Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 26.06.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и девети май през
2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия АНЕТА ИЛЧЕВА
секретар Нина
Светославова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 13719
по описа за 2018
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 469590 от 13.08.2018
г., постановено по гр.д. № 54444/2017 г. на СРС, 29 състав, е признато за
установено по предявения от М.Л.П. ЕГН ********** с
адрес ***, съдебен адрес ***, срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, че М.Л.П. ЕГН ********** не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******
сумата от 2831,92 лв., представляваща служебно начислена цена за консумирана
електрическа енергия за периода 15.10.2016 г. - 12.01.2017 г. съгласно фактура
№ **********/27.06.2017 г. относно обект в гр.Перник, кв.Куциян, с клиентски №
210020353715 по констативен протокол №*********.01.2017 г., и е осъдено „Ч.Е.Б.“ АД, да заплати на М.Л.П. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата 713,28 лв., представляваща разноски по делото.
Решението е обжалвано от ответника „ЧЕЗ Р.Б.“ АД с искане за отмяната му и отхвърляне
на иска. Претендират се и разноските за двете съдебни
инстанции. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушения на процесуалния и материалния закон, необоснованост. Оплакванията
се свеждат до необсъждане
на всички възражения на ответника, а са изложени мотиви само по въпроса за липсата
на правно основание за извършване на корекция от ответника, който извод
въззивникът счита за неправилен и противоречащ на закона. Излагат се твърдения, че районният съд
неправилно приел, че ответникът не бил изпълнил задължението си да предвиди в
общите си условия ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка, тъй като в общите условия бил регламентиран както редът, така и
условията а уведомяването на потребителите при корекции на сметките- чл.17, ал.2, чл.18 и чл.49, ал.2 от общите условия /ОУ/
предвиждали ред за уведомяване на клиентите спо смисъла на чл.98а, ал.2, т.6 от
ЗЕ, в който смисъл било постановено и решение № 118/18.09.2017 г. по гр.д.№ 961/2916
г. на ВКС, 2-ро отд. Счита за ирелевантно
липсата на изменение на ОУ след изм. на ЗЕ от 2012 г. , доколкото ОУ
предвиждали ред за уведомяване на клиентите с горепосочените текстове от ОУ. Наред
с това излатга отново доводи по същество на спора, като твърди, че констатираното
при проверката нарушаване целостта на СТИ довело до демонтирането на същото, че
в него имало монтирано допълнително устройство, което пречело СТИ да измерва преминаващата
през него ел.енергия . Установената манипулация на СТИ правело невъзможно да се
установи кога СТИ измерва правилно ел.енергията, и кога-не.
Въззиваемата страна – ищец М.П. оспорва
жалбата с писмен отговор чрез адв.Б.В., с
доводите, че решението не страда от сочения в жалбата пороци. Намира извода на
първоинстанционния съд за правилни, съобразени със закона и съдебната практика
по аналогични случаи. Оспорва клиента да има вина са констатираното вмешателство в СТИ, а от
протокола от извършената метрологич(на проверка на СТИ след демонтирането му се
установило, че то измерва в рамките на допустимата грешка. Моли жалбата да се остави без
уважение, претендира разноски за въззивната инстанция съгласно списък по чл.80
от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията
в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното
производство:
Първоинстанционното решение е валидно, и допустимо, тъй като има
съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата
молба претенция.
При произнасянето си по правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните
указания, дадени с т.
1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ответниците оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила, както обаче и трябва да провери правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
Първоинстанционният съд е изложил фактически
констатации и правни изводи, въз основа на които е приел, че иска е изцяло
основателен, по правни съображения, че ответникът не е доказал, че са били налице установените в общите
условия и ПИКЕЕ предпоставки, обуславящи възникването на субективното
преобразуващо право за извършване на едностранна корекция на сметката на
потребителя-ищец от страна на ответника. Изложените фактически констатации
и правни изводи в ожбалваното решение въззивният съд споделя изцяло и на основание чл.272 от ГПК препраща
изцяло към мотивите на първоинстанционното решение, без да е нужно да ги
повтаря.
В допълнение и по
наведените с въззивната жалба довод за неправилност на решението, въззивният
съд намира следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване недължимостта на служебно начислена от ответника стойност на
електрическа енергия.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест при
отрицателен установителен иск ответното дружество следва да установи, че
спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на
електрическа енергия, наличието на предпоставки за извършване на едностранната
корекция и дали правилно е извършено преизчисляването на сумите. В тежест на
ищеца е да докаже възраженията си срещу вземането, респективно срещу
изискуемостта на вземането.
По делото не се спори, че между страните е налице валидно облигационно
отношение по договор за продажба на електрическа енергия /арг. чл. 92 от ЗЕ/,
по който ищците са купувачи на такава. В този смисъл те са носители на права и
задължения по Закона за енергетиката /ЗЕ/ и по арг. от чл. 283 ТЗ са обвързани
от клаузите на Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на „Ч.Е.Б.” АД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ - 059/07.11.2007 г. по арг. от
чл. 298 ТЗ.
В постановените по реда на чл. 290 ГПК и съставляващи задължителна
съдебна практика решение № 111/17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г„ ВКС, I ТО,
решение № 173 от 16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г„ ВКС, II ТО и решение №
203/15.01.2016 г. по т.д. № 2605/2014 г., I ТО, се приема, че със ЗИД на Закона
за енергетиката /обн. ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ е въведено
законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил
задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т.е. само
при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка и при наличие на одобрени правила за
измерване количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда на тяхното
обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекцията на
сметките за предоставената електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество: 1/ да създаде правила за измерване на
количеството електрическа енергия със съответно на новата законова уредба,
въведена със ЗИДЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ съдържание /в
случая такива са създадени - цитираните по-горе ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г./
и 2/ да създаде общи условия на договорите с крайния потребител на ел. енергия,
предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за
корекция/. Следователно правото за извършване на корекция на сметка възниква за доставчика на
електрическа енергия при кумулативното наличие на посочените две предпоставки.
В разглеждания случай обаче, ответното дружество, чиято е
доказателствената тежест за установяване елементите на фактическия състав на
претендираното потестативно право да извърши едностранно корекция на сметката
на ищеца като битов клиент на електрическа енергия, не е ангажирало
доказателства, годни
да установят че е било налице едното от горепосочените основания- а именно да е
налице неточност при отчитане на потребената ел.енергия.
В действащите към
момента на провреката от товтенот одружество текстове на чл. 48 до 51 от ПИКЕЕ са регламентирани случаите, в които е
допустимо извършването на корекции на сметки на потребителите при неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините, по които
следва да бъде извършено преизчислението на количеството потребена такава. Това са две групи основания - на констатирано обективно
неизмерване, неправилно или неточно измерване, и на субективно въздействие върху измервателната система. С първата е
въведена обективна отговорност на потребителя, като изключение от общото
правило за наличие на вина при ангажиране отговорността за вреди - корекция се
допуска при липса на средство за търговско измерване или при установено
несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на
средството за търговско измерване /СТИ/ със заложените нормативи /в това число
и при отчитане на грешки извън допустимите/. Втората група случаи обхваща тези,
при които при извършена проверка е констатирано нарушение целостта и/или
функционалността на измервателната система, добавяне на чужд елемент -
обстоятелства, предполагащи намеса на субективен фактор, при която се променя
схемата на свързване, водещо до неотчитане или неправилно отчитане на
потребената електроенергия. И в двата случая се съставя констативен протокол,
подписан от представител на оператора и потребителя /или от заместващи го две
независими лица, присъстващи като свидетели/ - чл. 47 ал. 1, ал. 3 ПИКЕЕ, което в настоящия слеучай е спазено.
При проверката на място в случая
е констатирано измерване в грешка над 89 %, установена е нарушена пломба и холограмен
стикер на СТИ, същото е демонтирано, поставено в безшевен чувал, както изисква чл. 47, ал. 5 от
ПИКЕЕ, и изпратено за проверка в БИМ. При проведени измервания се установява
от констативния протокол от 14.06.2017 г., че СТИ мери в рамките на допустимата
грешка, но е осъществяван достъп до вътрешността на електромера и към ел.схема
допълнително е присъединено устройство от ел.платка, две релета и
проводник/служещ за антена, с което е изменена ел.схема и тя не съответства на
одобрения тип. Това вмешателство обаче, не се установява да води до невъзможността да бъде измерена цялата
консумирана енергия от потребителя, респ. СТИ да не измерва или да измерва с
грешка, извън допустимата. Такъв извод не следва нито от констативния протокол на БИМ, нито от заключението
на приетата по делото СТЕ. Ето защо не е било налице основание за извършване на
корекцинна процедура и начисляване на количеството потребена
електрическа енергия за минал период в размер на 2831,92 лв., поради което тази
сума не се дължи от ищеца.
В обжалваното решение първоинстанционнитя съд не е
излагал мотиви за липсата на ред за уведомяване на клиентите за извършената
корекция. Независимо от тога, като
инстанция посъщество на спора, въззивният съд по направено оплакване в този
смисъл с въззивната жалба намира, че такъв наистина няма предвиден от страна на
отвтеника, тъй като
снабдителят не е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде
и публикува нови Общи условия или да измени действащите до този момент така, че
съдържанието им да отговаря на изискванията в цитираната законова разпоредба,
тъй като в заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента
при наличие на основание за корекция. Представените по делото Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, одобрени от
ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г. и изменени и
допълнени с Решение № ОУ-ОЗ/ 26.04.2010 г. на ДКЕВР, не съдържат клауза, която
да урежда реда за уведомяване на клиента при наличие на основание за извършването
на корекция на сметка. Клаузите на чл. 17, ал. 2 и чл. 18 ОУ не отговаря на
законовото изискване на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, тъй като в тях е предвидено
единствено задължение на продавача на електрическа енергия да уведоми клиента
за вече извършената корекция на сметка, но в нея не е разписан редът, по който
следва да стане това. Клаузата на чл.49 от общите условия също няма значение на определяне на
ред за уведомяване на клиентите, тъй като определя само кои са адресите за
кореспонденция между страните..
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че в случая не
се установи да е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на крайния
снабдител на електрическа енергия да коригира сметката на клиента при доказано
неточно отчитане на потребената енергия, тъй като не се доказа той да е
изпълнил задължението, предвидено в чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да приеме нови общи
условия, в чието съдържание да е предвиден ред за уведомяване на клиента при
наличие на основание за корекция, доколкото в заварените общи условия такъв
няма уреден. Това означава, че в тежест на ищеца не е възникнало задължение да
заплаща на крайния снабдител цената на неизмерената електрическа енергия,
определена след извършена корекция на сметката за минал период, което прави
предявеният отрицателен установителен иск изцяло основателен и на това основание.
Решението на СРС
следва да се потвърди изцяло.
При този изход на спора на въззивника не се дължат разноски, поради
което искането за присъждането на такива следва да бъде оставено без уважение.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, предвид и направеното възражение за прекомерност по
чл.78, ал.5 от ГПК, на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените разноски по делото
възлизащи на 428,23
лв. за адвокатско възнаграждение – в
минимален размер , предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора
пред въззивния съд.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 469590 от 13.08.2018 г., постановено
по гр.д. № 54444/2017 г. на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ ЕАД, ЕИК ****** със адрес на управление:***,
БенчМарк Бизнес Център, да заплати на М.Л.П. ЕГН **********,***,
на основание чл. 78,
ал. 1 и ал.5 от ГПК, сумата от 428,23 лв., разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.2, т.1, предл.второ от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.