Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………… /………………… г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ІV касационен състав, в публичното заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
ЙОРДАН ДИМОВ
при секретаря Светлана Стоянова
в присъствието на прокурор Силвиян Иванов
като разгледа
докладваното от съдия Йордан Димов КАНД №1710/2021 г. по описа на
Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Директора на РИОСВ - Варна против Решение №260707/01.07.2021 г. по НАХД №692/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено наказателно постановление №3508-2/29.01.2021 г. на Директор на РИОСВ - Варна, с което на „Гама Уинд“ АД, ЕИК ********* е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лв. на основание чл.166, т.2 от ЗООС.
Касаторът твърди в жалбата си, че решението на ВРС е неправилно и необосновано. Сочи, че неправилно е прието от въззивния съд, че да допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на процесния АУАН, а от там и при издаване на атакуваното НП. Сочи, че според нормата на чл.166, т.2 от ЗООС е налице задължение да се спазват условията, мерките и ограниченията в разрешителни, решения или становища, издадени от компетентните органи по околната среда. Сочи, че не са спазени въведените като задължителни за изпълнение условия с Решение №ВА-8/2012 г. по оценка на въздействието върху околната среда на Директора на РИОСВ – Варна. Там са посочени задължения за изпълнение в три фази: преди проектирането; за фазата на проектирането; по време на строителството и план за изпълнение на мерки по чл.96, ал.1, т.1 от ЗООС. Сочи, че последващия контрол по смисъла на чл.156, т.1 от ЗЦООС е извършен чрез проверка в деловодната програма на РИОСВ – Варна, като за това е съставен Констативен протокол №003442/29.09.2020 г. намира, че безспорно е установена вината на дружеството – жалбоподател. Оспорва изложеното в обжалваното решение, че в АУАН не е посочено лицето, което е получило АУАН от името на дружеството. Твърди, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя и е изпратен на общинската администрация по седалището на нарушителя за предаване и подписване. Тъй като при първото изпращане на съобщението последното е било подписано като прието от лице, за което няма данни да е било обвързано по някакъв начин с дружеството се наложило повторно уведомяване, като този път уведомлението е било получено от представляващ дружеството, който подписал и удостоверил, че е получил АУАН. Твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че в АУАН и НП не се съдържат дата и място на извършване на нарушението. Сочи, че от санкционираното дружество били получили писмо, с което са уведомени, че следва да представят искана документация, както и че с посоченото писмо е отправено уведомление, че носи отговорност по текста на чл.166, т.2 от ЗООС, ако в даден в писмото срок от 30 дни не представи исканата документация. Намира, че тъй като писмото е връчено на 06.07.2020 г., то срокът за предоставяне на документацията е изтичал на 05.08.2020 г. намира, че в този случай нарушението може да бъде констатирано с последваща проверка в деловодната програма. Сочи, че административното нарушение е описано и в АУАН и в НП с всички свои индивидуализиращи белези, за да разбере на рушителят основанието за привличането му към отговорност, както и за да не бъде накърнено правото му на защита. Намира, че неправилно въззивният съд не е взел предвид представеното с административно-наказателната преписка писмо с вп.№26-00-4561/А1/07.10.2019 г., с което дружеството уведомява инспекция по труда за настъпилата промяна в собствеността на проекти е че същият е придобит именно от „Гама Уинд“ АД, поради което е неправилен извода, че липсват доказателства, че дружеството е било задължено да извърши дължимите действия съобразно решението по ОВОС. Сочи, че правилно е определена санкционната норма и въззивният съд неправилно е приел, че такава липсва. Твърди, че правилно е определен и видът и размерът на наказанието. Предвид изложеното моли да бъде отменено обжалваното решение, както и да бъде постановено ново решение по същество, с което да бъде потвърдено процесното наказателно постановление или да бъде върнато делото за ново разглеждане в РС Варна.
От страна на „Гама Уинд“ АД е постъпил отговор на
касационната жалба. Сочи се, че същата е неоснователна. Намира, че в НП не е
посочена дата на извършване на нарушението. Намира, че датата 06.08.2020 г.
като дата за извършване на нарушението не се подкрепя от доказателствата по
преписката. Намира, че неспазването на посоченият 30-дневен срок обаче не
представлява основание за санкция, доколкото последният не е законово установен
и неспазването му само по себе си не представлява нарушение. Твърди, че тъй
като се претендира предоставяне на документи в различни фази от изпълнението на
проекта посочен в Решението по ОВОС всяка от тези фази има отделен срок за
представяне на документите по нея. Т.е. за всяка от трите фази следва да има
три отделни дати. Намира, че като не е посочил тези дати административно
наказващия орган е допуснал нарушение при издаването на НП. Намира, че за да е
налице каквото и да е нарушение следва Решението по ОВОС да е не е загубило
правното си действие, но според чл.99, ал.8 от ЗООС решението по ОВОС губи
правното си действие, ако в срок от 5 години от датата на издаването ме не е
започнало осъществяване на инвестиционното предложение. Намира, че в случая
следва да има извършени поне три отделни административни нарушения, за
непредставяне на документи касаещи всяка от трите фази по Решение по ОВОС №ВА-8/2012
г. намира, че дори да се приеме, че е налице нарушение размерът на
имуществената санкция е прекомерно висок, като намира, че в законовите рамки от
2000 до 20 000 лв. административно наказващият орган е следвало да наложи
санкция в размер на минимума предвид обстоятелството, че подобно нарушение
дружеството осъществява за пръв път. Твърди също така, че извършеното не
съдържа признаците на административно нарушение поради своята малозначителност
и следва да се приеме за маловажен случай. Моли да бъдат присъдени сторените
разноски.
За касаторът се явява юрисконсулт К.. Последната поддържа
жалбата, както е подадена. За дружеството жалбоподател във въззивното
производство не се явява представител.
Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде потвърдено въззивното решение, с което е отменено НП. Твърди, че последното е издадено в нарушение на закона и процесуалните правила.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на „Гама Уинд“ АД против наказателно
постановление №3508/29.01.2021 г. на Директор на РИОСВ -Варна, с което на
дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 5000 лв. на основание чл.066, т.2 от Закона за опазване на околната среда
(ЗООС), във връзка с чл.99, ал.3, т.7 от същия закон и чл.22, ал.1, и ал.2 от
наредбата за условията и реда за извършване на ООС. За
да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 06.08.2020 г. в РИОСВ – Варна, ------------
било установено, че дружеството „ГАМА
УИНД” АД, ЕИК ****** в качеството си на възложител по Решение № ВА – 8/2012 г. по ОВОС влязло в
сила на 15.10.2014 г. за „одобряване“ на инвестиционно предложение за
изграждане на „Ветроенергиен парк Генерал Тошево, състоящ се от 150 бр. вятърни
генератори, две електрически подстанции в землищата на с. Люляково и с. Кардам,
и ветрогенератори в землищата на с. Рогозина, с. Присад, с. Пленимир, с. Огражден,
с. Петлешково, с. Къпиново, с. Горица, с. Малина, с. Калина, с. Писарово, с. Люляково,
с. Преселци, с. Чернооково, гр. Генерал Тошево и с. Кардам, общ. Генерал
Тошево, не е изпълнило своите задължения и отговорности, като не е представило
нужната информация и документация, необходима на компетентния орган по околната
среда за осъществяване на контрол по изпълнение на поставени условия и мерки в
издаденото решение № ВА-8/2012 г. При проверката е съставен Констативен протокол №003442/29.09.2020 г. на
РИОСВ – Варна. За неизпълнение на изискванията на чл. 166, т. 2 от
ЗООС, във вр. с
неизпълнение на условието по
Решение № ВА – 8/2012 г. по ОВОС, влязло в сила на 15.10.2014 г. на „Гама Уинд” АД е съставен АУАН №3508/03.11.2020 г. Актът е
съставен в присъствие на упълномощено
лице, връчен е лично и е подписан от него без възражения. Посочено е, че НП е издадено от компетентен
орган.
От въззивния съд
е прието обаче, че издаденото НП е незаконосъобразно. Като са изложени
множество съображения в тази насока. На първо място изложено е, че неправилно е
цитирана само санкционната норма – чл.166, т.2 от ЗООС, като по този начин е
нарушено правото на защита на санкционираното лице, тъй като не му у вменено
никакво нарушение, а е посочена една бланкетна норма касаеща правомощията на
проверяващия орган. Намира, че не е ясно дали надлежно е връчен АУАН, тcй като при връчването му не е отбелязано качеството на
физическото лице получило АУАН и в какво отношение е то със санкционираното
дружество. Освен това е посочено, че нито в АУАН, нито в НП са посочени мястото
и дата на нарушението, така, както това изисква чл.42, т.3 от ЗАНН. В мотивите
се сочи, че макар да става въпрос за нарушение, което е бездействие,
наказващият орган е следвало да посочи поне начален момент на извършване на
нарушението, за да може санкционираното лице да организира защитата си. Намира,
че в АУАН и НП не присъстват мотиви, които да обосновават обстоятелството, че
санкционираното лице е задължено да извърши посочените действия. Намира, че
в производството не е установено, че има замяна на възложителя, както това
допуска ЗООС. Намира, че не е налице и санкционна норма, тъй като в чл.166 от
ЗООС и в чл.166а и чл.166б са посочени вида и размера на наказанието. Намира,
че липсата на правната норма, както и на мотиви в частта за определяне на
наказанието са самостоятелни основания за отмяна на НП.
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, настоящата инстанция намира следното:
Изложените от
въззивният съд мотиви са неправилни и не се споделят от касационната инстанция.
Налице е визираното в АУАН и НП нарушение. Същото е извършено като бездействия.
Касационната инстанция приема, че в АУАН и НП присъства както дата, така и
място на извършване на нарушението. В уводната част на НП е изписано: „На
06.08.2020 г. в РИОСВ – Варна, --------------е установено, че дружеството „Гама
Уинд“ АД … не е изпълнило своите задължения и отговорности по условия в
гореописаното решение, а именно: Не е представило нужната информация и
документация, необходима на компетентния орган по околната среда за
осъществяване на контрол по изпълнение на поставени условия и мерки в издадено
решение.“ Предвид посоченото в цитираното по-горе може да се установи, че в
НП присъства, както дата, така и място на извършване на нарушението, както и е
налице пълно и съответстващо на действителността изписване на самото нарушение.
Както се установява от данните по делото при осъществяване на функциите си на
контролен орган по ОВОС (чл.146, ал.3 от ЗООС „Контролът се осъществява на
национално равнище от министъра на околната среда и водите или от оправомощени
от него лица, а на регионално равнище - от директорите на РИОСВ, директорите на
басейновите дирекции, директорите на националните паркове, областните
управители и от кметовете на общините или от упълномощени от тях длъжностни
лица.“) РИОСВ е изискало от дружеството
в качеството му на
възложител по Решение № ВА – 8/2012 г.
по ОВОС влязло в сила на 15.10.2014 г. за „одобряване“ на инвестиционно
предложение за изграждане на „Ветроенергиен парк Генерал Тошево, състоящ се от
150 бр. вятърни генератори, две електрически подстанции в землищата на с. Люляково
и с. Кардам, и ветрогенератори в землищата на с. Рогозина, с. Присад, с. Пленимир,
с. Огражден, с. Петлешково, с. Къпиново, с. Горица, с. Малина, с. Калина, с. Писарово,
с. Люляково, с. Преселци, с. Чернооково, гр. Генерал Тошево и с. Кардам, общ. Генерал
Тошево. С тази цел до дружеството е било изпратено писмо изх.
№26-00-4561/А7/02.07.2020 г. за представяне на документация по Решение № ВА –
8/2012 г. по ОВОС. В посоченото писмо се съдържа покана действието по
представяне на документите да бъде извършено в срок до 30 дни, като в него се
съдържа и предупреждение, че лицето носи и административно-наказателна
отговорност по реда на чл.166, т.2 от ЗООС. Писмото е връчено чрез писмо с
обратна разписка на 06.07.2020 г. Даденият срок за предоставяне на документите
е изтекъл на 05.08.2020 г. Ето защо с изтичането му следва да се счита, че е
налице извършено нарушение на 06.08.2020 г. Щом поканата е насочена за
изпълнение на действия – предаване на документи то местоизпълнението е
седалището на административният орган – в случая адресът на РИОСВ – Варна – ул.
„Ян Палах“ №4. Както беше посочено по-горе точно с тази констатация започва и
НП. Ето защо съдът приема, че НП съдържа датата – 06.08.2020 г., както и
мястото – гр. Варна, --------------на извършеното нарушение. В този смисъл при
прочитане на НП би следвало да е ясно, както къде, така и кога е извършено
нарушението.
Безспорни са компетенциите на РИОСВ да
изисква документи за ОВОС по подобни проекти. То може да се разглежда и като
част от общата норма на чл.146, ал.3 от ЗООС, с която генерално контролът по
ОВОС за подобни проекти е предоставен на РИОСВ, но и от упоменатите норми на
чл.22, ал.1 и ал.2 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС, в
които изрично е упоменато, че този контрол може да става и чрез проверка на
документи. В този смисъл не се споделя нито един от останалите аргументи на
въззивният съд, който излага съображения в насока, че не е налична или
упомената материално-правна норма, която е била нарушена, както и че няма
мотиви за определяне на наказанието. Не се споделят наведените във въззивната
жалба и в отговора на ответника по касационната жалба мотиви, че са налице три
отделни нарушения, тъй като предоставянето на документите за проверка е
следвало да става след завършване на всеки от етапите от изпълнението.
Действително различните книжа може да са свързани с различни етапи от
изпълнение на един проект, но РИОСВ е орган по контрол, който може да
осъществява контролни действия във всеки един момент и да изисква всякакви
документи касаещи ОВОС. Ето защо правата на РИОСВ да извършва проверка пък било
и по документи означават, че нарушението е свързано с непредставяне на
документи към определен момент, определен от органа във връзка с неговото
правомощия за контрол и едва след изтичане на този момент, с бездействието си
санкционираното лице е извършило нарушението.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
действително е налице извършено от дружеството нарушение, както и че
административно-наказващия орган при изпълнение на процедурата по налагане на
административно наказание не е превишил правата си, както и не са били нарушени
правата на санкционираното лице.
Предвид това следва да се приеме, че
депозираната касационна жалба е основателна, атакуваното решение е неправилно и
като такова следва да бъде
В производството обаче не се събраха данни, които да обосноват размерът на административното наказание „имуществена санкция“, който е наложен с НП. Посочената санкционна норма предвижда наказание в диапазон от 2000 до 20 000 лв., а административнонаказващият орган е наложил такава в размер на 5000 лв. Съдът намира, че наложеното наказание не отговаря на изискванията на закона. От една страна няма данни дружеството да има наложени други санкции по посоченият закон, за да се обоснове, че същото трайно извършва подобни нарушения. От друга страна няма никакви изложени мотиви в НП, които да обосноват по-високият размер на наложеното наказание
С оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени, като се измени наказателното постановление в частта му за наложената имуществена санкция вместо в размер на 5000 лв. в размер на 2 000 лв.
Следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на касаторът в
размер на 80 лв., (само за една инстанция) тъй като такова е поискано в съдебно
заседание (без да се сочи, че се иска за две инстанции). (Не е поискано в
касационната жалба).
Водим от
горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият
състав на Административен съд Варна
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №260707/01.07.2021 г. по НАХД №692/2021 г. по описа на Районен съд –
Варна, с което е отменено наказателно постановление №3508-2/29.01.2021 г. на
Директор на РИОСВ - Варна, с което на „Гама Уинд“ АД, ЕИК ****** е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лв. на
основание чл.166, т.2 от ЗООС и вместо
него постановява
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 3508-2/29.01.2021 г. на Директор на РИОСВ - Варна, с което на „Гама Уинд“ АД, ЕИК ****** е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лв. на основание чл.166, т.2 от ЗООС, само в частта за размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция“ като намалява размерът на наказанието от 5000 (пет хиляди) лева на размер 2 000 (две хиляди) лева.
ОСЪЖДА „Гама Уинд“ АД, ЕИК ****** да заплати на Директора на РИОСВ – Варна сумата от 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.