Р Е Ш Е Н И Е
№ 262399 / 30.07.2021г-, гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 02.07.2021г.,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретар МИГЛЕНА
МАРИНОВА, сложи за разглеждане гр. дело № 16776 по описа
за 2020 година, докладвано от съдията, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се
развива по предявен иск с правно осн. чл.422 ГПК вр. с
чл.240 от ЗЗД, подаден от ищецът Г.А.Г.
ЕГН **********,***. съдебен адрес:***.»******»№**, офис **, чрез: адвокат Й.Е.С.,***.»******»№**, офис **, тел.:******срещу ответника
Г. К.П. ЕГН **********,***, за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 1200.00лв.,
представлявща невърнато задължение по договор за заем от 30.10.2015г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 28.10.2020г. до окончателното изплращане на
задължението, които суми са присъдени с издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр.№****/2020г. по описа на Районен съд гр.Варна, 33-ти състав.
В условията на евентуалност се настоява за осъждане на ответникът Г. К.П. ЕГН **********, на основание
чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД, да заплати на ищеца сумата от 1200лв./хиляда и двеста лева/, представляваща сума
получена от ответника на 30.10.2015 г., без основание, ведно със законната лихва върху нея, от датата на подаване на
исковата молба - 23.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Обстоятелства, от които се
твърди, че произтича претендираното право, според изнесеното в исковата молба,
се свеждат до следното: Ищецът сочи, че е подал срещу
ответника заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Образувано е Ч.Г.Д. №****/2020 г. по описа на ВРС, 33
с-в. и издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът Г. К.П., писмено възразява
срещу така издадената Заповед за изпълнение. С оглед процесуалното поведение на длъжника П. и
непогасените му задължения, за ищеца се поражда правен интерес от продължаване
на производството по общия исков ред.
Сочи се от
ищецът, че на 30.10.2015г.q в гр.
Варна, сключил неформален договор за заем с ответника Г. К.П.. Сумата
която му предоставил в заем и която е
трябвало ответника да мw върнеq е 1200лв./хиляда и двеста лева/, като сумата
следвало да му се преведе по банкова сметка. ***варяни. Срокътq до който ответника e поел ангажимент да върне заемната сума, е 01.11.2015г.
Този срок,
освен изрично уговорен е написан и в
основанието за превод на сумата по банков път.
Цялата
парична сума, се сочи, че е била преведена на ответника по посочена от него
лична банкова сметка, ***.10.2015г., с посочено основание - „на заем до
01.11.2015 г.
До датата на падежа, ответникът се сочи, че не е върнал сумата по
договора за заем.
До момента
на подаване на настоящата молба,
дължимата сума по договора за заем все още не е върната от ответника.
С оглед
процесуалното поведение на длъжника П. и непогасените му задължения, ищецът
настоява, че за него се поражда правен интерес от иницииране на производството
по общия исков ред.
В условията на евентуалност, в случай че, съда отхвърли горепредявения иск,
предявява се и искова претенция срещу ответника Г. К.П. ЕГН ********** с правно основание чл.55 ал.1, пр.1-во от ЗЗД. Излага се по
тази евентуална искова претенция, че на 30.10.2015г. в гр. Варна, ищецът е
превел по банкова сметка ***./хиляда и двеста лева/. Цялата парична сума е била
преведена на ответника, по посочена от него лична
банкова сметка. ***.
С
предявяване на настоящата искова молба, се отправя покана към ответника да
върне на ищеца получената от него сума в размер на 1200лв./хиляда и
двеста лева/, веднага по следната банкова сметка: ***, IBAN: ***.
С оглед процесуалното
поведение на ответника , ищецът настоява, че за него
се поражда правен интерес от завеждането в условията на евентуалност и на иск
по чл. 55, ал.1 от ЗЗД, за връщане на даденото без основание:
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответникът Г. К.П.
ЕГН **********, с който се
изразява становище, че предявените искови претенции са допустими, но разгледани
детайлно и по същество, същите са изцяло неоснователни. В тази връзка, ответникът
сочи, че с ищеца по делото имат дългогодишно
познанство, съвместна до преди време търговска дейност и лични облигационни
отношения. В началото взаимоотношенията им били приятелски, като на тази база
се развили и личните ни облигационни отношения. Тогава ищеца се занимавал с
изкупуване на употребявани катализатори от автомобили
и изнасянето им за рециклиране. Ангажимента на ответника се състоял в това, по
негова поръчка и за негова сметка да намира, и да изкупува такива употребявани
катализатори от автомобили, и след това да му ги доставя
и предава. В хода на тези им отношения, се сочи, че
многократно се е налагало да извършват парични преводи един на друг във връзка
с дейността и съобразно конкретното количество на изкупените, респ. предадени
катализатори, съобразно конкретната ни договорка. Тъй като
взаимоотношенията на страните и съвместната им работа се развивали добре, през
месец януари 2016г. ответника сочи, че е станал съдружник с ищеца в дружество с ограничена отговоност ****" ООД, вписано в TP при АВ
с ЕИК *** със същата основна дейност. До
лятото на 2019г., комуникацията и оперативната дейност се сочи, че са протичали в нормални с оглед икономическата ситуация
параметри. След това, за съжаление, ищецът Г., в качеството си на управител на
дружеството, се сочи, че е извършил множество финансови злоупотреби, които
рефлектирали върху всички съдружници, включително и лично върху ответника. Многократно
и категорично ответникът сочи, че е заявил на ищеца, че не е съгласен с
извършваните от него, в качеството му на управител действия, свързани със
сключването на търговски сделки и финансови операции, от
името и за сметка на дружеството. Сочи се, че както финансовите, така и личните
взаимоотношения между ищеца и ответника, са се влошили до степен, че е било
повече невъзможно да работят съвместно. В тази връзка, ответникът е прекратил
участието си като съдружник в дружеството, считано от м.април
2020г., като към момента е депозирал съответните документи за вписване по
партидата на дружеството в Търговския регистър. За уреждане на отношенията по повод прекратяване на участието му като
съдружник в дружеството, ответникът сочи, че е депозирал искова, по която е
образувано гр.д.№****/2020г. по описа
на ВРС. Това обстоятелство, както и факта, че е продължил да извършва
сходна дейност под друга правно-организационна форма, допълнително се сочи, че
е напрегнало Г.Г. и явно го е агресирало. Същият, според ответника, е започнал
да използва всякакви начини и способи, целящи да дискредитират ответника пред контрагенти и
партньори. Стигнало се до там, че по жалба на ответника е била образувана
преписка №****/2020г. по описа
на ВРПрокуратура и на ищеца е бил съставен протокол за предупреждение по
реда на чл.65 ЗМВР. В този смисъл, настоящото съдебно производство , ответникът счита, че е изцяло резултат от влошените отношения между страните, и от желанието на ищеца да използва всякакви
варианти с единствената цел да навреди и затрудни настоящата работа на ответника.
В тази
именно действителна фактическа обстановка, ответникът твърди, че ищеца никога не му е давал пари на заем. Настоява, че с
ищеца са имали конкретна договорка, като по негова поръчка, ответника е
изкупувал катализатори за негова сметка и му ги е предавал. В тези конкретни
случаи, какъвто е и настоящия, ответникът сочи, че ищеца му превеждал
определена парична сума, с която ответника за негова сметка да изкупува
катализатори и му ги предава. Ето защо счита, че предявената от ищеца установителна
претенция за връщане на предоставени от него на ответника заем в размер на 1
200.00лв., е изцяло неоснователна и незаконосъобразна. На първо място, липсва
каквато и да било договорка между страните, която да визира постигнато съгласие
за наличието на заемно отношение, при което той да даде пари на ответника, а последния да се
задължа да му ги върне. Обстоятелството, че в
извършеният от ищеца банков превод на 30.10.2015г., той сам е формулирал и
записал като основание „на заем до 01.11.2015г.", сам по себе си се сочи,
че не е, и не може да бъде доказателство за наличието на договор за заем между страните. В случай, че предаването на парична сума е
установено, но липсват други данни на какво основание е сторено то, ответника
настоява, че не може да се презумира, че
задължението е възникнало от заемен договор, тъй като задължението може да
произтича от друг източник, какъвто е настоящия случай.
В този смисъл, по съществото си, договорът за заем е реален, защото единият
елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент
- съгласието за връщане. Ако липсва съгласие за връщане на даденото, се сочи че
липсва и договор за заем. В настоящият случай, преведените от ищецът на
30.10.2015г. парични средства, ответника сочи, че не са му
дадени на заем, тъй като никога не се е
договарял с ищеца за това, нито е поемал
задължение да върне тези средства, още по-малко до определен срок, на следващия
ден 01.11.2015г. Обстоятелството, че ищецът предявява претенцията си именно
през 2020г., т..е 5/пет/ години след посочения банков превод, когато вече
страните не работят заедно и отношенията им са достатъчно влошени, само по себе
си се счита от ответника, че е доказателство, че тези парични средства реално
не са му предоставени в заем, като по този начин ищеца
се опитва да го злепостави и ощети. Нещо повече, ответникът счита, че сам съзнавайки несъстоятелността и недоказаността на
установителната си претенция за връщане на твърдяният от него заем, ищеца е
предявил в условията на евентуалност и осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД,
евентуално за връщане на даденото без основание.
Относно
предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, се изразява следното становище от ответника: С оглед именно изложената
действителна фактическа обстановка,
ответникът счита, че предявеният от ищеца в условията на евентуалност
осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, е изцяло неоснователен. За
основателността на предявения осъдителен иск с правно
основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД, за връщане на платеното при начална липса на
основание, следва да е налице не само предаването на паричната сума, но също
така и началната липса на основание за нейното предаване. А,
както се сочи от ответникът, в настоящия случай ищецът му е превел паричната
сума на конкретно основание, а именно: съществуващо между страните по делото лично
облигационно правоотношение, съдържащо елементите на договора за поръчка по
чл.280 от ЗЗД, безвъзмездно възлагане на посредническа услуга, при която
ответника да намери и изкупи за негова сметка употребявани катализатори от
автомобили, и след това да ги предаде на ищеца, като за целта той му
преведе съответната, процесната сума. Ето защо, категорично се твърди от
ответника, че за него не е настъпило твърдяното неоснователно обогатяване в
хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД ,чрез
престацията на ищеца, тъй като същата има конкретно правно основание, и не
съставлява плащане без да е съществувало някакво правоотношение между страните
по делото. Превеждането на процесната сума, се сочи, че е в изпълнение на
задължението на ищеца като поръчител да предостави средствата за изпълнение на
действията по придобиване на съответните употребявани катализатори от автомобили,
които самият той е възложил на ответника да извърши.
Обстоятелството,
че Г.Г., предявява претенцията си през 2020г. /пет години след процесния банков
превод/, когато вече не работи заедно с ответника и отношенията им са
достатъчно влошени, само по себе си, ответника счита, че е доказателство, че
тези парични средства реално не са му били дадени при
липса на правно основание, а напротив, по този начин ищеца се опитва да злепостави и ощети
ответника. Допълнително доказателство в тази посока, се настоява, че е факта,
че към момента, ищеца е образувал срещу ответника още три граждански дела със
същата претенция - чл.240 ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 от
ЗЗД: гр.д.№ ***/2020 ВРС; гр.д.№***/2020г. ВРС; гр.д.№ ***/2020г. ВРС, плащанията по които са последващи по
време плащанията по настоящото производство. Алогично, правно и житейски
неоправдано се счита поведението на Г.Г., който в продължителен период от
време е превеждал на ответника по банков път суми, ако той
наистина е считал, че същите са били платени като заем, респ. без каквото и да
било основание. Защото ако в действителност, ищецът е предоставил на ответника
заем, който последния не му е бил върнал, респ. ако
той не е имал основание да извършва този паричен превод към ответника, то
последния поставял логичен въпроса защо след първото плащане, ищеца дори
продължава да прави и следващи такива, за които до момента всъщност не е имал
каквито и да било претенции за връщане на даденото. Настоява се, че е очевидно,
че в случая процесната сума, е била
преведена на ответника, на посоченото конкретно облигационно правоотношение с
ищеца, поради което и претенцията за
връщане на даденото при начална липса на основание, се
счита от ответника за абсолютно несъстоятелна.
С оглед на всичко
изложено по-горе, се отправя искане ,за постановяване
на решение, с което да се отхвърли предявеният от Г.А.Г. ЕГН ********** установителен
иск с правно основание чл.422 ГПК и чл.240 ЗЗД, за заплащане на сумата от 1 200.00лв.,
като неоснователен и незаконосъобразен, като се обезсили Заповед № ****/29.10.2020г. за изпълнение на парично
задължение, издадена по ч.гр.д.№ ****/2020г. по описа на
ВРС, а предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск по чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 1 200.00лв., да се
остави без уважение, като неоснователен и незаконосъобразен.
Моли
се, за присъждане на направените по
делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез процесуален представител оспорва исковата претенция по изложените в
отговора съображения. По същество настоява за отхвърляне на предявените главна
и евентуална искови претенции.
В с.з., ищецът чрез процесуален
представител, изразява становище за доказаност на исковите претенции по
основание и размер и настоява за уважаването на главния иск, а в евентуалност
при отхвърлянето му, за уважаване на евентуалната искова претенция, предявена
от него.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложено по делото с
исковата молба във вид на заверено копие на преводно нареждане от 30.10.2015г., на
посочената дата ищеца Г.А.Г. е превел на ответника Г.К.П., по банков път, по сметка на
ответника в ****АД, сумата от 1200.00лв. в заем, като в графа „основание за плащане“ е визирано
– на заем до 01.11.2015г.
Към материалите по делото е приложено ч.гр.д.№****/2020г. по описа на ВРС, 33-ти състав. Видно от
същите е, че със Заповед №****/29.10.2020г. ответника Г.К.П. ЕГН ********** *** осъден
да заплати на КРЕДИТОР Г.А.Г. ЕГН **********
***, сума в размер на 1200,00 лева,
представляваща главница дължима, съгласно неформален договор за заем, предоставен чрез банков превод
извършен на 30.10.2015 г., който не е върнат в уговорения срок за изпълнение до
01.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението
– 28.10.2020г. до окончателно изплащане на вземането, сума в размер на 25,00лв./двадесет и пет лева/, представляваща съдебни разноски за заплатена
държавна такса, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, както и сума в размер на 400,00
лева, представляваща съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение, на осн.чл.78, ал.8 от ГПК.
Посочено в
заповедта е, че вземането произтича от следните обстоятелства: Неформален договор за заем, предоставен чрез банков превод
извършен на 30.10.2015г., който не е върнат в уговорения срок за изпълнение до
01.11.2020 г.
Посочено е, че присъдената сума може да бъде заплатена по
следната банкова сметка ***/кредитора: ****АД, IBAN: ***: *****.
В хода на производството по искане на страните, са събрани
гласни доказателства:
Разпитан по искане на ищцовата
страна е св.Н.А.Ш. ЕГН **********/без дела и родствени връзки със страните/. Същият на въпроси на адв.С., пълномощник на ищеца по делото
сочи следното: „Познавам Г.Г. и Г.П.,***. Те са набори на сестра ми. Имали
сме общи приятели и сме работили заедно във фирмата на Г.А.Г., по едно и също
време. За няколко случая за предоставяне на заеми знам. Знам и конкретно за
този случай, за даване на пари на заем от Г.А. на Г.П.. Знам за този случай,
защото бяхме тримата. Поискан беше заема на Балъм дере, там има база фирмата на
Г.А.Г., над Алати. Там бяхме и там беше поискан заема. Хиляда и няколко, хиляда
и двеста лева беше. Впоследствие, времето е доста, но няколко пъти сме
разговаряли за този заем. Заема беше даден на 30.10.2015 г. Тогава беше
срещата, спомням си много добре. Бяхме в базата по работа и тогава Г.П. поиска
парите. Не съм виждал Г.А. да дава парите в кеш, нито знам Г.П. да ги е връщал.
Разбраха се по банков път да се предадат парите. Спомням си, че уговорката беше
за много кратък период, за максимум ден-два. Много често Г. е давал пари на Г.П.,
много често. И в мое присъствие, и впоследствие знам, просто работихме във
фирмата и ми е споделял. Заема беше даден за един-два дена. Никакви лихви не си
спомням да са уговаряли, нито подписаха някакъв документ. Просто на приятелски
начала. Практика е, особено на приятелите си, Г. да дава заеми. Той е такава
личност. Аз винаги съм го съветвал да подписва някакъв документ, но той никога
не е искал по този начин да накърни приятелството си.“ Св.**** на въпроси на адв.К., пълномощник на ответната страна, сочи следното: „Работихме заедно във фирма ****, бях юрисконсулт там. ****, те се смениха няколко
фирми, не знам дали имаше добавено Варна във името на фирмата. Там работихме
тримата. 2015 г., мисля, че беше. Г.П. не знам дали е имал трудов договор, но
идваше и работеше с Г.Г., беше шофьор. Не знам с неговата фирма ли работеше или
като работник. Дейността беше събиране и транспортиране на отпадъци.
Най-различни отпадъци, не само катализатори. На Г.Г. аз му правих
разрешителното, бяха около 18 вида отпадъци, да не ги изброявам всички. Също
катализатори. Аз 2016 г., заминах за чужбина. През този период съм виждал Г.П.
веднъж или два пъти в моя град, съответно и Г.Г.. Знам, че продължават да
работят. Не знам колко време са работили заедно, но знам със сигурност, че Г.П.
е бил шофьор във фирмата на Г.Г.. Не е получавал точно поръчки от Г.Г., аз поне
не знам. Знам, че Г.П. е бил работник, шофьор. Детайлно не знам каква дейност
са извършвали, освен това по разрешително. На срещата на 30.10.2015 г., когато
уговаряха заема, не помня да е имало друг човек при нас. Г. П.каза нещо от рода
„Ще ти ги върна след два дни“. Това е
доста отдавна. Бях забравил за този случай, но като започнахме да разговаряме
си ги припомних нещата. Имайте предвид, че поне на 2-3 случая съм присъствал,
когато Г.П. е искал пари от Г.Г., дали на кафе сме били, дали ….., но сега дали
е било оформено като заем …. В конкретния случай казвам, че не са подписвали
договор, и сумата беше дадена в заем за максимум един-два дни. Датата си
спомних, когато Г.А. ми припомни случая. Аз си я спомних, той просто ми
припомни за случката, защото не е една такава случка. Все му повтарях Запис на
заповед да напише, но той не искаше да ме слуша. Изтъкваше ми „Те са ми приятели, те са ми приятели“. Г.Г.
даваше на приятели често пари, мога да си спомня и за други дати, когато е
предоставял суми на други хора, но това няма отношение към делото.“
Разпитан по делото, по искане на ответната страна е св.Н. А.А. ЕГН **********/без дела и родствени връзки със страните/. Същият на
въпроси на адв.К., пълномощник на ответника по делото, сочи следното: „Г.Г. и Г.П. ги познавам покрай съвместна работа, която извършваме.
Работата ни се изразява в изкупуването и преработката на автомобилни
катализатори. Техните отношения са такива, Г.Г., като възложител, възлага на Г.П.,
а Г.П. извършва логистиката и му възлага от определен обект да се вземе стока,
и да се занесе в пункта, и така. Парични средства са превеждани с цел за
работа. От определен обект, Г.П. да вземе стока, да я заплати и да я закара в
базата. На 30.10.2015 г., бях в сервиза
от сутринта, от към 8:30 часа с Г.П., като извършвахме съвместно ремонтна
дейност на негов автомобил, с който извършваше логистика. Помагаше ми, защото
работата беше по-тежка, отиде почти цял ден. Бяхме заедно, трябваше някой да ми
помага. През този ден имаше разговор между Г.Г. и Г.П. по телефона. Мисля, че
беше на обяд. Г.Г. звънна на Г.П., бяхме много мръсни и той си включи телефона
на високоговорител. И тогава Г.Г., като възложител, му каза, му възложи задача,
не си спомням точно от кой обект, че трябва да вземе определена стока под
формата на автомобилни катализатори и да я предаде в базата, за което ще му
направи паричен превод. Сумата беше около хиляда и няколко лева. Това е
практика на работата, не само с Г.П.. Примерно Г.Г. възлага, прави паричен
превод, взема се стоката, носи му се в базата срещу съответната сума, която е
превел, стоката се предава и се праща логистика на друг обект, и по същия
начин. Свидетелят на въпроси на адв.С., пълномощник на ищеца по
делото, заявява следното: „Първо познавам Г.Г., поне от
18 години. Двамата, Г.Г. и Г.П., в момента са в изострени отношения. То си
личи, затова сме тук. Знам, че е свързано с работата. Но не съм им толкова
надълбоко на тях двамата в нещата.“
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на производството по делото :
От изисканото в настоящото производство ч.гр.д.№****/2020г. по описа на ВРС, 33-ти състав, се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото производство, в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство, в качеството му на длъжник, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 28.10.2020г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед №*****/29.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено на длъжника Г.К.П. ЕГН ********** *** осъден да заплати на кредитора Г.А.Г. ЕГН ********** ***, сума в размер на 1200,00 лева, представляваща главница дължима, съгласно неформален договор за заем, предоставен чрез банков превод извършен на 30.10.2015 г., който не е върнат в уговорения срок за изпълнение до 01.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 28.10.2020г. до окончателно изплащане на вземането, сума в размер на 25,00лв./двадесет и пет лева/, представляваща съдебни разноски за заплатена държавна такса, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, както и сума в размер на 400,00 лева, представляваща съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, на осн.чл.78, ал.8 от ГПК.
Посочено в заповедта е, че вземането
произтича от следните обстоятелства:
Неформален договор за заем, предоставен
чрез банков превод извършен на 30.10.2015г., който не е върнат в уговорения
срок за изпълнение до 01.11.2020 г.
Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника на 09.11.2020г., а на
17.11.2020г., в срока по чл.414 ГПК длъжника е подал възражение по посочената
разпоредба, като в съотвествие с
разпоредбата на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, на заявителя са били дадени указания
за предявяване на установителен иск по чл.422 ГПК. Заявителят, ищец в
настоящото производство, е бил уведомен за разпореждането на съда по чл.415,
ал.1, т.1 ГПК на 24.11.2020г., като е предявил настоящия иск
преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за постъпилото
възражение/на
23.12.2020г., и е представил доказателства за заведената искова
молба по ч.гр.д. №****//2020г.
на ВРС, 33-ти състав.
Вследствие на изложеното , съдът намира,че производството по делото е валидно учредено, образувано по редовно предявена и допустима искова претенция, поради което следва да се произнесе по съществото на спора.
За успешното провеждане на установителен иск
с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, предл. Първо и с чл.240,
ал.1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на
претендираната сума. В разглеждания случай, същият е длъжен да установи при
условията на пълно и главно доказване учредено по негова
инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и
издадена в негова полза
Заповед за изпълнение, връчване на
заповедта и депозиране на настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; че с ответника се
намират във валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях
договор за заем, обстоятелството, че се явява изправна страна по същия, т.е.,
че е предал на насрещната страна уговорената сума, както и настъпването на
падежа за връщането й.
При установяване на посочените обстоятелства, ответникът носи тежестта
да докаже всички наведени от него положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, а при доказване от ищеца на
горпосочените факти, въведени в негова доказателствена тежест, ответника следва
да установи точното във времево и количествено отношение изпълнение на
задължението си за връщане на заетата сума.
В
тежест на ищецът, по евентуалния иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1-во от ЗЗД, е да докаже, че е предоставил на
ответника парична сума и нейния размер, за което в процесния случай не се спори.
В
тежест на ответникът по евентуалния
иск с
правно основание чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД, е да докаже, че сумата му е предоставена на годно правно основание.
С договора за заем,
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи,
а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Договорът за заем е неформален
договор,
който може да бъде сключен в писмена форма или чрез реално предаване на
паричната сума, предмет на договора.
Неформалният характер на договора за заем, означава, че не е необходима писмена
форма за неговата действителност. Това, разбира се, не освобождава ищеца от
доказателствената тежест да докаже основните елементи по договора – размер на
заетата сума, срок на връщането, факта, че сумата е предадена за заемателя. Единствено
за сключването на действителен договор за паричен заем
за суми над 5000.00лв., е необходима винаги писмена форма, предвид разпоредбата
на чл.164,
ал. 1, т. 3 от ГПК. В настоящият случай, писмената форма за сключване на
договор за заем, не е задължителна, предвид факта, че предадената в заем сума е
под посочената стойност от 5000.00лв./1200.00лв./
Доколкото договорът
за заем е реален договор, следва да бъде
доказано реалното предаване на сумата, чрез надлежни писмени доказателства. При
оспорване на иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД ответникът може само да
проведе насрещно доказване на своите възражения и оспорвания: че средствата са
дадени на друго основание.
В процесния случай съдът, приема, че на
30.10.2015г.,
страните са постигнали валидно съглашение, по силата на което,
ищецът е предал в собственост на ответника сумата от 1200.00 лева, а
последния от своя страна се е задължил да върне
посочената парична сума в срок до 01.11.2015г.
Основанието за получаване на сумата от ответника е изрично визирано в приложено по делото с исковата
молба, във вид на заверено копие преводно нареждане от 30.10.2015г., видно от
което е, че на посочената дата, ищеца Г.А.Г., е превел на ответника Г.К.П., по банков път, по сметка на
ответника в ****АД, сумата от 1200.00лв. в заем, като в графа „основание за плащане“ е изрично
визирано – „на заем до 01.11.2015г.“
Фактът на получаване
на сумата от 1200.00 лева, не се оспорва от страните.
Посоченото основание при извършване на банковия превод на сумата от
1200.00 лева – „заем със срок до 01.11.2015г.“, съдът приема за достатъчно за
доказване твърдението на ищеца, за сключване на неформален договор за заем между страните на посочената дата
30.10.2015г., по силата на който ищецът Г.А.Г., в
качеството му на заемодател, е предоставил на ответника Г.К.П., в качеството му на заемател, парична сума в размер на 1200.00 лева, с уговорка да му бъдат върнати в срок до
01.11.2015г. В тази насока, съдът кредитира
изцяло и показанията на св.Н.А. **** ЕГН **********, предвид че е пряк очевидец
на договарянето между страните за предоставянето на процесната сума от
1200.00лв. в заем на ответника, с уговорка за връщането й в кратък срок – ден,
два, според показанията на този свидетел, което изцяло кореспондира с
отразеното основание за превод по банков път на посочената сума по сметка на
отв.П. в приложеното платежно нареждане – заем със срок за връщане до
01.11.2015г.
Отв.Г.К.П., в случая не проведе успешно насрещно доказване
на твърденията си, че сумата от 1200.00лв. е дадена на друго основание - съществуващо между страните по
делото лично облигационно правоотношение, съдържащо елементите на договора за
поръчка по чл.280 от ЗЗД, безвъзмездно възлагане на посредническа услуга, при
която ответника да намери и изкупи за сметка на ищеца употребявани катализатори
от автомобили, и след това да ги предаде на ищеца, като за целта последния му
преведе съответната, процесната сума.
Съдът, в тази насока отразява, че не кредитира показанията на разпитания
по искане на самия ответник свидетел Н. А.А. ЕГН **********, в частта им, в
която твърди, че на 30.10.2015г. е бил в сервиза от сутринта, от 8.30ч. заедно
с Г.П., докато са извършвали съвместно ремонтна дейност по негов автомобил,
когато е станал свидетел на телефонен разговор между Г.Г. и Г.П., проведен на
високоговорител, при който разговор ищеца Г.Г. е възложил на отв.Г.П. да вземе
автомобилни катализатори и да ги предаде в базата, с указание, че за тази цел
ще му направи паричен превод от 1000.00 – 1200.00лв. Тези показания, сами по себе си, не изключват
възможността на посочената дата, ищецът да е предоставил на ответника по делото
още една сума от 1200.00лв., извън предоставената от него по банков път
процесна сума от 1200.00лв. в заем на ответника. Но съдът не кредитира
посочените показанията на разпитания по искане на самия ответник свидетел Н. А.А.
ЕГН **********, в цитираната им част, предвид че се явяват изцяло в разрез с
представеното по делото писмено доказателство - заверено
копие преводно нареждане от 30.10.2015г., видно от което е, че на посочената
дата, ищеца Г.А.Г. е превел на ответника
Г.К.П., по банков път, по сметка на ответника в ****АД, сумата от 1200.00лв. в
заем, като в графа „основание за
плащане“ е визирано – на заем до
01.11.2015г.
Отделно от това посочените показания не се кредитират и предвид факта, че
са житейски и логически неиздържани. В случай, че сумата от 1200.00лв. е била
преведена по банкова сметка ***.П., както сочи той, с умишлена цел да бъде
злепоставен и да бъде ощетен, то последния при получаването й, след запознаване
с основанието, вписано при превода „на заем до 01.11.2015г.», логично е било да я върне на
наредителя и да не я ползва. Същото поведение от отв.П. - да върне на наредителя сумата от
1200.00лв., преведена му по лична банкова сметка, ***, се следва логично и при наведените от самия ответник твърдения, че сумата е
преведена с цел отв.П. да изпълни дадена
от ищеца поръчка за придобиване на употребявани катализатори, за сметка на
ищеца по делото. Като не сторил това веднага, сам отв.П., е признал
получаването на сумата, според вписаното в представеното платежно нареждане
основание, а именно: на заем до 01.11.2015г.
Фактът, че страните в настоящото производство са имали бизнес отношения
помежду си не препятства възможността за сключване на договор за заем, какъвто
безспорно се установи, че е бил сключен на 24.11.2015 г. А при изключване
показанията на св.Николай А., факта, че средствата от 1200.00лв., са дадени на отв.П. на друго
основание – по договор за поръчка, за който факт тежестта на доказване е на
ответника, остава изцяло недоказан от
последния.
Доколкото ответникът не представя доказателства за връщане на сумата от 1200.00лв., на уговорения падеж,
нито за последващо връщане, то предявеният
иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД, за установяване
дължимостта на дадената в заем парична сума , подлежи на уважаване.
Уважаването на така предявената
главна искова претенция, изключва задължението на съда за произнасяне по
предявения в условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1-во от ЗЗД.
По разноските:
Предвид направеното искане, приложен списък по чл.80 ГПК/л.29/ и представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сторените по делото разноски по настоящото дело, в размер на
25,00лв., явяващи се за заплатена държавна такса по делото.
Съгласно
мотивите по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство, се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство.
Сторените в заповедното производство разноски са в размер
на общо 425,00лева, като сбор от следните суми: 25.00лв. за д.такса
и 400.00лв. адв.възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА за установено на основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.240
от ЗЗД,
в отношенията между ищецът Г.А.Г. ЕГН **********, от една
страна, и ответника Г. К.П. ЕГН **********, от друга страна, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1200,00лв.(хиляда и двеста лева), представляваща главница,
дължима по неформален договор за паричен заем от 30.10.2015г., с падеж на вземането
01.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.10.2020г. – датата на
депозиране на заявление по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане, които суми са присъдени с
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр.№****/2020г.
по описа на Районен съд гр.Варна, 33-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г. К.П. ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
В ПОЛЗА НА Г.А.Г. ЕГН **********,***, сумата в
размер от
25.00лв., представляваща
сторени в настоящото производство с правно основание чл.422 ГПК съдебно-деловодни
разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г. К.П. ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
В ПОЛЗА НА Г.А.Г. ЕГН **********,***, сумата от в
общ размер от 425,00лв.,
представляваща сбор от сторени разноски в производството по ч.гр.д.№ ****/2020г. по описа на
Районен съд гр.Варна, 33-ти състав, както следва: 25.00лв. за
д.такса и 400.00лв. адв.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: