№ 1272
гр. Бургас, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20232120204338 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на К. Ж. В., ЕГН: **********, чрез адв.
Ж. В. от ПАК, против Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия К № *, издаден от
ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП и на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложена „Глоба“ в размер на 100
лева.
С жалбата се посочва, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява, като е депозирано становище от адв. В., който моли за присъждане на
адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован, не
изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката се изпраща в съда, се
прави искане за оставяне на жалбата без последствия и потвърждаване на ЕФ.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП, доколкото по делото липсват
данни, кога точно актът е бил връчен на жалбоподателя. В тежест на АНО е да докаже кога
актът е бил връчен на жалбоподателя, като в противен случай следва да се приеме, че
жалбата е подадена в срок, т.е. неяснотата относно това обстоятелтво се тълкува в полза на
наказаното лице. В такъв смисъл е и Определение № 1162/30.6.2020г. по КНАХД №
1194/2020 г. Административен съд – Бургас. Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На път Е773, км. 491, до бензиностанция „РомПетрол” в посока от кв. Ветрен, към
1
КПП-1 имало поставено стационарно техническо средство – видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с № 00209D32D4F9. На контролирания
пътен участък имало въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта до 80 км/ч.
Участъкът от пътя бил сигнализиран и с пътен знак „Е-24” /контрол с автоматизирани
технически средства или системи/. На 16.08.2023 г., в 10:09 часа, покрай процесното
техническо средство преминал автомобил - „БМВ 323 ЦИ” с рег.№ *, собственост на
жалбоподателя К. В.. При преминаването на автомобила същият бил заснет от техническото
средство, като бил записан файл с наименование „Снимка 110”, на който било отразено, че
въведеното ограничение е „000 км/ч“, както и че засечената скорост на заснетия автомобил е
28 км/ч. По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, които от записания файл,
установили, че заснетият автомобил е собственост на жалбоподателя, както и че скоростта
следва да се счита на 25 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № * на ОДМВР-гр.Бургас,
с който за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т. 3
ЗДвП на жалбоподателя било наложено наказание глоба в размер на 100 лева. Във фиша е
посочено, че разрешената стойност на скоростта е „0 km/h“, а установената стойност на
скоростта и превишената стойност били “25 km/h”.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП
- изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената
по преписката снимка.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие,
че в конкретния случай са налице нарушения при установяване на нарушението и издаване
на ЕФ, довели до незаконосъобразност на издадения ЕФ.
Съдът счита, че в така издадения ЕФ нарушението е описано по непълен начин, като
неясно остава какво точно е извършено.Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
електронният фиш трябва да съдържа териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Казано по друг начин – въпреки облекчената процедура по
санкциониране с ЕФ, все пак, за да може законосъобразно да бъде издаден ЕФ, в същия
следва освен всичко останало да бъде извършено пълно, точно и ясно описание на
извършеното нарушение и нарушените правни норми и на кого и каква санкция се налага.
В конкретния случай настоящият състав счита, че това условие не е изпълнено и то
до степен, налагаща отмяна на ЕФ, тъй като в него е посочено, че разрешената стойност на
скоростта в участъка е „0 km/h“, а установената стойност на скоростта и превишената
стойност били “25 km/h”, като тези стойности са извлечени от снимковия материал от
техническото средство. Очевидно е, че няма как от санкционния акт да се установи
съществен признак от състава на нарушението, а именно- каква е била разрешената скорост
в процесния участък, като същата няма как да е 0 км/ч. Не може да се установи и каква е
била скоростта на движение на заснетия автомобил, респ. дали изобщо има някакво
превишение. Дори и да се приеме за установено, че процесният автомобил се е движил с 25
2
км/ч, то това би довело до извод за материална незаконосъобразност на фиша, тъй като от
справката от Община Бургас е видно, че въведеното ограничение на скоростта е участъка е
80 км/ч.
В обобщение, съставът намира, че деянието и неговите съставомерни признаци не са
описани по изчерпателен и разбираем начин, което налага отмяна на обжалвания електронен
фиш.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д ЗАНН в съдебните производства страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното
следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на
ГПК. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е
представен договор за правна защита (л. 6), в който е посочено, че правната помощ е
безвъзмездна на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. По делото бе
направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА. За уважаване на искането по чл.38, ал.2 ЗА е достатъчно по делото да е била
осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на
възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е
договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на
насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл.78 ГПК (Определение № 327 от
18.06.2018 г. по гр. д. № 4988 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение).
Съставът счита, че всички предпоставки са налице, като следва да се съобрази минимално
предвидения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, който е в размер на 400 лв.
Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от
жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от
органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-Бургас да заплати сторените в
настоящото производство разноски, в размер на 400 лв. по съображенията, изложени по-
горе.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия К № *, издаден от
ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП и на основание чл.
189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на К. Ж. В., ЕГН: **********, е наложена „Глоба“ в
размер на 100 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на адв. Ж. В.- ПАК, л. № *********, адрес: *,
сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3
4