Р Е Ш Е
Н И Е
№ 479
град Велико Търново, 05.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Константин
Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 448/2019 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп
на обществена информация (ЗДОИ).
Образувано е по жалба от М.С.З. с адрес ***, чрез *** Б. З.,
против Решение рег. индекс 94ММ-15636-2#2/23.07.2019 г. на кмета
на Община Велико Търново, с което е постановен изричен отказ по подаденото от
жалбоподателката заявление за достъп до обществена информация. Според жалбоподателката обжалваното решение е
незаконосъобразно и необосновано, като издадено при неспазване на установената
форма, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при
противоречие с материално правни норми и в несъответствие с целта на закона. Сочи,
че исканата информация безспорно се явявала обществена като свързана с
обществения живот и даваща възможност на жалбоподателката да си състави
собствено мнение относно дейността на кмета на общината. Твърди, че всеки гражданин
има право да знае каква е площта на конкретен имот по регулационен план. Излага
подробни съображения, че площта на даден имот е производна от неговата
регулационна граница и е основен елемент при изчисляване на допустимото
застрояване в имота, а щом регулационният план е оцифрен, то не е налице
никаква пречка да бъде определена площта на имота. Предвид тези съображения, доразвити в хода на устните
състезания и в представена писмена защита иска обжалваното решение да бъде
отменено, като ответникът бъде задължен да предостави исканата обществена
информация.
Ответникът
по жалбата, кмета на община
Велико Търново, чрез процесуалния си представител юриск. Д. В., оспорва жалбата
като неоснователна по съображения, развити в представена писмена защита. Счита, че административният акт материално
законосъобразен и издаден при съблюдаване на административнопроизводствените
правила. Излага доводи, че исканата информация не е обществена по смисъла на
чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Претендира присъждане на ***ско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна страна:
От доказателствата по
делото се установява, че М.З. *** заявление, заведено с вх. № 94ММ-19636-2/09.07.2019
г., с което е поискала да й бъде предоставена следната информация: каква е
площта на УПИ V-2642, кв. 56 по регулационния план на гр. Велико Търново
/административен адрес – гр. В. Търново, ул. „****“ № 3/, съгласно
регулационния план на гр. В. Търново. Посочил е и формите, в които желае да
получи исканата информация.
С Решение рег. индекс 94ММ-15636-2#2/23.07.2019 г. на кмета на община Велико Търново е
постановен отказ за достъп до обществена информация по подаденото от М.З.
заявление. Административният орган е изложил мотиви, че исканата информация не
е обществена такава по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като липсват двете
кумулативно предвидени изисквания – да е свързана с обществения живот в
страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение
относно дейността на задължения по ЗДОИ субект. Посочил е също така, че
информацията не може да бъде квалифицирана като официална или служебна по
смисъла на ЗДОИ, като е приел, че площта на урегулирания поземлен имот не е
задължителен елемент при създаването и/или изменението на подробния устройствен
план, като в тази връзка не съществувало и нормативно изискване за поддържане
на регистър за площите на поземлените имоти на териториите на общините, извън
правилата по отношение на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Установяването
на данни за площта предполагало извършването на справки и/или изчисления за
нуждите на заявителя, а по реда на ЗДОИ можело да се предоставя само
информация, която вече е създадена и налична при задължения субект, т.е.
съществува и произтича от неговата дейност, а не се създава за целите на
поискания достъп до информация. Решението е изпратено на жалбоподателката на 23.07.2019
г., като е връчено на 30.07.2019 г.
Жалбоподателката първоначално е подала на
26.07.2019 г. жалба до съда срещу формирания според нея мълчалив отказ, но в
указания от съда срок е заявила и че оспорва горепосоченото решение на кмета на
община Велико Търново.
В хода на съдебното
производство са приети доказателствата, съдържащи се в окомплектованата
административна преписка, както и допълнително представените от ответника
писмени доказателства – Заповед № 810/20.05.1972 г. на зам.министър на
Министерство на архитектурата и благоустройството и Заповед №
300-4-53/28.06.2002 г. на изп. директор на Агенция по кадастъра. От
жалбоподателя са представени скици и последвали решения за достъп до обществена
информация, както и по негово искане са изслушани показанията на свидетелите С.Д.Р.
и Д. Х.З., от които доказателства се установява, че регулационният план на гр. Велико
Търново за централна градска част вкл. за УПИ V-2642, кв. 56 и за УПИ ІV-2643,
кв. 56 е оцифрен в периода 2000 г.-2002 г. от служители на Община Велико
Търново, а при извършена устна справка от свидетелите е установено, че площта
на УПИ V-2642, кв. 56 е 285,36 кв.м.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е допустима като
подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения
срок.
След извършване на
проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Обжалваното решение е издадено от
компетентен орган, в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ и в съответната писмена форма,
включваща мотиви и следващ се от тях диспозитив. Неоснователно е възражението
на жалбоподателката, че в оспореното решение липсвало посочено правно основание
по чл. 37, ал. 1, т. 1-3 от ЗДОИ, което от своя страна било нарушение на
императивното правило на чл. 38 от ЗДОИ. Както бе посочено, в мотивите на
оспореното решение ответникът изрично е посочил, че исканата информация не е
обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, което изцяло удовлетворява
законовото изискване за посочване на правно основание за отказа. Следва да се
посочи, че разпоредбите на чл. 37, ал. 1, т. 1-3 от ЗДОИ имат предвид случаите,
когато търсените сведения представляват обществена информация по смисъла на
закона, но е налице някоя от посочените в нормата хипотези за отказ от
предоставяне на достъп до нея, а не когато самата информация не представлява
обществена информация, както се твърди от ответната страна в случая. При
извършената от съда служебна проверка не се установяват допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила.
По отношение спазването на материалния
закон:
Законосъобразно в обжалваното решение
е прието, че исканата информация не представлява обществена информация по
смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като за да е такава, същата следва на
първо място да е свързана обществения живот в страната, а също да дава
възможност на гражданите да си съставят свое мнение за дейността на задължения
субект. Безспорно в случая кметът на община
Велико Търново е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Съгласно
цитирания текст законът се прилага за достъп до обществената информация, която
се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и
органите на местното самоуправление в Република България. Кметът на общината е
орган на изпълнителната власт в общината /чл. 38, ал. 1 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация/ и съгласно чл. 5, ал. 5 от Закона за
устройство на територията организира поддържането на архив на одобрените
устройствени планове и измененията им, архив на издадените строителни книжа,
регистър на всички решения за изработване на подробни устройствени планове и на
измененията им, регистър на издадените разрешения за строеж и регистър на
въведените в експлоатация строежи. Исканата от жалбоподателката информация –
каква е площта на УПИ V-2642, кв. 56 по регулационния план на гр. Велико
Търново обаче не е обществена, а частна, като от приложените по делото
доказателства не се доказва наличието на „обществена информация“ по смисъла на
ЗДОИ. Поисканата информация се отнася до имот, който няма статут на общинска
собственост или има каквато и да е връзка с обществения живот, а е съседен на
имота на жалбоподателката и за който същата не доказва право на собственост или
други вещни права върху него, а се установява, че същият е собственост на трето
лице. Исканата информация е служебна по
смисъла на чл. 10 предл. второ от ЗДОИ, тъй като е такава, която е свързана с
дейността на администрацията на органа, но същата не е с обществен характер,
тъй като засяга частни интереси и не е свързана по никакъв начин с обществения
живот.
Не е налице и второто кумулативно
условие на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ – информацията да дава възможност на гражданите да си съставят свое мнение за
дейността на задължения субект. Многократно в практиката си ВАС е имал повод да
подчертае, че ЗДОИ не е средство за снабдяване с всякаква информация и
документи, извън свързаните с обществените отношения относно правото на гражданите
на достъп до обществена информация и повторното използване на обществена
информация - аргумент от чл. 1 от ЗДОИ. По същността си, изисканата информация
засяга частни интереси, не е свързана с обществения живот в Република България
и от нея не е възможно да бъде съставено мнение относно дейността на задължения
по закон субект – кмета на община Велико Търново. Видно от събраните
доказателства, със заявлението на З. не е търсена информация относно дейността
на кмета като държавен орган, а се иска достъп до информация, чрез които
молителката желае да осъществи евентуално по-нататъшна защита на свои
претендирани субективни материални права. Следва да се посочи, че според чл. 4,
ал. 1 от ЗДОИ законът се прилага тогава, когато в друг закон не е предвиден
специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация.
На съда е служебно известна информацията, че между същите страни съществува
неприключил към настоящия момент спор относно законосъобразността на Заповед №
РД-22-2432/11.12.2015 г. на кмета на община Велико Търново, с която се допуска
частично изменение на ПУП-ПЗ за УПИ V-2642 в кв. 56 по плана на града. Жалбоподателката е
заинтересована страна по смисъла на чл. 131 от ЗУТ в това производство, като в
неговите рамки, вкл. и пред съда, за същата е налице възможността да се сдобие
със съответната информация на основание чл. 12, ал. 2, предл. първо от АПК.
По тези съображения жалбата е
неоснователна, а оспорването следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора
основателна е претенцията на ответника за присъждане на ***ско възнаграждение,
като разноските се определят на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с
чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лева съгласно чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.З. с адрес *** срещу отказ за предоставяне на
обществена информация, обективиран в Решение
рег. индекс 94ММ-15636-2#2/23.07.2019
г. на кмета на община Велико Търново. ОСЪЖДА М.С.З., ЕГН ********** с пост. адрес
*** да заплати на Община Велико Търново разноски по делото в размер на 100
лв. /сто лева/. |
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно оспорване на основание чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: