Решение по дело №1344/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.72, ал.4, изречение второ от ЗМВР.

Образувано е по касационна жалба от младши полицейски инспектор при Първо РУ към ОД МВР Бургас, против Решение № 589 от 12.06.2023 г. по АНД № 1223/2023 г. по описа на РС – Бургас. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон. Изтъква се, че заповедта за задържане била изготвена в писмена форма, като били налице изискуемите законови предпоставки за задържане на лицето. Иска се отмяна на съдебния акт.

В съдебно заседание касаторът младши полицейски инспектор при Първо РУ към ОД МВР Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът И.Х.Х., редовно призован, не се явява и не се представлява.

За Прокуратурата на Република България се явява прокурор Мирослав Илиев от Окръжна прокуратура – Бургас, който намира оспорването за основателно.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Административен съд – Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по жалба от И.Х.Х., ЕГН: **********, против Заповед за задържане на лице с рег. № 431зз-80 от 10.03.2023 г., издадена от младши полицейски инспектор при Първо РУ ОД МВР Бургас, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

С оспореното решение Районен съд – Бургас отменил заповедта. След като установил всички релевантни факти, съдът приел, че към момента на нейното издаване не са били налице достатъчно данни, въз основа на които да се приеме, че Х. може да съпричастен към описаното деяние. Според съда от доказателствата по делото, по никакъв начин не може да се определи каква е била целта на задържането. В случая не били налице данни лицето да е препятствало действията на полицейските органи. Според съда задържането е осъществено в момент, когато лицето не е извършило престъпление или друго противоправно деяние, няма опасност от извършване на такова или да се укрие. Изложено е още, че административният орган е нарушил принципа на съразмерност по чл.6, ал.2 от АПК, тъй като засегнал права и законни интереси на граждани в по-голяма степен от най-необходимото от гледна точка на целта, за която се издава ПАМ. В случая издаването на заповедта превишава целта на закона поради обстоятелството, че принудата и нейното реализиране не е обусловено от необходимостта лицето да бъде задържано.

Съгласно чл.72, ал.4, изречение второ от ЗМВР решението на районния съд подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред съответния административен съд.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

И.Х.Х. и Гергана Христова имали сключен граждански брак, по време на който се родило детето Александър Х.. Поради влошени отношения двамата инициирали съдебен процес за прекратяване на брака.

Със заповед за незабавна защита № 4 от 09.01.2023 г., издадена въз основа на определение № 172/09.01.2023 г. по гр.дело № 98/23 г. по описа на РС – Бургас, били постановени мерки за закрила на основание чл.18, ал.1 от Закона за защита срещу домашно насилие, както следва:

И.Х. бил задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо съпругата си и малолетното им дете;

И.Х. бил отстранен от жилището, което съвместно обитавал със съпругата си и малолетното им дете, до издаване на заповед за защита или отказа на съда, като на същия била предоставена еднократна възможност, в присъствие на служител на МВР, да вземе от жилището личните си вещи от първа необходимост;

На Х. било забранено да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на съпругата си, до издаване на заповед за защита или отказ на съда;

Било определено временно местоживеене на малолетното дете при майка си;

И.Х. бил предупреден, че при неизпълнение на заповедта, констатирано от полицейски органи, същият ще бъде задържан и незабавно ще бъде уведомена прокуратурата.

На 09.03.2023 г., около 17,40 ч. Х. посетил сградата на НХК в гр. Бургас, където синът му тренирал карате. По същото време там била и Гергана Христова, която подала сигнал на телефон 112 и на място бил изпратен полицейски патрул. Полицейските служители не установили Х.. За тези действия, на 09.03.2023 г. срещу Х. било образувано досъдебно производство за това, че на същата дата не изпълнил заповед за незабавна защита № 4/09.01.2023 г. на РС – Бургас като доближил Гергана Христова в нарушение на задълженията му да не я доближава – престъпление по чл.296, ал.1 от НПК.

На 10.03.2023 г. полицейски служители, сред които и издателят на заповедта за задържане, изчакали пред съдебна зала в сградата на Съдебната палата в гр. Бургас И.Х., който бил на съдебно заседание. След приключване на заседанието, Х. отишъл доброволно в сградата на Първо РУ Бургас заедно с полицейските служители. Там била изготвена заповедта за задържане с основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. В мотивите е описано, че на 09.03.2023 г., около 17,40 ч., в Културен център НХК Х. нарушава Заповед № 4 от 09/01.2023 г. и пречи, и осуетява изпълнението на съдебно определение № 172 от 09.01.2023 г. на БРС, за което имало образувано ДП № 147/23 г.на Първо РУ Бургас.

Съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

За прилагането на тази мярка не е необходимо да са събрани безспорни доказателства, установяващи по категоричен начин авторството и вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението е достатъчно, административният орган да наложи мярката, при условията на оперативна самостоятелност.

Правилно районният съд е приел, че Културен център НХК Бургас е обществено място, което не е сред местата, посочени в Заповед за незабавна защита № 4/09.01.2023 г., които на Х. е забранено да приближава а именно местоработата, жилището, местата за социални контакти и отдих на Гергана Христова. Х. посетил публично място, където тренирал синът му, като по делото няма данни, че отивайки на посоченото място е знаел, че съпругата му ще бъде там, както и няма данни изобщо, на това публично място, същият да е доближавал последната. Следва да се отбележи още, че забраната е единствено относно местоработата, жилището, местата за социални контакти и отдих на съпругата му. Забрана за доближаване на мястото, където тренира синът на Х., заповедта не съдържа.

Целта на ПАМ – задържане за срок до 24 часа, налагана по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на лицето да се укрие, да извърши престъпление или да осуети наказателно преследване. Издаването на оспорената заповед не допринася за постигане на посочените цели и съставлява акт на необоснована държавна принуда върху лицето. В конкретния случай Х. е придружил полицейските органи до районното управление доброволно и не е препятствал действията им. Същият не е бил информиран за причината, поради която се налага да ги придружи до управлението. Не става ясно кое е наложило да бъде издадена заповед и лицето да бъде задържано в деня, следващ деня на посещението в Културен център НХК Бургас, при положение, че дори не се твърди Х. да е имал поведение, което да сочи на неизпълнение на полицейски разпореждания или, че ще се укрие, ще извърши престъпление или ще осуети наказателно преследване.

Правилно районният съд е преценил, че административният орган е нарушил принципа на съразмерност по чл.6, ал.2 от АПК, тъй като е засегнал права и законни интереси на граждани в по-голяма степен от най-необходимото от гледна точка на целта, за която се издава ПАМ.

Изложеното дава основание на касационния състав да приеме, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано. При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК, във вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР, Административен съд – Бургас, XXVI-ти състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 589 от 12.06.2023 г. по АНД № 1223/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: