МОТИВИ
към решение № 91 на Самоковския
районен съд от 03 август 2020
г.
по АНД № 345/2020 г. по описа на същия съд
Съдът е сезиран с постановление
на РП – Самоков, с което се предлага обвиняемият М.Б.Г.
***, да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание „глоба” за извършено от него престъпление
по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В съдебно заседание РП – Самоков
не се представлява.
В хода на съдебните прения
обвиняемият изразява становище за основателност на предложението на РП –
Самоков.
При упражняване на правото си на
последна дума обвиняемият моли да му бъде наложено административно наказание
„глоба” в минимален размер.
От детайлния и съвкупен анализ на
доказателствата, събрани на ДП № 493/2018 г. по описа на РУ – Самоков и
приобщени в съдебното производство на основание чл. 378, ал. 2, вр. чл. 283 от НПК, по несъмнен начин се установява, че на 10.10.2018
г. около 17,30 ч. в гр. Самоков, по ул. „О.П.”,
обвиняемият М.Б.Г. е управлявал моторно превозно
средство – четириколесен мотоциклет (АТВ) марка „Ranger”, модел „TS 150N”, без регистрационни табели, с
рама № L85AG1FBXH1045340, което не е регистрирано съгласно чл. 140, ал. 1 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) по надлежния ред, установен в Наредба № І-45
от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства (обн.
ДВ, бр. 31/2000 г.).
От събраните на досъдебното
производство доказателства – гаранционна карта и проформа-фактура, колкото и
нечетлива да е последната, се установява, че най-късно на 30.06.2018 г.
обвиняемият е закупил гореописаното превозно средство - четириколесен
мотоциклет (АТВ) марка „Ranger”, модел „TS 150N”, което представлява „моторно
превозно средство“ по смисъла на § 6, т. 11 от Допълнителните разпоредби на
ЗДвП. Придобиването на собствеността от страна на обвиняемия върху посоченото
МПС не е регистрирано в КАТ, поради което и за това МПС не са издадени
регистрационни табели. Показанията на свидетелите Димитър Вуков
и Ангел Димитров обосновават извод, че след като на инкриминираната дата
обвиняемият – правоспособен като водач на МПС – е управлявал в гр. Самоков по
ул. „О.П.” гореописаното МПС, което не е имало видими
външни белези на регистрация по Наредба № І-45/2000 г. /обн.
ДВ, бр. 31/2000 г./, а именно – регистрационни табели, той е съзнавал, че
управлява моторно превозно средство, което не е било регистрирано по реда на
Наредба № І-45/2000 г. и се е съгласявал, примирявал се е с настъпване на
обществено-опасните последици от деянието си, изразяващи се в засягане на проследимостта на собствеността, а оттам и на ползването и
на техническото състояние на МПС, в защита на които в нашата страна е
установена задължителната им регистрация.
Затова целта на нормативно
установената задължителна регистрация на МПС, извършвана по реда на посочената
Наредба № І-45/2000 г. (обн. ДВ, бр. 31/2000 г.), а
именно постигане на проследимост на собствеността, а
оттам и на ползването и техническото състояние на МПС, с които могат да бъдат
извършени най-разнообразни нарушения на ЗДвП или
други противоправни деяния, както и на проследимост
на фискалната изрядност на техните собственици във връзка с притежанието им, е
в случая изцяло осуетена. В тази връзка следва да се допълни, че обвиняемият е
извършил деянието повече от 3 месеца след като е закупил посоченото МПС. Това
обосновава степен на обществената опасност на деянието на обвиняемия, която го
квалифицира като престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, а не като
административно нарушение по чл. 175, ал. 3, предл.
първо от ЗДвП.
Ето защо от обективна и
субективна страна това деяние на обвиняемия съставлява престъпление по чл. 345,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Налице са всички законоустановени
предпоставки за освобождаване на пълнолетния обвиняем от наказателна
отговорност за извършеното от него умишлено престъпление с налагане на
административно наказание.
За престъпление по чл. 345, ал.
2, вр. ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до една
година или глоба от 500 лв. до 1000 лв.
Обвиняемият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
по реда на Глава Осма, раздел ІV от Общата част на НК.
От престъплението не са причинени
съставомерни и посочени в постановлението на прокурора
имуществени вреди, поради което не се обсъжда въпросът за възстановяването им.
Не
са налице пречките, визирани в чл. 78а, ал. 7 от НК, за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
С оглед освобождаването на
пълнолетния обвиняем от наказателна отговорност, съдът му наложи глоба в
пределите на това административно наказание от 1000 лв. до 5000 лв., установени
в чл. 78а, ал. 1 от НК.
При определяне на конкретния
размер на административното наказание “глоба”, на основание чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца,
конкретното съотношение между смекчаващите и отегчаващите вината на обвиняемия
обстоятелства, както и съобрази социалното му и материално положение.
Като смекчаващи отговорността на
обвиняемия обстоятелства следва да бъдат взети предвид ниската степен на
обществена опасност на обвиняемия, добрите му характеристични данни и
невисоката степен на обществена опасност на деянието, обусловена от разкриването
му при рутинна проверка, извършена от свидетелите Вуков
и Димитров, без да са налице данни за създадена от обвиняемия конкретна
опасност за движението с управляваното от него МПС.
При тези конкретни смекчаващи отговорността на
обвиняемия обстоятелства, както и при липсата на отегчаващи такива, а и с оглед
социалното му и материално положение, съдът му наложи административно наказание
“глоба” в размер 1000 лв. – в минималния законоустановен размер на това
административно наказание, съгласно чл. 78а, ал. 1 от НК.
Съдът намира, че така наложеното
на обвиняемия административно наказание е справедливо и е от естество да
постигне целите на административното наказване, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
В двете фази на наказателното
производство – на досъдебното производство и в съдебната му фаза не са
извършени разноски, които да бъдат възложени за заплащане от обвиняемия.
По изложените съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: