№ 852
гр. Стара Загора, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Д.
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20235530101464 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
Ищецът „ХИГИЕННО-МЕДИЦИНСКА ИНДУСТРИЯ” ЕООД, гр. Велико Търново
твърди в исковата си молба, че длъжникът („УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ“ АД) получил от
кредитора („ХИГИЕННО - МЕДИЦИНСКА ИНДУСТРИЯ“ ЕООД) стоки за доставката на
които била издадена от кредитора и получена фактура **********/ 16.12.2020г. и подписан
от длъжника на 17.11.2020г. приемно-предавателен протокол № MOUT-238651/16.11.2020г.
Падежът за плащане бил до 60 (шестдесет дни) след доставката, а именно 18.01.2021г., като
длъжникът не погасил задължението си. „Хигиенно-медицинска индустрия“ ЕООД, град
Велико Търново било дружество с основен предмет на дейност: производство и продажба,
търговия, внос, ВОП, износ, ВОД на дезинфектанти, антисептици, консумативи, техника,
козметика и детергенти за хуманната и ветеринарната медицина, личната и битова хигиена,
хранително-вкусовата, текстилната и други промишлености. Дружеството извършвало
периодични доставки по заявки на длъжниковото дружество. Последното извършвало
заявките на база действащи договори, сключени на основание чл.121, ал.1 от ЗОП, като в
периода на извършване на доставка на процесната фактура, доставките били извършвани по
два активни договора - договор № 201903190834/19.03.2019 и договор №
202001070808/07.01.2020г. Съгласно предмета на договорите „Хигиенно- медицинска
индустрия“ ЕООД, град Велико Търново като изпълнител се задължило да доставя на
ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ“ АД стоки след предварителни писмени заявки
на възложителя. Плащането на стойността на конкретната доставка по банковата сметка на
1
изпълнителя страните договорили в чл. 4.2 на двата договора - в срок до 60 (шестдесет дни)
след съответната доставка срещу издадена фактура и подписан приемо-предавателен
протокол. За дата на доставките страните приели в подписания помежду им и посочен по-
горе договор ( вж. чл. 7.1. от всеки един от договорите) датата, на която стоките са
пристигнали при крайния получател съгласно приемо-предавателния протокол. В
изпълнение на задълженията си по договора изпълнителят доставил на възложителя стока,
за която стока изпълнителят издал на възложителя, а възложителят получил на 17.11.2020г.
фактура № **********/ 16.12.2020г.; стоките били получени от възложителя на 17.11.2020г.
съгласно приемно-предавателен протокол MOUT 238651/16.11.2020г., подписан от
възложителя на посочената в него дата (17.11.2020г.), приложен към фактурата. Фактурата
била осчетоводена при кредитора и длъжника. Падежът за плащане на фактурата бил до 60
(шестдесет дни) след доставката или на 18.01.2021г. (първият работен ден след
17.01.2021г.). Плащане на сумата по фактурата за доставените стоки не постъпило по
банковата сметка на изпълнителя (кредитор) „Хигиенно-медицинска индустрия“ ЕООД,
град Велико Търново. Непогасяването на длъжниковото задължение се установявало и
доказвало с банкова референция peг. № 3507-10-00050/1-17.02.2023г., издадено от „Банка
ДСК“АД, в което били посочени постъпления с наредител длъжника по банковата сметка,
открита на името на изпълнителя в посочената банка, която именно банкова сметка била
цитирана и в приложената фактура. Видно от данните на референцията, плащане по
цитираната фактура не постъпило. Мораторната лихва за периода от датата на падежа
18.01.2021г. до 24.02.2023г. била сума в размер на 112.00 лева. При изложената фактическа
обстановка „ХИГИЕННО - МЕДИЦИНСКА ИНДУСТРИЯ“ ЕООД като заявител (кредитор)
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, по което
било образувано частно гражданско дело № 965 по описа на Районен съд Стара Загора за
2023г. В производството по цитираното дело била издадена заповед № 479/02.03.2023г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК спрямо ответника за сумата от 525,00
лева за главница, представляваща незаплатена стойност на доставени стоки по фактура №
**********/ 16.12.2020г. и подписан на 17.11.2020г. приемо-предавателен протокол №
MOUT-238651/16.11.2020г. със 112,00 лева - мораторна лихва за периода за периода
18.01.2021г. до 24.02.2023г., ведно със законна лихва от 01.03.2023г. до изплащане на
вземането. Предвид подаденото от длъжника възражение срещу издадената заповед за
изпълнение за него бил налице правен интерес да води настоящото производство. Моли съда
да се произнесе с решение, с което да признае за установено на основание чл. 422. ал. 1. вр. с
чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79. ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД в отношенията между страните, че:
„УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ.
Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ“ АД, гр. Стара Загора, му дължи сумата в размер на 525,00 лева за
главница, представляваща неплатена стойност на доставени стоки по фактура №
**********/16.12.2020г. и подписан на 17.11.2020г. приемо-предавателен протокол №
MOUT-238651/16.11.2020г. ведно със законна лихва от 01.03.2023г. до изплащане на
вземането; да признае за установено, че: „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ“ АД му дължи и
2
сумата в размер на 112.00 лева - лихва за забавено плащане за периода 18.01.2021г. до
24.02.2023г., за които вземания е издадена заповед № 479/02.03.2023г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по частно гражданско дело № 965 по описа на съда за
2023 г.
Ответникът "УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД, гр. Стара Загора заявява, че не оспорва
доставката, както и че е издадена такава фактура и същата е осчетоводена в счетоводството
му. Заявява, че не дължи заплащане на претендираните суми по следните мотиви. Не било
спорно, че между него и ищеца били налице търговски взаимоотношения, водещи до
издаването на поредица от фактури. Сочи, че съгласно чл.76, ал. 1, изр.първо от ЗЗД, ако
длъжникът има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не
е достатъчно да погаси всичките, можел да заяви кое от тях погасява. Заявява, че на
05.01.2021г. извършил плащане по банковата сметка на ищеца на сумата от общо
12924.60лв., като в основанието изрично посочил номерата на фактурите, които погасява.
Една от посочените фактури, които ответникът погасил, била фактура №
00000107662/16.12.2020г. Предвид горното и на основание чл.76, ал. 1, изр.първо от ЗЗД
задължението по процесната фактура било погасено преди предявяване на настоящия иск.
Счита, че предвид извършеното плащане на главницата по процесната фактура и погасяване
на задължението на 05.01.2021г. /преди крайната дата на падежа - 18.01.2021г./, не дължи
мораторна лихва. Не дължи заплащане и на законна лихва. Моли да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното:
Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, който представлява специален
положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на
кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По
този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът
– възраженията си срещу вземането.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 965/2023 г. по описа на Старозагорския районен съд,
съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
479/02.03.2023 г. за сумата 525,00 лева за главница, представляваща незаплатена стойност на
доставени стоки по фактура № **********/16.11.2020 г. и подписан на 17.11.2020 г. приемо-
предавателен протокол № MOUT-238651/16.11.2020 г., със 112,00 лева – мораторна лихва за
периода 18.01.2021 г. до 24.02.2023 г., ведно със законна лихва от 01.03.2023 г. до
изплащане на вземането. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от
длъжника и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.
Ищецът претендира на основание чл.327 ТЗ главно вземане, представляващо
незаплатена продажна цена за доставени стоки по фактура № **********/16.11.2020 г. и
подписан на 17.11.2020 г. приемо-предавателен протокол № MOUT-238651/16.11.2020 г.
Ответникът не оспорва възникването на задължение за заплащане на продажна цена
3
по посочения договор за търговска продажба, като твърди извършено плащане на същото с
платежно нареждане от 05.01.2021г.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че от „ХИГИЕННО - МЕДИЦИНСКА ИНДУСТРИЯ“ ЕООД е предоставена
справка за осчетоводяване по фактура, от която е видно, че за процесната фактура №
**********/16.11.2020 г. е съставен необходимият запис за отразяване на посочената
фактура в счетоводните регистри на ищеца. От „УМБАЛ Проф. Д-р Стоян Киркович“ АД е
предоставен Мемориален ордер № 91742/16.11.2020 г., от който е видно, че за процесната
фактура е съставен необходимият запис за отразяване на посочената фактура в счетоводните
регистри на ответника. От приложената по делото Банкова референция с изх.№ 3507-10-
00050/1 от 17.02.2023 г. /с Приложение 1 към нея/ и предоставеното Платежно нареждане с
референция ********** от 05.01.2021 г. за обща сума в размер на 12924,60 лв. се вижда, че
като основание за плащане е посочена именно процесната фактура. Поради тази причина
вещото лице счита, че има данни за извършено плащане от „УМБАЛ Проф. Д-р Стоян
Киркович“ АД по фактура № **********/16.11.2020 г. Освен това общата стойността на
издадените фактури, посочени в основанието за плащане, отговаря на платената сума в
посочено платежно извлечение. Според разпоредбите на Договор 201903190834 от
19.03.2019 г. между „ХМИ“ ЕООД и „УМБАЛ Проф. Д-р Стоян Киркович“ АД получените
стоки следва да се заплатят в 60 /шестдесет/ дневен срок „....след съответната доставка
срещу издадена фактура и подписан приемо-предавателен протокол....“. Стоките по
процесната фактура са получени на 16.11.2020 г., съгласно подписания Приемо-
предавателен протокол MOUT-238651. След като стоките са получени на 16.11.2020 г.
длъжникът следва да заплати стойността на получените стоки в срок до 15.01.2021 г. Съдът
възприема експертното заключение като обосновано, незаинтерсувано и съответстващо на
останалите доказателства по делото.
В разглеждания случай в платежно нареждане от 05.01.2021 г. ответникът е посочил,
че погасява главницата по фактура № **********/16.11.2020 г., но следва да се отбележи, че
към този момент изпълнението на посоченото задължение не е било забавено. Падежът на
задължението по фактурата е 15.01.2021 г., което означава, че не се дължи законна лихва за
забавено плащане.
Тъй като длъжникът е заявил изрично по кои фактури плаща, поредността по чл.76,
ал.1, изр.2 ЗЗД е неприложима. Погасяването следва да се извърши чрез съразмерно
отнасяне на платената сума по всяка отделна фактура. Ето защо следва да се приеме, че с
плащането на 05.01.2021 г. е погасена цялата дължима сума по фактура №
**********/16.11.2020 г.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1 от
ГПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на
ответника направените по делото разноски в размер на 500 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение. Ищецът е направил възражение за намаляване размера на заплатеното от
4
ответника адвокатското възнаграждение в настоящото производство по реда на чл.78, ал.5
ГПК, което съдът намира за неоснователно. В случая минималното възнаграждение за
предявения иск, определено по реда на чл.7, ал.2, т.1 и чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 800 лв. С оглед на
това заплатеното възнаграждение в размер на 500 лева е под установения минимум по чл.36
ЗАдв и не подлежи на намаляване по реда на чл.78, ал.5 ГПК. Неоснователни са доводите, че
разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения не следва да се прилага в процесния случай, доколкото и в
случаите на предявяване на главени акцесорен иск е налице обективно съединяване на
искове и адвокатско възнаграждение се дължи да всеки отделен иск /в този смисъл
Определение № 50020 от 14.03.2023 г. по ч. т. д. № 964 / 2022 г. на Върховен касационен
съд, 1-во търг. отделение, Определение № 145 от 05.05.2020 г. по ч. гр. д. № 4642 / 2019 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение и др./.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ХИГИЕННО-МЕДИЦИНСКА ИНДУСТРИЯ” ЕООД, гр.
Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ 81а, ЕИК *********, представлявано от Евгени
Костадинов Костадинов, против “УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА
ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД, гр. Стара Загора, ул.”Ген.
Столетов” 2, ЕИК *********, представлявано от Йовчо Петков Йовчев, иск за установяване
на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
479/02.03.2023 г. по ч.гр.д.№ 965/2023 г. по описа на Старозагорския районен съд за сумата
525,00 лева за главница, представляваща незаплатена стойност на доставени стоки по
фактура № **********/16.11.2020 г. и подписан на 17.11.2020 г. приемо-предавателен
протокол № MOUT-238651/16.11.2020 г., със 112,00 лева – мораторна лихва за периода
18.01.2021 г. до 24.02.2023 г., ведно със законна лихва от 01.03.2023 г. до изплащане на
вземането, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ХИГИЕННО-МЕДИЦИНСКА ИНДУСТРИЯ” ЕООД, гр. Велико
Търново, ул. „Никола Габровски“ 81а, ЕИК *********, представлявано от Евгени
Костадинов Костадинов, да заплати на "УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД, гр. Стара
Загора, ул.Ген. Столетов 2, ЕИК *********, представлявано от Йовчо Петков Йовчев,
сумата 500 лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5