Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 - ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти април
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 15923/2017 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото
е образувано по предявени от И.С. срещу Д.Д. и В.П. обективно кумулативно и евентуално съединени
искове, както следва:
1./ с правно осн. чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко – продажба от 30.11.2015г., обективиран
в НА *, том *, рег. номер ****, дело ***от 2015г., по силата на който И.С.,
действащ чрез пълномощника си Д.Д. е прехвърли на Д.Д. недвижим имот, представляваща апартамент № ** със застроена
площ от 37, 65 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор ******по
КККР, одобрени със Заповед РД – 18 – 73 от 23.06.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със Заповед КД – 14 – 03 –
2279/31.08.2012г. на Началника на СГКК – Варна, находящ се в ******, състоящ се
от спалня, дневна, кухненски бокс, баня – тоалет и входно антре при граници по
предходен нотариален акт – апартамент 50, коридор, апартамент 54 и дворно място
и по граници по схема: на същия етаж – самостоятелни обекти *****и *****, под
обекта – самостоятелен обект *****и над обекта – няма, заедно с принадлежащото
му избено помещение 52 с площ от 4, 040 кв.м. при граници: избен коридор, изба
50, изба 54 и изба 58, както и съответните 1, 9250 % идеални части от общите
части на сграда 1, в която се намира самостоятелния обект и от правото на
строеж върху поземления имот с идентификатор 10135.5506.895, в който е
построена сградата, запазвайки си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване
и обитаване върху продадения имот при цена от 8 550 евро, като привиден по
отношение вида на договора;
2./ с правно осн. чл. 17 ЗЗД за обявяване на
прикритото съглашение – прехвърляне на право на собственост срещу задължение за
издръжка и гледане;
3./ и в условие на евентуалност в случай на уважаване на първоначално
заявените искове, иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на прикритото
съглашение, поради неизпълнение на поетите от страна на приобретателите
Д.Д. и В.П. задължения;
В исковата и
уточняващата молба И.С. твърди, че през 2015г. страните по делото са постигнали
съгласие ответникът Д.Д. да придобие правото на
собственост върху собствения му апартамент, находящ се в ****** срещу задължението да полага грижи за ищеца.
На 19.10.2015г. И.С.
упълномощил с пълномощно в писмена форма с нотариална заверка на подписите и
съдържанието, рег. № 13218, том I, акт ***на нотариус А.А.Д.Д., вкл. и с правата да се разпорежда със собствения му
недвижим имот, представляващ апартамент № **, находящ се в ******.
В обема на представителната власт се включвало и правото на пълномощника да
се разпорежда с парични средства на упълномощителя по
негови банкови сметки, открити в БАНКА ДСК ЕАД.
На 25.11.2015г.
страните по делото постигнали съгласие в писмена форма, a не във формата на
нотариален акт, И.С. да прехвърли правото на собственост върху апартамента, а Д.Д. да осигури грижи и издръжка на прехвърлителя
до края на живота му.
Макар и да не е била
спазена изискуемата от закона нотариална форма, то този документ отразява
действителната воля на страните, а именно да сключат договор за издръжка и
гледане, а не договор за покупко - продажба.
На 30.11.2015г.
страните сключили договор за покупко – продажба, за
което бил съставен НА *, том *, рег. номер ****, дело
***от 2015г., по силата на който И.С., действащ чрез пълномощника си Д.Д. е прехвърлил на Д.Д. процесния
имот, запазвайки си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване и обитаване
върху продадения имот при цена от 8 550 евро, заплатена от купувача по
банкова сметка ***.11.2015г.
Към деня на изповядване на сделката Д.Д. е в брак
с В.П., считано от 28.04.2009г.
Твърди се, че част от продажната
цена от 2 900 евро, цялата от 8 550 евро, е заплатена със средства на
И.С., чрез извършване на банкови преводи от сметките му в сметки на Д.Д. на 23.11.2015г. и на 24.11.2015г. След захранване на
сметката на Д.Д. със сумата от 2 900 евро,
ответникът е превел по банкова сметка *** И.С. цялата продажна цена от
8 550 евро по така описаната сделка, факт, удостоверен пред нотариуса.
Узнавайки, че Д.Д. е придобил собствеността върху
апартамента с договор за продажба и е оперирал със собствените на ищеца налични
парични средства по сметки, И.С. уведомил на 14.01.2016г. БАНКА ДСК ЕАД, че
оттегля дадените пълномощия.
В резултат на извършените действия на разпореждане с недвижимия имот и с
паричните средства на ищеца отношенията между страните по делото се влошили.
С цел възстановяването им, И.С., Д.Д. и В. П.
сключили договор за издръжка и гледане от 27.04.2016г. в писмена форма с
нотариална заверка на подписите, по силата на който ответниците поели
задължение лично или чрез трето лице да издържат и ежедневно да полагат грижи
за ищеца до края на живота му, осигурявайки му нормален, достоен и спокоен
живот срещу прехвърления им с договор за покупко –
продажба апартамент, находящ се в ******.
Въз основа на изложеното се поддържа, че сключеният договор за покупко – продажба от 30.11.2015г., обективиран
в НА *, том *, рег. номер ****, дело ***от 2015г., е нищожен, като привиден,
прикриващ договор за издръжка и гледане, който приобретателите
не са изпълнявали. По тези съображения настоява за положително произнасяне
по исковете.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д.Д. оспорва
предявените искове по съображения, че атакуваната сделка по НА *, том *, рег.
номер ****, дело ***от 2015г., е действителна, сключена от пълномощник с
надлежно учредена представителна власт, позволяваща му да извършва действия на
разпореждане с процесния имот, вкл. и като продава същия.
Съставеният на 25.11.2015г предварителен договор за издръжка и гледане не удостоверява действителната
воля на страните, а морално поето задължение към ищеца да бъде обгрижен, поради нежелание на близките му да сторят това.
Документът не представлява нито начало на писменото доказателство, нито
обратно писмо, поради което и не доказва, че договорът за продажба прикрива
договор за издръжка и гледане.
В условие на евентуалност, в случай, че исковете по чл. 26, ал. 5, предл. 5 ЗЗД и чл. 17 ЗЗД бъдат уважени, се настоява за
отхвърляне на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Твърди, че поетите с договора за
издръжка и гледане задължения са изпълнявани от Д.Д.
в пълен обем. Така, прехвърлителят е получавал
ежедневно храна и напитки, вкл. и хранителни продукти, съобразно желанията му.
Осигурена му е била компания вечер, разтривки при нужда, възможност да посети
лекар, както и други места, когато пожелае. Отделно, са заплащани всички
консумативни разходи за вода, ток, телефон и кабелна телевизия, а домът се е
почиствал постоянно и в него се поддържат добри условия на живот.
Предвид изложеното, се настоява за отхвърляне на предявените искове.
Идентичен е и отговорът, постъпил от ответника В.П..
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
С пълномощно, съставено
в писмена форма с нотариална заверка на подписите и съдържанието, рег. № 13217
и № 13218, том 1, акт № 143, извършени на 19.10.2015г.
от помощник – нотариус К.Р./л. 6/, И.К. е упълномощил Д.Д.
да го представлява пред нотариус като прехвърли срещу задължение за издръжка и
гледане на себе си или прехвърли сам на себе си или на трето лице на цена не по
– малка от данъчната оценка следния свой собствен недвижим имот, представляващ апартамент № **, находящ се в ******, при условие упълномощителят да запази правото на безвъзмездно ползване
и обитаване върху целия имот, докато е жив.
Наред с правото да се извършват действия на разпореждане с описания
недвижим имот, Д.Д. е упълномощен и да
представлява упълномощителя пред всички клонове и
офиси на БАНКА ДСК ЕАД, като оперира неограничено с откритите на името на Д.Д. банкови сметки и депозити в лева и валута, да тегли и
внася неограничени суми от тях, да нарежда плащания и парични трансфери, както
и трансфер на валути без ограничения на размера и повтаряемостта
/т. 2/.
На 25.11.2015г. И.С. и Д.Д. сключили договор в писмена форма, именуван като „договор
за издръжка и гледане срещу онаследяване на имот с
право на ползване” /л. 13/.
С него И.С. поел задължение да прехвърли собствения си апартамент № **,
находящ се в ******, запазвайки пожизнено правото на ползване, а Д.Д. да полага ежедневно грижи за нормален живот на ищеца
пожизнено, считано от датата на подписването му, включващи: 1./ да следи за
неговото здравословно състояние, като при нужда го придружава в болници, купува
необходимите лекарства; 2./ ежедневно да го снабдява с храна и напитки; 3./
периодично по необходимост осъществява почистване на жилището му, изпира дрехи
и бельо; 4./ купува нужните дрехи и обувки; 5./ заплаща текущи сметки за ток,
вода, телефон, данъци.
Уговорено е още, при невъзможност Д.Д. лично да
полага горепосочените грижи за своя сметка да подсигури друго лице, полагащо
същите грижи.
Действайки в обема на учредената представителна власт, с договор за покупко - продажба от 30.11.2015г.,
за който е съставен НА № *, том *, рег. № ****, дело № ***/2015г. на нотариус
Орлин С. /л. 14/ И.С., действащ чрез пълномощника си Д.Д.
е прехвърлил на Д.Д. правото на собственост върху апартамент
№ **, находящ се в ******, състоящ се от спалня, дневна, кухненски бокс, баня –
тоалет и входно антре, заедно с принадлежащото му избено помещение 52 с площ от
4, 040 кв.м., както и съответните 1, 9250 % идеални части от общите части на
сграда 1, в която се намира самостоятелния обект и от правото на строеж,
запазвайки пожизнено и безвъзмездно правото на ползване и обитаване върху
продавания имот за сумата от 8 550
евро, която е заплатена от купувача по банкова сметка ***.11.2015г.
Към деня на сключване на сделката купувачът Д.Д.
е в брак с В.П., за който е съставен акт № 9/28.04.2009г. /л. 42/.
В периода от 19.10.2015г. до 23.11.2016г. И.С. е титуляр на четири банкови
сметки в лева и евро, открити в БАНКА ДСК ЕАД /л. 8 – л. 12/.
От извлечение от сметка № 0000000020852989, открита в евро на 11.03.2013г.,
се установява, че на 23.11.2015г. г – н Д. е прехвърлил от банковата сметка на
ищеца в собствената си с IBAN: ***1193, 67 евро /л. 11/.
В същия ден от сметка № 0000000021607415, на която г – н С. също е титуляр,
Д.Д. е превел в собствената си банкова сметка ***: ***1703, 37 евро
/л. 10/.
Или, на 23.11.2015г. г – н Д. е извършил
трансфер на парични средства от две от сметките на И.С. в собствената си в общ
размер на 2 900 евро /1 703, 37 евро + 1 193, 67 евро/, чиято
равностойност в лева възлиза на 5 671, 91 лв.
На следващия ден – 24.11.2015г. г
– н Д. е превел от собствената си банкова сметка ***: ***етка
№ 0000000020852989, на която титуляр е И.С. сумата от 8 550 евро с
основание „покупка на имот”.
Съставеното на
19.10.2015г. пълномощно, е оттеглено от упълномощителя
писмено с нотариална заверка на подписа и съдържанието, извършени от нотариус
Орлин С. и представено на служители на БАНКА ДСК ЕАД /л. 15/.
В съдебно заседание, ответникът Д.Д. заявява, че сумата
от 2 900 евро е предадена от И.С. по силата на сключен между страните
договор за заем, която по – късно е върната на заемодателя.
В подкрепа на твърденията за връщане на заетата по договора за заем сума са
ангажирани писмени доказателства – 2 броя операционни бележки, от които се
установява, че на 02.12.2015г. Д.Д. е внесъл в брой по сметка № 0000000021607415 на И.С., също
открита в БАНКА ДСК ЕАД /л. 10/ сумата от 1 650 евро, а на 16.12.2016г. сумата от 561, 22 евро /л.
118/.
На неустановена дата по същата сметка на ищеца г – н Д. е внесъл в брой на
каса сумата от 1 621, 20 лв. с основание „захранване” /л. 119/.
Или, ответникът Д.Д. е превел общо сумата от
5 945, 97 лв.
От своя страна, ищецът И.С. твърди, че представените вносни бележки за
преведени суми са относими към погасяване на задължение по запис на заповед,
издаден на 06.02.2017г., с който издателят Д.Д. неоменимо и безусловно се е задължил да заплати на поемателя сумата от 1 800 евро на падежа –
06.08.2017г. /л. 146/.
На 27.04.2016г. страните по делото са сключили в писмена форма с нотариална
заверка на подписите, рег. № 3076 на нотариус Орлин С. договор, именуван „за
издръжка и гледане” /л. 17/.
С него, Д.Д. и В.П. са поели задължение лично или
чрез трето лице да издържат и ежедневно да полагат грижи за И.С. до края на
живота му, като му осигурят нормален, спокоен и достоен живот срещу прехвърления
им с договор за покупко – продажба недвижим имот,
а именно: апартамент № **, находящ се в ****** /чл. 1.1/.
Посочено е, че изпълнението на поетите задължения е започнало на
25.11.2015г. и те следва да се изпълняват в прехвърления имот.
В раздел III, чл. 4 от него, ответниците са поели задължения да издържат г
– н С., отделяйки средства за поддържане на жизнения му статус, което включва:
1./ осигуряване ежедневно на храна, чрез системата за домашен социален патронаж
или домашно приготвена храна, закупуване на продукти и напитки; 2./ заплащане на
режийни разходи за ток и вода, както и закупуване на необходимите медикаменти;
3./ осигуряване на необходимите дрехи и обувки, според сезона; 4./ заплащане на
данъци на имота.
В чл. 4.2 от договора са посочени грижите, които следва да бъдат полагани,
включващи: 1./ ежедневно да го посещават и да полагат грижи за здравето му,
личната и битовата хигиена на домакинството, както и да извършват необходимите
ремонтни дейности в имота, като се съобразяват с желанието на С.; 2./ при нужда
да го придружават на лекар, при получаване на пенсия, социалните служби и
навсякъде, където е необходимо; 3./ да го извеждат на разходка и да го
придружават при пазаруване; 4./ да се отнасят към С. с необходимото уважение и
доверие, да се стремят да му осигурят емоционална близост, уют и топлина; 5./
ако С. постъпи в специализирано заведение /болница, хоспис,
старчески дом и др./, задълженията на Д. не отпадат и същите следва да
продължат да полагат грижи като го посещават, заплащат такси, закупуват
медикаменти и всичко необходимо, с което да осигурят нормален живот; 6./ при
искане за извършване на дадени действия да се съобразят с волята и желанието на
С.; 7./ да извършват погребална церемония и в срок от една година да поставят
паметник, а при настъпване на смърт да уведомят адв. Емилия Ф..
В първото съдебно заседание, ответниците Д.Д. и В.П.
заявяват, че действителното им намерение е било да гледат и издържат И.С.. След
извършена консултация с адвокат г – н Д. преценил, че е по – добре да бъде
сключен договор за покупко – продажба, а не договор
за издръжка и гледане, тъй като последният би могъл да бъде атакуван от
наследниците на прехвърлителя.
По исковете по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД и чл.
17, ал. 1 ЗЗД
В исковата и уточняващите молби ищецът поддържа, че договорът за покупко – продажба от 30.11.2015г. е привиден и прикрива
действителен договор за издръжка и гледане.
Симулацията е съгласуваност на волеизявленията на договарящите страни,
които сключват две сделки – привидна и прикрита. Привидната е явна, извършва се
по предвидения за съответните сделки ред, но страните не желаят тя да произведе
действие, а желаят правните последици на прикритата сделка. Прякото и
непосредствено разкриване на симулацията става чрез обратен документ, който
разкрива действителните отношения между страните по нея. Обратният документ се
съставя нарочно. Има договорен характер и съгласно чл. 21 ЗЗД не може да
разпростре действието си по отношение на неучастващите в него лица.
За разлика от обратния
документ, т.нар. „начало на писменото доказателство” не е договорен, а случаен
документ, изходящ от насрещната страна или пък удостоверяващ нейни изявления
пред държавен орган /независимо кога и дали нарочно са създадени/, които правят
вероятно твърдението, че съгласието е привидно.
Първият от документите, предхождащ сключването на атакуваната сделка носи
подписите на И.С. и Д.Д.. Съпругата на ответника не е
положила подпис в документа.
При възмездно
придобиване на имущество през време на брака на името на единия съпруг, другият
съпруг придобива право на собственост по силата на закона на основание
установения в чл. 19, ал.1 СК / отм./ режим на съпружеска имуществена общност
върху вещи и права върху вещи, придобити в резултат на съвместен принос, който
се предполага до доказване на противното. Това обаче не означава, че по силата
на закона става страна по договора. Затова обратният документ, изхождащ от
съпруга - купувач и удостоверяващ действителните отношения между страните по
него, не обвързва неучаствуващия съпруг. В този случай подписаният от единия
съпруг документ има значение на начало на писмено доказателство за разкриване на
симулацията и по отношение на неучаствуващия.
Тъй като двамата
съпрузи имат качеството на необходими другари, когато единият признава симулативния характер на сделката, а другият го оспорва, съдът
преценява фактическите им твърдения с оглед всички обстоятелства по делото.
В конкретния случай и
двамата съпрузи признават симулативния характер на
сделката, което е достатъчно основание да се направи извод, че договорът за
продажба е симулативен и прикрива договор за издръжка
и гледане, в каквато насока са твърденията на ищеца.
Вторият от документите,
съставен на 27.04.2016г. след сключване на атакувания възмезден договор носи
подписите на И.С., Д.Д. и В.П., явяващи се страни по
прикритата сделка и разкрива действителните намерения на съконтрахентите,
поради което съставлява обратен документ и служи за пълно доказване на
симулацията, в който случай свидетелки показания не са необходими.
С оглед събраните по
делото доказателства следва се приеме, че в случая е налице фигурата на симулативната сделка. След като страните не са имали воля
да сключат договор за покупко – продажба, подписаната
от тях сделка е привидна и като такава, на осн. чл.
26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, е нищожна. В случая страните
са прикрили съгласието си за прехвърляне на имота, чрез договор за издръжка и
гледане, който договор поради спазване формата на действителност по чл. 18 ЗЗД
е валиден и следва да се прилага между страните по сделката.
Въпросът дали цената е
заплатена в пълен размер със средства на купувача няма решаващо значение предвид
доказаната по делото относителна симулация.
За пълнота на
изложеното следва да се посочи, че неплащането на част от продажната цена не
води до нищожност на договора, но се явява индиция,
че страните по сделката не са имали воля за възникване на задължение за
плащането й. В случая, твърденията на ответника, че сумата от 2 900 евро е
била дадена в заем, остават недоказани. Недоказани са и твърденията на
ответника, че преведените на 02.12.2015г.
и 16.12.2016г. суми са относими към погасяване на задължение по запис
на заповед, възникнало на 06.02.2017г. с падеж 06.08.2017г.
Предвид изложеното
предявените искове по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД и
чл. 17, ал. 1 ЗЗД се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
По иска по чл. 87, ал.
3 ЗЗД
С оглед успешното
провеждане на исковете по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД
и чл. 17, ал. 1 ЗЗД съдът следва да се произнесе по евентуално съединения иск
за разваляне на договорът за издръжка и гледане поради неизпълнение.
Ищецът твърди
неизпълнение на договора за издръжка и гледане. В съдебно заседание, г – н С. признава, че е получавал храна понякога три
пъти седмично, но не редовно и не всеки ден. Заявява, че г – жа П. е почиствала
дома му два пъти, веднъж измивайки и прозорците, а г – н Д. веднъж седмично, но
само с прахосмукачка. Понякога са го придружавали на лекар, за да не падне. Приобретателите не са му закупували необходимите лекарства
и не са заплащали консумативните му разходи.
Ответниците твърдят, че
са изпълнявали поетите задължения в пълен обем още от 25.11.2015г.
Към деня на сключването
на алеаторния договор, г – н С. е на почти 83 годишна
възраст.
От представените епикризи и амбулаторни листи се установява, че г – н С.
страда от солитарни полепи на колона, полископска полипектомия /л. 20/,
хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност /л. 21/,
злокачествено образование на простатата /л. 22/, други уточнени мозъчносъдови болести /л. 23/, фонова ретинопатия
и ретинални съдови изменения /л. 24/.
С ЕР на ТЕЛК от
19.01.2015г. е определена 100 % инвалидност без чужда помощ, поради общо
заболяване с водеща диагноза „злокачествено новообразувание
на простата” /л. 19/.
Г – н С. признава, че е
получил парични преводи в общ размер на 520 лв., месечно между 40 лв. и 60 лв.,
съответно на 12.01.2016г., 08.02.2016г., 01.03.2016г., 03.04.2016г.,
12.05.2016, 03.06.2016г., 01.07.2016г., 22.11.2017г., 22.12.2017г. и на
30.01.2018г., каквито са и твърденията на ответниците.
Отделно, ответниците
представят копия от фискални бонове сочещи заплащане на цена на доставена
електроенергия, както следва: на 22.03.2017г. – такса за възстановяване на ел.
захранване от 19 лв., на 03.04.2017г., на 01.07.2016г., на 03.07.2017г.,
01.08.2017г., на 01.09.2017г. и на 03.10.2017г.
Ответниците са
заплатили и консумативните разходи за доставена вода на 03.08.2017г., на
03.10.2017г. и на 01.09.2017г., както и услуги, доставени от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ
ЕАД.
Представени са и
фискални бонове, сочещи заплащане на лекарства и медицински изделия за почти
цялата 2016г. и един месец от 2015г.
От своя страна ищецът И.С.
представя оригинали на касови бонове
удостоверяващи заплащане на доставена ел. енергия на 03.10.2017г., такса за възстановява на ел. захранването от 19 лв. на 15.01.2018г., цена на доставена ел. енергия за периода от 28.08.2017г.
до 27.11.2017г., всички платени на 15.01.2018г. и на 07.02.2018г., закупуване
на храна, услуги, доставени от МОБИЛТЕЛ ЕАД, лекарства и други медицински
изделия през 2017г. и 2018г.
На 11.10.2016г. г – н С. е декларирал в писмена форма с нотариална
заверка на подписите, извършена от нотариус Орлин С. /л. 115/, че до настоящия
момент е доволен от полаганите от приобретателите грижи
– гледане и издръжка /л. 115/.
Декларация с почти
идентично съдържание в писмена форма също с нотариална заверка на подписа е
съставена и на 25.08.2017г. В нея г
– н С. е декларирал, че до настоящия момент е доволен от полаганите за него
грижи – гледане, хранене, почистване и ежемесечна финансова издръжка.
След датата на
съставяне на втората декларация – 25.08.2017г. ответниците са уведомили г – н С.,
чрез адв. Ф., че след получаване на уведомление за вписана възбрана върху
прехвърления имот, наложена по молба по чл. 390 ГПК от преди завеждане на
настоящото производство, не са в състояние да изпълняват поетите задължения,
съгласно договора за издръжка и гледане до приключване на заведените дела и
вдигане на възбраната /л. 145/.
Ангажираните по
инициатива на ищеца гласни доказателства, чрез разпита на водения свидетел С.Д.,
установяват следните релевантни за делото факти: През 2015г. или 2016г. г – н С.
предложил на свидетеля и неговият съпруг да им прехвърли правото на собственост
върху процесния имот срещу поето от тях задължения да го гледат и издържат.
Макар и семейството на свидетеля да живее в апартамент на същия етаж, на който
се намира и този на ищеца, предложението не било прието, както поради липса на
време, така и поради липса на средства.
След отхвърляне на предложението
от страна на свидетеля, г – н С. споделил, че е намерил хора, а именно
ответниците, които да се грижат за него и да го издържат. По – късно споделил,
че се чувства „излъган и разочарован от тях”.
Непосредствено, след
като споделил радостта си, че е намерил лица, съгласни да се грижат за него,
свидетелят два пъти видял г – жа П. да носи на ищеца домашно приготвена храна.
По – късно, свидетелят виждал и г – н Д. да носи закуски.
Г – жа Д. не е виждала
ответниците да почистват апартамента, в който ищеца живее, да го придружават на
разходки или да му плащат консумативните разходи. Споделя, че от жилището се
носи зловонна миризма на урина, както и от дрехите на г – н С., които не се
перат, а се оставят да изсъхнат, а след това се обличат отново. Домът е „пълна
мизерия” - коридорът е мръсен, чергите на пода също, а банята – жълта.
Към настоящия момент г
– н С. носи непрекъснато катетър, оплаква се, че е болен и че не разполага с
пари да си купи лекарства и храна. Електрозахранването в апартамента му е
прекъснато.
За времето, през което
свидетелят не е бил на работа, поради претърпяна трудова злополука – от месец
април 2017г. до месец януари 2018г., г – жа Д. и съпругът й откликвали на
молбите на ищеца за помощ, купувайки му храна и безалкохолно. Давали са му пари
и за лекарства. Понякога съпругът на свидетеля е подпомагал ищеца при носенето
на покупки от магазина. Знаят от ищеца, че г – н С. заема пари и от други
съседи във входа. Веднъж г – жа Д. почистила стаята, която ползва ищеца.
Избърсала праха и измела.
От показанията на
свидетеля Стефко В., воден от ответниците, се установява, че през пролетта на
2015г., г – н В. се запознал с И.С.. По това време бил ангажиран с ремонт на апартамента
на ответниците, намиращ се в същия блок, в който се намира и жилището на ищеца
и в друг техен имот в непосредствена близост. Всеки ден г – жа П. носела сутрин
закуски и на обяд храна, както на работниците, така и на г – н С..
През пролетта на 2015г.
г – н В. посетил апартамента на ищеца три пъти – веднъж, за да помогне при
изнасяне на стар хладилник, вторият път, за да се пренесе новия, а третият - за
пренасяне на прахосмукачка и една кана. Състоянието на жилището свидетелят
описва като „чистичко, но не толкова”, т.е. необходимо е било кухнята да се
преустрои и да се извърши ремонт.
Не е виждал ответниците
да почистват дома на ищеца, нито да перат дрехите му, но от тях знае, че са го
правили.
След приключване на
ремонтите на двата апартамента, продължили около 6 месеца, г – н В. не е
посещавал жилището на ищеца и не е виждал И.С..
Показанията на С.Т.установяват,
че през 2015г. съпрузите сключили с ищеца договор за издръжка и гледане срещу
прехвърляне на процесното жилище, обстоятелство споделено от приятелката й г –
жа П.. Съпругът й споделял, че всяка сутрин носел на ищеца закуски, както и че
му дава всеки месец по 50 – 60 лв. От съпрузите знае още, че в дома на дядо И.
са занесли прахосмукачка, вентилатор и хладилник. Купували му „обувки, чантичка
и панталон”.
Допреди около осем
месеца г – жа Т. придружавала 2 – 3 пъти седмично приятелката си В.П. до
вратата на апартамента на г – С., но никога не влизала в жилището, помагайки й
с чантите, в които носела домашно приготвена храна – супички,
хляб, кюфтета, зеле с месо.
Изпълнението на
договора било преустановено преди около осем месеца, защото дядо И. им казал,
„че те не трябва да го гледат”.
За да се уважи иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД, ищецът следва да установи, че е налице валидно съглашение между страните, както
и че прехвърлителят е бил изправна страна. Следва да
е налице и неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника. В
случай, че ответниците по иска твърдят, че са изпълнявали точно задълженията си
по договора, те следва да установят това по безспорен начин. При това характера
на задължението по договор за издръжка и гледане предполага ежедневно
изпълнение на цялото задължение. Изпълнението само в определени периоди от
време не може да се приеме за точно и пълно изпълнение, а неизпълнението и в
един ден на задълженията влече извод на пълно неизпълнение на договора.
В случая, съдържанието
на насрещните права и задължения по алеаторния
договор са определени по общо съгласие на страните и разписани детайлно в Раздел
III от съглашението от 25.11.2015г. и в чл. 4 от по – късно съставеното на
27.04.2016г.
Задължението на приобретателите за издръжката включва изцяло осигуряване на
храна, режийни разходи, медикаменти и дрехи, без оглед на възможността на прехвърлителя да се издържа сам от имуществото и доходите
си, както и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя.
За
да бъде изправен длъжникът, трябва ежедневно да предоставя издръжка, включваща изцяло
храна, режийни разноски, дрехи и други: и полага грижи за здравето, хигиената и
домакинството на кредитора /според нуждата и възможностите му да се справя и
сам/. Кредиторът не е длъжен да приеме частично изпълнение, нито изпълнение,
различно от уговореното между страните.
В конкретния случай от
събраните по делото доказателства се установява, че прехвърлителят
е възрастен мъж с множество заболявания, придвижва се трудно сам, както и че не
е бил в състояние, вкл. и към настоящия момент без чужда помощ да поддържа
както необходимата лична хигиена, така и да се грижи за домакинството си,
поради което още от 2015г. се е нуждаел от ежедневна помощ.
Представените по делото
две нотариално заверени декларации представляват частни свидетелстващи
документи, ползващи се с материална доказателствена сила, удостоверяващи
неизгодни за издателя му И.С. факти, а именно, че от сключването на договора за
издръжка и гледане до 25.08.2017г. приобретателите са
изпълнявали точно поетите задължения, което с оглед забраната на чл. 164, ал.
1, т. 6 ГПК, не допуска опровергаването на собствените му изявления със
свидетелски показания.
За
оспорване фактически твърдения на приобретателите по алеаторния договор за изпълнение са допустими всички уредени в ГПК доказателствени средства. Свидетелски
показания за оспорване на тези фактически твърдения,
биха били допустими, но за период, следващ датата 25.08.2017г.
Преценени в съвкупност доказателствата
установяват, че приобретателите са осигурявали само част
от необходимата домашно приготвена храна 2 – 3 пъти седмично до преди осем
месеца, но не и ежедневно, съобразно уговореното. Частичното изпълнение на това
задължение съдът намира за установено от показанията на г – жа Т. и признанието
на прехвърлителя. Останалата част е осигурявана със
средства на прехвърлителя с такива, предоставени от г
– жа Д. и нейният съпруг и дадени в заем от други съседи, факт, установен от
показанията на този свидетел, имащ преки и непосредствени впечатления.
Режийните разходи за ток и вода са заплащани
от ответниците, но не ежемесечно, а само за част от 2017г., а останалата част е
покривана със средства на ищеца. За тези факти свидетелстват фискалните бонове,
представени от страните в процеса, относими към различни периоди от сключване на
договора до настоящия момент. Задължението за доставена електроенергия за
периода от 28.07.2017г. до 27.08.2017г. /л. 147/ е погасено чрез плащане на
03.10.2017г. от прехвърлителя, разполагащ с оригинала
на фискалния бон, а не от приобретателите, представящи
негово копие. Неизпълнението на задължението за плащане на режийните разходи за
електроенергия е довело до двукратно
прекъсване на електрозахранването в имота и заплащане на такса от ищеца за
възстановяването му, всяка в размер на 19 лв., веднъж на 22.03.2017г. /л. 106/
и на 15.01.2018г. /л. 151/.
Не се установява ответниците
да са закупували дрехи и обувки според сезона, доколкото показанията на г – жа Т.
не са непосредствени, а почиват на споделеното от г – жа П., а паричните
средства, получени през 2016г. и на 30.01.2018г. не могат да заместят изпълнението
на задължението за издръжка и гледане в натура.
Закупуването на
медикаменти е извършвано преимуществено от прехвърлителя,
а не от преобретателите. Лекарства ответниците са
закупували през 2016г., а през 2017г. и 2018г. само прехвърлителя.
Задълженията за
осигуряване на лична хигиена и поддържане на домакинството изобщо не са
изпълнявани от приобретателите. Този извод на съда се
подкрепя от показанията на г – жа Д., явяващ се единственият свидетел имащ
лични и преки наблюдения, както от личната хигиена, здравословното състояние на
ищеца и нуждата му от ежедневна помощ, така и от състоянието на жилището, в
което живее. Г – жа Т. не разполага с никакви впечатления за посочените
обстоятелства, а тези на г – н В. предшестват сключването на договор за
издръжка и гледане, поради което свидетелските показания не установяват изпълнение
на договора. Обстоятелството, че ответниците са закупили и занесли в жилището
прахосмукачка не сочи да са я използвали ежедневно и да са поддържали хигиената
в жилището, ползвано от И.С..
Въз основа на изложеното съдът
приема, че алеаторният договор не е бил изпълняван в
уговорения обем от сключването му до настоящия момент, тъй като на прехвърлителя не са били осигурени грижи и издръжка,
съобразно уговореното и нуждите му, а изявленията в изготвените декларации следва
да се считат опровергани.
С оглед характера на задължението за
трайно, постоянно действие, то частичното изпълнение /непълно по обем или само
за определени периоди от време/ се приравнява на пълно неизпълнение, и затова е
основание за разваляне на договора, поради което предявеният иск по чл. 87, ал.
3 ЗЗД, следва да бъде уважен.
По разноските
При този изход на спора с право на
разноски разполага ищцовата страна И.С., която
претендира адвокатско възнаграждение по иска по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД в размер на 1 000 лв. и 1 000 лв. по
иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Своевременно направеното възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар от пълномощника на ответниците, на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът намира за неоснователно, тъй
като заплатеното по исковете възнаграждение е под минималния размер от
1 274, 27 лв. по всеки един от тях, на осн. чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г за минималните размери на
адвокатските възнаграждения при интерес от 24 975, 80 лв.
Следователно, в полза на И.С. следва
да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение по исковете по чл. 26, ал.
2, предл. 5 ЗЗД и чл. 87, ал. 3 ЗЗД в размер на 2 000 лв., на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответниците Д.Д.
и В.П. следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВРС следващите се за производството държавни такси по
предявените искове, от които ищецът е бил освободен в размер на 749, 27 лв., на
осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за покупко –
продажба от 30.11.2015г., обективиран в НА *, том *,
рег. номер ****, дело ***от 2015г., по силата на който И.С., действащ чрез
пълномощника си Д.Д. е прехвърлил на Д.Д. по време на брака му с В.П. правото на собственост върху
недвижим имот, представляващ апартамент № ** със застроена площ от 37, 65
кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор ******по КККР,
одобрени със Заповед РД – 18 – 73 от 23.06.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение със Заповед КД – 14 – 03 – 2279/31.08.2012г. на Началника
на СГКК – Варна, находящ се в ******, състоящ се от спалня, дневна, кухненски
бокс, баня – тоалет и входно антре при граници по предходен нотариален акт –
апартамент 50, коридор, апартамент 54 и дворно място и по граници по схема: на
същия етаж – самостоятелни обекти *****и *****, под обекта – самостоятелен
обект *****и над обекта – няма, заедно с принадлежащото му избено помещение 52
с площ от 4, 040 кв.м. при граници: избен коридор, изба 50, изба 54 и изба 58,
както и съответните 1, 9250 % идеални части от общите части на сграда 1, в
която се намира самостоятелния обект и от правото на строеж върху поземления
имот с идентификатор 10135.5506.895, в който е построена сградата, запазвайки
си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване и обитаване върху продадения
имот при цена от 8 550 евро, КАТО
ПРИВИДЕН по иска, предявен от И.К.С., ЕГН **********,*** срещу Д.Н.Д., ЕГН **********,***
и В.П., ЕГН **********,***, на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД.
ОБЯВЯВА за действителен прикрития договор за издръжка и
гледане, обективиран в НА *, том *, рег. номер ****, дело
***от 2015г., с който И.С., действащ чрез пълномощника си Д.Д.
е прехвърлил на Д.Д. по време на брака му с В.П. правото
на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № ** със застроена
площ от 37, 65 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор ******по
КККР, одобрени със Заповед РД – 18 – 73 от 23.06.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със Заповед КД – 14 – 03 –
2279/31.08.2012г. на Началника на СГКК – Варна, находящ се в ******, състоящ се
от спалня, дневна, кухненски бокс, баня – тоалет и входно антре при граници по
предходен нотариален акт – апартамент 50, коридор, апартамент 54 и дворно място
и по граници по схема: на същия етаж – самостоятелни обекти *****и *****, под
обекта – самостоятелен обект *****и над обекта – няма, заедно с принадлежащото
му избено помещение 52 с площ от 4, 040 кв.м. при граници: избен коридор, изба
50, изба 54 и изба 58, както и съответните 1, 9250 % идеални части от общите
части на сграда 1, в която се намира самостоятелния обект и от правото на
строеж върху поземления имот с идентификатор 10135.5506.895, в който е
построена сградата, запазвайки си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване
и обитаване върху продадения имот срещу задължение за издръжка и гледане по
иска, предявен от И.К.С., ЕГН **********,*** срещу Д.Н.Д., ЕГН **********,*** и
В.П., ЕГН **********,***, на осн. чл. 17, ал. 1 ЗЗД.
РАЗВАЛЯ сключения с НА *, том *, рег. номер ****, дело ***от 2015г.
договор за издръжка и гледане, по силата на който И.С., действащ чрез
пълномощника си Д.Д. е прехвърлил на Д.Д. по време на брака му с В.П. правото на собственост върху
недвижим имот, описан в НА *, том *, рег. номер ****, дело ***от 2015г.,
представляващ апартамент № ** със застроена площ от 37, 65 кв.м., представляващ
самостоятелен обект с идентификатор ******по КККР, одобрени със Заповед РД – 18
– 73 от 23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със
Заповед КД – 14 – 03 – 2279/31.08.2012г. на Началника на СГКК – Варна, находящ
се в ******, състоящ се от спалня, дневна, кухненски бокс, баня – тоалет и
входно антре при граници по предходен нотариален акт – апартамент 50, коридор,
апартамент 54 и дворно място и по граници по схема: на същия етаж –
самостоятелни обекти *****и *****, под обекта – самостоятелен обект *****и над
обекта – няма, заедно с принадлежащото му избено помещение 52 с площ от 4, 040
кв.м. при граници: избен коридор, изба 50, изба 54 и изба 58, както и
съответните 1, 9250 % идеални части от общите части на сграда 1, в която се
намира самостоятелния обект и от правото на строеж върху поземления имот с
идентификатор 10135.5506.895, в който е построена сградата, запазвайки си
пожизнено и безвъзмездно правото на ползване и обитаване върху продадения имот
срещу задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя
докато е жив, поради неизпълнение на поетите от страна на приобретателите
Д.Д. и В.П. задължения по иска, предявен от И.К.С., ЕГН
**********,*** срещу Д.Н.Д., ЕГН **********,*** и В.П., ЕГН **********,***, на осн. чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.Н.Д., ЕГН **********,*** и В.П., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТЯТ на И.К.С., ЕГН **********,***
сумата от 2 000 лв. /две хиляди
лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Н.Д., ЕГН **********,*** и В.П., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 749, 27 лв. /седемстотин четиридесет и девет
лева и двадесет и седем ст./, представляваща дължими
за предявените искове държавни такси, на осн. чл. 78,
ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: