О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.********, 12 юли 2019 год.
********ският окръжен съд, втори състав, в закрито заседание на
дванадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Йоланда
Цекова
ЧЛЕНОВЕ: Надя
Георгиева
Калин Василев
Като разгледа
докладваното от младши съдия К. Василев в.гр.д. №345 по описа за 2019г. на КнОС и, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава Двадесет и
първа "Обжалване на определенията", чл. 274 – чл. 279 от ГПК
във вр. с чл. 121 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна
частна жалба с вх.№13117/04.06.2019г. на И.Г.В., с ЕГН:**********,***, махала „********–
действащ лично и като пълномощник на Л.И.В., ЕГН:**********,***, махала „********/упълномощаването
е изразено във финалната част на исковата молба пред КРС/ , срещу Определение
№677 от 21.05.2019 г. по гр.д. №940/2019г. по описа на КРС, с което е
прекратено производството пред Районен съд – ******** и е постановено изпращане
на същото на Административен съд – ********.
В частната жалба се излагат оплаквания за
неправилност на преценката на първостепенния съд, довела до прекратяване на
производството по делото. На първо място се сочи, че доколкото липсва
индивидуален административен акт, то иск за обезщетение по реда на чл.203 от АПК би бил недопустим, поради отсъствие на положителна процесуална предпоставка
по чл.204, ал.1 от АПК. На следващо място се акцентира, че в исковата молба
пред районния съд е направено искане за установяване истинността на документ.
Жалбоподателят намира, че второто искане не би могло да се осъществи по реда на
АПК. В обобщение излага искане за отмяна на обжалваното определение и
производството по исковата молба да бъде спряно до издаване на тълкувателно
решение по Тълкувателно дело №2/2015г. на ОСГТК на ВКС и ОСС на ВАС.
Окръжен съд-********,
след като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Частната жалба е допустима, като подадена в
срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на атакуване съдебен
акт, в хипотезата на чл. 274, ал.1, т.2 във вр. с чл. 121 от ГПК.
Производството е образувано в Районен съд – ********,
след като са предявени обективно и кумулативно съединени искове от ищците Л.И.В.
и И.Г.В. ***. Всеки от посочените двама претендира по 2000 лв., представляващи
неимуществени вреди, вследствие на твърдяни
незаконосъобразни действия на общинската
администрация. Ищците излагат твърдения, че Община ********, чрез свои органи
незаконосъобразно е разрешила изграждането на оградна
стена на земеделски имот, съседен на техни земи, в резултат на което същите
били претърпели имуществени вреди, поради унищожаване и повреждане на
имущество, при строителство на оградата. Сочат да са претърпели и неимуществени
вреди, изразяващи се в изпитване на силни негативни емоции, чувство на унижение
и безсилие. Ищците определят, че с действията си Община ******** е нарушила
правото на Европейския съюз, конкретно чл.41 от Хартата на основните права на
Европейския съюз, намират още противоречие
с принципите на ЕС, включително с принципите на истинност, равенство,
безпристрастност, залегнали в Административнопроцесуалния
кодекс.
Ищците формулират искане да бъде осъдена
Община ******** да заплати на ищците по 2000 лв. за неимуществени вреди, заедно
с лихви от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите. Наред с
това се иска да бъде установена истинността на съставения на 14.05.2014г. Протокол за определяне на строителна линия и
ниво на строежа за ограда на ПИ 011099
по КВС, намиращ се в землището на с. ******, община ********, относно
съответствието на скицата от протокола с истината и дали създаването на
протокола е в съгласие с нормативните изисквания. Направено е и особено искане
– производството да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение по
Тълкувателно дело №2/2015г. на ОСГТК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.
С определение №677 от 21.05.2016г. по
гр.д. 940/2019г. ********ският районен съд е
прекратил производството и е изпратил делото на Административен съд – ********.
Първостепенният съд е приел, че с исковата молба се претендират неимуществени
вреди в следствие на действия и
бездействия на Община ********, поради което на основание чл.1, ал.2 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ исковете са подсъдни
на административните съдилища. Това от своя страна налагало прекратяване на
производството и изпращане на компетентния съд, в случая – АС- ********.
Настоящият съдебен състав намира, че
разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения.
С оглед описаните характеристики на
спора, то е налице претенция по смисъла на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която определя, че държавата и общините отговарят
за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност. В настоящия случай ищецът по първоинстанционното производство претендира неимуществени
вреди от действия и бездействия на общинската администрация. Алинея втора от
същата норма императивно определя приложимия процесуален ред – този по АПК, а
също и местната подсъдност, изхождайки от мястото на увреждането или по
настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия
или бездействия са причинени вредите. В случая мястото на твърдяното увреждане
съвпада и с адресите на ищците – община ********, с. ******.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, приложим по аргумент от чл. 203, ал.2 от АПК, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. С разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ
се очертават пределите на отговорността, като се предвижда, че държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Искът за вреди може да се предяви след
отмяната на административния акт по съответния ред или заедно с оспорването му
/чл. 204, ал. 1
и ал. 2 АПК/,
а в случаите на вреди от незаконосъобразни действия или бездействия,
незаконосъобразността им се установява от съда, пред който е предявен искът за
обезщетение. Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите съгласно чл. 205 АПК.
Съгласно чл. 128, ал.1, т.6 АПК искът за обезщетението за вреди от
незаконосъобразните действия и бездействия на администрацията
на Община ********
е в подведомствеността на административния съд, който е и съдът по
местоживеенето на ищците.
В исковата молба, както и във въззивната жалба се прави искане за установяване
истинността на документ – Протокол от 14.05.2014г. за определяне на строителна линия и ниво на
строежа за ограда на ПИ 011099 по КВС, намиращ се в землището на с. ******,
община ********. Тук следва да се посочи, че установяването на това
обстоятелство може да бъде предмет на доказателствения
анализ от Административен съд- ********, ето защо това искане самостоятелно не
може да обуслови разглеждане на делото в Районен съд - ********.
Що се касае до искането за спиране на
съдебното производство до постановяване на ТР по ТД 2/2015г. на ОСГТК на ВКС и
Първа и Втора колегия на ВАС, то ще се изтъкне че не съществува законоустановено задължение нито за районния, нито за
окръжния съд да спира производството до постановяване на тълкувателно решение.
Процесуалните възможности за спиране на съдебното производство по ГПК и АПК са
изрично уредени, като в нито една от хипотезите като основание за спиране не се
предвижда наличие на тълкувателно дело, по което не е поставено тълкувателно
решение.
Настоящият съдебен състав
предвид изложеното и след преценка на доказателствата приема,че изводът на КРС за неподсъдност на спора и изпращането му на АС- ******** за правилен и законосъобразен, поради което обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
Що
се касае до процесуалната възможност за обжалване на настоящия съдебен акт, то
доколкото същото съставлява определение на въззивен
съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен
съд за прекратяване на производството поради
неподсъдност на спора – чл.121 ГПК, процесуалният ред е по чл.274, ал.3,
т.1 от ГПК, т.е. компетентен да разгледа евентуална касационна жалба е
Върховния касационен съд. Въпросът е разгледан в Тълкувателно решение №1 от
9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК.
Водим от изложеното, Окръжен
съд - ********
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №677 от 21.05.2019 г. на КРС, постановено
по гр. дело №940/2019 г., с което е
прекратено производството и е изпратено делото по подсъдност на Административен
съд -
********.
Определението може да се
обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от получаване на
съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ:1……………
2……………