Р
Е Ш Е
Н И Е
09.10.2017 г. Ардино
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД- АРДИНО, в открито
съдебно заседание от 13.09.2017 година, в следния съдебен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИН ПЕТРОВ
при секретаря НЕШЕ ИСМАИЛ и с
участието на прокурора........................................., като разгледа
докладваното от съдия Петров гражданско дело № 48 по описа за 2017 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
и чл. 244, ал. 1 от Кодекса на труда.
Постъпила е искова
молба от Й.Д.Б., с ЕГН– **********,***, против „Леском”
ЕООД– Ардино, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Ардино, ул.
“И. Вазов“– индустриална зона, представлявано от Я.Г.Ч.– едноличен управител, с
кумулативно обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, и
по чл. 224, ал. 1 от КТ. Делото не съставлява, такова което да е бързо
производство, тъй като са налице обединение на искове, което съгласно
разпоредбата на чл. 310 и сл. от ГПК, не подлежи на разглеждане по реда на
т.нар. бързо производство.
В исковата молба са
развити съответни съображения, а именно, че по силата на Допълнително
споразумение № 83/17.03.2016 г. към редовен и сключен за неопределено време
Трудов договор № 70/01.09.2015 г., за времето от 01.09.2015 г. до 23.02.2017 г.
ищецът се е намирал в безсрочно трудово правоотношение с ответника
„ЛЕСКОМ" ЕООД, ЕИК: *********- Ардино, като заемал длъжността „Шофьор,
тежкотоварен автомобил- 12 и повече тона", категория персонал- „Оператори
на машини и съоръжения", код по НКПД- 8332 2005.
Посочва се, че ищецът
е започнал работа при ответника реално от 01.03.2015 г., на пълен 8- часов
работен ден. Въпреки настояването му, към момента на сключване на трудовото
правоотношение работодателят и ответник по делото не му е дал Трудов договор,
като и до настоящия момент такъв нямал. По повод на възникнал спор в началото
на месец февруари 2017 г. относно ползването на годишен платен отпуск, ищецът
е отправил сигнал до Дирекция „Инспекция
по труда"- Кърджали за извършване на проверка и оказване на съдействие, тъй
като до момента не е бил ползвал никаква отпуска. От уведомително писмо от ДИТ
- Кърджали с изх. № 17018078/14.02.2017 г. разбрал, че първоначално Трудовия му
договор е бил оформен едва на 01.09.2015 г., а не от месец март, и то за
непълно работно време- 4 часа. От писмото на ДИТ също така разбрал, че с
Допълнително споразумение от 17.03.2016 г. са променени условията в договора,
като е бил преназначен за неопределено време на 8- часов работен ден, и с
брутна месечна заплата от 513.06 лева. Отделно от това бил уведомен, че в
трудовото му досие е имало приложени
Заповеди за ползване на платен отпуск за 2015 г. и 2016 г. от по 20 работни
дни, както и за неплатен отпуск за 2017 г. за 30 дни, по подавани от негова
страна молби. Твърди се от ищеца, че такива молби не е подавал и не
съществуват, както впрочем и ДИТ е констатирала при проверката си а именно, че
в досието му няма приложени молби за отпуск, а такива са посочени само с номер
в заповедите за ползван отпуск.
Посочва се още, че
след приключване на проверката от страна на ДИТ - Кърджали по подадения от
ищеца сигнал, без да бъде уведомен по никакъв начин, в това число и с
предизвестие от страна на ответника, на 23.02.2017 г. му е била връчена Заповед
№ 42/23.02.2017 г., издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. З от КТ и молба №
42 от същата дата, каквато не е подавал, с която поради намаляване обема на
работа, трудовото му правоотношение е било прекратено едностранно, считано от
23.02.2017 г. Копие от този индивидуален административен акт му е бил връчен
лично, същия ден. Ищецът е изразил несъгласие с основанието и мотивите за
прекратяване на трудовото му правоотношение, както и желание да му бъде
разрешено ползването на платен годишен отпуск, или да му бъде заплатено
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, за което е депозирал молба
с вх. № 2/24.02.2017 г. Такъв му е бил отказан. Заявява, че е поискал да му
бъде върната Трудовата книжка, която неправомерно се е съхранявала в офиса на
работодателя и ответник в настоящото производство, но и това му било отказано.
Твърди, че му било заявено, че не могат да му предоставят Трудова книжка, тъй
като това е било личен документ, поради което подозирал, че такава въобще не е
била съставяна от страна на ответника. Сочи се, че след прекратяване на
трудовото правоотношение с ответника ищецът е останал без работа, като и към настоящия момент е бил безработен.
Поради това обстоятелство се е регистрирал в „Бюро по труда"- Ардино,
който факт удостоверил с Регистрационна карта на Агенция по заетостта. Счита
Заповед № 42/23.02.2017 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение с
ответника, издадена от името на Управителя на „ЛЕСКОМ" ЕООД за незаконосъобразна, поради което я
обжалва в законоустановения срок. Развива съображения относно незаконосъобразността на акта, а именно
посочва, че при издаването на Заповед
№ 42/23.02.2017 г. за прекратяване на трудовото правоотношение са допуснати
съществени процесуални нарушения. Посочва,
че Заповедта за прекратяване на трудовия договор има характер на
индивидуален административен акт, с оглед на което е необходимо да се спазят
определени задължителни реквизити по нейните форма, съдържание и авторство,
както и да бъде спазена съответната законова процедура по нейното издаване,
предявяване и връчване на заинтересованите страни. Заповед № 42/23.02.2017 г.
представлявала безспорно незаконосъобразен акт, поради допуснато съществено
процесуално нарушение, относно неговото съдържание и авторство. В
обстоятелствената част на заповедта липсвало каквото и да е основание за
нейното издаване, а срещу името на Управителя и представляващ юридическото лице -
работодател, стоял подписа на касиерката на дружеството Е.Д., а не този на едноличния управител и работодател Я.Ч.. Това
поставяло под сериозно съмнение наличието на действителна воля на управителя за
прекратяване на трудовото правоотношение, което е единствено и само негово
правомощие, което е направило заповедта незаконосъобразна. По този начин от
името на работодателя е издаден един незаконосъобразен и опорочен
административен акт, в нарушение на процесуалните правила, който не би могло да
породи правните последици на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. З КТ за
прекратяване на трудовото ми правоотношение. Също така се посочва, че заповедта за
прекратяване на трудовия договор е издадена в нарушение на чл. 329, ал.
1 от КТ, без проведен подбор
между работниците заемащи една и съща длъжност, като трудовото правоотношение на ищеца е прекратено едностранно от страна на
ответника на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, като конкретно основание за
това е посочено „намаляване обема на работа", и е било цитирано номер 42
на някаква молба. Въпреки, че на ищеца не му е било известно за каква молба
става въпрос заявява, че молба за прекратяване на трудовото му правоотношение с
ответника не е подавал. От друга страна при тази хипотеза на материалната норма-
чл. 328, ал. 1, т. З от КТ , на първо място работодателя е бил длъжен да изложи
мотиви относно причините, довели до необходимостта от предприемането на тази
стъпка- съкращаване на работни места поради намаляване обема на работата, т.е.
необходимо е било да обоснове извода, че обема на работата на предприятието
действително е намалял, да посочи производствените показатели, водещи до този
извод, както и че съкращаването на част от работниците би довело до позитивен
ефект за финансовото състояние на предприятието. Това съкращение ако е било реално, то би
следвало да намери отражение в щатно-длъжностния списък на дружеството. На
следващо място при положение, че се освобождават само част от работниците
/служителите/, заемащи една и съща длъжност в предприятието, работодателят не
само е имал право, но е бил длъжен да извърши подбор между тях на основание чл.
329, ал. 1 от КТ, като законосъобразното упражняване на това право подлежи на
съдебен контрол. В конкретния случай е нямало никаква индиция, че е правен такъв подбор, и че е било налице
обоснована необходимост от прекратяване на трудовото правоотношение на
конкретния работник. Нещо повече, не само че не е бил направен подбор на
работниците в предприятието и не е било обосновано налагащото се съкращаване
броя на работниците, а се твърди от ищеца, че след прекратяване на процесното трудово правоотношение с него, работодателя е
назначил нови работници. Твърди се, че при тази ситуация за работника е
оставала абсолютна неяснота дали изобщо е бил извършен подбор, към кой момент е
направено това, по какви показатели е бил извършен подбора, на какво основание
и по какви критерии е било взето решение именно той да бъде освободен от
работа, както и дали работодателя е извършил реално съкращаване на щата и
подбор на работещите на тези щатове, което да е било подчинено на постигането
на целите на закона- КТ, а именно да останат на работа работниците, чиито
квалификационни качества и служебна дейност са максимално ефективни за
дейността на предприятието към момента на подбора. Навеждат се доводи, че
съгласно TP №
3/2011 г. на ВКС, преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 от КТ- кой от
работниците и служителите има по- висока квалификация и работи по- добре,
подлежало на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 от КТ при упражняването, на който съдът проверявал, основават
ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 от КТ, на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и
ниво на изпълнение на възложената работа. Сочи се, че в случая липсата на
извършен подбор на базата на обективно разработени и приложени критерии и
показатели, които да могат при контролното им прилагане от съда да доведат до същите
резултати, до които е достигнал работодателя, правели този контрол невъзможен.
Иска се съда да признае прекратяването на трудовото му
правоотношение за незаконно и да се отмени Заповед № 42/23.02.2017 г. на Управителя на „ЛЕСКОМ" ЕООД - Ардино, с която на основание чл.
328, ал. 1, т. 3 от КТ е било прекратено трудовото правоотношение на ищеца, като незаконосъобразна.
Иска се да бъде възстановен на
предишната му работа като „Шофьор, тежкотоварен автомобил- 12 и повече
тона", категория персонал
- „Оператори на машини и съоръжения", код по НКПД - 8332 2005.
Иска се да се осъди ответника на основание чл. 225,
ал. 1 КТ да заплати на ищеца обезщетение в размер на една месечна брутна
заплата от 513.06 лв. за периода от 23.02.2017 г. до датата на уволнението, но
за не повече от шест месеца, при средно дневен брутен размер на работната
заплата от 23.31 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на прекратяване на трудовото ми правоотношение- 23.02.2017 г., до датата
на изплащане на сумата.
Иска се също така да се осъди
ответника на основание 224, ал. 1 от КТ да му заплати обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., общо 30 работни дни /съответно за 2015
г.- 7 дни, за 2016 г.- 20 дни и за 2017 г. - 3 дни/, при средно дневна брутна
ставка на работната заплата от 23.31 лв. за един работен ден, общо в размер на 699.30 лв., ведно със законна лихва, считано от датата на
прекратяване на трудовото правоотношение- 23.02.2017 г. до окончателното
изплащане на сумите.
Прави се искане също, да се
осъди ответника да му заплати направените по делото разноски.
Представени са писмени
доказателства, които съда ги е приел с постановено определение по реда на чл.
140 от ГПК. Направени са доказателствени искания, уважени от съда. В СЗ ищецът
не се явява, представлява се от адвокат Д.Ш. ***. Процесуалният представител на
ищеца в ход по същество намира предявените обективно съединени искове за
допустими, основателни и напълно доказани, като моли съдът да ги уважи изцяло.
В представена в срок писмена защита развива основания в тази насока.
Претендират се направените деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответната страна е постъпил писмен отговор. Предявените искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 и чл. 244, ал. 1 от КТ, се намират
за допустими, но по същество, неоснователни. Изцяло се оспорват обстоятелствата
по уволнението на ищеца и се излагат нови такива във връзка с неговото
уволнение, респективно, с прекратяване на трудовото му правоотношение. Сочат се
съответни писмени доказателства, които съдът е приел като относими, допустими и
необходими по делото.
Направено е искане за
допускане до разпит при режим на довеждане две лица, което съдът е уважил.
Направено е искане за
назначаване на СИкЕ, което е допуснато от съда в хода
на съдебното дирене.
В СЗ ответникът не се
явява, представлява се от адвокат Т.Б. ***. Процесуалният представител на
страната намира предявените обективно съединени искове за напълно неоснователни
и недоказани, предвид всички събрани по делото писмени и гласни доказателства.
Моли съдът да постанови решение, с коте ода ги отхвърли изцяло като
неоснователни и недоказани и да осъди ищеца, да заплати на ответната страна
направените деловодни разноски.
Съдът,
след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, съобрази
приетите и не оспорени съдебно-икономически експертизи, намира за установени
следните обстоятелства:
Не
е спорно между страните по делото, че по силата на Допълнително споразумение №
83/17.03.2016 г. към редовен и сключен за неопределено време Трудов договор №
70/01.09.2015 г., за времето от 01.09.2015 г. до 23.02.2017 г. ищецът се е
намирал в безсрочно трудово правоотношение с ответника „ЛЕСКОМ" ЕООД, ЕИК:
*********- Ардино, като заемал длъжността „Шофьор, тежкотоварен автомобил- 12 и
повече тона", категория персонал- „Оператори на машини и съоръжения",
код по НКПД- 8332 2005.
Видно от приложено по делото писмено
доказателство (копие)- Пълномощно, нотариално заверено на 20.02.2017 г.
ответникът по делото е делегирал генерални пълномощия на Е.Д., във връзка с
цялостната дейност и работа на едноличното дружество „Леском”
ЕООД- Ардино, което доказателство оборва доводите на ищеца, че Заповед № 42/23.02.2017
г., издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. З от КТ за прекратяване с него на
трудовото правоотношение, не била подписана от управителя на дружеството, а от
лице, което не притежавало такива законови правомощия.
Видно от представеното по делото
писмено доказателство от ответника- (Декларация) Потвърждение за изплатено
обезщетение (в брой) от дата 24.02.2017 г., както и от друго писмено
доказателство- Разходен касов ордер № 150/24.04.2017 г. (и двете неоспорени от
ищеца), се установява, че ищецът е получил обезщетение в размер на 513,06 лева
(една брутна работна заплата), на основание чл. 220, ал. 1 от КТ.
От приложените по делото по писмени
доказателства от ищеца, а именно: Разходен касов ордер № 151/24.02.2017 г., както
и от представените от ответника: Платежна ведомост за м. Февруари 2017 г., (Декларация)
Потвърждение за изплатено обезщетение (в брой), се установява, че ищецът е
получил обезщетение по чл. 224, ал. 1, вр. чл. 155,
ал. 2 от КТ, за съответната календарна година на уволнението му (2017г.), за не
ползван платен годишен отпуск от 7 работни дни, съразмерно на времето, което му
е било признато за трудов стаж, в размер на 179,37 лева.
От приетите по делото писмени
доказателства представени и от двете страни, а именно: Молба № 2/24.02.2017 г.(представена
от ищеца) и Уведомления за отпуските на персонала за 2017 г., Заповед №
134/14.02.2017 г., Заповед № 88/04.07.2016 г.Заповед № 32/01.11.2015 г., се
установява, че ищецът е ползвал платен годишен отпуск на календарните 2015 г.,
2016 г. и 2017 г. в общ размер на 47 работни дни.
От представеното по делото,
неоспорено от страните и прието от съда заключение на назначената, по искане на
ответната страна СИкЕ, се установява, че през м. Февруари 2017 г. е налице
спад в основната дейната дейност на ответното дружество- работодател „Леском” ЕООД- Ардино, а именно- производство и продажба на
пелети. ВЛ дава заключение, че през последното тримесечие на 2016 г. и първите
два месеца на 2017 г. е налична само една продажба на продукция на дружеството,
което показвало сериозно намаление на обема на работа, на същото за
проверявания период, което налагало категоричен извод, че е бил налице спад в
дейността на дружеството за м. Февруари 2017 г., в сравнение с предходните
месеци от изследвания период. Посочва се също така от ВЛ, че към началото на
2017 г. в склада на дружеството били налични 48.05 кг. Готова продукция
(пелети), произведени през предходната календарна 2016 г., а през м. Януари
2017 г. били произведени, т. е., налични на склад само 4 050.95 кг. пелети.
Установено е също така при извършената СИкЕ и
отразено в заключението от ВЛ, че през м. Февруари 2017 г. в „Леском” ЕООД- Ардино, няма реализирано производство на
пелети, т. е. не е била налице на склад и готова продукция за реализация.
От представеното по делото,
неоспорено от страните и прието от съда заключение по назначената, по искане на
ищцовата страна ССчЕ, се
установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца, съобразно чл. 228 от КТ е било в размер на 513,06 лева, като при прекратяване на трудовото му
правоотношение с ответника, на същия е било изплатено обезщетение в такъв
размер на основание чл. 220, ал. 1 от КТ. Заключението не дава ясен отговор на
въпроса, дали ищецът е ползвал реално и в какъв размер полагаемият му се платен
годишен отпуск за 2015 г.1 2016г. и 2017 г.
По делото бяха събрани и гласни
доказателства обективирани в показанията на св. Е.Д.
и С.К., без родствена връзка със страните, от които се установява, че
действително през последното тримесечие на 2016 г. и началото на 2017 г. в „Леском” ЕООД- Ардино е било налице спад в основната дейност
на дружеството- производство и продажба на пелети. От показанията на тези
свидетели, които съдът кредитира, като обективни, безпристрастни,
последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал приет по
делото, се установява също така, че преди прекратяването на трудовото
правоотношение с ищеца, е бил извършен (макар и формално) подбор измежду всички
работници (в случая двама) заемащи една и съща длъжност в предприятието, за
която е било преценено намаляване на щатна бройка, с оглед намаляне
обема на работа на едноличното дружество. Установи се също така от показанията
на тези свидетели, че изборът на работодателя за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца се е базирал на преценка и мнения за работата на двамата
работника, които към 23.02.2017 г. са заемали длъжност в едноличното дружество „Шофьор,
тежкотоварен автомобил- 12 и повече тона", категория персонал- „Оператори
на машини и съоръжения", код по НКПД- 8332 2005, като въз основа на това е
бил формиран извод на работодателя, че ищецът е този от двамата работника на
еднаква позиция, който е с по- ниска квалификация, притежава по- ниски професионални
качества, при него е наличие на често нарушение на трудовата дисциплина и др.
фактори, които биха били от значение при прекратяване на трудово правоотношение
с работник на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ.
При така приетата за установената и
приета въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, този
съдебен състав разгледал делото по същество, стига до следните правни изводи:
Предявените от ищеца Й.Д.Б.
обективно съединени искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 3, и по чл. 224, ал. 1 от КТ, се явяват недоказани, респективно,
неоснователни, и като такива ще следва да се отхвърлят изцяло.
По своята
правна същност основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ е от
категорията на така наречените „безвиновни” и
неговото наличие се свързва единствено със съществуването на създадена нова
обстановка, която прави обективно невъзможно реалното изпълнение на трудовия
договор.
Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 3
от КТ не предвижда нищо друго, освен посочване на основанието за прекратяване
на трудовия договор "поради намаляване обема на работата", като по
естеството си намаляването обема на работата представлява намаляване на
производствената програма, на количеството на продукцията, обема на
стокооборота, на обема на услугите и това състояние трябва обективно,
фактически да съществува, но не следва да се отнася към дейността на
предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена
трудова функция. Намаляването на обема на работата е самостоятелно основание за
уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ и когато съкращаването на щатната
бройка за определена длъжност е извършено поради намаляване на обема на
работата и уволнението на работника е по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, при оспорване
законността му, предмет на установяване по делото е фактът на намаляване на
обема на работата и дали това намаляване е свързано с изпълняваните от
работника трудови функции, респективно премахването на съответната щатна
длъжност, обусловено ли е от намаления обем на работата на предприятието. Намаляването
на обема на работата е уредено като основание за прекратяване на трудови
правоотношения, тъй като се отразява пряко на нуждата от работна сила- По-
малкият обем работа може да бъде извършен от по- малък брой работници. Същото
обстоятелство обаче може да мотивира работодателя да съкрати щата или дори да
закрие част от предприятието си, ако прецени, че тенденцията за намаляване
обема на работа в него е по- трайна. От свободната преценка на работодателя
зависи коя от трите мерки ще предприеме, за да приведе личния състав в
съответствие с нуждите на работния процес.
В закона не съществува определение
на понятието " намаляване обема на работата" като основание за
едностранно прекратяване с предизвестие от работодателя на трудовия договор на
работника или служителя. Трайната практика на ВКС и теорията обобщено приемат,
че намаляване обема на работата в предприятието е такова обективно състояние с
траен характер, при което по количествени и сравними с някакъв предходен
календарен период реални показатели е отбелязан спад на количеството на
произведената продукция, на стокооборота, на извършваните услуги и други
дейности, намаляване на производствената програма, без да се преустановява
напълно конкретната стопанска/ служебна дейност, в която е зает съответния
работник или служител според естеството на трудовите си функции, който спад,
обективно състояние каузално я засяга и логически води до намаляване на
неговите трудови функции. Резултатът от това намаляване на обема на дейността
би трябвало да бъде необходима реорганизация на съответния работен процес, било
като се преустанови дейността, за която е намаляла работата чрез съкращаване на
щата или като се разпредели трудовата функция, за която работата е намаляла,
между други работници или служители в предприятието. / Решение № 270/02.06.2011
г. по гр.д.№ 1661/2010 г. на ВКС- IV Г.О.; Решение № 29/08.02.2011 г. по гр.д.№
265/2010 г. IV Г.О. на ВКС; Решение № 229/28.03.1995 г. по гр.д.№ 1568/95 г. на
III Г.О. на ВС/.
От друга страна, съгласно Решение № 348 от 24Л1.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2112/2015 г., IV г. о., ГК,
постановено по чл.290 от ГПК: „Съгласно установената съдебна практика намаляването на обема на
работата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ трябва да касае изпълняваните от
работника трудови функции, тъй като е възможно общия обем на работата да е намален,
но това да няма отношение към трудовите функции за определена длъжност. Така
възможно е работата по изпълнение на поръчки за изработване на определено
изделие да е намаляла, но да е увеличена счетоводната работа във връзка с
изостанали разплащания, други сметни отношения с трети лица или във връзка с
изпълнение на други договорни отношения. Затова преценката законно ли е
приложено основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, т. 3 КТ
винаги включва преценка за съотношението между намаления обем на работата и
изпълняваните от уволнения работник трудови функции. "
В
конкретния случай, от една страна се установява намаляването обема на работа
при ответното дружество като факт , а от друга страна се установява също така,
че то засяга пряко изпълняваните от уволнения работник трудови функции.
Основната дейност
на ответното дружество е добиване,
преработка и търговия с дървесина, дърва и изделия от дърво, която дейност на едноличното
дружество като основна такава не е спорна между страните.
Към момента на
прекратяване на трудовия договор с ищеца, производството и продажбите на пелети
на ответника „Леском” ЕООД- Ардино, реално са
намалели. В подкрепа на горното са както показанията на разпитаните по делото
свидетели, работници в дружеството ответник, така и приетите по делото писмени
справки за произведени и продадени продукции, и най вече, заключението на приетата
по делото и не оспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, която е
била назначена именно по искане на ищеца. Според ВЛ изготвило заключението по
тази експертиза, четвъртото тримесечие на 2016 г. и първите два месеца на 2017
г. има само една продажба на пелети, което показва намаление на продажбите на
„ЛЕСКОМ" ООД в сравнение с предходни периоди. Става ясно още от
експертното заключение, че тази продажба е през м. Януари 2017 г., а през м.
Февруари 2017 г., месецът на процесното прекратяване
на трудовото правоотношение с ищеца, не се установяват никакви продажби. Вещото
лице установява още и, че през м. Януари 2017 г. са били произведени от
ответното дружество 4 050.95 кг. пелети, а през м. Февруари 2017 г., месецът на
процесното прекратяване на трудовото правоотношение с
ищеца, няма производство на пелети.
В обобщение,
установява се по делото, че през м. Февруари 2017 г., месецът на процесното прекратяване на трудовото правоотношение с
ищеца, има
намаление на продажбите на пелети, както и спад в производството на пелети от
страна на „ЛЕСКОМ" ООД. Т.е., налице е временно преустановяване на
производството и продажбата на пелети в ответното дружество „Леском” ЕООД- Ардино.
Ищецът е бил нает на работа при
ответника именно във връзка с горецитираната основна
и специфична дейност на „ЛЕСКОМ" ООД, видно от приложеното по делото длужностно характеристика за длъжността „Шофьор, тежкотоварен автомобил- 12
и повече тона", категория персонал- „Оператори на машини и
съоръжения", код по НКПД- 8332 2005.
Към момента на прекратяване на трудовия договор на ищеца, същият е заемал
длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил-12 и повече тона" при ответника.
Съгласно длъжностната характеристика за заеманата от ищеца длъжност, работата
му е била свързана и с осъществяване превози на стоки и товари до и в
рамките на населеното място, където се осъществява дейността на предприятието. Следователно, след като е намаляла
основна и специфична дейност на „ЛЕСКОМ" ООД- Ардино по производство и
продажба на пелети, то това намаляване на производството и продажбените обеми
при ответното дружество, безспорно пряко се отразява на посочените трудови
функции на ищеца по превоз на стоки и товари.
Съгласно Решение № 348 от 24.11.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 2112/2015 г., IV г. о., ГК, постановено по чл. 290 от ГПК: „Когато работодателят търговец
временно е преустановил производството поради липса на поръчки по специфичната
му основна дейност и е прекратил трудовите договори на работниците, наети за
изпълнение на тази дейност, то несъмнено е налице и намаляване обема на
работата, свързана с административни функции по организация и обслужване на
производството. В този случай не е налице закриване на предприятието по смисъла
на чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ (ликвидация на дружеството), нито закриване на
част от предприятието- чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1- во
от КТ (закриване на обособено звено от предприятието поради отпадане необходимостта
от осъществяване на съответна дейност), тъй като предприятието търговец
съществува в правния мир и е преустановило основната си работа временно до
намиране на пазар за съответната дейност. В тази хипотеза работодателят закрива
работни места поради намаления обем на работата, а основанието за прекратяване
на трудовите договори е по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ”, именно основание, на
което е било прекратено трудовото правоотношение с ищеца.
Тъй
като работодателят носи тежестта да установи законността на уволнението, именно
той е този, който носи доказателствената тежест и по отношение на факта за
наличието на връзка между намаленият обем на работата и трудовата функция на
уволнения служител. Ако такава връзка не е доказана, то не е установено потестативното право за уволнение на работника по чл.
328, ал. 1, т. 3 от КТ, съответно уволнението е незаконно и подлежи на отмяна.
Ако връзката е налице и работодателят не е бил длъжен да извърши подбор,
правото за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение е законно
упражнено и уволнението не подлежи на отмяна.
В
конкретният случай предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.328, ал. 1, т.
3 от КТ, са налице. Намаляване обема на работа по отношение заеманата от ищеца
длъжност е установен безспорно от данните и констатациите на вещото лице,
изготвило и представило заключение по делото, което съда приобщава като
доказателства по делото, като дадени обективно, безпристрастно и без да е
заинтересовано от изхода на спора, както и, че преди да пристъпи към
съкращаване на съответна щатна длъжност, респективно, прекратяване на трудово
правоотношение с работник на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ,
работодателят е извършил (макар и фиктивен) подбор между работниците в
предприятието, които са заемали една и съща длъжност.
Заповед №
42/23.02.2017 г. е мотивирана. Основанието за прекратяване на трудовия договор
е посочено чрез цитиране на самото основание поради което правоотношението се
прекратява. Отнесено към изпълняваните от ищеца трудови функции, това
намаляване обема на работа, води и до намаляване обема на изпълняваната от него
работа. При извършване на съдебния контрол тези факти могат да бъдат проверени.
Всичкото това налага извода, че задължението за мотивиране на заповедта е
изпълнено, което категорично се потвърди и от заключението на назначената по
делото СИкЕ.
Предвид
горното, съдът счита, че по основния иск на ищеца- Чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, наличието
на прекратителното основание „намаляване обема на
работа” е доказано, поради което и искът за признаване на прекратяването на процесното трудово провоотношениео
за незаконно и отмяна на Заповед № 42/23.02.2017 г., се явява неоснователен и
недоказан.
На същото
основание, поради обективната съединеност към
основния иск, на акцесорния иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ- За възстановяване на работа на ищеца на предишната
му работа и този иск се явява неоснователен, поради което също се следва да се
отхвърли като такъв.
Следва да се
отхвърли и следващият обективно съединен акцесорен
иск по смисъла на чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ- Иск за заплащане на обезщетение
за оставане без работа поради уволнението на ищеца. Същността на този обективно
и кумулативно предявен иск, произтича от същността и признанието на основния
иск- чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. След като ищецът в настоящото производство не
успя с всички относими, необходими и допустими доказателства по ГПК да докаже
своето незаконно прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника по
делото и този основен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ според този съдебен
състав се явява недоказан и неоснователен по претенция, то и акцесорния иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, също се явява
неоснователен и като такъв ще следва да се отхвърли.
Относно другият обективно и
субективно съединен акцесорен иск по чл. 224, ал. 1
от КТ, за обезщетение за неизползван от
ищеца платен годишен отпуск за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., формираното
убеждение на съдебния състав разгледал делото е, че и той е останал недоказан,
както по основание, така и по размер. В подкрепа на този извод е приетото по
делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, назначена по искане именно на ищцовата страна.
Както
от писмените доказателства по делото, така и от това заключение на извършената ССчЕ се установява от ВЛ при проверка на форма 76 за
отчитане на явяването и неявяването на работа на ищеца, че през м. Февруари 2017
г., в периода 14.02.2017 г.-22.02.2017 г., ищецът не се е явил
на работа поради ползване на платен отпуск 7 работни дни. Начислено е и
възнаграждение за не ползвани 7 работни дни платен отпуск в размер на 179.57
лева. Ищецът е получил сумата от 179.57 лв., което се установява от подписано
от ищеца потвърждение за изплатена в брой сума от 179.57 лв., а също и платежна
ведомост за м. Февруари 2017 г.
За
2016 г.- при проверка на форма 76 за отчитане на явяването и неявяването на
работа през м. Юли 2016 г., вещото лице е констатирало, че в периода 04.07.2016
г.-29.07.2016
г. ищецът не се е явил на работа поради ползване на платен годишен отпуск ,
т.е. за 20 работни дни. Във ведомостта за заплати за м. Юли 2016 г. е начислено
и възнаграждение за ползвани 20 работни дни платен отпуск в размер на 510 лв. и
е положен подпис за получил сумата. Вещото лице констатира и заповед на
управителя, с която е разрешено на ищеца ползването на отпуск в посочения
период.
За 2015 г.- При проверка на форма 76
за отчитане на явяването и неявяването на работа през м. Юли 2015 г., вещото
лице е констатирало, че ищецът не се е явил на работа поради ползване на платен
годишен отпуск , т.е. за 20 работни дни. Във ведомостта за заплати е начислено
и възнаграждение за ползвани 20 работни дни платен отпуск в размер на 242.86
лв. и е положен подпис за получил сумата . Вещото лице е констатирало и заповед
на управителя, с която е разрешено на ищеца ползването на отпуск в посочения
период.
Всички тези констатации в
заключението на ВЛ не са били оспорени от ищета,
както и същият не успя по един категоричен и неоспорим начин да докаже
претенцията си по чл. 244, ал. 1 от КТ, който не е бил погасен по давност. Следователно,
съдът стига до правен извод, че ищецът е ползвал годишния си отпуск за
процесиите години и е получил съответно възнаграждение за това, поради което
искът е неоснователен, и като такъв също ще следва да се отхвърли.
Само за прецизност от съда ще следва
да се посочи, което е видно и от писмените материали по делото- (Декларация) Потвърждение за
изплатено обезщетение (в брой) от дата 24.02.2017 г., се установява, че ищецът
е получил обезщетение в размер на 513,06 лева- брутната му заплата, на
основание чл. 220, ал. 1 от КТ.
Гореизложеното
обосновава категоричен извод, че процесното трудово
правоотношение с ищеца следва да се счита за законосъобразно прекратено от
ответника на основание чл. 328, ал. 1, т. З от КТ както и, че ищецът е получил
всички дължими му се обезщетения във
връзка с прекратяването на трудовото правоотношение с този работодател.
В
заключение следва да се посочи от съда, че за да е налице основанието по чл.
328, ал. 1, т. 3 от КТ, е необходимо да е налице обективен факт- намаляване
обема на работа, като с оглед разпределението на доказателствената тежест в
процеса, в тежест на работодателя е да докаже наличието на материалноправните
предпоставки за извършеното от него уволнение, които включват доказването на
факта на намаляване на обема на работа, което в настоящото производство беше
извършено от ответника по делото „Лесков” ЕООД- Ардино, представлявано от
едноличния собственик Я.Ч.. Фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ
изисква изследване на обстоятелството как намаляването обема на работа на
ответника се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към съответната
дейност, реализирана чрез дадена трудова функция, с която е зает служителят и
на база на направените констатации в заключенията на вещите лица, които не бяха
оспорени от страните, съда намира, че е установено безспорно намаляване обема
на работа за съответната длъжност, т.е. установиха се изискванията и
предпоставките на фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ. Когато е
налице намаляване обема на работата, работодателят преценява с каква част, в
кои звена или в кой от тях да намали персонала и това са въпроси на неговата
преценка с оглед по- рационална, стопански и управленски по-целесъобразна
организация на труда, съответно натовареността, наложена от настъпилия спад в
обема на служебната дейност на изпълняваните трудови функции. Тази преценка не
е въпрос на законност, а на целесъобразност, и поради това не подлежи на
съдебен контрол. Въпрос на законност и на съдебен контрол е, доколкото
обективно и реално е налице намаляване обема на работата, дали е взето решение
по надлежния ред и от компетентния орган
за намаляване на персонала и не на последно място, дали извършеното уволнение е
предизвикано и обусловено от настъпилото намаление в обема на работата.
Уволнението почива на действително, а не на фиктивно основание, и от материалноправна гледна точка е осъществен фактическия
състав на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ.
Твърденията, че уволнителната
заповед е немотивирана, а е посочено само основанието, като мотивите и се
свеждат единствено до посочване наличие на „намаляване обема на работа”, без да
е конкретизирано и посочено това намаляване и връзката му с трудовата функция
на ищеца, не се споделят от този съдебен състав. Не посочване на цифри или
проценти за намалелия обем на работа през последните две години, от датата на
заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение не води до порок на
самата заповед. След като е налице оспорване, то при изясняване на делото от
фактическа и правна страна, както и от данните и констатациите от заключенията,
се установи по категоричен начин се установи спад (намаляване) в обема на
работата на едноличното дружество- работодател на ищеца, който и факт по
никакъв начин не беше оборен от страната предявила исковата претенция.
Относно наведените доводи от
процесуалния представител на ищеца адвокат Ш., както в хода на съдебното
състезание, така и в писмената защита, че липсва извършен подбор по смисъла на
чл. 329 КТ, съда намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 329, ал. 1 от КТ, при закриване на част от предприятието, както и при
съкращаване в щата или намаляване обема на работа работодателят има право на
подбор и може в интерес на
производството или службата да уволни работници и служители длъжностите на
които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по- висока
квалификация и работят по- добре. Когато се съкращават една или повече от
съществуващите в щатното разписание няколко еднакви на брой еднородни длъжности
извършването на подбор между всички заемащи съкращаваната длъжност се превръща
в задължение за работодателя, част от правото на уволнение. Подборът се извършва
в границите на закона, т. е. по законосъобразност, а не по целесъобразност. В основата на подбора са критериите за
квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа / качество на работата/
ТР № 3/16.01.2012 г. ОСГТК/, като в настоящото производство ищецът не
успя да докаже, че е притежавал по- висока квалификация в сравнение с другия
работник на същата позиция, както и не оспори, и не обори гласните
доказателства събрани по делото, от които се установява, че именно по ниските
професионални качества на неговия доверител, нарушаването на трудовата
дисциплина и несериозното отношение към възложената му работа, са били причина
от субективен характер на работодателя при извършването на избора за
прекратяването на трудовото правоотношение с него.
По
изложените съображения главният иск за признаване уволнението за незаконно и
отмяната му подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото на първа
съдебна инстанция, ще следва ищецът Й.Д.Б., да заплати на ответната страна „Леском” ЕООД– Ардино, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в Ардино, ул. “И. Вазов“– индустриална зона, представлявано от Я.Г.Ч.–
едноличен управител, съобразно представен списък по чл. 80, ал. 1 от ГПК,
деловодни разноски в общ размер на 1 214.00 лева, а именно- Процесуално
представителство на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, както и внесен депозит от
страната за извършването на СИкЕ в размер на 254.00
лева.
Също така, при този изход на делото
на първа съдебна инстанция, ще следва ищецът Й.Д.Б., да заплати по сметката на
РС- Ардино сумата в размер на 150.00 лева, явяваща се изплатено от съда
възнаграждение на ВЛ по поисканата от ищеца и допусната от съда ССчЕ.
Мотивиран по горните съображения,
формирани въз основа на закона, събраните по делото доказателства и вътрешно
убеждение, този съдебен състав на РС- Ардино като първа съдебна инстанция,
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Й.Д.Б., с ЕГН– **********,***,
против „Леском” ЕООД– Ардино, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в Ардино, ул. “И. Вазов“– индустриална зона,
представлявано от Я.Г.Ч.– едноличен управител иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ като неоснователен и недоказан;
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Й.Д.Б., с ЕГН– **********,***,
против „Леском” ЕООД– Ардино, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в Ардино, ул. “И. Вазов“– индустриална зона,
представлявано от Я.Г.Ч.– едноличен управител иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 от КТ като неоснователен и недоказан;
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Й.Д.Б., с ЕГН– **********,***,
против „Леском” ЕООД– Ардино, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в Ардино, ул. “И. Вазов“– индустриална зона,
представлявано от Я.Г.Ч.– едноличен управител иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 от КТ като неоснователен и недоказан;
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Й.Д.Б., с ЕГН– **********,***,
против „Леском” ЕООД– Ардино, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в Ардино, ул. “И. Вазов“– индустриална зона,
представлявано от Я.Г.Ч.– едноличен управител иск с правно основание чл. 224,
ал. 1 от КТ като неоснователен и недоказан;
ОСЪЖДА Й.Д.Б., с ЕГН– **********,***, да
заплати на „Леском” ЕООД– Ардино, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в Ардино, ул. “И. Вазов“– индустриална зона,
представлявано от Я.Г.Ч.– едноличен управител, направените деловодни разноски в
общ размер на 1 214.00 лева, а именно- Процесуално представителство на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК- 960.00 лева с ДДС, както и внесен депозит от
страната за извършването на СИкЕ в размер на 254.00
лева;
ОСЪЖДА
Й.Д.Б., с ЕГН– **********,***, да заплати по сметката на РС- Ардино сумата в
размер на 150.00 лева, явяваща се изплатено от съда възнаграждение на ВЛ по
поисканата от ищеца и допусната от съда ССчЕ;
Решението
подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок
пред Окръжен съд- Кърджали, считано от датата на връчването му на страните;
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :