№ 650
гр. Перник, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Гражданско дело №
20241720102072 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба от В. М. А., ЕГН **********, чрез
адвокат Р. З., съдебен адрес: ************ срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК" АД, гр.Перник - със седалище и адрес на управление: гр.Перник,
кв."Мошино" – ТЕЦ "Република", ЕИК *********, като обстоятелствата, от
които произтичат претендираните права по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1
ГПК, са следните:
Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу него с
изпълнителен лист от 21.03.2007 г., издаден въз основа на влязло в сила
определение на съда от същата дата по гр.д.№ 536/2007 г., по описа на ПРС, за
принудително събиране вземанията по който е образувано изп.д. № 1058/2007
г., по описа на ЧСИ С. Д.. Твърди се, че след образуването му на 31.10.2007
година, в рамките на същото от 01.11.2018 година (дата на запорно съобщение
за налагане на запор върху бА.а сметка на длъжника) не били поискани и
предприети своевременно валидни действия по изпълнение повече от пет
години преди завеждане на настоящия иск – 23.04.2024 година, поради което
производството следвало да се счита прекратено по силата на закона, а
вземанията, предмет на изпълнителния лист - погасени по давност. Въпреки
1
това делото било със статут „висящо“ в кантората на съдебния изпълнител, с
което се обосновава и правен интерес от съдебна защита срещу материално
незаконосъобразното изпълнение.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на „Топлофикация-Перник“ АД не
съществува изискуемо вземане спрямо ищеца В. М. А. за следните суми:
сумата от 4067,24 лева - представляваща стойността на ползвана топлинна
енергия за периода от 01.10.2003 г. до 31.08.2006 г., включително, както и
законната лихва за забава за месечните плащания в размер на 972,00 лева, за
периода от 30.11.2003 г. до 12.03.2007 г., както и за направените по делото
разноски в размер на 103,78 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист
от 21.03.2007 година, издаден въз основа на влязло в сила определение на съда
от същата дата по гр.д.№ 536/2007 г., по описа на ПРС, за принудително
събиране вземанията по който е образувано изп.д. № 1058/2007 г., по описа на
ЧСИ С. Д.. Претендират се разноски.
Ответната страна е депозирала писмен отговор, с който признава иска,
на осн.чл.237, ал.1 ГПК, но иска присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева, тъй като не е дала повод за завеждане на
делото, съгл. чл.78, ал.2 ГПК. Признава и факта, че сумите са начислени така
както е посочено в исковата молба, но действия по изпълнение не са
предприемани от 2016 година, поради което са погасени по давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на
изпълнението по горепосоченото изпълнително дело, по описа на ЧСИ С. Д..
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита
срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение.
Предмет на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването
на изпълняемото право, въз основа на факти, непреклудирани от формираната
сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и
претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника.
Предметът на производството по чл. 439 ГПК не е съществуването или
несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на
правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и
спирания на давността. С нарочно уредения от закона иск се парира
изпълнителната сила на съдебното изпълнително основание (и в крайна
2
сметка се стига до прекратяване на изпълнителния процес), което обосновава
и правния интерес от депозиране на настоящите искове.
Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от
изпълнителното дело се установява, че същото е образувано по молба на
взискателя „Топлофикация-Перник“ АД през 2007 година. за принудително
събиране на посочените в исковата молба вземания срещу длъжника - ищеца в
настоящото производство). По силата на изпълнителен лист от 21.03.2007 г.,
издаден въз основа на влязло в сила определение на съда от същата дата по
гр.д.№ 536/2007 г., по описа на ПРС, за принудително събиране вземанията е
било образувано изп.д. № 1058/2007 г., по описа на ЧСИ С. Д.. След
образуването му на 31.10.2007 година, в рамките на същото от 01.11.2018
година (дата на запорно съобщение за налагане на запор върху бА.а сметка на
длъжника) не били поискани и предприети своевременно валидни действия по
изпълнение повече от пет години преди завеждане на настоящия иск –
23.04.2024 година
Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело,
образувано срещу ищеца по искане на ответника за събиране на процесните
вземания, свидетелства за правния интерес от предявяване на отрицателните
установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като
се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на
процесния изпълнителен лист.
От приложеното копие на изпълнителното дело се установява, че
същото е образувано въз основа на цитирания изпълнителен лист и молба за
образуване от 2007 година, в която е инкорпорирано и искане за прилагане на
конкретни изпълнителни способи, с което давността за вземането е
прекъсната.
На 01.11.2018 година т.е. в период, надхвърлящ 2 години от молбата за
образуване, е бил наложен запор на сметки на длъжника.
Към момента на образуване на ИД № 199/2015 година е било в сила
ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство
давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено
различно разрешение, а именно, че в изпълнителното производство давността
се прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или
предприето по инициатива на съдебния изпълнител, като от момента на
същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с
това е отменено цитираното ППВС. Съгласно задължителните за
правоприлагащите органи разяснения на ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС се
приема, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по
образувани преди обявяването на ТР № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС,
изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла и за тях
давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за
3
загубило сила ППВС № 3/1980 г.
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за
вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е
приложим и в настоящия случай. В настоящия случай след 01.11.2018 година
не са били предприемани валидни действия по изпълнение, поради което
петгодишната давност за процесните вземания е изтекла на 01.11.2023
година– преди образуването на настоящото исково производство и изтичане
на срока за отговор. Следователно сумите, предмет на изпълнителния лист са
били погасени по давност и искът е основателен и следва да бъде уважен така,
както е предявен.
В процесния случай обаче ответникът е признал иска и всички
факти, пораждащи спорното материално право, а с доклада по делото по
реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са отделени като безспорни и
ненуждаещи се от доказване на горните обстоятелствата относно
образуването на процесното изпълнително дело и на настъпилата погасителна
давност на правото на принудително изпълнение за процесните вземания.
Налице е изрично изявление на ищеца за постановяване на решение при
признание на иска, не са налице отрицателните процесуални предпоставки,
визирани в чл. 237, ал. 3 ГПК, с оглед на което съдът е прекратил съдебното
дирене и дължи произнасяне на решение по процесуалния ред на чл. 237, ал. 1
ГПК, с което да уважи предявените отрицателни установителни искове, без да
излага мотиви по същество.
По разноските:
Доколкото след молбата за образуване на изпълнителното дело и след
01.11.2018 година ответникът не е правил изявления по повод принудително
събиране на вземането, както и след изтичане на давността за вземанията не е
поискал или предприемал каквито и да е изпълнителни действия, същият не е
станал повод за завеждане на иска, поради което и доколкото с отговора на
исковата молба е признал иска, налице са кумулативните предпоставки за
приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК при определяне отговорността за разноските.
В случая с извънпроцесуалното си поведение ответната страна не е дала
повод за завеждане на делото. Ответникът не следва да дължи разноски, ако
не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална
принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска, както и че
различните правила и начинът на осчетоводяване на вземането от кредитора
нямат значение в отношенията между страните, те могат да имат значение
само като доказателства за негово поведение в отношенията с длъжника. Без
правно значение е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го
като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може да
осчетоводи евентуално последващо надлежно доброволно плащане.
Ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика
прекратяване на делото, поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй
като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска.
4
Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като
направи признанието, какъвто е и процесният случай. При такова поведение и
доколкото не разполага с изпълнителен титул, и не е предприемал
извънпроцесуални действия по повод вземането, той не дължи разноски.
В горния смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в
Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г. о.,
ГК, Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4586/2018 г., III
г. о., ГК, Определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2828/2018 г.,
III г. о., ГК, Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ВКС,
IV г. о.
По силата на изричната норма на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е
признал иска, разноските се възлагат върху ищеца. На осн. чл. 78, ал. 2, вр. ал.
8 ГПК в полза на ответното дружество следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение – определено в размер на 100 лева от съда, на
осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП, предвид
липсата на фактическа и правна сложност и своевременно направеното от
адвоката на ищеца възражение за прекомерност на поисканото
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, като отхвърля искането
но ответника за присъждане над сумата от 100 лева до претендирания пълен
размер от 200 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. М. А., ЕГН
********** срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1
ГПК, че в полза на „Топлофикация Перник“ АД не съществува изпълняемо
право (право на принудително изпълнение) спрямо В. М. А., ЕГН **********
за следните суми: сумата от 4067,24 лева - представляваща стойността на
ползвана топлинна енергия за периода от 01.10.2003 г. до 31.08.2006 г.,
включително, както и законната лихва за забава за месечните плащания в
размер на 972,00 лева, за периода от 30.11.2003 г. до 12.03.2007 г., както и за
направените по делото разноски в размер на 103,78 лева, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 21.03.2007 година, въз основа на влязло в сила
определение на съда от същата дата по гр.д.№ 536/2007 г., по описа на ПРС, за
принудително събиране вземанията, по който е образувано изп.д. № 1058/2007
5
г., по описа на ЧСИ С. Д., поради погасяване на правото на
принудителното им изпълнение по давност.
ОСЪЖДА В. М. А. да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД,
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал.2 ГПК сумата от 100,00 (сто) лева
– разноски пред Районен съд Перник за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО е постановено по реда на чл. 237 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6