РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. Монтана, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20231600500190 по описа за 2023 година
Делото е образувано пред МОС по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на Б. П. от
гр. *, подадена чрез пълномощник адв. В. Д. против решението на РС Берковица от
15.03.2023г. , постановено по гр. дело № 120/2021г. по описа му в ЧАСТТА , с която е
отхвърлен предявения от него иск за заплащане сумата 7 000 лева обезщетение за
имуществени вреди с основание имуществена застраховка Каско .
Твърди се във въззивната жалба , че решението е неправилно, необосновано и
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорени са
изводите на съда за наличие на отказ на застрахователя да заплати обезщетение, както и
приетото от съда, че отказът е законосъобразен , поради допусната от него груба небрежност
при процесното ПТП, от което е претърпял имуществени вреди с подробно изложени в тази
насока доводи и съображения. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск
до размер 7000 лева, представляващ лимита на отговорността на застрахователя по
сключения договор, ведно със законна лихва от 05.06.2018г. , евентуално от датата на
исковата молба и присъждане на деловодни разноски.
Въззиваемата страна ЗД Е. АД гр. *чрез пълномощник юрисконсулт С. М. с подаден
в срок писмен отговор оспорва основателността на жалбата. Излага доводи за неяснота
относно пълно или частично се обжалва решението. При условията на евентуалност
поддържа основателност на същата до размер 2615.86 лева, като изрично оспорва
претенцията за заплащане лихва за забава. Претендира разноски .
1
Във въззивното производство не са събирани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбите и становищата на страните, предвид събраните по
делото доказателства и въз основа на закона , приема следното:
Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена в срок от
надлежна страни в процеса при наличен правен интерес и е допустима за разглеждане.
Предмет на обжалване е решението на РС Берковица в частта, с която исковата
претенция на Б. П. срещу застрахователно дружество Е. АД с правно основание чл. 405 от
Кодекса за застраховането /КЗ/ за заплащане застрахователно обезщетение по договор за
застраховка Каско от 10.04.2018г. е отхвърлена като неоснователна до размер 7000 лева. В
частта, с която искът е отхвърлен над сумата 7000 лева до предявения размер от 10 201.20
лева решението не е обжалвано и е влязло в сила .
Постановеното първоинстанционно решение е валидно, а в обжалваната част и
допустимо.
Предявения осъдителен иск е с правно основание чл. 405 КЗ.
Ищецът Б. П. е изложил в исковата молба твърдения за сключен на 10.04.2018г. с
ответника застрахователен договор КАСКО на МПС по отношение собствения си лек
автомобил марка *, модел *, рег. № * за срок от 1 година , считано от 11.04.2018г. до
10.04.2019г., по който е заплатил в срок първата вноска по застрахователната премия,
дължима в общ размер на 485.52 лв. на четири равни вноски. На 05.05.2018г. около 04:50
ч., управлявайки застрахованото МПС реализирал ПТП, при което по автомобила настъпили
щети. За настъпилото застрахователно събитие своевременно уведомил застрахователя ,
заведена е щета № ********** и е извършен на 09.05.2018г. опис на увредените части. С
писмо от 16.11.2018г. е уведомен от ответника, че с оглед доказателствата по щетата няма
основание за заплащане на обезщетение по сключения между тях договор. За установяване
стойността на настъпилите увреждания по автомобила, направил запитване до „М и Н П.
ООД гр. *, от където му предоставили оферта, според която общата стойност на увредените
по автомобила оригинални части е в размер на 8679.60 лв., а стойността на необходимите
материали и труд е в общ размер на 1 521.60 лв., в това число труд 990 лв. и за материали и
консумативи 531.60 лв. Общата сума за възстановяване на действително претърпените вреди
е в размер на 10 201. 20 лв, която сума с исковата молба претендира за плащане от
застрахователя, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
05.06.2018г. /датата на която е изтекъл срокът за произнасяне от ответника по заявената
претенция.
Ответникът е оспорил фактическите твърдения за настъпило ПТП със застрахования
при него автомобил в причинна връзка с което да са настъпили уврежданията, като твърди,
че уврежданията по автомобила не съответстват на удар по описания в исковата молба и
съставения протокол за ПТП механизъм. Твърди, че поведението на ищеца и
несъобразяването му с поставените пътни знаци и правилата на ЗДвП е проява на груба
2
небрежност и е единствена причина за настъпването на ПТП. При полагане на елементарна
грижа при управлението на автомобила и съобразяване с поставените пътни знаци,
произшествието е било предотвратимо. Вредите в резултат на груба небрежност са
изключен риск съгласно чл. 6, ал. 1 т. 25 от Общите условия по застраховка „Каско на
МПС“. Оспорва размера на предявения иск, като прави възражение за наличие на тотална
щета по смисъла на чл. 390 КЗ. Прави възражение за приспадане стойността на запазените
части и вторичните суровини, които са останали на разположение на застрахования.
Съгласно чл. 26 от Общите условия по застраховка „Каско на МПС“ при наличие на тотална
щета обезщетението е до действителната стойност на МПС към датата на настъпване на
застрахователното събитие, намалена със стойността на запазените части и вторичните
суровини. Прави възражение за приспадане от сумата на обезщетението с неплатените
последващи вноски по застрахователния договор. Отделно от това сочи, че договорът е
сключен за застрахователна сума от 7000 лева, което е и лимита на отговорност на
ответното дружество по сключения договор.
От фактическа страна по делото е установено безспорно наличието на сключен
между страните на 10.04.2018г. договор с предмет Пълно Каско по отношение собствения на
ищеца лек автомобил за срок от една година считано от 11.04.2018г. с дължима на четири
равно вноски застраховатена премия в общ размер 485.52 лева и заплатена от ищеца първа
вноска от 121.38 лева с действителна застрахователна сума 7000 лева , като на ищеца са
предоставени и Общите условия, неразделна част от договора. Съгласно същите вредите в
резултат на ПТП са покрит риск , като в чл.6, ал. 1,т.25 от ОУ е предвидено, че от обхвата на
застрахователно покритие са изключени вредите, произлезли от груба небрежност .
Безспорно е установено от приложения протокол за ПТП, съставен от автоконтрольор
ОПП при СДВР *след посещение на мястото, че на 05.05.2018г. в 04.50 часа в гр. *, село *
на бул * и връзката с АМ *е настъпило ПТП между лек автомобил **с рег. № *, управляван
от Б. П. и лек автомобил *7* Х *с рег. № *, управляван от Д.С., като причини за ПТП е
поведението на ищеца, който при наличие на пътен знак В2 процесната дата 05.05.2018г.
между описаните в протокола участници е настъпило ПТП, при което ищецът като участник
1 с посока на движение АМ *към село * на кръстовището с бул. * при наличие на пътен знак
Б2 не пропуска и реализира ПТП с движещият се отдясно лек автомобил *. В протокола с
описани видимите материални щети по автомобилите, изготвена е схема на ПТП и
направена 5 броя снимки. Безспорно е установено, че на ищеца като участник в ПТП-то е
съставен акт за установяване административно нарушение и издадено наказателно
постановление , влязло в сила на 28.06.2018г. За настъпилото ПТП застрахователят е
уведомен от ищеца на 09.05.2018г., заведена е щета и е извършен оглед на автомобила с
описание на увредените части . С писмо от 16.11.2018г. ищецът е уведомен, че претенцията
му не е доказана по основание и размер и застрахователят няма основание да заплати
застрахователно обезщетение .
Относно механизма на ПТП по делото е прието заключение по назначена
автотехническа експертиза, изготвена от в.л. инж.С. В. , според което безспорно се
3
установява, че причина за реализираното ПТП е поведението на ищеца, който при наличие
на пътен знак Б-2 Спри и пропусни движещите се по пътя с предимство не е пропуснал
движещият се по пътя с предимство лек автомобил *, като в заключението скоростта на
лекия автомобил, управляван от ищеца е посочена на 20 км/ч преди удара, а на другия
автомобил около 55 км/ч. . Ударът е настъпил в средата на кръстовището , като
деформациите по двете МПС съответстват на установения механизъм на ПТП.
Настъпването на ПТП е било предотвратимо от ищеца като водач на „*“ със спиране на
пътен знак Б-2 и изчакване преминаването на движещия се по пътя с предимство лек
автомобил „*“. От показанията на св. Д.С., водача на лекия автомобил *, се установява, че
при настъпване на ПТП е било тъмно, неосветено , лекият автомобил на другия водач е бил
в средата на платното, не го е видял и не е могъл да избегне удара. Не е видял дали е
спирала на знака СТОП , като не е сигурен, че и през деня ще може да се види нещо.
От заключението на в.л. Е.К.се установява, че общата стойност за отстраняване
щетите по процесния автомобил е 5 257.77 лева, включваща 4427.99 лева стойност резервни
части с прието 50 % намаляване на цената им с оглед възрастта на автомобила, 439.50 лева
разходи за труд и 390.28 лева за боядисване / труд и материали/ . Действителната стойност
на лекия автомобил е установена на 4250 лева към май 2018г. при възраст на автомобил 11г.
и 9 месеца . По въпроса какъв процент от стойността на автомобила са запазените части и
каква е стойността им, както и на частите за вторични суровини вещото лице е посочило, че
при наличие на „щета Тотал“, то застрахователя би следвало да заплати 70% от пазарната
стойност на автомобила преди ПТП или сумата 2980 лева и собственика да задържи МПС
при себе си.
При така установената по делото фактическа обстановка, от правна страна съдът
приема следното:
Основният спор между страните, пренесен за разглеждане пред въззивния съд с
подадената въззивна жалба е съсредоточен върху това, допуснал ли е ищецът като водач на
застрахования лек автомобил груба небрежност при причиняване на ПТП, при която е
налице изключено застрахователно покритие съгласно чл.6,ал.1,т.1 от ОУ , неразделна част
от застрахователния договор.
Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един
абстрактен модел – поведението на определена категория лица, с оглед естеството на
дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма
/според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата
небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата,
която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия. По този начин е определена и грубата небрежност в чл. 2,т.4 от приложимите към
застраховката ОУ . В същите е предвидено задължение за застрахования да полага за
застрахованото МПС грижата на добър стопанин, както и да вземе мерки за предпазването
му от увреждане /чл.18,ал.1,т.1/ .
Поначало понятията небрежност и груба небрежност не са легално дефинирани, но се
4
приема, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил
дължимото надлежно изпълнение, неполагайки онази грижа, която дължи добрият стопанин
при конкретните обстоятелства. Грубата небрежност се различава от обикновената само по
степен и представлява по-засилена форма на небрежност - неполагане на грижата, която би
положил и най-небрежният човек при подобни условия. От събраните по делото
доказателства безспорно е установено, че причина на ПТП е поведението на ищеца, който
при наличие на пътен знак Б-2 Спри и пропусни движещите се по пътя с предимство , не е
пропуснал движещият се по пътя с предимство лек автомобил *. Конкретни доказателства,
установяващи, че ищецът не е спрял на знака Стоп по делото няма, като несъмнено е
установено, че преди удара скоростта му е бил 20 км/ч и ударът е настъпил в средата на
кръстовището . При така посочената скорост на лекия автомобил *, с която е навлязъл в
кръстовището, то е очевидно, че е изпълнил задължението си да спре преди да навлезе в
него. От снимковия материал в заключението на вещото лице инж. В. е видно, че
кръстовището е голямо, видимостта към бул. * от посоката на движение на лекия автомобил
*и мястото , на което е поставен знака Б-2 е ограничена, произшествието е станало в
тъмната част на денонощието , на неосветено кръстовище , при които обстоятелства и
скоростта на лекия автомобил от 20 км/ч се установява небрежност на Б. П. , изводима от
младата му възраст и краткия стаж като водач на МПС – 1г. и 6 месеца. Поведението му
обаче не може да се квалифицира като груба небрежност , а именно липса на грижа, каквато
и най-небрежния би положил при съответните условия, не разкрива признаци на
самонадеяност и навлизане в кръстовището с превишена скорост , поради което и
възражението на ответника за изключен риск е неоснователно.
Страните са обвързани от валиден договор за имуществено застраховане с покрити
рискове „Пълно Каско“ съгласно ОУ за застраховка Каско на МПС – клауза А , включваща
покриване на вреди на застраховането МПС настъпили вследствие на ПТП, в срока на
договора е настъпило ПТП, при което застрахованото МПС е увредено. За настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е уведомен своевременно , поради което и на
основание чл. 405,ал.1 КЗ дължи заплащане на застрахователно обезщетение . Размерът на
обезщетението съгласно чл. 386,ал.2 КЗ следва да е равен на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и
застраховане по договорена застрахователна стойност. В случая в договора за застраховка
засрахователна стойност е посочена като действителна, съответно обезщетение следва да е
равно на действително претърпените вреди , определени по реда на чл. 400,ал.1 КЗ –
стойността срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия
вид и качество . Според заключението на вещото лице К.стойността за възстановяван на
МПС-то възлиза на сумата 5 257.77 лева, включваща 4427.99 лева стойност резервни части
с прието 50 % намаляване на цената им, труд и боядисване, а действителната пазарна
стойност на автомобила към датата на ПТП е определена на 4 250 лева . При така
установените по делото стойности, то разходите за възстановяване превозното средство и то
с неправилно намаление цената на резервните части според възрастта на автомобила ,
5
надвишава действителната му пазарна стойност, поради което и е налице тотална щета по
смисъла на чл. 390,ал.2 КЗ , съответно размерът на дължимото застрахователно обезщетение
е равен на действителната пазарна стойност или на сумата 4250 лева . Основателно е
възражението на ответника за прихващане от дължимото обезщетение неплатени три вноски
от дължимата по договора застрахователна премия , за които няма доказателства да са
платени в уговорените срокове , съответно застрахователното обезщетение следва да се
намали със сумата 363.14 лева .
По делото не е установено от страна на ответника наличието на останали годни
части- автодетайли и агрегати, които могат да се отделят без значителни трудности от
автомобила , съответно възможността за реализирането им на вторичния пазар, поради
което и е неоснователно възражението за приспадане стойността на такива от размера на
застрахователното обезщетение.
Предвид гореизложеното искът за заплащане застрахователно обезщетение се явява
доказан и основателен до размер 3 885.86 лева .
Неоснователно е искането за заплащане застрахователно обезщетение в размер на
7000 лева, посочена като действителна застрахователна стойност в договора за застраховка.
Тази сума би била дължима в случай че , застрахователната стойност е договорена такава
по смисъла на чл. 387 КЗ, което не се установява от сключения между страните договор за
застраховка . Обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. При
настъпване на застрахователно събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен
размерът на вредата към деня на събитието, като при погиване на МПС този размер е равен
на действителната му стойност – стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество.
Относно иска за заплащане обезщетението ведно с лихва за забавено изпълнение,
съдът приема следното :
При наличие на тотална щета, каквато е установена по делото, то съгласно чл.
390,ал.1 КЗ застрахователят изпада в забава при представяне от застрахования
удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията
на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е
поради настъпилата тотална щета. По делото няма доказателства автомобилът да е
дерегистриран , поради което и не са налице основания за заплащане обезщетение забавено
изпълнение , съответно такова не е дължимо.
Изводите на въззивния съд не съвпадат с направените такива от първостепенния съд
с обжалваното решение относно основателността на исковете, поради което и решението на
БРС в частта, с която исковата претенция за заплащане застрахователно обезщетение е
отхвърлена като неоснователна до размер 3 885.86 лева следва да се отмени, като вместо
6
него се осъди ответника да заплати на ищеца сумата 3885.86 лева. В останалата обжалване
част решението се явява правилно по резултат и следва да се потвърди .
При този изход на спора обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с
която в тежест на ищеца са възложени за плащане разноски на ответника над сумата 505.20
лева , като на основание чл. 78,ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски за първоинстанционното производство в размер на 535.42 лева съобразно
уважения размер на иска.
С оглед изхода на въззивното производство при частична основателност на
въззивната жалба, то на въззивника са дължими разноски в размер на 674.80 лева от
установените такива в общ размер 1205 лева, а на въззиваемата страна , защитавана от
юрисконсулт следва да се присъди на основание чл. 78,ал.8 ГПК юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от гореизложените мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решението на Районен съд Берковица , постановено на 15.03.2023г. по
гр.дело № 120/2021г. по описа му В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на Б.П. в размер на
3885.86 лева, КАКТО и в частта, с която Б. П. е осъден да заплати на Е. АД разноски над
сумата 505.20 лева, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление - град *, бул. *№
*да заплати на Б. П., ЕГН ********** с адрес град *, ул. * № *сумата 3885.86 лева
застрахователно обезщетение за вреди по щета №*от 09.05.2018г., настъпила в периода на
действие на застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС” с полица
№*от 10.04.2018г.., КАКТО и да му заплати сумата 535.42 лева разноски за
първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА Решението на Районен съд Берковица , постановено на
15.03.2023г. по гр.дело № 120/2021г. по описа му в останалата обжалвана част , с която
исковата претенция е отхвърлена като неоснователна над сумата 3885.86 лева до размер
7000 лева, ведно със законна лихва, КАТО ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление - град *, бул. * №
*да заплати на Б. П., ЕГН ********** с адрес град *, ул. * № *сумата 674.80 лева разноски
за въззивното производство .
ОСЪЖДА Б. П., ЕГН ********** с адрес град *, ул. * № *да заплати на ЗД „Е.“ АД,
ЕИК *сумата 100 лева разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на страните.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8