Определение по дело №458/2020 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 143
Дата: 7 май 2021 г. (в сила от 7 май 2021 г.)
Съдия: Лилия Ненова
Дело: 20204100600458
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 25 ноември 2020 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 143
гр. Велико Търново , 05.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на пети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Борисов
Членове:Христо Томов

Лилия Ненова
като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно частно наказателно
дело № 20204100600458 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 243, ал. 8 вр. ал. 7 от НПК.
Образувано е по жалба на Ц. С. Ц., подадена чрез пълномощника му адвокат Й.М. от
ВТАК, срещу Определение № 650/04.11.2020 г. по ЧНД № 1665/2020 г. по описа на Районен
съд – Велико Търново, с което е потвърдено Постановление от 19.10.2020 г. на Районна
прокуратура – Велико Търново за прекратяване на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал.
1, т. 1 от НПК на наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ-59/2019 г.
по описа на ОД на МВР - Велико Търново, пр.пр. № 3108/2018 г. на ВТРП, водено за
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
В жалбата се заема становище за неправилност на изводите и констатациите на
районния съд, които според жалбоподателя противоречат на събраните в хода на
досъдебното производство доказателства. Според страната необсъден е останал въпросът
защо пълномощното от 15.04.2011 г. не е изпълнено съгласно волята на М К Ц.а, а е
изпълнено пълномощното от 31.01.2011 г. Жалбоподателят счита, че упълномощаването от
15.04.2011 г. той да прехвърли посочения в пълномощното имот срещу задължение за
издръжка означава, че Ц.а се е отказала от пълномощието за обикновена продажба по
пълномощното от 31.01.2011 г. Намира, че в случая по аналогия следва да се приложи
разпоредбата на чл. 38 от Закона за наследството. Счита, че липсата на съгласие от страна на
упълномощителката Ц.а да се ползва пълномощното от 31.01.2011 г. дава основание да се
приеме, че тя безспорно е измамена за нейната част от апартамент, който е в режим на
1
съпружеска имуществена общност. Сочи още, че по време на досъдебното производство не
са били събрани достатъчно и убедителни доказателства, че продажната цена е била платена.
С тези доводи моли за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с
което делото да бъде върнато на прокуратурата с указание за извършване на допълнителни
действия по разследването.
Районна прокуратура – Велико Търново, редовно уведомена, не взема становище по
жалбата.

Великотърновският окръжен съд, като обсъди доводите в подадената жалба и
събраните в досъдебното производство доказателства, намери следното:


Жалбата е подадена в срока по чл. 243, ал. 7 от НПК от активно легитимирано лице
срещу подлежащ на контрол първоинстанционен съдебен акт, поради което същата е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По повод сигнал на Ц. С. Ц. за извършено престъпление от И Х Х – помощник-
нотариус по заместване при нотариус С с рег.№ 093 на Нотариалната камара, е образувана
прокурорска преписка № 1727/2018 г. по описа на РП – Габрово, която след внесени
самоотводи на числящите се към тази прокуратура прокурори, с постановление на Главния
прокурор проверката е възложена на РП - Велико Търново, където е образувана пр.пр. №
3108/2018 г. на ВТРП, досъдебно производство № ЗМ-59/2019 г. по описа на ОДМВР -
Велико Търново. Досъдебното производство е образувано и водено за престъпление по чл.
209, ал. 1 от НК за това, че през периода 2010-2011 г. в гр. Габрово, с цел да бъде набавена
имотна облага у Ц. С. Ц. и съпругата му М К Ц.а при продажбата на недвижим имот в гр.
Габрово, ул. „Антим I“ № 5 е възбудено и поддържано заблуждение и с това е причинена
имотна вреда в размер на равностойността на имота. В хода на досъдебното производство са
извършени редица съдебно-следствени действия. След приключване на разследването и
изпращане на делото на прокурора, с постановление от 19.10.2020 г. наказателното
производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК
поради липса на данни за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, както и на данни
за извършено друго престъпление от общ характер.
Постановлението на ВТРП е потвърдено с обжалваното в настоящото производство
Определение № 650/04.11.2020 г. по ЧНД 1665/2020 г. на Районен съд – Велико Търново.
От събраните на досъдебното производство доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
2
Ц. С. Ц. и М К Ц.а са съпрузи, като бракът им е прекратен с настъпилата на
19.08.2015 г. смърт на съпругата. Двамата притежавали в режим на съпружеска общност
апартамент в гр. Габрово, находящ се на ул. „Антим Първи“ № 5, ет. 5, ап. 13, който бил
единствено жилище за семейството. Двамата нямали деца.
На 15.10.2010 г. при падане М Ц.а получила травма - фрактура на лявата тазобедрена
става. Жената била приета по спешност в болницата в гр. Габрово, но поради множеството
придружаващи заболявания не било приложено оперативно лечение. Ц.а била изписана от
болничното заведение с дадени указания за продължаване на лечението в домашно-
амбулаторни условия. С течение на времето жената се обездвижила. На 25.03.2011 г. с
експертно решение на Териториална експертна лекарска комисия М Ц.а била
освидетелствана, като комисията определила пожизнен срок на инвалидност със 100%
степен на увреждане и чужда помощ, поради невъзможност за самостоятелно придвижване.
Получената травма и прилагането на лечение на МЦ.а в домашно-амбулаторни
условия затруднявали Ц.Ц. и това наложило решението да ангажират М медицинска сестра
и първа братовчедка на М Ц.а. А посетила апартамента на съпрузите, за да свали поставения
на Ц.а катетър, с който последната била изписана от болницата. При посещението си
Атанасова констатирала и наличието на варикозна рана на единия крак на Ц.а, което
наложило да ходи няколко пъти в дома на семейството, за да промива раната и да прави
превръзки. При някои от посещенията А била придружавана от съпруга си Стоян Атанасов.
Междувременно здравословното състояние на МЦ.а продължило да се влошава,
поради което при едно от посещенията на М Атанасови в дома на семейство Ц.и в края на
2010 г., последните предложили да им прехвърлят апартамента си.
През месец януари 2011 г. Ц. посетил нотариалната кантора на нотариус С, рег.№ 093
на НК, където като помощник-нотариус по заместване работел свидетелят И Ц. обяснил, че
съпругата му е болна на легло и че решили той да получи пълномощно от нея, за да я
представлява пред различни институции и банки, както и да се разпорежда с имотите им,
включително и да ги продава. След представяне на нужните документи и техническото
изготвяне на пълномощното, конкретно за действията, за които св. Ц. поискал съпругата му
да го упълномощи, на 31.01.2011 г. св. Христов посетил дома на семейството заедно със св.
Ц., където запознал М със съдържанието на пълномощното чрез прочитане на глас. Ц.а се
съгласила с така съставения текст и подписала пълномощното.
На 15.04.2011 г. св. отново посетил дома на семейство Ц.и, където М Ц.а подписала
пълномощно, с което упълномощава съпруга си Ц.Ц. да се разпореди чрез договор за
прехвърляне на семейното жилище на Мсрещу задължение за издръжка и гледане при
запазване на пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота. Същия ден в
нотариалната кантора св. Ц.Ц., св. С и св. М сключили договор за покупко-продажба на
апартамента във формата на нотариален акт, като сделката била изповядана от св. Х. При
3
сделката Мбила представлявана от съпруга си по пълномощното от 31.01.2011 г. Видно от
текста на подписания договор семейното жилище на сем. Ц.и било продадено за сумата от
46 077 лв., за която купувачите заявяват, че са платили на продавачите на 22.12.2010 г. при
подписване на предварителен договор за покупко-продажба на имота помежду им.
Горните фактически изводи съдът изгради въз основа на приобщените към
доказателствения материал писмени и гласни доказателства и доказателствени средства.
Спорни по делото са въпросите относно действителната уговорка за вида на договора,
който е следвало да бъде сключен между А и Ц.и, както и фактите по изповядване на
сделката. В показанията си пред разследващите органи Мтвърдят, че семейство Ц.и искали
да продадат апартамента, като мотивите за решението им били, че нямали деца и други
наследници и имали нужда от пари. Според показанията на Ц.Ц., понеже състоянието на
съпругата му бързо се влошавало, самата тя поискала да говорят с братовчедка ú М понеже е
медицинска сестра, ако може да помага за грижите на Ц. над М. В разпита си пред
разследващите органи същият заявява, че при едно от посещенията на М и станало въпрос,
че може Ц.и да им прехвърлят апартамента си, ако се грижат за тях и ги гледат до края на
дните им. Ц. твърди, че А се били съгласили да се сключи договор за прехвърляне на
апартамента на тяхно име срещу задължението им за издръжка и гледане. Твърди, че не
помни да е ходил при нотариус, а св. Христов сам бил отишъл у тях на 15.04.2011 г. без да
го предупреди, като представил на съпругата му М изготвено пълномощно към Ц.Ц. за
подписването на договора между Ц.и и А за прехвърляне на апартамента им срещу
задължение за издръжка и гледане. Твърди, че след като съпругата му подписала
пълномощното Х уточнил, че договорът ще се подпише същия ден следобед. Свидетелят Ц.
заявява, че към 13:30 ч. сам отишъл в нотариалната кантора, като по собствена инициатива
носел нотариалния акт на апартамента, за да го има за справка. Разказва, че малко след него
в кантората пристигнали и семейство Атанасови, след което св. Х поканил тримата при него
за подписване на договор. Ц. твърди, че св. Х започнал да чете текста на нотариалния акт,
но поради увредения си слух, не чул съдържанието на текста. В същото време заявява, че по
едно време С скочил от стола и започнал да вика, че не бил съгласен, като св. Ц. разбрал от
думите му, че не желае договорът да е за издръжка и гледане, а да е за покупко-продажба.
Твърди, че се изненадал, защото уговорката била имота да се прехвърли срещу задължение
за издръжка и гледане и казал да пишат каквото трябва с убеждението, че ще се сключи
именно такъв договор.
В показанията си пред разследващите органи свидетелят Х, заверил пълномощните
от 31.01.2011 г. и от 15.04.2011 г. и изповядал сделката с апартамента, сочи, че в края на м.
януари 2011 г. Ц.Ц. отишъл в нотариалната кантора, където работел. Ц. му обяснил, че
съпругата му е болна на легло, поради което били решили той да получи пълномощно от
нея, за да я представлява пред различни институции и банки, както и да се разпорежда с
имотите им, включително и да ги продава. Заявява, че приел да изготви такова пълномощно,
както и да отиде на адреса им за подписване, поради заболяванията на М Ц.а. Сочи, че на
4
31.01.2011 г. Ц. му представил документите за имотите и банковите сметки, касаещи
пълномощното и след като технически изготвил пълномощното, конкретно за действията, за
които Ц. поискал съпругата му да го упълномощи, двамата с автомобила на Ц., отишли до
апартамента им в гр. Габрово на ул. „Антим I“ № 5. Сочи, че в апартамента тогава била само
съпругата М, която лежала на легло, но в добро психическо състояние. Твърди, че прочел на
М в присъствието на Ц.Ц. текста на пълномощното, разяснил им правните последиците при
упълномощаването с тези права и те го разбрали и приели текста. Сочи, че Мсе надигнала от
леглото с помощта на Ц. и се подписала на двата екземпляра на пълномощното, като си
изписала и имената, след което в нотариалната кантора оформил пълномощното по
съответния ред. Твърди, че след три-четири месеца Ц. отново отишъл в нотариалната
кантората и му казал, че имало някакви роднини на неговата съпруга М, на които решили да
прехвърлят апартамента си, а те ще се грижели за тях, понеже жената била медицинска
сестра, а и нямало на кого другиго да разчитат. Сочи, че Ц. го попитал как е най-добре за тях
да се извърши такава сделка, като Христов предложил да направят договор за прехвърляне
на апартамента срещу гледане и издръжка със запазено право на ползване пожизнено.
Заявява, че обяснил на Ц. и какви документи ще са необходими за сделката, както и че е
нужно да бъде направено ново пълномощно, защото в това от 31.01.2011 г. този вид сделка
не бил изрично посочен. Твърди, че след като подготвил текста на новото пълномощно за
издръжка и гледане, на 15.04.2011 г. отново с Ц. отишли до апартамента, където прочел
текста на пълномощното пред М и тя го подписала, след което в кантората заверил
пълномощното по съответния ред. Свидетелят Х твърди, че до този момент не бил виждал и
не бил разговарял с приобретателите по предстоящата сделка. Твърди още, че същия ден
около обяд Ц. отишъл в кантората, а малко по-късно пристигнали и Стоян и М като Х
започнал да им обяснява какви са техните права и задължения по договора, който
предстояло да сключат, както и неговите правни последици. Твърди, че докато обяснявал, че
задължението на Атанасови в този случай е постоянно да се грижат за прехвърлителите и
при нужда да им дават издръжка, С реагирал остро и заявил, че договорката с Ц. не била
такава, а била за сключване на договор за покупко-продажба на апартамента със запазено
право на ползване. Сочи, че Ц. попитал за разликата между двата вида договори и той
разяснил различията, след което Ц. казал договорът да е за покупко-продажба с право на
пожизнено и безвъзмездно ползване. Твърди, че разяснил, че ще се ползва пълномощното от
31.01.2011 г., с което на Ц. е предоставено правото на продажба на имоти, в т.ч. и
апартамента, понеже това пълномощно не било оттеглено и било валидно към онзи момент.
Твърди също, че обяснил на страните, че договорът за покупко-продажба има цена и ги
попитал какво да впише в договора, на което св. казал да се запише, че цената е платена
изцяло и предварително в брой на 22.12.2010 г. по сключен между тях предварителен
договор. Заявява, че такъв договор не му бил представен от страните, нито документ за
изплатена сума, но тъй като Ц. приел заявеното и с А си стиснали ръцете, изготвил
договора по този начин. След това прочел текста на страните, попитал ги дали са съгласни,
на което те потвърдили и го подписали.
5
Видно от доказателствата по делото Ц. и съпругата му са имали желание някой да
полага грижи за тях, с оглед напредналата им възраст и здравословно състояние. Предвид
факта, че братовчедката на М, е лице с медицинско образование, същите логично – от
морална и житейска гледна точка, са решили, че биха могли да прехвърлят правото на
собственост върху притежавания от тях апартамент в замяна на грижи, полагани от страна
на А. Няма данни по делото обаче /а единствено твърдения от страна на Ц./, тези намерения
и мотиви да са обсъждани между двете семейства. Напротив от събраните гласни и писмени
доказателства се установява, че Атанасови не са имали намерение и уговорка с Ц.и за
сключване на договор за гледане и издръжка, а уговорката е била собствеността върху
жилището да се прехвърли с договор за покупко-продажба. Такова е и първото пълномощно
от 31.01.2011 г., с което М Ц.а упълномощава съпруга си Ц.Ц. с правото да продава от нейно
име притежаваните от нея лично и в режим на съпружеска общност имоти. Още повече, че
упълномощаването е извършено след като между страните вече в края на 2011 г. е бил
проведен разговор относно прехвърлянето на апартамента.
Няма спор, че самият Ц. е инициирал разговор със св. Х (помощник-нотариус), при
който споделя намеренията си за прехвърлянето на апартамента. Твърденията на св. Ц., че
инициативата за пълномощното от 15.04.2011 г. и организиране изповядването на сделката
не е негова, се опровергава от установените при разследването факти. Видно от
предоставените от Община Габрово копия на искане за издаване на данъчна оценка,
приходна квитанция и удостоверение за данъчна оценка, именно св. Ц. е изискал и се е
снабдил с необходимите за изповядване на сделка документи за апартамента още на
11.03.2011 г.
Не съществува спор, че в деня на сделката действително помощник-нотариус
Христов е запознал страните по бъдещата сделка с изготвения проект на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за гледане и издръжка, на което С
реагирал с несъгласие, което също е индиция, че предварителната уговорка между
семействата е била именно за сключване на договор за покупко-продажба, какъвто в крайна
сметка е подписан. В тази насока са показанията на М, С и И. И тримата последователно
излагат в логичен ред идентични факти, отнасящи се до първоначалните договорки и
събитията в деня на сделката. Фактът, че Ц. е склонил сделката да бъде оформена по този
начин не изключва възможността същият да се е надявал или предполагал, че след
извършване на сделката А ще полагат грижи за него и съпругата му, още повече, че
мотивите на Ц.и за извършване на прехвърлянето са били най – вероятно такива. За Ц.и е
било без значение как точно ще бъде оформена самата сделка по прехвърляне на имота.
Видно от събраните доказателства за тях основен мотив е бил именно сигурността, че ще
има кой да полага грижи за тях, предвид възрастта и здравословното им състояние. И макар
че по-рано пред помощник-нотариуса Ц. е заявил, че ще бъде сключен договор за гледане и
издръжка и това е наложило изготвяне на ново пълномощно /това от 15.04.2011 г./, то по
време на самата сделка безспорно Ц. е бил наясно, че А са изразили несъгласие и той самият
6
е заявил пред нотариуса, че желае договорът да бъде оформен така, както Атанасови искат.
По отношение на твърденията на св. Ц., че е с увреден слух от м. март 2005 г. /за
което по делото са налични медицински документи/, което според него му попречило да чуе
съдържанието на текста на договора, съдът отчете, че в същото време сам Ц. описва чутото
от него като реакция на несъгласие от страна на С относно проекта на договор за издръжка и
гледане, както и собствените си действията по успокояване на Атанасов с цел финализиране
на сделката. Освен това сам Ц. заявява, че е чул свидетелят Х да казва, че трябва да се
платят такси по сделката около 1 200 лв., при което попитал М от къде са взели пари. При
това положение нелогично звучи Ц.Ц. да е чул заявеното от С и от М А както и думите на
помощник-нотариуса за размера на дължимите такси, но да не е чул прочетения текст на
договора. Още повече, че самият Ц. е с висок образователен ценз, а малко преди процесната
сделка - на 16.02.2011 г. е прехвърлил на М друг поземлен имот чрез договор за покупко-
продажба, преминавайки през идентични нотариални процедури.
Наведеното в жалбата възражение, че след като има изготвено пълномощно от
15.04.2011 г. /датата на сключване на сделката/, то следва да бъде взето предвид, а не по-
рано даденото от 31.01.2011 г., както и твърдението, че с пълномощното от 15.04.2011 г. е
отменено това от 31.01.2011 г., настоящият съдебен състав счита за неоснователни. Фактът,
че има едно по-късно упълномощаване с други права, не означава, че с това автоматично
отпадат правата, дадени по-рано от същия упълномощител. Двете пълномощни засягат
различни прехвърлителни права и не се изключват взаимно. Във второто пълномощно няма
изрична отмяна на правата, дадени с първото такова, липсва и срок, който да ограничава
дадените с пълномощното от 31.01.2011 г. права. Следователно пълномощното от месец
януари е било валидно към датата на подписване на нотариалния акт и произтичащите от
това пълномощно права е можело да бъдат упражнявани годно от упълномощеното лице,
както е сторено в случая.
Твърдението на жалбоподателя, че липсата на съгласие от страна на
упълномощителката Ц.а да се ползва пълномощното от 31.01.2011 г. дава основание да се
приеме, че тя безспорно е била измамена за нейната част от апартамента, също не може да
бъде споделено от съда. След като има валидно упълномощаване, то упълномощеното лице
може да упражни правата, дадени му с пълномощното според това и в границите на
упълномощаването. Не е необходимо допълнително изявление от страна на
упълномощителя, че е съгласен с извършването на едно или друго действие, щом такива
права са дадени с пълномощното. Пълномощното от 31.01.2011 г. не е било изрично
оттеглено от МЦ.а, следователно за използването му не е необходимо тя да изразява
допълнително изрично съгласие. Самото съставяне на пълномощно в полза на съпруга ú
представлява даване на съгласие едно трето лице – в случая Ц.Ц., да я представлява по
конкретизирания в пълномощното начин и в посочения обем.
По отношение виждането на жалбоподателя, че в случая приложение следва да
7
намери правилото на чл. 38 от Закона за наследството, уреждащ отмяната на завещание,
следва да бъде посочено, че въпросът за прекратяване на представителната власт, в това
число и чрез оттегляне на дадено пълномощно, е изрично уреден от нормата на чл. 41 от
Закона за задълженията и договорите, т.е. не е налице празнота, която да бъде запълвана по
аналогия.
В действителност по делото липсват доказателства за плащане на цената по
продажбата на апартамента. В показанията си М твърдят, че сумата е платена на два пъти
през месец декември 2010 г., като половината от парите сочат че са получили в заем от сина
си Г . Твърдят, че плащанията са извършени на ръка в апартамента на сем. Ц.и, като при
първото плащане били двете семейства, а при второто присъствали С и Г Аи и М Разпитан в
хода на разследването Г А дава показания изцяло идентични с тези на родителите си. По
отношение на тези показания, както и показанията на М и С прави впечатление, че в частта
им относно плащането на сумите за апартамента същите са уклончиви и пестеливи, без
каквито и да било подробности и детайли /за разлика от останалата част на изнесените от
тях факти и обстоятелства/. Макар и еднопосочни и кореспондиращи помежду си,
показанията на свидетелите Ав тази им част съдът намира за неправдоподобни и
недостоверни. Нито в рамките на разследването, нито при изповядване на сделката при
помощник-нотариус Х е представен въпросният предварителен договор от 22.12.2010 г.,
който твърдят А, че са сключили с Ц.и. Не се представя и разписка, удостоверяваща
извършено плащане. Макар и да не са правени подобни твърдения пред разследващите
органи, в изисканите по реда на разкриване на банкова тайна извлечения от сметки на
семейство Ц.и се установява, че липсва отражение на внесени суми от по 23 000 лв. /каквито
суми твърдят свидетелите Атанасови, че са били предадени на М и Ц.Ц.и/, а предвид
размера на тези суми, малко вероятно е семейството да ги съхраняват в домашни условия,
още повече, че по делото са налице данни за внасяне на депозит в банка на получени от
предходни продажби парични средства.
По отношение на твърдението, че втората сума е платена на ръка на М Ц.а в
отсъствието на Ц.Ц., като същата се придвижвала с помощта на проходилка, съдът отчете
обстоятелството, че след претърпения инцидент Ц.а е била в тежко здравословно състояние,
ограничаващо движенията ú до степен да не може дори да се изправя от легнало в седнало
положение без чужда помощ. Този си извод съдът основа на приложените по делото
медицински документи, показанията на свидетелите Ц.Ц., И, включително и тези на
свидетелите Атанасови /частично/. А видно от представените по делото ръководство за
употреба и гаранционна карта на комбиниран тоалетен стол, едва през месец август 2011 г.
М Ц.а се е сдобила с помощно средство за придвижване в домашни условия, за каквото
сочат в показанията си свидетелите Атанасови. Дори обаче Ц.а да е разполагала с
проходилка и преди този комбиниран стол, видно от заключението на назначената в рамките
на разследването съдебно-медицинска експертиза, заболяванията на Ц.а и настъпилите
усложнение не са позволявали самостоятелно придвижване в условията на жилището със
или без помощни средства в периода м.декември 2010 г. – м.януари 2011 г.
8
Независимо от изложеното обаче, въпросът за плащането на продажната цена на
апартамента засяга гражданско-правните отношения между страните по сключената сделка.
Дори и да липсва действително плащане на продажната цена, защитата на Ц.и следва да се
реализира по гражданско-правен ред чрез предявяване на иск пред гражданския съд.
Престъплението измама, за каквото е водено настоящото разследване, е налице
тогава, когато деецът с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, възбуди или
поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда.
Характерно за измамата е, че има два предмета, върху които по някакъв начин се въздейства
– измаменото лице и ощетеното имущество, като последното се намира във фактическата
или разпоредителната власт на измамения, поради което той има възможността да се
разпорежда с имуществения предмет. В настоящия случай не би могло да се твърди, че
някой е въвел в заблуждение и е създал невярна представа у свидетеля Ц.Ц., вследствие на
което същият да се е разпоредил със семейното жилище. Атализът на събраните по делото
доказателства обосновава извода, че не са налице данни за действия, които могат да бъдат
квалифицирани като осъществяващи състава на престъплението измама.
До същите правни изводи е достигнал и прокурорът от ВТРП при постановяване на
постановлението от 19.10.2011 г. за прекратяване на наказателното производство по
образуваното във връзка с процесния случай досъдебно производство на основание чл. 243,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, за извършено престъпление по чл. 209 ,ал. 1 от НК.
Ето защо според въззивния съд правилно и законосъобразно прокурорът е упражнил
правомощията си да прекрати наказателното производство.
Въззивният съд счита, че не могат да бъдат кредитирани релевираните в жалбата
възражения, свързани с наличието на неизяснени обстоятелства, обуславящи
необходимостта от провежадане на допълнително разследване. Противно на посоченото,
настоящата въззивна инстанция намира че изискуемите за правилното изясняване на делото
писмени и гласни доказателства са били събрани в необходимия обем и пълнота и по
съответния процесуален ред, като по делото са извършени всичките възможни процесуално-
следствени действия и разследването е проведено обективно, всестранно и пълно и са
изчерпани възможностите за попълване на доказателствената маса.
С оглед на изложеното подадената жалба се явява неоснователна.
Потвърждавайки постановлението на прокуратурата за прекратяване на
наказателното производство по ЗМ-59/2019 г. по описа на ОДМВР - Велико Търново, пр.пр.
№ 3108/2018 г. на ВТРП, районният съд е достигнал до крайно решение, което съвпада с
това на настоящата въззивна инстанция, поради което определението на ВТРС, предмет на
обжалване пред ВТОС, следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 243, ал. 8 от НПК настоящото определение е окончателно и не подлежи
9
на обжалване или протестиране.
Мотивиран така, Великотърновският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 650/04.11.2020 г. по ЧНД № 1665/2020 г. по описа
на Районен съд – Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10