Р Е Ш Е
Н И Е
Гр. София, 17.09.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито
заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесет и първа година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
при секретаря ……….. разгледа
докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. №630
по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове правно
основание чл. 99 ЗЗД вр.чл.266 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „Б.К.“ ЕООД ЕИК *****срещу „ Х.-Т.С.“ ЕООД ЕИК *****.
Предявени са насрещни искове с правно основание
чл.79,ал.1 вр.чл.327 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „ Х.-Т.С.“
ЕООД ЕИК ***** срещу „Б.К.“ ЕООД ЕИК *****ИЩЕЦЪТ
твърди, че по силата на договор за прехвърляне на вземане / цесия / от месец февруари 2019г. е придобил
вземанията на „ И.И.“ ЕАД ЕИК *******спрямо ответника
за цената на изработени му и предадени
на ответното дружество от цедента разработки на web service/ уеб сървиз/,
web базирано
приложение и управление на проект на система за отчитане посещаемост
на хора и система за отчитане посещаемост на МПС в
обект Търговски център „Парадайс“ , гр.София, бул.*******,
както и за доставка на специализирани камери, оборудване за захранването им и
софтуер за управление. За извършената работа цедента
„И.И.“ ЕАД е издал три фактури , посочени в исковата
молба, като две от тях са платени частично, а една изцяло. Неплатената част от
цената за работата фактурирана по фактура № ********** от 31.07.2017г. в
оставащ размер от 23 260 лв. и
неплатената част от цената по фактура № **********
от 10.08.2017г. в оставащ размер от
35 888 лв. или общо вземане за
сумата от 59 148 лв. ищецът твърди, че му е прехвърлена с цесията,
в едно с принадлежностите им, за което
ответникът е бил уведомен по реда по чл.99,ал.3 от ЗЗД на 28.02.2019г.. Претендира
и мораторни лихви за забава на плащането по всяка
фактура, както следва върху сумата от 23 260 лв.- 3 928. 35 лв. за периода 01.08.2017г. до 31.03.2019г. и върху
сумата от 35 888 лв. за периода 11.08.2017г. - 31.03.2019г. в размер на 5 961.50 лв. за периода 11.08.2017г. –
31.03.2019г. .
Моли ответника да бъде осъден да му заплати дължимите суми по двете фактури , в едно със законните
лихви от предявяване на исковата молба, както и мораторни
лихви за забава върху всяко едно от вземанията по двете фактури. Претендира
разноски.
ОТВЕТНИКА по иска оспорва изцяло претенциите.
Твърди, че праводателя на ищеца не е извършвал
твърдяната работа и не е доставял твърдените стоки, както са посочени в двете
фактури. Вземанията не са ликвидни и изискуеми. Задълженията са изцяло оспорени
чрез възражение от 1.03.2019г. , още веднага след връчване на уведомлението по
чл.99,ал.3 от ЗЗД . С него е поискано и връщане на авансово заплатените суми от
11 829.60 лв. от цедента, което обаче от него не
е сторено. Задължението е оспорено и пред цесионера,
като възражението те са получили на електронната си поща. Твърди, че цесията е
нищожна на осн.чл.26 от ЗЗД.Моли исковите претенции
да бъдат изцяло отхвърлени.
Предявена е от ответника и Насрещна искова молба за насрещно вземане срещу Б.к. ЕООД. Твърди,
че по силата на неформален договор е продал на ответника по насрещния иск и
ищец по главния 4 броя IP камери , модел Selea, ведно със стойка
и 4 броя захранващи блокове обективирани във фактура № ********** от 01.03.2019г. на
стойност 31 050.24 лв.Подписан е и предавателен протокол. Ответника е
отказал да ги заплати, като му е изпратил отговор с уведомление връчено му по мейл на 02.04.2019г., че следва да си получи камерите, на
които било извършено сервизно обслужване и техническа профилактика, като е
поискал да му се заплати за тези услуги сумата от 6 000 лв.. Твърди, че искането
е без всякакво основание, тъй като вече им е продал тези стоки и няма никакво
основание да плаща за вещи, които не са негови. Моли ответника по насрещния иск
да бъде осъден да му заплати сумата
от 31 050.24 лв. с ДДС.
Претендира законна и мораторни лихви, като мораторната лихва е в размер на 715.88 лв.за периода 09.03.2019г. до
30.04.2019г. Претендира разноски.
ОТВЕТНИКА по насрещния иск изцяло оспорва същия, като
твърди, че не е закупувал твърдяните камери, а ги е
приел за профилактиране и почистване. Моли искът да
бъде отхвърлен.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи :
От
представения по делото договор за прехвърляне на вземане от 2019г. / цесия / се
установява, че ищецът е придобил от Инфосистем интернешенъл ЕАД твърдяното вземане по две от издадените от
цедента фактури, в едно с правото на лихви.
Представени са и фактурите предмет на цесията. С същите са връчени на
представител на ответника, предвид че се касае за електронна фактура и е
посочено име – К.К.. От съдържанието на същите е
видно, че се касае за разработване на уеб приложения, дизайн, уеб обслужване,
окабеляване, захранване, управление на проект. Касае се за разработване на
приложения и дизайн към програмен продукт и неговото монтиране и пускане в
експлоатация и управление. От приложената кореспонденция по е.мейл между представители на праводателя
на ищеца и фирмата ответник е видно, че работата е възложена от последния,
същата е извършена и изпробвана в тестови режим и след като са правени
възражения от страна на представители на възложителя са били променяни и надграждани.
От
представената от страна на ответника фактура № ********** от 01.03.2019г. е
видно, че предмета на нейната доставка е неясен- посочени са само камерите и
захранващите блокове – по 4-ри броя и тяхната стойност от 31 050.24 лв.,
но не е посочено продават ли се тези камери или
се отдават под наем, за ползване. Голямата стойност може да води до
извод за продажбата им, но сделката или доставката следва да са изрично
посочени във фактурата, за да може същата да е годно доказателство за вида
сделка, и дори за ползване правото на данъчен кредит. Тази фактура изисква
физически подпис от двете страни по доставката и липсва такъв от страна на
получателя.
От
приетото по делото основно и
допълнително заключения на вещото лице М., /съдебно счетоводна експертиза/,
неоспорена от страните, което съдът
намира за обективно и компетентно изготвено се установява, че трите фактури за
вземанията на праводателя на ищеца са издадени от И.И.ЕАД към „Х.Т.С.“ ЕООД и са осчетоводени във
счетоводствата и на двете фирми . Осчетоводени при издателя са плащания по тези
фактури в размер на 11 829.60 лв., както и оставаща като дължима обща сума в размер на 59 148
лв., която е предмет на исковата молба. При ответника са осчетоводени също
плащанията и остава да се води задължение по тези фактури в общ размер от
59 148 лв.. Фактурите са включени в дневника за покупки на ответника за
съответния данъчен период и са намерили отражение в подадените
справки-декларации за ДДС. По едностранно решение на едноличния собственик на
капитала на ответното дружество задълженията по тези фактури са отписани и към
31.12.2019г. задължението към доставчика И.И.ЕАД в
счетоводството на ответника е нулево салдо.
Вещото лице в изводите и обясненията в о.с.з., както и в допълнителното
заключение сочи, че няма законово основание за едностранно отписване на
задълженията по процесните фактури.
Фактурата
по твърдяната продажба по насрещния иск е осчетоводена само в
счетоводството при Х.Т.С. ЕООД ответник
по основния иск и ищец по насрещния, като е осчетоводено увеличение на приходите от
продажбата на тези стоки със сумата от 25 875.20 лв. и е увеличено
задължението на дружеството към бюджета в размер на 5 175.04 лв. Фактурата
е включена в дневника за продажби за данъчен период от месец март 2019г. и е
намерила отражение в справката декларация по ДДС за м.март 2019г. на това
дружество.Вещото лице не е установило да е извършено плащане по тази фактура от
страна на Б.К. ЕООД, нито да е включена
в дневника за покупки от последния, нито да е ползвано правото на данъчен кредит от негова
страна.
По отношение на
договора, с което ищеца е придобил вземането/ цесия та/ вещото лице установява, че същият е редовно
осчетоводен в счетоводството и при цедента и при цесионера , а договорената цена от 59 148 лв. е
платена с платежно нареждане за кредитен превод от 28.02.2019г. и плащането е
осчетоводено и задълженията по този договор се водят погасени, като салдото е
нулево.
В
доп.експертиза са изчислени и размерите на лихвите за забава за процесните периоди, като върху сумата от 23 260 лв. сумата е в размер на 3 928.36 лв.,
а върху сумата от 35 888 лв. сумата е 5 961.40 лв.
От
приетата по делото съдебно - техническа
компютърна експертиза на в.л.Т. – основно и допълнително заключение, макар
и оспорвана, съдът я кредитира, предвид, че констатациите й не са оборени, и се
подкрепят и от е-мейл кореспонденцията, приета по
делото на хартиен носител, се установява, че възложената работата е
изпълнена от страна на ищеца, като изпълнител. Вещото лице установява, че
изработването на софтуера, който е бил възложен е изпълнено и необходимата за
работата техника за да се осъществява дейност по броене на пътнико-поток и
превозни средства е била доставена и монтирана от И.И.ЕАД
, като е осъществено и тестване на системата и има реални тестови данни за
периода 24.10.2016г. – 30.05.2017г.. Следва да се приеме, че възложител и
изпълнител са провеждали изпитвания за приложимост на изработеното около 7 месеца .
След
съобразяване на информацията в представената по делото e-mail
кореспонденцията
между ищец и ответник вещото лице прави извод, че разработката е осъществявана с активното
съдействие на ответника като възложител и цедента
като изпълнител. Разработения софтуер кореспондира с посочения такъв във
издадените към Х.Т.С. ЕООД две процесни фактури. Изпълнителя,
праводател по цесията на ищеца, е имал капацитет да изработи възложената и остойностена чрез фактурите дейност, същият е извършил
тестове в МОЛ Парадайз , за който е била
предназначена софтуерната разработка и същата е работила, но не се установява
да е внедрена там, нито да е предадена и приета от ответника с конкретен
протокол. Вещото лице е категорично, че за такъв вид дейност следва да има
проект , по който да се осъществи разработката и от друга страна следва да се
предаде работата с приемо-предавателен протокол и да
има пилотно внедряване. Доказателства за наличие на такъв проект, както и приемо-предавателен протокол относно приемане възложеното
като изпълнено, както и доказателства за пилотно внедряване не са представени по
делото, нито на вещото лице при неговите проверки при страните. Вещото лице
установява, че има фактури за дейността по поставяне на датчиците за да може да работи системата и за
извършените тестове, имало е и надграждане на системата, предадено е и мобилно
приложение на системата, но на место в МОЛ Парадайз
работи друга система, различна от тази разработена от цедента.
По
делото са изслушани по двама свидетели на всяка от страните . Свидетеля К., като бивш управител на
фирма Б.Ф.стопанисваща МОЛ Парадайз установява, че ответника Х.е била охранителната
фирма на мола и е имало необходимост от установяване
на система, която да преброява посетителите и колите намиращи се там . Смята,
че това като дейност за изработване на системата е било възложено на Х.Т., като
е обсъждано и с г-н В.Х.. Фирмата БМС по негови спомена е била наета технически
да управлява мола, осъществявала е почистването.
Услугата по преброяване посетителите се е заплащала ежемесечно, на бройка. Не
си спомня да е имало смяна на тази система.
Свидетелката
Д.,
работила като счетоводител в БМС Контрол за периода от края на 2017г. до
1.03.2019г. установява, че знае за предадени на колега от тяхната фирма на
камери, блокове с кабели на 3.12.2018г.. За това от приелия камерите К.К.е подписан протокол, тъй като му се предава чужда вещ.
Тъй като той е започнал да ги чисти, тя е останала с впечатление, че ги е
получил за да осъществи тяхната техническа поддръжка. Според нея не са ги
закупили тези камери, тъй като те никога не са осъществявали видеонаблюдение и не са имали необходимост от тях. Тези
вещи не са били заприходявани като актив при БМС.
Същата установява, че БМС контрол се е занимавал с техническата поддръжка на
всички системи на МОЛ Парадайз – ОВИ, ВиК, електро и пожароизвестителни.
Не са се заниимавали с броеното на посетителите и
пряко с техническа поддръжка на камерите..
Свидетеля
Н.,
работил от 2013 до 2018г. във фирма Г.С., която е дъщерна на Б.и е бил
технически директор на МОЛ Парадайс установява, че
изграждане на системата за преброяване на клиентопотока
и автомобилите е заложена като проект при изграждането му. Имали са главен
изпълнител фирма К., която е работила с различни подизпълнители . Специално
паркинг системата наречена А., е била изпълнена чрез подизпълнител С.. Тази
система е влязла в експлоатация, когато е влязла в експлоатация самата
сграда.Системата за броене на хора работи с хардуер производство на фирма А., а
нейния софтуер е на А.К.. На Секюрити холдинг/
предходна фирма на ответника/ е възложено така закупената система да започне да
работи, както и да я поддържат.Тази система е била въведена в експлоатация
и работи. БМС Контрол от 2017г. поддържа
технически мола – климатизация, ел.инсталации, ВиК инсталации, пожарогасителни инсталации, строителна
поддръжка. Знае да се допускани фирми да им демонстрират нов софтуер, но не са
приемали и инсталирали нов такъв.
Свидетеля
П.установява,
че е присъствал на разговор между В.Х., управител на друга фирма, но не знае
нейното наименование и г-н К., управител на ответника, които са преговаряли за покупко продажба на камери С.- 4 броя. Категоричен е за
вида на сделката – покупко-продажба, знае че камерите са били нови. Подписан е
протокол за предаване и приемане на камерите.Протокола се е предал в
счетоводството за издаване на фактура. Фактура знае, че е била издадена, но
никой не я заплатил. Като началник сектор вътрешна сигурност, той е имал
задължение да провери процедурите.
По делото е изслушан и управителя на ответника г-н К.,
изслушан по реда на чл.176 от ГПК и същия твърди, че отношенията им със Инфосистем интернешенъл се е
ограничавала до това да се презентират техни продукти.
Извършена дейност по фактурите няма приета, фактурите са осчетоводени по
погрешка в счетоводния отдел.
Във връзка с насрещния иск между страните не се спори, че
представител на ответника е предал на представител на ищеца 4 броя камери С.,
което се установява и от представения по делото приемо-предавателен
протокол.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
По искът с пр.осн.чл.99 ЗЗД вр.чл.266 вр.чл.79 от ЗЗД :
Съдът намира,че по делото от обсъдените по горе
доказателства се установява по безспорен начин, че ответника като възложител е
възложил на праводателя на ищеца, като изпълнител
изработване на софтуер и доставка на части, за монтиране на системи за
наблюдение човеко потока и влизащите и излизащи МПС в МОЛ Парадайз.
Между тези две страни е сключен неформален договор за изработка. Изработката е
договор по силата на който изпълнителя се задължава на свой риск и в конкретния
случай с доставен от него материал, да изработи възложеното ,съгласно искането,
задачата на възложителя, срещу съответно
договорено възнаграждение. Установява се
, както от писмените доказателства, така и от приетите експертизи, че
възложеното от страна на ответника е било изпълнено от праводателя
на ищеца. Доставени са необходимите материали, изработен е необходимия софтуер
и са извършвани проби във връзка с изработеното, издадените фактури за
изработката остойностяващи изработеното са осчетоводени и при двете страни,
преди да от управителя на ответника да се даде нареждане да бъдат сторнирани, без да е било налице основание за това. Съдът
намира, че макар и да липсва приемо-предавателен
протокол за приемане на извършеното, след извършване на пробите и издаване и осчетоводяване на фактурите и при
двете страни, работата по изработка на софтуера
следва да се счете за извършена.
За изработеното се следва дължимото възнаграждение. Стойността на изработеното, т.е. договорената
цена следва да се приеме, че е такава
съобразно посоченото в издадените три фактури. Не се спори, че имаме заплатен
аванс и съответно дължимото остава разликата до пълния размер на фактурирането.
Ответника не спори, че не е заплатил разликата между заплатения аванс и пълната
стойност, поради което същата се дължи. Съдът не намира възраженията на
ответника, че само е промотирал продукт на праводателя на ищеца за основателни. Разменяна е
кореспонденция в период на около година и повече, във връзка с така възложената
работа, възлагано и извършено е надграждане на системата, изработено е мобилно
приложение. Това са все , факти установени по делото и говорят за конкретни
изисквания към възложен продукт. Извършените проби говорят, че работата е била
изпълнена и е пристъпено към нейното предаване и
приемане. Съдът намира, че на осн.чл.266 от ЗЗД се следва дължимото договорено
възнаграждение за изработеното. Липсва конкретно възражение за недостатъци по
изработеното и за неприемане на така възложеното. Същото явно не е прието с приемо-предаватален протокол и на место е инсталирана,
работи и се ползва друга система. Последващото инсталиране на нов продукт, не означава обаче,
че изпълненото от праводателя на ищеца е негодно. По
делото не се твърди и не се установява такова обстоятелство. Двете страни са били осчетоводили фактурите,
сделката е вписана в дневниците за покупко –
продажби, ползван е данъчен кредит, поради което съдът приема, че възложеното е
било изпълнено. Отказът готовия продукт да се ползва от страна на ответника не
освобождава същия от заплащане на
договорената цена и същата се дължи. Следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл.268
от ЗЗД, касаеща договора за изработка, а именно че поръчващия
може да се откаже от възложената работа след нейното започване, но
отново дължи разходите за извършеното, стойността на извършената работа и
печалбата, който изпълнителя би получил. По аргумент на по-силното основание
същия дължи договорената цена след като възложеното е било изработено, макар и
да не започнал да го ползва. Предвид на това, както и установеното извършване
на работата по делото мотивира съдът да приема, че стойността на извършеното се
следва от страна на ответника възложител.
По
делото се установи по безспорен начин, че вземането за незаплатената част от цената е било цедирано
от изпълнителя на ищеца. Връчено е на ответника уведомление по чл.99,ал.3 от ЗЗД. Ответника оспорва цесията и твърди нищожност на същата. Същата е извършена
с писмен договор, представен по делото, който има необходимото съдържание – предмет, цена. Цената
е реално заплатена, съгласно установеното от приетата ССЕ, поради което съдът
приема, че цесията е действителна и вземането е преминало при фирмата цесионер, която е ищец, поради което ответника дължи
изпълнение нему. Предвид на това съдът намира, че по силата на редовно
осъществената цесия, ответника дължи сумата за главница предмет на исковата
молба изцяло на ищеца и следва да бъде осъден да му я заплати.
Предвид, че след уведомлението за извършената цесия
ответника е поканен да я заплати, вземането е ликвидно и изискуемо и
прехвърлено заедно с последиците, то ответника дължи и обезщетение за забава, в
размер на законната лихва на осн.чл.86 от ЗЗД , като
за периода от поканата до исковата молба
същото е в размер на установеното от допълнителната ССЕ . От предявяване на
исковата молба и до окончателното заплащане на сумата също се дължи законната
лихва на осн.чл.86 от ЗЗД, като обезщетение за
забавата при плащане на дължимото.
По предявения насрещен иск с пр. осн.327
от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД. Искът е предявен като
евентуален и доколкото съдът е уважил главния иск, то следва да разгледа и
насрещния такъв. Претендира се цена, на продадени 4 броя камери с приложения,
които ответника ищец по насрещния иск твърди, че продал на ищцовата
страна. Ищецът оспорва да ги е закупувал, като твърди, че приемането им е с
оглед тяхното почистване и профилактика. Фактурите издадени от продавача, не са
подписани и приети от твърдения купувач, не са осчетоводени от него. Нито във
фактурите, нито в приемо
– предавателния протокол имаме ясен предмет, т.е. не е посочено защо единия
предава, а другата страна приема фактурите. Свидетелските показания са противоречиви и от една страна свидетеля на
ищеца по насрещния иск, твърди че е присъствал на договарянето по сделката за
покупко-продажба на нови камери от процесния вид, а
свидетеля на ответника по този иск, твърди че камерите са получени само за да
бъдат почистени и профилактирани, тъй като е
присъствал при получаването им от техния представител, с познания да може да ги
поправя. Приетите от тях камери са били прашни и видимо не нови, като са били
почиствани пред нея. Доколкото тези показания на свидетелите Д. и П.си
противоречат взаимно и не кореспондират с безспорни писмени доказателства, то съдът не кредитира нито едно от тях. Съдът при така събраните доказателства намира,
че ищецът по насрещния иск не е установил при пълно и главно доказване
твърдяната сделка за покупко – продажба, поради което
и ответникът не дължи плащане на твърдяната и искана цена за камерите.
Насрещния иск за главницата като неоснователен следва да се отхвърли изцяло. Акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД за обезщетение за забава за
плащане на цената на камерите предвид изхода по главната претенция на насрещния
иск също се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид
изходът на спора и на осн.чл.78 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски общо в размер на
2 299.26 лв. ДТ, 700 лв. възнаграждение за в.л. и 100 лева за юристконсултско възнаграждение или общо 3099.26 лв.
разноски за настоящото съдебно производство. На ответната страна и насрещен
ищец разноски не се следват.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Х.Т.С. “ ЕООД ЕИК *****,с адрес на
управление *** да заплати на „Б.К.“ ЕООД ***, р-н Младост,
бул.*****, съд.адрес:***-6 сумата от общо 59 148 лв. / петдесет и девет хиляди
сто четиридесет и осем лева/ по фактури №********** от 31.07.2017г. и №0000000281 от дата
10.08.20217 година на осн.чл.99 от ЗЗД вр.чл.266 от ЗЗД, в едно със законната лихва от предявяване
на иска – 09.04.2019г. до окончателното заплащане на сумата, както и мораторни лихви в общ размер на сумата от 9889.75 лв./ девет хиляди осемстотин
и осемдесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки / за периода 01.08.2017г.
до 31.03.2019г. на осн.чл.86 от ЗЗД, както и сумата
от 3099.26 лв. / три хиляди и деветдесет и девет
лева и двадесет и шест стотинки/ разноски за настоящото съдебно производство на
осн.чл.78 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ исковете с пр.осн.чл.327 ТЗ и чл.86 от ЗЗД предявени от „Х.Т.С. “
ЕООД ЕИК ***** с адрес на управление *** срещу „Б.К.“ ЕООД ***, р-н Младост, бул.*****,
съд.адрес:***-6 за заплащане
на сумите от 31 050 лв. цена на 4 броя IP камери Sеlеa по фактура
№ ********** от 01.03.21 г. , мораторна лихва в
размер на 715.88 лв. и законна лихва, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в срок от
уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: