Р Е Ш Е Н И Е
№ 129 30.01.2020 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, дванадесети състав, на осми
януари през две хиляди и двадесета година, в публично заседание в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА ГАНЕВА
при секретаря Й. Б., като разгледа
докладваното от съдия Ганева
административно дело № 2767 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 54, ал.
1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), във връзка с чл. 145 и сл.
от АПК.
Образувано
е по жалба на „Билдинг стройгруп” ООД, ЕИК148073475; със седалище и адрес на
управление в гр. Варна, район Одесос, ул. „Странджа” № 2, ет. 4, ап. 12,
представлявано заедно и поотделно от управителите А. Х.и П. Х. Г. и от С. А. В.,
ЕГН **********; с адрес ***, против Заповед № КД-14-02-829/23.06.2008
г., издадена от Началника на Служба по геодезия и картография и кадастър (СГКК) - Бургас.
С посочената заповед на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКИР е одобрено изменението в кадастрална карта и кадастрални
регистри (КККР) на гр. Обзор, общ. Несебър, одобрена със Заповед №
РД-18-59/14.09.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, състоящо се в промяна
в границите на съществуващи обекти в КККР: поземлен имот с идентификатор
53045.502.362; начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м),
собственост на "Векс" ЕООД и поземлен имот с идентификатор 53045.502.520,
начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м), собственост на С. А. В..
Иска се от съда процесната заповед да бъде обявена за нищожна, а при условията
на евентуалност заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна.
Делото е висящо за втори път пред
настоящата инстанция след като с Решение № 15278/12.11.2019 г., постановено по
адм.д. № 3813/2019 г., Върховен административен съд е отменил Решение №
2319/07.12.2018 г. по адм.д. № 929/2018 г. на Административен съд - Бургас, в
частта в която е обявена за нищожна Заповед № КД-14-02-829/23.06.2008 г. на
началника на СГКК-Бургас и е върнал
делото за ново разглеждане в тази му част от друг състав на съда като са
дадени указания. Върховният административен съд е оставил в сила решението в
частта, в която жалбата на С. В.е оставена без разглеждане като недопустима и
производството по делото е прекратено. Съгласно чл. 222 от АПК, указанията на
ВАС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшно разглеждане
на делото. С Определение № 2596/18.11.2019 г. съдията докладчик по делото е
конституирал страните и е разпределил
доказателствената тежест.
Жалбоподателят "Билдинг
стройгруп" ООД се представлява в процеса от адв. Ц.В., БАК, която иска да
се приемат представените доказателства по дело № 929/2018 г. по описа на
Административен съд – Бургас и поддържа писменото становище, което е изразено с
молба от 03.12.2019 г. Не възразява да се приеме становището на
заинтересованата страна и становището с доказателствата, представени от
ответника. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Представя
писмена защита.
Ответникът - СГКК-Бургас, редовно
уведомен, не се представлява в процеса, представя административната преписка с
писмо изх. № 20-21983/ 16.04.2018 г. (л. 21 от адм. д. № 929/2018 г. на АС - Бургас), в
което изразява становище, че оспорва жалбата на всички изложени в нея основания
за незаконосъобразност и неправилност на издадения административен акт; счита
жалбата за недопустима, евентуално неоснователна и претендира присъждане на
всички направени по делото съдебни разноски. Прави възражение в случай на
прекомерност на заплатеното от отсрещната страна възнаграждение.
Заинтересованата страна "Векс"
ЕООД, ЕИК *********; с адрес за съобщения и призовки гр. Варна, бул.
"Мария Луиза" № 33, ет. 3, ап. 3, се представлява в процеса от адв. С.
С., АК - Варна, която оспорва жалбата; твърди, че не са налице основания за
нищожност, а отмяната на заповедта като незаконосъобразна е недопустима, тъй
като срокът за обжалване е изтекъл. Претендира присъждане на разноски по
представен списък.
Като съобрази
представените по делото доказателства, становищата на страните и след служебна
проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт,
съдът приема за установено следното:
Жалбата е
допустима за разглеждане защото е подадена от лице, с правен интерес от
оспорването, като съобразно чл. 149, ал. 5 от АПК административните актове
могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във
времето.
От представените
по адм. д. № 929/2018 г. на АС - Бургас и по настоящото дело доказателства се
установява, че атакуваната Заповед № КД-14-02-829/ 23.06.2008 г., издадена
от Началника на СГКК - Бургас се отнася
до следните поземлени имоти:
ü
Имот с идентификатор
53045.502.362 - собственост на "Векс" ЕООД съгласно Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 200/03.10.2005 г. (л. 37 от адм. д. № 929/2018 г.
на АС - Бургас), представляващ УПИ ІІІ-397 в кв. 39 по
плана на гр. Обзор, одобрен със Заповед № 850/12.11.1971 г. и Заповед №
235/23.07.1999 г., с площ 1003 кв. м.
ü
Имот с идентификатор
53045.502.520 - собственост на С. А. В.съгласно Договор за доброволна делба на
недвижим имот от 05.09.2007 г. (л.
9 от адм. д. № 929/2018 г. на АС - Бургас),
с площ 444 кв. м. Впоследствие с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 174/16.08.2016 г. (л.
11 от адм. д. № 929/2018 г. на АС - Бургас)
В. е продала имота на "Билдинг стройгруп" ООД.
Производството
пред административния орган е започнало със Заявление вх. № 99-8226/09.06.2008
г., подадено от „Векс“ ЕООД, като е поискано нанасяне на нови обекти на
кадастъра за имоти с идентификатори 53045.502.362 и 53045.502.520; “изработване на проект
за промяна на КККР“. Представен е „Проект за промяна на
границата между ПИ 53045.502.362 и ПИ
53045.502.520 по кадастралната карта на гр. Обзор ЕКАТТЕ 53045, общ. Несебър, обл.Бургас“(л. 39 – л. 44 от адм. д.
№ 929/2018 г. на АС - Бургас), изготвен от
правоспособно лице. От обяснителната записка към скица-проект се установява, че целта
на разработката е да се промени границата между двата поземлени имота съгласно
предходен кадастрален план. Посочено е, че проектната граница е трасирана
съгласно чл. 60, ал. 3, за което е съставен протокол за трасиране. Представени
са още скица – проект за промяна на границата между посочените поземлени имоти;
скица-проект за всеки от имотите след тяхното изменение, както и скица към
протокола за трасиране на проектната граница.
Във
връзка с така подаденото заявление, началникът на СГКК-Бургас е издал Заповед №
КД-14-02-829/23.06.2008 г. (л.
28 от адм. д. № 929/2018 г. на АС - Бургас),,
с която е одобрена исканата промяна в границите на съществуващи обекти в КККР
на ПИ 53045.502.362 и ПИ 53045.502.520. Разпоредено е заповедта да се съобщи по
реда на ГПК на собствениците на засегнатите имоти, като е посочен 14-дневен
срок за обжалване по реда на АПК.
Заповедта
е връчена лично на управителя на „Векс“ ЕООД (л. 26 от адм. д. № 929/2018 г.
на АС - Бургас) на 29.07.2008 г. с Уведомление изх. №
99-8826-02-10-4036/23.06.2008 г. Същото уведомление (л. 27 от адм. д. № 929/2018 г.
на АС - Бургас) е изпратено до С. В., но няма данни за
получаването. Впоследствие, заповедта е изпратена до С. В.от административния
орган с Придружително писмо изх. № 99-8226-02-10-10977/08.10.2008 г. (л. 23 от адм. д. №
929/2018 г. на АС - Бургас). От приложените на л. 24
доказателства се установява, че В. е отказала да получи пратката. Върху
посоченото придружително писмо е направено отбелязване, че връчването е
реализирано чрез служебна бележка, поставена на таблото на 24.10.2008 г. (л. 25 от адм. д. №
929/2018 г. на АС - Бургас).
В
жалбата, с която е сезиран съдът по адм.д. № 929/2018 г. (л. 2)
се сочи, че Заповед № КД-14-02-829/23.06.2008 г. е нищожна, респ. унищожаема.
Към момента на подаване на жалбата (12.04.2018 г.), на основание цитираната
заповед, имот с идентификатор 53045.502.520 по одобрените КККР на гр. Обзор е с
площ от 416 кв.м., като е променена границата между ПИ 53045.502.520 и съседния
му от североизток ПИ 53045.502.362, собственост на „Векс” ЕООД. Промяната се
изразява във факта, че от ПИ 53045.502.520 са отнети 28 кв.м., които са
приобщени към съседния ПИ 53045.502.362, представляващ по действащия план на
гр. Обзор УПИ III - 397 в кв. 39. В резултат на издадения административен акт е
променена както границата, така и площта на двата гореописани имота, като ПИ
53045.502.520, остава с площ от 416 кв.м., а площта на ПИ 53045.502.362 от 974
кв.м., се увеличава до 1002 кв.м. Жалбата се обосновава правния интерес на
дружеството жалбоподател от оспорването на процесната заповед. Прави се
изявление, че заповедта е издадена от орган, който няма компетентност да
одобрява такива изменения на КККР при изначална липса на основания и
следователно е налице липса на компетентност. Сочи се, че заповедта е нищожна
поради нейната материална незаконосъобразност, като порокът е толкова
съществен, че последната е приравнена към „правно нищо” - атакуваният административен акт не е издаден
на основание на нито една правна норма. Посочва още, че заявеното от „Векс”
ЕООД изменение не е могло да бъде законосъобразно процедирано, тъй като не е
била налице нито една от хипотезите, визирани в чл. 53, ал. 1, т. 1, 2, 3 от ЗКИР в редакцията му към 23.06.2008г. Релевира се възражение, че при издаването
и съобщаването на атакуваната заповед са допуснати и много груби
закононарушения на процесуалните административнопроизводствени правила, които
по тежест на конкретните пороци се приравнят на пълна липса на волеизявление.
Твърди се, че атакуваната заповед въобще не е била съобщена на нейния адресат –
С. В.. Иска се от съда да обяви заповедта за нищожна. Представена е писмена
защита (л.
125 от адм. д. № 929/2018 г. на АС - Бургас).
Заинтересованата
страна „Векс“ ЕООД е представила писмено становище № 679/15.06.2018 г. (л. 76 от адм. д. №
929/2018 г. на АС - Бургас), в което сочи, че
жалбата е недопустима поради просрочие, а в условията на евентуалност е неоснователна.
Тази заповед е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му, поради
което не е нищожна. Твърди, че не са допуснати твърдяните в жалбата нарушения,
които да обосноват нейната отмяна. Посочва, че исканията по доказателствата,
свързани с изследване на възраженията по същество, включително и искането за
съдебно-техническа експертиза не следва да се уважават. Поставя въпроси към
експертизата в случай, че съдът допусне същата.
В
хода на съдебното дирене, съдът е задължил СГКК-Бургас да представи скици на
засегнатите имоти, като по делото са налични Скица на поземлен имот №
15-396798/18.06.2018 г. (л.
85 от адм. д. № 929/2018 г. на АС - Бургас) за
имот с идентификатор 53045.502.362 и Скица на поземлен имот №
15-396806/18.06.2018 г. (л.
86 от адм. д. № 929/2018 г. на АС - Бургас) за
имот с идентификатор 53045.502.520.
По искане на
страните по адм.д. № 929/2018 г. е допусната съдебно-техническа експертиза (л. 113 и сл.)
от вещо лице – геодезист, което следва да се запознае с доказателствата по
делото, включително чрез извършване на справки в Община Несебър, Кметство Обзор
и СГКК Бургас. Изслушването на вещото лице е реализирано в съдебно заседание на
21.08.2018 г.
На
въпрос на жалбоподателя "Билдинг стройгруп" ООД, вещото лице е
представило информация относно последващи изменения (промени) на КККР на гр.
Обзор. Тези изменения са направени след влизането на последната в сила със
Заповед №РД-18-59/ 14.09.2006г. Вещото лице е посочило основанието, актът и е
представил цветна скица. Не е представен отговор на въпроса дали съответният
акт е влязъл в сила и на коя дата. Съдът обобщи тази информация в табличен вид,
както следва:
|
заповед |
съдържание |
||
|
№ |
дата |
адм.
орган |
|
|
РД-15-59 |
14.09.2006 |
|
за одобряване на кадастралната
карта, като процесиите имоти са отразени съответно с идентификатори
53045.503.362 и 53045.503.366 |
|
|
|
|
|
|
КД-14-02-364 |
20.03.2007 |
Началника на СГКК - Бургас |
променя границата между ПИ 53045.203.362 и ПИ 53045.203.366, като
същата съвпада с регулационната граница между УПИ III - 397 и УПИ XIV - 387 в
кв. 39 по плана на гр. Обзор. |
|
|
|
|
|
|
КД-14-02-526 |
21.04.2007 |
Началника на СГКК - Бургас |
ПИ 53045.502.366 е разделен на два
имота - ПИ 53045.502.519 и ПИ 53045.502.520 по частично изменение на
регулацията (делба) на УПИ XIV-387 и нови УПИ XIV-387 и УПИ XIX-387 (
съответства на ПИ 53045.502.520 ), кв. 39 (Приложение 1). |
|
|
|
|
|
|
КД-14-02-829 |
23.06.2008 |
Началника на СГКК - Бургас |
променя границата между ПИ
53045.502.362 и ПИ 53045.502.520 (възстановява границата между ПИ
53045.502.362 и ПИ 53045.502.366) по точки 1,2 и 3 (Приложение 2). |
На
поставен въпрос от дружеството жалбоподател, експертът е дал отговор, че
конфигурацията на кадастралната граница между ПИ 53045.502.362 и ПИ
53045.502.520 преди издаването на оспорената заповед № КД-14-02-829/23.06.2008
г. на Началника на СГКК-Бургас съвпада с регулационната граница между УПИ III-З97
и УПИ XIX-387 в кв. 39 по действащия ПУП-ПР на гр. Обзор, одобрен със заповед №
850/12.11. 1971г. по частичното изменение - делба на УПИ XIV- 387, кв. 39
(Приложение 3).
Във
връзка с поставена задача, в заключението е посочено, че Заповед №
707/24.07.2006 г. на кмета на Община Несебър се отнася само до изменение на
застроителните показатели на УПИ III-З97,
кв. 39
по плана на гр. Обзор и не променя регулационната граница. За изграждането на
ограда, разположена изцяло в УПИ III - 397 в кв. 39, е издадено на „Векс” ЕООД
разрешение на строеж № 37/25.04.2007 г. В Община Несебър и Кметство Обзор не са
открити протокол за определяне па строителна линия и ниво за оградата, които да
съдържат данни от действащ ПУП - ПР и да са подписани от представител на Община
Несебър.
По
искане на заинтересованата страна "Векс" ЕООД вещото лице е посочило
графично границата между ПИ 53045.502.362 и ПИ 53045.502.520 преди одобряване
на кадастралната карта - чрез нанасяне с дебела сива линия между ПИ 397 и ПИ
387, защриховани в Приложение 3. Посочва още, че съгласно Нотариален акт №
174/16.08.2016 г., поземлен имот 53045.502.520 е с площ по кадастрална карта
416 кв. м., а също
така в този нотариален акт е записано, че по предходен акт за собственост,
неприложен по делото, площта на имота е била 444 кв. м. По Нотариален акт №
200/03.10.2005 г. УПИ III-397,
съответстващ на поземлен имот 53045.502.362 е с площ 1003 кв.м. Площите по
документи отговарят на площите по кадастрална карта.
При изслушването
на вещото лице в съдебно заседание на 28.09.2018 г., процесуалния представител
на жалбоподателя е представил скица № 150/21.08.2018 г. (л. 121 от адм. д. № 929/2018 г.
на АС - Бургас), по действащия ПУП на гр. Обзор, като
твърди, че към този момент няма промяна на регулацията.
По настоящото
дело с Определение № 2596/18.11.2019
г. (л. 3), съдията – докладчик е разпределил доказателствената тежест като на основание
чл. 171, ал. 4 от АПК, указва на жалбоподателят, че негова е доказателствената
тежест за установяване на фактите и обстоятелствата от които черпи благоприятни
правни последици, както и твърдяната нищожност на обжалвания акт, включително и
да ангажира доказателства относно доводите, изложени в жалбата, че органът не е
сезиран надлежно,
тъй като заявлението не е подписано от представляващия „Векс“ ЕООД. В тази
връзка жалбоподателят е представил молба вх. № 12507/03.12.2019 г. (л. 8),
в която заявява, че поддържа жалбата против атакувания административен акт - Заповед
№ КД-14-02-829/23.06.2008г. на Началника на СГКК - Бургас на всички подробно изложени
в нея основания, както и допълнително въведени такива за нищожност и
незаконосъобразност на атакуваната заповед. Прави изявление, че иска да се
ползва изцяло от приложените по делото при първоначалното му разглеждане
доказателства - писмени, административната преписка от СГКК - Бургас, както и
извършената и неоспорена съдебно-техническа експертиза на вещото лице М.. Прави
искания по доказателствата във връзка с твърдението за липса на сезиране на
административния орган да извърши изменението по Заявление № 99-8226/
09.06.2008г., което не е подписано от представител на заинтересованата страна
„Векс“ ЕООД, като сочи, че жалбоподателят „Билдинг стройгруп“ ООД не е било
страна в административното производство, в което е издадена атакуваната
заповед, той няма възможност да представим исканите доказателства. Тези
доказателства следва да се намират в ответния административен орган.
Представена е писмена защита (л.
33) и допълнителни бележки (л. 41)
с приложена практика на Върховния административен съд.
В
изпълнение на разпореждане на съда, с Писмо изх. № 20-326/03.01.2020 г. (л. 18)
ответникът е представил като приложение Писмо изх. № 20-21983/ 16.04.2018 г. на
СГКК - Бургас (л.
19), в което е описано съдържанието на административната
преписка и е изразено становище, че жалбата е недопустима, евентуално
неоснователна. В настоящото писмо се сочи, че Заявление вх.№ 99-8226/09.06.2008
г. (л. 27 от
адм. д. № 929/2018 г. на АС - Бургас) на СГКК Бургас е
регистрирано в информационната система КАИС на 09.06.2008 г., на гише в СГКК-Бургас,
като името на служителя е видно от бланката на заявлението, приложена в описа
на документите с писмо изх.№ 20-21983- 16.04.2018 г. на СГКК Бургас под т. 8
главен специалист Д. К.. Дава се обяснение, че към момента на заявяването АГКК
не е предоставяла възможност за подаване на заявление по електронен път. Услугата
е заявена, като е представен проект за изменение на КККР, изработен от лицензирано
лице и е заплатена държавната такса, определена по заявлението на същия ден, от
същия заявител. Към писмото е приложено Платежно нареждане рег.№
04367338/09.06.2008 г. (л.
21). Ответникът счита, че макар и неподписано изрично,
волята на заявителя за подаване на искането за изменение на КККР е изразена с
конклудентни действия, както и че е представил административната преписка в
нейната цялост.
В Становище вх.
№ 13371/23.12.2019 г. (л.
11) заинтересованата страна „Векс“ ЕООД твърди, че искането
на жалбоподателя за събиране на доказателства по отношение на начина на подаване
на заявлението не са в изпълнение на задължителните указания на Върховния
административен съд. Оспорва твърдението на жалбоподателя за това, че искането
не е отправено до администрацията по надлежния ред и е било администрирано и
обработено „някак". Посочва, че заявлението е подадено по електронен път,
като към онзи момент не е имало изискване за електронен подпис, а към
преписката е бил приложен проект за исканото изменение. Прави изявление, че от
събраните по делото доказателства, включително съдебно-техническата експертиза,
безспорно се установява, че внесеният проект за изменение на кадастралната
карта е в пълно съответствие с издадената заповед, като основанието за
изменението на кадастралната карта е прилагане на влязъл в сила регулационен
план, който се отразява правилно в кадастралната карта. Счита, че след като
административният орган не е приложил нормата на чл. 30, ал. 2 от АПК във
връзка с неподписването на заявлението, то за същия не е съществувало съмнение
каква е волята на заявителя поради наличието на представен проект. Релевира
възражение, че липсата на подпис върху заявлението не може да основание за
прогласяване на заповедта за нищожна, защото на практика ще е налице доста
разширително и несъвместимо с правната сигурност тълкуване. Иска от съда да
отхвърли жалбата и в полза на дружеството да бъдат присъдени разноски за всички
инстанции. Представени са писмени бележки (л. 39).
Относно
допустимостта на жалбата за разглеждане, съдът намира следното: В настоящото производство
съдът е сезиран както с искане за обявяване на нищожност на Заповед №
КД-14-02-829/23.06.2008 г. на Началника на СГКК – Бургас, така и с петитум за отмяна
на същата като незаконосъобразна. Съдът намира, че следва да остави без
разглеждане жалбата, в която се въвеждат възражения срещу процесната заповед по
повод нейната незаконосъобразност като недопустима, по следните съображения:
В
жалбата на „Билдинг стройгруп“ ООД (л. 6 от адм. д. № 929/2018 г.
на АС - Бургас) е посочено, че „При издаването и съобщаването на атакуваната заповед са допуснати и много
груби закононарушения на процесуалните административно - производствени
правила, които по тежест на конкретните пороци се приравнят на пълна липса на
волеизявление.“
Твърди се, че процесната заповед изобщо не е съобщена на С. В., която е била
собственик на имот с идентификатор 53045.502.520 към датата на издаване на
заповедта и от който са отнети 28 км.м. във връзка с постановената заповед.
Сочи се, че издателят на заповедта е нарушил императивната
разпоредба на чл. 54, ал. 1, изр. последно от ЗКИР, предвиждаща че издадената
заповед се съобщава по реда на ГПК, което не е сторено. В жалбата се твърди, че
съобщаването е реализирано по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК - съобщение чрез
поставяне на табло за обявления, но без да са налице основанията за това.
Изложени са разсъждения относно приложимостта на цитираната правна норма. Сочи
се, че административният орган е разполагал с възможност да връчи заповедта на
нотариално упълномощеното от В. лице във връзка с друго заявление (л.
90 от адм. д. № 929/2018 г. на АС - Бургас). Прави
се извод, че след като заповедта не е надлежно съобщена на нейния адресат – В.,
то същата не е влязла в сила и за нея е приложим срокът за обжалване, предвиден
в чл. 149, ал. 1 от АПК, което от своя страна прави искането за нейната отмяна
допустимо. Изложените съображения изцяло се преповтарят в представената писмена
защита (л.
33).
Съдът намира, че
процесната заповед е надлежно връчена на С. В.. Съгласно приложимата редакция
на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, издадената заповед се съобщава на заинтересованите
страни по реда на ГПК. Именно по този ред е действал компетентния
административен орган при връчването на заповедта. Видно от Уведомление изх. №
99-8226-02-10-4036/23.06.2008 г.
(л. 27 от адм. д. № 929/2018 г. на АС - Бургас),
административният орган е изпратил както уведомление по чл. 26 от АПК, така и
заповедта до С. В.. Не се установяват данни относно връчването на това писмо.
Впоследствие, с Писмо изх. № № 99-8226-02-10-4036/08.10.2008 г. (л. 23 от адм. д. №
929/2018 г. на АС - Бургас) В. е уведомена за
издадената заповед. По делото е представено Известие за доставяне
*8800100088446* за изпращане на посоченото писмо и бележка обр. 250 със същия
номер (л. 24
от адм. д. № 929/2018 г. на АС - Бургас), от
Пощенска станция гр. Обзор, като в последната е направено отбелязване, че
получателят отказва да получи пратката. Бележката обр. 250 е подписана от
пощальон и от началника на пощенската
станция. Положено е клеймо с дата 20.10.2008 г.
Отделно от това по делото са представени служебни бележки за съобщение
по чл. 26 от АПК до В. с дати 24.10.2008 г. и 10.11.2008 г. (л. 25 от адм. д. №
929/2018 г. на АС - Бургас).
На
практика е налице отказ на В.да получи заповедта и предвид датата на която е издадена
заповедта следва да намери приложение нормата на чл. 44, ал. 1 от ГПК, а именно отказът да
бъде оформен писмено, което да се удостовери с подписа само на връчителя. В
случая отказът е оформен както с подписа на връчителя, така и с подписа на началника
на пощенската станция. Според съда, така оформеният отказ представлява годен
начин за връчване на процесната заповед, защото в изпълнение на своите
задължения административният орган е направил зависещото от него да съобщи акта
на адресата. Обстоятелството, че адресатът е отказал да получи пратката не би
могло да обоснове извода за ненадлежното връчване, тъй като В. сама се е
поставила в тази ситуация и не може да черпи права от собственото си поведение.
Ето защо, следва да се приеме, че жалбоподателят е редовно уведомен за
решението.
В
тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че съдържанието на процесната
заповед в нейната цялост е станало известно на С. В.най-късно на
16.08.2016 г., при съставянето на Нотариален акт № 200/16.08.2016 г. (л. 11 от адм. д. №
929/2018 г. на АС - Бургас) за продажбата на имот с идентификатор 53045.502.520 на жалбоподателя
"Билдинг стройгруп" ООД. Видно от съдържанието на
нотариалният акт, имотът е
посочен с площ 416 кв.м., а като приложение е описана Скица на поземлен имот №
15-379660/03.08.2016 г., издадена от СГКК-Бургас. В този смисъл, на датата на
реализиране на продажбата и жалбоподателят "Билдинг стройгруп" ООД е
знаел, че купува имот с площ 416 кв.м.
Несъстоятелно е изразеното в жалбата
и в писмената защита становище на жалбоподателя, че административният орган е
имал възможност да връчи тази заповед на С. В.чрез нейния пълномощник – Х. Р.,
тъй като видно от съдържанието на пълномощното (л. 90 от адм. д. № 929/2018 г.
на АС - Бургас) същото се отнася до друго заявление -
вх. № 94-3381/20.03.2008 г. (л.
87 от адм. д. № 929/2018 г. на АС - Бургас)
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че Заповед № КД-14-02-829/23.06.2008 г., издадена
от Началника на СГКК – Бургас, е
редовно връчена на С. В.при условията на отказ, поради което срокът за нейното
обжалване като незаконосъобразна по реда, предвиден в чл. 149, ал. 1 от АПК е
изтекъл. Следователно, жалбата в тази част е недопустима и следва да бъде
оставена без разглеждане.
Производството по делото следва да продължи
в частта, в която се иска обявяването на Заповед № КД-14-02-829/23.06.2008
г., издадена от Началника на СГКК - Бургас за нищожна. Разгледана по същество
жалбата в тази си част е неоснователна,
като съображенията за това са следните:
В българското законодателство не са
въведени изрично критерии за разграничаване на двата вида недействителност на
административните актове – нищожност и унищожаемост. Съгласно непротиворечивата
практика на ВАС и правната доктрина, за да е налице нищожност, следва да е
налице особено съществен порок относно валидността на акта, т. е. за да е
нищожен един административен акт, той трябва да е засегнат от толкова тежък
порок, който да прави невъзможно и недопустимо оставането му в правната
действителност.
Както в жалбата,
така и в представената писмена защита, жалбоподателят сочи, че процесната
заповед е нищожна поради некомпетентност на административния орган; материална
незаконосъобразност и съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Всяко от тези основания поотделно и всички в съвкупност обуславят
нищожността на заповедта. Съдът намира за необходимо да изложи мотиви за всяко
от твърдените основания поотделно, както следва:
Относно некомпетентността
на административния орган
В жалбата се
сочи, че заповедта е издадена от орган, който няма компетентност да одобрява
такива изменения на КККР при изначална липса на основания. Твърди се, че съобразно
нормата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР (в приложимата редакция), измененията в
кадастралната карта по чл. 53 се одобряват със заповед на Изпълнителния
директор на АГКК или овластен от него началник на СГКК. Прави се изявление, че
в конкретния случай подобно овластяване не е налице, поради което заповедта е
издадена от некомпетентен орган и на това основание тя е нищожна. Така
изложените възражения, в почти идентичен вид са пресъздадени в т.3.1. от
представената по настоящото дело писмена защита (л. 35).
Отново във връзка с твърдението за липса на компетентност жалбоподателят е
представил допълнителни бележки (л.
41), като се въвежда твърдение, че при съблюдаване на
приложимата редакция на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, началникът на СГКК - Бургас не е
разполагал с надлежно оправомощаване за издаване на процесната заповед. В
подкрепа на тази теза е посочено Решение № 13622/14.10.2019 г., постановено по
адм. д. № 3453/2019 г. на ВАС, Второ отделение.
Съдът намира
твърденията за необосновани и несъстоятелни.
Видно от
доказателствата по адм.д. № 929/2018 г., съдът е разпоредил на ответника да
ангажира доказателства относно компетентността на административния орган, като
с Определение № 2464/12.10.2018 г. (л. 133 от адм. д. № 929/2018 г. на АС - Бургас) е
задължил ответника да представи заверен препис на Заповед № 300-152/29.10.2003
г. (л. 139
от адм. д. № 929/2018 г. на АС - Бургас), издадена от
Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра. От съдържанието на
представената заповед се установява, че на основание чл. 11, ал. 2 от ЗКИР във
връзка с чл. 54, ал. 1 от същия закон, Изпълнителният директор на Агенцията по
кадастъра делегира на началниците на службите по кадастър правомощия за
издаване на заповеди по чл. 54, ал. 1 от ЗКИР за одобряване на измененията в
кадастралните карти и кадастралните регистри в териториите на съответните
области. Това доказателство е прието от съда в съдебно заседание на 12.11.2018
г. (л. 143
от адм. д. № 929/2018 г. на АС - Бургас), в което
жалбоподателят не е бил представляван. Именно тази заповед е посочена в
мотивната част на оспорената заповед.
Цитираната
практика на ВАС не кореспондира с разглеждания казус в настоящото производство.
В този смисъл съдът
счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия, поради което не е налице порок в административния акт,
предвиден в чл. 173, ал. 2, изречение второ от АПК, който да обуславя
нищожността на заповедта.
Относно материалната незаконосъобразност
на заповедта
В т. 2 от жалбата се релевира
възражение, че заповедта е нищожна, поради нейната материална
незаконосъобразност, като порокът е толкова съществен, че последната е
приравнена към „правно нищо”. Твърди се, че в конкретния случай е налице пълна
липса на условия или предпоставки, предвидени в приложимата материалноправна
норма и липса на каквото и да е основание за издаването на акта. Сочи се, че
одобрените КККР могат да се изменят само в хипотезите, предвидени в чл. 53 от ЗКИР (в приложимата редакция), но в конкретния случай нито една от тези
хипотези не е налице. Според жалбоподателя процесната заповед е лишена от
мотиви и затова не е ясно на какви фактически и правни основания административния
орган е постановил заповедта. От самата заповед не е ясно в какво се изразява
промяната в границите на съществуващи в КККР обекти - ПИ 53045.502.362 и ПИ
53045.502.520. По изложените причини
заявлението на "Векс" ЕООД не е могло да бъде законосъобразно
процедирано. В жалбата се сочи, че ако хипотетично се приеме наличието на
непълнота или грешка, то тогава не е спазен чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, съгласно
който в приложимата му редакция непълнотите и грешките се установяват на самото
място от СГКК с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко
заинтересованите собственици, но доказателства в тази насока не са ангажирани.
Според жалбоподателя, дружеството заявител не е обосновало в искането си на
какво основава изменението и по този начин се е достигнало до нарушение на чл.
43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР в редакцията към датата на издаване на заповедта.
Напълно идентични са твърденията относно материалната незаконосъобразност на
процесната заповед, изложени в т. 3.2 от представената от жалбоподателя писмена
защита.
Оспорващото
дружество е посочило като довод за нищожност на атакуваната заповед несъставянето
на акт за непълноти и грешки. Не е налице особено съществен порок, който да
прави процесната заповед нищожна. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, в действащата редакция към датата на издаване на оспорената заповед,
непълнотите и грешките по ал. 1, т. 1 се установяват на самото място от
службата по геодезия, картография и кадастър с акт, който се подписва от
съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Следователно,
задължително условие за изменение на одобрените кадастрални планове е
съгласието на заинтересуваните носители на вещни права, удостоверено с подписа
им върху акта за непълноти и грешки. Неподписването на констативния акт за
непълноти и грешки от пряко заинтересован собственик е индиция за спор за
материално право, което е пречка за издаването на заповед за изменение на
кадастралния план. Формалното изискване за подпис от пряко заинтересованите
собственици е гаранция за безспорен правен статут на имотите, което е условие
за изменението на кадастралния план и кадастралните регистри. При неподписване
на акта от някои от заинтересованите страни, издадената заповед за изменение би
била постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон и биха били
налице основания за нейната унищожаемост, респ. за отмяната й като
незаконосъобразна, но не и за обявяването й за нищожна. Видно от приложените
доказателства (л. 39 и
сл. от адм. д. № 929/2018 г. на АС - Бургас) целта на
представената разработка е да се промени границата между ПИ 53045.502.362 и ПИ
53045.502.520, съгласно предходен кадастрален план. В този смисъл лицето е
обосновало своето искане и на практика, макар да не е посочена цифрово правната
норма, е поискало отстраняване на непълнота в кадастралната карта. Изразените
от жалбоподателя твърдения за многобройни процесуални нарушения не отговарят на
действителността, тъй като са спазени цитираните в жалбата норми от Наредба №
3/2005, а именно:
ü чл. 56,
ал. 2 - извършени са геодезически измервания;
ü чл. 57 -
чрез издадената заповед е допуснато изменение на КККР и по този начин те се
поддържат в актуално състояние;
ü чл. 58,
ал. 3 във връзка с ал. 5 към заявлението са приложени документи, данни и скици,
които са необходими за исканото изменение;
ü чл. 59,
ал. 1, т. 1 - жалбоподателят би следвало да ангажира доказателства относно
необходимостта от означаване на границите на имота с трайни знаци;
ü чл. 59,
ал. 1, т. 5 - именно това изискване е изпълнил административният орган, защото
текста на разпоредбата гласи, че службата по кадастъра отразява измененията в
кадастралната карта и кадастралните регистри и издава заповед по чл. 54, ал. 1 ЗКИР за одобряване на измененията; заповедта се съобщава на заинтересуваните
лица по реда на ГПК;
ü чл. 59,
ал. 1, т. 6 - съдът вече посочи, че несъставянето на акт за непълноти и грешки
не обуславя нищожност на заповедта, но в останалата си част разпоредбата е
изпълнена от административния орган - измененията в границите на поземлените
имоти се въвеждат на ниво проект и се издава заповед по чл. 54, ал. 1 ЗКИР,
която се съобщава на заинтересуваните лица; след влизането в сила на заповедта
службата по кадастъра отразява измененията в кадастралната карта и архивира
старото състояние на имота;
ü чл. 62 -
представена е скица-проект във връзка с искането изменение.
По
така изложените мотиви съдът счита, че заповедта е издадена при правилно
приложение на материалния закон.
Относно
наличието на съществени нарушения на административно производствените правила
В
жалбата на „Билдинг стройгруп“ ООД (л. 6
от адм. д. № 929/2018 г. на АС - Бургас) е посочено, че „При издаването и съобщаването на
атакуваната заповед са допуснати и много груби закононарушения на процесуалните
административно - производствени правила, които по тежест на конкретните пороци
се приравнят на пълна липса на волеизявление.“ Същото изявление се съдържа и в т.3.3 от
представената писмена защита (л. 36).
Като такова нарушение на първо място
се сочи липсата на уведомяване по реда на чл. 26 от АПК на С. В.за започване на
административното производство. Следва да се отбележи, че С. В.не е страна в
настоящото производство съгласно Решение
№ 15278/12.11.2019 г., постановено по адм. д. № 3813/2019 г. на ВАС.
Подобно нарушение би обусловило незаконосъобразност на процесната заповед, но
съдът вече изложи мотиви, че в тази си част жалбата е недопустима за
разглеждане. Освен това по делото са налични доказателства, че
административният орган е положил усилия да съобщи на В. за началото на
производството.
Жалбоподателят въвежда твърдение, че
изменението на описаната граница между двата имота е извършено без заповедта да
е съобщена на заинтересованата страна С. В.. Същото твърдение е изложено и в
писмената защита. Както и при предходното твърдяно нарушение, този съд вече
посочи, че В. не е страна в производството. В настоящото решение вече бяха
изложени мотиви, че заповедта е връчена в условията на отказ, а отделно от това към момента на сключване на
сделката за покупко-продажба на имот с идентификатор 53045.502.520, както В.,
така и жалбоподателят са знаели за издадената заповед, тъй като имота е бил
отразен в представената пред нотариуса скица и респективно след това в
съставения нотариален акт с намалена площ, т.е. с площ от 416 кв.м.
В т. ІV от писмената защита на
жалбоподателя се релевира възражение, че
атакувания
административен акт е издаден и при липса на мотиви, тъй като административният
орган не е изложил фактически основания, от които да може да се направи
преценка за законосъобразността на издадения акт. Както и самия жалбоподател
сочи, този аргумент е във връзка с твърдяната незаконосъобразност на процесната
заповед. Съдът вече прие, че жалбата на "Билдинг стройгруп" ООД в
частта относно незаконосъобразността на Заповед № КД-14-02-829/23.06.2008 г. е
недопустима за разглеждане поради просрочие. Въпреки това следва да се отбележи, че посочената заповед съдържа
фактически и правни основания за издаването й, макар те да са изложени в
минималистичен вид. Освен това съгласно Тълкувателно Решение № 16/1975 г. на
ОСГК на ВС мотивите могат да бъдат изложени отделно от самия административен
акт, в съпътстващите го документи, подготвящи неговото издаване. В
оспорената заповед административният орган се е позовал на подаденото от „Векс“
ЕООД заявление относно фактическите основания. Правните основания за издаване
на заповедта са изрично посочени в нейното съдържание.
В т.3.3 от писмената защита
жалбоподателят е въвел ново оплакване, което не е посочено в жалбата, с която е
сезиран съда. Касае се за факта, че Заявление вх. № 99-8226/09.06.2008 г., с
което е сезиран началника на СГКК-Бургас и на база което е издадена оспорената
заповед, не носи подпис нито на заявителя, нито на служителя, който го е приел.
Според жалбоподателя това е "административно нарушение, водещо до нищожност на издадения акт, тъй като липсва надлежно
сезиране на административния орган." Излагат се
разсъждения във връзка с подаването на заявлението, представяне на проекта,
плащане на дължимата такса, липсата на подписи, противоречията в твърденията на
управителя на дружеството. Сочи се, че от приложимата към релевантния момент правна
уредба е видно, че за да бъде едно заявление редовно, същото следва да отговаря
на условията на чл. 58, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 5 от Наредба № 3/ 2005г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри
(Наредба № 3/2005), която е отменена. Твърди се неприложимост на чл. 30 от АПК,
тъй като искането не е писмено, а е генерирано по служебен път от системата на
АГКК.
Съдът намира така релевираното оплакване за неоснователно. Дефиниция
за административно нарушение и правна регламентация на същото се съдържа в
Закона за административните нарушения и наказания, а настоящото съдебно производство
се развива съобразно нормите на ЗКИР и АРК. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 3/2005, измененията в кадастралната карта и
кадастралните регистри се извършват по молба на заинтересуваното лице или на
негов представител до началника на службата по кадастъра по местонахождение на
имота. Алинея втора на същата правна норма определя съдържанието на молбата - 1.
името, адреса и други данни за молителя съгласно чл. 61, ал. 1 ЗКИР; 2. вида на
исканото изменение; 3. идентификатора
и/или адреса на недвижимия имот; 4.
данни за правоспособното лице - когато дейността се извършва от него; 5. подпис на молителя. Безспорно в Заявление
вх. № 99-8226/09.06.2008 г. изискванията на чл. 58, ал. 2, т. 1 - 4 от
посочената наредба са изпълнени. Съдът не споделя изразеното от жалбоподателя
мнение, че липсата на подпис на молителя (задължителен реквизит по смисъла на
чл. 58, ал. 2, т. 5) е порок, обуславящ нищожността на издадената впоследствие
заповед, както и относно неприложимостта на чл. 30, ал. 1 от АПК. Заявлението е
подадено в писмен вид, тъй като липсва нормативен акт, който да определя начина
на неговото генериране и вида на писмената му форма. Нормата на чл. 30, ал. 1
от АПК намира приложение в случая, тъй като тя дава възможност на който и да е
административен орган да постигне отстраняване на недостатъци в искането -
съгласно цитираната разпоредба, когато писменото искане е неподписано и при
съмнение дали то изхожда от посочения в него гражданин или организация,
административния орган изисква неговото потвърждаване със собственоръчен или
електронен подпис в тридневен срок от съобщението за това. Законодателят е
въвел кумулативност на изискването за отстраняване на недостатъците, а именно -
едновременна липса на подпис и съмнение относно автора на искането. Както се
установява и от изявлението на ответника (л. 18), приел неподписаното
заявление, волята на заявителя за подаване на искането за изменение на КККР е
изразена с конклудентни действия - представяне на проект за изменение на КККР (л. 39 и сл. от адм. д. №
929/2018 г. на АС - Бургас), изработен от
лицензирано лице и заплатена държавна такса, определена по заявлението в същия
ден от същия заявител, като е
представено копие на "Преводно
нареждане вносна бележка за плащане към бюджета"
(л. 21).
Очевидно органът не е възприел хипотеза на
чл. 30, ал. 1 от АПК – "когато писменото искане не е подписано и
при съмнение дали то изхожда от посочения в него гражданин... ". Освен
налични подписи, т. е подписано искане, за случая е липсвало и основание за
съмнение относно подписването на заявлението от лицето, персонализирано като
заявител. Това лице, като собственик на индивидуализирания в заявлението имот,
попада в кръга на заинтересованите по смисъла на § 1, т. 13 от ЗКИР и е
легитимирано да инициира производство по поправката на кадастралния план. Освен
това, към искането са били приложени и изискуемите по чл. 58, ал. 3 от Наредба
№ 3/2005 г. приложения, в действаща редакция, а именно: скица копие от
кадастралната карта; материали и данни от геодезическите измервания - в цифров
и графичен вид; скица проект за изменение в кадастралната карта - в цифров и
графичен вид, което сочи на предварителна подготовка на заявлението и
извършване на необходимото за прилагане на изискуемите към заявлението
документи. Липсата на подпис върху заявлението като обстоятелство само по себе си не обосновава хипотеза на служебно
проведено производство по изменение на кадастралния план, при липса на
основания за това. Производството не е започнало по инициатива на
административния орган (за което той няма право в разглеждания случай), а началото му е поставено от заявлението. В този
смисъл, това, че искането не е било подписано от заявителя не е съществен порок на процедурата, който да води
до нищожност на издадената заповед. Подаденото от името „Векс“
ЕООД заявление, неподписано от заявителя, се приравнява на ненадлежно сезиране от лице по чл.
58, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3/2005 г., в приложимата редакция на ДВ, бр. 16 от
2006 г., което води до унищожаемост на издадената финализираща заповед, но не и
до нейната недействителност под формата на нищожност. Съгласно
нормата на чл. 58, ал. 1,т. 1 от Наредба №3/2005г. измененията в КККР се
извършват по молба на заинтересованото лице, в случая-собственика „Векс“ ЕООД, като
чл. 58, ал. 3, т. 8 от цитираната наредба изисква задължително представяне на
документ за собственост или друго вещно право върху имота - обект на кадастралната
карта и такъв е представен – Нотариален акт № 200/03.10.2005 г. Следователно,
за административния орган не е било налице съмнение относно автора на
заявлението и неговата воля. В този смисъл административният орган не се е
"самосезирал" и не е издал заповедта служебно, в какъвто смисъл са
твърденията на жалбоподателя.
Жалбоподателят не ангажира
доказателства във връзка с твърдението си, че заявлението не е подадено от
представител на "Векс" ЕООД. В съдебно заседание на 08.01.2020 г.
процесуалният представител на "Билдинг стройгруп" ООД е направил изявление,
че въпреки указанията на Върховния административен съд не е в
състояние да ангажира доказателства относно наличието или липсата на подпис в
заявлението, тъй като това заявление не изхожда от "Билдинг
стройгруп" ООД, а от заинтересованата страна. В същото заседание е направено
искане до съда, при постановяване на крайния съдебен акт да бъдат съобразени
противоречивите становища относно начина на подаване на заявлението, изразени
от ответника и от заинтересованата страна "Векс" ЕООД. Съдът намира,
че макар да са изразени различни по своята същност становища, на практика
спорното неподписано заявление е било подадено на гише. Това се установява от
отговора на ответника (л. 18),
който
също така твърди, че към датата на
подаване на заявлението - 09.06.2008 г., АГКК не е предоставяла възможност за
подаване на заявление по електронен път. Заинтересованата страна
"Векс" ЕООД също е изяснила противоречията относно начина на подаване
на заявлението. Първоначално, в Становище вх. № 13371/23.12.2019 г. (л. 11) е посочено, че заявлението е
подадено по електронен път, но не е съществувало изискване за електронен
подпис. Видно е, че това твърдение се оборва от отговора на ответника. В
проведеното по делото единствено съдебно заседание, процесуалният представител
на заинтересованата страна е заявил, че настоящият управител на
"Векс" ЕООД е такъв от 2017 г. и понеже не е управлявал дружеството
към датата на подаване на заявлението е изказал предположение, че заявлението
"може да е подадено по електронен път". Съдът приема това изявление
за житейски достоверно, още повече, че след служебна проверка в Търговския
регистър се установи, че управител на дружеството в периода 07.01.2008 г. –
22.03.2017 г. е бил В. Д. В., а след това и до настоящия момент – П. П. Т..
По изложените в тази връзка мотиви
съдът намира, че възражението на жалбоподателя относно съществени нарушения на
административно производствените правила, които да водят до нищожност на
оспорената заповед са неоснователни и недоказани.
Преценена относно твърденията за нищожност, жалбата е неоснователна по
следните причини:
В действащото българско законодателство няма легално определение на
понятието нищожен административен акт. Нищожността е форма на
незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на
допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като
нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата
нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен,
на някое от основанията, посочени в чл. 146 от АПК. Доколкото в АПК не
съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните
актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте
основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията
им са особено съществени - т. е. порокът трябва
да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на
административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който
е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на
издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не
създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за
нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез прогласяване на
неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци
на административните актове, теорията е изградила следните критерии кога един
порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост:
АПК не съдържа изрична квалификация на пороците, водещи до нищожност на
административните актове. Единствено разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК
указва правомощията на съда, когато прецени, че актът е нищожен поради
некомпетентност. В тази връзка, на първо място, следва да се прецени
компетентността на органа, издал процесната заповед. Нищожен е актът, който не
е издаден от компетентен орган. Компетентността на органа следва да се
преценява по материя, по място и по степен.
Съдът вече изложи мотиви относно факта, че и по трите посочени параметъра,
началникът на СГКК- Бургас е бил компетентен да издаде оспорената заповед.
Друг критерий за разграничаване на нищожността и унищожаемостта на
административните актове се очертава от степента и/или тежестта на допуснатата
незаконосъобразност при издаването на същия. Преценката за незаконосъобразност,
в смисъл на нищожност, е конкретна, в зависимост от тежестта на констатирания
порок, като изключва случаите, когато определени пороци по дефиниция (както при
липсата на компетентност) водят до нищожност на акта. Следва да бъдат преценени
всяко едно от останалите изискванията за законосъобразност на административния
акт, както са регламентирани в нормата на чл. 146 от АПК и в случай, че се
констатира нарушение на някое от изискванията, то неговата интензивност и
тежест следва да бъде от такава степен на същественост, която да е достатъчна
да обоснове извод за нищожност.
Порокът във формата е основание за нищожност само когато е толкова
сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на
волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да
бъде налице е необходимо тя да предписана от закона. Формата е самостоятелно
основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до
недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се
определя от степента на порока. В настоящият случай е спазена изискуемата
писмена форма на заповедта, поради което не е налице порок във формата.
Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са
основания за нищожност само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело
до липса на волеизявление. Според правната теория нарушението на
административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е
могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би
могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган
въпрос. Не се установява подобен порок като в тази връзка съдът вече изложи
доводи, които оборват напълно твърденията на жалбоподателя, че подобни
нарушения съществуват.
Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния
акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото
основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора, т. е. не е
издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по
отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или
предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на
каквото и да е основание, и изобщо на възможност, за който и да е орган да
издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на посоченото основание.
Следователно, нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност
е налице, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в
хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло
от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден
въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Иначе казано,
административният акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава,
когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено
различаващи се от предвидените в правната норма така, че са нетърпими от гледна
точка на правния ред. Само при описаните случаи порокът материална
незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички
останали до неговата унищожаемост. Настоящият казус не е от категорията, при която
материалната незаконосъобразност да води до толкова тежък порок. Заповедта,
както вече многократно беше посочено, е издадена на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, която разпоредба предвижда измененията в кадастралната карта по чл. 53 да
се одобряват със заповед от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър или от овластен от него началник на служба по геодезия,
картография и кадастър.
Несъответствието с целта на закона или т.нар. превратно упражнение на власт
също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило. Само ако
преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води
до нищожност. Тук нищожност ще е налице и когато целта на закона не би могла да
бъде постигната с волеизявлението, отразено в административния акт. В
разглеждания спор компетентният орган е издал заповед, с което се постига целта
на закона – поддържане в актуално състояние на кадастралната карта и кадастралните
регистри.
Липсата на мотиви в оспорения акт (твърдение, изразено в жалбата, което
съдът възприе за недопустимо за разглеждане) не е основание за неговата
нищожност. Нарушаването на формата на акта по
чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, част от която е изискването той да съдържа
фактическите и правните основания за издаването е основание за неговата
унищожаемост, а не за нищожността му, освен когато не е спазено изискването за
писмена форма, липсва разпореждане или то е толкова неясно, че не може да бъде
изведено чрез тълкуване, или актът не е подписан. В конкретния случай заповедта
не страда от порока липса на форма. Същата е издадена при спазване на
предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК форма - в писмен вид и съдържа както
мотиви, така и разпоредителна част. Следователно не е налице липса на
установената от закона форма, водеща до нищожност на акта на това основание.
Липсата на фактически основания е нарушение на чл. 59, ал. 1 от АПК относно
изискването за мотивираност на административния акт. Неизлагането на мотиви е
основание за незаконосъобразност на административния акт, тъй като мотивирането
на административните актове е изискване за тяхната законосъобразност и
необходимо условие за осъществявания контрол от страна на съда върху дейността
на административния орган по издаването на акта, като аргумент за това е
нормата на чл. 145, ал. 1 от АПК. Липсата на мотиви, под формата на фактически
или правни основания за издаване на акта, във всички случаи води до
унищожаемост на административния акт, а не до неговата нищожност. Така е така,
защото мотивите не са същинското волеизявление на административния орган, а
обосновка по издаването на административния акт. Съдът вече многократно изложи
съображения относно факта, че изискването за съдържание на правни и фактически
основания, заложено в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е спазено. В конкретния казус
обсъдените пороци не водят до нищожност на административния акт в обжалваната
му част.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че следва да отхвърли
оспорването и искане за прогласяване на нищожност като неоснователно и
недоказано.
По делото е направено искане за присъждане на разноски на всички инстанции
от жалбоподателя „Билдинг стройгруп“ ООД; от ответника СГКК -Бургас и от
заинтересованата страна „Векс“ ЕООД. Съдът като съобрази изхода от спора и
нормата на чл. 143 от АПК намира, че разноски се следват в полза на ответника и
на заинтересованата страна „Векс“ ЕООД. Макар да е изразил желание да бъдат
компенсирани направените от него разноски, ответникът СГКК-Бургас не е
ангажирал никакви доказателства в тази насока, поради което жалбоподателят не
следва да бъде осъждан за такива.
„Билдинг стройгруп“ ООД следва да заплати в полза на заинтересованата
страна „Векс“ ЕООД сума в общ размер 1 240 лева, от които: 150 лева
депозит за съдебно-техническа експертиза (л. 110 от адм. д. № 929/2018 г. на АС - Бургас); 370
лева държавна такса за касационно обжалване пред ВАС (л. 6 и л. 24 от адм. д. №
3813/2019 г. на ВАС) и 720 лева възнаграждение за един
адвокат (л. 29
и л. 30 от адм. д. № 2767/2019 г. на АС - Бургас).
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд -
Бургас, ХІІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Билдинг стройгруп” ООД, ЕИК148073475;
със седалище и адрес на управление в гр. Варна, район Одесос, ул. „Странджа” №
2, ет. 4, ап. 12, представлявано заедно и поотделно от управителите А. Х.и П.
Х. Г. против Заповед № КД-14-02-829/23.06.2008 г., издадена
от Началника на Служба по
геодезия и картография и кадастър - Бургас в
частта, в която се иска отмяна на заповедта като незаконосъобразна и ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. д. № 2767/2019 г. по описа на
Административен съд - Бургас в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Билдинг
стройгруп” ООД, ЕИК148073475; със седалище и адрес на управление в гр. Варна,
район Одесос, ул. „Странджа” № 2, ет. 4, ап. 12, представлявано заедно и
поотделно от управителите А. Х.и П. Х. Г. против Заповед № КД-14-02-829/23.06.2008 г., издадена
от Началника на Служба по
геодезия и картография и кадастър - Бургас в
частта, в която се иска обявяване на нейната нищожност.
ОСЪЖДА „Билдинг стройгруп” ООД,
ЕИК148073475; със седалище и адрес на управление в гр. Варна, район Одесос, ул.
„Странджа” № 2, ет. 4, ап. 12, представлявано заедно и поотделно от
управителите А. Х.и П. Х. Г. да заплати на "Векс" ЕООД, ЕИК *********;
с адрес за съобщения и призовки гр. Варна, бул. "Мария Луиза" № 33,
ет. 3, ап. 3 сума в размер на 1 240 (хиляда двеста и четиридесет) лева съдебно
-деловодни разноски и възнаграждение за
един адвокат.
Решението в неговата прекратителна част може да се обжалва в 7-дневен срок
от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд. В останалата
част решението може да се обжалва по касационен ред в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: