Р Е Ш Е Н И Е
По В.Н.О.Х.Д. № 526/18 г.
19.03.2018 год.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийският Градски съд
, Наказателно отделение , 7-ми въззивен състав , в публичното съдебно заседание на девети март две хиляди и осемнадесетата година , в състав :
Председател : Николай Младенов
Членове: Веселина Ставрева
Мл.с.Анета Илчева
При участието на съдебен секретар Св.Матеева и
прокурора Мартин Бешков, разгледа докладваното от съдия МЛАДЕНОВ ВНОХД№ 526/18 г.по описа на
СГС , като за да се произнесе по същество взе предвид следното :
Производството
е по Глава ХХІ-ва от НПК/Въззивно производство/,чл.313-340 от НПК.
Постъпила
е Молба/съдържаща съдържателните характеристики на Въззивна Жалба/с Допълнение
към Въззивна Жалба повереника на частния обвинител и граждански ищец М.Й.П.
срещу Присъда на СРС,НО,2-ри състав по НОХД № 2268/2015 г.С тази Присъда визираният състав на СРС признал за невиновна
подс.П.Д.Р. и на основание чл.304 от НПК я оправдал
изцяло за обвинението , че е извършила престъпление по чл.210,ал.1,т.5,вр.чл.209,ал.1 от НК.
В
своята ВЖ и Допълнението ч.обв. иска отмяна на оправдателната и постановяване
на нова осъдителна Присъда, считайки че обвинението е доказано по категоричен и
безспорен начин.В този смисъл тази страна намира Присъдата на СРС за
постановена в нарушение на закона и иска отмяната й,като вместо нея да се
постанови нова осъдителна Присъда.В Допълнението към ВЖ повереникът намира ,че показанията
на свидетелите Б.Ч.,В.С.,Б.Д.,А.Ц..-В.и А.Ш.подкрепят казаното от ч.обв. и гр. ищец М.П..Повереникът
в допълнението към ВЖ също така излага фактически положения, които според него
водят до различни правни изводи от тези , които е формирал СРС в Присъдата и
Мотивите към нея. Поради горните си доводи повереникът иска СГС да отмени
Присъдата на СРС и да постанови нова осъдителна Присъда спрямо подс.П.Р. за извършено престъпление по чл.210,ал.1,т.5,вр.чл.209,ал.1 от НК.Счита се още ,че подс.Р. преценила необичайната за възрастта на ч.обв.П. наивност и доверчивост, а като „човек с брокерски
опит“ констатирала и „обърканото й душевно състояние“,за да я мотивира да я
убеди да извърши привидна продажба на жилището си на ниска цена с т.нар. възможност
за обратно изкупуване срещу същата цена.Така подс. намерила като купувач своя
познат св.П..По този начин подс. умишлено въвела в заблуждение ч.обв. и гр. ищец за
фиктивността на продажбата с цел облагодетелствуване на друго лице.Освен това подс.
поддържала това заблуждение 9 месеца,причинена била на П. щета в размер на
108 570,55 лв и била набавена облага за другиго в размер на 78 570,55
лв.Повереникът,по-нататък в Допълнението към ВЖ, изразява несъгласие с ролята
на подсъдимата като посредник , като сочи ,че подс.Р. е замислила,реализирала и
контролирала изпълнението на деянието с цел да набави за своя познат Спас П.
имотна облага в рпазмер на близо 80 000 лв/явяващи се разликща между
покупната и пазарна цена на имота/.Все пак повереникът се съгласява ,че нормата
на чл.209,ал.1
от НК не изисква деецът да очаква или да е получил облага от
реализираната измама,но това с нищо не променяло квалификацията на извършеното
деяние.Връзката между подсъдимата и купувача на имота в процесния случай не
била доказана поради „повърхностната и некачествена работа“ на органите на
досъдебното производство.Въпреки това повереникът иска пълна отмяна на
оправдателната Присъда на СРС , постановяването на нова осъдителна такава и
уважаване изцяло на приетия за съвм. разглеждане гр. иск.
Прокурорът
не депозира Протест срещу оправдателната Присъда на СРС, а подсъдимият и
защитата логично не депозират Жалба
срещу нея.
Преди
СЗ пред възз.съд защитата на подс. депозира Възражение срещу ВЖ на повереника.В
последното се твърди че Присъдата на СРС е правилна и законосъобразна , а ВЖ е
неоснователна и апелира СГС да остави последната без уважение ,като потвърди
обжалвания първоинстанционен съд.акт.Доколкото във ВЖ се оспорват само правните
изводи на СРС,то защитата намира последните за правилни,тъй като установените
факти по делото не представляват въвеждане и поддържане на заблуждение спрямо
ч.обв. и гр. ищец.Отношенията между подс. и ч.обв. могат да се разглеждат на
плоскостта на договорната отговорност между страните по
сделката/посредничесттво според приетото от СРС/,но не покриват съдържанието на
обективни съставомерни признаци на престъплението ,за което е внесен
обв.акт.Формирани са още две групи доказателствени източници/свидетели/
касателно условията и обстоятелствата , при които са възникнали противоречия
между страните.Правилно СРС е извел извода ,че деянието не е доказано от
обективна и субективна страна.
В СЗ пред въззивния съд въззив. Жалбоподателка/ч.обв. и гр. ищец М.П. не
се явява, нередовно призована/.Явява се обаче повереникът
й – адв.С. , който заявява ,че я е уведомил за датата
и часа на СЗ ,но същата няма да се яви лично.СГП изпраща прокурор,подс.Р. се явява лично и със защитника си.Защитата на подс.
заявява ,че оспорва ВЖ.Прокурорът не взима отношение по ВЖ.Нито една от
страните няма доказателствени искания към въззивния съд.
Прокурорът заявява ,че по делото е налице Договор за
покупко-продажба на недвижим имот, като в обв. акт се сочи това да е станало по
инициатива на подс.Р./Заб. на Предс.която не е страна
по договора/, която била убедила ч.обв. и гр. ищец ,че после собствеността ще й
бъде обратно прехвърлена.Налице е гражданскоправна сделка ,сключена от пълнолетно вменяемо лице, за което липсват
данни да не е разбирало свойството и значението на разпоредителното
действие.Непознаването на закона не е извинение и поради това не може да има
заблуждение.Ако възз. Съд приеме тази теза ,то следва да се потвърди
оправдателната Присъда на СРС.Алтернативно, ако СГС не приеме горното , то като
се вземат предвид известни особености/изложени във ВЖ/ а именно –
продължителното живеене извън Република България, комуникацията на пострадалата
с подсъдимата и въздействието на втората върху първата,ако СГС приеме въвеждане
в заблуждение ,в такъв случай прокурорът предлага да се уважи ВЖ.В такъв случай
,СГП предлага да се отмени Присъдата на СРС като незаконосъобразна и се
постанови нова осъдителна Присъда спрямо подс.Р., като на последната се наложи
справедливо наказание и се уважи гр. иск.
Повереникът на ч.обв. и гр. ищец поддържа ВЖ и
иска възз. съд да я уважи.По повод думите на прокурора ,че са налице
гражданскоправни отношения, повереникът се съгласява с това ,но добавя че тези
отношения не биха се развили по този начин, ако не бяха действията на
подсъдимата и показанията на 4 души на ДП и пред СРС.Поради това повереникът
поддържа отново искането си за отмяна на Присъдата на първата инстанция и
постановяване на нов осъдителен съд.акт.
Защитникът на подсъдимата оспорва ВЖ и
иска от съда да я остави без уважение,доколкото намира Присъдата за правилна и
законосъобразна.Развити са подробни доводи във Възражението срещу ВЖ,които се
поддържат.
Подсъдимата/по същество и като последна
дума/ иска потвърждаване на първоинстанционната
Присъда на СРС.Присъединява се към доводите на защитника си.За да подпише тази
сделка М.П. искала „да избяга“ от друга сделка, а нейната работа/на
подсъдимата/ следвало да продължи и да се закупи друг апартамент в гр.Сливен.Подс.Р. заяви ,че не е обещавала обратно изкупуване.
Въззивният съд като взе предвид доводите и аргументите във ВЖ и
Допълнението ,аргументацията на страните във въззивното производство пред СГС ,
както и събраните доказателства по делото и след служебна проверка на
атакувания първоинстанционен съдебен акт, намира за установено следното :
Първоинстанционният
съд в производството пред себе си е установил фактическата обстановка и е извел
оттам коректните правни изводи.Не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Установено
е от фактическа страна ,че ч.обв. и гр. ищец М.П. живяла дължи години извън
страната, а именно в ЮАР.Същата решила да продаде свой имот - жилище в
гр.София,бул.“*********, което било отдадено под наем.За целта потърсила
съдействието на Агенция за недвижими имоти „О.ЮВ“ ЕООД,като през м.май 2011 г. установила
контакт със свид.Б.Д./брокер/ като му споделила за
желанието си.В края на месеца свидетелят
Д. уведомил П. ,че е намерен потенциален купувач за жилището ,но поради
комерсиални цели на търг.дружество/посочено по-горе/,представени на ч.обв. като
„политика на агенцията“, отказал да назове името на кандидата за
покупка.Въпреки горното Д. изявил претенции към П. да му се довери в една
по-висока степен и да го упълномощи „да представлява интересите й“ по повод
предстоящо сключване на предварителен договор.Д. от своя страна поддържал
контакти като посредник и с двете страни/използвайки липсата на нормативен регламент
,ограничаващ това в брокерската дейност/.П. отказала да упълномощи Д. и се
върнала на 26.05.2011г. в Република България,поради настояванията на брокера да
се сключи предварителен договор.Първоначално обаче П. се върнала в гр.Сливен , където
чрез своя позната се запознала с подс.Р. , която била управител и собственик на
Агенция за недвижими имоти „Интегра“ в гр.Сливен.На 30.05.2011 г. ч.обв. отишла
в гр.София в офис на Агенция за недв. Имоти „О.ЮВ“,бул.“**** за подписване на
предв. Договор.Кандидатът за купувач - св.Л.А.С.не се явил за подписване на
договора,като последното било отложено за 01.06.2011 г.На тази дата П. отново
отишла в същия офис и тогава А.С.била там.Ч.обв.
искала да разбере нещо повече за свидетелката А.С.,но й било съобщено ,че
свидетелката има „неотлоожен ангажимент“.На въпрос на П. какво означава
предварителен договор, от агенцията й дали разяснения.В кантората на Нотариус Д.се
подписал предв. Договор между П. и А.С., като
последната дала като капаро/задатък/ сумата от 2500 евро.Следвало окончателното
изповядване на сделката да стане на 17.06.2011 г.Междувременно преди тази дата П.
разбрала ,че кандидат-купувачката А.С.е собственик на съседен апартамент на
нейния апартамент/предмет на предв.договор/.Това смутило ч.обв. , която
преценила че е трябвало да поиска при това положение по-висока цена, но нямало
как преди подписването на предв. договор да преодолее горната политика на
агенцията за недв. Имоти.П. изгубила желание да продаде имота и за целта се
обърнала за съдействие не към адвокат или друг юрист, а към подсъдимата като
лице ,което считала за вещо в сделки с недвижими имоти.Така преди 17.06.2011 г.
ч.обв. провела телефонен разговор с подсъдимата ,обяснила ситуацията и поискала
съдействие.Двете провели лична среща на 16.06.2011 г./един ден преди датата за
нотариална продажба на имота/, като на нея подсъдимата казала на П.,че има две възможности – да се
плати 5000 евро/двоен размер на капарото на св.А.С./ или да се извърши фиктивна
продажба на друго лице с допълнителни уговорки относно прехвърлянето на
собствеността.Посочила че познава лице/св.Спас П./ , който се занимавал с
„изкупуване и препродажба“ на недвижими имоти.Веднага подс. се свързала с този
свидетел,като последният й казал ,че ще купи имота ,но има в наличност само
30 000 лв в момента, които може да предложи за имота в централната градска
част на столицата.Подс. заявила ,че така ще се осуети възможността купувачът по
предв. Договор/тоест св.А.С./ да поиска по съдебен ред обявяването на предв.
договор за окончателен, а освен това и св.П. щял веднага да върне собствеността
на имота на П. при връщане на сумата от 30 000лв/уговорка за обратно
изкупуване/.Ако пък се намерел друг купувач , който да плати реалната цена,то П.
щяла да получи разликата/вероятно около 70 000лв/, а П. добросъвестно щял
да задържи за себе си само 30 000лв.Макар да знаела ,че продажна цена от
30 000лв е в пъти по-ниска от реалните пазарни нива на имот с подобна
локация,ч.обв.П. се съгласила на такава сделка , както и за да постигне горните
си цели.На 17.06.2011 г. пред Нотариус Й.Л./избран от ч.обв./ се явили подс.Р.,ч.обв.П.,св.Спас П. и св.Г./дъщеря на подс.
и представител на купувача/,като П. продала на П. имота/индивидуализиран
по-горе/на св.П. за 30 000лв.В нотар. Акт имало уговорки за по-късно
плащане на цената и по-късно предаване на владението,но други писмени уговорки за
т.нар. обратно изкупуване нямало.Такива били препотвърдени устно между ч.обв. ,
новият собственик и подсъдимата.П. останала да живее в продаденото жилище и
през есента на 2011 г. потърсила контакти с други брокери/св.Ч. и С./,за да потърсят
купувач за жилището , чийто собственик бил св.П..Ч.обв.
им споделила и какви уговорки има с новия собственик и подсъдимата, което
озадачило тези двама свидетели.Последните потърсили за изясняване на ситуацията
подс.Р. ,но тя заявила ,че си има свои уговорки с
ч.обв. и св.П. относно имота.Намереният потенциален нов купувач обаче
/св.Ант.Павлова/ като разбрала за наличието на неясноти относно статута на
имота не пожелала да го закупи и се октазала по тази причина.При това положение
ч.обв. се обърнала директно към новия собственик – св.П. с предложение да му
върне 30 000лв и да си вземе обратно собствеността на имота.П. обаче
отказал и я насочил към своя представител – адв.Г..Тогава
П. потърсила подсъдимата ,като в разговора помежду им Р. посъветвала ч.обв. да
изчака успокояване на нещата.В средата на април 2012 г. обаче П. получила
предложение от св.СП. да купи обратно имота ,но срещу 90 000лв.Освен това
дал срок до 20.04.2012 г., ако не се приеме това предложение , да се освободи
жилището.При това положение ч.обв. намерила ,че е измамена и подала Жалба до
органите на МВР и по-късно било образувано ДП.
Тази фактическа обстановка се
установява от подробния и логичен анализ на доказателствените материали
,направен от първата инстанция.Последният е извършен в съответствие с
процесуалните правила и формалната логика.Въззивният съд се присъединява към
този анализ, както и не намира основания да установи нови фактически
положения,различни от приетите от първоинстанционния съд.Също така, доколкото
се възприема като правилен анализът на доказателствената съвкупност от
въззивния съд , то последният не намира за нужно да коригира изводите на СРС в
тази посока.
Въззивната
Жалба на ч.обв. и гр. ищец се явява неоснователна
, тъй като правилно и законосъобразно първоинстанционният СРС е признал за
невиновна и е оправдал подс.П.Д.Р. в това да е
извършила престъпление по чл.210,ал.1,т.5,вр.чл.209,ал.1
от НК.
Липсата
на състав на извършено престъпление по горната правна квалификация от страна на
подсъдимата е достатъчно и детайлно коментирана в Мотивите на
първоинстанционната Присъда.Очакването за съдействащо поведение от страна на
св.П. е било предвидено субективно от страна на подсъдимата и са правилни
съображенията на СРС за това ,че оттам насетне поведението на новия собственик
е суверенно касателно придобитата от него недвижима вещ и отказа му да спази
устно поет ангажимент/при липса на законово или договорно поето такова задължение, а в частност и
обвинение към него от страна на прокуратурата/.
Извън
горното ,правилно СРС е приел че не е налице и въвеждане в заблуждение спрямо ч.обв. В тази посока въззивният състав на СГС
намира,че по делото има редица доказателства ,че ч.обв. не е била напълно
изгубила представа за реалността от живота в Република България/както се твърди
в уводната част на обв.акт/.В тази посока следва да се маркира реалистичната
преценка на М.П. ,че не следва да упълномощава брокера Б.Д. да я представлява,
че е искала допълнителни данни какъв човек е кандидат-купувача,че е обсъждала
как би могла да се откаже от изпълнение на обещаната продажба на св.А.С.с оглед
преценка на правните последици от това свое поведение.Освен това ,нормативната
уредба на сделките с недв. имоти не е претърпяла съществена промяна през
последните 15 години, за да може ч.обв. да се позовава на нещо
новонастъпило.Следва обаче да се посочи ,че решението на М.П. да се довери на
лица , които не са адвокати или юристи нерядко в живота има своите
последствия.Няма данни по делото и П. да е посочила пред Нотариуса на
17.06.2011г. ,че продава с уговорката за обратно изкупуване.Това обстоятелство
сочи на ясното съзнание у същата ,че нещо от условията в сделката се прикрива
/при това с нейно участие/.При липса на квалифицирано лице-юрист , което да
оказва правна помощ ч.обв. не е имало как да знае ,че според чл.209,ал.1
от ЗЗД „Продажбата с уговорка за
изкупуване и недействителна“.Наистина , такава уговорка не е била писмено
вписана в текста на нотариалния договор ,но при изискуемата нотариална форма за
действителност на сделките с недв. имоти,то същата e няма.f как да намери място в един нотар.акт,защото
никой нотариус не би изповядал такава сделка с оглед императивната забрана в закона.
Значението
на действията на брокера/макар и с „брокерски опит“,както счита повереникът/ е
преценено на плоскостта на договор за поръчка,респ.посредническа дейност.Не е
налице никакъв договор в писмена форма,поради което и в тази сфера уговорките
са устни.Следва да се признае и че поради преценка на Законодателя до момента в
страната няма законова или подзаконова регламентация на дейността на агенциите
за недвижими имоти,в частност на посредническата или представителна дейност на
брокерите по конкретни сделки с недвижими имоти.Тази празнина в правото е факт
въпреки голямото значение на сделките с тези имоти в гражданския оборот.При
това положение/особено при неформалните устни уговорки/ е било практически възможно забраненото в
действащото процесуално законодателство „двойно представителство“ от едно и
също лице на двете страни/поради дефинитивната противоречивост на интересите/.Последното
се потвърждава и констатира правилно в Мотивите на СРС към Присъдата.
Както
правилно посочи прокурора , а това следва да се сподели без резерви и от
въззивния съд „Незнанието на закона не извинява незнаещия го“.В желанието си да
осуети финализиране на сделката с купувача по предварителния договор от
01.06.2011 г.и да го постави пред „свършен факт“ ч.обв. и гр. ищец е действала
прибързано ,самонадеяно и без проучване на действителните правни
възможности,без да се консултира с квалифицирано в правната материя лице ,
което реално да защити интересите й.При това положение няма как да се приеме
,че тя е била заблудена от подсъдимата.Участието й във „фиктивна сделка“ ,
както тя определя продажбата от 17.06.2011 г. отново е в подкрепа на
обстоятелството ,че същата не е била измамена, а съзнателно е сключила договор
за продажба на имота си на занижената/спрямо пазарните нива/ цена.Не е имало
никакви пречки ч.обв. да сподели с Нотариуса устната договорка като дори е била
длъжна да го стори , тъй като Нотариусът е длъжен да изясни действителните
отношения между страните по сделката пред него.Тук е мястото да се каже обаче и
че подобна сделка/при занижена продажна цена/ далеч не прави изключение от
нотариалната практика,при която са факт редица случаи на „симулативна цена“ при
продажба на даден имот , когато в текста на акта страните вписват по-ниска
цена/напр. данъчна оценка или дори по-ниска от последната/, а реалната цена е
друга и понякога се плаща отделно/за да се увреди фиска/.Въззивният съд не може
да приеме подобна хипотеза поради липсата на доказателства,но такава не може и
да се изключи ,а горната практика е още едно потвърждение ,че записаната
занижена цена в нотар. акт на даден имот не е
безспорно доказателство за имотна вреда за продавача/която би се явила
разликата между договорена и реална пазарна цена/.
Ето
защо , предвид изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъдата на СРС,НО,2-ри състав по
НОХД№ 2268/2015 г. , с която подс.П.Д.Р. е била
призната за невиновна и на основание чл.304 от НПК е била оправдана за
обвинението ,че е извършила престъпление по чл.210,ал.1,т.5,вр.чл.209,ал.1 от НК , тъй като същата е правилна и законосъобразна.
Решението
не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1:
Членове :
2: