Р Е
Ш Е Н
И Е № 1
гр. Пловдив, 05.01.2015г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказА.елна колегия, в публичното заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и
четиринадесетА.а година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕНИЦА
СТОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА
ТОСКО АНГЕЛОВ
при секретаря С.Б. и в
присъствието на прокурора ИВАН ПЕРПЕЛОВ, като разгледа докладваното от чл.съдията Ек.Роглекова
ВНОХД № 785 по описа за 2014 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Производството е образувано, след кА.о на основание чл. 425 от НПК
Върховен касационен съд е възобновил производството по ВНОХД № 370/2013г. по
описа на Пловдивски окръжен съд, кА.о е отменил решение № 150 от 28.05.2013г. и
е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ПОС от съдебно заседание.
Въззивното производство е образувано
по протест на Районна прокурА.ура гр. Пловдив и жалби от адв. К. –
защитник на подс. Д., адв. Л. – защитник на подс. Н. и адв. П. – защитник на
подс.М. против Присъда № 367/29.10.2012г., постановена по НОХД № 5001/2011г. по
описа на ПРС – Х наказА.елен състав, с която подсъдимите М.В.М., П.И.Н. и Д.Т.Д.
са били признА.и за ВИНОВНИ за извършено престъпление по чл. 195 ал.2 вр. ал.1
т.4 пр.ІІ вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 от НК, както
и подсъдимият Д. за престъпление по чл. 195 ал.2 вр. ал.1 т.4 пр.ІІ вр. чл. 194
ал.1 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 20 ал.3 и ал.4 вр. ал.1 от НК, кА.о на основание чл. 54 от НК са били
осъдени както следва – подс. М. – на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, чието
изтърпяване е било отложено на основание чл. 66 ал.1 от НК с изпитА.елен срок
от ПЕТ ГОДИНИ, подс. П.Н. - на ЧЕТИРИ
ГОДИНИ лишаване от свобода, което на основание чл. 61 т.2 вр. чл. 60 ал.1 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим в зА.вор или в зА.ворническо
общежитие от закрит тип, а подс. Д. – на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, което на основание чл. 60 т.3 вр. чл. 59 ал.1
от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален общ режим в зА.ворническо общежитие от
открит тип.
В протеста, депозиран от прокурА.урА.а, както и в заключителнА.а пледоария
на представителя на Окръжна прокурА.ура гр. Пловдив, се навеждА. доводи за явна
несправедливост на наказанията „лишаване от свобода”, наложени на подсъдимите,
кА.о се иска увеличаване размера на същите и отпадане приложението на чл. 66 от НК по отношение на подс. М..
Адв. К., защитник на подс. Д. обжалва така постановенА.а присъда, кА.о
моли същА.а да бъде отменена и вместо нея да се постанови нова, с която
подзащитния й да бъде признА. за невинен и да бъде оправдан. Според защитА.а мотивите на първА.а инстанция
се основавА. на изградена фактическа обстановка, която не се подкрепя от
събраните доказА.елства. Оборва се разказаното от подс. М., непосредствено след
задържането му, кА.о се твърди оказано психологическо въздействие над него от
страна на полицията, моли се да не се взимА. предвид показанията на свидетелите
Д., Г., Н. и Т., които преразказвА. какво им е станало достояние по време на
проведена „беседа” с М., какъквто способ за събиране на доказА.елства според
защитА.а не съществува в НПК. Адв. К. приема, че съдът е изградил вътрешното си
убеждение единствено на самопризнание на
подс. М., преразказано от посочените свидетели, както и че от доказА.елственА.а
съвкупност следва да се изключА. веществените доказА.елства авточасти, намерени
в халето, взето под наем от М.. А.акува се възприетият от първостепенният съд
начин за привеждане в движение на автомобил „Мерцедес Спринтер” модел ЦДИ, кА.о
се твърди, че това не може да бъде сторено чрез използване на техническо
средство „меча лапа”, твърди се, че подс. Д. има причина да се е намирал пред
халето, където е задържан и това не е свързано с процесното деяние, акцентира
се, че по делото липсвА. данни Д.Д. да е повеждал телефонни разговори с
подсъдимите М. и Н. около дА.ите, на които са отнемани автомобилите.
Подсъдимият Д. поддържа становището на своя защитник.
Адв. Л. – защитник на подс. Н. обжалва присъдА.а, кА.о излага доводи за
нейнА.а необоснованост и незаконосъобразност, счита, че същА.а е постановена
при допуснА.и съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на А.акуванА.а
присъда в цялост и постановяване на нова, с която подзащитния му да бъде признА.
за невинен и да бъде оправдан. РелевирА. се нарушения на разпоредбА.а на чл.
303 ал.1 от НПК, т.к. присъдА.а почивала на предположения, а и съдът преврА.но
е тълкувал фактите по делото, поради което финалния му извод е в противоречие с
доказА.елствА.а. Пледира се въззивният
състав да не взима предвид казаното от подс. М. , т.к. при провеждане на
разговорите с него непосредствено при задържането му, защото още тогава е следвало да има защитник
и самопризнанията му към този етап не следва да се ценят. Отново се твърди, че
същите са дадени под нА.иск.
От своя страна Н. желае да бъде изцяло признА. за невиновен за
процесното деяние.
Адв. П., защитник на подс. М., също излага аргументи, относно това, че А.акуванА.а
присъда е неправилна и незаконосъобразна и заедно с подзащитния си иска
неговото оправдаване. Според тях липсвА. доказА.елства, обосноваващи по
несъмнен начин обвинителнА.а теза относно причастността на М. към вмененото му
престъпление. АлтернА.ивно се поддържа приложението на чл. 66 от НК.
Адв. П. – повереник на гражданския ищец и частен обвинител И.А.С. моли
присъдА.а да бъде потвърдена кА.о
правилна и законосъобразна.
Възизвният
съд прецени, че за пълното и всестранно разследване по делото се налага
събиране на нови доказА.елства, кА.о в тази връзка допусна до разпит свидетеля С.Б.,
свидетеля Т.Т., назначи комплексна автотехническа и трасологична експертиза,
изслуша допълнителните обяснения на подс. Н..
Съдът, кА.о прецени събраните по
делото доказА.елства, доводите и възраженията на страните и кА.о извърши
цялостна служебна проверка на А.акувания съдебен акт, съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
За да постанови присъдА.а си
контролиранА.а съдебна инстанция е
провела прецизно съдебно следствие и е положила значителни усИ. за
изясняване на правно значимите фактически обстоятелства, относими към предмета
на доказване. При пълнА.а служебна проверка на присъдА.а, въззивният съд
намира, че фактическА.а обстановка е изяснена правилно от районния съд и не се
налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения в нея. В генерален
план оценъчнА.а дейност на първоинстанционния съд не е довела до логически
грешки, волята му е обективирана ясно, което позволява проверка на изведените
фактически констА.ации. Независимо от това, обаче се налага да бъдА. направени
някои корекции във фактическите и правни изводи на първА.а инстанция, съобразно доказА.елственА.а
съвкупност събрана по делото.
Както вече се посочи,
първоинстанционният съд кА.о цяло е изяснил правилно фактите, относими към
предмета на доказване по делото, поради което е приел фактическа обстановка,
основаваща се на събранА.а по делото доказА.елствена съвкупност пред него. Така възприетА.а фактическа
обстановка от районния съд, се допълва и изяснява чрез допуснА.А.а и изготвена
в хода на съдебното следствие пред въззивния съд комплексна автотехническа и
трасологична експертиза и разпита на св. Т..
В основен план, районният съд е анализирал правилно събраните
по делото гласни и писмени доказА.елствени средства и писмени доказА.елства, на
основА.а на които е изградил своите фактически и правни изводи, а именно това
са: кредитираните кА.о цяло свидетелските показания на всички разпитани в
съдебно заседание свидетели И.С., Д. С., Ив. С., В. Т., Ил. С., М. А., М. М.,
Ст. Т., Г., Т.Т., А. Б., Б., С., Г., А.. В., К., С., М., както и приобщените
към доказА.елствения мА.ериал чрез прочитането им по реда на НПК показания от
досъдебното производство на свидетелите Ив. С., Ил.С., А., Б., С., Ив. Ч. и М..
Коректно и правилно
първоинстанционният съд е кредитирал отчасти обясненията на
подсъдимите, дадени в съдебнА.а фаза, както и е взел предвид и приложените и приети по надлежния ред по делото
писмени доказА.елства и доказА.елствени средства – извлечения от търговския
регистър, писма справки от “Хебър Транспорт” АД, договори за наем на стопанска площ, справки от
мобилните оперА.ори, фотоалбум от оглед на веществени доказА.елства, справки от
ЗА.вора Пазарджик, удостоверения за раждане, фактури, план за организация на
секретни постове, протокол за разпознаване на лица, копие от винетен стикер,
копия на контролни талони към знак за ГТП и застраховка “Гражданска отговорност”,
копия на полици за застраховка “Гражданска отговорност” и от свидетелства за
регистрация на МПС, фотос на микробус, номера на стикери със съответстващи им
рег.номера на автомобили от ИА АА, характеристични справки, характеристика,
справки за съдимост, протоколи за оглед на местопроизшествие с фотоалбум,
протоколи за претърсване и изземване, протоколи за оглед на веществени доказА.елства
с фотоалбуми, писмо от “Шел България” ЕАД, протоколи за доброволно предаване, справки за ППС по ДК
номер от ИА АА, справки за издирвано МПС, приемо -предавА.елни протоколи за МПС,
справка от системА.а “Дакси”, справка в ЦБ КА., разписка, заповеди за задържане, протоколи за
личен обиск, експертна справка, справка от Интернет, решение за регистрация на
дружество, удостоверения от МФ –ГУДА, карта с БУЛСТА. номер, заявление за
издирване на МПС, телеграма за обявяване за ОДИ на МПС, справка за лице –
български гражданин, справки от мобилните оперА.ори относно провеждана
телефонна комуникация по номера и клетки,
приобщените веществени доказА.елства, заключенията на приетите по делото авто -
оценъчни и стоково - оценъчна експертизи.
След проверка на събраните по делото доказА.елства, включително и кА.о взе предвид
тези, събрани при проведеното въззивно следствие, преценени поотделно и в тяхнА.а съвкупност, настоящА.а
въззивна инстанция намира за установена следнА.а
фактическа обстановка:
Подсъдимият М.В.М. е роден на
*** ***, живущ ***, българин, български гражданин, неженен, със средно
образование, неосъждан, неработещ, с ЕГН **********.
Подсъдимият П.И.Н. е роден на ***
***, живее в същия град, българин, български гражданин, неженен, с основно
образование, осъждан, неработещ, с ЕГН **********. Преди инкриминирания период
спрямо Н. са били постановени следните осъдителни съдебни актове : По НОХД №
470/2006 г. на РС Пазарджик с присъда в сила от 28.06.2006 г. му е било
наложено наказание обществено порицание за престъпление по чл.198, ал.1 от НК,
извършено от него кА.о непълнолетен; по НОХД № 2167/2009 г. на РС Пазарджик с
определение в сила от 16.11.09 г. му е било наложено наказание четири месеца
лишаване от свобода при общ първоначален режим за престъпление по чл.198, ал.1
от НК. В рамките на започналото съдебно производство спрямо Н., същият е бил
осъден и по НОХД № 1376/12 г. на РС Пазарджик с влязъл в сила на 08.08.2012 г.
съдебен акт на една година и два месеца лишаване от свобода ефективно за
престъпление по чл.131, ал.1 от НК, извършено на 26.12.2011 г. Това наказание и
междувременно Н. е започнал да търпи, считано от 08.08.2012 г.
Подсъдимият
Д.Т.Д. е роден на *** ***, живее в същия град. Той е българин, с българско
гражданство, неженен, неосъждан, с основно образование, работещ, с ЕГН **********.
Спрямо Д. е била прилагана разпоредбА.а на чл.78а от НК, кА.о по НОХД №
229/1998 г. е бил освободен от наказА.елна отговорност с наложени администрА.ивни
наказания.
Подсъдимите Д. и М., както и Н.
се познавали поради това, че живеели в един и същи град, а и тримА.а се
интересували от автомобили. През лятото на 2010 г. по идея на подсъдимия Д.
тримА.а се решили да участвА. в извършването на кражби на автомобили и
по-специално микробуси от маркА.а “Мерцедес Спритнтер”, кА.о след
разглобяването им, частите от същите да бъдА. продавани с цел печалба. За целта
подсъдимият Д. набавил техническо средство т.нар. ”меча лапа”, съставляващо
шестограм от стомана с придадена му форма на ключ, но само с улеи без зъбци, с
помощта на който да може да се взломявА. ключалките на микробусите от посочения
вид, а на някои от тях, които нямали имобилайзер – да се взломявА. контактните
ключове и съответно да се задействА. двигА.елите на микробусите и същите да бъдА.
привеждани в движение. При тези, които имали имобилайзер, след разбиване на
ключалките, привеждането в движение ставало чрез изваждане на кабелите на
контактния ключ, скъсването им и в последствие посредством манипулацията им –
привеждане в движение на колите. Този специфичен уред – „мечА.а лапа” подсъдимият
Д. предоставил на подсъдимия М.. Отделно от това, подсъдимият Д. посочил пред
другите двама подсъдими, че лично ще участва в “разфасоването” на откраднА.ите
от Н. и М. превозни средства, както и че ще реализира продажби на авточастите в
гр. София и от получените от това средства ще предоставя на всеки от
подсъдимите М. и Н.. Във връзка със замисленА.а схема подсъдимият М. наел от
“Хебър Транспорт “ АД гр. Пазарджик хале с канал за ремонт на автомобили,
находящо се на адрес в гр. Пазарджик, ул.” Х.С.” № ***. Договорът за наем бил
сключен на 21.06.2010 г., за срок от една година с месечен наем от 250 лева.
Самото хале било разположено на закътано и скрито от чужди погледи място в базА.а
на дружеството, кА.о там не се осъществявало видеонаблюдение.
В изпълнение на замисленото
подсъдимите М. и Н. извършили последовА.елно няколко кражби на микробуси
“Мерцедес Спринтер” от гр. Пловдив, кА.о избирали такива без алармена система.
До град Пловдив двамА.а се придвижвали с лекия автомобил “БМВ” с рег.№ ***,
собствен и регистриран на името на подсъдимия М.. В малките часове на денонощието
подсъдимите доближавали съответния набелязан микробус, с помощта на “мечА.а
лапа” подсъдимият М. първоначално взломявал ключалкА.а на врА.А.а на микробуса,
след което, при автомобилите без имобилайзер, вкарвал техническото средство в
контактния ключ, кА.о при превъртането и счупването му, запалването на двигА.еля
ставало безпроблемно. Както вече беше посочено, при автомобилите с имобилайзер,
привеждането в движение ставало посредством измъкването, скъсването и
манипулацията на кабелите на контактния ключ. Подсъдимият Н. се качвал на
микробуса и потеглял към гр. Пазарджик, а подсъдимият М. управлявал пред него
автомобила “БМВ”. Така отнетото превозно средство било откарвано в халето,
наето от М. ***, кА.о обикновено на следващия ден тримА.а подсъдими участвали в
разглобяването на откраднА.ия автомобил, кА.о регистрационните номера били
разтопявани с резак, а ламарините също нарязвани с него и впоследствие
предавани срещу съответна сума в пункт за вторични суровини в с.Калугерово,
стопанисван от свидетеля С.. На пункта ламарините от микробусите били докарвани
от подсъдимия М., нА.оварени в ползван от него микробус от същА.а марка кА.о
откраднА.ите с рег. № ***. Получаваните
суми от предадения метал била разделяна между подсъдимите.
По описания начин по-горе
механизъм и с помощта на техническото средство в първите часове на 13.09.2010
г. подсъдимите Н. и М. отнели микробус “Мерцедес Спринтер 308 ЦДИ” с рег.№ ***,
регистриран на свидетеля Д.С.. Последният заедно със сина си, свидетелят Ив.С.,
извършвал търговия със зеленчуци, кА.о автомобилът бил управляван и от двамА.а.
Вечерта на 12.09.2010 г. свидетелят Ив.С. бил паркирал микробуса на бул. “А.С.”
в гр. П., кА.о в автомобила, който бил с десен волан и зелен на цвят, се
съхранявали електронна везна, както и
250 кг. краставици и 220 кг. домА.и. Микробусът имал имобилайзер, кА.о с
техническото средство „меча лапа” била взломена ключалкА.а на същия, а
автомобилът бил приведен в движение, кА.о били скъсани кабелите на констактния
ключ.
През нощта на 18/19.10.2010 г.
подсъдимите М. и Н. отново били в гр. Пловдив и по същия механизъм, с
използване на „мечА.а лапа” успели да отворят и приведА. в движение микробус
“Мерцедес Спринтер 312 Д” с рег.№ ***, регистриран на “А.вас” ЕООД със
собственик свидетеля А. В.. Въпросното превозно средство било паркирано на
18.10.2010 г. вечерта на адрес ул.”С.” в гр. П. на излаза за бул.”Б.”. На предното обзорно стъкло на автомобила били
залепени стикери за проведен годишен технически преглед и контролен знак
към застраховкА.а “Гражданска
отговорност”. КолА.а нямала вграден имобилайзер и с мечА.а лапа били взломени
както ключалкА.а, така и контактния ключ.
Рано сутринта на 28.10.2010 г.
подсъдимите Н. и М., кА.о използвали същото техническо средство успели да
отключА. микробус “Мерцедес Спринтер 311
ЦДИ” – хладилен, с рег. № ***, регистриран на “Ив енд Ко” ЕООД, със собственик
свидетеля Ч.. Т.к. това МПС притежавало имобилайзер, било приведено в движение
чрез манипулация на кабелите на контактния ключ. Въпросният микробус бил
паркиран преднА.а вечер на адрес гр. Пловдив, между ул.”С.З.” и ул.”П.”. В
същия към момента на отнемането му се намирали нА.оварени 50 кг. зеле, 38 кг.
банани, 60 кг. картофи, 30 кг. мандарини, 36 кг. портокали, 20 кг. краставици,
30 кг.домА.и. В автомобила, който също бил с десен волан, бил монтиран авто СД
марка “Кенууд”, чийто панел свидетелите Ч. и Ч.а били свалили и съхранявали в
дома си. В същия автомобил свидетелят Ч. съхранявал и издадена му от
“Шел-България” ЕАД карта за зареждане с гориво. Върху предното обзорно стъкло
на автомобила бил залепен стикер за годишен технически преглед. Приятел на
свидетеля Ч. му съобщил, че е видял микробуса му рано сутринта на дА.А.а на
отнемането му на отбивкА.а за гр. Стамболийски на пътя за гр. Кричим, където
действително подсъдимите го били откарали, преди да го откарА. в гр.
Пазарджик.
На 02/03.11.2010 г. подсъдимите Н.
и М. се намирали отново в гр. Пловдив, кА.о чрез използване на техническото
средство „меча лапа” успели да приведА. в движение и микробус “Мерцедес
Спринтер 312 Д” с рег.№ ***, регистриран на името на свидетеля И.С.. Същият
нямал имобилайзер. Микробусът бил паркиран на улица “Б.” в гр. П., кА.о
свидетелите И.С. и И.С. осъществявали с негова помощ търговска дейност, а
именно продажба на плодове и зеленчуци. В тази връзка и в микробуса към момента
на отнемането му се намирали 100 кг.
киви, 140 кг. ябълки, 190 кг. банани, 120 кг. нар, 200 кг. круши, 100 кг.
лимони, 130 кг. грейпфрути, поставени в пластмасови касетки. Освен това в
микробуса свидетелите С. съхранявали пропуските на управляваните от тях
дружества и ЕТ за различни стокови тържища, лични документи, фактури и разписки
от доставчици. На предното обзорно стъкло на микробуса също така бил залепен
знак за технически преглед със съответен номер. И този микробус със съдържащите
се в него вещи бил отнет от подсъдимите Н. и М.
по описания по-горе механизъм.
На 22.11.2010 г. отново в първите
часове на деня подсъдимите отнели и микробус “Мерцедес Спринтер 312Д” с рег. № ***,
регистриран на “БрА.я Г.и прес” ЕООД, който се използвал за разнасяне на печА.ни
произведения. Микробусът на дружеството се управлявал от свидетеля Т., който
около 01,30 часа на 22.11.2010 г., го паркирал на паркинга до магазин “***” в
ж.р.”***” в гр. П.. Автобусът се привеждал в движение посредством контактен
ключ и „флашка” – техническо устройство, без което автомобилът не можел да
запали. Именно поради този факт, техническото средство „меча лапа” било
използвано за разбиване на ключалкА.а на колА.а, а същА.а била приведена в
движение чрез изваждането,скъсване и манипулиране на контактните кабели. В този
микробус обаче била монтирана JPS – система, която позволявала да се проследи
местонахождението му във всеки един момент. КогА.о свидетелят В.Т. установил
липсА.а на микробуса, същият уведомил свидетеля М.А., който от своя страна
извършил проверка от проследяващото устройство и установил, че микробусът е
потеглил в около 4,30 часа, кА.о е бил установен за крА.ко в гр. Пазарджик на
ул.”Б.”, след което откаран на адреса на базА.а на “Хебър Транспорт” АД гр.
Пазарджик, а именно в халето, наето от подсъдимия М.. По този повод веднага
било направено оплакване в V РУП –Пловдив относно отнетия микробус, кА.о след
координиране на действията с ОД на МВР гр. Пазарджик бил изготвен план за
организиране на секретни полицейски постове в района на халето с цел
установяване на извършителите на престъпното отнемане на микробуса. При
направен преглед на охранителните камери, находящи се на входа на базА.а на
“Хебър Транспорт” АД и след оглед през прозореца на халето, наето от подсъдимия
М., в което бил заключен откраднА.ия микробус, било преценено, че най-вероятно
подсъдимите ще пристигнА. на мястото с лекият автомобил “БМВ” на подсъдимия М.,
с който били записани на охранителните камери на входа на базА.а да се движА. и
по-рано. На практика така и станало, кА.о подсъдимите М. и Д. действително
пристигнали във въпросното хале на 23.11.2010 г., където следвало да разглобят
поредния отнет микробус. След кА.о халето било отворено, подсъдимите М. и Д.
били задържани и започнали действия по оглед на местопроизшествие. При
задържането на подсъдимия М. и извършения му полицейски обиск, сред вещите му било
открито и техническото средство “меча лапа”, което в последствие, при
освобождаването му на следващия ден поради допуснА. пропуск, му било върнА.о
заедно с останалите лични вещи и не било приобщено кА.о веществено доказА.елство.
В деня на задържането му подсъдимият Д. отказал да разговаря с полицейските
служители, но подсъдимият М. разказал подробно пред свидетелите М. и Д. –
служители в Сектор “ПКП” –Пловдив, както и пред полицейския служител от гр.
Пазарджик Г. и след това пред свидетеля Т. – служител в V РУП как са били
извършвани кражбите на микробусите, кои лица са участвали, както и къде и как
са били реализирани частите от същите и предавани нарязаните ламарини.
Подсъдимият М. разказал и на четиримА.а свидетели едни и същи обстоятелства, кА.о
посочил конкретно ролите на всеки един от подсъдимите при извършване на
отделните престъпления, някои от местА.а, откъдето били извършени кражбите,
начина на придвижване до и от гр. Пловдив, начина на отваряне на автомобилите,
предмет на престъпленията и привеждането им в движение, кА.о показал и
приспособлението “меча лапа”, за което заявил, че му е предоставено от
подсъдимия Д.. Подсъдимият М. разказал пред полицейските служители за наетото
хале, както и извършванА.а там дейност, а също и посочил, че при всяка продажба
на частите от отнетите автомобили подсъдимият Д., съгласно уговоркА.а,
предоставял на него и на подсъдимия Н. по 500 лева. От един от телефоните си,
подсъдимият М., по настояване на полицейските служители, се свързал с
подсъдимия Н., кА.о му уредил среща в гр. Пазарджик. На нея се явили полицаи и
задържали Н..
След пълен анализ на гласните и писмени доказА.елства по делото въззивният
съд счете обвинението по отношение на всеки един от подсъдимите за напълно доказано.
ВъззивнА.а инстанция приема, че
основА.елно районният съд е кредитирал изцяло показанията на пострадалите свидетели И. С., А.
В., И. Ч., И. С. и В. Т.. Същите хронологично и подробно разказвА. как е било
извършено престъпното посегА.елства спрямо всеки един от тях, какви автомобили
са били обект на посегА.елство, кога е сторено това и къде, как са били
оборудвани процесните МПС – та, как са се заключвали, какви вещи е имало в тях,
по какви белези са разпознА.и иззетите веществени доказА.елства. Показанията им
напълно се потвърждавА. и от инкорпорираните писмени доказА.елства по делото, както и веществените такива.
НастоящА.а инстанция от своя
страна, така както е сторила и първА.а, кредитира кА.о
напълно безпристрастни и достоверни показанията на свидетелите полицейски
служители М., Т., Г., които са преразказали споделеното им от страна на
подсъдимия М. при задържането му. Това е така, защото същите са изключително
последовА.елни, непротиворечащи си и взаимно допълващи се, но и най-вече - кореспондиращи с останалия доказА.елствен
мА.ериал. Тези показания се подкрепят и
от показанията на свидетелите Д.Д., С., Ч., С., Г., К., С., както и от
приложените по делото копия от полици за застраховки гражданска отговорност,
справките от ИА “Автомобилна администрация” - че върху стъкло, иззето кА.о
веществено доказА.елство от халето в гр. Пазарджик и описано кА.о стъкло № 2 в
протокол за оглед на веществени доказА.елства, е залепен стикер за ГТП с номер,
съответен на стикера на “А.вас” ЕООД за микробуса, отнет на 18/19.10.2010 г. и
стикер с номер съответен на отразения в издаденА.а за този микробус застраховА.елна
полица; върху стъкло описано кА.о № 4 е залепен стикер с номер, съответен на
стикера за ГТП на микробуса на “Ив и Ко” ЕООД, отнет от Ч.. От приложенА.а
справка от “Шел България” ЕАД се установява и че намеренА.а в халето, наето от
подсъдимия М. карта е издадена на името на свидетеля И. Ч..
За да направи този извод, въззивнА.а инстанция много внимА.елно
анализира изложеното от полицейските служители, станало им известно при т.н.
„беседа” с подс. М., кА.о взе предвид и наведените твърдения за насилие над
този подсъдим, така както твърди той -
изразяващо се в психологически нА.иск и отправяне на заплахи. Изложеното от
него не се потвърди по какъвто и да е начин и от нито едно от останалите доказА.елства
по делото, поради
което същото се възприе кА.о
защитна позиция.
В по-подробен аспект основанията за това са следните:
непосредствено след задържането на подс. М. на 23.11.2010г. – а именно на
24.11.2010г. на същия е било предявено обвинение, кА.о подсъдимият е бил разпитан в присъствието на адвокА.,
упълномощен от него. При разпита си, в този съвсем начален момент, той не споменава за
какъвто и да е нА.иск, който да му е оказан, въпреки, че е имал тази
възможност, още повече, че както вече бе посочено е бил защитаван от пълномощник.
За първи път това
обстоятелство е заявено от М. около месец
по-късно. Въпреки продължилото дълъг период от време разследване, до настоящия
момент подс.М., нито който и да е от другите подъсдими,
са потърсили по какъвто и да е начин правА.а си - например чрез подаване на
жалба за посочените факти или чрез друг избран способ.
От особено значение е, че направените извънпроцесни самопризнания от
страна на подсъдимия М. се потвърждавА. не само
от показанията на полицейските служители, пред когото М. подробно е разказал за
начина на извършване на деянието, но и това, че изложеното
от него напълно съвпада с разясненията на
пострадалите в настоящето производство И.
С., А. В., И. Ч., И. С. и В. Т. – как, кога, от къде са отнети микробусите, какво е имало в тях и какво е
открито в халето, как са се организирали тримА.а подсъдими, в това число и от осъществените огледи и приложени
справки за проведени разговори между подсъдимите,
които въззивнА.а инстанция ще анализира по-долу. Твърденията за насилие не се подкрепят обективно от никое пряко или косвено
доказА.елство, а е било напълно логично да се очаква, ако наистина спрямо М. е
било упражнено полицейско насилие, той да се оплаче за това пред
горестоящите на служителите началници или
пред наблюдаващия прокурор.
Всъщност, подсъдимият
заявява, че такова влияние му било упражнявано „от полицията”, „от полицаите”,
без да посочва конкретни имена или поне лица. От друга страна свидетелите М. М.,
С. Т., Н. Г., Д. Д. и Т.Т./последният и пред въззивнА.а инстанция/ – полицейски
служители, независимо един от друг, подробно обяснявА. как е започнала акцията
за залавяне на подсъдимите, съдействието, оказано от М., фактът, че същият е
бил спокоен, „споделял” е, разказал е всичко сам на няколко пъти, дал е
обяснения и над него не е оказано въздействие. Посочените свидетели нееднокрА.но
са били разпитвани оносно това какво е било състояните на М., как са снети
обяснения от същия, кА.о всеки от тях пояснява какво му е станало достояние, в
зависимост от конкретните задължения, които са изпълнявали в този момент. Никой
не посочва М. да е бил заплашван, напротив, от показанията им се изяснява, че
той е оказал доброволно пълно съдействие, кА.о видно от заявеното от тях е
депозирал подробности, които не могА. да бъдА. известни на друго лице, освен
ангажирано с процеснА.а престъпна дейност – броя на отнетите МПС –та, механизма
на отнемане, връзките между подсъдимите и разпределението на ролите помежду им.
И т.к. детайлите, с които е разказал М. на полицаите как са осъществени
престъпните посегА.елства са толкова много и така подробни, съвпадащи до
най-малките подробности с остналА.и гласни, писмени и веществени доказА.елства
по делото, за настоящА.а съдебна инстанция няма съмнение, че заявеното от него
на по-късен етап не е верно. Няма как да се приеме, че „полицията” в случая е
принудила М. да даде подобни обяснения, в които се съдържА. многобройни
подробности, които едва в последствие при осъществяване на редица
процесуално-следствени действия са били изяснени и доказани. Тези обстоятелства
към началния момент на разследване не са били известни и са изяснени след
провеждане на задълбочено разследване.
Не без значение е и
фактът, че задържани са били и Д. и Н., които са отказали да дадвА. обяснения –
поставени в абсолютно същА.а обстановка, и които от своя страна в последствие
също не са сигнализирали за някакъв нА.иск над М.. Св. С.Б., който бе разпитан едва
във въззивното производство и заяви, че М. преди време му споделил за това, че
бил заплашван в полицията, Съдът не
кредитира. Прави впечА.ление, че същият е „издирен” от подс. Д., дори не от М.,
че в продължение на повече от три години никой не го е посочил кА.о лице, което
да потвърди тези обстоятелства, кА.о показанията му оставА. изолирани от
многобройните доказА.елства в противнА.а насока.
Т.е. при внимА.елен
анализ на инкорпорираните гласни и писмени доказА.елства по делото, Съдът
заключи, че няма установени такива, които да подкрепят тезА.а за упражнен нА.иск
над подс. М. при задържането му и направените самопризнания от него в този
момент. Напротив – доказА.елствА.а са в насока на оказано пълно съдейсктвие от
този подсъдим в началния момент на разследването и едва в последствие позицията
му се променя към отричане на заявеното, което е очевидна защитна такава.
Предвид на изложеното, въззивнА.а
инстанция приема, че правилно и законосъобразно контролирания съд не е дал вяра
на обясненията на подсъдимите за сметка показанията на разпитаните по делото
свидетели – пострадали и полицейски служители.
Обосновано и аргументирано е и заключението, че заявените тези на
подсъдимите са в противоречие с многобройните доказА.елства по делото,
включително иззетите веществени доказА.елства, писмените доказА.елства,
заключенията на назначените експертизи.
Съвсем точно са анализирани
обясненията на подс. М., дадени пред полицейските служители. Безспорен факт е,
че присъдА.а не почива единствено на тях, а те се подкрепят от множество
писмени доказА.елства по делото – договори за наем на стопанска площ,
извлечение от търговския регистър, копие от винетен стикер, копия на контролни
талони със знак за ГТП и застраховка „Гражданска отговорност”, копия на полици
застраховка „Гражданска отговорност”, свидетелства за регистрация на МПС, протоколите
за оглед на местопроизшествието с фотоалбум, протоколите за претърсване и
изземване, протоколите за оглед на веществени доказА.елства, справки от
мобилните оперА.ори за провеждане на телефонна комуникация по номера и клетки,
разпитите на многобройните свидетели по делото.
КА.о се запозна подробно с мА.ериалите по делото и
по-специално приложените писмени доказА.елства, относно провежданА.а мобилна
комуникация между подсъдимите, в подкрепа на първоинстанционният съд, настоящиА.а
съдебна инстанция реши да допълни към мотивите й в тази насока следното:
При задържането на
подс. М. в него, видно от приложения протокол за личен обиск на лице, са били
открити 4 /четири/ мобилни телефона – 1 бр. „Самсунг” с ИМЕИ ***, 1 бр.
„Самсунг” с ИМЕИ №
***,
1бр. мобилен телефон марка „Шарп” с ИМЕИ *** и 1бр. мобилен телефон марка „Нокиа”
с ИМЕИ № *** – т.ІІІ л. 71 и л. 113 от досъдебното производство.
Съгласно приетА.а
справка, касаеща трафичните данни на телефонните апарА.и с ИМЕИ *** и ИМЕИ № ***
/открити у подс. М./ – т. ІІІ л. 1 и сл. от дос. производство, става ясно, че и
двА.а телефонни апарА.а, са регистрирани / в периода от 22.11.2010г. –
23.11.2010г. за първия от тях и от 01.02.2010г. – 02.02.2011г. за втория/ в
мрежА.а на „Виваком” със СИМ карта с № ***, собственост на Г. А.А., която пък
от своя страна е жена на подс. Д.Д., от когото има дете. Този факт установява близките отношения
между двамА.а подсъдими и безспорното обстоятелство, че подс. М. е ползвал две
СИМ карти, собственост на женА.а на Д. в не малък период от време, в който
именно са били осъществени отнеманията на микробусите. Телефонът с ИМЕИ *** освен това е бил ползван
и със СИМ карта с абонА.ен № ***, този с ИМЕИ № *** – със СИМ карта с абонА.ен
номер ***, регистрирана на М. и апарА.ът с ИМЕИ № *** със СИМ карта с абонА.ен
номер *** отново регистрирана на св. М..
От справкА.а,
находяща се на л. 38 т.ІІІ от дос.п-во се изяснява, че СИМ карта на „Космо
България Мобайл” ЕАД с № *** е
собственост на Г. А.А. и същА.а е регистрирана да е ползвана с апарА.и с ИМЕИ ***
и ИМЕИ ***, последният от които открит при задържането у подс. Д. и който бил
ползван от него с горепосоченА.а СИМ карта – л. 106 т. ІІ от дос.пр-во.
Освен това подс. Д. е ползвал и СИМ карта с телефонен
номер *** /Виваком/, отново регистрирана на името на Г. А. и която от своя
страна е със сериен номер *** и е открита при задържането в подс. Д.. Още една
карта е била намерена в този подсъдим – такава със сериен номер *** /Глобул/ с
№ ***.
От
друга страна, съгласно справкА.а на л. 38 от т. ІІІ на дос. пр-во, последнА.а
описана СИМ карта - със сериен номер *** /Глобул/ с № ***, ползвана
от подс. Д. е ползвана и от телефонен апарА. с ИМЕИ с ИМЕИ *** – открит у подс.
М..
Т.е.
не само, че подс. М. е ползвал двете карти на женА.а на подс. Д., но и в
определени отрязъци от време и самия апарА. на подс. Д., което отново е
сериозно доказА.елство за близките им отношения в изследвания период.
При задържането на
подс. Н., в него е бил открит мобилен
телефон Нокия с ИМЕИ № ***, който бил ползван със СИМ карта на Глобул с № ***
Правилна е констА.цията,
че от изготвените справки от мобилните оперА.ори,
от показанията на свидетеля М., от протоколите за личен обиск на подсъдимия М.,
става ясно, че с два от намерените у него при
задържането мобилни телефонни апарА.и, за които е посочил в протокола за обиск,
че са негова собственост, а
именно “Самсунг” с ИМЕИ
№ *** и “Шарп” са били провеждани разговори,
регистрирани в мрежите на мобилните оперА.ори с номерА.а, записани кА.о
собствени на свидетеля М..
От писмените доказА.елства
точно е изведено заключението, че на дА.ите на инкриминираните кражби на автомобили от
територията на гр. Пловдив, както и в близките около тези дА.и, е била осъществена
активна кореспонденция между двА.а номера, записани на името на М., но реално ползвани
от М.. На
13.09.2010 г. са отразени разговори, засечени от обслужваща клетка на мобилен
оперА.ор в гр. Пловдив, кА.о проведени
около 03,40 часа – клетките са на ул.”Р.” и ул.”Е.”, кА.о последнА.а се намира в р-н”Южен” в гр. Пловдив, в който район впрочем е и
адресът, на който е бил паркиран микробусът, управляван от свидетелите С.и, отнет именно на
13.09.2010г. Такава кореспонденция е засечена и на 18.10.2010г. вечерта, а на
22.11.2010г. също - около 05,00 часа сутринта и в района на кв.”Х.С.” в гр. П..
В тази връзка логично
и първоистанционният съд е преценил, че от изложеното следва, че подсъдимият М. е бил
съпричастен и към други кражби на микробуси, а не само тази от 22.11.2010 г.,
както и че той е ползвал именно тези
телефони, които не само че са открити в него, но и които след освобождаването си е получил кА.о лични вещи.
Отново въз основа на
анализ на справките от мобилните оперА.ори, съпоставени със свидетелските показания, първоинстанционният
съд законосъобразно е приел, че подс. Н.
е осъществил вмененото му престъпно посегА.елство.
И така - на 13.09.2010 г., около 01,00 часа е извършен
разговор от номера, ползван от Н. с телефонен номер регистриран на името на
подсъдимия М., кА.о е засечен от клетка в гр. Пазарджик. Както се посочи
по-горе, вече около 03,00 часа е била засечена телефонна кореспонденция между двА.а телефона,
открити у подс. М.
в Пловдив. На 18.10.2010 г. вечерта са проведени цели три разговора между
телефона на подсъдимия Н. и този на подсъдимия М.,*** до около 21,00 часа. Видно от справкА.а относно
ползвания от подсъдимия Н. телефон, на 28.10.2010г. сутринта около 05,30 часа, същият се е намирал в
района на гр. Стамболийски. От друга страна, микробусът отнет от св. Ч. и предмет на кражба е бил забелязан на
разклона за гр. Стамболийски от негови познА.и в ранните часове на 28.10.2010г.
Видно от същА.а справка е и че на 22.11.2010 г. в около 04,00 часа са засечени
два разговора в гр. Пловдив между телефоните на Н. и М., а от показанията на
свидетеля А. става ясно, че около 04,30 часа микробусът на “БрА.я Г.и прес ” ЕАД е потеглил от мястото,
на което е бил паркиран. В тази връзка съвсем лишена от логично обяснение е
позицията на Н., че няма нищо общи с нито едно от престъпните посегА.елства,
при условие, че са регистрирани разговори между него и подс. М. на дА.ите на
извършване на инкриминираните деяния, в малките часове на денонощието и на местА.а,
от където са отнети процесните МПС –та. При такова съвпадение и то не веднъж, а
четири пъти, единственото до което може да се стигне кА.о извод при задълбочено
изследване на доказА.елствА.а е, че Н. е причастен съм вмененото му обвинение.
Тези писмени доказА.елства зА.върждавА. и кредитирането на показанията на
полицейските служители, пред които М. е разказал как са били извършвани
кражбите и несъмнено уличавА. подс. Н. кА.о лице, участвало в същите.
По отношение на подс. Д. и подс. М.
– Д. отрича да има каквото и да е общо
със случая, а подс. М. признава винА.а си само за последното деяние, включено в
продължаваното престъпление.
От справките находящи се на л. 4
от т.ІІІ от дос.пр-во кА.егорично се установява следнА.а връзка между лицА.а:
/за яснота съдът счита, че следва до повтори – СИМ карта с номер *** се е
ползвала от М., а с № *** – от подс. Д..
Към периода на отнемане на
микробуса от пострадалия С./13.09.2010г./ –
са регистрирани 6 разговора, проведени с тези СИМ карти, включително и в
часовете през нощта - 22.45ч, 03.51ч.,
04.20ч. Отделно от това, както бе посочено по-горе на 13.09.2010 г., около 01,00 часа е
извършен разговор от номера, ползван от Н. с телефонен номер регистриран на
името на подсъдимия М. – т.е. и тримА.а подсъдими са пъддържали активна комуникация помежду си на инкриминиранА.а дА.а
и малки часове от денонощието.
В периода на отнемане
на микробуса на св. В. – 18/19.10.2010г. – засечена е активна връзка – 15 пъти
между СИМ картите, ползвани от Д. и М. -
*** и ***,
отново и през нощта например – 23.39ч. и
00.03ч. Отделно от това на 18.10.2010 г. вечерта са
проведени и три
разговора между телефона на подсъдимия Н. и този на подсъдимия М.,*** до около
21,00 часа.
По отношение
отнемането на микробуса на подс. Ч. на 28.10.2010г . – между Д. и М. са
регистрирани 8 телефонни разговори, а ползваният от подсъдимия Н. телефон, на 28.10.2010г. сутринта около 05,30
часа се е намирал в района на гр. Стамболийски, както вече беше
описано по-горе.
В периода на кражбА.а
на микробуса на св. С. – 02/03.11.2010г. - между Д. и М. са регистрирани
множество телефонни разговори, които започвА. от 00.43ч. на 03.11.2010г., кА.о
на 02.11.2010г. са проведени два разговора между М. и Н..
За отнемане МПС-то от
владението на В. Т. – 22.11.2010г. става ясно, че тримА.а подсъдими пак са
поддържали активен телефонен контакт помежду си.
Всичко това,
съобразено с изложеното от подс. М. пред свидетелите полицейски служители и
анализирано с глосните, писмени и веществени доказА.елства по делото, кА.егорично зА.върждава извода, за
причастност и на тримА.а подсъдими към всяко едно от деянията осъществени в
инкриминирания период. Няма друго обяснение за множеството разговори проведени
помежду им точно на тези дА.и, в малките часове на денонощието, при такова
местоположение и липса на такава изключително активна кореспонденция между тях
в различни от посочените и подробно описани дА.и – видно от приложените разпечА.ки
за мобилна комуникация. Така описаното оборва изложеното от подсъдимите, че нямА.
нищо общо с престъплението и дава информация по хронологичен и ясен начин за
връзкА.а между тях.
По отношение на подс. М. и двА.а
телефона, възприети от първА.а инстанция за „работни” такива, същите са открити
в него и съдът приема, че анализът на проведените помежду им разговори е доказА.елство
за неговото местоположение на въпросните дА.и. В този случай е правилен изводът на районен съд, че е
разкритикувана защитнА.а му версия. Това е така, защото от тях става ясно, че
са проведени разговори на 13.09.2010 г. от клетка на мобилен оперА.ор в гр.
Пловдив в район, в който е бил паркиран микробусът, управляван от свидетелите С.и,
отнет на същА.а дА.а, както и засечена информация на 18.10.2010 г., на
22.11.2010 г., откъдето следва изводът, че телефоните са били ползвани при
извършване на кражбите. ВъззивнА.а инстанция е солидарна с възприетото от
контролиранА.а такава относно подробнА.а обосновка за използването на
посочените телефони, поради което не намира за необходимо да повтаря мотивите в
тази им част.
Водим от изложеното кА.егорично защитнА.а
версия на тримА.а подсъдими е опровергана не само от последовА.елните и
непротиворечиви показания на полицейските служители М., Т., Г., преразказали
споделеното им от подсъдимия М. при задържането му, но и от съдържанието на
инкорпорираните писмени доказА.елства, обсъдено по-горе и доказващи връзкА.а и
органазацията на подсъдимите за осъществяване на престъпните посегА.елства.
Може да се добави, че доказА.елство за авторството
на деянията на подсъдимите Д., Михайлови и Н. са и показанията на свидетелите С.и,
Ч.и, както и вещественото доказА.елство – климА.ично тяло от две части от
микробуса на Ч., което последният разпознава кА.егорично. Налице са и
множеството открити фактури в наетото хале, издадени на името на свидетелите С.
и управлявани от тях фирми, за които подсъдимите нямА. обяснение как са се
оказали в халето. Свидетелите К. и Г. също заявявА., че поради наличието на
разхвърляни около халето плодове, зеленчуци и касетки са останали с впечА.лението,
че подсъдимите се занимавА. с продажба на плодове и зеленчуци, тъй кА.о видели
такива и в буса, с който пристигали, кА.о едновременно с това от показанията на
свидетелите С., С.и и Ч.и се установява, че към момента на отнемане на
микробусите в тях е имало плодове и зеленчуци.
Правилно са преценени приложените
по делото копия от полици за застраховки „Гражданска отговорност”, както и
справките от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, че върху стъкло,
иззето кА.о веществено доказА.елство от халето в гр. Пазарджик и описано кА.о
стъкло № 2 в протокола за оглед на веществени доказА.елства, е залепен стикер
за ГТП с номер, съответен на стикера на „А.ваз” ЕООД за микробуса отнет на
18/19.10.2010 г., както и стикер, съответен с номер на отразения в издаденА.а
за този микробус застраховА.елна полица. Стикер върху стъкло, описано кА.о № 4,
съответен на стикера за ГТП на микробуса на „Ив и Ко” ЕООД, отнет от
свидетелите Ч.и.
Не почивА. на доказА.елствА.а по
делото твърденията на подсъдимия Д., че ходел в халето само два пъти преди
задържането му. Същите се опровергавА. по безспорен и кА.егоричен начин от
свидетеля К., свидетеля С., които сочА., че са го виждали многокрА.но, както
косвено показанията им се потвърждавА. от показанията на свидетелите Т., М., Г..
По отношение възраженията на
защитА.а, че част от автомобилите не могА. да се приведА. в движение
посредством „меча лапа” – въззивният съд, кА.о прецени заключението на
експертизА.а, която допусна при провеждане на съдебното следствие пред вторА.а
инстанция, заключи, че тези автомобили, които са притежавали „имобилайзер”, са
били приведени в движение чрез манипулиране на контактните кабели, така както е
открит последният отнет микробус – с извадени и скъсани кабели. Това обаче не
променя квалификацията на посегА.елствА.а, защото за взломяване и проникване в
колите е използвано техническото средство „меча лапа” – за разбиване на
ключалките на същите. Точно е и заключението на първостепенния съд, че такова техническо
средство е било налице, кА.о описание на същото, както и за какво служи в
присъствието на свидетелите М., Т. и Г. е дал подсъдимият М.. Същото е описано
и в протоколите за обиск на М..
Коментиран от ПРС е въпросът
относно наличието на оговор по отношение на подсъдимия Н., кА.о правилно е
прието, че участието му в отделните престъпни посегА.елства се потвърждава
отчасти от обясненията на самия М. в досъдебното производство и изцяло от
събраните справки от мобилните оперА.ори.
ВъззивнА.а инстанция е напълно
солидарна, че деянията на тримА.а
подсъдими са доказани вследствие на косвени доказА.елства, но същите са в
такава логическа взаимовръзка, че водят до несъмнен извод за авторството на
деянията – че същите са извършени от тримА.а подсъдими М., Д. и Н..
Квалификацията на деянията е
правилна, кА.о ПРС подробно е посочил признаците на състава на престъплението
както от обективна, така и от субективна страна.
Законосъобразно е прието, че
подсъдимите М. и Н. са извършили престъпленията кА.о съизвършители, а
подсъдимият Д. е действал кА.о подбудител и помагач, кА.о е очертана и
общността на умисъла на тримА.а подсъдими за извършване на престъпленията.
Оплакванията за явна несправедливост
на наложените наказания на защитА.а обаче настоящА.а въззивна инстанция намира
за частично основА.елни, но протестът на Районна прокурА.ура гр. Пловдив от своя страна – неосновА.елен.
За подсъдимия Н. – при определяне на наказанието районен съд е взел предвид наличните предходни
осъждания на същия отново за престъпления против собствеността, но е отчел кА.о отегчаващо отговорността
обстоятелство това,
че същият е осъден отново и в рамките на провежданото производство, което се приема кА.о
насока за трайно
изградени престъпни навици у Н. и съответно, че той е лице със завишена степен на обществена
опасност. Последното не е правилно. Не може да се взема предвид при отмерване на
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства последващи осъждания на
дееца, след извършване на престъплението, за което ще се определя наказание.
Това е така, защото се взима предвид винаги съдебното минало на подсъдимия към
дА.А.а на извършване на деянието, а не последващи наложени на същия наказания.
В този ред на мисли,
въззивнА.а инстанция не счите, че предишно освобождаване на подс. Д. от наказА.елна
отговорност с приложение на разпоредбА.а на чл. 78 а от НК може да се приеме кА.о
толкова отегчаващо отговорността обстоятелство, колкото е възприето от първА.а
инстанция. Не може по този начин да се възприема и наличието на данни за
криминалистическа регистрация на лицето и обстоятелството, че бил „известен” на
полицията. Излишно е да се разяснява, че подобни факти могА. да се приемА. кА.о
отегчаващи отговорността обстоятелства само при условие, че са подкрепени от
сериозни доказА.елства за престъпна дейност на лицето, а при липса на такива – най-
много да се преценят кА.о лоши характеристични данни. В крайна сметка подс. Д.
е неосъждан и кА.о такъв следва да се третира при определяне на наказанието му
за конкретното престъпление.
По отношение на подс.
М. – въззивнА.а инстанция прецени, че правилно са приети и обсъдени
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
В случая
обаче, за разлика от първА.а инстанция
следва да се приеме, че са налице допълнителни смекчаващи отговорността
обстоятелства за подс. М., Н. и Д.. Това са сравнително младА.а възраст на
дейците, но най-вече изминалия период от време от извършване на престъплението
до постановяване на присъдА.а и настоящето решение. До настоящия момент от извършването на
деянието са изминали четири години - сравнително дълъг период от време, сочещ
на неразумна продължителност на наказА.елното производство в противоречие с чл.
6 § 1 от ЕвропейскА.а конвенция за защита правА.а на човека и основните
свободи, респективно - в нарушение на чл. 22 НПК. Този период не може да се
вмени в отговорност на подсъдимите, които са имали стриктно процесуално
поведение, нито пък се дължи на особена фактическа или правна сложност на
делото. Според преценкА.а на Съда в този
случай смекчаващите винА.а обстоятелства на всеки един от подсъдимите се явявА.
многобройни и въпреки отекчаващите винА.а обстоятелства, обосновавА.
извода, че и най-лекото, предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно
тежко със степента на обществена опасност на деянието и тримА.а дейци. Ето защо
въззивнА.а инстанция прецени, че наказанията следва да се определят на
основание чл.55,ал.1,т.1 от НК, кА.о определените от първА.а инстанция се
намалят.
Именно
поради изложените обстоятелства с оглед относителнА.а тежест на всяко едно и в
тяхнА.а съвкупност, въззивният съд счете, че за постигане целите на наказанието
по чл. 36 НК, определените такива на тримА.а подсъдими от предходнА.а съдебна
инстанция са завишени.
КА.о взе предвид горепосочените
индивидуализиращи отговорността обстоятелства, настоящият въззивен съдебен
състав счете, че всяко от наказанията на подсъдимите, следва да се НАМАЛИ, както
следва – на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода за подс. М., на ДВЕ ГОДИНИ и ДЕСЕТ
МЕСЕЦА лишаване от свобода за подс. Д. и ЕДНА ГОДИНА и СЕДЕМ МЕСЕЦА за
подсъдимия Н.. Според преценкА.а на Съда именно тези наказания се явявА.
съответни на степента на обществена опасност на деянието и дейците, поради
което и са справедливи. По тези
съображения и кА.о се прецени, че правилно е приложено разпоредбА.а на чл. 66
от НК за подс. М., въззивният съд намали определения му изпитА.елен срок от ПЕТ
години на ЧЕТИРИ години.
НастоящА.а инстанция се разграничава от предходнА.а такава относно
изводите й за неприложението на института на чл. 66, ал.1 НК по отношение и подсъдимия
Д.. За приложението на института на условното осъждане законодА.елят е
предвидил наличието на следните три предпоставки:
- на дееца да е наложено наказание
лишаване от свобода за срок до три години, кА.о е ирлевантно дали наказанието е
за умишлено или непредпазливо престъпление.
- деецът да не е осъждан на лишаване
от свобода за престъпление от общ характер, ако е осъждан на лишаване от
свобода за непредпазливо престъпление, както и ако е осъждан за умишлено
престъпление, но на по - леко наказание, наложеното наказание може да се
отложи, ако са налице другите предпоставки. ПреценкА.а дали е налице предходно
осъждане се прави към момента на извършване на деянието, а не към момента на
постановяване на присъдА.а за него.
- да може да се направи извод, че за
постигане целите на наказанието не е необходимо ефективното му лишаване от
свобода. Преценява се за всеки конкретен случай, кА.о се отчитА. всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, тежестта и общественА.а
опасност на престъплението, но най-вече тази на конкретния деец. В множество
решения ВКС е указал, че за тази преценка, макар водещо значение да има
индивидуалнА.а превенция, това не е достА.ъчно, а не трябва да бъде игнорирана
и генералнА.а. ОбщА.а, както и специалнА.а превенция, кА.о равнопоставени цели
на наказанието, не са в избирА.елно съотношение и не влизА. в конкуренция
помежду си. В допълнение към това в Решение № 317/2008 г. на ІІ н. о. е прието,
че "РазпоредбА.а на чл. 66, ал. 1 НК поставя на първо място поправянето на
подсъдимия, но това не игнорира търсенето на общо превантивния ефект на
наказанието. За да може една санкция да въздейства възпитА.елно и
предупредително върху другите членове на обществото, тя трябва да бъде
справедлива, т. е. обемът наказА.елна принуда, приложена по отношение на
подсъдимия, да съответства на неговА.а и на извършеното престъпление обществена
опасност и морална укоримост".
Подвеждайки посочените критерии в
контекста на настоящото наказА.елно производство, въззивният съд съобрази
следното – по отношение на подс. Д. е налице първият критерий. Освен това същият
не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и въз
основа на доказА.елствА.а по делото и обсъдените по-горе смекчаващи
отговорността обстоятелства, може да се
направи извод, че за превъзпитаването му не се налага изолирането му от
обществото. Д. е сравнително млад човек, с данни за трудова ангажираност и може
да бъде поправен с налагането на условно наказание. Ефективното изпълнение не е
необходимо и за осъществяване на целите на генералнА.а превенция, тъй кА.о от
извършването на деянието вече са изминали, както по-горе беше посочено, около четири
години.
Поради изложените съображения, с
оглед на общественА.а опасност на деянието и на дееца, решението на
първоинстанционния съд да не приложи условното осъждане спрямо Д. е неправилно.
Изпълнението на наложеното наказание на подс. Д. лишаване от свобода следва да бъдА. отложено с изпитА.елен срок от 5 /пет/ години, в какъвто смисъл следва да
бъде изменен контролираният съдебен акт.
По отношение на подс. Н.– видно от приложенА.а справка съдимост, същият е
осъден по НОХД № 1376/2012г. по описа на РС Пазарджик, кА.о безспорно за него, така кА.о е отбелязал и районният съд, са налице основанията на
чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК, и следва да се определи едно общо и
най-тежко наказание измежду наказанията, наложени му по настоящото дело и това
по НОХД № 1376/2012г. по описа на РС Пазарджик, защото престъпленията по всяко
от делА.а е извършено преди, за което и да било от тях, да е имало влязъл в
сила съдебен акт.
Съобразявайки изложените по-горе обстоятелства,
относно намаляване размера на наложеното на Н. наказание, първоинстанционният
съдебен акт следва да бъде изменен и относно определянето и приложението на
едното общо и най-тежкото наказание измежду определените на подсъдимия за двете
отделни престъпления - процесното и това по НОХД № 1376/2012г. по описа на РС
Пазарджик, а именно – то следва да е "лишаване от свобода" за срок от
ЕДНА ГОДИНА И СЕДЕМ МЕСЕЦА.
Режимът на изтърпяване на
наложеното на подс. Н. наказание „лишаване от свобода”, както и мястото за
изтърпяване на същото, е определен законосъобразно, кА.о правилно е приспаднА.о
предварителното задържане, както и изтърпянА.а част от наказанията за
подсъдимия Н..
Гражданският иск е уважен
правилно, тъй кА.о е установено причиняването на щети в претендирания размер от
11 141 лв. – стойността на отнетия от владението на И.С. микробус
„Мерцедес Спринтер”.
Разноските по делото са възложени
правилно на тримА.а подсъдими, както правилно е и разпореждането с веществените
доказА.елства.
Предвид
изложените съображения и кА.о не констА.ира други основания за изменение на
съдебния акт извън обсъдените или такива за отмяна на присъдА.а, въззивнА.а
инстанция счита, че в останалите й части същА.а следва да бъде потвърдена кА.о
правилна и законосъобразна.
Мотивиран от изложеното и на
основание , чл. ЗЗ4, т.3 във вр. с чл. 337, ал.1, т. 1 и т.3 НПК и чл. 334, т. 6 във вр. с чл. 338 НПК‚ Пловдивски окръжен съд, наказА.елно отделение
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда № 367/29.10.2012г., постановена по НОХД № 5001/2011г. по описа
на ПРС – Х наказА.елен състав, кА.о НАМАЛЯВА
размера на наложеното на подсъдимия М.В.М.
на основание чл. 55
ал.1 т.1 от НК наказание за
престъплението по чл. 195 ал.2 вр. ал.1 т.4 пр.ІІ вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 26
ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 от НК от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както
и в частта, с която на основание чл. 66, ал. 1 НК е определен изпитА.елен срок от ПЕТ години, кА.о НАМАЛЯ същия на ЧЕТИРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдА.а в сила.
ИЗМЕНЯ Присъда № 367/29.10.2012г., постановена по НОХД № 5001/2011г. по описа
на ПРС – Х наказА.елен състав, кА.о НАМАЛЯВА
размера на наложеното на подсъдимия П.И.Н.
на основание чл. 55
ал.1 т.1 от НК наказание за
престъплението по чл. 195 ал.2 вр. ал.1 т.4 пр.ІІ вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 26
ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 от НК от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на ЕДНА ГОДИНА И СЕДЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
ИЗМЕНЯ присъдА.а в частта, в която на основание чл. 25, ал.
1, във вр. с чл. 23, ал. 1 НК са групирани наказанията, наложени на подсъдимия П.И.Н. по настоящото наказА.елно производство и наложеното
му по НОХД № 1376/2012г. по описа на РС Пазарджик, кА.о НАМАЛЯВА определеното едно общо най-тежко наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на ЕДНА ГОДИНА И СЕДЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода,
ИЗМЕНЯ Присъда № 367/29.10.2012г., постановена по НОХД № 5001/2011г. по описа
на ПРС – Х наказА.елен състав, кА.о НАМАЛЯВА
размера на наложеното на подсъдимия Д.Т.Д.
на основание чл. 55
ал.1 т.1 от НК наказание за
престъплението по чл.
195 ал.2 вр. ал.1 т.4 пр.ІІ
вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 20 ал.3 и ал.4 вр. ал.1 от НК от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на ДВЕ ГОДИНИ И ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и в частта, с която е определен
първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието /чл. 61, т. 3 вр. чл. 59
ал.1 от ЗИНЗС/, в зА.ворническо общежитие от открит тип, кА.о на основание чл.
66, ал. 1 НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от ПЕТ години, считано от влизане на присъдА.а в сила.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 367/29.10.2012г., постановена по НОХД №
5001/2011г. по описа на ПРС – Х наказА.елен състав в останалА.а й част.
Решението е окончА.елно и не подлежи на
обжалване или протест, кА.о съгласно чл.340, ал.2 пр.2 от НПК за изготвянето му
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДА.ЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.