№ 57
гр. Варна , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на първи
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно търговско дело №
20213001000243 по описа за 2021 година
Постъпила е въззивна жалба от Л.. К. Ч. от гр.Варна и Н.К. К. от
гр.Балчик срещу решение № 260022/03.02.2021 г. на Окръжен съд Варна-ТО
по т.д. № 394/2020 г., в частта с която са отхвърлени предявените от тях
срещу ЗД „Бул Инс” АД - гр.София искове с правно основание чл.432 от КЗ и
чл.86 от ЗЗД до размера на сумите, съответно – 25000 лева и 10000 лева,
представляващи дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от смъртта на техния племенник М. И. Ч., починал на 10.09.2018г. при
станало ПТП на същата дата в гр.Варна по бул. “Приморски” в посока
Икономически университет Варна преди кръстовището с ул.“Македония”, по
вина на водача на л.а. „БМВ”, модел 318 с ДК № В9113РН - П. Н. ЗДР.,
обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на
застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица №BG/02/118002603860/ 31.08.2018 г., издадена от ЗД
„Бул Инс“ АД, със срок на валидност 31.08.2018 г. до 30.08.2019 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането -
10.09.2018 г. до окончателното им изплащане. Молят за отмяна на решението
1
и за постановяване на друго, с което се уважат исковете, съответно: на Л.Ч. за
сумата 25000 лева и на Н.К. за сумата 10000 лева, ведно със законната лихва
от 10.09.2018 г., и с направените по делото разноски, включително адвокатски
хонорар на основание чл. 38 от ЗАдв за двете инстанции. Въззивниците молят
с писмено становище чрез процесуалния си представител за уважаване на
жалбата им, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото.
Ответникът по жалбата-ЗД „Бул Инс“ - гр.София моли с писмен
отговор и с писмена молба чрез процесуалния си представител за
потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за
въззивната инстанция.
Третото лице – помагач - П. Н. ЗДР. от гр.Варна не е изразило
становище по жалбата.
Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след
преценка на събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Основният спорен въпрос по делото е дали ищците – лели на починалия
при ПТП техен племенник М. И. Ч., попадащи в разширения кръг роднини на
пострадалия, са доказали изключителност във връзката си с последния, за да
имат право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди следствие на
смъртта му, платимо от застрахователя по сключената застраховка
„Гражданска отговорност“ за автомобила, с който пострадалият велосипедист
е бил блъснат и е причинена смъртта му.
На този въпрос следва да се даде отрицателен отговор. От показанията
на разпитаните по делото свидетелки – Й. Д. и В. Ч. – майка действително се
установява, че двете сестри на майката и лели на пострадалия са обичали и са
били привързани много към племенника си, с когото са се гордели като
утвърден талантлив балетист първо в гр.Бургас, а после и в гр.Варна,
посещавали са и са общували с него и майка му, били са задружни и са
споделяли общи и лични празници, както и че са помагали при отглеждането
2
му като дете заедно със сестра си В. и с майката на трите сестри – негова баба,
тъй като е израсъл без баща. Установява се също така, че той се е отнасял към
тях с уважение, обич и привързаност и винаги е бил готов да се отзове и да
им помогне, затова и те са го обичали много, като са били сринати
емоционално от загубата му толкова млад, не могат и до днес да приемат
случилото се и продължават да скърбят и страдат за него, да се обаждат на
майка му, за да го поменат и да изкажат покрусата от липсата му.
Независимо от това обаче не се доказва изключителност, изразяваща се
в особена близост и дълбока емоционална и духовна връзка, на отношенията
между ищците и пострадалия. Не се установява последните да надхвърлят
нормалните традиционни отношения на обич, привързаност и взаимопомощ
между близките роднини в българските семейства. Лелите на пострадалия са
имали и собствени семейства – съпрузи и деца, установено от справките за
съпруг и родствени отношения от НБД „Население“ за всяка от тях, живели
са отделно от семейството на пострадалия и майка му и, макар че са били
задружни и са споделяли и техния живот, това е ставало най-вече по
празници, а не постоянно, като втората леля Н.К. дори не е живяла в същия
град Варна, а в гр.Балчик, и очевидно е могла да го прави само епизодично.
Л.Ч. е посещавала по-често на път за дома си семейството, за да се види с
майка си и сестра си В., както и да види детето – М., но липсват данни тя да е
полагала особени грижи за неговото отглеждане, израстване и духовно и
емоционално съзряване, както и отношенията им да са се градели на дълбока
духовна и емоционална близост.
Ето защо, следва да се приеме, че не е доказано чрез главно и пълно
доказване, че между лелите - ищци и починалия им племенник е
съществувала постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка,
характеризираща се с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост, в резултат на която те са търпели и продължават да
търпят следствие на смъртта му морални болки и страдания, сравними по
интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близкия кръг
роднини - деца, родители и съпруг – основание за правото им на обезщетение
за неимуществени вреди съгласно Тълкувателно решение №1/2016 г. от
21.06.2018 г. по тълкувателно дело №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС на РБ,
което е задължително за съдилищата. Исковете поради това се явяват
3
неоснователни и следва да се отхвърлят.
Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди в
обжалваната му отхвърлителна част по двата иска, ведно с лихви и разноски,
както и в частта за присъдените в полза на ЗД „Бул Инс” АД - гр.София
съразмерни съдебни разноски. Въззивният съд препраща и към мотивите на
първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.
Ответникът по жалбата е поискал присъждане на направените съдебни
разноски за въззивната инстанция – адвокатско възнаграждение /2400 лева/,
но доколкото доказателства за заплащането му не са представени до
приключване разглеждането на делото в с.з., а едва по-късно – с молба от
03.06.2021 г., такива съобразно изхода на спора не му се присъждат.
Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на
Варненския апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260022/03.02.2021 г. на Окръжен съд
Варна -ТО по т.д. № 394/2020 г., в частта с която са отхвърлени предявените
от Л.. К. Ч. от гр.Варна и Н.К. К. от гр.Балчик срещу ЗД „Бул Инс” АД -
гр.София искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД до размера
на сумите, съответно – 25000 лева и 10000 лева - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на техния племенник М. И. Ч., починал на
10.09.2018г. при станало ПТП на същата дата в гр.Варна, ведно със законната
лихва от 10.09.2018 г. и разноските, както и в частта за присъдените в полза
на ЗД „Бул Инс” АД - гр.София съразмерни съдебни разноски.
В останалата му необжалвана част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му
на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5