№ 8807
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело
№ 20221110137412 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 30, ал.1 от ЗН и чл.34 от ЗС.
Ищецът Б. А. В. излага в исковата молба, че е единствен наследник от първи ред на
А.Н. В., както и че по силата на договор за дарение последният се е разпоредил в полза на
ответника със собствената си ¼ идеална част от апартамент № 2, находящ се в гр. София,
.......................
Предявява искове за постановяване на решение, с което да бъде намалено дарението
и да му се възстанови запазената част. С оглед възстановяване на запазената част счита, че е
налице съсобственост между страните върху описания имот, възникнала при прекратена
СИО и наследство, поради което е направено искане да бъде допусната съдебна делба.
Ответникът Б. П. В. оспорва иска за намаляване на дарението при твърдения, че
ищецът не е приел наследството по опис. Поради лисата на предпоставка за уважаване на
възражението по чл. 30 ЗН счита, че между страните не е налице и съсобственост, поради
което оспорва и предявения иск за делба.
Съдът, съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, приема за установено следното:
С определение от 22.11.2022г. са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните факти: че ищецът е единствен наследник по закон от първи ред /син/ на А.Н. В.,
починал на 10.7.2021 г.; че с договор за дарение, обективиран в представения към исковата
молба нотариален акт, последният се е разпоредил в полза на ответника със собствената си,
придобита по наследство от баща му, ¼ идеална част от процесния имот.
С определение от 10.03.2023г. е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
1
обстоятелството, че ищецът не е приел по опис наследството на Ангел В. в срока по реда на
чл. 61, ал. 1 от ЗН и същото не е прието и към настоящия момент.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или
съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова,
което съставлява тяхна запазена част от наследството. Според чл. 30, ал. 1 ЗН наследник с
право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради
завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване
на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с
изключение на обичайните дарове. С иска по чл. 30, ал. 1 ЗН е установена правната
възможност за реализиране и защита на едно самостоятелно субективно преобразуващо
право на наследниците по чл. 28, ал. 1 ЗН. Материалноправно легитимирани лица по тази
претенция са наследникът с право на запазена част и лицето (лицата), което е
облагодетелствано от извършената безвъзмездна разпоредителна сделка от наследодателя.
Законът не ограничава възможността на всяко дееспособно лице да се разпорежда в полза на
трето лице с конкретно свое имущество или изцяло с онова, което притежава, но в случаите
на безвъзмездни разпореждания – дарения или завещания – брани правата на наследниците
със запазена част по чл. 28, ал. 1 ЗН, като именно чрез иска по чл. 30, ал. 1 ЗН им гарантира
възможността да получат онази част от имуществото на наследодателя или нейната парична
равностойност, която е определена като тяхна запазена част. Правото по чл. 30 от ЗН е
имуществено и е наследимо – може да бъде упражнено и от наследниците на лицето, чиято
запазена част е накърнена.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи, че е сред кръга на
наследници с право на запазена част и че приживе наследодателят се е разпоредил
безвъзмездно със свое имущество чрез дарение. В конкретния случай ищецът е предявил иск
за възстановяване на запазената му част от наследството на А.Н. В., починал на 10.07.2021
г., чрез намаляване на процесното дарствено разпореждане извършено с договор за дарение
на идеална част от недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 145/15.04.2019 г., том I,
рег.№2249, н.дело № 124/2013г., до размера, необходим за допълване на запазената част. Без
съмнение ищецът е легитимиран да предяви подобна претенция, тъй като видно от
представено удостоверение за наследници е наследник с право на запазена част в качеството
си на син на наследодателя.
Следва да се даде отговор на въпроса дали е налице право на възстановяване в полза
на ищеца срещу ответника при липсата на приемане на наследството по опис в срока по
чл.61, ал.1 от ЗН. В тази връзка съдът приема следното:
Съгласно чл. 30, ал.2 ЗН, когато наследникът, чиято запазена част е накърнена,
упражнява правото си за възстановяването й спрямо лица, които не са наследници по закон,
трябва да е приел наследството по опис. Какъв е обемът на понятието „наследници по
закон” по смисъла на сочената разпоредба, се определя по задължителен за съдилищата
2
начин в ТР № 1/4.02.2005г. на ОСГК. Съгласно посоченото тълкувателно решение
„наследници по закон” по смисъла на чл. 30, ал.2 ЗН са само непосредствено призованите
към наследяване наследници, а не всички възможни наследници по чл. 5 – 10 ЗН. С ТР №
3/2013г. на ОСГК (т.4) се обобщава съществувалата до този момент съдебна практика,
съгласно която приемането по опис на наследството е материална предпоставка за
възникване на правото да се иска намаляване на дарственото или завещателното
разпореждане срещу лице, което не е призовано да наследява, т.е описът няма само
доказателствено значение.
Следователно приемането на наследството по опис е елемент от основанието за
възникване на правото да се иска възстановяване на запазена част спрямо ответниците. В
този смисъл е постоянната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1
от 04.02.2005 г. по гр. д. № 1/05 г., на ОСГК ВКС и решение № 141 от 23.03.2012 г. по гр. Д.
№ 785/2011 г., Г. К., № 338 от 12.07.2010 г. по гр. д. № 397/10 г. на ВКС ІІ ГО, № 531 от
20.10.2009 г. по гр. д. № 5336/08 г. на ВКС ІІ ГО, № 209 от 29.04.2010 г. по гр. д. № 1048/09
г. на ВКС ІІ ГО и № 108 от 15.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 105/09 г. на ВКС V ГО,
постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
В настоящия случай непосредствено призован към наследяване А.Н. В. е ищецът Б.
В.. Ответникът по иска Б.ка П. В. не е призована да наследява, поради което за
основателността на иска, предявен срещу нея, е необходимо ищецът да е приел
наследството по опис. Както е посочено по-горе, ищецът не оспорва, че не е приел
наследството по опис в срока по чл.61, ал.1 от ЗН, поради което само на това основание
искът по чл. 30, ал.1 от ЗН срещу Б. В. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед на това по делото не се установява между страните да е налице
съсобственост по отношение на апартамент № 2, находящ се в гр. София, .......................
поради което е неоснователен иска за допускане на делба и предявения иск по чл.34 от ЗС
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основаниечл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на
ответника направените разноски във връзка с тези искове. Установява се, че ответникът е
направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3008лева, като са представени
доказателства за плащане на посоченото възнаграждение.
Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждението, тъй като същото е съобразено с минималния размер, регламентиран в
Наредба №1 от 09.07.2023г., както и не са налице предпоставките на чл.78, ал.5 от ГПК
предвид фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. А. В. с ЕГН********** срещу Б. П. В. с ЕГН
3
**********, иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН за възстановяване на запазената част
на ищеца от наследството на А.Н. В., починал на 10.7.2021г, накърнена с договор за
дарение на идеална част от недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 145/15.04.2019
г., том I, рег.№2249, н.дело № 124/2013г., с което А.Н. В. е дарил на Б. П. В. собствената си
¼ идеална част от част от апартамент № 2, находящ се в гр. София, ....................... като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. А. В. с ЕГН********** срещу Б. П. В. с ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 34 от ЗС за допускане на съдебна делба върху
апартамент № 2, находящ се в гр. София, ....................... като неоснователен.
ОСЪЖДА Б. А. В. с ЕГН********** да заплати на Б. П. В. с ЕГН ********** на
основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на 3008,00лева-
платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4