Решение по дело №523/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260165
Дата: 2 октомври 2020 г.
Съдия: Анна Иванова Иванова
Дело: 20205300500523
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    260165

Гр.Пловдив,02.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски  Окръжен  съд, четиринадесети граждански състав в публично заседание на 17.09.2020 г.  в следния състав :

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова

                                                   ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев

                                                                  Иван Анастасов

секретар : Валентина Василева,

като разгледа докладваното от  съдия Иванова

въззивно гражданско дело Nо 523  по описа за 2020 година

и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.    

Обжалвано е  от Ч.В.М. с ЕГН ********** решение №272 от 23.01.2020 г. по гр.д. №15678/2019 г. на РС-Пловдив, 1 гр.с., с което е отхвърлен предявения от него против Национален осигурителен институт, Районно управление “Социално осигуряване” – гр. ****, иск за установяване на осигурителния му стаж за периодите: от 22.08.1996г. до 31.08.1996г.; за 1998 година, за 1999г. и за 2000 година, в които е заемал  длъжностите член на СД, председател на СД и изп. директор в „Обединена машиностроителна компания“ АД,  със седалище и адрес на управление: гр. ****, рег. по ф.д. № 759/1996г. на ОС-Враца, което е било обявено в несъстоятелност и е заличено в ТР с решение № 46 от 25.04.2017г. по т.д. № 89/2009г. на ОС Враца Оплакванията са за  неправилност и незаконосъобразност, с искане за отмяна и за постановяване на друго решение, с което  искът  да се уважи.

          Въззиваемата страна  - Национален осигурителен институт, Районно управление “Социално осигуряване” – гр. ****, представлявано от Директора Р. И. Д. -оспорва жалбата. Претендира присъждане на юр.въз-награждение.        

Пловдивският окръжен съд, 14 граждански състав , като прецени данните по делото, намира следното:

          Жалбата е допустима, подадена е от надлежна страна в законния срок.

          Иск с пр. осн. чл.1, ал.1,т.2 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.

         Във въззивната жалба са направени оплаквания, че неправилно РС е приел, че доколкото не изхождат от работодателя/осигурителя представените по делото съдебни решения  не са документи по смисъла на чл.6,ал.1 ЗУТОССР. Счита, че чл.6 ЗУТОССР урежда предпоставките за преодоляване забраната за допускане на свидетели, но не изключва доказването на твърдените факти чрез писмени доказателства по общия ред на ГПК, съгласно чл.10 от ЗУТОССР. Протоколът на СД и съдебните решения по фирменото делото на осигурителя установявали по несъмнен начин възникването, съществуването и прекратяването на членството на ищеца в Съвета на директорите на дружеството, което правоотношение възниквало с избора на лицето за член на управителния орган и вписването на това обстоятелство в ТР в резултат на охранителното производство пред съд и съответно това правоотношение се прекратявало с освобождаването на избраното лице и вписване на заличаването му като член на колективния орган в ТР, който е публичен.Счита също, че РС е игнорирал данните по делото, че за определени периоди от време между датата на вписване и датата на заличаване на ищеца като член на СД /които не са предмет на установяване/ има ведомости за осигуряването на ищеца в СД на осигурителя за периода от 01.09.1996 г., както и за този от 01.01.1997 г. до 31.12.1997 г. 

         В отговора на въззивната жалба, въззиваемият счита, че решението на РС е правилно и законосъобразно, т.к. жалбоподателят погрешно тълкува разпоредбата на чл.6 ЗУТОССР, където действително се урежда допустимостта на свидетелски показания и се посочва, че не се допускат такива, ако не са представени писмени доказателства от страната, установяващи вероятността на трудовия/осигурителния стаж, издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът; изброяването на закона не е изчерпателно и могат да се представят и други документи извън изброените в чл.6,ал.2 ЗУТОССР, но да изхождат от работодателя, каквито документи не били представени от „Обединена машиностроителна компания“АД .

По направените оплаквания, ПОС намира следното:

ПОС намира, че е налице удостоверение по чл.5,ал.2 от ЗУТОССР, от което е видно, че в архивното стопанство  липсват писмени данни за трудов стаж на ищеца за процесния период -22.08.1996г. до 31.08.1996г.; за 1998 година, за 1999г. и за 2000 година, поради което искът за установяване на тр.стаж по съдебен ред е допустим. От същото удостоверение е видно, че ищецът е бил осигуряван на длъжността изпълнителен директор за периода от м.09.1996 г. до м.12.1996 г. включително и за цялата 1997 г./л.5 и 6 от д.РС/ , които показват, че ищецът е осигуряван от „Обединена машиностроителна компания“АД за този период.

         От представеното решение от 22.08.1996 г.  на Врачанския окръжен съд по ф.д.№759/1996 г. и протокол №1/02.08.1996 г. е видно, че е проведено учредително събрание на „Обединена машиностроителна компания“АД-гр.****, на което Ч.М. е избран за председател на съвета на директорите на АД, както и Врачанският ОС е регистрирал това дружество „Обединена машиностроителна компания“АД-гр.**** с председател на съвета на директорите Ч.М.; С решение №1089/11.07.1997 г. на Врачанският ОС е вписана промяна в наименованието на дружеството, което се преименува от „Обединена машиностроителна компания“АД-гр.**** в ОМК-Холдинг“АД-гр.****; решение №1802/11.11.1997 г. на Врачанският ОС, с което е вписана промяна в дружеството, а именно заличаване на Ч.М. като председател на съвета на директорите, както и че ОМК-Холдинг“АД ще се представлява от новия председател на СД заедно с един от ИД - Ч.М. и В. К.;  решение №2127/10.10.2002 г. на Врачанският ОС, с което е вписана промяна в дружеството, а именно заличаване на Ч.М. като член на съвета на директорите.

 ПОС намира, че представените писмени доказателства отговарят на чл.6/2/ ЗУТОССР и установяват вероятността на трудовия/осигурителен стаж на ищеца, т.к. са издадени с решение на Врачанският окръжен съд, но по заявления/искания на лицата,представляващи работодателя и въз основа на приложени протоколи от заседанията на Съвета на директорите на процесното дружество, при който е придобит стажа, поради което следва да се приеме, че са налице доказателства за обстоятелства, изхождащи от работодателя/осигурителя – цитираните решения на ОС директно засягат ищеца по делото и установяват по несъмнен начин, че към 11.11.1997 г. М. е бил изпълнителен директор на АД, както и че е бил член на съвета на директорите до заличаването му с решението от 10.10.2002 г.

По отношение на оплакването, че представените по делото писмени доказателства не изхождат от работодателя, ПОС намира следното:  приетите по делото действително не носят подписа на директора на дружеството, но производството по издаване на охранителните актове – представените по делото съдебни решения на Врачанския ОС е инициирано от работодателя, поради което ПОС намира, че те са годни доказателства, по смисъла на чл.6,ал.2,т.9 от ЗУТОСССР, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж, съгласно ТР №59/01.06.1962 г. по гр.д.№54/62 г. на ОСГК на ВС /което не е изгубило значението си/, където е казано, че такива писмени доказателства могат да бъдат и други наред с примерно изброените в чл.,ал.2 от ЗУТОСССР като преценката им следва да е конкретна за всеки отделен случай като се изхожда единствено от това дали същите установяват вероятността на претендирания стаж или не. 

Ето защо ПОС е приел, че посочените по-горе писмени доказателства установяват вероятността на началния и крайния момент на трудовия/осигурителния стаж, което прави допустими гласните доказателства по делото. Във въззивното производство е разпитан свидетелят Цветан Благоев Джигански, без родство със страните по делото, чиито показания съдът кредитира като обективни и безпристрастни, тъй като има непосредствени впечатления за обстоятелствата -в качеството му на адвокат е бил ангажиран от „Обединена машиностритителна компания“АД  да оказва правна защита и съдействие в периода 1996-2000 г. . Св.Д. установи, че познава ищеца от 1996 г., тъй като в качеството му на адвокат е бил ангажиран от „Обединена машиностритителна компания“АД  да регистрира в съда дружеството; в тази връзка същият знае, че г-н М. е избран за член на Съвета на директорите и за изпълнителен директор на дружеството и е работил там като такъв в казания период 1996-2000 г. Горното налага извода, че ищецът е бил осигуряван в исковия период - 22.08.1996г. до 31.08.1996г.; за 1998 година, за 1999г. и за 2000 година, тъй като е заемал посочените длъжности в този период – жалбата е основателна и следа да се уважи, а решението на РС – да се отмени. Разноски в полза на въззивника не се присъждат, тъй като не са поискани.

         Водим от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОТМЕНЯ решение №272 от 23.01.2020 г. по гр.д. №15678/2019 г. на РС-Пловдив, 1 гр.с. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Национален осигурителен институт, Районно управление “Социално осигуряване” – гр. ****, че Ч.В.М. с ЕГН **********  е имал осигурителен стаж за периодите: от 22.08.1996г. до 31.08.1996г.; за 1998 година, за 1999г. и за 2000 година, в които е заемал  длъжностите член на СД, председател на СД и изп. директор в „Обединена машиностроителна компания“ АД,  със седалище и адрес на управление: гр. *****, рег. по ф.д. № 759/1996г. на ОС-Враца, което е било обявено в несъстоятелност и е заличено в ТР с решение № 46 от 25.04.2017г. по т.д. № 89/2009г. на ОС Враца.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                            ЧЛЕНОВЕ: