Р Е Ш Е Н И Е
№ 383
Град Троян, 23.10.2019година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски
районен съд, втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести
септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Иванова
Като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 398/2019г.
по описа на Троянски районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл.439, ал.1, във
връзка с чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът Д.Р.П.
с ЕГН: **********, чрез процесуалния си представител адвокат А.Д.Ч. *** твърди,
че е осъден с Решение № 16/05.03.2004 год., постановено по гр.д. № 328/2003
год. по описа на Окръжен съд - гр. Ловеч, да заплати на „Д." АД, с ЕИК: ***, на основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, сумата от 19 700 лв. /деветнадесет хиляди и
седемстотин лева/ главница, както и сумата от 1271 лв. /хиляда двеста
седемдесет и един лева/ съдебно-деловодни разноски. На ответното дружество е
издаден Изпълнителен лист № 101/12.07.2005 год. на Окръжен съд - гр. Ловеч, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 47/2007 год. на 13.02.2007г./ по куриер на 12.02.2007г./ по
описа на Съдебно- изпълнителна служба при Районен съд - гр. Троян, по което ответникът
е имал качеството на взискател. Последният, в това му качество е поискал от страна на съдебния изпълнител извършването на
редица справки с цел проучването на имущественото състояние на длъжника-ищец,
както и предприемането на съответните способи за изпълнение върху притежаваното
от него имущество.
Излага се, че след
образуване на горепосоченото изпълнително дело, на 16.07.2007 год. с ответното
Дружество са сключили
извънсъдебно споразумение, по силата на което се договорили, изплащането на присъдените на „Д." АД суми да
бъде разсрочено на шест месечни вноски, в периода от 01.08.2007 год. до
01.01.2008 год.
Твърди, че плащания
по сключеното споразумение са правени по банков път, чрез превод по банкова
сметка ***-взискател, а не в рамките на образуваното изпълнително дело, чрез
съдебния изпълнител.
Излага, че последното плащане което е направил с цел погасяването на задълженията му към ответника е било на
10.09.2008 год. със сумата от 4000 лв. /четири хиляди
лева/, след която дата и до настоящият момент не е правил плащания в полза на
ответника. Твърди, че на 25.05.2010 год.
ответното Дружество като взискател по изпълнително дело № 47/2007 год. по описа
на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд - гр. Троян е подало молба с вх.
№ 590/25.05.2010 год. до съдебния изпълнител при РС-Троян, с която е поискало
да бъдат продължени действията по изпълнението, като от образуване на изп.дело
- 13.02.2007 год., до този момент /25.05.2010 год./, взискателят не е искал
извършването на каквито и да е било изпълнителни действия по делото.
Счита, че производството по
изпълнително дело № 47/2007 год. по описа на Съдебно-изпълнителна служба при
Районен съд - гр. Троян е било прекратено по право на основание чл. 438. ал. 1.
т. 8 от ГПК още към 13.02.2009 год., когато е изтекъл двугодишният преклузивен
срок, в който взискателят не е искал извършването на изпълнителни действия по
делото.
Следващите действия, предприети от взискателя –
ответник са с депозиране на молба от
25.05.2010 год. и молба с вх. № 1125/21.09.2010 год. , които счита, че са вече по прекратено по силата на
закона изп.дело.
Твърди, че след 21.09.2010 год., взискателят отново не
е искал извършването на изпълнителни действия повече от две години, поради
което с постановление от 05.03.2013 год.
на държавния съдебен изпълнител при Районен съд - гр. Троян, изпълнително дело № 47/2007 год. по описа на
Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд - гр. Троян е било прекратено на
основание чл. 433. ал. 1. т. 8 от ГПК, като постановлението за прекратяване не
е било обжалвано и е влязло в законна сила.
Ответникът, по реда на чл.131 от ГПК
е подал в срок писмен отговор на
исковата молба, с който счита иска за
допустим, но неоснователен. Позовава се
на сключено между страните на 06.07.2007 г. споразумение, с което
ищецът-длъжник признава, че дължи на дружеството общо сума в размер на 20 971
лв. и в което споразумение страните се съгласяват горепосочената сума да бъде
изплатена от длъжника на определени вноски с уговорен падеж за всяка вноска.
Твърди, че последното плащане по
споразумението е на 10.09.2008 г., в който смисъл е и заявеното в исковата
молба. Счита, че с признание на вземането е прекъсната давността, която тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, т.е. към 10.09.2010 г., тъй като
последното плащане от длъжника е направено на 10.09.2008 г. и след тази дата
остатъкът от вземането е станал изискуем. Позовава се на съдебна практика.
Излага аргументи в подкрепа на твърдението, че петгодишният давностен срок
започва да тече от 19.03.2013 г. /датата на която е получил постановлението на
съдебния изпълнител за прекратяване на изп.дело/, който изтича на 19.03.2018 г.
Твърди, че с образуваното на 23.12.2016
г. изпълнително дело пред ЧСИ В.П., peг. № 879, давността е прекъсната.
Ищецът
се явява лично в съдебно заседание. Представлява се от процесуален
представител, който заявява, че поддържа предявения иск и моли да бъде уважен,
както и да бъде уважена претенцията за разноски съгласно представен списък на
разноските.
В съдебно заседание ответникът не се
явява и не се представлява.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
С
Решение № 16/05.03.2004 год., постановено по гр.д. № 328/2003 год. по описа на
Окръжен съд - гр. Ловеч, ищецът е осъден да
заплати на „Д." АД, с ЕИК: ***, на основание чл. 55, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД, сумата от 19 700 лв. /деветнадесет хиляди и седемстотин
лева/ главница, както и сумата от 1271 лв. /хиляда двеста седемдесет и един
лева/ съдебно-деловодни разноски. Въз основа на съдебното решение, на ответното Дружество е издаден
Изпълнителен лист № 101/12.07.2005 год. на Окръжен съд - гр. Ловеч, въз основа на който, на 13.02.2007 год / изпратена чрез куриер на 12.02.2007 год./ е образувано изпълнително дело № 47/2007 год. по описа
на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд - гр. Троян.
С образуване на изп.дело, съдебния изпълнител е изискал справка, въз
основа на която са постъпили данни за имущественото състояние на длъжникът и е
била изпратена призовка за доброволно изпълнение, след което по изпълнителното дело не са предприети други
изпълнителни действия, а взискателят не е поискал извършването на такива. Междувременно,
след образуване на горепосоченото изпълнително дело, на 16.07.2007 год.
страните са сключили извънсъдебно споразумение, по силата на което се договорили изплащането на присъдените на „Д." АД суми да
бъде разсрочено на шест месечни вноски, в периода от 01.08.2007 год. до
01.01.2008 год.
Твърдението, че плащанията
по сключеното споразумение са правени по банков път, чрез превод по банкова
сметка ***-взискател, а не в рамките на образуваното изпълнително дело, чрез
съдебния изпълнител, не се оспорва от ответната страна.
Не се оспорва и обстоятелството, че последното плащане с цел погасяването на задълженията на ищеца-длъжник
към взискателя-ответник е било на 10.09.2008 год. със сумата от 4000 лв. /четири хиляди лева/, след която
дата и до момента на образуване на настоящото производство /16.05.2019г./ не са
правени плащания в полза на ответника.
На 25.05.2010 год. ответното
Дружество като взискател по изпълнително дело №47/2007 год. по описа на
Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд - гр. Троян е подало молба с вх. №
590/25.05.2010 год. до съдебния изпълнител при РС-Троян, с която е поискало да
бъдат продължени действията по изпълнението, извършвайки справки за
установяване на имущественото му състояние.
С
Молба с вх. № 1125/21.09.2010 год.
взискателят е поискал налагане на
запор и провеждането на опис по отношение на моторно превозно средство - лек
автомобил.
С Постановление от 05.03.2013 год.
на държавния съдебен изпълнител при Районен съд - гр. Троян, издадено по
изпълнително дело № 47/2007 год. по описа на Съдебно-изпълнителна служба при
Районен съд - гр. Троян, производство е прекратено на основание чл. 433. ал. 1.
т. 8 от ГПК.
Постановлението за прекратяване на
изпълнителното дело не е било обжалвано и е влязло в законна сила, като
съдебния изпълнител е отразил в
изпълнителния лист, въз основа на който е било образувано делото, че последните
изпълнителни действия, предприети по него, са били на 25.10.2010 год.
На 23.12.2016 год. ответното Дружество е депозирало
молба пред Частен съдебен изпълнител В.П., с per. № 879 на КЧСИ,
с район на действие ОС-Ловеч - Молба с вх. № 24256/23.12.2016 год., с
която ответникът е поискал образуването на ново изпълнително дело въз основа на
процесния изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 328/2003 год. по описа на
Окръжен съд - гр. Ловеч.
В депозираната по делото молба,
взискателят е посочил, че дължимата от ищеца-длъжник сума възлиза на 5119 лв. /пет хиляди сто и
деветнадесет лева/.
Образувано е изп.д. № 1831/2016 год.
по описа на Частен съдебен изпълнител В.П., с per. № 879 на КЧСИ с район на действие ОС-Ловеч, по което е
връчена Покана за доброволно изпълнение.
Въз основа на така приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск по реда на чл.439, ал.2 от ГПК.
Предмет на иска е оспорване на недължимост на вземането, основано на изтекла
погасителна давност.
Предвид на това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск,
при разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК, в тежест
на ответника е да докаже, че разполага с вземане в претендирания размер, което
подлежи на принудително изпълнение, включително извършването на действия по
спиране или прекъсване на течащата срещу вземането погасителна давност по
смисъла на ЗЗД.
Не се спори между страните, че ответникът е разполагал с вземане в
претендирания размер срещу ищеца, което вземане е подлежало на принудително
изпълнение.
Спорът е концентриран върху това, дали по образуваното изпълнително дело
са били извършени действия, които прекъсват давността, съответно изтекъл ли е
необходимият срок за погасителната давност на вземането и настъпила ли е
перемпция.
С
ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, в т.10 е прието,
че в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
прекратяването на изпълнителното производство става по право, като нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие.
В
този смисъл следва да се анализира дали е настъпила перемпция по изпълнителното
дело /без значение дали съдебният изпълнител е постановил прекратяването,
защото перемпцията настъпва по право/, съответно от която дата е почнала да
тече погасителната давност за вземанията по листа, защото нова погасителна
давност започва да тече от датата, на която е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на съдебния изпълнител /чл.19 от ЗЧСИ/, като прекъсват
давността – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяване на кредитори, възлагане за събиране или вместо плащане,
извършване на опис и оценка, назначаване на пазач, насрочване и извършване на
продан, но не и действия по образуване на изпълнително дело, изпращане и
връчване на покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото
състояние, извършване на справки, набавяне на документи, книжа и други,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и други. Наред с това, във всички случаи на прекратяване на
принудителното изпълнение, предприетите изпълнителни действия се обезсилват по
право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни
способи, от извършването на които трети лица са придобили права, както и
редовността на извършените от трети задължени лица плащания.
Производството
по изпълнително дело № 47/2007 год. по описа на Съдебно-изпълнителна служба при
Районен съд - гр. Троян е образувано на 13.02.2007г. по описа на СИС при ТРС.
Съдът счита, че същото е било
прекратено по право на основание чл. 438. ал. 1. т. 8 от ГПК към 13.02.2009
год., когато е изтекъл двугодишният преклузивен срок, в който взискателят не е
искал извършването на изпълнителни действия по делото. Безспорно е прието в практиката и доктрината, че този двугодишен срок е
процесуален и преклузивен, т.е. не подлежи на спиране и прекъсване и се
разграничава от погасителната давност за материалното правоотношение.
Двугодишният срок започва да тече от
образуването на изпълнителното дело /началният момент, в който взискателят може
да поиска някое от предвидените в тълкувателното решение действия/ и в
този срок следва да бъде извършено
определено изпълнително действие, което е част от някой от изпълнителните способи
предвидени в ГПК. След като се извърши действието, започва да тече нов
двугодишен срок, в който следва да се предприеме ново изпълнително действие.
Процесуалният закон
дава един преклузивен срок, в който следва да се осъществи определен юридически
факт и ако този факт не бъде осъществен, то изпълнителното производство се
прекратява (преклудира) ex lege. В процесния период /13.02.2007 год. -13.02.2009 год./
нито взискателят е искал извършването на изпълнителни действия по делото, нито
съдебният изпълнител е предприемал подобни действия.
Настоящият състав не споделя
изложените в отговора на ответното дружество твърдения, в смисъл, че постигнатото на 06.07.2007 г. споразумение, с
което ищецът-длъжник признава, че дължи на дружеството общо сума в размер на 20
971 лв. съставлява самостоятелно основание
за прекъсване на давността, тъй като по своята същност е „договор между страните, в който по ясен
начин е обективирана волята им за определяне на нов срок и начин за плащане на
едно съществуващо вземане“. Споразумението между
взискател и длъжник не попада сред визираните в тълкувателното решение
действия, защото в тълкувателното решение се има в предвид изпълнителни
действия, а не извършване на правни действия по принцип. Изпълнителните
действия са изрично уредени в закона и изграждат различните изпълнителни
способи. Предвидените в ГПК изпълнителни способи представляват средства, които
трябва да използва изпълнителният орган, за да удовлетвори притезанието на
взискателя. От това следва, че за да се отрази на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК, действието трябва да е извършено в изпълнителното производство и то да
може да доведе до удовлетворяване на взискателя. Плащането по споразумение, с
което се предвижда начина на погасяване на едно задължение, извън
изпълнителното дело също не попада сред изпълнителните действия водещи до
започването на нов двугодишен срок, защото макар да могат да доведат до
удовлетворяване на взискателя, те не се извършват в изпълнителния процес и не
могат да му влияят. Следва да се има в предвид и обстоятелството, че е налице
доброволно изпълнение по отношение на споразумението, а изпълнителното
производство е сурогат на доброволното изпълнение, т.е. за да има нужда от
изпълнително производство, трябва да липсва доброволно изпълнение. Следва да се
отбележи и фактът, че нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е императивна и не
подлежи на разширително тълкуване относно обстоятелството, кои факти могат да попречат
на изтичането на двугодишния преклузивен срок. В доктрината и съдебната практика е
трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство
поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Същността на перемпцията –
настъпването и последиците й са развити подробно в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015
г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
2-две години и съдебния изпълнител не е извършил изпълнителни действия,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като прекратяването настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител
може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
В
разглеждания казус, съобразно установената фактическа обстановка, съдът счита,
че двугодишния давностен срок е изтекъл
на 13.02.2009 год. и от този момент производството по изп.дело № 47/2007г. на ДСИ при ТРС е прекратено
по право.
Законовата последица от
прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
е, че всички процесуални действия, извършвани от взискателя и от съдебния
изпълнител в това число несъщински и същински изпълнителни действия, които
принципно биха довели до прекъсване на погасителната давност, няма да бъдат
валидни, те се обезсилват по право и губят с обратна сила своето процесуално и
материално значение./ В този смисъл Решение № 42 от 26.02.2016 г. по гр. д. №
1812/2015 г., IV г. о. на ВКС; Решение № 325 от 13.01.2015 г. по гр. д. №
2783/2015 г., III г. о. на ВКС./ Изпратеното на
12.10.2010г. запорно съобщение до ОД МВР- Ловеч, сектор „Пътна полиция“ за налагане на запор на МПС ***, /за което е установено, че
не е собственост на ищеца-длъжник/ не е породило своето действие.
Процесното
задължение е установено по силата на съдебно решение, т.е. съгласно
разпоредбата на чл. 117. ал. 2 от ЗЗД, срокът на давността е 5-пет години. В
конкретния случай, с оглед на гореизложените факти, новата погасителна давност
на вземането на взискателя е започнала да тече от 13.02.2009 год., когато е
изтекъл срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и изпълнително дело № 47/2007
год. по описа на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд - гр. Троян е било
прекратено по право, независимо, че съдебният изпълнител не е издал
своевременно постановление за прекратяване на делото. /В този см.: Решение № 76
от 07.06.2011 г. по т.д. № 634/2010 г. на ВКС/, т.е. погасителната давност на
вземането е изтекла на 13.02.2014год.
Дори и да се
приеме, че началния момент на погасителната давност е 25.10.2010год.- датата,
на която държавният съдебен изпълнител е приел, че са предприети последните
изпълнителни действия по делото, като е отразил това в изпълнителния лист, то
погасителната давност на вземането е изтекла на 25.10.2015 год., а не на 19.03.2018година, в който смисъл са твърденията,
обективирани в отговора на ответното
дружество.
Изложеното
мотивира съда да приеме, че последващите изпълнителни действия
по образуваното изп.д. № 1831/2016
год. по описа на Частен съдебен изпълнител В.П., с per. № 879 на КЧСИ. с район на действие
ЛОС, не са произвели ефект.
Изложените съображения налагат
извода, че предявеният иск с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК, във връзка с
чл.124, ал.1 от ГПК следва да се уважи, като се признае за установено по
отношение на ответника „Д." АД. с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
Изпълнителния си директор Л.П.Т., че ищецът
Д.Р.П. не дължи сумата от 5119 лв. /пет
хиляди сто и деветнадесет лева/ главница по изп.д. № 1831/2016 год. по описа на
Частен съдебен изпълнител В.П., с per. № 879 на КЧСИ, с район на действие: ЛОС, образувано
въз основа на Изпълнителен лист № 101/12.07.2005 год. на Окръжен съд -гр.
Ловеч, издаден по гр.д. № 328/2003 год. по описа на Окръжен съд - гр. Ловеч.
С
оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят на основание
чл.78, ал.1 от ГПК направените от него разноски по делото за платена държавна
такса в размер на 51.19 /петдесет и един лев и деветнадесет стотинки/лева и за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 - шестстотин лева.
Предвид гореизложеното, Троянски районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕТО по отношение на „Д." АД. с ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от Изпълнителния си директор Л.П.Т.,
че Д.Р.П. не му дължи сумата от 5119лева /пет хиляди сто и
деветнадесет лева/ главница по изп.д. №1831/2016 год. по описа на Частен
съдебен изпълнител В.П., с per. № 879 на КЧСИ, с район на действие: ЛОС, образувано
въз основа на Изпълнителен лист № 101/12.07.2005 год. на Окръжен съд -гр.
Ловеч, издаден по гр.д. № 328/2003 год. по описа на Окръжен съд - гр. Ловеч, поради
изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „Д." АД. с ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от Изпълнителния си директор Л.П.Т. ДА ЗАПЛАТИ на Д.Р.П. ***, с ЕГН: ********** сумата
в размер на 651.19 /шестстотин петдесет и един лев и деветнадесет стотинки/
лева, представляваща направени по делото разноски за платена ДТ и адвокатско възнаграждение, съобразно
приложения по реда на чл.80 от ГПК списък.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: