РЕШЕНИЕ
№ 216
гр. Бургас, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ КР. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИМОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ КР. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20212120205287 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на В. С. С. ЕГН ********** с
адрес гр.Бургас, ул.******************* против наказателно постановление №
**********************г., издадено от началника на група към сектор “ПП” КАТ при ОД
МВР-гр.Бургас, с което за нарушение чл.25, ал.1 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, вр. с
ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лева и за нарушение на
чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 80 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1
месец. В жалбата се сочат доводи за необоснованост, като се иска отмяна на обжалваното
постановление.
Жалбата е депозирана в преклузивния срок от надлежно легитимирана страна и е
допустима.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намери за установено от
правна и фактическа страна следното:
На 22.08.2021г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение, за това, че на същата дата 22.08.2021г., около 13:38 часа в гр.Бургас
ж.к.****************************** е управлявал личното си моторно превозно средство лек
автомобил „Шевролет Авео“ с рег.№ *******, държава България, като извършвайки маневра
заобикаляне на моторно превозно средство – автобус от градския транспорт с рег.№ *******,
спрян на автобусна спирка, го е блъснал с дясното си огледало в нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП,
след което е напуснал произшествието без да установи последиците от него в нарушение на чл.123,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
Актът е съставен в присъствие на нарушителя и двама свидетели и от формална страна е в
съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. При съставянето на акта жалбоподателят е вписал,
че няма възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения.
1
Административнонаказващият орган сезиран с преписката е издал обжалваното
постановление.
При разпита в съдебно заседание актосъставителят З.Д. е заявил, че на 22.08.2021 е получен
сигнал за настъпило пътнотранспортно произшествие в района на ***************. На място, при
обследване свидетелят е установил, че автобус на градския транспорт е бил ударен от автомобил,
чийто водач е напуснал мястото на произшествието. По записи от камери е установен
регистрационния номер на автомобила, след което чрез дежурния при ОД на МВР е установен
собственика на процесния автомобил. След известно време жалбоподателят, който е бил водач на
процесния автомобил се е върнал на мястото на произшествието с липсващо дясно странично
огледало. Същият е заявил на свидетеля Д., че се е завърнал от чужбина и бил видимо уморен.
Показанията на свидетеля са обективни, логични и последователни, поради което съдът цени
тяхната доказателствена стойност.
По административнонаказателната преписка е приложен протокол за пътнотранспортно
произшествие, който кореспондира с показанията на свидетеля Д. и отчасти с показанията на
свидетелката И.Я.. Съдът не дава изцяло вяра на показанията на свидетелката Я., предвид нейната
заинтересованост от изхода на делото, тъй като същата е във фактическо съжителство с
жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме, каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път
или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай
него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. От събраната доказателствена съвкупност безспорно се установява, че жалбоподателят,
като водач на моторно превозно средство, при извършване на маневра заобикаляне на спряно
моторно превозно средство в гр.Бургас на 22.08.2021г. е допуснал пътнотранспортно
произшествие със спрял на автобусна спирка автобус на градския транспорт, като описаното
събитие е възникнало в процеса на движение и представлява пътнотранспортно произшествие по
смисъла на §30 от ДР на ЗДвП. Разпоредбата на чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5 от ЗДвП предвижда
административнонаказателна отговорност за лицата, които поради движение с несъобразена
скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причинят пътнотранспортно
произшествие, освен ако деянието не съставлява престъпление. Безспорно е, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна визираното нарушение, поради което правилно е
ангажирана административнонаказателната му отговорност като водач.
Съгласно ТР № 1/2007г. на ВКС преценката за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН
се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че
са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но същият не е приложен, това е основание за
отмяна, поради издаването на акта в противоречие със закона. В конкретния случай обаче
разпоредбата на чл.28, ал.7 от ЗАНН предвижда, че разпоредбите на чл.28, ал.1 до ал.6 от
ЗАНН са неприложими, когато в закон е предвидено друго. Разпоредбата на чл.189з от ЗДвП
/Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г./ изключва приложението на чл.28 и 58г
от ЗАНН за нарушения по ЗДвП. Съобразявайки това, както и разпоредбата на чл.3, ал.2 от
ЗАНН, предвид наличието на по-благоприятен закон, съдът счита, че деянието не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на други такива
нарушения, още повече, че жалбоподателят е многократно наказван и за други нарушения
по ЗДвП, поради което деянието не може да бъде квалифицирано като маловажен случай.
Наложеното наказание е индивидуализирано в предвидения от законодателя размер и е
достатъчно за постигане на целите на административните наказания по чл.12 от ЗАНН, поради
което обжалваното постановление се явява законосъобразно и обосновано в частта за това
нарушение и следва да бъде потвърдено.
Разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда, че водачът на пътно превозно средство,
2
който е участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен, без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. При така
установената фактическа обстановка стана ясно, че от настъпилото пътнотранспортно
произшествие няма пострадали хора. Касае се за хипотеза, при която са причинени само
имуществени вреди от настъпилото пътнотранспортно произшествие. Описаното в акта деяние
съответства на определената квалификация. За да е осъществено нарушението по чл.123, ал.1, т.1
ЗДвП е необходимо от субективна страна наличие на съзнание, че е причинено пътнотранспортно
произшествие. Такова субективно отношение на жалбоподателя с оглед на показанията на
свидетелката Я. е налице. Предвид заявеното от нея се установява, че жалбоподателят съзнателно е
напуснал мястото на произшествието. Той е нарушил задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие да остане на място и установи последиците от него, поради което
от обективна и субективна страна е осъществил описаното нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.189з от ЗДвП /Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г./
изключва приложението на чл.28 и 58г от ЗАНН за нарушения по ЗДвП. Съобразявайки
това, както и разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, предвид наличието на по-благоприятен
закон, съдът счита, че деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на други такива нарушения. Жалбоподателят е многократно наказван
за нарушения по ЗДвП, поради което деянието не може да бъде квалифицирано като
маловажен случай.
Наложените наказания са индивидуализирани в предвидения от законодателя размер по
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и по мнение на съда са достатъчни за постигане на целите на
административните наказания по чл.12 от ЗАНН, поради което обжалваното постановление се
явява законосъобразно и обосновано и в тази му част за това нарушение и следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното на основание чл.63, ал.2, ал.5 от ЗАНН Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № **********************г., издадено
от началника на група към сектор “ПП” КАТ при ОД МВР-гр.Бургас, с което за нарушение
чл.25, ал.1 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП на В. С. С. ЕГН
********** с адрес гр.Бургас, ул.******************* е наложена глоба в размер на 200
/двеста/ лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП му е наложена глоба в размер на 80 /осемдесет/ лева и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 /един/ месец.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-
Бургас в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Вярно с оригинала: КС
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3