Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. *****
05.11.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на шести
октомври
две хиляди и петнадесета година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря А.С. и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 12152 по описа
за 2014 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от К.П.М. и Д.К.Б. против „Б.П.Б.“ АД, с която са
предявени активно, субективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК.
В
искова молба ищците твърдят, че по искане на ответното дружество ПлРС по ч.гр.д. № 3657/12 г. издал Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, по
силата на който ищците са осъдени заедно
с „П.“ ООД, „К.“ ЕООД и „ДКБ И.“ ЕООД солидарно да заплатят сумата от
300 000 евро главница и законна лихва върху нея, считано от 15.06.2012 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 11 734,98 лв.
държавна такса и 12 184,98 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Поддържа се, че основание за присъждане на сумата е извлечение
от счетоводните книги на банката във връзка с договор за И.иционен
кредит № 1696/2007 г., изменен и допълнен с Анекс № А1-1696/2008 от 30.10.2008
г., Анекс № А2-1696/2009 от 15.04.2009 г., Анекс № А3-1696/2009 от 19.12.2009
г., Анекс № А4-1696/2010 от 25.06.2010 г., Анекс № А5-1696/2011 от 25.02.2011
г., Анекс № А6-1696/2011 от 29.04.2011 г., Анекс № А7-1696/2011 от 30.08.2011
г. и Анекс № А8-1696/2011 от 29.09.2011 г. Поддържа се, че въз основа на
издадения изпълнителен лист срещу ищците е образувано изпълнително дело № 20127560400671
на ЧСИ Цветозар Найденов, по което са предприети изпълнителни действия по
продажба на притежавани от ищците недвижими имоти. Поддържа се, че след
образуване на изпълнителното дело с Решение № 190/01.11.2012 г. на Плевенски
окръжен съд, постановено по т.д. № 96/2012 г., „П.“ ЕООД е обявен в
неплатежоспособност и открито производство по несъстоятелност, поради което и
спрямо този длъжник, изпълнителното производство било спряно. Поддържа се, че
Плевенският окръжен съд одобрил частична сметка за разпределение, в резултат на
което за удовлетворяването на вземанията на ответника е заделена сума от
2 175 201 лв. Твърди се, че с постъпилата сумата от
2 175 201 лв. по сметките на ответното дружество, изцяло са погасени
задълженията, които ищците по делото имат в качеството си на длъжници по изпълнителното дело. Поддържа се, че вземанията
присъдени по ч.гр.д. № 3657/12 г. на ПлРС, са
недължими поради погасяването им чрез плащане извършено за сметка на „П.“ ЕООД
гр. Плевен /в несъстоятелност/ в процедурата по несъстоятелност по т.д. № 96/12
г. на ПлОС.
Моли съда да бъде постановено решение, с което
да бъдe
признато в отношенията между страните, че ищците НЕ ДЪЛЖАТ на ответника сумата
от 300 000 евро главница и законна лихва върху нея, считано от 15.06.2012
г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 11 734,98
лв. държавна такса и 12 184,98 лв. юрисконсултско
възнаграждение, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 3657/12 г. по описа на ПлРС.
В законоустановения двуседмичен
срок на 06.06.2014 г. е постъпил отговор от ответника,
с който на първо място прави възражение за недопустимост на предявените искове,
с твърдението, че ищците оспорват действията на съдия изпълнителя, които са
продължили след откриване на производството по несъстоятелност, както и
процесуалните права на взискателя да насочва
изпълнението срещу солидарните длъжници. На следващо
място се твърди, че по реда на чл.439 ГПК длъжникът може да оспорва
изпълнението образувано във връзка с изпълнителен лист издаден по изпълнително
основание постановено по общия исков процес по ГПК и в този смисъл искът се
явява недопустим, тъй като е образуван във връзка със заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК, срещу която не е възразено
и съответно длъжникът не е осъществил защитата си в исковия процес. Като трето
основание за недопустимост на предявените искове се сочи и липсата на правен
интерес. По съществото на предявените искове, ответникът оспорва същите като
неоснователни и недоказани. Твърди се, че на 20.12.2007 г. Банката е сключила
договор за кредит № 1697/2007 г. с кредитополучателя „П.“ ООД, като за точното
и пълно издължаване на всички задължения по договора е поета солидарна
отговорност от „К.Г.“ ЕООД, „М.Ц.**“ ЕООД, „ДКБ И.“ ЕООД, К.П.М., Г.Ц.Г. и Д.К.Б..
Поддържа се, че за обезпечаване на задълженията към Банката ищците са
ипотекирали свои недвижими имоти, съгласно нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека от 27.12.2007 г. Поддържа се, че Банката се е снабдила със
заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 18.06.2012 г. по ч.гр.д. №
3657/2014 г. по описа на РС-Плевен за сумата от 300 000 евро,
представляваща част от главницата по процесния
договор за кредит. Поддържа се, че в производството по несъстоятелност на „П.“
ООД, вземанията на Банката са приети в пълен размер, а именно:
2 788 995,14 лв., от които главница в размер на 2 346 996
лв., възнаградителна лихва-148 361,15 лв.,
наказателна лихва-249 105,64 лв., присъдена законна лихва-29 467 75
лв., административна такса по чл.4, ал.2 от договора-11 734,98 лв.,
административна такса имуществена застраховка по чл.14.2., ал.2 от раздел ІV от
договора-3 330,97 лв., сума в размер на 100 лв.-четири такси за
пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ, сума в размер на 11 734,09
лв.-платена държавна такса за издаване на изпълнителен лист по сметката на РС
Плевен, сума в размер на 12 184,98 лв., присъдено юрисконсултско
възнаграждение и сума в размер на 4 218 лв.-съдебни разноски по изп.дело № 671/2012 г. при ЧСИ Цветозар Найденов. Поддържа
се, че в резултат от проведената процедура по осребряване на имуществото на
несъстоятелния длъжник са получени в масата на несъстоятелността суми в размер
на 2 175 201 лв., които са разпределени в полза на банката в
качеството й на ипотекарен кредитор в производството
по несъстоятелност. Поддържа се, че вземането на Банката не е напълно
удовлетворено. Твърди се, че със сумата от 2 175 201 лв. се погасяват
вземанията на банката по реда на чл.76, ал.2 от ЗЗД, както следва: разноски и
такси-43 678,91 лв., законови лихви-264 396,44 лв., лихви-възнаградителна и наказателна-397 466 79 лв.,
частично погасяване на главница в размер на 1 469 658,86 лв. Твърди
се, че след погасяването, остатъкът от непогасената и дължима от всички
солидарни длъжници главница е в размер на
877 337,14 лв. И на последно място твърди, че искът е заявен
преждевременно и на това основание се явява неоснователен, тъй като исковата
молба е предявена на 12.05.2014 г., а плащането от „П.“ ЕООД е постъпило на
21.05.2014 г.
В допълнителна искова молба ищците
изрично заявяват, че нито едно от действията на съдия изпълнителя извършени
пред него в това му качество, не е предмет на настоящия иск. Оспорват
възраженията за недопустимост. Оспорва, че след плащането в производството по
несъстоятелността е останала непогасена главница в сочения от ответника размер.
Поддържа се, че при частичното разпределение, одобрено с Определението на ПлОС от 24.04.2014 г. не е предвидено и не са погасени
законни лихви в размер на 264 396,44 лв. В случай, че се приеме обратното,
твърди се че лихвата следва да бъде начислявана до датата на постъпването на
продажната цена по сметката на „П.“ ООД. Поддържа се, че всяко едно плащане
след издаването на процесния изпълнителен лист, води
до погасяване на присъдените такси, разноските по делото, натрупаната мораторна и законова лихва, след което се погасява съдебно
присъдената главница, и не следва да се отнасят като погашения към другата част
от вземането, за която не е издаден изпълнителен лист.
В срока по чл.373 ГПК ответникът
депозира допълнителен отговор, в който твърди, че посочените от ищците в
допълнителната искова молба пояснения не отговарят на направените в предявената
искова молба фактически основания. Поддържат направените оспорвания. Оспорват
поясненията направени от ищците в допълнителната искова молба.
В съдебно
заседание ищците поддържат исковете чрез своя процесуален представител и по
съображения подробно развити в представената по делото писмена защита.
Претендират разноски съобразно представени списъци по чл.80 от ГПК.
Ответникът
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва исковете по
съображения изложени в писмени бележки по делото. Претендира разноски,
включително и за юрисконсултско възнаграждение.
Третото
лице помагач, редовно призовано не се явява, не изпраща представител, не
изразява становище в хода по същество.
Софийски
градски съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и
събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 15.06.2012 г. ответникът е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК, въз основа на което и с
разпореждане на съда, постановено по ч.гр.д. № 3657/12 г. по описа на Плевенски
районен съд, срещу двамата ищци в качеството им на поръчители е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,
т.2 от ГПК. Заповедта е издадена и срещу кредитополучателя „П.“ ООД и останалите поръчители „Ка-мет груп“ ЕООД, „М.Ц.**“ ЕООД,
„ДКБ И.“ ЕООД, Г.Ц.Г., като всички са осъдени да заплатят солидарно на „Б.П.Б.“
АД сумата от 300 000 евро главница и законна лихва върху тази главница от
15.06.2012 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 11 734,98 лв.
разноски за заплатена държавна такса и сума в размер на 12 184,98 лв.
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Срещу
издадената заповед двамата ищци не са подавали възражения в срока и по реда на
чл.414 от ГПК. На ищеца Д.К.Б. на 22.03.2013 г. е връчена покана за доброволно
изпълнение, а на ищеца К.П. Маденов на 20.03.2014 г.,
т.е. за ищеца Б. издадената заповед е влязла в сила на 06.04.2013 г., а за
ищеца М. на 04.04.2014 г.
По
делото е представен и приет като писмено доказателство договор за И.иционен кредит № 1696/2007 г., изменен и допълнен с Анекс №
А1-1696/2008 от 30.10.2008 г., Анекс № А2-1696/2009 от 15.04.2009 г., Анекс №
А3-1696/2009 от 19.12.2009 г., Анекс № А4-1696/2010 от 25.06.2010 г., Анекс №
А5-1696/2011 от 25.02.2011 г., Анекс № А6-1696/2011 от 29.04.2011 г., Анекс №
А7-1696/2011 от 30.08.2011 г. и Анекс № А8-1696/2011 от 29.09.2011 г. сключен с кредитополучателя „П.“ ООД,
като за точното и пълно издължаване на всички задължения по договора е поета
солидарна отговорност от „К. г.“ ЕООД, „М.Ц.**“ ЕООД, „ДКБ И.“ ЕООД, Г.Ц.Г. и
двамата ищци К.П.М., и Д.К.Б.. По силата на така сключения договор Банката е
предоставила на кредитополучателя „П.“ ООД кредит в размер до
1 200 000 евро целево за финансиране на 78% от строителните разходи
/без ДДС/ на проект за изграждане на търговска административна сграда, находяща се в гр. Плевен. По силата на чл.14, ал.4 от
договора двамата ищци са поели задължения за поръчителство при условията на
договора и са приели да отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнение
на задълженията на последния по договора, включително и за заплащане на всички
дължими суми, лихви, такси и разноски до окончателното им погасяване.
С
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 101,
дело № 630/2007 г. двамата ищците са обезпечили вземанията на ответника и с
учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти, тяхна собственост.
Процесната заповед за изпълнение от
18.06.2012 г. е издадена за главница дължима на основание горния договор. В
заявлението изрично е посочено, че сумата от 300 000 евро представлява
част от просрочена главница цялата в размер на 1 200 000 евро.
Въз
основа на издадения изпълнителен лист, на 06.07.2012 г. ответникът е образувал
изпълнително дело № 20127560400671 по описа на ЧСИ Ц. Н. с рег. № 756 на КЧСИ и
район на действие ОС-Плевен.
С
решение № 190 от 01.11.2012 г., постановено по т.д. № 96/2012 г. по описа на
Плевенски окръжен съд, търговско отделение е обявена неплатежоспособността на
"П." ЕООД с начална дата 30.04.2011 г. и е открито производство по
несъстоятелност.
С
определение от 08.02.2013 г. е одобрен съставения от синдика в производството
по несъстоятелност на „П.“ ООД списък с приетите вземания на кредиторите, между
които са и вземанията на банката. Вземанията на ответника са предявени и приети
изцяло.
С
определение № 347/24.04.2014 г. е одобрена частичната сметка за разпределение,
съставена от синдика в производството по несъстоятелност на „П.“ ООД, с която е
предвидено частично погасяване на вземането на кредитора „Б.П.Б.“ АД, като за
това се заделя сумата 2 175 201 лв., като при това не се постига
пълно удовлетворяване на вземането на този кредитор, чието прието вземане е в
размер на 3 064 296,32 лв. и е с поредност
на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ.
Пред
настоящата инстанция е изслушано заключението на ССчЕ,
от което се установява, че за периода от 09.01.2008 г. до 28.12.2009 г.
кредитополучателят е усвоил кредита в размер на 1 200 000 евро.
Установява се, че в производството по несъстоятелността вземанията на банката са
приети в пълен размер по договора и анексите в размер на 2 788 995,14
лв., от която сума: главница в размер на 2 346 996 лв., възнаградителна лихва-148 361,15 лв., наказателна
лихва-249 105,64 лв., присъдена законна лихва съгласно изпълнителен лист
по гр.д. № 3657/2012 г. на РС-Плевен-29 467,75 лв. за периода от
15.06.2012 г. до 26.11.2012 г., административна такса по чл.4, ал.2 от
договора-11 734,98 лв., административна такса имуществена застраховка по
чл.14, т.2, ал.2-3 330,97 лв. На 14.08.2013 г. Банката е превалутирала присъдената главница по дълга от 300 000
евро в 586 749 лв., както и дължимата главница в размер на 900 000
евро в 1 760 247 лв. Установява се, че на 21.05.2014 г. „П.“ ООД /в
несъстоятелност/ е наредило сума 2 175 201 лв. по сметката на
кредитора с посочено основание на превода: „Частична сметка за разпределение,
съгласно Определение № 347/24.04.2014 г. по т.д. № 96/2012 г. на ОС-Плевен“. С
постъпилата сума от Банката са погасени: главница
частично-1 469 658,86 лв., законна лихва-264 396,44 лв., възнаградителна лихва-148 361,15 лв., наказателна
лихва-249 105,64 лв., такси и разноски-43 678,91 лв. Вещото лице
установява, че неплатените суми възлизат на главница-877 337,14 лв., възнаградителна /договорна/ лихва начислена за периода от
30.04.2011 г. до 28.02.2012 г. включително е погасена напълно, наказателна
лихва начислена за периода от 29.02.2012 г. до 26.11.2012 г. е погасена напълно.
Законна лихва е погасена 264 396,44 лв., при което е надплатено по първи
вариант /за периода от 15.06.2012 г.-26.11.2012 г./ 264 396,44 лв., при
втори вариант /за периода от 27.11.2012 г. до 22.11.2013 г./ – 28 136,74
лв. За административните такси са погасени в общ размер 43 678,91 лв., при
което са надплатени с 28 612,96 лв. Законовата лихва върху главницата от
586 749 лв. за периода от 15.06.2012 г. до 21.05.2014 г. възлиза на сумата
от 117 942,50 лв., а върху главницата от 1 760 247 лв. за
периода от 27.11.2012 г. до 21.05.2014 г. възлиза на 264 886,37 лв.
Това
заключение не е оспорено от страните и е прието от съда с определение в открито
съдебно заседание от 02.06.2015 г.
Горната
фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства,
които съдът кредитира.
Между
така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си,
поради което съдът ги кредитира.
При
така установената фактическа обстановка, съдът квалифицира от правна страна
предявения иск по чл. 439 ГПК.
С иска
по чл. 439, ал. 2 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението
въз основа на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Като средство за защита
на длъжника по висящ изпълнителен
процес с иска се дава право
да се установи,
че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно
значение за неговото съществуване.
По възраженията на ответника за
процесуална недопустимост на предявените искове. Същите са неоснователни.
По първото твърдяно основание за
недопустимост, че ищците оспорват действията на съдия изпълнителя, които са
продължили след откриване на производството по несъстоятелност, както и
процесуалните права на взискателя да насочва
изпълнението срещу солидарните длъжници.
Това възражение е напълно
неоснователно, доколкото такива твърдения в исковата молба няма, факт който се
потвърждава изрично от ищците и в депозираната по делото допълнителна искова
молба.
По второто сочено основание за
недопустимост, че по реда на чл.439 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението
образувано във връзка с изпълнителен лист издаден по изпълнително основание
постановено по общия исков процес по ГПК и в този смисъл искът се явява
недопустим, тъй като е образуван във връзка със заповед за незабавно изпълнение
по чл.417 ГПК, срещу която не е възразено и съответно
длъжникът не е осъществил защитата си в исковия процес. Това възражение също е
неоснователно и е в противоречие със съдебната практика установена по реда на
чл.290 ГПК. В Решение № 781 от
25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 12/2010 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че неподаването на възражение
по чл. 414,
ал. 1 от ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за
установяване на вземането по чл. 422
или чл. 451, ал. 1 от
ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за
изпълнение. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудира, освен ако не са налице специалните
хипотези по чл. 424 от ГПК или чл. 439 от ГПК. Новооткритите
обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и
в сроковете по чл. 424 от
ГПК. На новонастъпили /настъпили след влизане
в сила на заповедта за изпълнение/ факти длъжникът може да се позовава при
оспорване на изпълнението по чл. 439 от ГПК.
Абсолютно не основателно е и възражението за
липса на правен интерес от предявяване на настоящите искове, доколкото за
двамата ищци в качеството им на длъжници-поръчители,
солидарно отговорни с кредитополучателя е налице правен интерес от предявяване
на иска. По какъв ред същите ще реализират правата си и какъв способ за защита
ще изберат, е само право на техен избор и избора на единия вид защита, не води
до недопустимост на друга възможност за защита на правата им. На следващо място
те отричат свое облигационно задължение, което се претендира от ответника и
това обстоятелство обуславя правният им интерес от предявяване на настоящия
иск.
В този смисъл настоящият съдебен
състав намира, че предявените искове са процесуално допустими.
По същество на предявените
искове.
Спор между страните по фактите
няма. Основният спор се свежда до въпроса, формулиран от самите ищци в
допълнителната им искова молба, а именно: при издаден изпълнителен лист само за
част от вземане и извършено впоследствие плащане, което не е достатъчно да
покрие размера на цялото вземане, това плащане дали погасява съдебно
присъдената част или погасява и тази част от вземането, която не е била обект
на съдебно присъждане.
Не е спорно, а и от
доказателствата по делото се установява, че предмет на процесната
заповед е частично присъдена главница в размер на 300 000 евро, превалутирана от ответника на 14.08.2013 г. в левовата й
равностойност 586 749 лв., както и законна лихва считано от датата на
подаване на заявлението-15.06.2012 г. до окончателното плащане, като вещото
лице в заключението си е определило размера на вече изтеклата законна лихва от
датата на подаване на заявлението до датата на извършеното частично плащане-21.05.2014
г. в размер на сумата от 117 942,50 лв.
Установява
се, че в производството по несъстоятелността вземанията на банката са приети в
пълен размер по договора и анексите в размер на 2 788 995,14 лв., от
която сума: главница в размер на 2 346 996 лв., възнаградителна
лихва-148 361,15 лв., наказателна лихва-249 105,64 лв., присъдена
законна лихва съгласно изпълнителен лист по гр.д. № 3657/2012 г. на
РС-Плевен-29 467,75 лв. за периода от 15.06.2012 г. до 26.11.2012 г.,
административна такса по чл.4, ал.2 от договора-11 734,98 лв.,
административна такса имуществена застраховка по чл.14, т.2, ал.2-3 330,97
лв.
Установява
се, че на 21.05.2014 г. по сметката на ответника е постъпила сума в размер на
2 175 201 лв. на основание частична сметка за разпределение, съгласно
Определение № 347/24.04.2014 г. по т.д. № 96/2012 г. по описа на ПлОС. Ищците твърдят, че с тази сума изцяло е погасено
задължението им по процесните заповед за изпълнение
на парично задължение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, което
представлява съдебно присъдената част и не следва да се погасява тази част от вземането, която не
е била обект на съдебно присъждане, т.е. вземането прието в производството по
несъстоятелността. Възражението е неоснователно.
Законодателят е предвидил специален ред на предявяване,
оспорване и доказване съществуване (несъществуване) на вземане на кредитор в
производството по несъстоятелност. Пропускането на посочените в закона срокове
и процедура на предявяване и оспорване на вземането на кредитор преклудира възможността то да бъде предявено или оспорено
по исков ред, т. е. чрез заобикаляне на специалните разпоредби на ТЗ да се
разреши спор за съществуването или несъществуването на прието вземане. С
включването в списъка на приетите вземания и след изтичане на всички срокове за
възражения, вземането на ответника се е превърнало в безспорно и не подлежи на
установяване по исков ред.
Съобразно приетото в
съдебната практика, предявяването на иск
за част от
главницата със съответната лихва, съставлява изявление за готовност
кредиторът да приеме плащане в погашение на съответната
част от лихвата
и съответната част от главница, като ако длъжникът
плати, погасява предявената част от лихвата и главницата
и остава задължен за останалата главница
и съответната част от лихвите, които
може да се
претендират в отделен процес. Ако обаче
преди длъжникът да е платил, кредиторът
предяви искове до пълния размер
на вземането за главница и лихви,
извършеното след този момент плащане
ще погаси първо всички лихви
върху цялото вземане, тъй като с тези действия кредиторът
оттегля изявлението си, че е готов
да приеме плащане в погашение на за част
от главницата със съответната лихва.
В случая ответникът-кредитор е
предявил частично своето вземане в производството по ч.гр.д. № 3657/12 г. пред ПлРС, спрямо кредитополучателя и поръчителите, но
впоследствие и предвид обявяването на кредитополучателя-длъжник „П.“ ООД в
несъстоятелност, факт настъпил след приключване производството пред ПлРС, е предявил цялото си вземане в това производство и то
е прието изцяло и включено в одобрения от съда списък. Към този момент, видно
от заключението на ССчЕ няма извършени плащания от
който и да било от длъжниците. Следователно
ответникът-кредитор е предявил вземането си до пълния размер за главница и
лихви спрямо длъжника-кредитополучател „П.“ ООД и предвид липсата на плащания,
извършеното на 21.05.2014 г. плащане от „П.“ ООД /в несъстоятелност/ ще погаси първо
всички разноски, възнаградителни лихви върху цялото вземане, тъй като с тези действия кредиторът оттегля изявлението си, че е готов
да приеме плащане в погашение за част от
главницата със съответната лихва.
Поради горното и поради
обстоятелството, че отговорността на двамата ищци като поръчители има акцесорен характер, т.е. обемът на главното задължение е
мярка за обема на задължението на поръчителя, в настоящото производство Съдът е
длъжен да съобрази всички факти, които
имат значение за погасяването на цялото задължение
(главница, лихви и разноски) или за
неговата изискуемост, въпреки че спрямо двамата поръчители вземането е било предявено частично. Предвид именно акцесорният характер на
отговорността на двамата ищци, същите не разполагат нито с възражение за
разделяне на дълга, нито с възражение за поредност на
изпълнението.
Доколкото в изготвената от синдик
В. Р. частична сметка за разпределение на наличните суми, публикувана в ТР,
няма изрично посочване със сумата от 2 175 201 лв. кои точно
задължения се погасяват, следва да се приложи общия ред на чл.76 от ЗЗД. По
въпроса за приложението на тази правна норма има утвърдена по реда на чл.290 ГПК съдебна практика, съобразно която понятието " лихва " в
чл. 76, ал.
2 ЗЗД се тълкува със смисъла на уговорена в договора или закона
"възнаградителна" такава . Според същата
практика, обезщетението за забава по
чл. 86, ал.
1 ЗЗД, съизмеримо със законната лихва,
както и неустойката за забава в издължаването
на друго вземане, подлежи на прихващане, при прилагане на
нормата по аналогия, по реда
на чл. 76, ал. 1 ЗЗД.
Следователно погасяването по
реда на чл.
76, ал. 2
ЗЗД настъпва при задължение за лихва,
възникнало наред с главния дълг, произтичащо
от договора или от закона
и имащо характер на възнаграждение. Присъденото вземане по чл.
86, ал. 1
ЗЗД има обезщетителна функция и не следва
да се квалифицира
като лихва по чл. 76,
ал. 2 ЗЗД. Поредността в погасяването му, когато се дължи
наред с друго еднородно задължение, се определя по
правилото на чл. 76, ал.
1 ЗЗД. Начисляваната законна лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата
представлява последица от уважаването на съдебно предявеното
вземане. Определяемостта на обезщетението
за забава е поставено в зависимост от плащането на
главницата, като законната лихва и в този случай представлява
единственото базата, от която се
извежда неговия размер.
С оглед
на така установената съдебна практика настоящият съдебен състав приема, че със
сумата от 2 175 201 лв. е погасена най-напред сумата в размер на
62 062,83 лв., представляваща такси и разноски. С остатъка от
2 113 138,17 лв. на следващо място са погасени изцяло начислените възнаградителни лихви в размер на 148 361,15 лв. и
след погасяването им е останала сума в размер на 1 964 777,02 лв.
След погасяването на горните суми остават дължими главница в размер на
2 346 996 лв., начислени наказателни лихви в размер на 249 105,64
лв. Най-обременителното задължение е това за главница, тъй като същото е
лихвоносно, поради което и със сумата от 1 964 777,02 лв. следва да
бъде намалена главницата, която след намалението възлиза на сумата от
382 218,98 лв.
Т.е.
остават дължими главница в размер на
382 218,98 лв., начислени
наказателни лихви в размер на 249 105,64 лв. и вече изтеклата законова
лихва върху главницата от 2 346 996 лв. за периода от 15.06.2012 г.
до датата на частично постъпилото плащане-21.05.2014 г. в размер на сумата от 382 828,87 лв., като
след тази дата е продължила да тече законната лихва върху непогасената част от
главницата.
Т.е. по
така издадения изпълнителен лист двамата ищци-солидарни длъжници
в качеството им на поръчители на кредитополучателя „П.“ ООД дължат следните
суми: главница в размер на 382 218,98
лв., както и изтеклата законна лихва начислена върху главницата от
586 749 лв. /левовата равностойност на 300 000 евро/ за периода от
15.06.2012 г. до датата на частично постъпилото плащане-21.05.2014 г. в размер
на сумата от 117 942,50 лв., както
и продължаващата да тече законна лихва върху непогасената част от главницата в
размер на 382 218,98 лв., считано от 21.05.2014 г. до окончателното
изплащане, които суми не са погасени с така извършеното частично плащане.
Т.е.
искът се явява частично основателен за сумата от 204 530,02 лв.,
представляваща разликата между дължимата от ищците главница в размер на
382 218,98 лв. и пълния претендиран размер от
586 749 лв., както и за сумата от 11 734,98 лв. и 12 184,98
лв.-разноски, тъй като тези претендирани от ищците
суми по процесния изпълнителен лист са погасени чрез
плащане извършено по сметката на ответника на 21.05.2014 г.
Предвид
изхода на делото, заявеното искане от процесуалните представители на страните,
на последните се дължат разноски, съобразно уважената и отхвърлената част от
исковете.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК на всеки един от двамата ищци се дължат разноски в
размер на по 11 003,29 лв., съобразно уважената част от исковете.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски в размер на
12 295,98 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
Водим
от горното, Софийски градски съд, І-6 състав
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните и по иска с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК, че К.П.М., ЕГН
**********,*** и Д.К.Б., ЕГН **********,*** в качеството си на поръчители на
кредитополучателя „П.“ ООД, съобразно договор от 20.12.2007 г. НЕ ДЪЛЖАТ на „Б.П.Б.“
АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията гр. ***** с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 104 575 евро /сто и
четири хиляди петстотин седемдесет и пет евро/ в левова равностойност 204 530,02
лв. /двеста и четири хиляди петстотин и тридесет и 0,02 лв./, представляваща
разликата между дължимата от ищците главница в размер на 195 425 евро /сто
деветдесет и пет четиристотин двадесет и пет евро/ в левова равностойност 382 218,98
лв. и пълния претендиран размер от 300 000 евро
/триста хиляди евро/, в левова равностойност 586 749 лв., както и сумата от 11 734,98 лв.
/единадесет хиляди седемстотин тридесет и четири и 0,98 лв./ и сумата от 12 184,98 лв.
/дванадесет хиляди сто осемдесет и четири и 0,98 лв./-разноски, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417, т.2 ГПК от 18.06.2012 г. и изпълнителен лист от 18.06.2012 г. по
ч.гр.д. № 3657/12 г. по описа на Плевенски районен съд, като погасени чрез частично
плащане настъпило след приключването
на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, а именно на 21.05.2014 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск
за сумата 195 425 евро /сто деветдесет и пет четиристотин двадесет и пет
евро/ в левова равностойност 382 218,98 лв.-главница и за законна лихва
върху главницата от 300 000 евро, в левова равностойност 586 749 лв.,
считано от 15.06.2012 г. до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
от ГПК „Б.П.Б.“ АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията гр. ***** с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на К.П.М., ЕГН **********,*** сума в размер на
11 003,29 лв. /единадесет хиляди и три и 0,29 лв./ разноски направени от
него пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
от ГПК „Б.П.Б.“ АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията гр. ***** с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Д.К.Б., ЕГН **********,*** сума в размер на
11 003,29 лв. /единадесет хиляди и три и 0,29 лв./ разноски направени от
него пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3
от ГПК К.П.М., ЕГН **********,*** и Д.К.Б., ЕГН **********,*** да заплатят на „Б.П.Б.“
АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията гр. ***** с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 12 295,98 лв. /дванадесет
хиляди двеста деветдесет и пет и 0,98 лв./
разноски направени от ответника пред настоящата инстанция.
Решението е постановено при
участието в процеса на трето лице помагач на страната на ищеца К.П.М.-Р.В.М.,
ЕГН **********,***.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: