№ 1253
гр. Пловдив, 05.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на пети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Й. Захова
СъдебниНико Д. Костов
заседатели:Ралина Н. Камжалова
при участието на секретаря Гинка К. Големанска
и прокурора Димитър Анг. Молев
Сложи за разглеждане докладваното от Елена Й. Захова Наказателно дело от
общ характер № 20225300201495 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Подсъдимият А. Г. Г. се явява лично и с упълномощен защитник адв.Г.
К., с пълномощно по делото.
Не се явява защитникът му адв.Л. Г., редовно призована за днес.
ПОДС.Г.: Само адв.К. ще ме представлява в днешното заседание. Не
държа на участието на друг упълномощен от мен защитник.
За Държавата, представлявана от Министъра на финансите, се явява
юрк.К. И., която представя пълномощно от Министъра на финансите.
ПРОКУРОР: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ЮРК.И.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ.К.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДС.Г.: Да се даде ход.
Съдът, след съвещание, намира, че са налице основанията за
провеждане на разпоредителното заседание по делото, страните са получили
повече от 7 дни преди датата на заседанието съобщението по чл.247б от НПК,
ведно с приложенията.
Воден от горното,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
1
Сне се самоличността на подсъдимия:
А. Г. Г. - роден на *, живущ в *, *, *, български гражданин, разведен,
неосъждан, със средно образование, работещ като организатор оперативна
дейност в *, с ЕГН **********.
-Получил съм препис от обвинителния акт и от разпореждането за
насрочване на разпоредително заседание преди повече от 7 дни.
Председателят на съдебния състав, с оглед обстоятелството, че в
момента, в който снема самоличността на подсъдимия, започва да звъни
активно мобилният му телефон, РАЗЯСНЯВА на всички присъстващи в
залата, че за грубо нарушение на реда в залата на осн. чл. 266 ал. 2 от НПК
може да наложи Глоба до 500 лева.
РАЗЯСНЯВА, че звънът на телефон, разговор по телефон е грубо
нарушение на реда в залата.
ДОКЛАДВА СЕ от Председателя на състава, че по делото е постъпила
молба от юрисконсулт в ТД на НАП-Пловдив, ведно с пълномощно от
Министъра на финансите. С молбата се иска конституирането на Държавата
като граждански ищец по делото и приемането за съвместно разглеждане на
граждански иск в размер на 51 702.47 лева, претендирано обезщетение за
причинени на Държавата имуществени вреди в резултат на престъплението,
за което е образувано съдебното производство. Претендират се и обезщетения
за забавено плащане в размер на законната лихва от настъпването на падежа
на вземанията за сумите, считано от датите, на които те са станали изискуеми
до датата на окончателното им изплащане. Приложени са пълномощно на
юрк.Б. Ш. и Списък с разноски.
РАЗЯСНИХА СЕ на страните правата по чл.274 и чл.275 от НПК.
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ДРУГИ
ИСКАНИЯ.
ПРИКАНИХА се страните да изразят становище по въпросите,
лимитативно очертани в чл.248 ал.1 от НПК, като им се РАЗЯСНИ
преклузията на ал.3 на чл.248 от НПК.
ПРОКУРОР: Считам, че настоящото дело е подсъдно на Окръжен съд-
Пловдив по правилата за местна и родова подсъдност. Не са налице
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Не е
налице допуснато на ДП отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на
подсъдимия.
По отношение разглеждане на делото по особените правила, налице са
2
такива основания, за което е необходимо съгласие от подсъдимия и
защитника му.
Считам, че не са налице нито една от изброените в т.5-та предпоставки.
Моля да потвърдите взетата към момента мярка за процесуална принуда на
подсъдимия.
Нямам искания за събиране на доказателства.
При липса на съгласие делото да се разгледа по реда на особените
правила, моля да насрочите разглеждането му по общия ред, като за
следващото съдебно заседание се призоват свидетелите и вещите лица по
списъка в обвинителния акт.
Относно молбата за гражданския иск и конституиране на граждански
ищец, считам, че молбата е подадена своевременно от представител на
юридическо лице, което е претърпяло вреди от престъплението, предмет на
разглеждане в настоящия наказателен процес. Молбата съдържа
необходимите реквизити, посочени в чл.85 ал.1 от НПК. В този смисъл моля
съда да уважи същата.
ЮРК.И.: Считаме, че делото е подсъдно на ПОС. Няма основания за
спиране или прекратяване на наказателното производство. Не е допуснато на
ДП отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване процесуалните права на обвиняемия и на пострадалия.
Към момент не можем да кажем дали са налице основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила.
Не са налице предпоставките, изброени в т.5 на чл.248 ал.1 от НПК.
Моля да бъдат потвърдени взетите мерки за процесуална принуда.
Нямаме искания за събиране на нови доказателства.
Моля да бъдем уведомени за насрочването на съдебното заседание.
Моля да бъде приет за съвместно разглеждане предявения граждански
иск от Министъра на финансите, като представител на Държавата за
претърпени имуществени вреди.
АДВ.К.: Считам, че делото е подсъдно на съда.
Според нас има основания за прекратяване на наказателното
производство, защото от изложеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт няма данни за престъпна дейност на моя доверител, има
данни за носене на административна отговорност.
Според нас са допуснати съществени и отстраними нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на моя
доверител.
На първо място, не са спазени дадените от съда указания на
прокуратурата по НОХД № 257/21 г., които няма да изброявам подробно, но
според нас обвинителният акт е внесен преждевременно, без да се изясни
3
фактическата обстановка по делото и моят доверител не може да упражни
правото си на защита.
Повдигнато му е обвинение по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2, 6 и 7 вр. чл.26
ал.1 от НК.
В обстоятелствената част на обвинителния акт не са очертани фактите,
въз основа на които прокурорът е счел, че следва да бъде повдигнато
обвинение, нито пък са очертани отделните хипотези на закона, тъй като
съществуват много вариации в т.6 на чл.255 ал.1 от НК. Абсолютно не е ясно
кои от хипотезите се твърди да е извършил Г. – дали някои от тях, дали
всички.
Абсолютно неясно е обвинението и по т.7. Също така неясно е и по т.2.
Това затруднява доверителят ми да организира защитата си и да защити
своите интереси, поради което считам, че делото следва да бъде върнато на
прокуратурата за отстраняване на допуснатите съществени процесуални
нарушения.
На настоящия етап не са налице основания за разглеждане на делото по
особените правила. Няма предпоставки да се приложи т.5 на чл.248 ал.1 от
НПК.
Мярката за процесуална принуда спрямо подсъдимия е отменена, което
намирам за правилно и законосъобразно.
Нямаме искания за събиране на нови доказателства.
Ако вие не върнете делото на прокуратурата, молим, то да бъде
насрочено по общия ред, с призоваване на всички лица, посочени в
приложението към обвинителния акт.
Гражданският иск не отговаря на законовите изисквания и би затруднил
изключително наказателния процес, поради което същият не следва да бъде
приеман за съвместно разглеждане.
ПОДС.Г.: Поддържам тезата на моя защитник по въпросите, които се
обсъждат в разпоредително заседание. Друго нямам какво да добавя.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след съвещание, като анализира изразеното от страните и
материалите по делото, намира, че:
Към настоящия момент следва да бъде споделено еднопосочно
заевеното от участниците в настоящото производство, че делото е подсъдно
на съда; не са налице основанията на чл.248 ал.1 т.4 и т.5 от НПК. Съдът не е
сезиран с искания за нови доказателства.
Неоснователно е искането на защитата и подсъдимия за прекратяване на
производството, тъй като описаните в обвинителния акт деяния са
несъставомерни. В случая не може да се направи извод само въз основа на
обвинителния акт, че подс.Г. е предаден на съд за деяние, което попада в
4
хипотезата на чл.250 ал.1 т.2 от НПК. Подсъдимият е предаден са съд с
обвинение за извършено престъпление от общ характер. От съдържанието на
ОА не може да се извлече аргументацията, сочена от защитата - че в
обсъждания процесуален документ е обосновано административно
нарушение.
Съдът намира за отчасти основателни наведените възражения от
защитата за наличие на съществени процесуални нарушения, измежду
визираните в чл.248, ал 1, т 3 от НПК, като приема за неоснователно
възражението, че обвинителният акт е внесен преждевременно, без да са
събрани всички относими по делото доказателства. Съдебното производство е
централно в наказателния процес и такава констатация единствено би била
основание за прилагане на служебното начало за съда при събирането и
проверката на доказателствата, но не и за връщане на производството в
предходната му фаза.
Възражението, че не са спазени указанията на съда, дадени в идентично
производство по същото наказателно производство – по НОХД № 257/2021г.
на ПдОС, е основателно.
Съдът намира за основателни възраженията, че са осъществени
процесуални нарушения в хипотезата на чл.248 ал.1 т.3 от НПК,
ограничаващи процесуалните права на подсъдимия.
Следва да се констатира, че действително процесуалните нарушения,
обсъдени от съда в протоколно определение № 260297/04.03.2021г. по НОХД
№ 257/2021г. на Пловдивския окръжен съд, не са отстранени. Обвинителният
акт, по който е образувано съдебното производство, второ по ред, страда от
същите процесуални пороци, а именно:
Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на Окръжна
прокуратура-Пловдив, с който подсъдимият А. Г. Г. е предаден на съд с
обвинения за извършено престъпление по чл.255 ал.3 вр. с ал.1 т.2, т.6 и т.7
вр. с чл.26 ал.1 от НК.
Обвинителният акт отново не отговаря на изискванията на чл.246 ал.2
от НПК и на тълкуването му в утвърдената съдебна практика, вкл. и в
Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г.,
ОСНК. Той не може да изпълни главното си предназначение - да определи
предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и
участието на подсъдимия в него, като по този начин постави основните рамки
на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита.
1.Обвинението е за продължавано по смисъла на чл.26 ал.1 от НК
престъпление по чл.255 ал.3 вр. с ал.1 т.2 т.6 и т.7 от НК. Т.е. Подсъдимият е
предаден на съд с обвинение за реализиране с отделни изпълнителни деяния,
при условията на чл.26 от НК, на различни форми на изпълнително деяние,
предвидени в основния състав на чл.255, ал.1 от НК (изчерпателно посочени
в т.1 до т.7 на нормата). За обезпечаване реализирането на правото на защита
на подсъдимия е безусловно необходимо очертаването по ясен и
5
непротиворечив начин за колко деяния прокурорът предава на съд подс.Г..
В обстоятелствената част на обвинението прокурорът отново е
изложил теза за нарушения, реализирани през 13 данъчни периода досежно
дължимото по ЗДДС и два периода за дължимото по ЗКПО. Описани за
съответния данъчен период са действия, реализирани от подсъдимия и лично,
и чрез друго лице. Изложената фактология не позволява да се извлече ясно
колко точно са тези действия, тъй като не е налице фактическо описание на
конкретно деяни. Правната квалификация на извършеното, препращаща към
чл. 255 ал. 1 , т. 2 , т. 6 и т. 7 от НК, в които се съдържат множество форми на
възможни изпълнителни деяния предполага ясно очертаване на всяко такова
относно място, време на реализиране, начин (действие/бездействие).
Диспозитивът на обвинителния акт също не дава отговор на този съществен
въпрос. За всеки данъчен период са посочени повече от една форма на
изпълнително деяние - общо, неиндивидуализирани съобразно
характеристиките на конкретно деяние. Не може да се изведе колко такива
прокурорът приема за осъществени, къде е местоизвършването им и това
несъмнено ограничава правото на защита на подсъдимия.
Обвинителната теза е неясна и относно мястото на извършване на
отделните деяния. За всеки данъчен период по пункт 1-13 от обвинителния
акт се твърди инкриминираната дейност да е реализирана в гр.Пловдив и в
гр.Първомай. Липсва каквато и да е конкретизация кое изпълнително деяние
в кой от двата града е осъществено.
Констатираното в предходното съдебно производство, че в
обвинителния акт липсва фактическо описание на съставомерните признаци
на всяко конкретно деяние, вкл. времето и мястото на извършването му, е
актуално и към настоящия момент. От същите пороци страда и
обвинителният акт, по който е образувано сегашното съдебно производство.
Еднопосочно е възприетото в правната доктрина в Тълкувателно
решение № 3/1971 г. на Върховния съд, НК и Тълкувателно решение № 1 от
7.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСНК по въпросите на
продължаваното престъпление, че продължаваното данъчно престъпление по
чл.255 от НК обхваща всички деяния, които са извършени през
непродължителен период от време и при една и съща обстановка, и
нарушават регламентираните в отделните данъчни закони изисквания към
данъчно задължените лица за установяване и плащане на данъци, когато са
извършени при предварително взето решение за това и целят постигане на
общ резултат. Всяко деяние, извършено в рамките на един данъчен период и
осъществяващо елементите от състава на престъплението по чл.255 от НК
самостоятелно, при наличието на обсъдените по-горе предпоставки, би могло
да е част от единното, продължавано престъпление. Това налага ясно
очертаване чрез фактическо описание на съставомерните признаци на всяко
конкретно деяние, вкл. времето и мястото на извършването му.
2. Досежно обвинението по пункт 14 и 15 от обвинителния акт
6
следва да се отбележи, че констатираните при предходното произнасяне на
съда нарушения, ограничаващи правото на защита на подсъдимия, не са
отстранени. Общо описани са само факти относно приетите от прокурора
осчетоводени, но нереализирани доставки на стоки и услуги. Посочени са
само ненадлежно декларираните (според обвинението) за съответния данъчен
период по ЗКПО разходи. Отново, както е констатирал съдът и предходния
път, не е и индициран размерът на приходите - факт, имащ основно значение
за определяне на финансовия резултат, въз основа на който възниква
данъчното задължение по ЗКПО, по повод на което се твърди да е
реализирано престъплението.
3. При последното, и съобразно утвърдената съдебна практика,
правновалидно привличане на лицето като обвиняем, са материализирани
процесуалните нарушения, обсъдени в т.1 и т.2 от настоящето определение и
не се налага да се преповтарят.
Посочените по-горе недостатъци на обвинителния акт и на
постановлението за привличане на обвиняем са измежду визираните в чл.249
ал.4 т.1 от НПК. Те ограничават подсъдимия, защитниците му, евентуалната
акцесорна страна в съдебното производство във възможността да разберат
фактическите и правни рамки на обвинението и да организират защитата си.
Нарушението е неотстранимо от съда, но отстранимо от органите на
досъдебното производство. Съдебното производство следва да бъде
прекратено, а делото върнато на Окръжна прокуратура-Пловдив, за
отстраняване на посочените съществени процесуални нарушения.
Ако прокурорът реши да упражни отново правомощието си по чл.246 от
НПК, следва да изготви нов обвинителен акт, като формулира ясно
позицията си колко са изпълнителните деяния, къде е реализирано всяко от
тях, да посочи за всяко индивидуализиращите го обективни признаци и
съответните им субективни измерения. Преди това следва да бъде извършено
ново привличане на лицето като обвиняем, с посочване на обективните и
субективни признаци на престъплението, отразени по-горе като дължими, но
липсващи или противоречиво заявени. Следва да бъдат извършени и
дължимите след привличането процесуални действия.
Искането за конституиране като граждански ищец, с оглед приетото от
съда прекратително основание за съдебното производство, към настоящия
момент не може да бъде удовлетворено.
Воден от горното, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТАТИРА, че:
Делото е подсъдно на Окръжен съд-Пловдив.
7
Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство, нито за разглеждане на делото при хипотезите на чл. 248 ал. 1
т. 4 и 5 от НПК.
Налице са нарушения измежду визираните в чл.248 ал.1 т.3 от НПК.
Спрямо подсъдимия А. Г. не е взета мярка за процесуална принуда и не
следва да се определя такава.
Не са налице основания за насрочване на съдебно заседание.
На основание чл.249 ал.1 вр чл.248 ал.1 т.3 от НПК ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство и ВРЪЩА делото на прокурор при ОП-Пловдив за
отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.
Определението в частта относно произнасянето по чл. 248 ал. 1 т. 4 и т.
6 от НПК подлежи на протест и обжалване по реда на гл.22 от НПК, в 7-
дневен срок от днес пред Апелативен съд-Пловдив.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10.05 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8