№ 38
гр. Русе, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и девети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Търговско дело №
20214500900295 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Исковете са обективно кумулативно съединени, по реда на чл.422
ГПК, вр. чл.79 ЗЗД, вр. чл.430-432 ТЗ.
Делото е образувано по постъпила искова молба от „Ю.Б.“АД,
ЕИК***, чрез пълномощник адвокат Х.И., САК, срещу К. Ж. Г. от гр.Русе.
Ищецът твърди, че на 21.04.2008г. между „А.Б.Б.“КТЧ и ответника К.Г.-
кредитополучател и Е.Р. Г.а-поръчител, бил сключен договор за кредит
Продукт Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт №424-222/2008
от 21.04.2008г., съгласно който Б. предоставила кредит в размер на 36500
евро. Съгласно чл.24 от ОУ, Е. Г.а има качество на поръчител и отговаря
солидарно за всички задължения на кредитополучателя. Договорът е сключен
при Общи условия на Б. за предоставяне на Алфа ипотечен кредит за покупка
и строителство и Алфа кредит ремонт за реконструкция, ремонт или други
нужди, които са неразделна част от него. На 29.02.2016г. между „А.Б.Б.“КТЧ
и „Ю.Б.“АД е сключен договор за прехвърляне на предприятие, по силата
който правата и задълженията по всички договори са прехвърлени на ищеца,
като той се конституира като страна по тях, на основание чл.2 от договора от
29.02.2016г. За тези промени, на кредитополучателите били изпратени писма,
които били върнати, като непотърсени. Съгласно чл.2 и 6 от договора за
1
кредит, кредитополучателите се задължават да изплатят същия в срок от 30
години, считано от датата на първото усвояване, като ползват гратисен
период от 12 месеца, в който погасяват само дължимите лихви. Погасяването
става на 360 месечни анюитетни вноски, като последната е изравнителна,
включващи главница и лихва, съгласно погасителен план, неразделна част от
договора, който се изготвя от Б. и се предоставя на кредитополучателите
след усвояване на кредита. Първата погасителна вноска е дължима на първо
число на месеца, следващ този на усвояването, а всяка следваща – на същото
число на съответния месец. Според чл.4, за усвоените суми
кредитополучателите заплащат годишна лихва, като по аргумент от чл.11 от
ОУ, лихвения процент се договаря индивидуално в договора. В чл.4, т.1 от
договора е уговорено, че договорната лихва е: За първата година от срока на
договора-фиксиран ЛП 3.90% годишно, а за останалия период от срока на
договора-променлива ГЛ в размер на сбора на 12 месечен ЮРИБОР, валиден
за съответния период за начисляване, плюс договорна надбавка 2% годишно.
При просрочие на дължимите погасителни вноски, по арг. чл.12 ОУ,
кредитополучателите се задължават да заплатят на Б. лихва за забава в размер
на договорения ЛП, плюс надбавка от 2.5% годишно, считано от деня на
забавата. Според чл.9 ОУ кредитополучателите дължат всички нотариални,
държавни и банкови такси и комисионни, съгласно Тарифа на Б., свързани със
сключването и изпълнението на договора, учредяване, подновяване и
заличаване на обезпеченията, както и разноски по принудителното
изпълнение върху тях, застраховките и таксите по оценка на обезпеченията, а
според чл.15 ОУ-такси за управление и обработка на кредита. По силата на
чл.5 от договора, кредитополучателите се задължили да заплащат на Б. такса
за управление и обработка на кредита за първата година от срока-1% от
размера му, минимум 100 евро, платима при подписване на договора, а за
останалия период от срока му-такса 0.5% от върху остатъчния размер,
минимум 10 евро, платима до края на първата работна седмица на всяка
календарна година. Кредитополучателите дължат и такса при предоговаряне
на кредита в размер на 0.5% върху остатъка. Според чл.22 ОУ,
кредитополучателят се задължава да застрахова ипотекирания имот за всички
застрахователни рискове, както и да подновява своевременно
застрахователния договор и да представя на Б. всяка следваща
застрахователна полица в срок до 7 дни след изтичане на действащата. В
2
противен случай Б. има право да обяви кредита за предсрочно изискуем или
да сключи от свое име и за негова сметка застраховка в нейна полза и плати
дължимата премия, като платената сума се дебитира от неговите сметки в Б.,
за което той дава неотменимо съгласие. Длъжникът изпаднал в забава на
23.07.2020г., като направил плащания след изпращане на нотариалната
покана за обявяване на предсрочната изискуемост и към момента има три
непогасени вноски за главница, считано от 23.11.2020г. и три за лихва,
считано от 23.11.2020г., поради което е налице неизпълнение на договора.
Поради неизпълнение на задължението за заплащане на погасителна вноска с
падеж 23.07.2020г., на основание чл.29, т.2, вр. чл.28, т.1 ОУ и чл.60, ал.2
ЗКИ, Б.-ищец обявила цялото задължение за предсрочно изискуемо.
Ответникът бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост с
нотариална покана от 29.10.2020г., връчена му на 04.02.2021г. по реда на
чл.47 и сл ГПК. Обезщетението за забава на просрочените плащания съгласно
договора за периода е в размер на 766.31 евро. За събиране задължението по
договора подали заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
ГПК, било образувано ч.гр.д.№1804/2021г. на РРС и съдът издал заповед за
изпълнение и изпълнителен лист. В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът Г.
подал възражение срещу заповедта и съдът указал на Б. да предяви иск
относно вземането. Към момента на подаване на заявлението за издаване на
изпълнителен лист ответника има задължение по процесния договор:
главница 27213.88 евро; договорна лихва за периода 23.11.2020г.-
05.01.2021г., в размер на 179.67 евро; мораторна лихва за периода
23.11.2020г.-29.03.2021г.-766.31 евро; застраховки за периода 05.03.2020г.-
29.03.2021г. в размер на 52.31 евро. Претендира съдът да постанови решение,
с което да приеме за установено по отношение на ответника К. Ж. Г., че има
задължение, произтичащо от процесния договор за кредит, за следните суми:
главница 27213.88 евро, ведно със законна лихва, считано от 01.04.2021г.;
договорна лихва за периода 23.11.2020г.-05.01.2021г., в размер на 179.67 евро;
мораторна лихва за периода 23.11.2020г.-29.03.2021г.-766.31 евро;
застраховки за периода 05.03.2020г.-29.03.2021г. в размер на 52.31 евро.
Претендира присъждане на направените разноски в заповедното
производство, както и в настоящето.
Ответникът К.Г. е подал отговор на исковата молба, чрез
пълномощник адвокат К.Ф., РАК. Оспорва основателността на исковете,
3
както и размера им. Твърди, че е продължил да погасява задълженията си до
30.06.2021г., когато е получил поканата за доброволно изпълнение, поради
което счита за неоснователно твърдението в исковата молба, че е изпаднал в
забава на 23.07.2020г., като е направил плащания след изпращане на
нотариална покана за обявяване на предсрочна изискуемост и към момента
/кой точно/ има три непогасени вноски за главница считано от 23.11.2020г. и
три за лихва. Твърди, че не са налице предпоставките за настъпване на
предсрочна изискуемост. Счита, че уведомлението на Б. за упражняване
предсрочната изискуемост, възпроизведено в нотариална покана, не е
доведено до знанието му, продължил е да изпълнява задълженията си по
договора до 30.06.2021г., като редовно внасял месечни вноски до получаване
на ПДИ от ЧСИ, в който момент узнал и за предсрочната изискуемост. Факта,
че е продължил да изпълнява задължението си по договора, показва, че не е
знаел за изпратената му нотариална покана и очевидно няма как да изпълни
на едностранно определения от кредитора падеж. Нещо повече, Б.
продължила да му изпраща съобщения на електронната му поща, като въобще
не споменавала, че е налице предсрочна изискуемост на кредита, т.е.
поведението на ищеца не сочи на никаква промяна на договорните
отношения. Дори да се приеме, че нотариалната покана е връчена
законосъобразно, дадения от кредитора двуседмичен срок за изпълнение е
недостатъчен и прави престацията невъзможна, противоречи на добрите
нрави и представлява злоупотреба с право. Б. е упражнила превратно правото
си на предсрочна изискуемост, което се изразява в непропорционалност,
водеща до противоречие с добрите нрави, невъзможност на престацията.
Претендира отхвърляне на исковете.
С допълнителната искова молба ищецът взема становище по
оспорванията на ответника. Сочи, че вноските не са направени в уговорения
падеж, а след него, внесените суми не са стигали за погасяване на пълния
размер на съответната погасителна вноска, вследствие на което са оставали
непогасени суми, а просрочията ставали все по-големи. Поддържа, че са
налице всички предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
а нотариалната покана е връчена по реда на чл.47 ГПК, като са спазени
всички законови предпоставки. Ответникът е търсен на адрес ул. Доростол
№36, вх.2, ет.1, ап.2, той е търсен и седем пъти на адрес ***, установен от
нотариуса след справка с НБДН, като това е и адресът му по месторабота.
4
Така е направено всичко възможно нотариалната покана да бъде доведена до
знанието му, същата е надлежно връчена, отделно от това, призовкар от
нотариалната кантора го е уведомил и по телефона, че следва да я получи, но
той не се е явил. Изрично е посочено в нотариалната покана, че актуалния
размер на задължението е към 20.10.2020г. Оспорва твърдението в ОИМ, че
тъй като ответника е продължил да плаща задължението си, не знаел за
изпратената му нотариална покана и нямало как да изпълни на едностранно
новоопределения падеж. Оспорва ответника да е продължил да изпълнява
задължението си, дори да е заплащал суми, това няма връзка със знанието за
изпращане на нотариалната покана. Оспорва също, че дадения двуседмичен
срок е недостатъчен, както и че води до невъзможност за изпълнение. След
връчване на нотариалната покана за обявяване кредита за предсрочно
изискуем, ответника е загубил преимуществото на срока по договора, а
дадения двуседмичен срок също така е и за предоговаряне на контракта. За
неоснователно счита оспорването за невъзможност за изпълнение, както и за
недобросъвестност от страна на Б. и противоречие с добрите нрави. Оспорва
Б. да е изпращала съобщения на ответника, оспорва представеното
доказателство-ксерокопиран имейл, като неотносимо, тъй като това не влияе
на действителността и размера на задължението. Сочи, че това е автоматично
изпратен имейл от системите на Б., касаещ сигурността на профила на
клиента, такъв е насочен към всички клиенти с такъв статус.
Ответникът не е подал отговор на допълнителната искова молба.
След постановяване на определение по чл.374 ГПК и насрочване
на делото в открито съдебно заседание е постъпила молба вх.
№2503/17.03.2022г. от ответника К. Ж. Г., чрез пълномощника адвокат К.Ф., с
която заявява, че страните са постигнали споразумение, с което ответникът
изцяло е погасил задължението си към ищеца, в това число и разноските по
делото. С оглед клаузите на постигнатото споразумение, декларира, че
признава изцяло иска на Б..
С молба вх.№2629/22.03.2022г. ищецът потвърждава, че е
постигнато споразумение, като ответникът е признал задължението си към Б.,
както и е признал исковете, предмет на делото. Направил е искане за
постановяване на решение при признание на исковете на основание чл.237,
ал.1 ГПК.
5
Искането за постановяване на решение при признание на исковете
ищецът поддържа и с молба вх.№2787/ 25.03.2022г.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
решение при признание на иска, а именно-ответника е признал исковете по
основание и размер, ищеца е поискал постановяване на решение при
признание на иска, не са налице пречките по чл.237, ал.3 ГПК. Исковете са
основателни и доказани и следва да бъдат уважени, като решението се
основава на признанието им.
По тези съображения, на основание чл.237, ал.1 ГПК, Окръжният
съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на К.Ж. Г., ЕГН**********, от гр.
Русе, ***, съществуването на вземане на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. София, ***, представлявано от Д.Ш. и П.Д., за
сумите: главница -27213.88 евро, договорна лихва - 179.67 евро за периода
23.11.2020г.-15.01.2021г., мораторна лихва - 766.31 евро за периода
23.11.2020г.-29.03.2021г., застраховки - 52.31 евро за периода 05.03.2020г.-
29.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК – 01.04.2021г. до
окончателното изплащане, дължими по договор за кредит №424-222/2008 от
21.04.2008г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
1804/2021 г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд-Велико Търново.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
6