Р Е Ш Е Н И Е
№194
11.05.2022г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
дванадесети април 2022г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Дарина Драгнева административно дело №83 по описа за 2022г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.128 и сл.
от АПК, вр. с чл.186 ал.4 от ЗДДС, образувано по жалбата на „ИН-53“ ЕООД ЕИК206040644,
представлявано от управителя И.Н.П., а в
съдебното производство от редовно упълномощен адвокат, против Заповед №ФК-11-0378513/28.01.2022г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с
наложена на дружеството принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект – кафе автомат, находящ се в *****, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни
на основание чл.186 ал.1 т.1 буква „а“ от ЗДДС и за нарушение на чл.3 ал.8 т.1
от Наредба №Н-18/13.12.2006г за това, че на 19.01.2022г в 10.43ч, при извършена
проверка на търговския обект, за контролна покупка на един брой празна чаша на
стойност 0.10лв, заплатени от Л.Б. – проверяващ, чрез поставяне на монета от
10ст в монетника, за която на дисплея на ФУВАС не се визуализира фискален бон
по причина на това, че наличното в кафе автомата ФУВАС – TREMOL V-KL
с ИН на ФУ ZK124255 и ИН на ФП 50190422 не функционира поради прекъснато
електрическо захранване. Не издаването на фискален бон за продажбата се доказва
и от отпечатания в 12.50ч отчет от фискалната памет на ФУВАС за 19.01.2022г,
видно от който няма регистрирани продажби н тази дата. Установена е фактическа
наличност на парични средства ва автомата / в монетника и в касата в общ размер
на 115.05лв. Сумата от 115.05лв е квалифицирана като индикация за системно не
отчитане на приходи от продажби, който факт, наред с местоположението,
непрекъснатото работно време на автомата, броя и вида на предлаганите напитки
на цени от 0.50лв до 0.70лв, са обусловили определяне продължителността на
мярката за срок от 14 дни. Фактите са отразени в Протокол за проверка АА
№0378513/19.01.2022г, съставен на основание чл.110 ал.4 вр. с чл.50 ал.1 от ДОПК от инспектор по приходите Б. при ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, отдел
„Оперативни дейности“ град Пловдив, а проверката е извършена по повод подаден
сигнал за неработещо ФУВАС на този кафе автомат, съгласно показанията на Б.,
дадени в хода на разпита му в съдебно заседание. В протокола за проверка е
посочена разчетена касова наличност от ФУ в размер на 0.00лв, въведени пари в
касата в размер на 81.60лв., както е посочено и във въпросния лист за оборотни
средства в началото на работния ден, и налични пари в монетника в размер на
33.45лв. Съгласно показанията на техника С. Н.- присъствал по време на
проверката, подписал протокола за проверка и извършил изброяването на паричните
средства в автомата, същия попълнил и въпросния лист, наличните суми в касата
са в размер на 33.45лв и са описани по банкноти с номинал 2лв – пет броя,
банкноти с номинал 1лев – 10броя / банкноти книжни с този номинал към 2022г не
са в оборот и този факт е общо известен/ и стотинки общо за сумата от 13.45лв
или общи 33.45лв, посочени във въпросния лист графа „Опис на налични парични
средства“, към които са прибавени оборотните в началото на работния ден от
81.60лв или 115.05лв. В показанията си твърди, че на ред „Общо налични парични
средства“ е вписал 33.45лв, колкото са намерени в касата, но после е поправил
сумата, вписвайки сбора от намерените в монетника 81.60лв, заявени като
въведени в началото на работния ден и установените в касата 33.45лв, които
представляват цената на продадените от автомата напитки. В протокола за
извършена проверка е прието, че разликата между отчетената от ФУ сума на
продажби и установената наличност е равна на 115.05лв., наличната сума в
монетника е 33.45лв, а въведените пари в касата са 81.60лв. Инспектора по
приходите, съставил протокола за проверка не е участвал в изброяването на
сумите в автомата, а свидетеля на проверката инспектор Г.Н. поддържа написаното
в протокола като е участвал в изброяването на монетите тоест, че сумата в
монетника е 33.45лв, а въведените пари в касата са 81.60лв.
В
преписката е приложена и Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г, с която на основание
чл.186 ал.3 и ал.4 от ЗДДС Изпълнителния директор на НАП е определил
Началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане
на принудителна мярка „Запечатване на търговски обект“ по чл.186 от ЗДДС.
Заповедта за налагане на ПАМ е връчена
на 08.02.2022г и е обжалвана на 09.02.22г.
Доводите по жалбата и поддържани в ход
по същество са следните: Принудителната мярка е наложена в нарушение на
материалния закон, тъй като до края на проверката, извършена на 19.01.2022г
техническия проблем – прекъснато електрическо захранване на ФУВАС е бил
отстранен, поради което не съществува нарушение, което да бъде преустановено,
чрез действието на мярката за срок от 14 дни. След като няма нарушение, което
да бъде преустановено, то мярката е издадена без да преследва целите по чл.22
от ЗАНН, с което незаконосъобразно се ограничава правото на нейния адресат да
извършва търговска дейност. Твърдението, че установената фактическа наличност в
размер на 115.05лв е доказателство за системно не отчитане на приходи от
продажби е немотивирано, тъй като сумата е сбор от оборотните средства,
поставени в монетника, за да е възможно кафе автомата да връща ресто, и сумата
намерена в касата от 33.45лв, като освен това няма данни за установени
нарушения от същия вид в предходен период от време. Позовава се и на съдебна
практика на ВАС на РБ по въпроса за способността на ПАМ да постигне целите по
чл.22 от ЗАНН в случай, в който нарушението, за чието преустановяване се налага
е довършено и отстранено към момента на проверката. Оспорва се и съразмерността
на срока на мярката от 14 дни, тъй като се засягат правата на жалбоподателя в
повече, отколкото е нужно, за да се постигне целения от закона резултат –
целите по чл.22 от ЗАНН. От съда се иска да бъде отменена оспорената заповед и
да се присъдят разноските по делото.
Ответника Началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив, чрез процесуалния си представител поддържа в становище по
същество, че безспорните факти на установени в монетника 81.60лв, а в касата
33.45лв, сочат на системно неотчитане на приходите от продажби, с което се
укриват приходи, а укритите приходи водят като резултат до отклонение от
данъчно облагане. Освен това причина за неиздаване на фискален бон за
извършената контролна покупка е не включването на ФУВАС в електрическото
захранване, съгласно установеното в протокола за проверка и приложения към него
снимков материал. ФУВАС е с извадена букса – кабела, който го свързва с
електрическото захранване. Не са представени годни доказателства за това, че в
деня на проверката, но преди нейното извършване ФУВАС е представен за ремонт на
фирмата, която отговаря за техническата му поддръжка, тъй като представения
документ към жалбата е частен, с недостоверна дата и няма съдържанието, което чл.40
от Наредбата Н-18/2006г изисква, за да бъде признато времето за ремонт на ФУВАС
като период, в който не се извършва умишлено нарушение на правилата за отчитане
на приходите от продажби. При приемане на ФУ за ремонт сервизния техник състав
я протокол в два екземпляра, в който задължително се посочва датата, часа и
причината за приемане. При проверката са присъствали пълномощника на
дружеството, както и техника, който обслужва кафе автомата, но не са
представени доказателства за ремонт на устройството. Претендира присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт в случай, че се отхвърли жалбата, както и
възнаграждение за юрисконсулт за отхвърляне на жалбата против разпореждането за
допускане на предварително изпълнение на заповедта по чл.60 от АПК.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна Факта на изключен от електрическото захранване ФУВАС
сочи на умишлено поведение на жалбоподателя, което е преустановено само по
причина на извършване на проверката, при това проблем с буксата не е
съществувал, след като още по време на проверката устройството започва работа
при подаване на електрическо захранване към него. Сумата от 81.06лв, е
установена в протокола за проверка, въпросния лист, и декларацията на техника Н.
като оборотни средства в монетника с цел връщане на ресто, което означава, че в
деня на проверката укритата сума от продажби е равна на установените налични в
касата суми в размер на 33.45лв, съгласно описа във въпросния лист. За
19.01.2022г тази сума от 33.45лв не е отразена в паметта на фискалното
устройство като приходи от продажби, а разликата между разчетена и фактическа наличност
е 115.05лв., защото въведените оборотните средства в размер на 81.06лв., не са
отразени като служебно въведени суми – отчета от фискалното устройство показва
памет от 0.00лв. Ето защо правилно е възприето, че разликата между разчетените
по ФУВАС суми от продажби в размер на 0.00лв и наличните в автомата е равна на 115.05лв.
Дори да се приеме, че разликата е равна само на сумата в касата от 33.45лв, то
обоснован е извода на органите по приходите, че не се касае за инцидентен
случай, а за предприето умишлено поведение. Обстоятелствата – в случая
причината за не издаване на касова бележка за контролната покупка е установена
и тя е човешко поведение – изключено фискално устройство от електрическото
захранване, което е довело до не отразяване на приходи за деня на проверката в
размер на 33.45лв, при установени общо оборотни средства, които не са намерили
отражение в паметта на ФУ в размер на 115.05лв. Тези обстоятелства, които стоят
извън състава на чл.186 ал.1 т.1 буква „а“ от ЗДДС – не издаване на съответен
документ за продажба по чл.118 от ЗДДС, сочат на тежестта на нарушението, а
срока на мярката е негова функция.
Мярката няма да може да осъществи целта, поради която е предвидена от
законодателя като средство за контрол върху притежанията, когато нейния състав
е осъществен само формално, тъй като се касае за инцидентно и не способно да
доведе до накърняване на фиска поведение по не издаване на фискален бон.
Настоящия случай няма тези признаци, тъй като не издаването на касова бележка
се дължи на умишлено не включване на фискалното устройство към електрическото
захранване, видно от декларацията на техника Н. – по неизвестни причини кабела
не е включен във фискалното устройство и буксата не просто е разхлабена, а
кабела е свободен – виж снимките към протокола. Този факт е причина за не издаване
на касова бележка- липса на визуализация на фискалния бон на екрана на апарата,
а освен това не е инцидентен случай, тъй като е установена касова наличност от
33.45лв за деня, а монетите за връщане на ресто са равни на 81.06лв, и не са
разчетени като служебно въведени суми в касовия апарат. Касата има и монетник,
за да може да се връща ресто, което се извършва във всеки един търговски обект,
който не е на самообслужване, поради което установените пари общо в касата са
правилно изчислени, а във ФУ не е отчетена нито една сума. Следователно не
издаването на фискален бон, чрез визуализацията му не е изолиран случай, а
установена практика в търговския обект. Целта на чл.22 от ЗАНН е да предотврати
извършването на нарушения като се отнеме възможността на търговеца да продължи
поведението си по не отчитане на приходи. Установени са факти, представляващи
вреди за бюджета – най-малко сумата от 33.45лв само до 12.50ч на 19.01.2022г., които
са нанесени умишлено на бюджета, а включването на фискалното устройство към
електрическото захранване е по причина на извършваната проверка, и не
представлява отстраняване на нарушението, защото то е от типа на продължено във
времето съставомерно поведение, което се преустановява, посредством
принудителни мерки по аргумент от чл.22 ЗАНН и чл.186 от ЗДДС. Посочената
практика на ВАС на РБ – решение по дело 1840/21г с номер 6218 от 25.05.2021г
касае случай на отчитане на всички приходи от продажби, без вреди, без умишлено
поведение, със сгрешена група на продадените стоки, поради софтуерен проблем
тоест няма и умишлено поведение на адресата на мярка, а това по същество е
сочило и на неосъществен състав, съгласно актуалната нова редакция на чл.186 от ЗДДС, целяща да премахне от законодателството състави, които обхващат случаи,
не изискващи прилагане на средства за административна принуда. Когато не се
касае за умишлено поведение, няма установени вреди за бюджета от извършения
формално състав на мярката, и възможността да продължи неговото осъществяване
обективно не съществува, тогава очевидно и въпреки обвързаната компетентност,
която не изключва принципа на съразмерност, мярката ще се яви незаконосъобразна. Посочените в
практиката на ВАС на РБ случаи тангират с липса на
пълен състав на нарушение, като обхващат инцидентни прояви, изразени в
контролните покупки, най-често за състава на чл.186 ал.1 т.1 буква А от ЗДДС,
но настоящия случай не е такъв.
Доказан е факта, че на 19.01.2022г, че
буксата на края на електрическия кабел не е скачена към ФУВАС, за да е възможно
той да получава електрическо захранване и да работи, поради което не са
отчетени приходи от продажби за този ден в размер на 33.45лв, намерени в касата
по време на проверката, за което спор между страните няма, и е доказано от
въпросния лист, че общо всички суми в автомата са в размер на 115.05лв, като от
тях 81.06лв са декларирани като служебно въведени, но това не е разчетено с ФУ.
В същата декларация Н. е вписал, че по незнайни причини кабела е откачен без да
съобщава, че сутринта на същия ден е установил, че ФУВАС не работи и е бил
отнесен на поправка от съпруга на упълномощената от управителя И.Н.. В деня на
проверката Н. не е посочил, че сутринта към 8.10ч – съгласно показанията му
пред съда, е имало технически проблем с касовия апарат, който той е установил,
след което се обадил на съпруга на Н., свидетеля Д., а вместо това в декларацията
му пише – по незнайни причини захранващия кабел е откачен. Ако е вярно, че
сутринта на 19.01.2022г в 08.36ч, както е вписано в представената към жалбата
заявка за ремонт на фискално устройство, свидетеля Д.-съпруг на упълномощената И.Н., е отнесъл ФУВАС за поправка в офиса на „ТОЧНА
ВЕЗНА“ ЕООД, като го е получил обратно в 10.01ч, след което е го отнесъл
обратно до автомата и го включил към електрическото захранване, то тогава в
рамките на 30 минути са извършени 47-48 покупки, което е обективно невъзможно.
Поне десет минути са нужни, за да се отнесе обратно ФУ до автомата, да се
отвори този автомат и да се сложи и включи ФУ. Така часът вече е 10.10ч, при
което до часа на проверката – 10.43ч остават около 30 минути. Парите в касата
са 33.45, а най-високата цена на напитка е 0.70лв, поради което разделени
33.45лв на 0.70лв, дават резултат от 47-48 покупки на напитки или по-малко от минута на продажба при това не
прекъснато, а това е обективно невъзможно. Следователно апарата не е работил по
причина, че не е включен в електрическото захранване поне от сутрина. Освен
това Н. посочи, че всеки ден проверява автоматите относно тяхното зареждане, а
това означава, че от тези автомати се пазарува, още повече, че сумата за
връщане на ресто е 81.06лв., представляващи оборотни средства – а оборотни са
суми от продажби. Следователно налице е нарушение и то не се дължи на повреда в
буксата – тя изобщо не е била включена във ФУ. Установената разлика между
0.00лв и намерените във ФУ суми сочи на поведение, което не е инцидентно, а е
продължило във времето. Съгласно чл.22 от ЗАНН мярката се прилага за
предотвратяване тоест преди да се извърши нарушението, за преустановяване на
административни нарушения, които са установени по време на тяхното
осъществяване, какъвто е настоящия случай. Не може да се приеме тезата, че
проверката е изпълнила целта на мярката, като е мотивирала представителите на
дружеството да включат ФУ в електрическото захранване, доколкото ще разполагат
с възможността да продължат с нарушението след приключване на проверката, но
наред с посочената изрично цел на чл.22 от
ЗАНН, целта на чл.186 от ЗДДС се извлича от текста на разпоредбата, че
мярката се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции
като се прекратява предсрочно при доказано изпълнение на административните
глоби или имуществени санкции. Следователно целта на чл.186 от ЗДДС не съвпада
с целите на чл.22 от ЗАНН, а допълнително постига ефекта на обезпечаване на
изпълнението на глобите или имуществените санкции и наред с тях мотивира лицето
към спазване на установената финансова дисциплина. Ето защо продължителността
на мярката е предоставена в оперативната самостоятелност на органа с оглед
необходимостта от мотивиране на лицето към спазване на финансовата дисциплина,
а когато е минималния срок ще се окаже несъразмерно дълъг спрямо установените
обстоятелства и причини за допускане на нарушението, мярката не следва да се
налага. Настоящия казус разкрива обичаен случай на умишлено избягване на
реалното отчитане на приходите от продажби, поради което правилно органа е
съобразил местоположението на автомата на оживено място, намерените в автомата
средства, неотчетените за деня приходи в размер на 33.45лв, както и общата сума
в размер на 115.05лв, без да са разчетени във ФУ служебно въведени суми, а монетника
е част от касата, както се посочи и по-горе. Ето защо, въпреки липсата на
данни, че нарушението не е първо, верен е извода за системно поведение, което
следва да се коригира с предвиденото средство за контрол върху търговската
дейност, което засяга притежанията – приходите от тази дейност, като се цели
пресичане на възможността да продължи съставомерното поведение и да се нанесат
още вреди. На ответника се следва възнаграждение за юрисконсулт за процесуално
представителство, осъществил защита срещу жалбата против заповедта за ПАМ и
против искането за отмяна на разпореждането по чл.60 от АПК за допускане на
предварителното изпълнение, което е разгледано в хода на едно съдебно
производство – настоящото. В писмено становище на стр.17, 18 и 19 по делото са
изложени доводи против основателността и на двете искания – за отмяна на
разпореждането по чл.60 от АПК и за отмяна на заповедта за налагане на ПАМ като
е предявена своевременно и претенция за присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт в общ размер от 240лв. По делото липсва правна и фактическа
сложност, поради което за защитата против частната жалба за отмяна на
разпореждането по чл.60 от АПК и за защита против основната жалба за отмяна на
заповедта за налагане на принудителна мярка се следват сумите от по 80лв, или
общо 160лв.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ жалбата „ИН-53“
ЕООД ЕИК ********* против Заповед №ФК-11-0378513/28.01.2022г издадена от
Началник отдел „Оперативни дейности“ –Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „ИН-53“ ЕООД ЕИК
********* да заплати на Национална
агенция за приходите гр. София сумата от 160лв /сто и шестдесет/,
представляваща разноски по адм. дело №83/22г по описа на АС Стара Загора.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от връчването му на страните пред ВАС на РБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: