№ 121
гр. София, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивайло П. Георгиев
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Гражданско дело №
20211800100505 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 336 и сл. от ГПК и е
образувано по искова молба, подадена от заместник- окръжния прокурор в
Софийска окръжна прокуратура, срещу АТ. Д. ИГН..
Ищецът твърди, че ответникът е роден на 06.06.2003г. и страда от
тежка умствена изостаналост с неразвит говор и липса на контрол на тазовите
резервоари, както и от детска церебрална парализа - хипотонична форма.
Поддържа, че, поради заболяването си, ответникът не е в състояние сам да се
грижи за себе си и да защитава интересите си. Към настоящия момент живее
в Центъра за настаняване от семеен тип на деца и младежи с увреждания
/ЦНСТДМУ/ - гр. Б.. Трудово и социално дезадаптиран е, което налага
неговото постоянно контролиране и подпомагане от страна на специализиран
персонал. Ищецът счита, че по отношение на И. са налице предпоставките на
чл. 5 от ЗЛС за поставянето му под пълно запрещение, и отправя такова
искане до съда. Представя писмени доказателства.
Преписи от исковата молба и от доказателствата са връчени на
назначения особен представител на ответника – адв. Г.. В едномесечния срок
по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, с който се изразява становище за
неоснователност на иска и се оспорва исковата молба. Особеният
представител счита за недоказани предпоставките по чл. 5 от ЗЛС. Изтъква,
че поставянето под пълно запрещение на лица с умствена изостаналост или
психично заболяване се явява крайна мярка, която следва да бъде прилагана
единствено, ако е оправдана с оглед на здравословното им състояние и
защитата на техните интереси, като в противен случай поставянето под
запрещение може да има характер на репресия. Анализира представените с
исковата молба доказателства и намира, че същите не обуславят
основателност на последната. Сочи, че е възможно, към настоящия момент
спрямо ответника да се упражнява настойническо или попечителско
1
съдействие. Моли съда да отхвърли предявения иск.
В открито съдебно заседание пред ОС- София, ищецът, Софийска
окръжна прокуратура, се представлява от прокурор Цекова, която поддържа
исковата молба. Моли съда да уважи предявения иск и да постави под пълно
запрещение АТ. Д. ИГН.. Изразява становище, че са установени медицинския
и юридическия критерий за поставяне под пълно запрещение на ответника.
Позовава се на заключението на в.л. П.. Намира, че ответникът не може да се
грижи за себе си и да защитава интересите си. Моли съда да го постави под
пълно запрещение, като му бъде назначен и настойник.
В открито съдебно заседание ответникът се явява лично и се
представлява от адв. Г. – особен представител, който оспорва исковата молба.
Изтъква, че, при поставяне под запрещение е много важно да бъде изследван
въпросът, доколко са налице всички фактически и юридически предпоставки
за това, с оглед предотвратяване на неоснователна репресия срещу лицето.
Намира, че не е установено с категоричност изпълнението на законовите
изисквания за налагане на мярката „пълно запрещение“. Счита, че
поведението на ответника в откритото съдебно заседание по делото е било
донякъде социално адаптирано и неагресивно, като той не е бил агресивен и
не проявявал антисоциалност или пълна липса на комуникация. Настоява,
предприетата мярка да е съобразена с физическото и психическото състояние
на лицето и със събраните по делото доказателства.
След като прецени твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното.
От представеното с исковата молба удостоверение за раждане се
установява, че ответникът А.И. е роден на 06.06.2003г. в гр. Л. от майка Д.Л.
И.а и баща - неизвестен.
Представено е Експертно решение № 0752 от 132/29.07.2019г. на ТЕЛК
към „Център за психично здраве – София област“, с което на И. е определена
95 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ поради множество
заболявания с водеща диагноза „Тежка умствена изостаналост”.
Същите заболявания са отразени в епикризата от ДСБПЛРББ „Царица
Йоанна“ ЕООД.
Съдът придоби лични впечатления за психическото и физическото
състояние на АТ. Д. ИГН. в хода на разпита му по реда на чл. 337, ал. 1 от
ГПК. Словесният контакт с него се оказа невъзможен, тъй като той не реагира
на въпросите на съда и не концентрира вниманието си върху случващото се в
съдебната зала. Опитите му за изразяване се свеждаха до издаване на
нечленоразделни звуци.
От приетото по делото заключение на в.л. д-р Ц.П. по допуснатата
съдебно- психиатрична експертиза се установява, че ответникът И. страда от
тежка умствена изостаналост (F72 по МКБ-10), което представлява вродено
слабоумие по смисъла на чл. 5 от ЗЛС и тежко психоневрологично
заболяване. Вещото лице е посочило, че заболяването датира още от
раждането и съпътства целият живот на ответника, като обуславя
невъзможност за автономно обслужване. Направен е извод за тежко засягане
на личностното развитие и самоосъзнаване, до степен на невъзможност да
общува с други хора, да формира самостоятелни решения под формата на
съзнателни волеви актове, да разбира значението им и да ги привежда в
изпълнение със свои действия. В обобщение, вещото лице счита, че АТ. Д.
2
ИГН. не може да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги
ръководи, нито да формира самостоятелни решения под формата на
съзнателни волеви актове, да разбира значението им и да ги привежда в
изпълнение със свои действия, вкл. за задоволяване на свои ежедневни нужди.
Направило е краен извод, че състоянието на И. не му позволява да се грижи
пълноценно за себе си и за своите работи, като не разбира своите интереси и
права си в никаква степен и не може да ги защитава, както и че има
медицински показания за състояние на пълна недееспособност. Според
вещото лице, прогнозата на заболяването е неблагоприятна, тъй като не може
да се очаква обратно развитие, а умствената изостаналост е необратима,
съпътстваща ответника през целият му живот, като дори може да има
задълбочаване на процеса във времето.
В проведеното открито съдебно заседание по делото вещото лице
поддържа заключението си и изрично заявява, че е налице сериозно
психическо заболяване - дълбока вродена умствена изостаналост. Няма
изгледи за подобряване на състоянието. Лицето понякога отговаря на името
си, издава нечленоразделни звуци и изпитва полярни емоции, но не може да
възпроизведе мисъл или оплакване, нито да се грижи за своите интереси.
Според вещото лице, ответникът не разбира свойството и значението на
извършеното, не може да се повлиява, и има нужда да бъде обгрижван.
Категорично не може да се грижи самостоятелно за себе си, и, дори с чужда
помощ, не би могъл да изрази волята си.
В открито съдебно заседание е разпитан свидетелят Д.М. – управител на
Центъра за настаняване от семеен тип на деца и младежи с увреждания в гр.
Б.. Според свидетеля, А.И. е настанен в центъра през м. февруари 2015 г.
Преките впечатления на свидетеля са, че ответникът е с тежка умствена
изостаналост и неразвит говор. С течение на времето укрепнал. Не може да се
обслужва сам, няма задръжка на тазови резервоари. Може да се храни почти
самостоятелно. Може да се ориентира само в сградата, където живее, и знае,
къде е общата зала за хранене. Според свидетеля, обаче, ако ответникът
излезе от сградата, няма да може да се върне. Не може да говори. Контактува
с мимики и жестове. Свидетелят изразява становище, че ответникът не може
да изразява волята си дори с чужда помощ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Предявеният иск е допустим, доколкото исковата молба изхожда от
прокурор, който е активно процесуално легитимиран в производствата по
Глава ХХVІІІ от ГПК – арг. от чл. 336, ал. 1 от ГПК.
За да се произнесе по неговата основателност, съдът взе предвид, че
поставянето под запрещение е акт, с който по установен ред и въз основа на
регламентирани в закона основания се ограничава или отнема
дееспособността на физическо лице, като по този начин съществено се засяга
неговата правна сфера.
Предпоставка за постановяване на такъв акт е наличие на сериозно
интелектуално или психическо заболяване, което препятства лицето да се
грижи за себе си и за своите работи. Това означава, че, само по себе си,
заболяването не прави болния недееспособен, нито е достатъчно да обуслови
постановяване на съответен съдебен акт. Такива последици е в състояние да
предизвика единствено кумулативното наличие на болестно състояние,
3
съчетано с невъзможността на заболялото лице да се грижи за своите работи,
т.е. да извършва релевантните дейности за поддържане на собственото си
съществуване и за защита на своите законни права и интереси.
Тези принципни положения са нормативно закрепени в разпоредбите на
чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС, съгласно които непълнолетните и пълнолетните
лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за
своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, а
онези пълнолетни лица с такива страдания, чието състояние не е толкова
тежко, се поставят под ограничено запрещение. Препращащата норма на чл. 5
ал. 3 от ЗЛС сочи, че по отношение на правните действия на първата група
лица се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а за правните действия на лицата от
втората група се прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС, т.е. статусът на лицата, поставени
под пълно и ограничено запрещение, е приравнен съответно на този на
малолетните и на непълнолетните лица.
При това следва да се имат предвид и мотивите към Решение № 12 на
Конституционния съд на Република България от 17.07.2014г. по
конституционно дело № 10/2014г., съгласно които, цитираните по- горе
разпоредби „…трябва да бъдат тълкувани стеснително и единствено по
начин, който изпълнява конституционното изискване да се даде засилена
защита на правата на хората с психически увреждания. Такава защита ще е
налице, когато неизбежните ограничения, свързани със запрещението, не
водят до неоправдано посегателство върху основни конституционни права
на тези лица. Това налага недееспособността по чл. 5 ЗЛС да бъде разбирана
като състояние, което единствено трябва да осигури недопускането на
такива правни действия, които могат да накърнят интересите на
поставения под запрещение или на трети лица, или на обществото“.
Това тълкуване е в съответствие с основния международноправен акт,
регламентиращ същата материя, а именно - Конвенцията на ООН за правата
на хората с увреждания, ратифицирана със закон, приет от 41-ото Народно
събрание на 26.01.2012 г. (ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г.) и в сила от 21.04.2012 г.
С разпоредбите на чл. 12, ал. 1 и 2 от нея е установена равнопоставеност като
правни субекти на хората с увреждания, притежаващи пълна правоспособност
и дееспособност наравно с всички останали хора във всички сфери на живота.
Следващата алинея регламентира необходимостта от осигуряване на достъп
на хората с увреждания до подкрепа за самостоятелно упражняване на
техните права, а, според ал. 4, мерките, ограничаващи самостоятелното
упражняване на права от хората с увреждания, следва да са пропорционални и
пригодени към състоянието на лицето, както и да се прилагат за възможно
най-кратък срок и да подлежат на редовен преглед от страна на компетентен,
независим и безпристрастен орган или съдебна инстанция.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че основен принцип при
третиране на правното положение на хората с увреждания е запазване на
тяхната дееспособност в максимална степен, а нейното ограничаване или
отнемане следва да се допуска само тогава, когато това се налага за защита на
техните интереси или тези на трети лица и на обществото.
В конкретния случай съдът намира, че такава необходимост е налице,
тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че
здравословното състояние на А.И. е изключително тежко. В наличните
медицински документи е отразено, че същият страда от тежка умствена
изостаналост, детска церебрална парализа – хипотонична форма, мнестична
4
недоразвитост, липсващ контрол на тазовите резервоари, недоразвит говор.
При това, видно от ЕР на ТЕЛК, високият процент неработоспособност,
близък до максималния, му е признат дори само въз основа на данните за
първото от горните заболявания, без да се обсъждат останалите такива.
Тежкото засягане на здравето на И. – до степен на невъзможност за
самообслужване и невъзможност за установяване на словесен контакт – е
констатирано и от в.л. П.. Този извод се потвърждава и от непосредствените
впечатления на съдебния състав, придобити по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК,
тъй като в проведеното открито съдебно заседание ответникът не реагираше
на зададените му въпроси и не успя да концентрира вниманието си. При тези
данни следва да се приеме, че е изпълнено изискването на първия от двата
кумулативно приложими критерия (медицинския) за поставяне на ответника
под запрещение.
Налице е и условието по втория критерий (юридическия), тъй като
видът и степента на заболяванията на И. са такива, че го лишават напълно от
възможността да се грижи пълноценно за себе си. На практика ответникът не
осъзнава адекватно заобикалящата го среда и не може да контактува по
обичайния за хората начин, което налага извод, че не би могъл да изразява
воля, да преценява последиците от постъпките си и да ги ръководи
целенасочено и разумно. Така той не може да взема адекватни решения за
защита на своя живот, здраве и интереси. В същия смисъл е и изричното
заключение на в.л. П., според което ответникът не е в състояние да разбира
свойството и значението на постъпките си, да се грижи пълноценно за своите
работи и да защитава интересите си.
На последно място, допълнителна насока за преценка може да бъде
извлечена от мотивите на цитираното по- горе решение на Конституционния
съд на Република България, а именно, че „произнасянето на съда на
практика включва не само оценка на тежестта на психическото
увреждане, но и прогноза за неговата продължителност във времето“. В
конкретния случай прогнозата е неблагоприятна, тъй като, видно от ЕР на
ТЕЛК, високият процент неработоспособност на ответника е определен
пожизнено, а, съгласно заключението по СПЕ, не може да се очаква обратно
развитие на заболяването, като умствената изостаналост е необратима.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че здравословното състояние на
АТ. Д. ИГН. е сериозно увредено до степен, в която той е неспособен да се
справя сам със своите работи, като няма изгледи за подобрение. Поради това
той следва да бъде поставен под запрещение.
За да определи вида на запрещението, съдът взе предвид, че съгласно
чл. 51, ал. 3 от Конституцията на Република България, „…лицата с физически
и психически увреждания се намират под особена закрила на държавата и
обществото“, като тази закрила включва механизми за предпазването им от
извършване на правни действия, с които те биха могли да увредят
собствените си интереси. Поставянето под запрещение, макар и накърняващо
техните права, е един такъв механизъм, тъй като, от една страна, той
гарантира, че те ще бъдат ограничени в извършването на правни действия, с
които биха могли да навредят на самите себе си, а, от друга страна, той
гарантира сигурността на гражданския оборот и охранява правата на третите
лица и обществото като цяло, които също биха били засегнати от правните
действия на лица с увреждания.
Според настоящия съдебен състав, в конкретния случай тази цел не би
5
била постигната чрез поставяне на ответника под ограничено запрещение, тъй
като при този вид запрещение той би следвало да извършва правните
действия лично, макар и с попечителско съгласие (арг. от чл. 5, ал. 3, вр. чл. 4,
ал.2 от ЗЛС). Предпоставка за това, обаче, е формиране на адекватна
собствена воля, каквато способност ответникът не демонстрира дори в
минимална степен. Поради това и въз основа на събраните по делото
доказателства съдът намира, че, за постигане на целта на закона, И. следва да
бъде поставен под пълно запрещение.
Не обосновава обратен извод изтъкнатото от адв. Г., че ответникът е
бил неагресивен и че поведението му е било донякъде социално адаптирано.
Според настоящия съдебен състав, тези обстоятелства са крайно
недостатъчни за формиране на разумни преценки, за вземане на правилни
решения и за формиране и изразяване на адекватна воля, а още по- малко – за
реална защита на правата и интересите на ответника.
След влизане на решението в сила, препис от него следва да бъде
изпратен на органа по настойничество и попечителство при община Б. на
основание чл. 338, ал. 3 от ГПК - за учредяване на настойничество съобразно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1, изречение второ от СК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ АТ. Д. ИГН. с ЕГН
********** и постоянен адрес гр. Б., ул. „П.“ № 18 - Център за настаняване от
семеен тип на деца и младежи с увреждания.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него.
След влизане на решението в сила, заверен препис от същото да се
изпрати на органа по настойничество и попечителство при община Б., за
учредяване на настойничество.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
6