О П Р
Е Д Е Л
Е Н И Е №9110
гр. Бургас, 31.10.2019 год.
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в
закрито съдебно заседание на три-десет и първи октомври през две хиляди и
деветнадесета година, с
Председател:
Калин Кунчев
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5948 по
описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по ”искова” молба
на Д.Д.Д. ***.
От Съда се иска да постанови решение, с което да се
признае за установено по отно-шение на ответната
Община Бургас, че през пролетта на 1987г. на ищеца е било предоста-вено
право на ползване върху земеделска земя по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно Удостове-рение № 807/21.08.1995г. на Горско стопанство
Бургас, а именно: един декар място за лич-но ползване
в местността ”Але тепе” – отдел 246 ”н” от бивш
горски фонд в м.”Росенец”, съответстващ на УПИ IV-166 в кв.30 по регулационния план на в.з.“Росенец“, землището на кв.“Крайморие“,
гр.Бургас, сега ПИ с идентификатор 07079.832.166 по КККР на гр.Бур-гас, на основание Постановление № 26/23.04.1987г. на МС
и НС на ОФ за усъвършенства-не на системата за самозадоволяване на населението
със селскостопански продукти, обна-родвано в ДВ бр.37
от 15.05.1987г., както и че за него съществува право да придобие соб-ствеността върху описания недвижим имот.
Ответната Община счита претенцията за недопустима –
цитира релевантна съдебна практика, а по същество – я оспорва. Моли Съда да прекрати
производството по делото, а евентуално – да отхвърли молбата/исковете.
Претендира разноски и юрисконсултско въз-награждение.
Съдът, като взе предвид приложените по делото
доказателства и доводите на страни-те, намира следното:
Не се спори между страните, а и от представените от Д.
писмени доказателства се установява, че същият е инициирал административно
производство по реда на § 4 и сл. от ПЗР на
ЗСПЗЗ – за придобиване на право на собственост върху земеделска земя, предо-ставена му за ползване по ПМС. В хода на същото
ответната Община е изискала от него да представи в оригинал документ,
удостоверяващ последното обстоятелство. Именно липса-та на такъв, обаче, го е
мотивирало и да заведе настоящото дело.
Т. е., според настоящия съдебен състав, се касае за
искане по чл.542 от ГПК – за уста-новяване на факт с правно
значение.
Производството
за установяване на факти цели
да замести със съдебно установяване
несъставен или унищожен /изгубен/
официален документ, предвиден от закона
за удосто-веряване на такива факти,
чието правно значение е многообразно и трайно, така че
нужда-та от тяхното доказване
е разнообразна и многократна. Не всеки факт с правно
значение, а само факт, за чието удостоверяване законът е предвидил да се съставя
официален доку-мент, може да се
установява по реда на производството
за установяване на факти. Съставя-нето на документ за
факта трябва да е задължително /диплом за образование, акт за граж-данско състояние/, а не факултативно. В случая – обстоятелството, чието
установяване е поискано от молителя по реда на чл.542 от ГПК – предоставяне
право на лично ползване на терен по ПМС
№ 26/1987г. не
е конкретен факт, за чието удостоверяване
законът да е предвидил съставяне на официален свидетелствуващ
документ, какъвто да не е бил
съста-вен или ако е бил
съставен, впоследствие да е бил изгубен
или унищожен. След като за то-зи факт не е предвидено
да бъде удостоверяван
с официален документ, налага се извод,
че не е допустимо
производството по чл.542 от ГПК – в този смисъл определение № 415 от 09.07.2003г.
на ВКС по
ч. гр. д. № 279/2003г., определение № 327 от 26.06.2012г.
на ВКС по
ч. гр. д. № 271/2012г., I г. о., и определение №310 от 08.05.2014г. на ВКС по ч. гр. д. № 2396/2014г., III г. о.
На следващо място,
Съдът, във връзка с произнасяне по в. гр. дело № 1390/2019г. на ОС Бургас, при което е
дадена правна квалификация на идентично искане по чл.124, ал.1 от ГПК, намира
за необходимо да посочи следното:
Действително, в цитираната разпоредба е предвидена
възможност за предявяване на установителен иск за
съществуването на едно правно отношение или право при наличие на интерес от
това, но към настоящ момент. Ако обаче се приеме, че в случая се касае
за уста-новителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, а не за
молба по чл.542 от ГПК, то същият би бил та-къв за установяването
на право, съответно – правоотношение, във връзка с него, на ползва-не върху
недвижим имот към минал момент, тъй като такова вече не съществува
– прекра-тено е, съобразно § 4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
А да се заведе установителен иск за право на
собственост, респективно – за право на ползване, към минал момент, е допустимо
само в изрично предвидените от закона случаи и при наличието на правен интерес
от това. Такива възможности са уредени в чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, чл.13, ал.8 от
ЗВСВЗГГФ и чл.54, ал.2 от ЗКИР, но не и за настоящата хипотеза.
Не са налице и предпоставките по чл.124, ал.4, изр.2 от ГПК – изрично
предвидена в закона възможност да се установява факт с правно значение – в
случая, че на Д. е било предоставено ползването на процесния
недвижим имот и то по реда на ПМС № 26/1987г.
Предвид горното, Съдът намира, че производството по делото – с така
очертания не-гов предмет, както по молба с правно
основание чл.542 от ГПК, така и по искове по чл.124, ал.1 или ал.4, изр.2 от ГПК, е недопустимо. Като такова, същото следва да се прекрати.
Молителят следва да
бъде осъден да заплати на ответника сумата 100 лв. – юрискон-султско
възнаграждение.
За пълнота, следва
да се посочи, че Д. може да защити правата си единствено по административен
ред – в хода на висящото административно производство, като обжалва евентуалната заповед на кмета на Общината по §
62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, с която се отказва да му се
признае правото
да придобие собствеността върху недвижимия
имот или мълчаливия отказ по сезиращата административния орган негова молба.
Ето защо и на основание чл.130 от ГПК,
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 5948/2019г. на РС Бургас, XL гр. с.
ОСЪЖДА Д.Д.Д., ЕГН: **********,***, да заплати на Община Бургас сумата 100 лв. юрисконултско възнагражде-ние.
Определението подлежи на обжалване пред
ОС Бургас в едноседмичен срок от връч-ването му на страните.
Съдия: