Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1131 27.07.2017 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXI – ви
граждански състав
на четвърти юли две
хиляди и седемнадесета година
в открито съдебно заседание в
състав:
Председател: Моника Яханаджиян
Секретар: Жасмина Славова,
като разгледа докладваното
от съдия М.Яханаджиян
гражданско дело №3821 по
описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на М.З.Ч.,
ЕГН ******** и Л.С.Ч., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес ***, подадена
чрез пълномощник – адв.С.Д., уточнена с нарочна
писмена молба от 11.07.2016 г., вх.№24972 и в съдебно
заседание на 17.02.2017 г., против „Хелио-тур-С” АД, ЕИК .........., седалище и
адрес на управление в гр.Е., ул.........., представляван от „ТХ Р. Х.”, ЕИК .........
с представител Е. З. Б., с искане съдът да приеме за установено спрямо ответното
дружество, че ищците М.З.Ч. и Л.С.Ч. са собственици на ПИ с КИ .......... по
КККР, одобрени със Заповед №РД-18-............2007 г. на ИД на АГКК, последно
изменение Заповед №КД-........../2012 на Началник СГКК-Бургас, м.”....”,
землище на гр.С., площ от 3860 кв.м., земеделска, друг вид нива на основание
давностно владение в продължение на 10 години, считано от 01.06.2006 г.
Твърди се в исковата молба, че ищците са съпрузи, че
през 2004 г., от името и за сметка на ЕТ „..........” наемат процесния имот от Е.
П. Л., собственост на последната и родствениците й Я. Л. и С. Л., за да го
ползват като къмпинг за летуване. Ищците твърдят, че за да ползват имота по
предназначението, за което са го наели, са изградили инфраструктура, като са го
свързали с ВиК и електричество, открили са нови партиди на ток и вода. Видно от
обстоятелствената част на исковата молба, през 2006 г., наемодателката Л.
уведомила ищците, че прекратява наемното правоотношение, тъй като с решение на
ВКС, постановено по гр.д.№........./2004 г., за собственик на имота е признат
настоящия ответник. Ищците считат, че ответното дружество не е собственик на
имота по подробно изложени в исковата молба аргументи и тъй като собствениците
му – Л., са се дезинтересирали от имота през летния сезон на 2006 г., ищците
решават да го завладеят като свой собствен, като считано от 01.06.2006 г. го
владеят и ползват като свой собствен, което положение продължава до 22.09.2016
г., когато имотът е бил завзет с насилие от ответното дружество, поради което и
считат, че са го придобили по давност.
В подкрепа на своите твърдения ангажират
доказателства, претендират за разноски.
В съдебно заседание ищците не се явяват и се
представляват от надлежно упълномощения си защитник – адв.Д., който поддържа
иска, ангажираните с него доказателства и претендира съдебно-деловодни
разноски.
В
своя писмен отговор, депозиран по реда и в срока по чл.131 от ГПК, ответното
дружество „Хелио-тур-С” АД счита иска за
неоснователен и моли за отхвърлянето му по подробно изложени в отговора
аргументи, сред които и тези, че след прекратяване на договора за наем, ищците
са останали държатели на вещта, поради което и не могат да се позовават на
давностно владение, както и че през времето, през което през което ищците
твърдят, че са владели имота, ответното дружество е отдавало под наем базата на
къмпинг „Каваци” срещу заплащане. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответното дружество се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адв.С., който
поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
Правната
квалификация на предявения иск е по чл.124 от ГПК.
Съдът,
като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Между
страните не се спори, че с влязло в сила решение №........./.........2003 г.,
постановено по гр.д.№........../2001 г. по описа на БРС, отменено с решение №......./........2004
г., постановено по в.гр.д.№......../2003 г. по описа на БОС, оставено в сила с
решение №......../.........2006 г., постановено по гр.д.№........../2004 г. на
ВКС, ІV Г.О., ответното дружество е признато за собственик на недвижим имот с
площ от 3,860 дка, представляващ част от къмпинг „.........”, находящ се в м.”....”,
землището на гр.С., представляващ имот №..........., както и че понастоящем
имотът е с идентификатор ........... по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-60/04.10.2007 г. на ИД на АГКК. В последния
смисъл е и заключението на в.л.инж.Г. по изготвената от нея съдебно-техническа
експертиза, видно от което поземлен имот с идентификатор ........... по КК на
землището на гр.С. и имот №.........по картата на възстановената собственост на
същото землище, са номера на един и същи имот.
Между страните не се спори и по това, че с решение
на ПК-С., постановено по реда на ЗСПЗЗ, правото на собственост върху този имот първоначално
е било възстановено на наследниците на П. .А. К., сред които и Е. П. Л., която
в производството по гр.д.№.........../2001 г. по описа на БРС се е легитимирала
като собственик на имота с н.а. за собственост на недвижим имот, възстановен по
ЗСПЗЗ и с н.а. за продажба на недвижим имот, отменени впоследствие с решението
на БОС, постановено по в.гр.д.№.........../2003 г. по описа на същия съд.
Безспорно между страните е и това, че процесния
имот е оборудван с бунгала, санитарен възел и се е ползвал за къмпингуване. В
този смисъл са и показанията на всички разпитани по делото свидетели, които в тяхната
съвкупност не опровергават твърдението на ищците, че в периода 01.06.2006 г. –
22.09.2016 г., същите са упражнявали фактическа власт върху процесния имот чрез
ЕТ „..............”-гр.З.
При така приетото за установено от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно
основание чл.124 от ГПК, при който в тежест на ищците бе да установят принадлежността в своя
патримониум на правото на собственост върху процесния имот на твърдяното
основание – придобивна давност в периода 01.06.2006 г. – 22.09.2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл.79
от ЗС, правото на собственост върху недвижим имот се
придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако
владението е добросъвестно – с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Владението от своя страна е дефинирано в закона –
чл.68 от ЗС като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи,
лично или чрез другиго, като своя.
Изискването е владението да е постоянно,
непрекъснато, несъмнително, необзпокоявано,
спокойно
и явно, а то е постоянно, когато фактическата власт
върху вещта и държането й като своя нямат случаен характер, а изразяват воля
трайно да се държи вещта; несъмнено, когато от действията на владелеца върху вещта е
сигурно, че същият упражнява фактическа власт върху вещта с намерение за своене и обратно владението е съмнително, когато не може със сигурност да се каже дали
владелецът упражнява изобщо фактическа власт или ако я упражнява - има намерение да държи вещта като своя; необзпокоявано – когато действителният собственик не
оспорва владението на владелеца чрез предявяване на собственическите си права
пред съда и др.; спокойно, когато владението не е установено с
насилие и е явно, когато не е установено по скрит начин, тайно от предишния
владелец, а напротив, фактическата власт
се упражнява от владелеца, така, щото всеки заинтересован може да научи за нея.
Анализът
на цитираната разпоредба сочи, че владението е едновременно проявление на
обективен и субективен елемент, като в тежест на ищците бе да установят, че в посочения
период са извършили действия, с които са
обективирали спрямо
ответника намерението си да владеят имота за себе си.
По
делото не се събраха категорични доказателства в тази насока, а именно, че в
периода 22.09.2006 г. – 22.09.2016 г., освен обективния елемент да упражняват
фактическа власт върху процесния имот, чрез ЕТ „............” – гр.З., ищците са
имали намерението да го своят. В тази връзка съдът съобрази, че установената в
чл.69 от ЗС презумпция е оборима – предполага се, че владелецът държи вещта
като своя, освен, ако не се установи, че я държи за другиго.
Тези
изводи на съда са в съответствие със събрания по делото доказателствен материал
и по-конкретно показанията на свидетеля Л.Ч., на които кореспондират и
показанията на св.И. от които става ясно, че през 2006 г., след постановяването
на решение №........../...........2006 г. по гр.д.№........./2004 г. на ВКС, ІV
Г.О., ищците са търсили контакт с „Хелио Турс с” АД, като от показанията на св.Ч.
става ясна и целта на търсените разговори – сключване на договор за наем.
Предвид
на изложеното, твърдението на ищците, че още към 01.06.2006 г. са упражнявали
фактическата власт върху процесния имот с намерението да го своят, остава недоказано.
Показанията
на свидетеля Ч., в частта, в която същият заявява, че година или две след като
родителите му са търсили контакт с „Хелио Тур с” АД е бил търсен такъв, но този
път от г-н К., представляващ по това време ответното дружество, при която родителите
му са го отблъснали с твърдението, че имотът е техен, дават основание на съда
да формира като извод, че субективният елемент у ищците да своят имота като
свой датира от по-късна от 01.06.2006 г. дата. Допълнителна индиция в тази
насока е и приетия като доказателство Договор за наем на недвижим имот, сключен
между ЕТ „...........”-гр.З. и Е. П. Л., от съдържанието, на който става ясно,
че е сключен на 01.06.2007 г., което оборва твърдението на ищците, че в тяхна
полза е изтекъл десетгодишния давностен срок, през който са владяли имота като
свой. Друг е въпросът, че по делото не се установи по несъмнен начин и
твърдението на ищците, че тяхното владение е било необезпокоявано, като в тази
насока съдът кредитира показанията на св.Ч. в частта, в която същият твърди, че
освен ответното дружество, други лица не са имали претенции към имота, на които
кореспондират и показанията на свидетелите на ответника – Е. и М., които
взаимно допълвайки се установяват, че фактическата власт върху процесния имот
не е била упражнявана от ищците без противопоставяне от страна на ответника.
За
да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по
отношение на един отчасти или изцяло чужд недвижим имот, разпоредбата на закона
установява, че претендиращият несобственик следва да е упражнявал в период
по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ без
противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост.
Ето
защо, дори и само на това основание, искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците дължат на
ответника сторените от него разноски в размер на 411,00 лева – заплатено
възнаграждение за вещи лица.
Мотивиран
от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОТХВЪРЛЯ иска на М.З.Ч., ЕГН ******** и Л.С.Ч.,
ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес ***, против „Хелио-тур-С” АД, ЕИК ...........,
седалище и адрес на управление в гр.Е., ул.”............., представляван от „ТХ
...........”, ЕИК ............. с представител Е. З. Б., за приемане за
установено спрямо ответното дружество, че ищците М.З.Ч. и Л.С.Ч. са собственици
на ПИ с КИ .............. по КККР, одобрени със Заповед №РД-........../..2007
г. на ИД на АГКК, последно изменение Заповед №КД-........../2012 на Началник СГКК-Бургас,
м.”..........”, землище на гр.С., площ от 3860 кв.м., земеделска, друг вид нива,
на основание давностно владение в продължение на 10 години, считано от
01.06.2006 г. до 22.09.2016 г.
ОСЪЖДА М.З.Ч.,
ЕГН ******** и Л.С.Ч., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Хелио-тур-С” АД, ЕИК .............,
седалище и адрес на управление в гр.Е., ул.”..........., представляван от „ТХ ..............”,
ЕИК ............. с представител Е. З. Б., сумата от 411,00 лева (четиристотин
и единадесет лева), представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала: М Е