Р Е Ш Е Н И Е
№ 260429,11.03.2021 г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-БУРГАС, Гражданско
отделение, 55-ти състав в открито съдебно заседание на девети март две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател: Красен Вълев
при
секретаря Анелия Такова, като разгледа докладваното от съдия Вълев гр.д.№ 2847 по описа за 2020 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по редовна и допустима искова
молба на Г.К.П. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, офис 204 – адвокат
М.Т., против Н.Г.Д. с ЕГН ********** ***. Ищецът моли съда да установи
съществуването на паричното вземане в размер на 10 000 лв., за което по ч.гр.д.
№ 8103/ 2018г. по описа на БРС е постановена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, ведно със законната лихва
от подаването на заявлението. Претендира и присъждане на направените съдебни
разноски.
Ищецът основава претендираното вземане на твърдение за
неизпълнено парично задължение по запис на заповед за сумата от 10 000 лв.,
издаден на 07.12.2017г. с падеж 30.06.2018г.
На ответника са редовно връчени преписи от исковата молба
и приложенията. В преклузивния срок по
чл.131 ал.1 от ГПК ответникът не представя писмен отговор.
Правното основание на предявения иск е чл.422 вр. чл.124
ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.535 и сл. от ТЗ.
Предявеният
установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК е допустим, тъй като със Заповед №
7446 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 08.11.2018 г., постановена по частно гражданско дело № 8103 по описа на
Бургаски районен съд за 2018 година, е разпредено плащане в полза на ищеца от
ответника на сумата от 10 000 лева, , както и предвид връчването на
заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и предявяване на иска в едномесечния
срок от получаване на съобщението за това.
На л. 4 от заповедното
дело е приложен Запис на заповед, издаден от ответника, който безусловно се е
задължил да плати на ищеца или на негова заповед сумата от 10 000 лева.
Уговорен е падеж 30.06.2018 г. Посочено е място на плащане- гр. Варна, място на
издаване – гр. Варна и дата на издаване 07.12.2017 г. Подписът на ответника
върху записа на заповед е с нотариална заверка с рег. №3853 от 07.12.2017 на
Нотариус Станка Димова, рег. №250 на НК.
Съгласно чл. 535 от ТЗ. записът на заповед съдържа: 1.
наименованието „запис на заповед“ в текста на документа на езика, на който е
написан; 2. безусловно обещание да се плати определена сума пари; 3. падеж; 4.
място на плащането; 5. името на лицето, на което или на заповедта на което
трябва да се плати; 6. дата и място на издаването; 7. подпис на издателя. В
конкретния случай записът на заповед съдържа посочените реквизити.
При формиране на изводите за основателност на предявения
иск настоящият състав взе предвид и тълкуването на закона, дадено в т. 17 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 година по тълкувателно дело № 3/2013 на
ОСГТК на ВКС. Съгласно тях предмет на делото по предявен установителен иск по
реда на чл. 422 от ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.
417, т. 9 от ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от
външна страна менителничен ефект. Посочено е и следното: „Записът на заповед е
ценна книга, материализираща права, и доказателство за вземането. Вземането по
запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън
съдържанието на документа.“
При редовен от външна страна менителничен ефект и
направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи
основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва
възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него
като поемател и длъжника -издател по повод или във връзка с което е издаден
записът на заповед.
С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя
или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във
връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на
поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В
тази хипотеза в производството по чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното
правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха
имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. По правилото
на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от
страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и
които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за
съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.
При липса на спор между страните относно наличието на
конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения
запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника - длъжник релативни
възражения, като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или
за недействителност на основанието по каузалното правоотношение.
Ако страните спорят относно конкретното каузално
правоотношение и връзката му с издадената ценна книга, като сочат различни
каузални правоотношения, по повод или връзка с които е издаден записът на
заповед, съдът обсъжда в мотивите на решението този въпрос. При доказана връзка
между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя
страна е въведено в делото, съдът разглежда заявените от длъжника релативни
възражения, относими към погасяване на вземането по издадения запис на заповед.
При въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл.
422 ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от
конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с
издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото. Ищецът -
кредитор сочи обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното
правоотношение, като доказва вземането си, основано на менителничния ефект. При
заявени релативни възражения от ответника се прилагат посочените правила за
разпределение на доказателствената тежест.
Предвид развитието на процеса в конкретния случай пред
първоинстанционния съд не са включени като предмет на спора възражения за
наличие на каузално правоотношение. Ответникът не е взел становище по исковата
молба и не е направил възражения.
С горните мотиви настоящият състав приема, че е налице редовен от външна страна
менителничен ефект, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест
на ответника, следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по
водене на делото, които видно от приетите по делото писмени доказателства са в
размер на 1030 лева, от които сумата 830 лева, представляваща платено
адвокатско възнаграждение, съгласно договор, приложен към писмения отговор и 200
лева държавна такса, внесена по сметка на Бургаски районен съд.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на
ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415,
ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Видно от приложените към заповедното производство доказателства
разноските са в размер на 780 лева, от които сумата 580 лева, представляваща
платено адвокатско възнаграждение и сумата 200 лева, представляваща платена
държавна такса.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Н.Г.Д. с
ЕГН ********** ***, че дължи на ищеца Г.К.П. с ЕГН ********** ***, сумата от 10
000 лева /десет хиляди/ по запис на заповед от 07.12.2017 година, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от 07.11.2018 година до
окончателното й плащане, плащането на които е разпоредено със Заповед № 7446 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
08.11.2018 г., постановена по частно гражданско дело № 8103 по описа на
Бургаски районен съд за 2018 година.
ОСЪЖДА Н.Г.Д. с ЕГН ********** ***, че дължи на ищеца Г.К.П.
с ЕГН ********** *** сумата от 1810 лева- съдебно деловодни разноски, от които
1030 лева в настоящото производство и 780 лева в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд
в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала
А.Т.