Р Е Ш Е Н И Е
№262057 21.07.2021 г. гр. Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XXI
граждански състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на
секретаря: Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 20050 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени осъдителни искове от ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК ********* против „П.“ ООД,
с правно основание чл. 213, ал.1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди наличие
на валидно правоотношение по договор с
„Роза Импекс“ ЕООД за застраховка на товари по време на превоз, клауза – пълно
покритие, съгл. полица ………03.05.2012 г. за козметични изделия с общо тегло
14 043 кг. Превозът бил възложен на ответника и извършен с влекач, ДК № …
и ремарке ДК № ….с маршрут от гр. П. до гр. М. – Р. Ф..
За превоза била издадена
международна товарителница 83 от 03.05.2012 г.
На 14.05.2012 г. товарният
автомобил пристигнал в склада на получателя „Триумф“ ООО гр. М., където било
установено, че част от превозваните кашони са мокри /151 кутии/, а съдържащата
се в тях стока- негодна за употреба. Бил съставен авариен протокол от
21.05.2012 г., в който бил отразен огледът и резултатът, като причина за
събитието била посочена – нарушаване целостта на брезентовото покритие на
ремаркето.
След отправено писмо от
застрахования, била образувана преписка по щета. След оценка, застрахователят
платил обезщетение в размер на 2955,66 лева.
Счита, че отговорност за вредите
носи ответникът, съгл. чл. 17 CMR, вр. с чл. 3, поради което и след плащане на сумата, възникнало
регресно вземане в размер на обезщетението. Претендира се за присъждане на 2955,66 лева, както и 755,68 лева – обезщетение за забава за
периода 29.09.2012 г. – 07.04.2015 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
подал отговор, с който оспорва исковете. Не бил легитимирана страна в процеса,
т.к. видно от заявката – договор № …….27.04.2012 г. страните по него били
„Юнайтед груп“ ООД и „Униспед инс“ ЕООД.
По същество се оспорва държавата –
получател на стоката да е ратифицирала Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки. Оспорва се вредата да е настъпила при превоза,
както и констатациите в съставения авариен протокол. Твърдените вреди не били
установени по реда и начина, предвиден в CMR. Нямало установени щети в товарителницата към момента на
разтоварване. Оспорва се съставеният авариен протокол откъм достоверност,
съдържание и автентичност. Нямало и представен превод на документа на български
език.
Твърди се, че щетата е настъпила след разтоварване и предаване на
товара на склад. Оспорва се получаването на документи от застрахователя, във
връзка с изплатено обезщетение. Оспорва се наличието на предпоставки,
обуславящи плащането на застр. обезщетение. Липсвала и причинна връзка между
установените вреди по товара и процесното събитие, както и размера на същите,
определен в силно завишена стойност от застрахователя. Възразява се и за
изтекла погасителна давност, съгл, чл. 32, ал. 1 CMR, считано от 14.05.2012 г.
Възразява се относно дължимост на обезщетение за забава, поради неоснователност
на главния иск, а при евентуалност – се позовава на чл. 27, т.1 CMR. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На
основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: е било налице валидно правоотношение по договор между ищеца и „Роза Импекс“ ЕООД
за застраховка на товари по време на превоз, с клауза – пълно покритие, съгл. полица
№ …03.05.2012 г. за козметични изделия; застрахователят е платил обезщетение на
„Роза Импекс“ ЕООД в размер на 2955,66 лева, след уведомяване за наличие на
повредени стоки при превоза до гр. М. – Р. Ф. /вж.
Определение по чл. 140 ГПК № 2247/18.02.2020 г. – л.3-4/.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги
съпостави с приетите писмени доказателства.
За основателност на иска по чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./
в тежест на ищеца е да докаже в кумулативност следните факти: сключен договор за имуществено застраховане с „Роза Импекс“ ЕООД със соченото в ИМ
съдържание,
в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
ответника – като превозвач на съответната стока, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение, да е изплатил на
застрахования, застрахователно обезщетение, както и посочения механизъм на повреда на вещите, в причинна връзка с който да са нанесени
твърдените вреди и размера на обезщетението. В негова
тежест е и да установи настъпването на обстоятелства, довели до спирането или
прекъсването на предвидената погасителна давност.
В
тежест на ответника е да проведе
насрещно доказване по посочените обстоятелства; да
докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесното
вземане, както и да установи всички свои твърдения и възражения в отговора, а при установяването на фактическия състав на
вземането, следва да докаже, че е погасил.
При така разпределената доказателствена тежест,
съдът намира иска за неоснователен.
Ищецът не доказва при извършения превоз да е
осъществено виновно и противоправно поведение от страна на ответника като
превозвач, както и механизма на настъпване на вредите и причинната връзка с
твърдяното деяние. За установяване на събитието и настъпили вреди, ищецът се
позовава на съставен авариен протокол № …..21.05.2012 г., като заявява, че
същият доказва недостатъци по превозваната стока, които били настъпили
вследствие действията на служители на отв. дружество.
Предвид
своевременното му оспорване от страна на ответника, страната е задължена да
представи оригинала на документа по реда на чл. 183 ГПК. Изрично са указани
последиците при неизпълнение. Тъй като ищецът заяви да не разполага със същия,
бе направен опит за изискването му от трето за спора лице. Видно от отговора на
„Роза Импекс“ ЕООД, дружеството не разполага с
оспорения документ. Поради това и по правилата на посочената разпоредба от ГПК,
представеният в копие от ищеца и оспорен документ бе изключен от док. материал
по делото. По същия начин и по реда на чл. 183 ГПК като доказателство бе
изключена и сл. бележка от 15.05.2012 г. Други доказателства /вкл. гласни/,
чрез които реално да се установява настъпила вреда със съответни констатации,
стойност, начин на повреждане и пр. – не са ангажирани по делото. Следва да се
посочи и, че в представената товарителница липсват каквито и да било възражения
досежно вида, броя и състоянието на получената стока.
С
оглед горното, не се установява твърдяната вреда да е настъпила, както и същата
да се дължи на противоправно поведение на ответника, който да не е изпълнил
конкретно вменени му задължения. Не се доказва /дори да е имало повредена
стока/ по какъв начин се е стигнало до съответния негативен резултат, както и констатираните
недостатъци да са в причинна връзка именно с превоза. Всички тези основни
елементи от ФС на главната претенция са изцяло недоказани, поради което и
същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Безпредметно е обсъждането
на останалите доводи и възражения на страните, т.к. не биха могли да доведат до
различен извод.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка
страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания
или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите
факти. Доколкото ищецът не установи елементите от фактическия състав на
претенциите си, пълно и главно доказване не е проведено и предявените искове
следва да бъдат отхвърлени – в т.ч. този за обезщетение за забава като
акцесорен и обусловен.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат на ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Направено е искане, не е представен списък по чл. 80 ГПК, налице са док. за
плащане на 350 лева – адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС /няма данни за плащане на
сочените в ПЗ разноски/.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като
неоснователни предявените от ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК
********* против „П.“ ООД, ЕИК ********* осъдителни искове за присъждане на
сумите от: 2955,66
лева – главница, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по договор № ….03.05.2012 г., за причинени вреди на стоки при
извършен превоз, за който е издадена международна товарителница № 83 от
03.05.2012 г., както и 755,68 лева – обезщетение за забава за периода
29.09.2012 г. – 07.04.2015 г.
ОСЪЖДА ЗД
„Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Христофор Колумб“ № 43 да плати на „П.“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Съединение, обл. Пловдив, ул. „Девети септември“ №
38, сумата от 350 лева /триста и
петдесет лева/ - разноски за настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП