Решение по дело №1160/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 260227
Дата: 16 юни 2021 г. (в сила от 28 юли 2021 г.)
Съдия: Мая Василева Гиздова
Дело: 20201510201160
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

16.06.2021

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

IV Н О

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

27 май

 

2021

 
 


на                                                                                                           Година

Мая Гиздова

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Ива Георгиева

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Н А Х

 

1160

 

2020

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                   

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН .

        Образувано е по жалба на  И.В. Лазаров,ЕГН:**********,***,лично и чрез адвокат Е.Ч.-адрес ***,против Наказателно постановление №42-0002037  от 16.10.2020г., на Директора на РД „АА” -София,с което на основание чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвПр, му е  наложено административно наказание „Глоба в размер на 2000.00 лева,за нарушение по чл.6,ал.1, от  ЗАвПр.

 

          Жалбоподателят счита, че както при издаване на АУАН,така и при издаване на НП, са допуснати съществени процесуални нарушения,твърди, че е извършил нарушението в което е обвинен,поради което моли НП,да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание,жалбоподателят редовно призован се явява,и с адвокатЧечев,който поддържа депозираната жалба и отново моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

За административно-наказващият орган – редовно призован –  не се явява представител, не е депозирано становище по жалбата.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

  Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено.

  Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН,серия А-2020, №279414 от 01.10.2020г.,  против жалбоподателя, за това, че на 29.08.2020г., около 10.00 часа на обособен горски път,в района на 17-ти стълб на лифт „Рилски езера”,до границата с Национален парк „Рила”, като водач на лек автомобил марка  ПУХ 230ГЕ с рег.№КН2247ВС, собственост на Климентина Стоянова Карпузова с ЕГН:********** и адрес ***,извършва превоз на пътници срещу заплащане,видно от докладна записка №р-14816 от 09.09.2020г., от М Павлов и сведение от пътниците Е.Г.Б. ЕГН:********** и Т.А.Б. с ЕГН:**********,без:да притежава лиценз за обществен превоз на пътници на територията на Р България,лиценз на общността за международен превоз на пътници или да притежава удостоверение за регистрация за   извършване на таксиметров превоз на пътници.

 

За констатираното нарушение на жалбоподателят е бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия серия А-2020, №279414 от 01.10.2020г., който акт той подписал с възражения,че не е получавал от никои пари за транспорт.Така съставения акт за установяване на административно нарушение послужил за издаване на атакуваното наказателно постановление.

  

           Съдът счита, че депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена по следните съображения:

 

Описаната фактическа обстановка безспорно се установява от събраните по делото доказателства, обективирани в гласните – незаинтересованите и без противоречиви относно горните факти и обстоятелства показания на свидетелите Т.Г.Б.,А.Ю.С. и в писмените материали по делото. Разпитаните свидетели-Е.Г.Б. и Т. Анатолиева Б. при разпита си са заявили, че жалбоподателят не им е искал пари,,че те са спрели на стоп жалбоподателят и свидетелката Б. по своя преценка му е дала сумата от 20.00 лева, но отрича същия да е извършвал таксиметрови превози.

Съдът, с оглед така установената по делото фактическа обстановка, намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 6, ал. 1, прил. 1-во от ЗАвП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Съобразно §1, т. 5 от ДР на ЗАвП "Превозвач" е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Наложената глоба на И.В. Лазовне е в качеството му на превозвач, а на водач на МПС, а в това си качество той не би могъл да е адресат на нормата на чл. 6, ал. 1 от ЗАвП. В тази връзка следва да се отбележи, че наложената санкция е по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, която предвижда като субект на нарушението водачът на МПС. Посоченото нарушение е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на НП. В тази насока е и практиката на съдилищата – решение на Адм. Съд – гр. Пловдив по КНАХД № 1312/2009 г.

За пълнота на изложението съдът намира за нужно да отбележи, че по делото не бяха събрани доказателства установяващи по несъмнен начин извършването на вмененото на жалбоподателя нарушение на чл. 6 ал. 1 от ЗАвП. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1 т. 1 от Допълнителната разпоредба на ЗАвП общественият превоз представлява превоз с МПС извършен срещу заплащане. Възмездността е съществен елемент от състава на чл. 6 от ЗАвП и той предполага насрещно задължение за пътника – да заплати определена цена за превозната услуга. Поемането на задължение е възможно единствено след волеизявление на превозвания, което очертава сключената сделка между него и водача на МПС като двустранна и неформална. По делото не се ангажираха доказателства в достатъчна степен от страна на АНО, а в негова тежест е да докаже осъществяването на такава сделка, а именно посредством задължително поименно посочване на превозваните лица или част от тях. В този ред на мисли неможа да се установи, че пътувалите с жалбоподателя лица са заплащали или договорили заплащане за извършвания превоз. Напротив от ангажираните по делото гласни доказателства от страна на жалбоподателя, а именно  пътниците пътували с него към момента на проверката, се установи, че същия не е извършвал превоз срещу заплащане, а е бил спрян случайно и по преценка на свидетелката Б. същата му е оставила сумата от 20.00 лева.

С оглед изложеното по-горе, Дупнишкият районен съд намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради което и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №42-0002037  от 16.10.2020г., на Директора на РД „АА” -София,с което на И.В. Лазаров,ЕГН:**********,***,лично и чрез адвокат Е.Ч.-адрес ***,на основание чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвПр, му е  наложено административно наказание „Глоба в размер на 2000.00 лева,за нарушение по чл.6,ал.1, от  ЗАвПр,като незаконосъобразно.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –Кюстендил, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: