Решение по дело №13600/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№……………..

гр. София, 13.05.2021 г.

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно  заседание на десети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

  МЛ.СЪДИЯ: ИВАН КИРИМОВ

при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 13600 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 153867 от 20.07.2020 г. по гр. д. № 13658 по описа за 2019 г. СРС, ГО, 124-ти състав е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че С. З. К., ЕГН ********** дължи на Т.С. ЕАД, ЕИК ******** на основание чл.415 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 2157,14 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 14.09.2014 г. до 30.04.2015 г. за аб.№ 089005, ведно със законна лихва за периода от 14.09.2014 г. до изплащане на вземането, както и лихва за забава в размер на 363,30 лв. за периода от 01.10.2014 г. до 11.09.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по  от 03.10.2017 г. по гр.д. № 64817/2017 г. на СРС, 124 състав, като за разликата до пълните им предявени размери и за периода от м.05.2013 г. до 14.09.2014 г. включително са отхвърлени исковете като неоснователни.

Решението е постановено при участието на "Т.с." ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца пред СРС - Т.С. ЕАД. Решението се обжалва в частта, в която претенциите на ищеца - въззивник в настоящото производство по чл. 422 ГПК са били отхвърлени като неоснователни.

Излагат се доводи за неправилно приложение на института на давността. Сочи, че СРС неправилно е приел за погасени по давност вземанията преди 14.09.2014 г. По правилата на ОУ "Заплащане на ТЕ"- чл.32, ал.1 от ОУ от 2008 г. е предвидено, че купувачите на ТЕ следва да заплащат месечните дължими суми за потребена ТЕ в 30-дневен срок след изтичане периода, за който се отнасят. Съответно с чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2014 г. бил определен 45-дневен срок след изтичането на периода за който се отнасят месечните дължими суми. В случая се касаело до съставена Обща фактура, вземанията по които ставали изискуеми, считано от издаването й. Заявлението било подадено на 14.09.2017 г. и следователно вземанията не били погасени по давност.

Иска се от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови друго, с което претенциите му да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски.

Постъпил е отговор от С. З. К., ответник пред СРС, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение в частта, в която претенциите по чл. 422 ГПК са били отхвърлени. Възражението за погасяване на част от вземанията по давност било направено своевременно. Счита, че в обжалваната си част решението на СРС е съобразено със закона и съдебната практика. Пропускът на ищеца да предяви вземанията си в срок, не можело да бъде основание за отмяна на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

Третото лице-помагач- "Т.с." ЕООД не взема становище по въззивната жалба.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси - само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка съдът приема следното по въпроса дали обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно:

За издадената на 03.10.2017 г. по ч.гр. д. № 64817 по описа за 2017 г. на СРС, 124 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, длъжникът С. З. К. е бил уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК и по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК на заявителя са дадени на 07.02.2019 г. указания за предявяване на иск за установяване съществуване на вземането в 1-месечен срок. Тези указания са му съобщени на посочената дата и исковата молба е подадена в СРС на 07.03.2019 г., т.е. в срока по чл. 415 ГПК.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот бил топлоснабден; ответникът е собственик на имота, за който са били доставяни ТЕ – апартамент № 74, находящ се в гр.София, ж.к.********с аб.№ 089005. Следователно между страните по спора било възникнало облигационно отношение по повод доставка и потребление на топлинна енергия.

Възражението за погасяване на вземанията по давност е прието за частично основателно - за задълженията за периода преди 14.09.2014 г. при съобразяване, че задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни /те са били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят/. Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срокът за тяхното заплащане. За част от исковия период са в сила ОУ от 2014 г. /в сила от 12.03.2014 г./, като съгласно чл. 33, ал. 2 от същите клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата в 30 -дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача. Според СРС в производството не е доказано кога са публикувани фактурите на интернет страницата на ищеца, но видно от СТЕ, фактури са издавани всеки месец и при липса на данни за публикуването им, то следва да се приеме, че са платими в 30 дневен срок от датата на издаването, за която следва да се приеме, последно число на съответния месец. Освен това, според СРС лихва за забава върху погасената по давност главница не се дължала.

Решението е правилно.

С оглед доводите във въззивната жалба спорно по делото е погасени ли са вземанията, предявени за установява по иска по чл. 422 ГПК по давност по начина, приет от първоинстанционния съд.

Действително, задължението за плащане на ползваната ТЕ, както и това за "дялово разпределение" е периодично, тъй като касае повтарящи се през определен период от време еднородни задължения и съгласно чл. 111, ал. 1, б. "в" ЗЗД се погасява с 3-годишна давност. В този смисъл е и приетото в ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно действалите до 11.03.2014 г. ОУ, купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми в срок от 30 дни след изтичането на периода за който се отнасят.

За периода м.03.2014г.-м.04.2015 г. са приложими влезлите в сила ОУ на дружеството, одобрени с решение на ДКЕВР от 03.02.2014 г. Тези правила са относими за претенциите за посочения период.

С иска по чл. 422 ГПК се претендира установява на вземания за периода м.05.2013г.-м.04.2015 г. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 14.09.2017 г. Следователно, правилно СРС е приел, че вземанията, предявени за установяване в производството по чл. 422 ГПК за периода м.05.2013г.-14.09.2014 г. /три години преди подаване на заявлението/ са погасени по давност.

Видно от заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото пред СРС, съдебно счетоводна експертиза за периода 14.09.2014 г.- м.04.2015 г. дължимите суми за имота са в размер на 2157.14 лв., от която сума 1764,65 лева – за потребена в имота ТЕ, 29,22 лв.- цена на услуга дялово разпределение и 363,30 лева лихва за забава, които не са погасени по давност. С оглед това предявените искове се явяват основателни и доказани за посочените суми.

С оглед погасяването на част от вземането за главница по давност, то върху същата не се дължи лихва за забава.

Следва да отбележим, че за периода след влизане в сила на ОУ, одобрени с решение на ДКЕВР от 03.02.2014 г. и в сила от 12.03.2014 г., разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ОУ-2014 г., въвежда правилото, че вземането на топлопреносното дужество /ищец пред СРС/ става изискуемо в 30-дневен срок от публикуването на месечните прогнозни сметки на сайта на дружеството-ищец. СРС правилно е обсъдил изпълнението на това задължение от ищеца, като е отказал да присъди лихвата за забава върху главниците, които е приел, че не са погасени по давност.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Пред първата съдебна инстанция:

При този изход на спора решението на СРС е правилно и в частта за разноските.

Пред въззивната инстанция:

При този изход на спора на въззивника "Т.С." ЕАД разноски не се следват.

От страна на въззиваемия разноски не са сторени.

Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 153867 от 20.07.2020 г. по гр. д. № 13658 по описа за 2019 г. СРС, ГО, 124-ти състав, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от Т.С. ЕАД, ЕИК ******** срещу С. З. К., ЕГН ********** по реда на чл.422 ГПК искове по чл.415 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване съществуването на парични вземания, както следва: за сумата 3678.26 лв. /разлика между уважената част 2157.14 лв. и предявената 5472.13 лв.-главница за доставена от дружеството топлинна енергия и за такса дялово разпределение през периода от м.05.2013 г. до 14.09.2014 г. за аб.№ 089005, както и за сумата лихва за забава в размер на 1011.12 лв. /разлика между уважения размер 363,30 лв. и предявения размер 1374.42 лв./ за периода от 01.10.2014 г. до 11.09.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по  от 03.10.2017 г. по гр.д. № 64817/2017 г. на СРС, 124 състав.

Решението е постановено при участието на "Т.с.” ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                2.