Определение по дело №1413/2020 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                   

                                                   Гр. София, 14.02.2020г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА         

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                   СИМОНА УГЛЯРОВА

 

разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева в.гр.д. № 1413 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от ответника А.Е.А. срещу решение от 14.07.2014г., постановено по гр.д. № 36402/2013г. по описа на СРС, ГО, 73 състав, с което са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Настоящият съдебен състав констатира, че в мотивите на съдебното решение първоинстанционният съд е формирал воля относно основателността на предявените искове по реда на чл. 422 от ГПК, както следва: по вземането за главница за сума в размер на 2 066, 63 лева, дължима за периода от м.05.2010г. до м.04.2012г., като изрично е посочено, че претенцията до пълния предявен размер от 2 103, 35 лева е неоснователна, тъй като заявителят не е претендирал в заповедното производство стойност на услугата дялово разпределение в размер на 36, 72 лева. В мотивите е прието също, че акцесорното вземане за обезщетение за забава следва да се уважи до размер на сумата от 108, 26 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 112, 53 лева следва да се отхвърли. В диспозитива на решението обаче съдът е признал за установено съществуването на вземане за главница и за лихва в пълните им предявени размери – съответно за сумата от 2 103, 35 лева и за сумата от 112, 53 лева, т.е. налице е несъответствие между формираната воля на съда в мотивите и изразената такава в диспозитива на решението.

При така установеното въззивният съд намира, че образуваното пред него дело е преждевременно образувано и следва да се прекрати и върне на първоинстанционния съд за преценка за провеждане на производство по чл. 247 от ГПК, което се явява преюдициално спрямо произнасянето по въззивната жалба срещу решението. След като се разреши въпросът по очевидната фактическа грешка с влязъл в сила съдебен акт, ще се разгледа депозираната въззивна жалба. Това положение произтича от факта, че актът, с който се постановява поправката, образува заедно с поправения съдебен акт едно цяло и поправеното решение /срещу което вече е упражнено право на жалба/, е с поправеното съдържание от деня на постановяването.

На следващо място, съдът констатира, че депозираната въззивна жалба не отговаря на изискванията на чл. 261, т. 2 от ГПК. Същата е подадена чрез адв. В.Т., който не разполага с надлежно учредена представителна власт за осъществяване на процесуални действия във въззивното производство, в това число и по отношение на изготвяне, подписване и депозиране на въззивната жалба. Приложеното по делото пред СРС пълномощно е ограничено до процесуално представителство единствено в първоинстанционното производство. Ето защо на въззивника следва да бъде указано да отстрани констатираната нередовност на въззивната жалба по реда на чл. 262, ал. 1, вр. чл. 261, т. 2 от ГПК.

Настоящият съдебен състав счита, че първоначалната проверка за допустимост, редовност, както и администрирането на въззивната жалба, следва да бъде осъществено от първоинстанционния съд в изпълнение на правомощията му по чл. 262, ал. 1 от ГПК. Ето защо делото следва да се върне на СРС за осъществяване на посочените по-горе процесуални действия, след което делото да бъде изпратено на въззивния съд за разглеждане на депозираната въззивна жалба.

 Воден от гореизложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 1413/2020г. по описа на СГС, ГО, ІІ „А” въззивен състав.

ВРЪЩА делото на СРС, ГО, 73 състав за процедиране съобразно мотивите на настоящото определение – за преценка за провеждане на производство по чл. 247 от ГПК по поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение и за надлежно администриране на въззивната жалба.

Определението, като непреграждащо по-нататъшното развитие на делото,  не подлежи на обжалване.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

          

 

                            2.