Определение по дело №787/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 2199
Дата: 12 ноември 2018 г.
Съдия: Симеон Симеонов Михов
Дело: 20182100100787
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 Номер 2199                                 12.11.2018г.                                   гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд                                                  гражданска колегия

в закрито заседание на дванадесети ноември

през две хиляди и осемнадесета година                                             в състав:

                                                                            Председател: Симеон Михов

като разгледа докладваното от

            съдия Михов                        гражданско дело       787   по описа

за   2018   година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

                      Производството по делото е образувано по повод предявен  иск от А.Д. Ангелов, ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв.С.М. *** против И.Д., гражданка на Словакия, родена на *** г. в гр. Братислава, Словакия, с постоянен адрес в Словакия, гр. Братислава, ул. „Руманчекова“ № 10 (Rumancekova 856/10, 82101 Bratislava - Ruzinov, Slovenska republika), да бъде прието за установено, че А.Д. е изключителен собственик на подробно описани 5 броя недвижими имоти, находящи се в гр.Бургас, вследствие на пълна трансформация на лично имущество на ищеца, което е било придобито по дарение, както и ответницата да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски. Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са нарочни искания по събиране на доказателства.

След изправяне на указаните с разпореждане № 1943/ 14.06.2018 г. нередовности на исковата молба, е последвала констатация на съда при последваща проверка на основание чл.129 от ГПК, че исковата молба е редовна съобразно чл.127 и чл.128 от ГПК и въз основа на разпореждане по чл. 131 от ГПК са изпратени преписи от нея и приложенията на ответницата, на която е указано да подаде писмен отговор в законния едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. В срока по чл.131 от ГПК, ответницата е депозиралa по делото писмен отговор, с който е изразила становище по така предявената искова претенция.

С оглед изпълнената законова процедура, съдът счита, че книжата по делото са разменени редовно. Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност по арг. от чл.104 във вр. чл. 109 от ГПК. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. До настоящия момент не са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение той е допустим. За разглеждането на настоящата претенция, с оглед предмета й, не е въведено нарочно особено исково производство и следователно тя следва да се разглежда по правилата на общия исков процес на ГПК.

Съдът счита, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на основание чл.140, вр. чл.146 ГПК.

Проект за доклад:

В исковата молба ищецът твърди, че страните са бивши съпрузи и сключеният между тях граждански брак е бил прекратен с решение № 601/ 12.04.2018 г. по гр.д.№ 5761/2017 г. по описа на РС-Бургас. По време на брака са били придобити на името на А.Д. следните недвижими имоти:

1. Апартамент № 7, на четвърти жилищен етаж, вход 2, секция А, в масивна жилищна сграда, находяща се в гр. Бургас, ж.к. „Лазур“ № 127, със застроена площ 150.94 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.607.127.1.24 по КККР на гр. Бургас, адрес на имота: гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, бл. 127, вх. 2, ет. 4, ап. 7, предназначение: жилище, апартамент, брой нива: 1, площ: 150.94 кв.м., прилежащи части: избено помещение № 7 от 6.79 кв.м. и 21.37 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:  07079.607.127.1.25, 07079.607.127.1.41, под обекта: 07079.607.127.1.22, над обекта: 07079.607.127.1.26;

2. Паркомясто № 7, разположено в сутерена на масивна жилищна сграда, находяща се в гр. Бургас, ж.к. „Лазур“ № 127, вход 2, секция А, застроена площ 39.63 кв.м., представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.607.127.1.65 по КККР на гр. Бургас, адрес на имота: гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, бл. 127, вх. -1, гараж 7, предназначение: гараж в сграда, брой нива: 1, площ: 39.63 кв.м., , при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:  07079.607.127.1.64, под обекта: няма, над обекта: 07079.607.127.1.86;

3. 42/1927.70 кв.м. идеални части от УПИ XI-660,661 в кв. 27 по плана на ж.к. „Лазур“, гр. Бургас, целия с площ 1927.70 кв.м., представляващ поземлен имот с идентификатор 07079.607.127, адрес: гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, площ: 1990 кв..м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: високо застрояване (над 15 м.), съседи: 07079.607.92, 07079.607.523, 07079.607.346, 07079.607.129, 07079.607.351 и 07079.607.493;

4. Апартамент № 11, на терасовиден етаж, в масивна жилищна сграда, находяща се в гр. Бургас, ул. „Александър Стамболийски“ № 20, със застроена площ 91.15 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.613.52.1.12 по КККР на гр. Бургас, адрес на имота: гр. Бургас, ул. „Александър Стамболийски“ № 20, ет. 6, ап. 11, предназначение: жилище, апартамент, брой нива: 1, площ: 91.15 кв.м., прилежащи части: складово помещение № 11 от 2.77 кв.м. и 11.49 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:  07079.613.52.1.13, под обекта: 07079.613.52.1.10, над обекта: няма;

5. 12.23/375 кв.м. идеални части от УПИ II-332,333 в кв. 159 по плана на гр. Бургас, ул. „Александър Стамболийски“ № 20, целия с площ 375 кв.м., които идеални части са обособени съгласно архитектурен проект като Паркомясто № 6, разположени в незастроената част от дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор 07079.613.52, адрес: гр. Бургас, ул. „Александър Стамболийски“ № 20, площ: 372 кв..м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), съседи: 07079.613.49, 07079.613.50, 07079.613.51, 07079.613.53 и 07079.613.44.

Твърди се в исковата молба, че имотите по т.1 – т. 3 били закупени от ищеца с нотариален акт с вх. рег. № 694/ 27.01.2006 г., акт № 46, том 2, дело № 363/2006 г. на СВ-Бургас, за сумата от 126 000 лв., изплатена изцяло по банков път от купувача в деня на изповядване на сделката; имотът по т. 4 - с нотариален акт с вх. рег. № 8771/ 13.06.2007 г., акт № 71, том 22, дело № 5473/2007 г. на СВ-Бургас за сумата от 31 833.29 лв. с включен ДДС, изплатена изцяло по банков път от купувача в деня на изповядване на сделката и идеалните части от дворното място по т. 5 - с нотариален акт с вх. рег. № 16398/ 05.10.2007 г., акт № 45, том 43, дело № 10630/2007 г. на СВ-Бургас за сумата от 7400 лв., изплатена изцяло в брой от купувача в деня на изповядване на сделката. По трите сделки за придобиване собствеността на имотите не са били заплатени парични средства в брой, а същите били получени като насрещна престация за прехвърлен от А.Д. личен имот, придобит по дарение от баба му Рада Стоева Трендафилова. В тази връзка се уточнява, че ищецът и Орлин Методиев Д. сключили предварителен договор за покупко-продажба и учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за проектиране и строителство, съгласно който ищецът се задължил да прехвърли правото на собственост върху собствените си 170/375 идеални части от дворното място на ул. „Александър Стамболийски“ № 20, за сумата от 115 000 лв., която следвало да се изплати по следния начин: 65 000 евро, които купувачът се задължил срещу прехвърленото право на собственост да заплати продажната цена на апартамент № 7 в к-с „Лазур“, който бил собственост на Красимира Д. Кишишева; 50 000 евро, с които купувачът се задължил да изгради и предаде в собственост на продавача апартамент с приблизителна площ около 100 кв.м. на мансардния етаж, който имот е следвало да се построи в УПИ II-332,333 в кв. 159 по плана на гр. Бургас. В изпълнение на предварителния договор бил сключен нотариален акт № 19, том 1, рег. № 300, дело № 17/2006 г. на нотариус с рег. № 257, в който била уговорена продажна цена от 11 000 евро, от която 1000 евро платени в брой, а останалата част страните се съгласили да бъде изплатена при следните условия: купувачът Орлин Д. се задължил да изгради и предаде в собственост на продавача А.Д. апартамент с приблизителна площ около 100 кв.м. на мансардния етаж, заедно с прилежащото паркомясто. В изпълнение на уговорката, Орлин Д. продал на А.Д. апартамент № 11 и 12.23/375 идеални части от поземления имот, обособени като паркомясто № 6. Продажбите били извършени от името на „Бългериън Дрийм Пропъртис“ ЕООД (с променено наименование „ВЕСТА БС“ ЕООД), ЕИК *********, чийто едноличен собственик на капитала и управител бил Орлин Д.. В изпълнение на чл. 2, т. 2 от предварителния договор от 25.01.2006 г., правото на собственост върху апартамента в к-с „Лазур“ било прехвърлено на ищеца, а на същия ден между последния и Орлин Д. било подписано споразумение, с което ищецът заявил, че получил в брой сумата от 65 000 евро, с които да заплати продажната цена на имотите в к-с „Лазур“, като част от продажната цена по предварителен договор от 25.01.2006 г. Също така страните декларирали, че записаната в нотариалния акт продажна цена от 11 000 евро била привидна, като в случай на неизпълнение задълженията по нотариалния акт, купувачът дължал уговорените неустойки, без да дължи плащане на уговорената в предварителния договор цена. Изтъква се от ищеца, че продаденият от него на Орлин Д. имот бил изцяло негова лична собственост, придобит по дарение от Рада Трендафилова, а всички гореописани имоти били придобити в собственост от него като насрещна престация за продадения от него личен имот.

Имуществените отношения между ищеца и бившата  му съпруга по време на брака им, били уредени при законов режим на общност по СК. Посочва, че когато придобиването на вещи или вещни права е по време на брака, но със средства, придобити по дарение, наследство или с друго лично имущество по смисъла на чл. 22 от СК, приносът е изключен и е основание за пълна или частична трансформация съгласно чл. 23 от СК. Позовава се на практика на ВКС, съгласно която критерият за преобразуване е изцяло обективен – изследва се характера на вложените в придобиването средства. В настоящия случай, в придобиването на процесните имоти не били вложени каквито и да било парични средства на съпрузите. Съпругата И.Д. нямала принос в придобиването им – изцяло или за част от тях и същата не била вложила каквито и да било средства за тези имоти, поради което същите били изключителна собственост на ищеца.

 

В писмения си отговор, ответницата И.Д. не възразява по допустимостта на исковата претенция, но излага становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Признава фактите по прекратяване на сключения между страните брак, както и по придобиването на описаните в исковата молба недвижими имоти в режим на СИО. Сочи, че всички покупко-продажби били платени изцяло в брой. Не била налице твърдяната от ищеца пълна трансформация на лично негово имущество в придобиването на имотите, което лично имущество било придобито по дарение. Изтъква, че съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството, т.е. съвместният принос е не само материален. Твърди се, че по време на брака на страните са се родили две деца, като ответницата поела изцяло непосредствените грижи по възпитанието и отглеждането им, грижила се изцяло за домакинството, създавала спокойна обстановка за съпруга си, полагала труд по трудови правоотношения след отрастването на децата, които първоначално заедно с домакинството са я ангажирали изцяло, т.е. изпълнявала задълженията си по чл. 17 от СК да осигурява благополучието на семейството и да се грижи за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на родените през брака деца. Майката на ответницата редовно изпращала или носила при посещенията си в страната допълнителни средства за издръжка на семейството и домакинството. От друга страна, процесните имоти не били закупени с лични средства на ищеца, получени от пълна трансформация на лично негово имущество, получено от дарение на 170/375 ид. части кв.м. с адрес: гр. Бургас, ул. „Александър Стамболийски“ № 20, което ищецът продал на Орлин Д. за сумата от 11 000 евро, а последният се разпоредил с целия недвижим имот, продавайки го на „Бългериън Дрийм Пропъртис“ ЕООД за сумата от 30 000 лв. Посочените сделки индикирали реалната пазарна стойност на имота, а твърдяната от ищеца пазарна стойност надвишавала пет пъти реалната продажна цена. В този смисъл оспори представените предварителен договор от 25.01.2006 г. и споразумение от 26.01.2006 г. като създадени за целите на настоящото съдебно производство. Позовава се на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, съгласно която привидните договори са нищожни. Изводът е, че не може да й се противопостави твърдяната от ищеца привидност, тъй като не бил налице обратен документ или поне начало на писмено доказателство съставени от нея. Ответницата придобила права по сделките, макар и да не била страна по договорите за продажба. Сочи, че предварителният договор и споразумението като частни документи, не следвало да се кредитират изцяло, включително в частта, според която се приемала продажна цена, различна от обективираната в нотариалния акт от 26.01.2006 г. и при допълнително включено условие относно закупуване на апартамент в ж.к. Лазур, доколкото частните документи, изходящи от страната и от трети на спора лица, по смисъла на чл. 180 ГПК съдържащи изгодни за издателя факти, не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, а удостоверените с тях и изцяло оспорени като неверни факти, подлежат на пълно доказване с преки доказателствени средства.

Ответната страна се позовава на практика, съгласно която обективираното от ищеца изявление в обратното писмо не можело да се разглежда като начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК, тъй като този документ не бил съставен от страна, на която симулацията се противопоставя, а от самия ищец. Посочва се, че липсват доказателства за произхода на средствата, с които ищецът бил заплатил продажната цена на закупения апартамент № 7 в к-с „Лазур“. Изтъква се още, че собствеността върху апартамента на ул. „Александър Стамболийски“ № 20 е получил не от задължилото се спрямо него лице Орлин Д., а от трето и за предварителния договор, и за споразумението юридическо лице - „Бългериън Дрийм Пропъртис“ ЕООД, при различни от договорените в споразумението условия. Претендира направените по делото съдебно-деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение. Представя и ангажира доказателства.

 

 

По предварителните въпроси, на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд приема следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.23, ал.1 от СК, вр.чл.124, ал.1 от ГПК.

На доказване подлежат спорните по делото факти и връзките между тях, като всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. При въведените твърдения и оспорвания, ищецът носи тежестта да докаже при условията на пълно и главно доказване, че процесните имоти са негова изключителна собственост, тъй като сумата, която е вложена за закупуването им по време на брака му с ответницата, е негово лична, дарение от баба му. В тежест на ответницата е да докаже твърдените от нея положителни факти.

По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154 ал. 2 и чл. 155 от ГПК.

Съдът намира направените от страните доказателствени искания – за приемане на представени от тях при предварителната размяна на книжа писмени доказателства, за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях те заявява, че ще установяват твърдените от тях  факти, за които носят доказателствена тежест. Доказателствените искания са допустими и необходими, след като закона не поставя ограничения за събирането им за установяване на тези обстоятелства, а без събирането и преценката им решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка.

Съдът счита във връзка с отправеното от ищеца искане за допускане на свидетели, че същото следва да бъде оставено без уважение като ненужно, предвид поставянето на това искане под условие и неоспорването на изнесените факти с отговора на исковата молба относно самото съставяне и подписване на оспорените документи. От изложеното в отговора на исковата молба става ясно, че ответницата е оспорила достоверността на датите на предварителния договор от 25.01.2006 г. и споразумението от 26.01.2006 г., като е изложила твърдение, че са съставени за целите на съдебното производство.

Неотносимо към настоящия спор е направеното от ответницата доказателствено искане за допускане на свидетели, като свързано с иск с правно основание чл.29, ал.3 от ГПК, в това число и за установяване извършването на дарение на средства от страна на майката на ответницата, доколкото се твърди от последната, че тези средства са използвани за издръжка на семейството, а не са били вложени в придобиването на процесните имоти. Съдът счита, че фактите и обстоятелствата, свързани със средствата на бившите съпрузи, доколкото нямат пряко отношение към влагането им именно за придобиване на процесните имоти, предмет на исковата претенция, са без значение. Няма отношение към спора обстоятелството, кой от тях какви доходи е имал, нито какви средства е влагал в издръжката на семейството, включително при придобиване на вещи, различни от процесните, защото това не се отразява върху произхода на средствата, вложени в придобиването на спорните недвижими вещи. Тези обстоятелства, както и полагането на грижи за семейството, получаваните доходи от съпрузите от положен личен труд, не са визирани от законодателя като юридически факти при определяне вида собственост - лична или съпружеска имуществена общност. Тези обстоятелства имат значение при иск по чл.29, ал. 3 от СК (определяне на по-голям принос в придобиване на общото имущество), а не на установяване на лична собственост поради пълна или частична трансформация по чл.23 от СК (така и в решение № 463 от 26.05.2009 година на ВКС по гр. дело № 4625/2007 година, IV г. о., ГК).

Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд

 

 

                                                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 

 

ПРИЕМА за разглеждане предявения от А.Д. Ангелов, ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв.С.М. ***, иск против И.Д., гражданка на Словакия, родена на *** г. в гр. Братислава, Словакия, с постоянен адрес в Словакия, гр. Братислава, ул. „Руманчекова“ № 10 (Rumancekova 856/10, 82101 Bratislava - Ruzinov, Slovenska republika), да бъде прието за установено, че А.Д. е изключителен собственик на подробно описани 5 броя недвижими имоти, находящи се в гр.Бургас, вследствие на пълна трансформация на лично имущество на ищеца, което е било придобито по дарение.

ПРИЕМА писмените доказателства, представени от ищеца с исковата молба и от ответницата с писмения отговор.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане.

ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба.

НАСРОЧВА делото за 20.12.2018 год. от 13.45 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, както и от проекта за доклад по делото, а на ищеца и препис от писмения отговор на ответницата.

 

                       

 

 

                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: