№ 1605
гр. Пазарджик, 10.09.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20245220102745 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищецът И. Д. К. се явява лично, редовно уведомен от предходното
съдебно заседание и с адв. И., редовно упълномощен да го представлява
отпреди.
Ответницата Н. Г. П. се явява лично, редовно уведомена от предходното
съдебно заседание и с адв. Ц., редовно упълномощена да я представлява
отпреди.
От ДСП – Пазарджик, редовно призовани, се явява главен социален
работник С. П. от отдел „Закрила на детето“.
Явявят се свидетелите Г. Г. и Р. Б.
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ц.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
АДВ. И.: Има положителни насоки във връзка с детето. Направени са му
изследвания, които са добри. Ще ги представим на съда и на колегата.
Получихме постановление от РП – П.. Понеже има жалба от бащата срещу
майката. От страна на бащата няма никакъв проблем да се вижда със сина му.
Тя доколкото знам е ходила няколко пъти, но е искала да вземе детето за
постоянно, но самото дете не иска да е за постоянно. Имаме служебна
бележка от училището в Пазарджик, с която директорът е дал уверение, че
детето може да бъде записано в училището. Даже вчера са провели разговор с
бащата, който е казал, че днес има дело.
1
АДВ. Ц.: Чух изключително изопачени неща, за това какво се е случило
през лятото. Проведох разговор с колегата и изключително топло и
колегиално го помолих да направи така, че да говори с неговия клиент, детето
за няколко дни да отиде при майка си, за да може тя да го види, тъй като то не
се е прибирало от 28 юни в дома си. Смея да твърдя, че не бяха направени по-
големи усИ. да се стигне до нещо по-конкретно. Двамата родители се бяха
чули и не бяха стигнали до никакъв консенсус. В телефонни разговори, които
провежда майката с детето ежедневно детето обещава, че ще дойде. Дори
беше казало „Ела да ме вземеш“. Тя е отишла и детето излезнало с баща си и
заявило, че няма да тръгне с майката. Реално майката смята, че то е настроено
от бабата и баща си. Детето не се е прибирало вкъщи, поне за няколко дни. Не
е вярно, че майката е искала да вземе за постоянно детето. Тя е искала да
осъществи адекватен контакт лятото с него за няколко дни и да отидат на
почивка или в къщи, но такъв няма. Многократно майката правеше усИ. да се
свърже с бащата, за да се издаде лична карта на детето, тъй като то е на 14
години и срокът за издаването й изтече. Отговорът на бащата е: „150 лева ли
нямаш за глоба?“ Срокът е изтекъл и при изкарване на лична карта ще бъде
наложена глоба. Кой ще я заплати тази глоба? Детето е без личен документ
към момента.
АДВ. И.: Относно това, дали на детето някой му влияе, то и днес е в съда
и може да бъде изслушано. Относно личната карта бащата е направил справка
в полицията. Такава се издава в присъствието на двамата родители и майката
не желае да дойде да се издаде.
АДВ Ц.: Това не е вярно. Майката не може да съдейства по никакъв
начин, тъй като бащата не желае.
АДВ. И.: След делото ще отидем да подадат заявление.
ОТВЕТНИЦАТА /лично/: Заявлението за лична карта трябва да се
подаде в П., а не в Пазарджик. Детето е с адрес в П..
АДВ. И.: Проверил съм може да се издаде и в Пазарджик.
АДВ Ц.: Майката дори е подала сигнал на телефон 112.
АДВ. И.: Водим свидетеля Г. Г..
АДВ Ц.: Водим свидетеля Р. Б..
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА към разпит на свидетелката Г. К. Г.. Разпитът на
малолетната свидетелка се извършва в присъствието на нейния баща и
законен представител К. М. Г., както и в присъствието на социален работник
от Отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Пазарджик - С. П..
Г. К. Г. – родена на 14.09.2010 г. в гр. П., живуща в с. Войводиново,
българка, българска гражданка, ученичка в осми клас през настоящата учебна
година в ПГ „Проф. Асен Златарев“, Н. ми е леля, тя е сестра на майка ми. И.
2
го познавам. Техният син ми е братовчед.
Свидетелят уведомена, че следва да говори истината пред съда.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Г.: Присъствала съм на конфликти между А. и неговата майка,
когато бяхме вкъщи. Това беше май месец тази година – още бяхме на
училище. Баща ми взе мен и братовчед ми от училище и се прибрахме вкъщи.
Чакахме леля ми да дойде да вземе братовчед ми и да се приберат. Тя дойде
вкъщи и започнаха да спорят. Започна да му казва, че е лъжец, при което той
влезна вътре и не искаше да се карат. Говоря за А.. Влезна в къщата, а леля ми
остана вънка. Бяхме на дивана. Тя влезна вътре, взе неговата чанта от дивана.
Скараха се и започна да го удря с неговата чанта. Чантата беше такава, която
да я сложиш през кръста. Започна да го удря с нея. След което той стана и
тръгна към моята стая и се заключи. Тя продължи след него, но той се заключи
и тя не можа да влезе вътре. Тя си тръгна. Аз отидох при него и му казах, че
съм аз и да отвори. След като отвори вратата и влезнах вътре видях, че беше
разтреперан и много уплашен, защото леля ми го беше ударила с неговата
чанта. Погледнах на гърба и зад ухото му беше червено и тръгваше да се
подува. Предложих му вода и лед. Дадох му лед и чаша вода. Постояхме
малко в стаята и изчаках да се успокои. Отидохме в тоалетната да си измие
лицето, защото беше плакал. После отидохме в хола и му направих да яде. Тя
видя, че отново сме в хола и дойде и пак започнаха да се карат и той я помоли
да излезе, за да може да се наяде спокойно. През това време беше дошъл
нейният приятел Р.. Те отидоха да вземат една кола и братовчед ми остана
вкъщи. Като се върнаха тя предложи да си тръгват. Обаче не му позволи да се
качи в колата на Р., а държеше да се качи в нейната кола. Той не искаше,
защото по пътя щяха да имат скандали. Той понечи да влезе в колата на Р. и тя
започна да му крещи и започнаха да обикалят около колата докато той
правеше опити да влезе в колата, а тя не му позволяваше. Той отново се
разстрои и тръгна към къщи и тя го хвана за ученическата раница и той се
измъкна от нея. И дойде и седна до мен, аз бях вън на верандата. Дойде, седна
и не искаше да тръгне, защото не искаше да се качи в нейната кола, а тя
отказваше да се качи в колата на приятеля й и започнаха отново да се обиждат,
да се карат и тя взе нейната раница и започна до го удря и блъска с нея.
Удряше го и блъскаше с раницата около главата. Той се опитваше да се
изолира с ръцете, при което тя започна да го бута към стълбите да тръгне към
колата. Той тръгна да влиза вътре в къщата, но тя затвори вратата и не му
позволи, при което той следна долу на верандата, защото явно като се е опитал
да се защити я е одраскал. Тя каза, че ще звънне на полицията и ще го
приберат в ТВУ. Каза, с извинение „да го духаш - ти и баща ти“. Братовчед ми
беше разстроен, отиде зад къщата и се обади на баща му. Дойде баща му и в
този момент дойде полицията. През това време леля ми беше отишла, за да
докара полицията, понеже се беше обадила, но те не можеха да намерят адреса
ни. Мисля, че се скараха заради някакви забравени пари от предния ден, които
тя му е дала. Сложил ги е в калъфа на телефона и е забравил за тях и сутринта
3
когато е отишъл на училище ги е забравил, че ги има и е поискал от приятеля й
и просто ги е изхарчил, а от неговите пари се е подстригал, а пък същият ден
имахме снимки за албум.
Понеже ние сме двор до двор на село съм чувала понякога, че спорят, но
не знам за какво.
Между двете съдебни заседание леля ми беше писала под една Фейсбук
снимка „Научила си да правиш селфита, но трябва някой да те научи да
уважаваш хората, които са ти подали ръка в труден момент, а не да заставаш
против тях“. След като изтрих това съобщение, под тази снимка, тя отново
беше написала „Срам ли те е, че ми триеш коментара?“, при което аз отново я
изтрих и я блокирах. Тя отново беше писала коментар под друг профил – на
брат ми и беше писала „ И да ме блокираш и да триеш коментарите, аз отново
ще пиша“, но тя самата после го изтри.
Винаги съм поддържала контакт с братовчед ми. Откакто е с баща си не
ми се е оплаквал. Тук му е добре, има приятели, храни се добре. Чувства се
добре. Иска да учи в Пазарджик в училището. Не иска да учи в друго
училище. И тук ще му е приятна обстановката.
Досега братовчед ми е учил в училище "Н. В." в П.. Там учи от първи
клас. Учихме в едно училище, но в различни класове. Той имаше в класа
приятели. Там се чувстваше добре. Имаше един, двама приятели. Не беше
приятел с всички. Ние не сме си комуникирали това лято толкова много. Но
когато ми се е обаждал не ми е говорил за училище. Казваше, че през лятната
ваканция тренира. Чували сме се в месеца един път и от време на време си
пишем. По принцип сме близки откакто сме се родили. Леля ми се е грижила
понякога за мен. Когато бях по малка живеехме в един апартамент, който беше
разделен на две части – леля ми и моето семейство. Те живееха в едната част,
ние живеехме в другата част. Откакто аз съм се родила леля ми и братовчед ми
са живеели в този апартамент. Имало е спорове за някакви работи между леля
ми и братовчед ми. Спорове - в удряне на шамар. Не помня конкретната
ситуация, помня че аз бях у тях те нещо се сдърпаха. Той искаше нещо пък тя
не му даваше и тя му удари шамар. Не си спомням по коя буза му удари
шамар. Не помня конкретно за какво се скараха. Той искаше нещо и тя не му
позволи и му удари шамар. Като по-малки сме се карали с братовчед ми,
карали сме се за някакви глупости. Но сега като по-големи сме близки. Ако
сме се удряли това е било когато сме били малки и не е било нищо.
През май месец спорът тръгна за някакви пари. Леля ми се ядоса за
парите. По време на спора не съм чула нищо обидно братовчед ми да казва на
майка си. Тя казваше, че е лъжец и крадец а той се опитваше да изясни
ситуацията, че не е така. Той не е обиждал майка си. След като излязоха на
улицата, спорът продължи, защото той искаше да се качи в колата на приятеля
й, а тя не даваше. Когато съм с тях те често спорят. Когато съм била малка не
помня, но през последните една две години съм чувала, че викат но те не са
чак толкова близо, за да чуя за какво си говорят. Той ми е споделял, че не се
4
разбират с майка му, че не може да й сподели, защото тя започва веднага да се
кара и да вика. Просто с леля ми не могат да се разбират, защото тя вика и се
кара постоянно. Когато бяхме на село той не е излизал много, защото няма
приятели там и негови връстници. Когато сме в П. е излизал нормално. Той се
е съобразявал с майка си. Знам, че дисциплината му в училище е добра. Не
знам за оценките му. Не сме говорили за това.
Р. дойде по времето когато правех обяд на братовчед ми. Братовчед ми е
казвал, че има постоянно спорове между леля ми и приятеля й Р. и постоянно
се вика. Мисля, че ставаше въпрос за втори мъж. Техни неща.
През месец май, при инцидента, братовчед ми се обади на баща си, след
като тя го удари с раницата по главата, той избяга зад къщата и се обади на
баща си. Той дойде след 20 минути някъде.
Разпитът на свидетелката приключи.
Социалният работник С. П. и малолетната свидетелка напуснаха
съдебната зала.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Р. И. Б. – роден на 20.02.1979 г. в гр. П., живущ в П. и в с. С., българин,
български гражданин, разведен, в момента живея с ответницата на семейни
начала, със средно образование, работя в строителството при познати, не съм
на трудов договор. Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Б.: Виждали сме се с ищеца. В нормални отношения сме. С А.
мисля, че се познаваме, тъй като малко над две години живеем заедно. С него
бих казал, че сме в прекрасни отношения. Н. я познавам от 21 години. Преди
да заживеем заедно не съм познавал сина й. Близките ни контакти с него са
откакто живеем заедно. Непосредствено след развода ми заживяхме на
семейни начала. Ежедневните родителски грижи за А. полага майка му Н. – за
здравето, за образованието му, да му бъде сготвено и да му бъдат задоволени
всички нужди. Ако мога помагам, но основно тя полага грижи за синът си.
Предполагам, че винаги майката се е грижила за детето. През годините не
знам. Откакто живеем заедно съм слушал как А. и майка му се карат, може би
в период от една година, след като влезе в пубертета се карат, даже тръшка и
врата. Повечето разправии са да кажем, ако Н. иска да му даде съвети кое е
правилно и кое не, но децата, както винаги не са съгласни и взе да проявява
някакъв вид инат и на въпреки, може би. Така предполагам. Тези спорове са
свързани с училище, понеже миналата или по-миналата година С. по едно
време си развали дисциплината в училище и тя му обясняваше, че така не
трябва да бъде и не трябва да се държи така с учителите. В последната една
година знам, че успехът на А. е добър за мен – между 4 и 5. Знам, че и преди
нивото му е било такова. Имам наблюдения, че майка му помага, дори го
записахме на учител по математика защото беше зле. Ходеше на уроци. На
5
родителски срещи ходи Н.. Не съм чувал бащата да е ходил на родителски
срещи. Нямам представа дали баща му се е интересувал от училище и от
текущото обучение. Предполагам, че той има Школо и вижда тези неща.
Казвам само, че предполагам. Присъствал съм когато Н. е споделяла на
бащата някои неща за детето, какво е правил, но не съм запознат дали бащата
е взимал отношение към дадена ситуация. Не се сещам. През времето, през
което сме живели заедно не съм ставал свидетел майката да посяга на А.. За
викане да, слушал съм и си мисля, че това е за да има някакъв контрол. Тя е
много притеснителна. Последно когато С. го нямаше, сега лятото, когато Н.
му почистваше, намерихме електронна цигара и това е притеснително. И аз на
тази възраст съм започнал с цигарите. Тя се притеснява заради тези неща. В
деня на случката във Войводино и след като баща му го заведе да си изкара
медицинско, след това С. си дойде с нас и ние взехме тест за наркотици. Н.
пожела, тъй като за нея детето не беше адекватно. Спряхме, купихме,
прибрахме се. С. се качи в неговата стая и тя ми каза „Кажи му да дойде“.
Викам „Сериозно ли?“, тя вика „Да“. Качих се горе и му казах „Саше, ела да
ти кажа нещо, но недей да се ядосваш“. Аз винаги съм приятелски с него.
Викам му „Майка ти иска да се увери, че не си взимал наркотици, понеже на
вашата възраст са разпространени“. Той каза „А, не, няма да дойда.“. Питам
„Сигурен ли си, че не си взимал?“ Той каза: „Да“. Казах му „Еми, покажи на
майка си, какво се притесняваш, след като си сигурен, направи го“. Тестът
беше отрицателен. Това ме кара да си мисля, че тя достатъчно мисли за детето
си и си мислеше, че този ден имаше нещо нередно. Както и имаше. Тези 20
лева. За едно дете 20 лв. днес са май малко повечко. Парите са били 40 лв., а
20 лв. са били за подстрижка. Тя затова си помисли да не е взимал нещо.
През май месец на този ден сутринта бях в П. и ми беше по-удобно аз да
закарам С.. Карам го детето до училището, слиза той и след пет минути ми се
обажда и казва „На далеч ли си?“ Викам „Не“, той вика „Нямам пари“.
Връщам се и му давам 10 лв. Звъня на Н. и й казвам „Забравила си да му
дадеш джобни“. Тя вика „Как да съм забравила?“, викам „Ами той така каза“.
Ние сме на работа. Тя минава да го взима от Войводино, от къщата на сестра
й. Обаче е констатирала, че С. е подстриган, за което пропуснах да кажа, че
ден преди това е искал пари да се подстриже при бербер. Тя му е казала, че ще
го вземе и тогава и той си е замълчал. Констатирала е, че е подстриган.
Попитала го е откъде е взел пари. Той казал от личната си касичка 20 лв.. Да,
но тя знае, че му е дала 10 лв. и аз 10 лв. Това ми го разказва Н.. Тя ми се
обади и викам „Къде сте“, тя вика „Във Войводино“. Аз казах, че съм наблизо
и ще отида. Пристигам във Войводино Н. беше на терасата. Децата бяха вътре
– Г. и А.. К. беше там. Поздравих ги всичките, както трябва. Н. ми каза, че е
изхарчил парите, че са много за него. Стана време да тръгваме, обаче С. не
искаше да се качва в колата. Разбрах, че тя, как да кажа, му се е размрънкала,
че той е изхарчил 20 лв. за подстрижката. Тя му се е скарала и му е повишила
тон. Той първо се опита да се качи в моята кола, но тя каза да се качи в
нейната. Той искаше да се качи първоначално при мен, но тя не му даде. Тя
6
каза „Ела да се качиш при мен“, той каза „Няма да се кача“ и побягна и тя
тръгна след него. Аз останах в колата, тя тръгна след него и се разправяха
нещо, но точно какво не мога да кажа. По едно време утихна и отидох при тях
и казах „Прекратихте ли, защото утре сме на работа и училище“. Той не
искаше да тръгва. Тя каза „Качвай се, че ще се обадя на полицията“. И тя
просто си гледаше телефона, не че се обаждаше в полицията. С. категорично
каза, че няма да се качи и каза, че това го правел на инат, че не искал повече да
бъде негова майка, че ще го види на погребението му и тя каза, че ще се обади
на 112. И наистина се обади на 112. Той каза, че категорично няма да си тръгне
и каза, че категорично „Не искам повече да си моя майка“. Тя се обади и отиде
в центъра на Войводино да ги изчака, понеже няма точен адрес полицията.
През това време дойде И. К. с майка си. Поздравихме се и попита какво става.
Викам така и така. Той отиде при К. и вика „Защо я пускаш тая тука?“. Тя
дойде с полицията, разказахме кой какво знае. И. К. държеше да се изкара
медицинско на детето, защото С. нещо му показа. Не знам точно какво му е
показал и баща му държеше да се направи. Попитах каква е процедурата, а тя
е - отиваме при лекар, който беше на Пещерско шосе, като вечерта детето
трябва да се прибере с майката – с нас. Отидоха А., баба му и баща му. Аз
ходих с Н. с моята кола. Полицаите казаха отивате там, но вечерта детето се
прибира с майката. И така направихме. После Н. направи теста за наркотици.
Когато детето влезе при съдебния лекар ние с Н. не сме били при лекаря. Мен
даже не ме пуснаха на етажа. Качиха се Н., И. и С., като Н. не е присъствала
вътре. В с. Войводино категорично не съм видял Н. да удря сина си. Освен
думите, които А. изрече към майка си каза още, че го прави от инат, прави го,
за да я дразни и провокира – това са на С. думи. Каза, че не иска повече да му
е майка.
Знам за здравословните проблеми на С.. Аз съм съпричастен с майката и
съм ходил няколко пъти с майката на лекар ендокринолог – два или три пъти.
Карали сме и Г. с нас защото родителите й бяха в чужбина и сме я карали на
училище. С. беше на диета. Диетата беше почти неизпълняема. Нямаше какво
да се яде. Искаха да се свалят 4 кг на месец. Първите четири месеца ги свали,
но после… Тогава му взехме пътека, за да може да бяга, някакви гирички.
Трябваше да правим изследвания, правихме ги. Тогава присъства и И. К., на
кръвните изследвания на децата, пак включвам и Г.. Майката спазваше
абсолютно предписаното от лекарите и понеже тогава тя беше бременна във
втория месец и тя се ограничаваше с всичко, както и аз, за да не гледа детето и
да се дразни. И ние се ограничавахме, за да не се изкушава детето. Откакто
детето е при бащата то не е идвало в къщи. Тя няколко пъти прави опит да
вземе детето. Аз съм бил свидетел. При тези опити, идвали сме няколко пъти,
виждали сме се, в с. Д., където е къщата на И.. Ходили сме там и сме се
виждали. Единият път за много кратко. Той излезе с баща му, прегърнахме се
и тя остана малко да си поговори. После пак сме ходили. Единият от тези
няколко пъти, тръгваме, в Пазарджик сме, той не знае и тя му се обажда
„Какво правиш?“, той казва „Еми сега ще хапваме, почиваме си“. Тя казва
7
„Сега ще дойдем, ние сме в Пазарджик“. Отиваме, но баба му казва, че баща
му го е закарал някъде и казва „И. откакто е в отпуска все кара детето някъде“.
Следващите пъти като дойдохме поговориха си малко, искахме да слезнем до
центъра по един сладолед да изядем, по един сок да изпием, но той отказваше
и не искаше. Канели сме го да дойде до П. да види малко и из село.
Апартаментът беше под наем, а вече не и сега приключваме ремонта и
единият от пътите Н. се обади на 112, но те казаха, че няма как да отреагират,
понеже правата не са на никой и това е неговият собствен баща. Детето няма
лична карта. Единият път когато бяхме в с. Д. когато С. излезе на улицата с
баща му. Н. му каза за личната карта и баща му каза „Ти нямаш 150 лв. да
платиш глобата ли?“. А, на следващия разговор, който проведе тя по телефона,
И. К. каза „Има още време в период сме“, в смисъл, че още няма един месец.
Откакто живея с Н. и С. тези противоречия между тях дали са чести,
мога да кажа какво съм забелязал. Забелязал съм, че когато детето е в по-дълъг
период, да кажем ваканция от една седмица при баща си и си дойде при нас
започва да се държи по-грубо по някакъв странен начин и после отшумява.
Майката никога не е ограничавала срещите с бащата, поне аз колкото знам.
Намирам промяна в поведението на детето когато е било на гости при баща си.
Един два дни е странен. После в повечето случай С. и майка му се държат като
приятели.
Нямам спомен майка му да го е заплашвала да го даде в сиропиталище.
Два, три пъти за тези две, три години сме имали с Н. пререкания докато ни
паснат характерите. На тези спорове един, два пъти С. е присъствал.
Скандалите ни с Н. не са били поради употреба на алкохол. Употребявам
алкохол, пия бира. Осъждан съм - да, за употреба на алкохол. Хванаха ме с
колата. Това се случи по време на съвместното ни съжителство с Н..
Казах, че дисциплината на детето беше лоша миналата година. Тази
година мисля, че дисциплината му е добре. С. разбра, че съм осъждан за
алкохола.
Доколкото съм запознат, не съм видял, но бащата живее с някаква жена.
Виждал съм я два, три пъти. По приказки на И. госпожата има квартира в
Пазарджик. Къде живее И. не мога да кажа. Приятелката му има дете. Знам, че
понеже когато той взима С. взима и нейното момиче. Виждал съм го.
Приблизително е около 12 години, около възрастта на С.. Това момиче живее
при баща си. В къщата в Д. не съм влизал. В къщата живее С., чичо му, баба
му, предполагам и баща му, като не знам той къде живее – при приятелката му
или при тях. Доколкото знам от С. няма санитарен възел, вътре няма тоалетна.
На двора е. По думите му къщата има коридор и две стаи, като долу имало
мазе и някаква стая. Къщата се води на два етажа, ама отдолу ако е изба, не
знам. Видимо е на два етажа. Къщата е по малка от къщата на Н., която е в
село.
В периода след като отиде при баща му съм разговарял със С.. Даже сме
си писали. Като Н. му се обажда. Детето ми е споделяло, че тук му е по-хубаво
8
и че има приятели. Предполагам, че иска да учи в Пазарджик като баща му го
е записал в Механото, в Пазарджик. Откакто е при баща му той ми споделя, че
иска да е в Пазарджик. Откакто е при баща му казва, че иска да учи в
Пазарджик. Когато беше при нас казваше, че иска да учи в П. – златар. Ако
сега в момента го пита предполагам, че ще каже че иска да учи в Пазарджик.
Преди е казвал, че иска да учи в автото. Той на няколко месеца си променя
мнението. Питал съм го как се чувства в Д. и той ми каза „Супер“. И аз се
чувам с него. Даже му казвам „Не ти звъня, за да не те притеснявам“. Аз съм
му звънял и самостоятелно и сме си писали.
Когато майката говори вечер с детето, това лято по телефона, няма
никакво напрежение в разговорите. Поне така мисля. Разговорите са един път
по-дълги, друг път по-къси, защото ако е навън, чуваме, че децата вънка
играят на топка. И двамата си казват „Обичкам те – обичкам те“. Чувал съм ги
да си го казват постоянно. Предполагам, че детето има приятели в П.. Даже и
приятелки имаше.
Съдът докладва постъпилото писмо от Дирекция „Национална система
112“, Районен център 112 – Кърджали, с вх. № 19503/31.07.2024 г. Към
писмото е приложен компакт диск.
АДВ. И.: Не възразявам да изслушаме записа.
АДВ. Ц.: Не възразявам да се изслуша записа от телефон 112.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателство по делото писмо от Дирекция
„Национална система 112“, Районен център 112 – Кърджали, с вх. №
19503/31.07.2024 г.
ПРИЛАГА изпратения компакт диск.
СЪДЪТ по доказателствата счита, че следва да бъде изслушан
полученият диск от „Национална система 112“ гр. Кърджали, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА към изслушване съдържанието на получения диск от
„Национална система 112“ гр. Кърджали. Постави се компактдиска в четеца на
компютъра. При отваряне на диска се установиха два файла, от които: един
брой аудиозапис и един брой снимка на електронен картон на приетото
повикване от номер **********.
Изслуша се аудиозаписът. Снимката на електронния картон се показа на
страните.
АДВ. И.: Искам да Ви представя служебна бележка от ****, в уверение
на това, че А. К. може да бъде записан като ученик, както казах по-рано те са
разговаряли с бащата. Прилагам резултати от изследвания на детето, от където
се вижда, че резултатите му са в норма, както и Постановление за отказ да се
образува досъдебно производство, по жалба на бащата, където прокурорът е
9
установил наличието на извършено престъпление - лека телесна повреда. Той
се мотивира в постановлението си, но с оглед на това, че въпреки че има
упражнено домашно насилие срещу детето, не би пристъпил към образуване
на досъдебно производство срещу майката. Моля да бъдат приети.
АДВ. Ц.: Не възразявам да бъдат приети тези документи. Тяхната
относимост и значение за спора ще взема в пледоарията си. С депозирания
писмен отговор съм представила множество писмени документи и
доказателства, моля при постановяване на Вашето определение да бъдат взети
предвид и тези представени документи, за да не се утежнява допълнително
съдебното дело не съм представила още един екземпляр, тъй като вече са
представени и са в кориците на делото.
Съдът по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА служебна бележка, изх. № 743/24.07.2024 г. на **** –
Пазарджик, резултати от изследвания на А. К. и Постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 08.07.2024 г. на РП – П..
Счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО НА ПРОИЗВОДСТВОТО
ПО ПРИВРЕМЕННИ МЕРКИ:
АДВ. И.: Уважаема госпожо Районен съдия, считам, че привременните
мерки следва да бъдат определени в полза на бащата, поради няколко основни
причини: Детето е живяло дълги години с майка си и е било малтретирано и
насилвано многократно, както се доказа от разпита на свидетеля. В
последният случай е ескалирало това напрежение. Детето е вече на такава
възраст когато децата са по-чувствителни и емоционални. Едва днес аз
разбрах, че е направен тест за наркотици, който е бил, разбира се,
отрицателен. Това още повече създава вакуум между майка и син.
Категорично има насилие и детето иска да остане с баща си и да учи в
Пазарджик. Това е желанието му, не съм чел, но вероятно то е казало това и
пред Вас. Искам да обърна внимание, че въпреки недоброто му здравословно
състояние и с оглед няколкото месеца, в които е живяло с баща и баба си,
вероятно под въздействието на домашна храна, приятели и тренировки, а
може би и от въздуха в Пазарджик – показателите му са дори в норма. Има
уверение за това той да бъде записан в училището, в което той желание. А,
относно личната карта съм категоричен, че ако отидем и в момента с майката
и бащата в РПУ - Пазарджик ще му бъде издадена такава. Относно глобата, на
която толкова акцентира колежката, съм разговарял с органите, тя е между 20
лв. и 150 лв. и ми казаха, че дори може да не му бъде наложена глоба. Най-
добре е детето да остане при баща си и да започне учебни занятия в
Пазарджик, като има личен режим и контакти с майката. Притесненията на
детето са майка му да не го отвлече, да не го бие. В тази връзка моля за Вашия
10
съдебен акт.
ИЩЕЦЪТ /лично/: Няма какво да допълня.
АДВ. Ц.: Уважаема госпожо Районен съдия, моля да постановите
съдебен акт, с който да определите привременни мерки, а именно: детето до
приключване на настоящото производство да живее със своята майка, така
както е живяло до настоящия момент. По делото се събраха достатъчно
писмени и гласни данни, факти и доказателства, от които по безспорен начин
се установи, че от раждането на това дете до 28.06.2024 г. то живее заедно с
майка си. Тя е родителят, който е полагал непосредствени родителски грижи и
се е грижила за възпитанието на детето, образованието му, медицинските му
нужди и опазване на неговото здраве. Тя е родителят, който ежедневно,
ежеминутно е полагала тези изключително адекватни грижи. Това се
установява и от представените и приети социални доклади – три на брой до
настоящия момент. В единия от тях, изготвен от ДСП – Първомай, в
заключителната си част е посочено, че в резултат на извършеното социално
проучване, социалните работници изразяват мнение, че майката може да
предостави условия за отглеждането и възпитанието на детето. Има нужния
капацитет и необходими средства, както и подкрепа на роднини и близки.
Считам, че в решението Ви следва да се съобразите със становището на
социалните работници, тъй като те са специалисти, които ежедневно се
сблъскват с подобни проблеми. Моля да вземете предвид това. Моля да бъде
взето предвид от Вас, че бяха представени до момента достатъчно медицински
документи, от които е видно, че детето, за съжаление, има здравословни
проблеми към настоящия момент, че е необходимо да спазва определен
хранителен режим и да приема медикаменти, за да бъде преодоляно неговото
състояние. От разпита в днешното съдебно заседание на свидетел Б. считам,
че по безспорен начин се установи, че майката полага изключително
адекватни грижи за здравето на детето, като спазва хранителни режими,
посещава периодично лекари. Не чух обаче бащата някога да се е интересувал
от здравето на детето и да е посещавал лекар заедно с детето си. Като едва
сега, за нуждите за настоящото производството, е предоставил резултат от
изследвания от 03.09.2024 г., от които се вижда, че резултатите са в норма. Да,
това е така и това може само да ги радва, но какви са заключенията на
медиците? Детето има личен лекар в П. и се наблюдава от еднокринолог в П..
Майката изключително отговорно подхожда към здравето на синът си и
благодарение на нейните усИ., а не на климата в Пазарджик и чистия въздух
детето е добре и неговите резултати вървят към подобрение. Моля да се
съобразите с това. От документите, приети по делото и от разпита на
свидетеля Б. се установява изключителната отговорност на майката към
образованието на детето. Тя следи дали детето си учи уроците, тя разговаря за
неговата дисциплина - отношение с учители и ученици. Тя наставлява и се
грижи за образованието на детето и се е стремяла детето да е образовано.
Свидетелят, при зададен въпрос, дали бащата е ходил на родителски срещи
беше категоричен, че той не знае, не е чувал, не е виждал бащата да е
11
посещавал училището на детето и родителски срещи. Установи се от
свидетеля и от малолетната свидетелка, че е имало някакви спречквания с
детето, но беше установено, че именно те са в последната една година и детето
влиза в трудната възраст на пубертета, че то не иска да слуша майка си за
училище, за излизане с приятели и за разходи. Смея да твърдя, че от събраните
по делото доказателства се установява, че поведението на детето е, както
посочи свидетеля - един инат и правене на въпреки, умишлено, защото
майката иска да изгради един характер на един възрастен отговорен човек.
Притеснява се дали употребява алкохол и наркотици. Няма как да се съглася
със становището на колегата, че именно пробването на теста едва ли не
увеличава пропастта между майка и син. Това е поведение на отговорен
родител, който се притеснява дали детето няма да тръгне по наклонената
пропаст. Моля да бъде съобразено това, че от представеното Постановление за
отказ за образуване на досъдебно производство са направени само едни
заключения от наблюдаващ прокурор, който е написал, че каквото и да се е
случило и дали се е случило е именно това, че Н. П., в качеството на родител е
имала отношение към детето си и то е вследствие на неподчинението,
неглижирането и на незачитането на родителски отказ. От тази прокурорска
преписка прокурорът е стигнал до единствения правилен извод, че случилото
се на 30.05.2024 г. е едно спречкване между майка и тийнейджър, един отказ
да се подчини на думите на майка си, едно неподчинение, което ескалира в
тази трудна възраст. Моля тази представени документи да бъдат ценени от Вас
именно в тази насока и този начин. По делото вече са представени и приети
документи от училище „Н. В.“, от където се вижда, че детето е кандидатствало
и е имало желание за специалност „Бижутерия“ и то е прието. Аз, като
родител, твърдя че това е перспективна специалност и следва детето да бъде
определено да живее със своята майка, а и след няколко дни всички ученици
тръгват в училище. Трудно ми е да си представя детето, живеейки при баща
си, как ще пътува до П.. Досежно представената бележка от **** – Пазарджик
и това, че детето може да бъде записано в това училище, да - нормално е,
детето може да бъде записано във всяко едно училище в цялата страна, не
само в Пазарджик. При постановяване на Вашето решение следва
изключително прецизно да преценим къде ще се чувства детето най-добре и
къде е най-добрия интерес на детето. Съдебната практика е категорична,
включително и решение по гр.д. № 3356/2021г. на 4 ГО на ВКС, където
понятието „интерес на детето“ се определя като осигурена възможност то да
расте, да се отглежда и възпитава в сигурна среда, заобиколено от близки хора
/цитира/. Смея да твърдя, че от събраните до настоящия момент
доказателства, включително и от изслушването на детето в предходното
съдебно заседание може да се направи категоричен извод, че именно майката е
родителят, който полага изключителни родителски грижи, изключителни
възпитателски качества, с ежедневния си стремеж да даде най-доброто
възпитание на това дете. От разпита на малолетната свидетелка, както и от
изслушването на детето, аз лично правя извод, че това е една прищявка на
12
детето то да живее при своя баща само и единствено защото то там се чувства
не по-спокойно, а по-свободно. В една трудна възраст, каквато е
тийнейджърството и 14-те години, смятам, че всеки един тийнейджър търси
свободата, занижения контрол и по-малкото изисквания. Считам, че от
събраните доказателства именно това се случва в настоящия момент. Детето
там се чувства неконтролирано, неангажирано с учебния процес, детето се
чувства свободно, но не свободно, като спокойно, а именно да прави каквото
си иска и когато си иска по цял ден и по цяла нощ. Когато то живее при майка
си там се възпитава там се обучава и това е нещото, което явно към настоящия
момент започва да тежи на един тийнейджър. В Постановлението на Върховен
съд № 1/12.11.1974 г. и в ТР № 1/03.07.2017 г. по ТД 1/2014 г. на ОСГТК на
ВКС ясно е посочено какви са критериите, от които следва да се ръководим
когато преценяваме при кой от родителите следва да живее едно дете. Трябва
да бъде разгледано поведението на родителите детайлно във всеки един
момент. Смятам, че категорично се установи и доказа, че няма никакво
насилие. Майката не е агресор. Напротив, 14 години бащата е отсъствал от
възпитанието и образованието на това дете и сега когато детето трябва да е
контролирано, детето иска да бъде малко контролирано, без контрол и без
задръжки за неговото поведение, едва тогава детето пожелава да живее при
своя баща. Смятам, че в изключителен интерес на детето е то да живее при
своята майка, да учи в гр. П., така както е записано в тази прекрасна
специалност, която е избрало и тези мои думи изцяло се подкрепят от
свидетеля Б., който каза, че С. е в такава възраст, че променя мнението си през
два, три месеца, поради което смятам, че не следва да бъде постановяван
Вашият съдебен акт само и единствено върху думите на детето, а да бъде
преценено кое ще бъде най-добре за неговото образование, възпитание и
здраве. Моля да определите привременните мерки да бъдат упражнявани от
майката Н. П..
АДВ. И.: Прокурорът пише в постановлението следното /цитира
подробно/. Правилно казахте, че съдът следва да анализира всички събрани
доказателства.
АДВ. Ц.: Моля да не бъде взимано предвид изтъкнатото от ищцовата
страна, тъй като това представлява само едно прокурорско Постановление за
отказ да се образува досъдебно производство, т.е. ако наблюдаващият
прокурор беше имал данни за сериозно извършено престъпление, то не би
прекратил тази преписка. След като прокурорът е взел това решение и е
написал чл.9, ал. 2 от НК аз няма какво да кажа повече.
АДВ. И.: Може само да дойдете да извадим лична карта на детето, ако
имате желание.
ОТВЕТНИЦАТА /лично/: Това няма как да стане, тъй като детето е от
П..
Съдът обявява 10 минути почивка.
13
След почивката съдебното заседание продължава в присъствието на
ищеца и неговия пълномощник, както и на ответницата и нейния
пълномощник.
Съдът след като изслуша становището на страните и по искането за
определяне на привременни мерки по реда на чл. 127, ал. 3 от СК, счита
следното:
Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
без да навлиза по съществото на правния спор, съдът приема, че в конкретния
случай в изключителен интерес на детето е, и от значение за неговото
правилно физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално
развитие е то, до приключване на производството по настоящото дело, с
влязъл в сила съдебен акт, да живее при своя баща, на адреса му в с. Д., като
бащата да упражнява преките и непосредствени грижи за детето.
За да формира този си извод съдът има предвид съвкупния анализ на
гласните и писмени доказателства и изцяло съобразява желанието на
непълнолетното дете, което при изслушването му по реда на чл. 15, ал. 1 от
ЗЗДетето заяви категорично, че желанието му е да живее при баща си и да учи
в гр. Пазарджик. Заяви, че при баща си се чувства по-добре и е по-спокоен.
Освен това, по делото се събраха данни, че в с. Д. детето има своята социална
среда, има своите приятели и обкръжение, както и че спортува и се движи
редовно. В случая от значение е и това, че детето е момче, което към
настоящия момент е на 14 години и се нуждае от грижата и примера за
поведение на родителя-баща. Установи се освен това по делото, че в с. Д.,
където бащата живее, той има подкрепата и на своите близки и роднини, в
лицето на своята майка и баба на детето, както и на своя брат и чичо на
детето. Установи се, че детето е в добри отношения с приятелката на бащата, с
която се познават и поддържат добри отношения.
Предвид на гореизложеното съдът счита, че до приключване на
производството по настоящото дело с влязъл в сила съдебен акт,
непълнолетният А. следва да живее при баща си, на адреса му в с. Д., на ул.
„******.
Ще следва да се определи режим на лични отношения на майката с
непълнолетното дете, както следва: Всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, от 10:00 часа в съботния ден до 17:00 часа в неделния ден, 5 дни през
коледно-новогодишната ваканция на детето, 5 дни през пролетната ваканция
на детето и 20 дни през лятната ваканция, тогава когато бащата не е в платен
годишен отпуск.
Издръжката, която майката ще следва да заплаща на непълнолетния си
син до приключване на производството по настоящото дело следва да е в
размер на 350 лв. и ще се дължи от настоящия месец септември и занапред до
приключването на делото.
14
По изложените съображения на основание разпоредбата на чл. 127, ал. 3
от ГПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ в производството по настоящото дело следните
привременни мерки, касаещи непълнолетния А. И. К., ЕГН **********, роден
на ****** г., а именно:
До приключване на производството по настоящото дело непълнолетното
дете А. И. К., ЕГН ********** да живее при своя баща И. Д. К.,
ЕГН:********** на адреса му в с. Д., ул. „******, общ. Пазарджик, като
бащата да осъществява преките и непосредствени грижи по отглеждане и
възпитание на непълнолетното дете.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Н. Г. П., ЕГН
**********, с настоящ адрес: с. С., общ. С., обл. П. с непълнолетното дете А.
И. К., ЕГН **********, както следва: Всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, от 10:00 часа в съботния ден до 17:00 часа в неделния ден, 5 дни през
коледно новогодишната ваканция на детето, 5 дни през пролетната ваканция
на детето и 20 дни през лятната ваканция когато бащата не е в платен годишен
отпуск.
ОПРЕДЕЛЯ издръжка, която майката Н. Г. П., ЕГН **********, с
настоящ адрес: с. С., общ. С., обл. П., да заплаща на непълнолетното си дете
А. И. К., ЕГН **********, лично и със съгласието на неговия баща И. Д. К.,
ЕГН:**********, с адрес: с. Д., ул. „******, общ. Пазарджик в размер на 350
лв. месечно, считано от месец септември 2024 г. до постановяване на акта по
същество на делото, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, но може да бъде
изменяно от съда.
Предвид постъпването на писмен отговор на исковата молба и
приключването на размяната на книжата по чл. 131 от ГПК, съдът счита, че
делото ще следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание за
разглеждане по същество, като по доказателствените искания на страните ще
се произнесе с определение в закрито съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото за разглеждане по същество в открито съдебно
заседание 08.10.2024 г. от 15.30 часа, за която дата и час страните и техните
процесуални представители уведомени от днес.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 15:44 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
15
Секретар: _______________________
16