Р
Е Ш Е
Н И Е
№........
гр. Ловеч, 09.01.2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на девети
декември две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова, като
разгледа докладваното от съдия Вълков
адм. дело № 359/2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 146 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 62, ал.1, т.3 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по
жалба от С.И.П. - изтърпяващ наказание
лишаване от свобода в Затвора Ловеч срещу Заповед № Л-3436/26.07.2019 г. на
Зам. главен директор на „ГДИН“, с която
е отхвърлена молбата му да бъде
преместен от Затвора Ловеч в Затвора Варна за доизтърпяване на наложеното
наказание.
Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е
непрпавилна, незаконосъобразна, необоснована и дискриминационна, поради което
иска нейната отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата
си.
Ответникът по делото – Зам.главен директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) в съдебно заседание чрез пълномощник оспорва жалбата и
моли да бъде оставена в сила оспорената
заповед.
Настоящият съдебен състав намира жалбата за
процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от надлежно
легитимирана страна. Разгледана по същество е неоснователна.
От данните в административната преписка се установява,
че С.И.П. *** на 09.04.2019 г. Изтърпява наказание доживотен затвор по приета
за изпълнение присъда на областен съд Фленсбург, федерална провинция
Шлезвиг-Холщайн.
Жалбоподателят е подал молба с вх. № М-586/24.06.2019
г. до ГДИН с искане да бъде преместен от
Затвора Ловеч в Затвора Варна, тъй като майка му С.С.Х. живее и е адресно
регистрирана в ***и е невъзможно за нея да го
посещава в Затвора Ловеч поради отдалеченост, което пречи за поддържане на
семейни и социални контакти.
С обжалваната в настоящото съдебно производство
заповед Административният орган е отхвърлил
молбата на П. да бъде преместен от
Затвора гр. Ловеч в Затвора гр. Варна за доизтърпяване на наложеното наказание
доживотен затвор. Мотивите за това са, че по предходна негова молба със същото
съдържание е бил уведомен с писмо да бъде представен удостоверителен документ,
от който да е видно, че майка му е сменила постоянния си адрес на територията
на област Варна. Законовите изискавия са сведени с писмо и до знанието на
майката на жалбоподателя по повод на нейна молба със същото съдържание. До
момента на издаване на оспорената заповед не са постъпили документи,
удостоверяващи постоянният й адрес.
В издадения административен акт е
посочено, че независимо от това е извършена проверка по чл. 40а от ППЗИНЗС, при
която е установено, че майката на жалбоподателя редовно посещава лишения от
свобода. Тя е посочила адрес в ***, община Велики Преслав. Същевременно жалбоподателят
провежда редовно свиждания и с други лица, предвид което не е лишен или
затруднен при контактите с майка си и близките си, поради отдалеченост.
Административният орган е стигнал до извод, че не са налице основанията за
преместване на чл. 62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
В съдебно заседание жалбоподателят е
представил удостоверение № 51/25.11.2019 г., издадено от Кметство с. Близнаци,
в което е отразено, че С.С.Х. има заявен последен постоянен адрес *** от дата
25.11.2019 г.
При тази фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Обжалваната заповед е издадена от
компетентен административен орган.
В чл. 62, ал.1
от ЗИНЗС е регламентирано, че преместването на лишени от свобода от един затвор
в друг се извършва със заповед на Главния директор на ГДИН. Обжалваната заповед
е издадена от старши комисар И.Й.
съгласно Заповед № Л-4133/20.09.2018 г. Тази заповед е приложена към
административната преписка и от нея се установява, че Главният директор на ГДИН главен комисар В.М.
е възложил на старши комисар И.Й. – зам.
главен директор на ГДИН редица правомощия, сред които в т. 4 от заповедта – да
премества лишенитот свобода от един
затвор в друг в случаите по чл. 62, ал.1, т.1-3 и т.5 от ЗИНЗС, както и да
прави отказ за преместването.
Оспорения
административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма. Посочени
са фактически и правни основания.
Спазени са
административно производствените правила в хода на производството по издаване
на оспорената заповед.
При проверката
за законосъобразност съдът изхожда от правните и фактически основания, посочени
в обжалваната заповед.
Административният
орган се е позовал на чл. 62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, за да отхвърли молбата на
жалбоподателя.
Съгласно чл.62, ал.1 от ЗИНЗС, преместването на лишени
от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на Главния директор на
ГДИН в следните случаи:
1. При
включване на обучения, в курсове за придобИ.е на специалност, за повишаване на
квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от свобода; 2. При
настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание; 3. По
молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на
семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти; 4. По
предложение на Началника на Затвора при възникване на психологическа
несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода- пострадали или
близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличие на други
важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и
сигурността в местата за лишаване от свобода; 5. При необходимост с цел съобразяване
с изискванията на чл.43, ал.3 ЗИНЗС, като в този случай се взема предвид и
желанието на лишения от свобода.
В случая административното производство е започнало по
молба на лишения от свобода С.П. с искане да бъде преместен от затвора Ловеч в затвора Варна, т.е. в хипотезата на
чл. 62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 40а от Правилника за приложение на ЗИНЗС(ППЗИНЗС), преместването
на лишения от свобода по чл. 62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС се извършва след проверка и
наличие на данни за поддържане на социални контакти с близките му или с
посочените от него лица.
Административният орган е извършил такава проверка,
при която е било установено, че майката на жалбоподателя С.Х. редовно е
посещавала сина си. Тя е посочила адрес в ***, община Велики Преслав, област Шумен. При проверката е установено още,
че жалбоподателят провежда редовно свиждания и с други, поради което е изведен
извод, че не е лишен или затруднен при контактите с майка си и близките си.
В молбата си за преместване жалбоподателят е посочил,
че поддържа контакти само с майка си. Представено е удостоверение за настоящ
адрес изх. № 73/09.11.2018 г. на Кметство с. Неофит Рилски, в което е отразено,
че С.С.Х. има заявен последен настоящ адрес ***.
Оспорената заповед е издадена в съответствие с
материалния закон и с неговата цел.
За да се постанови преместване на лишен от свобода от
един затвор в друг е необходимо и задължително условие да има промяна на
постоянният адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа
контакти. В молбата си жалбоподателят е посочил, че поддържа контакти с майка
си С.С.Х.. По делото не са налични данни, представени от жалбоподателя или
майка му за промяна на постоянният адрес на семейството му или на майка му към
датата на издаване на обжалваната заповед. Представеното в съдебно заседание от
жалбоподателя удостоверение за постоянен адрес на майка му е от дата 25.11.2019
г. – около четири месеца след издаване на обжалваната заповед, поради което е
нямало как да бъде съобразена от административния орган.
Жалбоподателят
е посочил в жалбата си, че ще може да поддържа контакти с негови роднини –
баба, дядо, чичо, леля, братовчеди и приятели, но в същото време не е ангажирал
доказателства, че поддържа контакти с тях (например чрез декларация или писма и друга
кореспонденция от и до тези лица). Твърденията в
жалбата, че ако се намира в Затвора Варна ще му идват на свиждане тези лица
представляват едно бъдещо несигурно събитие, а изискването на закона е да са
налице такива контакти към датата на подаване на молбата.
От изложеното се налага извод, че правилно и в
съответствие с материалния закон Административният орган е отхвърлил молбата на
жалбоподателя за преместване, тъй като към този момент не са били налице
законоустановените предпоставки за това.
Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2, предл.
последно от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.И.П. - изтърпяващ наказание лишаване от свобода в
Затвора Ловеч срещу Заповед № Л-3436/26.07.2019 г. на Зам. главен директор
на „ГДИН“, с която е отхвърлена молбата
му да бъде преместен от Затвора Ловеч в
Затвора Варна за доизтърпяване на наложеното наказание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
съгласно чл.62, ал.3, изр. последно от ЗИНЗС.
Препис от него да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: