Р Е Ш Е Н
И Е
№
1735
гр.
Пловдив, 14.октомври 2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на
шестнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Т. К. и участието на
прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа КАНД № 1525 по описа на съда за
2020 г., докладвано от съдия Й.Русев, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на Глава Дванадесета от
АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, пр. 2 -второ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ТД на
НАП-Пловдив, чрез процесуален представител по пълномощие, срещу Решение № 496
от 17.03.2020 г., постановено по АНД № 7920/2019г по описа на Районен съд
Пловдив, VIII наказателен състав, с което е отменено Наказателно постановление № 419535-F259915/18.03.2019
год., издадено от Зам. директор на ТД на
НАП гр.Пловдив, с което на С.И.Д., ЕГН **********, на основание чл.74, ал.1, предл. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложено
административно наказание – ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на
чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. В
жалбата се твърди, че въззивният съд неправилно е
приел, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Излага съображения,
че НП е издадено в предвиденият в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН шестмесечен
срок, както и че това може да бъде обосновано със спряно на основание чл. 43, ал.
6 от ЗАНН административнонаказателно производство.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение и да
постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – С.И.Д.,
чрез адв.Й.П.-пълномощник, в отговор на касационна
жалба, намира последната за неоснователна и моли съда да остави сила
обжалваното решение.
Окръжна прокуратура-Пловдив, чрез участвалият
по делото прокурор дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, а обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Касационният състав на съда, след преценка на
представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в
производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от
надлежна страна, поради което е допустима. Наведеният довод в същата
представлява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), приложим по препращане от чл. 63, ал. 1
от ЗАНН.
Цялата фактическа обстановка по издаването на
обжалваното наказателно постановление, както и основанията на административно-наказващия
орган за налагане на имуществена санкция са описани от въззивния
съд. НП е издадено въз основа на АУАН № F259915 от 28.09.2016 г., който е бил е
съставен по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН в отсъствието на нарушителя, като
същият е бил търсен и поканен за съставянето на АУАН, без приложения за нейното
връчване. След съставяне на посоченият АУАН са били изпратени съобщения по
куриер до нарушителя за предявяване на съставения АУАН. В протоколи от
06.03.2017 година и 20.02.2019 година са обективирани
посещения на служители на ТД на НАП на адреса на управление на дружеството
"Вижън електрик"
ЕООД в работно време, като органите по приходите са установили, че се касае за
многоетажна жилищна сграда с офиси и без обозначение за търсената фирма и
затова не е открит нарушителя за връчване на АУАН. С Разпореждане №
260122-F259915 от 23.03.2017 година административнонаказателното
производство е спряно на основание чл.
43, ал. 6 от ЗАНН. След спирането му до момента на неговото възобновяване,
което станало не с надлежен акт, а с връчване на АУАН на 14.03.2019г., липсват
доказателства за предприето щателно издирване на нарушителя. На база съставеният
АУАН и след неговото предявяване е било издадено и процесното
НП на 18.03.2019 г., връчено на 28.11.2019 г.
За да отмени обжалваното пред него наказателно
постановление, въззивният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на нарушителя
и обосноваващи отмяна на наказателното постановление.
Решението на съда е правилно.
Настоящият касационен състав споделя изводите
на въззивния съд, че не са били налице обективните
предпоставки за спиране на административнонаказателното
производство. За да се пристъпи към тази процедура, следва да е изпълнена
обективната предпоставка "щателно издирване на нарушителя". В
настоящия случай такова щателно издирване от съответната служба на административнонаказващия орган не е проведено съобразно
изискванията на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. В ТД на НАП е създадена организация за
връчване на съобщения в съответствие с изискванията на чл. 32 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В конкретния случай е
приложимо тълкуването дадено от Върховния съд, а впоследствие и Върховния
касационен съд на Република България в редица решения във връзка с чл. 268, ал.
3, т. 2 от НПК(отм.); , приложим по препращане от чл. 84 от Особените
разпоредби на ЗАНН, което определя, че "щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени,
последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване
точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и
фактически възможни начини, както и че тази активност следва да се осъществява
продължителен период от време. Издирвателните
мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и
същи адрес, след като лицето не бива откривано там. В издирването следва да
бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху
лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР.
". В конкретния случай лицето е търсено на един и същ адрес в рамките на
един месец и то при неоспорим обективен факт, че там се намира сграда с жилища
и офиси. По делото липсват данни административнонаказаващият
орган да се е снабдил с удостоверение за актуална търговска регистрация, от
които да е видно какъв е актуалният адрес на нарушителя или да е търсил
съдействието на органите на МВР и общинската администрация. Прави впечатление,
че впоследствие лицето е намерено и в разписката за връчване на АУАН е посочен
адрес, различен от този, на който е било търсено дружеството и не е намерено. А
в разписката за връчване на наказателното постановление не е посочен никакъв
адрес. Ето защо в настоящия случай на първо място липсват обективните
предпоставки да се пристъпи към спиране на производството от страна на административнонаказващия орган при предпоставките по чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. Сроковете за съставяне
на АУАН и издаване на наказателно постановление са кратки, но издирвателните мероприятия следва да продължат в разумен
срок, с цел осигуряване връчване на книжата.
Предвид горното, правилен е изводът на въззивния съд, че административноказателното
производство е било незаконосъобразно спряно. Налице са съществени пороци на
проведеното административно – наказателно производство, които ограничават
правото на защита на нарушителя. АУАН е съставен на 28.09.2016 година, а
наказателното постановление е издадено на 18.03.2019 година, което е станало
след изтичането на преклузивния срок по чл. 34, ал. 3
от ЗАНН. Това е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до
незаконосъобразност на наказателното постановление, което следва да бъде
отменено. В този смисъл възраженията на касатора са неоснователни
и не намират опора в закона. Като е отменил обжалваното НП, въззивният
съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Според изхода от спора се присъждат разноски
на ответника по касация, които се констатираха в размер на 150 лева- заплатено
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим от горното съдът на осн.
чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 496
от 17.03.2020 г., постановено по АНД № 7920/2019г по описа на Районен съд
Пловдив, VIII наказателен състав.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да
заплати на С.И.Д., ЕГН ********** сумата от 150/сто и
петдесет/лева разноски за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: