Решение по дело №168/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по повод постъпила жалба от К. И. К. от [населено място], действащ чрез адв. Е. Т., АК-Русе, насочена срещу мълчалив отказ на началника на СГКК (Служба по геодезия, картография и кадастър) Русе да се произнесе по заявление с вх. № 01-68703-27.01.2025г. Със заявлението е било поискано от началника на СГКК-Русе да се нанесат настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти, след представен нотариален акт за собственост, скица на поземления имот ПИ с [идентификатор] по кадастралната карта и регистри на [населено място], община Сливо поле, [улица], за който се иска нанасяне на промяната. По искането за нанасяне на настъпили промени, заявителят с нарочно уточнение, отправено до началника на СГКК-Русе е поискал заличаване на съществуващи данни за предишни собственици и отбелязаните техни документи за собственост, които били с дата преди представения от К. К. нотариален акт за придобито по давност право на собственост.

В жалбата и в съдебно заседание от адвоката на К. се релевират доводи, че липсата на произнасяне на АО е по своята същност мълчалив отказ за изпълнение на заявеното искане за нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти. Този отказ според жалбоподателя е незаконосъобразен поради неправилно прилагане на материалният закон. Твърди се, че административният орган не е съобразил, че в изрично приложената към заявлението обяснителна записка, е налице искане за промяна в КК и КР, чрез заличаване на данни за предишен собственик „Й. М. П." като собственик за имот - ПИ с [идентификатор] по кадастралната карта и регистри на [населено място], община Сливо поле, [улица].

Иска се от съда да постанови отмяна на мълчаливия отказ за извършване на исканата услуга от началника на СГКК-Русе, и връщане на преписката със указания към АО да изпълни заявеното искане по заявление за услуга входящ №01-68703-27.01.2025г. Претендират се и присъждане в полза на жалбоподателя на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - началник на СГКК - Русе, лично и чрез адв. А. С. я оспорва като неоснователна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по представен списък.

Заинтересованото лице М. С. Р. не се явява и не ангажира становище по спора.

Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните и след преценка на събраните писмени доказателства, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл.149, ал.2 от АПК. Подадена е и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Съображенията на съда за този извод лежи на следните фактически и правни основания :

Не е спорно, видно от приетите по делото доказателства, че на 20.05.2024г. (л.56) К. К. е сезирал началника на СГКК-Русе с искане за извършване на две услуги – 1. Нанасяне на настъпили промени в КР на недвижимите имоти и 2. Издаване на скица на ПИ в урбанизирана територия. И двете касаят ПИ с [идентификатор] по кадастралната карта и регистри на [населено място], община Сливо поле, [улица]. Видно от приложената към заявлението скица на л.57 от делото, това е извършено.

На 27.01.2025г., К. депозира до началника на СГКК-Русе ново заявление с вх. № 01-68703-27.01.2025г. (л.22). Със заявлението е било поискано от началника на СГКК-Русе да се нанесат настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти, след представен нотариален акт за собственост, скица на поземления имот ПИ с [идентификатор] по кадастралната карта и регистри на [населено място], община Сливо поле, [улица]. Към заявлението била приложена и обяснителна записка, с която се уточнява искането за промяна в КК и КР, чрез заличаване на данни за предишен собственик - Й. М. П., като собственик за същия имот - ПИ с [идентификатор] по кадастралната карта и регистри на [населено място], община Сливо поле. В обяснителната записка искането е мотивирано с приложение на разпоредбата на чл.69, ал.2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба №РД-02-20-5.15.12.2016г.).

Срокът за произнасяне на началника на СГКК-Русе съгласно разпоредбата на чл.40, ал.2 от Наредба № PД-02-20-4 от 11.10.2016г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри е до 14 дни. След изтичане на този срок и липса на произнасяне или извършване на дължимото по закон действие, АО изпада в хипотезата на мълчалив отказ. Безспорно, тази разпоредба е специална спрямо разписаните в чл.57 от АПК срокове за издаване на ИАА Следователно, в случая ако до 10.02.2025г. началникът на СГКК-Русе не се е произнесъл със съответния акт или извършил необходимото действие, е налице мълчалив отказ от негова страна.

Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК, „Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът“.

Нормата на чл.149, ал.2 от АПК пък казва, че „Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе“. Жалбата на К. К. чрез адв. Е. Т., АК-Русе, насочена срещу мълчаливия отказ на началника на СГКК Русе да се произнесе по заявление с вх. № 01-68703-27.01.2025г. е депозирана в деловодството на АО на 07.03.2025г.(л.3). Следователно е в законоустановения срок по чл.149, ал.2 от АПК. Неоснователно остава становището на АО (л.30) и неотносима към спора съдебната практика, посочена от него, че тук е налице специален срок за оспорване на мълчаливия отказ на началника на СГКК-Русе – 14 дни, какъвто практиката на II отделение на ВАС приема досежно мълчалив отказ в производства по ЗУТ. Настоящото производство е свързано с приложението на ЗКИР и подзаконовите актове по прилагането му и тук при наличие на мълчалив отказ важи общата разпоредба на чл.149, ал.2 от АПК досежно срока за неговото оспорване. В този мисъл и Определение № 13526 от 12.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11118/2024 г., II о., Определение № 13526 от 12.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11118/2024 г., II о., Определение № 15152 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12593/2019 г., II о.

Неоснователно е и възражението, релевирано от адв. С. в становище, вх. №1297/20.03.2025г.(л.30), че тъй като началникът на СГКК-Русе вече е бил сезиран с искане от 20.05.2024г., депозирано от К. К., по това искане липсвало жалба срещу формиран мълчалив отказ на АО и повторен мълчалив отказ /процесният/ на същото основание, и за същото искане бил недопустим. Това би било така, ако искането за извършване на съответната услуга от К., входирано на 20.05.2024г. и искането от вх. № 01-68703-27.01.2025г. са идентични. В последното обаче, началникът на СГКК-Русе, видно от обяснителната записка към заявлението, е сезиран с искане за промяна в КК и КР, чрез заличаване на данни за предишен собственик - Й. М. П., като собственик за същия имот - ПИ с [идентификатор] по кадастралната карта и регистри на [населено място], община Сливо поле. Именно в тази част липсва произнасяне на компетентния АО, и в тази хипотеза безспорно е формиран мълчалив отказ.

Неоснователно е и възражението, изразено в съдебна зала от същия адвокат, че тъй като промените в кадастралния регистър се извършват без издаване на заповед, а когато не е вменено задължение на органа да се произнесе с изричен административен акт, то неговото непроизнасяне не формира мълчалив отказ съгласно чл. 149, ал. 2 от АПК. Без значение е дали законодателят е вменил на АО след сезиране изрично произнасяне с административен акт или чрез съответно, дължимо по закон действие. Липсата на произнасяне, когато такова се дължи, води до формиране на мълчалив отказ, какъвто е настоящият случай.

Ето защо, противно на няколкото възражения от процесуалния представител на АО, с които съдебният състав е сезиран за недопустимост на съдебното производство, същото се явява процесуално допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на спора.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При така описаните по-горе факти, спорът е правен и се свежда до отговор на следния въпрос : Следва ли началникът на СГКК-Русе да съобрази искането на К. К. за промяна в КК и КР, чрез заличаване на данни за предишния собственик - Й. М. П., като собственик за същия имот - ПИ с [идентификатор] по кадастралната карта и регистри на [населено място], община Сливо поле, предвид представения пред АО от К. Н. акт за собственост по давностно владение, № 180 том 12 peг. 5226 дело №2574 от29.04.2024г., издаден от СЛУЖБА ПО ВПИСВАНИЯТА-РУСЕ?

Налице са две разпоредби в тази насока. Едната в ЗКИР, чл.53, ал.2 от закона, според която „При наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи“. Според нормата на чл.69, ал.2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, на която се позовава жалбоподателя и в обяснителната записка към заявлението вх. № 01-68703-27.01.2025г., „След постъпване на акт по реда на чл. 86, ал. 1 ЗКИР за придобито по давност право на собственост в кадастралния регистър на недвижимите имоти се заличават съществуващите данни за собственици и документи за собственост, които са с дата преди представения акт за придобито по давност право на собственост“.

Съобразно приложимите към казуса разпоредби на чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, измененията в кадастралния регистър на недвижимите имоти се извършват при възникване на нови или при промяна на данните, подлежащи на записване, а съгл. ал. 2 на същата норма, при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. Според изричното предвиждане на чл. 53, ал. 1 от ЗКИР, измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на заповед в случаите по чл. 52 и 53.

В случая не е налице хипотезата на чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗКИР. По същество искането до административния орган е за заличаване на едно от вписаните в кадастралния регистър лица като собственик на поземлен имот ПИ с [идентификатор] по кадастралната карта и регистри на [населено място], община Сливо поле, [улица]. Нанесените в кадастралния регистър данни за лицето Й. М. П. отговарят на отразеното в тези регистри от АО съдебно решение № 159, том 5, peг. №5056 от 17.04.2014г., вписано с тези данни в СЛУЖБА ПО ВПИСВАНИЯТА-РУСЕ.

Видно от разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право за един и същ имот, административният орган няма правомощие да проверява валидността им или да извършва преценка кои от тези лица да запише в кадастралния регистър, а следва да нанесе данните за всички лица и документи.

При наличие на редовен от външна страна акт за собственост, легитимиращ Й. П. като собственик на процесния имот, който вече е записан на негово име в кадастралния регистър към датата на подаване на искането от К. К. и при представяне от негова страна на констативен нотариален акт, то според разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР за административния орган съществува само една законна възможност - да запише всички лица и легитимиращите ги като собственици документи.

Вярно е, че в правния мир е налице и цитираната по-горе норма на чл.69, ал.2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. Съгласно чл.15, ал.3 от ЗНА, „Ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт“. Безспорно, законът е нормативен акт от по-висока степен, съответно разпоредбата на чл.69, ал.2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. противоречи на чл. 53, ал. 2 ЗКИР и в конкретния случай не следва да се прилага.

При наличието на конкуриращи се документи за собственост, вероятно става въпрос за спор за материално право, който е пречка за исканото изменение на кадастралния регистър, изразяващо се в заличаване на вече вписано като собственик лице. Нито началникът на СГКК – Русе, нито административният съд разполагат с компетентност да разрешат спора за собственост, включително и да се произнасят по валидността на двата акта за собственост, този на Й. Пейчева и нот. акт на К..

Липсата на произнасяне на началника на СГКК-Русе в законоустановения срок по чл.40, ал.2 от Наредба № PД-02-20-4 от 11.10.2016г., т.е. липсата на извършени действия, каквито се искат със заявлението на К., вх. № 01-68703-27.01.2025г., безспорно формират мълчалив отказ.

Мълчаливият отказ обаче, с оглед на така изложеното по-горе, е законосъобразен. Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

В този смисъл е и съдебната практика, като нпр Решение № 207 от 7.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7370/2020 г., II о., Решение № 3994 от 12.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1664/2023 г., II о., Решение № 6656 от 5.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 185/2022 г., II о. и др.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника по спора следва да бъдат присъдени поисканите разноски за адвокатско възнаграждение. Такива се присъждат на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл.8, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в размер на 1250 лева.

Воден от горното, на основание чл. 172 АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на К. И. К. от [населено място], действащ чрез адв. Е. Т., АК-Русе, насочена срещу мълчалив отказ на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - Русе да се произнесе по заявление с вх. № 01-68703-27.01.2025г.

ОСЪЖДА К. И. К. от [населено място], [ЕГН] да заплати на Служба по геодезия, картография и кадастър - Русе направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1250 (Хиляда двеста и петдесет) лева.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от уведомяване на страните за неговото изготвяне.