Решение по дело №1750/2024 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 601
Дата: 19 юни 2025 г.
Съдия: Ваня Тенева
Дело: 20245530101750
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 април 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 601
********** 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – **********, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ваня Тенева
при участието на секретаря Ивелина Б. Костова
като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело №
20245530101750 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 79 ал.
1 от ЗЗД във вр. с чл. 430 от ТЗ, чл. 240 ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „БАНКА ДСК“ АД, в която заявяват, че на
******* г. между „Банка ДСК“ АД, от една страна, като кредитор и Д.
К./JANKI К., ЛН ***, гражданин на Великобритания, притежаващ
удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС от 19.05.2017г., вид на
пребиваване - продължително, с регистриран адрес в ********** от друга
страна, като кредитополучател бил сключен Договор за целеви потребителски
кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за
кредитиране на студенти и докторанти, по силата на който Банката е
предоставила на Кредитополучателя целеви кредит в размер на 9 779,20 лева
за заплащане на такси за обучение в Тракийски университет - **********.
Сочи, че към Договора за кредит били приложени Общи условия за
предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти по реда на ЗКСД, които били подписани от кредитополучателя и
представлявали неразделна част от сключения договор за кредит.
Срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца, считано от датата на
изтичане на гратисния период, като съгласно чл. 3 от Договора, гратисният
1
период за издължаване на главницата и лихвата по кредита обхваща времето
от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за
провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа
съобразно учебния план за съответната специалност и образователно-
квалификационна степен.
Съгласно условията на Договора, кредитът е усвояван на части чрез
преводи по банковата сметка на висшето училище не по-късно от последната
дата за заплащане на таксата за обучение за съответния семестър.
Всеки превод е в размер на дължимата такса за обучение за съответния
семестър и се извършва по сметка на Тракийски университет - гр. **********
след представяне на документ, издаден от учебното заведение и
удостоверяващ качеството на Кредитополучателя на студент с право да се
запише за следващ семестър, а именно Уверение на основание чл.10, ал.З от
Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД).
Така на база представени Уверения по чл.10, ал.3 от ЗКСД кредитът е
усвояван, както следва: на ******* г. – 2 933,79 лв. и на 21.02.2020 г. – 6
845,41 лева или общо 9 779,20 лева.
За предоставения кредит Кредитополучателят е поел ангажимент да
заплаща на Кредитора фиксирана лихва в размер на 7 % годишно.
Съгласно т. 10.2 от Общите условия лихвата се начислява върху усвоената
част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния
случай се капитализира годишно. Съгласно чл. 5 от Договора кредитът се
погасява чрез разплащателна сметка на Кредитополучателя с равни месечни
вноски съгласно погасителен план, който се изготвя и предоставя на
Кредитополучателя след изтичане на гратисния период.
Съгласно чл. 6 от Договора падежната дата за издължаване на месечните
вноски след изтичане на гратисния период е 28-мо число на месеца. Съгласно
приложеното Уверение по чл. 10, ал. 3 от ЗКСД крайният срок за полагане на
последния държавен изпит по специалност „Медицина”, в която ответникът се
е обучавал, 30.09.2020 г. Ето защо, гратисният период по чл. 3 от Договора е
до 30.09.2021 г., съответно първата падежна дата е 28.10.2021 г. като кредитът
е следвало да се погасява на 120 равни месечни вноски, всяка в размер на
127,52 лева.
Съгласно чл. 17.1. от Общите условия към договора за кредит при
допусната забава за плащане на вноска на падежна дата, частта от вноската,
представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта.
„Банка ДСК” АД е изпълнила задълженията си по сключения на ******* г.
Договор за целеви потребителски кредит и е предоставила сумата за
2
заплащане на такса за обучение на кредитополучателя Д. К.. Невнасянето в
срок на договорените месечни погасителни вноски от страна на
кредитополучателя съставлява неточно и непълно изпълнение на поетите от
последния договорни задължения, а именно кредитът да се погасява с месечни
вноски съгласно погасителен план.
Към датата на подаване на настоящата искова молба е налице
неизпълнение в размер на 30 месечни вноски, както следва: Общо: 3.825,49
лв. от тях просрочена главница: 1.903,52 лв., от тях просрочена договорна
лихва: 1.921,97 лв.
Поради непогасяване в срок на месечните погасителни вноски била
допусната забава в плащанията над 90 дни, на основание т. 17.2 от Общите
условия във връзка с чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, за
Банката е възникнало договореното потестативно право да обяви вземането си
за главница по договора за кредит за предсрочно изискуемо. Доколкото по
своята правна същност обявяването на задължението за предсрочно изискуемо
е едностранно волеизявление, което съставлява субективно потестативно
право, за да настъпят правните последици, в резултат на упражняването му, е
необходимо изявлението да достигне до неизправния длъжник. Съобразно
трайно установената съдебна практика исковата молба по естеството си
представлява покана за плащане, като с нея могат да се упражняват и
преобразуващи права, каквото е правото на банката-кредитор да обяви
предсрочна изискуемост на цялото задължение.
Молят съда да приеме, че предсрочната изискуемост по процесния
Договор за кредит била надлежно обявена най-късно от момента на
получаване на препис от настоящата искова молба от Кредитополучателя,
като на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК се вземе предвид това обстоятелство
при постановяване на решението по делото.
Допуснатото от Кредитополучателя неизпълнение на договора за кредит
обосновава правния интерес на “БАНКА ДСК” АД от предявяване на
претенцията по съдебен ред с искане за осъждане на ответника за дължимите
суми.
Искането е да се постанови решение, с което да осъди Д. К. да заплати на
„Банка ДСК” АД дължимите суми по Договор за целеви потребителски кредит
за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на
студенти и докторанти от ******* г., както следва:
- 10 983,30 (десет хиляди деветстотин осемдесет и три лева и 30 ст.) лева
(формирана от усвоена сума по кредита в размер на 9 779,20 лева и
капитализирана в съответствие с т. 10.2 от Общите условия лихва в размер на
1 204,10 лева, начислена през гратисния период), ведно със законната лихва
3
върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
й изплащане;
- 1 960,41 (хиляда деветстотин и шестдесет лева и 41 ст.) лева - договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 28.10.2021 г. до 15.04.2024 г.;
- 240,05 (двеста и четиридесет лева и 05 ст.) лева - лихва за забава за
периода от 28.10.2021 г. до 15.04.2024 г.
Претендират за разноските по делото, в това число юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП
във връзка с чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Представят банкова сметка, по която ответникът може да изпълни
задължението си по осъдителния иск: IBAN: BG14STSА93000010011111 c
титуляр „Банка ДСК“АД.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника, чрез
назначения особен представител, в който счита исковите претенции за
неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени поради следните
съображения:
Оспорва твърдението, че именно лицето Д. К. /Janki Kotak/ е сключило с
ищеца процесния договор за потребителски заем. Видно от приложените към
исковата молба доказателства и на които ищецът обосновава активната
процесуална легитимация става въпрос за две различни лица с почти
идентични имена. Първото от тях е ответникът по настоящото производство -
Д. К. /Janki Kotak/, което се идентифицира с документ за самоличност на
Обединено Кралство Великобритания, издаден на ******* и с № **********.
На това лице е издадено Уверение 875/14.02.2020г. от ТУ **********. В
същото е посочено, че К. е с ЛНЧ *** и с № на паспорт *******. Другото лице
е с имената *** Д. /Nathwani Janki/ с ЛНЧ *** и се идентифицира с документ
за самоличност, представляващ Удостоверение за продължително пребиваване
издадено на 19.05.2017г. и с № *******. На това лице е издадено Уверение
4805/16.09.2019г. от ТУ **********. В същото е посочено, че *** е със същия
ЛНЧ ***, както и К., но с различен номер на паспорт. В това издадено
удостоверение е посочено, че *** притежава № на паспорт *******.Горните
обстоятелства, както и видно от снимките на приложените като доказателства
копия от лични документи внасят съмнение, че процесният договор е
подписан от ответницата. Касае се за две различни лица, като от исковата
молба не става ясно защо се приема, че същите са едно и също лице, при
условие, че има разлика в имената , номерата на документи за самоличност.
Оспорва размера на задължението, размера на лихвата, както и размера на
изчислените обезщетения за забава.
Оспорва твърдението, че дължимите по договора вноски не се платени,
4
както и че задължението не е изплатено. В случая съобразно чл. 15.1 и чл. 15.2
от ОУ към сключения договор Министерство на образованието, младежта и
науката би следвало да е погасило изцяло кредита. Оспорва авторството на
положените подписи на представените по делото документи.
Не възразява да се приемат представените доказателства, както и да бъде
назначена исканата експертиза. Молим освен поставените от ищеца въпроси
експертът да извърши справка където е необходимо и да отговори на въпроса -
Отправено ли е искане от страна на ищеца до МОНМ за заплащане на
дължимите суми по договора, извършвано ли е плащане от страна на МОНМ
и кога.
Въпреки установената съдебна практика, която приема категорично, че за
неравноправния характер на клаузите в един договор съдът следи служебно и
следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения
или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали
клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прави изрично искане
съдът да се произнесе досежно обстоятелството дали има в клаузите на
процесния договор и в клаузите на ОУ към него такива, които са явно
неравноправни или нищожни. Моли съда да отхвърли исковите претенции,
като неоснователни и недоказани. Моли съда да осъди ищеца да му заплати
възнаграждение в качеството на особен представител на ответника.

След приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото
доказателства съдът намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявените кумулативно съединени осъдителни искове намират своето
правно основание в чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.24 ЗКСД и чл.430, ал.1 и
ал.2 ТЗ, чл. 240 ал. 2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът установява наличието на сключен договор за банков кредит т.е.
в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно правоотношение по
договор за кредит, усвояването на сумата по договора, настъпване на
условията за обявяване на предсрочната изискуемост както и обявяването й на
длъжника, размера на задълженията, произтичащи от договора, а ответникът
установява наличието на плащане или основанията на които не дължи - в
настоящия случай възраженията си, че МОН е платил задълженията или че
договорът за кредит въобще не е сключен с ответника по делото.
От представените по делото заверени копия на Договор за целеви
5
потребителски кредит за финансиране студенти и докторанти по реда на
Закона за кредитиране на студенти и докторанти и Общите условия към него
се установява, че на ******* г. Д. К. (Janki Kotak), гражданка на Кралство
Великобритания с настоящ адрес в Република България към момента на
сключване на договора за кредит, е сключила посочения Договор с Банка ДСК
с цел отпускане на кредит за заплащане на такси за обучение. Размерът на
кредита е 9779, 20 лева главница (чл. 1 от Договора), като срокът за
издължаване на сумите по кредита е 120 месеца или 10 години след изтичане
на гратисния период. Гратисният период за издължаване на главницата и
лихвата е периодът от датата на първото усвояване до изтичане на една година
от датата на последния държавен изпит в настоящия случай.
Кредитът се усвоява на части като сумата по кредита се заплаща от Банка
ДСК директно на учебното заведение, където е студент или докторант
кредитополучателят и с тази сума се покриват всеки семестър таксите за
обучение. След изтичане на гратисния период се заплащат вноските по
кредита съгласно погасителен план от кредитополучателя всеки месец до 28-
мо число (чл. 6 от Договора).
В чл. 7 от Договора е предвидена фиксирана годишна лихва в размер на
до 7 %, като кредитът е обезпечен с държавни гаранции и кредитополучателят
не дължи обезпечение.
Както Договорът за заем, така и Общите условия са подписани от Д. К..
Същите са съставени в двуезична версия (български и английски), поради
което не се поставя под съмнение, че ответницата, която е поданик на
Кралство Великобритания, е разбирала значението на документите, които
подписва.
В хода на производството особеният представител оттегли искането си за
оспорване на автентичността на подписите под процесните Договор за заем и
Общите условия след извършена справка за имената на ответницата в
регистрите на на ОД на МВР група “Миграция”. Видно от справката лицето
*** Д. отговаря на тези имена до ********** с издадено удостоверение за
пребиваване на гражданин на ЕС номер *******. На ********** на
посоченото лице е издадено издадено ново удостоверение за пребиваване на
гражданин на ЕС номер ********** с имената К. Д.. Към исковата молба е
приложено копие на международен паспорт с имена: фамилия К. и лично име
6
Д.. От така представената справка и копие на международния паспорт се
установява, че *** Д. и К. Д. са едно и също лице.
На основание всичко гореизложено съдът намира, че по делото безспорно
се доказа сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на
студенти и докторанти с ответницата.
От представения погасителен план на л. 17 - 18 се установява, че
периодът на заплащане на сумите по кредита е от ***. (първа вноска) до ***.
(последна вноска).
Към датата на исковата молба са изтекли падежите на вноските до
28.03.2024г. или общо за 30 вноски за сумата от 3825, 49 лева, от които
главница 1903, 52 лева и договорна лихва 1921, 97 лева.
Съгласно Общите условия т. 17. 2 предсрочна изискуемост на кредита
настъпва при допусната забава на главница и/или лихва за 90 дни автоматично
или ако законът изисква това след уведомление до клиента т.е. в настоящия
случай следва да е налице едновременно забава повече от 90 дни и
уведомление, че кредиторът счита договора за предсрочно изискуем.
Съгласно представени два броя уверения, издадени от Тракийски
университет на 16.09.2019г. и 14.02.2020г. последният държавен изпит на Д. К.
в специалност „Медицина“ е бил на 30.09.2020г. т.е. първата вноска е
изчислена правилно една година след това или това е т.нар. гратисен период и
първата вноска е именно на ***., а периодът до нея е гратисен. Очевидно е, че
към датата на депозиране на настоящата искова молба (17.04.2024г.) крайната
дата за изплащане на кредита не е настъпила, а се претендира цялата главница,
като това може да се основава единствено, ако се твърди настъпила
предсрочна изискуемост на кредита.
Вярно е, че по делото няма доказателства да е обявен процесният кредит
за предсрочно изискуем предварително преди внасяне на исковата молба в
съда и такъв факт не се твърди от ищеца, а напротив поддържа се искането, че
с връчване на исковата молба ще настъпи това изменение в срока за плащане.
По делото е налице редовно връчване на исковата молба на особения
представител на ответницата на 20.12.2024г., в която молба се съдържа
изявление за настъпила предсрочна изискуемост, поради което съдът намира,
че надлежно е обявена на длъжника предсрочната изискуемост на
задълженията му по договора за кредит.
7
В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС, а именно че в
хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит и
когато в исковата молба кредиторът заявява, че упражнява правото си да
направи целия дълга по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване
на предвидените (в договора или закона) предпоставки, връчването на преписа
от исковата молба на ответника представлява надлежно уведомяване за
настъпилата изискуемост на дълга, вкл. когато това връчване е извършено на
назначен на ответника особен представител - например Решение №
198/18.01.2019 г. на ВКС по т.д. № 193/2018 г., I ТО; Решение
№139/05.11.2014г. по т.д. №57/2012г. на ВКС, I т.о.; Решение №114/07.09.2016
г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о., решение №86/27.10.2020г., т.д.
№2118/2019г. на ВКС, І т.о. и др. /.
С Решение №198/18.01.2019г. по т.д. №193/2018г. на ВКС, І т.о. е прието,
че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит,
в исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че
упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно
изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона
предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно
уведомяване на длъжника- ответник. Съдът излага мотиви, че връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на
особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици. Съобразена е и трайната и
непротиворечива практиката на ВКС, че банката, ако не е уговорено друго,
може да избере начин за връчване на изявлението за предсрочна изискуемост
на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен,
ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД вр. чл. 47, ал. 1-5 ГПК
отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а
съобщенията се считат за връчени, т.е. и без да е необходимо назначаване на
особен представител в нотариалното производство.
С Решение №139/05.11.2014г. по т.д. №57/2012 г. на ВКС, I ТО и
Решение №114/07.09.2016г. по т.д. № 362/2015г. и др. е прието, че
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
8
предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от
кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й /в този смисъл т.
18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС/.
В настоящия случай са налице и двете предпоставки фактът на
неплащане повече от 90 дни (установява се от анализираната по – долу
експертиза) и надлежно волеизявление до длъжника, комуто връчване се
фингира, че е извършено чрез особения представител.
След като връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, дори и да е направено на особения представител по чл. 47, ал. 6
ГПК, то се счита, че от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици, а именно настъпване на предсрочна изискуемост.
От изготвената по делото съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че кредитът от 9779, 20 лева е усвоен напълно на две вноски на
*******г. и на ********** И двете вноски са преведени по банкова сметка на
Тракийския университет съобразно подписания Договор за кредит с основание
заплащане на семестриална такса т.е. кредитът е разходван целево.
В съдебно-счетоводната експертиза е установено, че към главницата от
9779, 20 лева е капитализирана лихва в размер на 1204, 10 лева. В
счетоводните записвания на банката е отразено погасяване от 11 стотинки
лихва на ***. (първа вноска), като последващи плащания до датата на
исковата молба и към момента на проверката от вещото лице няма
извършвани. В съдебно заседание се уточнява, че това е техническа грешка и
реално не е имало вноски от ответницата.
Видно от раздел IV т. 10 от Общите условия за предоставения кредит се
заплаща фиксирана лихва, посочена в Договора за кредит в размер на 7 %,
която се начислява върху усвоената част от кредита по време на гратисния
период. В случая сумата от 1204, 10 лева е формирана от начислената
договорна лихва за периода от *******г. до 28.09.2021г. Тази лихва се
9
капитализира към главницата на годишна база.
Съгласно т. 17 от Общите условия при забава в плащането на месечните
вноски от деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща
главница се олихвява с договорената лихва плюс 10 %, а след настъпване на
90 дни забава целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва
да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в
размер на 10 %. След предявяване на исковата молба остатъкът от кредита се
олихвява със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Вещото лице е установило, че към датата на исковата молба има
неплатени 30 вноски т.е. забавата е с 30 месеца, като дължимите към Банка
ДСК суми към датата на подаване на исковата молба са както следва: 9779, 20
лева изискуема главница (усвояването е на две плащания веднъж 2933, 79
лева и 6845, 41 лева); 1204, 10 лева капитализирана лихва към главницата за
периода от *******г. до 28.09.2021г. Размерът на дължимата договорна
(възнаградителна) лихва е 1960, 41 лева за периода от ***. до 15.04.2024г., а
дължимата лихва за забава (санкционна лихва) е 240, 05 лева пак за същия
период от ***. до 15.04.2024г.
На въпрос на съда в какъв размер биха били договорната лихва и лихвата за
забава в периода от ***. до 15.04.2024г. без отчитане на капитализацията на
лихвите към главницата, вещото лице е отговорило, че за посочения период
без евентуално отчитане на капитализацията на лихвата към главницата
договорната (възнаградителна) лихва би била 1745, 59 лева, а лихвата за
забава 213, 27 лева. На въпрос на съда какъв е размерът на лихвата, дължима в
гратисния период и главницата, върху която е начислявана въпросната лихва
вещото лице е отговорило, че дължимата лихва в гратисния период е 1169, 51
лева върху главница от 9779, 20 лева.
По делото е изготвено и допълнително заключение със задача да се
провери дали е отправено искане от ищеца Банка ДСК до МОН за заплащане
на дължимите суми и дали е извършвано плащане от страна на
министерството по процесния договор за кредит. От извършената проверка от
страна на вещото лице се установява, че не е било отправено искане до МОН и
не са били заплащани суми по договора за кредит. Съгласно чл. 36 от
подписания Типов договор за кредитиране на студенти и докторанти № Д01-
519/21.06.2010г., сключен между Банка ДСК и МОН банката може да отправи
10
искане до министъра на образованието и науката да заплати непогасената част
от задължението само след като представи следните документи, посочени в
чл. 36 ал. 2 от Типовия договор, с именно: договор за кредит и анекс към него,
издаден в полза на Банката изпълнителен лист срещу длъжника, извлечение от
сметките по партидата на длъжника и документи, удостоверяващи частично
плащане, ако има такова. Следователно, наличието на издаден в полза на
Банката изпълнителен лист е сред необходимите условия за получаване на
плащане от държавата, поради което и такова искане не може да бъде
отправено преди приключване на делото.
След като по делото се доказа несъмнено, че е сключен Договор за
целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти и по
него Банка ДСК е изпълнила задълженията си, както и настъпилата
предсрочна изискуемост с получаване на исковата молба, то следва да се
разгледа на първо място дали процесния Договор за кредит отговаря на
специалните условия за потребителско кредитиране по ЗКСД, както и на тези
по ЗЗП и дали се дължи всяка от сумите, както са претендирани по пера в
пълен размер.
На първо място следва да се отбележи, че договорът за банков кредит в
полза на физическо лице с цел плащане на семестриални такси при обучение в
университет е регулиран от държавата с нормите на Закона за кредитиране на
студентите и докторантите, които се явяват специални по отношение на
правилата на чл. 430 от ТЗ и на правилата за договор за заем по ЗЗД. Тоест в
случая се прилагат специалните правила на ЗКСД и доколкото няма изрични
норми, при празноти общите правила на ТЗ, ЗЗД и ЗЗП.
Съгласно чл. 7 ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, съответно за тяхната нищожност на
основание чл. 146 от ЗЗП т.е. независимо от наведените доводи за нищожност
от потребителя, съдът извършва самостоятелна и всеобхватна проверка за
клаузите, засягащи потребителски права, която може да доведе до извод за
нищожност на клаузите в потребителски договори, а оттам и до
недействителност на процесните договори. Освен това в Тълкувателно
решение № 1 от 2020г. от 27.04.2022г. е прието, че съдът е длъжен да се
произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на
отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без
11
да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.
Неспазването на императивни разпоредби от приложимия закон следва да се
констатира служебно от съда независимо дали във всички случаи възразилият
за нищожност е посочил конкретни правни разпоредби, на които противоречи
сделката.
Съгласно ЗКСД кредитополучател може да е единствено лице, което
отговаря на определени изисквания – чл. 3 ал. 1 от ЗКСД, сред които е
качеството "студент" и което е гражданин на страна – членка на ЕС или на
ЕИП. Дейността по отпускането на тези кредити по този закон се извършва
само от банки, които са сключили с министъра на образованието типов
договор, уреждащ правата и задълженията на държавата и банките във връзка
с участието в системата за кредитиране на студентите и докторантите /чл. 6,
ал. 1/. Този типов договор се утвърждава от министъра на образованието и
науката и министъра на финансите след съгласуване с Националния съвет за
кредитиране на студентите и докторантите и се обнародва в ДВ, като в чл. 7,
ал. 2 е разписано неговото задължително минимално съдържание.
Същевременно чл. 17 ал. 5 т. 3 от ЗКСД изрично регламентира
приложение за този договор и на нормите на ЗЗП относно неравноправните
клаузи в потребителски договори т.е. несъмнено ответникът има качество на
потребител на услуга по ЗКСД, като се прилагат и тези разпоредби на ЗЗП
наред със специалните.
Настоящият съд намира намира, че от външна страна представеният по
делото договор за кредит ведно с приложените ОУ и погасителен план
установяват действително правоотношение по договора за целеви
потребителски кредит. Договорът отговаря в пълна степен на предвидените в
ЗКСД изисквания за форма и реквизити съгласно утвърдените типови образци
както и клаузите му са изцяло съобразени с чл. 7, чл. 17, чл. 18, ал. 3, чл. 19, чл.
24 и чл. 20 от закона. Не се установява недействителност на договора съгласно
чл. 17, ал. 6 от ЗКСД. Договорът за кредит е изготвен на ясен и разбираем
език. По отношение на погасителния план съгласно чл. 24 ал. 2 от ЗКСД
същият е бил изготвен по-късно във времето, след изтичане на гратисния
период и е ирелевантно да се обсъжда по делото дали е бил уговорен изрично
между страните или не, тъй като на първо място това не касае
12
действителността на самия договор за целеви кредит съгласно ЗКСД, на второ
място това се дължи вероятно да на недобросъвестно поведение на
ответницата. Освен това в настоящия случай съдът прие, че е настъпила
предсрочна изискуемост на целия кредит и няма да разглежда отделни вноски
що се касае до главницата, а по отношение на претендираната
възнаградителна лихва и лихва за забава в самия процесен договор има
достатъчно данни за падежните дати и месечни вноски, с които ответницата
изрично се е съгласила.
По отношение на претендираната сума от 9779, 20 лева:
Видно от представеното по делото извлечение от счетоводните книги и
изготвената по делото експертиза това е сумата, която представлява главница
и за която се доказа, че е била усвоена от ответницата чрез заплащане на
семестриалните й такси. По така формираното задължение няма извършвани
плащания, като установените приспаднати 11 стотинки от лихвата е
извършено по технически причини - в този смисъл бяха изявленията на
вещото лице в съдебна зала. След като и съдът прие, че е настъпила надлежно
предсрочна изискуемост на целия кредит в хода на процеса чрез връчване на
исковата молба, то искът следва да се уважи в цялост ведно със законната
лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.
По отношение на иска за сумата от 1204, 10 лева, представляваща
капитализирана лихва: Съдът намира, че тази сума е начислена за времето
на гратисния период от датата на сключване на Договора за кредит – *******г.
(дата на първото усвояване) до 28.09.2021г. - изтичане на една година от
първата дата за провеждане на последния държавен изпит. Същата се дължи
съгласно чл. 7 от процесния договор и ЗКСД – чл. 20 и чл. 23 и е в размер на 7
% на годишна база и следва да се начислява върху усвоените части от
главницата т.е. върху сумите, с които се заплащат семестриални такси, но не и
върху вече начислените възнаградителни лихви. Съгласно чл. 10.2 от Общите
условия лихвата се начислява върху усвоената част от кредита вкл. по време
на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно.
Съобразно така уговореното в последната част на клаузата в ОУ и
изчисленията на вещото лице към усвоената главница от 9779, 20 е била
капитализирана т.е. прибавена лихвата от 7 % за изтеклата една година и
върху тази сума 10 294, 70 лева е изчислена от банката следващата сума от 7
13
% през гратисния период т.е. начислявана е лихва върху лихва - вж. таблица
към въпрос втори в исковата молба.
Съгласно чл. 23 ал. 1 от ЗКСД през гратисния период длъжникът не
дължи заплащане на главница и лихви, но такива лихви съобразно ал. 3 се
начисляват в предвидения максимален фиксиран размер от 7%. Съгласно чл.
10. 1 и 10.2 от договора фиксираната лихва от 7% се начислява върху
усвоената част от кредита (усвояван на части), включително по време на
гратисния период, като се капитализира годишно. От горното следва да се
направи заключение, че по време на гратисния период е налице начисляване
на лихва с отложен падеж на плащане, а именно – дължима след изтичането
му, тоест същата е неизискуема. Тази лихва представлява възнаграждението
на банката за предоставените парични средства. В случая не се касае за
преструктуриране на съществуващ дълг. Капитализацията на лихвата в този
случай към непадежирала главница, не сочи на преструктуриране с оглед
улесняване погасяването на кредита, а представлява предварително заложено
условие по договора. Следва да се направи и изводът, че за целия период на
договора се дължи възнаградителна лихва – цена за предоставения (усвоения)
кредитен ресурс. Същата се дължи обаче единствено и само върху усвоените,
т.е. заплатените, суми, предмет на кредитирането. Такава лихва не следва да
се начислява върху капитализираната като главница лихва доколкото се
достига до анатоцизъм или начисляване на лихва върху лихва.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ЗКСД въвежда забрана при този вид
договори за заплащане на нещо друго, а само това, което е уговорено с
договора, т. е. законодателят забранява по тези кредити кредитополучателят
да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения
договор и за които кредитополучателят не е уведомен преди сключване на
договора. От заключението на вещото лице се установи безспорно, че след
ежегодното капитализиране на възнаградителна лихва от 7% върху
главницата, при последващите олихвявания в рамките на гратисния период, е
олихвяван сборът от главница и договорна лихва. Клаузата на чл. 10. 2 води до
забранен от закона анатоцизъм, защото начисляваните през гратисния период
възнаградителни лихви периодично са били капитализирани към главницата.
По този начин главницата се е трансформирала и върху нея отново се е
начислява възнаградителна лихва и така начисляването на лихва върху лихва
продължава до изтичане на гратисния период.
14
Към момента липсва приета наредба по чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, съобразно
която да се извършва олихвяването на изтекли лихви, а съгласно чл. 294, ал. 2
от ТЗ, уговарянето на лихва върху лихва е допустимо само между търговци – в
случая ответникът не е такъв, а и кредитът покрива потребителски нужди и
натрупването на лихва върху лихва противоречи на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД и води
до начисляване на лихва в по-голям от предвидения максимален размер от 7%,
което противоречи на чл. 20, ал. 1 от ЗКСД. В този смисъл клаузата на чл. 10.2
от ОУ към договора е нищожна на основание чл. 26, ал. 4 във вр. с чл. 10, ал. 3
от ЗЗД.
При отпадане приложението на клаузата за капитализация на лихвата,
приложение намира законовото правило за дължимост на възнаградителна
лихва върху кредита през гратисния период, но без същата да се добавя като
част от главницата и без нейното последващо олихвяване след изтичане на
гратисния период.
Възнаградителната лихва за гратисния период обаче все пак се дължи по
силата на чл. 23, ал. 3 от ЗКСД. Така установената частична недействителност
на тази клауза не влече недействителсност на целия договор, а се прилагат
законовите разпоредби. В този мисъл Решение № 92 от 10.04.2025 г. на ВтАС
по в. гр. д. № 416/2024 г.; Решение № 124 от 1.04.2025 г. на ОС - Варна по т.
д. № 269/2024 г. Решение № 66 от 29.07.2019 г.по т. д. № 1504/2018 г., ІІ т. о.,
решение № 30 от 20.05.2020 г. по т. д. № 739/2019 г., І т. о., решение № 118
от 11.12.2020 г. по т. д. № 2278/2019 г., І т. о., решение № 132 от 13.01.2021 г.
по т. д. № 2195/2019 г., I т. о., решение № 60091 от 27.09.2021 г. на ВКС по т.
д. № 1345/2019 г., ІІ т. о. Определение № 867 от 17.03.2025 г. на ВКС по к. т.
д. № 2616/2024 г.
Съгласно изготвеното заключение на вещото лице възнаградителната
лихва, дължима в гратисния период е в размер на 1169, 51 лева или с 34, 59
лева по -малко. Същата е правилно изчислена от вещото лице върху
усвояваните части на кредита на годишна база, а именно за периода от
*******г. до ********** върху усвоената част от 2933, 79 лева е начислена
сумата от 72, 45 лева. При следващото усвояване, когато размерът на
усвоената част е вече 9779, 20 лева е изчислена сумата от 443, 05 лева за
периода от ********** до 14.10.2020г., а за последния оставащ период е 654,
12 лева (до 28.09.2021г.)
15
Ето защо искът за договорна (възнаградителна) лихва през гратисния
период следва да се уважи за сумата от 1169, 51 лева, а в останалата част до
1204, 10 лева следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на договорната лихва в размер на 1 960,41 (хиляда
деветстотин и шестдесет лева и 41 ст.) лева за периода от 28.10.2021 г. до
15.04.2024 г.:
Съдът намира, че същата е дължима, но в по-нисък размер, а именно в
размера, изчислен от вещото лице от 1745, 59 лева за посочения процесен
период. Съображенията са същите като гореизложените (без отчитане на
капитализацията на лихвата), като следва да се добави, че в случая
начисляването на възнаградителна лихва след гратисния период и до датата на
подаване на исковата молба е само върху падежиралите вноски до тази дата и
е основано отново на чл. 7 от Договора за кредит и чл. 10 от ОУ. Както беше
споменато по-горе такова начисляване на лихва върху изтекла лихва
(независимо дали и е изискуема или не) е недопустимо като противоречащо на
императивната разпоредба на чл. 10 ал. 3 от ЗЗД, а по изключение е разрешено
между търговци и то при изрична уговорка или ако има издадена Наредба на
БНБ, приложима в настоящия случай, а такова уреждане от страна на БНБ
чрез подзаконов нормативен акт не съществува към настоящия момент.
Ето защо съдът намира, че искът за възнаградителна лихва за периода от
***. до 15.04.2024г. е основателен до размера от 1745, 59 лева и следва да се
отхвърли до претендирания размер от 1960, 41 лева.
В заключение съдът намира, че доколкото капитализирането на лихви
към главница не е забранено от закона, с оглед качеството на кредитиращия
субект, ищецът има вземане за главница и капитализирана лихва в общ размер
на 10 948, 71 лв. – сбор от главница 9779, 20 лева и капитализирана лихва
1169, 51 лева, а по отношение на претенцията за договорна лихва в периода
***. до 15.04.2024г. ищецът има вземане за сумата от 1745, 59 лева, тъй като
редовната договорна лихва е дължима без отчитане на капитализацията на
лихви върху главницата /тъй като разпоредбата на чл. 10.2 от Общите условия,
предвиждаща годишна капитализация на лихвите в гратисния период е
недействителна/.
По претендираното обезщетение за забава в размер на 240, 05 лева
за периода 28.10.2021 г. – 15.04.2024 г. представляваща лихвена надбавка
16
за забава е недължима от ответника на две самостоятелни основания:
Най-напред клаузата на чл. 17. 1. от ОУ към процесния договор за
студентски кредит, която въвежда договорна надбавка към възнаградителната
лихва от 10 процентни пункт в случаите на забава в плащането на месечни
вноски, съдът намира, че същата следва да бъде тълкувана и прилагана в
съответствие с чл. 24 ЗКСД. Съгласно тази разпоредба дължими от
кредитополучателя след изтичане на гратисния период са само главницата,
чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или
издръжка и лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за
кредит, като се има предвид договорната или възнаградителна лихва.
Или за периода до настъпване на предсрочната изискуемост на кредита
предвидената надбавка към договорната лихва от десет процентни пункта не
се начислява и не се дължи.
Разпоредбата на чл. 24 ЗКСД е функция на принципа за правната
сигурност, в който контекст този законов текст разпорежда в императивен
порядък, че "общият размер на задължението на кредитополучателя се
формира след изтичане на гратисния период, и включва главницата и лихвата
за срока на кредита". Следователно, определянето на общия размер на
задължението е нормативно лимитирано до главницата и договорената лихва
и е недопустимо неговото преобразуване на основата на лихвата за забава,
уредена в чл. 17. 1. от процесния договор за студентски заем, като условна.
В този контекст ликвидността и изискуемостта на лихвата за забава, от
гледна точка на предсрочната изискуемост на задълженията на ответника, не
може да бъде отнесена за предходен период. Този извод следва и от
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗКСД, съгласно която всяко надвишаване на
максималното разрешената горна граница на лихвите по договорените
студентски кредити за срока на тяхното действие е нищожно. Освен това
тълкуването и прилагането на принципа за правна сигурност при студентски
заеми, изисква да бъдат отчетени не само интересите на страните по заемното
правоотношение, но и тези на държавата, като гарант. Законодателят в чл. 13,
ал. 1 от ЗКСД изрично е отграничил договорната лихва (с фиксиран
максимален предел от седем пункта) от лихвата за забава. Следователно, всяко
ретроактивно от гледна точка на предсрочната изискуемост на студентския
заем начисляване на лихвата за забава е в нарушение на принципа за правната
17
сигурност по отношение на поетия от държавата гаранционен дълг.
Ето защо съдът намира, че до настъпване на предсрочната изискуемост
на процесния студентски заем, общия размер на задълженията по него
включва единствено главницата и договорената лихва, но не и лихвата за
забава по чл. 17. 1 от ОУ.
На отделно основание уговореното в Общите условия (чл. 17. 1 и 2)
обезщетение за забава в необосновано висок размер чрез предварително
изготвена от кредитора клауза, без предварително проведени по нея
индивидуални преговори, е типичен пример за неравноправна клауза (чл. 143,
ал. 2, т. 5 ЗЗП), чието действие съдът служебно следва да отрича (чл. 17, ал. 5
ЗКСД). По правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Размерът на законната лихва се определя от Министерския
съвет. Така определеният от общия закон стандартен размер на вредите за
кредитора, определящ и задължението на неизправния длъжник за тяхното
обезщетяване е предвидимо правило за всеки средно информиран потребител,
съответно за средно подготвен за стопанския живот обучаващ се студент.
Нормативно определеният (ПМС № 426 на МС от 18.12.2014) конкретен
размер на законна лихва за забава е 10 пункта над основен лихвен процент на
БНБ, който за процесния период съгласно извършена служебно справка на
сайта на БНБ в повечето от месеците е 0 %, а само в някои достига 3 пункта в
процесния период. Затова сборът от фиксираната 7% лихва и надбавката от
10% за целия процесен период значително надхвърля стандарта и следва да се
приеме за наложен на потребителя в нарушение на изискванията за
добросъвестност. В този смисъл е Решение № 124 от 1.04.2025 г. на ОС -
Варна по т. д. № 269/2024 г. Следва да се отбележи, че за периода от ***. до
15.04.2024г. банката начислява възнаградителна лихва и отделни
санкционната в размер на сборът от фиксираната 7% лихва и надбавката от
10%.
Също така съгласно препращането от чл. 17, ал. 5 ЗКСД се прилагат
правилата на ЗЗП по отношение неравноправност на потребителски клаузи.
По отношение на лихвената надбавка за забава е явно, че тя многократно
надвишава по размер законната лихва за забава, която плащат всички
останали потребители по потребителски заеми, тъй като съгласно чл. 17, т. 1
18
от ОУ към договора се формира като към договорната лихва /в случая 7% така
чл. 7 от индивидуалния договор за кредит от ******* г./ се добавят десет
процентни пункта, т.е. общия размер възлиза на 17,00 % - много повече от
законната лихва, което води до заплащане на необосновано високо
обезщетение или неустойка. Няма причина спрямо всички потребители (чл. 33
от ЗПК) да се приема за обосновано да заплащат обезщетение за забава при
просрочени вноски по потребителски кредит в размер на законната лихва за
забава, а по отношение на потребителя студент или докторант да се прилага
по-висока лихва за забава и съдебната практика не следва да прави разлика с
оглед и принципа за недопускане на пряка или непряка дискриминация. В
този смисъл е и практиката на ОС **********, постановена по договори за
потребителски кредит с Банка ДСК - определение № 920/30.09.2024г. на
Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. №510/2024г., определение №
785/13.08.2024г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. №438/2024г.,
определение № 772/12.08.2024г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д.
№439/2024г., определение № 620/26.06.2024г. на Старозагорски окръжен съд
по в.ч.гр.д. №310/2024г., определение №955/24.07.2023г. на Старозагорски
окръжен съд по в.ч.гр.д. №498/2023г.
Ето защо лихвата за забава за периода от ***. до 15.04.2024г. в размер на
240, 05 лева следва да се отхвърли.

По разноските.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, основателна се явява претенцията на
ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски съобразно
уважената част от исковете. Ищецът е сторил разноски за държавна такса /527,
35 лв./, юрисконсултско възнаграждение /което съдът определя на 150 лв.
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ/,
възнаграждение за вещо лице /464 лв./ и възнаграждение за особен
представител /900 лв./, които следва да бъдат възложени в тежест на
ответницата съразмерно уважената част от исковете или ответникът дължи на
ищеца разноски в общ размер на 1965, 56 съразмерно на уважената част от
исковете. Доколкото по делото не са претендирани и не са представяни
доказателства за направени такива от назначения особен представител,
19
разноски не следва да бъдат присъждани на ответника.

Водим от горното, съдът,



РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗКСД вр. чл. 24
ЗКСД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗД. К., гражданка на Кралство Великобритания
***, родена на **********г. и адрес: ********** да заплати на „Банка ДСК”
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Московска” № 19, следните суми:
1/ сумата от 10 948, 71 лева сбор от главница 9779, 20 и капитализирана
лихва от 1169, 51 лева, по Договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от *******г. г. ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
в съда – 17.04.2024 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
капитализирана лихва за сумата над 1169, 51 лева до пълния предявен размер
от 1204, 10 лева, като неоснователен и недоказан.
2/ сумата от 1745, 59 лева, представляваща редовна договорна лихва за
периода от 28.10.2021 г.– 15.04.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за редовна
договорна лихва над присъдената сума от 1745, 59 лв. до пълния претендиран
размер от 1960, 41 лева за същия период.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от
240,05 лв. представляваща обезщетение за забава за периода 28.10.2021 г. –
15.04.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. К., гражданин на Кралство
Великобритания ***, родена на **********г. и адрес: ********** да заплати
на „Банка ДСК” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Московска” № 19, сума в размер на 1965, 56 лева представляваща
част от направените в исковото производство съдебни разноски за държавна
такса, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и
20
възнаграждение за особен представител, съразмерно на уважената част от
исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – **********: _______________________

21