№ 232
гр. Шумен, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Т.ова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223600500188 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Община – Велики Преслав,
представлявана от кмета Я.Й.в, чрез пълномощника адв. Г. Б. от ШАК срещу решение №
131/25.02.2022 г. по гр.д. № 1559/2021 г. по описа на ШРС, поправено с решение №
246/31.03.2022 г. по същото дело.
Жалбоподателят намира решението за незаконосъобразно, необосновано и
неправилно, поради което моли въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да
уважи предявената искова претенция и му присъди деловодни разноски за две инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият К. М. М. не е депозирал отговор на
жалбата. В съдебно заседание оспорва същата като неоснователна.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:
Гр.д. № 1559/2021 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на
жалбоподателя, с искане за осъждане на въззиваемия да му заплати обезщетение за
претърпени от непозволено увреждане имуществени вреди в размер на 11 971.20 лева с
ДДС, представляващи направени разходи по изпълнение на дейности по премахване на
1
насипани земни маси, за осигуряване нормалната проводимост на река Тунешка, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане и извършените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по иска е депозирал отговор, в който го е
оспорил изцяло като неоснователен. В Тази връзка е оспорил представени истинността на
представени от ищеца договор № 129/16.03.2021 г. и протокол № 1 за установяване
извършването и заплащането на натурални видове работи към договор № 129/16.03.2021 г..
С протоколно определение от 11.11.2021 г. искането на ответника за оспорване на
посочените два документа е било отхвърлено.
С решението си първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск по чл.45, ал.1
от ЗЗД и го е отхвърлил изцяло като неоснователен и недоказан, като е осъдил ищеца да
заплати на ответника деловодни разноски в размер на 360.00 лева.
Решението се обжалва изцяло от ищеца.
След извършена проверка по чл.269 от ГПК, настоящата инстанция намери, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество, от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи, че на 22.01.2021 г. в Община – Велики Преслав е постъпила
докладна записка вх. №
08-00-30/22.01.2021 г., изготвена от специалист ЗН, ОМП при Община – Велики Преслав, че,
при извършена проверка на река Тунешка е било установено, че в горния й край е изградена
дига (насип от земна маса) с височина 4-4,5 м. и дължина около 40-50 м., която вероятно
била изградена като пряк път до постройки на бившия овчарник. За проводимост на водите
в основата на дигата е поставена бетонна тръба с диаметър около ф-1000, която е
полузатлачена с кал. Върху дигата е установена затънала фадрома с рег. № Н 04644.
По повод сигнала, със заповед № 19/12.01.2021 г. на кмета на Община – Велики
Преслав е била назначена Комисия по чл.196 от ЗУТ, която, с констативен протокол от
26.01.2021 г. е установила, че на река „ Тунешка „, местност Тунесец е изградена незаконно
дига /бараж/ от земни маси, преграждащ дерето на реката от бряг до бряг. Насипът е с
дължина около 80 м., с трапецовидна форма с основа 6 м. и височина около 4.50 м.. В
централната част на насипа е вградена бетонна тръба с дължина около 6 м. и Ф1000. Същият
се явява изкуствено препятствие, което намалява естествената проводимост на реката.
С констативен протокол № 33Ш/04.02.2021 г., Междуведомствена комисия,
назначена със заповед № РД-15-17/01.02.2021 г. на Областния управител на Област Шумен е
констатирала, че в естественото речно легло на река „Тунешка река“ в местност Тунесец,
землище гр. Велики Преслав е изграден бент (бараж) от земни маси, преграждащ реката от
бряг до бряг, дължината на насипа е около 80 м., височина около 4,5 м.. В централната част
на насипа, успоредно на руслото на реката е вградена бетонна тръба (водосток) с ф. 1000 и
дължина около 6 м., преминаваща в основата на насипа, през която, по време на проверката
преминават ограничени количества от водите на реката. Нарушено е естественото състояние
2
на бреговете и леглото на реката в описаното място, както и нейната проводимост.
Въз основа на констатациите в протокола от 04.02.2021 г., с писмо изх. № СЖ-12
А4/11.02.2021 г., директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район“ е издал
предписание до Община - Велики Преслав, в 20-дневен срок да се осигури нормалната
проводимост на река „ Тунешка река „, в землището на гр. Велики Преслав, като се
премахнат насипаните земни маси и бетоновата тръба от коритото на реката е се възстанови
естественото състояние на речното корито и крайбрежните заливаеми ивици. С писмо изх.
№ СЖ-12 А9/14.04.2021 г. е бил определен нов срок на Община – Велики Преслав за
изпълнение на предписанието – до 30.06.2021 г..
Със Заповед № 101/22.02.2021 г., кметът на Община – Велики Преслав, на основание
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е било разпоредено премахване на незаконно изграденото
съоръжение, преграждащо дерето на р. Тунешка и разположено върху общински земи по
чл.19 с идентификатори 58222.204.19 и 58222.204.17, с неизвестен извършител.
С договор № 129/16.03.2021 г., Община – Велики Преслав е възложила на
„Автомагистрали – Черно море“ АД, гр. Шумен да изпълни дейностите по премахване на
насипани земни маси за осигуряване на нормалната проходимост на река Тунешка река,
както и извозването им до място, посочено от възложителя, срещу цена в размер на 8,60 лв.
за куб.м., за общо 1 160.00 куб.м., или в размер на 9 976.00 лева без ДДС и 11 971.20 лева с
ДДС.
С протокол № 1/07.05.2021 г., подписан от двете страни по договора е прието, че в
изпълнение на същия изпълнителят е извършил машинен изкоп, натоварване и транспорт на
земни маси – общо 1 160,00 куб.м., като общата стойност на дължимата от възложителя сума
е 11 971.20 лева.
Дължимата сума е била заплатена от Община – Велики Преслав по банков път на
11.05.2021 г., по издадена от изпълнителя фактура № **********/11.05.2021 г..
С писмо изх. № 11-00-95/02.02.2021 г. Община – Велики Преслав е сезирала ШРП
със сигнал във връзка с изграждането на процесната дига, по повод на който е била
образувана преписка вх. № 46/2021 г.. С постановление от 17.03.2021 г. на прокурор при
ШРП е отказано образуване на досъдебно производство по преписката. Постановлението е
било обжалвано и потвърдено с постановление от 01.04.2021 г. на зам. окръжен прокурор
при ШОП.
Разпитаните по делото свидетели А. А., М. М. и Ч. И. твърдят, че коритото на река
Тунешка под процесната дига било пресъхнало от преди 10 -15 години и през него не
преминавала вода, освен при валежи от дъжд или сняг. Цялото речно корито и дигата били
обрасли с храсти и трева, а бетонната тръба в основата й била затлачена и в нея се криели
животни. Мястото, където била изградена дигата се използвало за преминаване, включая и с
автомобили отдавна.
Свидетелите И.И.. и М.С., работници в „НСП-АТ“ ЕООД, чийто управител е
ответникът твърдят, че през лятото на 2019 г., в това си качество и по нареждане на
3
собственика
на фирмата разчистили района около дигата от растителност и отпушили тръбата, след
което изсипали два камиона пръст върху пътя над нея и запълнили коловозите, като по този
начин изравнили нивото, с цел да може да се преминава през нея, тъй като това било пряк
път за машините на предприятието.
От заключенията на вещите лица по единичната и тройна СТЕ се установява, че
бетонната тръба, поставена в основата на процесния насип представлява предварително
натегната стоманобетонова муфена тръба за монтаж във водоснабдителни, хидроенергийни
и напоителни системи, произведена в гр. Русе, като след 2007 г. е спряна от производство в
страната. Тръбата е с диаметър 1000 мм. и дължина 5 м.. Като нова тежи 5 400 кг., но, с
оглед видимото износване на повърхността, теглото й е около 4 320 кг.. За
транспортирането й е необходим автокран с товароподемност над 5 тона за повдигането и
поставянето върху бордови товарен автомобил или товарно ремарке с товароподемност над
5 тона и дължина на товарната част над 5 метра. Въпросната дига е била изградена от около
675 куб м. пръст.
В отговора си на исковата молба ответникът заявява, че действително челен товарач,
рег. № Н 04644 е собственост на управляваното от него дружество „ Булмашинен „ ЕООД,
но той не е осъществявал дейност по изграждането на дигата, като единственото което е
било извършено във връзка с нея е работници от фирмата му разчистят храстите и бурените,
с който била обрасла и да насипят пръст, с цел заравняне на образувалите се коловози, за да
стане проходима с автомобил. Заявява също, че не е собственик или наемател на имот в
местността Тунесец и няма правен интерес от изграждането на подобна дига.
Въз основа на така установените факти, съдът достига до следните изводи от правна
страна:
Съгласно установения в чл.45 от ЗЗД общ принцип, всеки дължи да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане, предмет на разпоредбата на
чл.45 от ЗЗД е сложен фактически състав, който изисква кумулативно наличие на няколко
юридически факта – деяние / действие или бездействие /, деянието да е противоправно и да е
извършено виновно от дееца, в резултат от деянието да е настъпила конкретна вреда и
между деянието и вредата да е налице причинно следствена връзка. Визираните
предпоставки следва да бъдат доказани от ищеца по иск за непозволено увреждане при
условията на пълно и главно доказване. До доказване на противното, законът презюмира
единствено вината на дееца. Поведението на дееца се приема за противоправно винаги,
когато са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила.
В чл.51, ал.2 от ЗЗД е посочено, че обезщетение при непозволено увреждане се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от същото.
В случая, не се спори между страните, че Община – Велики Преслав е собственик на
поземлените имоти, през които преминава коритото на река Тунешка, със статут на воден
обект – публична общинска собственост по смисъла на чл.19, ал.1, т.1 от ЗВ.
4
Установи се също, че в естественото речно легло на река „Тунешка река“ е бил
изграден бараж от 675 куб.м. пръст, преграждащ реката от бряг до бряг, с дължина около 80
м. и височина около 4,5 м., като в централната част на насипа, в основата му, успоредно на
руслото на реката, е била вградена бетонна тръба (водосток) с ф. 1000, дължина около 5 м. и
тегло около 4 320 кг., произведена в гр. Русе и спряна от производство през 2007 г.. На
22.01.2021 г., при оглед на речните корита на територията на община Велики Преслав,
служители от ОМП констатирали наличието на въпросната дига и затънала върху нея
фадрома, собственост на управляваното от ответника еднолично дружество.
От друга страна се установи, че речното корито на река Тунешка под процесната дига
е пресъхнало от преди 10 -15 години и през него не преминава вода, освен при валежи от
дъжд или сняг. Цялото речно корито и дигата били обрасли с храсти и трева, а бетонната
тръба в основата й била затлачена. Мястото, където била изградена дигата се използвало за
преминаване, включая и с автомобили отдавна. През 2019 г. работници във фирма „ НСП –
АТ „ ЕООД, собственост на ответника разчистили, по негово нареждане, района около
дигата от растителност и отпушили тръбата, след което изсипали два камиона пръст върху
пътя над нея и запълнили коловозите, с цел да може да се преминава, тъй като това бил
пряк път за машините на фирмата.
Изложеното налага извод за недоказаност твърдението на ищеца, че процесната дига,
ведно с вградената в основата й бетонна тръба са били изградени от ответника и, че по този
начин се препятства преминаването на води по коритото на река Тунешка, респ., че
извършеното от негови работници почистване на дигата от храсти и отлагания, съответно
насипване на пръст върху коловозите, образувани върху преминаващия през нея път,
създаден много преди това от естественото преминаване през мястото на хора и превозни
средства е влошило състоянието на речното корито, респ. е ограничило движението на
водни маси по него.
Поради горното, съдът приема за неоснователно твърдението на ищеца, че
ответникът, в качеството му на физическо лице е осъществил от обективна и субективна
страна процесното противоправно деяние. Действително същият е разпоредил на свои
работници да почистят мястото около баража и да насипят допълнително пръст, за да
изравнят коловозите, което обаче не е представлява изграждане на нова дига, нито е
осъществено с лични негови действия и очевидно не е имало за цел преграждане на речното
корито или компрометирането му, от което следва, че не може да се квалифицира като
извършено от него нарушение по чл.143 от ЗВ.
В тази връзка, неоснователно е и твърдението на ищеца, че разходите за премахване
на дигата са в пряка – причинно следствена връзка с поведението на ответника, предвид
факта, че дигата е била вече изградена, а от друга страна, в качеството й на собственик на
преминаващия през територията й воден обект, Община – Велики Преслав е била длъжна, на
основание чл.19, ал.1, т.4 от ЗВ, да го управлява в интерес на населението и с грижата на
добър стопанин, както и, на основание чл.140, ал.4 от ЗВ, чрез кмета на общината, да
поддържа проводимостта на речното легло на река Тунешка. Поддържане проводимостта на
5
речните легла, респ. на леглата на деретата в урбанизираната им част представлява мярка за
постоянна защита от наводнения / арг. чл.138, ал.4, т.5 вр. чл.137, ал.1, т.1 от ЗВ/, което
задължение е възложено на кмета на общината. Същевременно, в чл.139, ал.1 и ал.2 от ЗВ се
предвижда, че поддръжката и ремонтно-възстановителните дейности на съоръженията по
чл.138, ал.4 се осъществяват и са за сметка на техните собственици или ползватели. Ето
защо, при констатиране на незаконно изградената дига над река Тунешка, Община – Велики
Преслав е имала задължение да я отстрани за своя сметка, с оглед на което и, че не се
доказва дигата да е била изградена от ответника, се налага извод, че претендираните от
жалбоподателя разходи не са направени по вина на въззиваемия и няма основание да му
бъдат възложени в тежест. В тази връзка, следва да се отбележи, че дори да се приеме, че
при премахването на баража е била отстранена и насипаната от работници на ответника
пръст, от доказателствата по делото не се установи количеството й, с оглед
остойностяването на разходите по премахването й, което е в тежест на ищеца, а от друга
страна се доказа, че пръста не е била насипана от ответника, а от негови служители, поради
което от същия не би могла да се търси лична имуществена отговорност за непозволено
увреждане на основание по чл.45, ал.1 от ЗЗД, а евентуално би могла да бъде ангажирана
невиновната такава на управляваното от него дружество, в което са работили лицата,
насипали пръста, каквато претенция обаче не е предявена и не е предмет на разглеждане.
Предвид изложеното, настоящата инстанция приема, че не се доказват кумулативно
изискуемите предпоставки за ангажиране деликтната отговорност на ответника за заплащане
на претендираните от ищеца имуществени вреди, поради което предявеният иск е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Ето защо, достига до извод, че обжалваното решение е правилно и следва да се
потвърди.
Водим от горното,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 131/25.02.2022 г. по гр.д. № 1559/2021 г. по
описа на Районен съд - Шумен, поправено с решение № 246/31.03.2022 г. по същото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7