Р E
Ш Е Н
И Е
№ ………., 12.11.2020 година,
град София,
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,
IІ-ри брачен въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
ноември през 2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ
: Валентина
Ангелова
Милен Евтимов
При
секретаря Мариана Ружина,
след като разгледа докладваното от съдия Ангелова,
гражданско дело № 1046 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл. 17 от ЗЗДН във връзка с чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 261734
от 31.10.2019 г., постановено по гражданско дело № 53814 по описа за 2019 г. на
Софийски районен съд, ІІІ ГО, 80 състав, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН
била издадена заповед за срещу С.Н.С., като същият бил задължен да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо Д.Д.Д. и му било забранено да се
приближава до нея и жилището, което обитава, на разстояние по-малко от 100
метра за срок от 10 месеца, считано от 31.10.2019 г., и бил предупреден, че при
неизпълнение на заповедта, полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми Прокуратурата; на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН наложил
на С.С. глоба в размер на 300 лева, платима в полза на държавния бюджет, като
го осъдил да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 лева и на Н.И.сторените
от нея разноски в размер на 800 лв.
Недоволен от така
постановеното решение останал ответникът в първоинстанционното производство С.Н.С.
(въззивник в настоящето производство), който обжалва същото изцяло. Излага
оплаквания, че обжалвания съдебен акт е неправилен, като първоинстанционния съд
изцяло възприел твърденията на молителката, докато на процесната дата събитията
се развили по съвсем различен начин, в следствие на което самият той пострадал
от акт на домашно насилие, осъществен от молителката, като излага подробни
фактически твърдения. Твърди, че представената от молителката декларацията по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е
невярна, като целта на молителката била да го държи далеч от дъщеря им. Съдебния
акт бил едностранен и се основавал само на доказателствата, ангажирани от
молителката, която дори не дала обяснения по делото. Моли настоящата въззивна
инстанция да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт.
В хода на съдебното
дирене, редовно призован, не се явява и представлява, не сочи причини за
неявяването си.
В срока по чл. 17,
ал. 4 от ЗЗДН, молителката в първоинстанционното и въззиваема страна в
настоящото производство Д.Д.Д., депозира писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба като неоснователна и излага подробни съображения за заявеното
становище. Поддържа, че решението, с което е уважена молбата й за защита от
домашно насилие и са наложени съответните мерки е правилно, законосъобразно и
постановено в пълно съответствие със събраните по делото доказателства. Моли
съда за потвърждаване на обжалваното решение, като претендира сторените пред
настоящата съдебна инстанция деловодни разноски.
В хода на съдебното
дирене, редовно призована, не се явява и представлява, не сочи причини за
неявяването си.
Жалбата е
процесуално допустима, подадени е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страна в
първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК във връзка с чл.17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт, като поради това следва да се разгледа по
същество.
При произнасянето по спора въззивния съд, съобрази
следното :
Първоинстанционният
Софийски районен съд бил сезиран с молба за защита от домашно насилие,
предявена от Д.Д.Д. срещу С.Н.С., като поддържала, че с ответника са живели на
съпружески начала, като са родители на детето С.. В сезиращата съда
молба били изложени твърдения за осъществявано от ответника системно физическо
и психическо насилие спрямо нея, като се търсела защита за акт на домашно насилие, осъществен на
10.09.2019 г. от ответника, в жилището му, находящо се в гр. София, ж. к. „********“,
ул. ********, изразил се в опит за принудителен сексуален контакт, отправяне на
обиди („боклук, парцал..“ и други подобни), душене с две ръце, а впоследствие
хващане за косата и хвърлянето й по стълби, в следствие на което тя получила
травми. Претендирала разноски.
Ответникът оспорвал
молбата и пледирал за нейното отхвърляне като неоснователна, макар да
признавал, че на посочената дата и място, за времето от 20 до 21 часа,
молителката се намирала в жилището му, като позвънила на спешен телефон 112 и
търсила съдействие. Претендирал разноски.
За да постанови
обжалвания съдебен акт, Първоинстанционният Софийски районен съд приел за
установена следната фактическа обстановка :
Страните по спора
били родители на детето С., родена на *** г., като по делото било прието за
безспорно и не нуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че на
процесната дата – 10.09.2019 г., за времето от 20 до 21 часа, Д.Д. се намирала
в дома на С.С., находящ се в гр. София, ж. к. „********“, ул. ********, вх. ********
От представената от
молителката Декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, се установявало, че по същото
време и на същото място, ответникът започвал да я увещава да прекара нощта при
него и да имат сексуални отношения, а след като тя отказала, започвал да дърпа
дрехите й, нарекъл я „боклук“ и „парцал“ и започвал да души с две ръце.
Молителката успяла да набере спешен телефон 112, но ответникът я избутал до
входната врата на жилището си, хванал я за косата и я хвърлил надолу по
стълбите. Вече извън жилището му, тя успяла да проведе разговор със служител от
„Национална система 112“ към МВР и докато се опитвала да им посочи
административния адрес на ответника, го видяла да излиза с автомобила си, в
който се намирала и дъщеря имС..
По-късно същата
вечер, молителката се обадила на свидетелката В.А.-Д., чиито показания съдът
кредитирал в цялост. С показанията си тази свидетелка установява, че
молителката плачела и тя първоначално не разбрала от обясненията й какво се е
случило, но разбрала къде се намира. След като отишла, със съпруга си, на
мястото, свидетелката заварила молителката и майка й. Молителката плачела,
имала кръв по блузата и крачолите на дънките. Обяснила, че дететоС. е отвлечено
от баща си, повдигнала крачола си и показала на свидетелката раната на коляното
си. Имало кръв и молителката накуцвала, по врата си имала червени следи като от
пръсти. Майката на молителката изглеждала също толкова притеснена и
неадекватна, колкото дъщеря си. След това се появил ответникът с колата, а
детето било на задната седалка. Преминавайки покрай тях, ответникът започнал да
крещи нещо, след което спрял в близост. Без да слиза от колата, той отворил
прозореца и казал на молителката да престане с нейните циркове. Свидетелката
отишла до колата на ответника, отворила вратата и взела дететоС., което качила
в своята кола.С. започнала да плаче, че си иска подаръците от баща си. Майката
на молителката се опитвала да говори с
ответника, а през това време последната разговаряла със 112. Ответникът
спокойно заявил пред свидетелката и съпруга й, че нищо не се е случило и ще
свали багажа на детето, което и сторил. Изглеждал недоспал, превъзбуден, но без
видими увреждания по себе си. Свидетелката взела детето в дома си, а
молителката, придружена от майка си, отишли в „Пирогов“. Едва на следващия ден,
молителката й споделила какво всъщност се е случило в дома на ответника.
Свидетелката А.-Д.разказала и за случай, при който в нейно присъствие,
ответникът нанесъл удар на молителката, а след 10.09.2019 г. той започвал да изпраща SMS-си на свидетелката и съпруга й.
Първоинстанционният
съд преценил представената от молителката декларация като годно доказателствено
средство, доколкото съдържала подробно описание на твърдения акт на домашно
насилие по време, място и начин на извършване, приемайки, че доколкото няма
очевидци на инцидента, станал между страните, в дома на ответника, същата е
достатъчно основание за издаване на заповед за защита. Отчел, че същата
декларация кореспондира с показанията на свидетелката А.-Д., която макар да не
била очевидец на станалото, възпроизвеждала факти и обстоятелства, които
възприела лично и които кореспондират и
с останалите събрани по делото доказателства, в това число и с представените
медицински документи. Направеното от ответника оспорване не се подкрепяло от
доказателствената съвкупност по делото, нито от това, че по негова молба било
образувано дело за защитата му от
домашно насилие против молителката, осъществено на процесната дата, а именно –
гражданско дело № 57706/2019 г,. което обстоятелство било безспорно между
страните.
При тази фактическа
установеност, първоинстанционният съд постановил обжалвания съдебен акт.
Настоящият състав на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на
страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда
на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение,
приема за установено следното :
Въззивният съд
изцяло споделя установената в първоинстанционното производство фактическа
обстановка, като не счита за необходимо да я преповтаря, а препраща към нея на
основание § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във връзка с чл. 272 от ГПК,
правейки я по този начин част от своя съдебен акт. Същата се установява от
събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, а именно
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, удостоверения за раждане на дететоС., лист
за преглед на пациент, съдебномедицинско удостоверение № 3999.09/2019 г.,
издадено на въззиваемата страна от Съдебномедицински кабинет; резултати от
изследване на въззивика на 11.09.2019 г. и съдебно медицинско удостоверение №
713/2019 г., издадено на въззивника от УМБЯЛ „Александровска“ ЕАД, Клиника по
съдебна медицина и деонтология, както и показанията на разпитаната в
първоинстанционното производство свидетелка.
Въззивният съд,
като прецени показанията на разпитаната в първоинстанционното производство
свидетелка В.Б.А.-Д.по реда на чл. 172 от ГПК, кредитира същите в цялост.
Така приетата
фактическа обстановка следва да се допълни единствено с допълнителен анализ на
представената от страните медицинска документация.
От представените за
въззиваемата лист за преглед и съдебно медицинско удостоверение се установява,
че същата била прегледана на 10.09.2019 в 22.23 часа, като била установена
контузия в областта на тазобедрената става, установена била палпаторна болка
локално, изследвани били таз и дясна подбедрица и след като пострадалата
отказала гипсова имобилизация, била поставена ортеза. Според амнестичните
данни, установените наранявания били получени от прегледаната в следствие на нанесен
побой при домашно насилие. При прегледа й на 11.09.2019 г. от специалист по
съдебна медицина, били установени следните травматични увреждания – контузия на
опорно – двигателния апарат в областта на шията, кръвонасядане на шията в
дясно, контузии на дясното бедро, контузии и охлузвания на дясната подбедрица,
контуция за дясното коляно; охлузвания на двете ръце. За произхода на тези
наранявания прегледаната споделила, че на 10.09.2019 г., около 20.40 часа
станала жертва на домашно насилие от страна на бащата на детето й, който
първоначално я стискал с две ръце за шията, след което я хванал за косата и я
блъснал по стълби, като тя се претърколила по около 15-20 стъпала. В заключение
е посочено, че установените травматични увреждания са получени в резултат от
действието на твърди тъпи предмети, каквито характеристики имат човешките ръце
и пръсти, други части на човешкото тяло, стъпалата на стълби, както и други
предмети, като можели да се получат по времето и начина, съобщен от
пострадалата. С получените увреждания, на пострадалата било причинено временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Съобразно
представените резултати от изследване от 11.09.2019 г. на въззивника, към този
момент същият не бил под въздействие на наркотични и упойващи вещества. От
представеното от въззивника съдебномедицинско удостоверение, се установява, че
при прегледа му на 12.09.2019 г. в 12.30 часа, били установени оток на главата,
охлузвания на лявата предмишница, кръвонасядания по задната повърхност на
гръдния кош, за които прегледания обяснил, че е получил на 10.09.2019 г., около
20.30-21 часа, след като бил нападнат от майката на детето си. В заключение е
посоченото, че констатираните при въззивника увреждания са получени в резултат от
действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, по механизма на удари и/или
върху такива, както и от тангенциалното (косото) им действие и могат да се
получат по времето и начина, съобщен от прегледания. С получените от него
увреждания му били причинени болка и страдание.
Между страните било
прието за безспорно, че по молба на въззивника за защита от домашно насилие е
образувано гражданско дело № 57706/2019 г. на СРС, 149 състав, по което
ответник била въззиваемата.
Останалите
приложени по делото писмени доказателства (допълнителен лист към лист за
преглед на пациент № 133097, както и болничен лист № Е 201998569822) въззивният
съд не обсъжда като ирелевантни за конкретното дело.
Други относими
доказателства за твърденията на страните не са ангажирани в настоящата въззивна
инстанция.
При тази фактическа установеност, въззивният съд
достигна до следните изводи от правна страна :
Жалбата е изцяло
неоснователна.
Настоящият съдебен
състав изцяло споделя правни изводи на първоинстанционния съд, касаещи
осъществяването на акт на домашно насилие от страна на ответника спрямо
молителката, изложени в мотивите към обжалвания съдебен акт, като не счита за
необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание § 1 от
Заключителните разпоредби на ЗЗДН във връзка с чл. 272 от ГПК.
С оглед оплакванията
в жалбата, следва да се отбележи следното :
Неоснователни са
доводите, касаещи липсата на установен акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН по
отношение на въззиваемата Д.Д.Д. и упражнен спрямо него от последната акт на
насилие на същата дата, както и тези, касаещи представената от въззиваемата
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. В настоящия случай, анализът на
доказателствата по делото, обуславя като единствено възможен извода, че на
процесната дата въззивникът е осъществил спрямо въззиваемата описания акт на
домашно насилие. Този извод не се разколебава от изявлението, направено от въззивника, чрез пълномощника му, в
първоинстанционното производство, че на процесната дата той станал жертва на
домашно насилие, осъществено от въззиваемата, както и от направеното по същия
начин оспорване на представената от последната декларация. Представените от
въззивника медицински документи, установяват, че към 11.09.2019 г. същият не е
бил под влияние на наркотични или упойващи вещества, като при прегледа му на
12.09.2019 г. при него били установени травматични увреждания. Доказателствената
стойност на приетото по делото съдебно медицинско удостоверение № 713/2019 г.
се ограничава единствено до установените с него травматични увреждания и
тяхната медико-биологична характеристика като лека телесна повреда, изразила се
в болка и страдание. Същия документ не може да служи като доказателство за
твърденията на въззивника за начина, по който е получил констатираните
наранявания и самоличността на лицето, което му ги е причинило. В този смисъл,
авторството на дееца, причинил му описаните в този документ травми не е
установено по делото с допустимите доказателствени средства, и остава
неизвестно. При това положение, установените за него травми, не попадат в
предмета на доказване по делото, а са ирелевантни. Следва да се отбележи, че доколкото
черпи изгодни за себе си последици, същият следва да установи по реда на чл.
154 от ГПК, при условията на пълно насрещно доказване, твърденията си, че посочените
увреждания са му причинени от въззиваемата, както и, при условията на насрещно
доказване, че той не е причинил на въззиваемата установените при нея
травматични увреждания, което въззивникът не е сторил в производствата пред
двете съдебни инстанции. В този смисъл простото изявление на въззивника, че
представената от пострадалата декларация е невярна, не е достатъчно за нейното
оспорване, както и за изключването й от доказателствения материал по делото. В
случая, процесуалната активност на въззивника се е ограничила единствено до
извленията, направени в открито съдебно заседание по делото, чрез пълномощника
му и представяне на няколко медицински документа, които не установяват релевантни
факти по делото. След като е възприел
поведение на процесуално бездействие, въззивникът следва да понесе
неблагоприятните последици от него, като съдът правилно е приел твърденията му
за недоказани и не е основал решението си на тях. Следва да се отбележи, че
представената декларация, чието съдържание не е оборено от представени от
въззивника доказателства, доколкото съдържа белези, индивидуализиращи страните
и акта на домашно насилие, за който се търси защита, е годно доказателствено
средство за изложените в нея обстоятелства по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН. Отделно от това и доколкото не е спорно, че процесния акт на домашно
насилие е осъществен в жилището на въззивника, в отсъствие на свидетели,
горната декларация, при условията на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН е достатъчно
основание за издаване на заповед за защитата на пострадалата. Отделно от това
същата кореспондира с останалите писмени и гласни доказателства и не се
опровергава от ангажираните от въззивника доказателства.
Несъстоятелни са
доводите на въззивника, касаещи едностранчивост на съдебния акт, основан
единствено на представените от въззиваемата доказателства и възприемане на нейните
твърдения. При процесуалното поведение на бездействие, възприето от въззивника,
част от доказателствената съвкупност са единствено представените от него
медицински документи, които доколкото ЗЗДН не възприема наказателноправните
институти на реторсията и на неизбежната самоотбрана, не установяват различни
от приетите за установени факти, а поради това не обуславят различни правни
изводи. Аналогично е положението с оплакванията, че въззиваемата не дала лично
обяснения пред първоинстанционния съд. Горното не съставлява пропуск на съда,
нито процесуално нарушение, а отделно от това обясненията на тази страна са
изложени пространно в сезиращата съда молба, както и в представената от нея
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Следователно, допълнителното й лично
изслушване в производството не би допринесло с нищо за изясняване на делото от
фактическа страна. Липсват и ангажирани от въззивника доказателства за
наличието на специфична цел на въззиваемата при водене на делото, извън
желанието й да получи съдебна защита срещу него, както и за превратно
упражняване или злоупотреба с предоставени й по закон права.
Предвид ангажираната
доказателствената съвкупност по делото, въззивният съд намира, че поведението
на въззивника на процесната дата значително е надхвърлило границите на житейски
оправданото реагиране, дори в хипотезата на провокация от другата страна и
безспорно осъществява състава на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН
във формите му на физическо и психическо насилие.
Не се установи в
производството пред СРС да е допуснато превратно възприемане на фактическата
обстановка, което да е довело до погрешно формирани правни изводи от негова
страна. Изложеното
обосновава като единствено възможен извода, че въззиваемата е доказала
твърдения акт на домашно насилие осъществен спрямо нея от въззивника.
При цялостната
проверка на валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, съдът не
констатира решението да страда от пороци. В производствата пред двете съдебни
инстанции не са ангажирани доказателства, които да обосноват различни правни
изводи, от вече направените в обжалвания съдебен акт, че на посочената дата и
място, въззивникът осъществил домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН спрямо въззиваемата. Правните изводи на първоинстанционния съд, изложени в
обжалвания съдебен акт кореспондират на доказателствената съвкупност и на
възприетата за установена фактическа обстановка.
По изложените
правни аргументи и поради съвпадение на крайните изводи на въззивната инстанция
с тези на първата инстанция, въззивния съд счита, че първоинстанционното
решение е правилно, не страда от визираните пороци и следва да бъде оставено в
сила.
По разноските :
Съдът е сезиран с
претенция за присъждане на сторените в настоящото производство разноски само от
страна на въззиваемата, която при този изход на делото не е лишена от
основание. Тази страна обаче не е представила списък на разноските, както и
доказателства да е сторила такива в настоящето производство, при което
претенцията й се явява недоказана, поради което и неоснователна и като такава
подлежи на отхвърляне.
При този изход на
спора и при условията на чл. 18, ал. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК и във връзка с чл. 11, ал. 2 и чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН въззивникът следва да се осъди за дължимата по делото държавна такса в
размер на 12,50 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-ри брачен
въззивен състав, на основание чл. 17, ал. 5, предложение І от Закона за защита
от домашното насилие
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение №261734 от 31.10.2019
г., постановено по гражданско дело № 53814 по описа за 2019 г. на Софийски
районен съд, ІІІ ГО, 80 състав,.
ОСЪЖДА въззивника
С.Н.С., u EГН
**********, да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 12,50 (дванадесет лева и петдесет стотинки) лева.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на въззиваемата Д.Д.Д., за
присъждане на сторените в настоящото производство деловодни разноски като недоказана, поради което и
НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
……………… ЧЛЕНОВЕ: 1. …………… 2. ……………