебния компютър и е припомнила уговорката за престиране на труд
от разстояние, което определя като израз на готовност да престира работната си сила. Счита,
че с невръщането на служебния компютър ответникът неправомерно не я е допуснал до
работа, поради което в нейна полза е възникнало правото на обезщетение за недопускане до
работа за процесния период.
С отговора на исковата молба ответникът е изразил становище за неоснователност на
предявения иск. Оспорва твърденията ищцата да е посещавала да своята месторабота и да е
изявила готовност да престира труда си.
Ищцата следва да установи, че между страните е съществувало трудово
правоотношение и готовността си да изпълнява трудовите си задължения.
Ответникът следва да установи, че трудовото правоотношение е прекратено, като
заповедта е връчена на ищцата, както и в случай, че то не е прекратено, че е допуснал
ищцата да изпълнява задълженията си.
По иска с правно основание чл. 219, ал. 2 КТ
Ищцата излага твърдения, че на 08.08.2024г. е получила телефонно обаждане от
административния си ръководител, който й заявил, че от 09.08.2024г. следва да работи от
офиса на дружеството в гр. София. Допълва, че уговорката за предоставяне на работа от
разстояние е установена и от Главна инспекция по труда в резултат на извършена проверка.
Навежда твърдения, че работодателят едностранно е изменил трудовия договор в частта,
касаеща мястото на работа.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва иска. Поддържа, че не са налице
предпоставките за уважаване на иска по чл. 219, ал. 2 КТ, тъй като правото на обезщетение
възниква при наличието на кумилативните предпоставки: промяна на мястото и характера
на работата.
3
В тежест на ищеца е да установи едностранна промяна на мястото и характера на
работа, че тази промяна го е възпрепятствала да изпълнява работата си до досегашните
условия, както и че е извършил отказ да изпълни възложената работа.
В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства е да докаже, че е
изплатил въпросното обезщетение, както и своите възражения.
По иска с правно основание чл. 221 КТ
Ищцата поддържа, че на 30.09.2024г. отправила изявление за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. ал. 1, т. 1 КТ поради промяна на
мястото на работата. Сочи, че със заповед от 01.10.2024г. ответната страна е прекратила
трудовото правоотношение, но не на посоченото в заявлението основание, и отказала
изплащането на обезщетение. Твърди, че последното получено брутно трудово
възнаграждение е в размер на 2577,38 лева, а срокът на предизвестието - 60 дни.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Възразява срещу
дължимостта на претендираното обезщетение с аргументи, че ищцата е упражнила правото
си по чл. 327 КТ, за да избегне налагането на дисциплинарно наказание, поради което й е
отказано изплащането на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ.
В тежест на ищеца е да установи, че трудовото правоотношение е прекратено на
основание чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, срока на предизвестието съгласно сключения договор, както
и размера на брутното трудово възнаграждение.
В тежест на работодателя е да докаже защитните си възражения, че
правоотношението е прекратено на друго основание, респективно – че е изплатил
дължимото обезщетение.
По иска с правно основание чл. 224 КТ
Ищцата излага твърдения, че за 2024г. е налице неизползван платен годишен отпуск
в размер на 3 дни.
Ответникът оспорва основателността на предявения иск. Оспорва дължимостта на
претендираното обезщетение с аргументи, че за 2023г. е начислен и изплатен 1 ден
неизползван платен годишен отпуск в размер на 113,40 лева, а за 2024г. – 1 360,40 лева за 12
работни дни.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение между
страните, което е прекратено независимо от основанието за прекратяване, както и размера на
брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди
уволнението.
В тежест на ответника е докаже или ползването на отпуска за процесния период, или
плащане на обезщетението за неползването му.
ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
4
писмени доказателства.
ДОПУСКА на ответника двама свидетели при режим на довеждане за установяване
на обстоятелствата относно неявяването на работа.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 183 ГПК да представи заверен превод на
документа, посочен в т. 19 от приложенията на исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК да представи предписанията на
Главна инспекция по труда във връзка по извършена проверка с изх. № 24080031 от
23.08.2024г., както и ведомостите за изплатените на ищеца трудови възнаграждения и
обезщетения за периода от 06.08.2024г. до 30.09.2024г.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 02.12.2025 год. – 10,30 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5