Определение по дело №10396/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 29715
Дата: 16 декември 2019 г. (в сила от 27 декември 2019 г.)
Съдия: Милена Богданова Михайлова
Дело: 20181100110396
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 август 2018 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр.София, 16.12.2019г.

            Софийският градски съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                    СЪДИЯ: Милена Богданова              

като разгледа докладваното от  съдия М.Богданова гр.дело №10396/2018г. по описа на СГС, с участието на секретар Илияна Коцева, за да се произнесе, съобрази следното:

            Настоящото производство е образувано по молба на М.Ш., депозирана на 17.12.2018г., с която иска да се възстанови пропуснатия срок за отстраняване на допуснати нередовности в исковата молба. Твърди, че срокът е пропуснат по уважителни, обективни и здравословни причини, както и особени непредвидени, непреодолими обстоятелства.

            Исковата молба е била депозирана на 31.07.2018г.

            С разпореждане от 03.08.2018г. съдът я е оставил без движение поради нередовности, които е следвало да бъдат отстранени в едноседмичен срок от съобщаването. Съобщението е било връчено на 26.08.2018г.

            На 03.09.2018г. ищецът е депозирал молба, с която обаче не е изпълнил указанията на съда и е поискал продължаване на срока.

            С определение от 11.09.2018г. на съда срокът е бил удължен до 18.09.2018г.

            С определение от 20.09.2018г.  съдът е върнал исковата молба на осн.чл.129 ал.3 от ГПК и е прекратил производството по делото.

            Определението за прекратяване е било връчено на ищеца на 25.09.2018г. и е било обжалвано с частна жалба, депозирана на 02.10.2018г. Същото е потвърдено от САС и ВКС и е влязло в законна сила на 25.06.2019г.

Молбата за възстановяване на срока е постъпила в съда на 17.12.2018г., но с депозиране на частната жалба до САС на 02.10.2018г.  ищецът е направил искане за възстановяване на пропуснатия срок,  с оглед на което съдът приема, че указания в закона/ чл.64, ал.3 от ГПК/ едноседмичен срок е спазен.

По същество, молбата се явява неоснователна.

Съгласно чл.64 ал.3 от ГПК, молбата за възстановяване на срока се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. В настоящия случай пропускането на срока за отстраняване на нередовности  на подадената искова молба е констатирано с определение от 20.09.2018г. за връщане на исковата молба. На 26.08.2018г. на ищеца е било указано да отстрани допуснатите в исковата молба нередовности. В рамките на продължения срок на осн.чл.63 от ГПК в съда е постъпила молба от 03.09.2018г., с която нередовностите са били отстранени частично. Това е мотивирало съда да върне исковата молба поради неотстранени в срок нередовности.

 

Пропускането на срока означава, че страната е уведомена надлежно, при спазване на правилата на Глава шеста от ГПК, но поради настъпили обективни пречки в течението на срока, тя не е могла да извърши съответното процесуално действие. Според трайната съдебна практика, под хипотезата на цитираната правна норма попадат такива факти от действителността, които стоят извън волята на страната и които не са могли да бъдат преодолени от нея, въпреки положените усилия, и са лишили страната от възможността да извърши необходимото процесуално действие. Ето защо, особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64 ГПК е налице в случаите, в които страната или нейният процесуален представител са възпрепятствани по обективни, неочаквани и независещи от тях причини, като болест, злополука, природно бедствие, които реално са попречили да извършат съответното процесуално действие. Препятствието трябва да бъде внезапно, изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно и да бъде единствената причина за пропускане на срока (определение № 26 от 21.01.2012г. по ч. гр. д. № 611/2011г. на ВКС, I г. о., определение № 11 от 5.01.2012г. по ч. гр. д. № 719/2011г. на ВКС, IV г. о., определение № 9 от 12.01.2011г. по ч. гр. д. № 518/2010г. на ВКС, II г. о., определение № 2 от 1.02.2012г. по ч. т. д. № 928/2011г. на ВКС, II т. о.). Във всички случаи препятствието трябва да е продължило през времетраенето на срока или през по-голямата част от него и да не е било непреодолимо.

С оглед данните по делото съдът приема, че страната е била надлежно уведомена за нередовностите на подадената искова молба, както и  за срока, в който тези нередовности подлежат на отстраняване.

В рамките на производството по чл.64 от ГПК не са събрани  доказателства.

В тежест на страната, искаща възстановяване на срок, е посочване и доказване наличието на особено непредвидено обстоятелство, което не е могла да преодолее, обусловило пропускането на установения срок.

Молителят не е посочил какви обстоятелства са му попречили да изпълни указанията в срок. Прави общи твърдения.  Ето защо, тези въведени в молбата обстоятелства не попадат в хипотезата на предвидените в чл. 64, ал. 2 от ГПК предпоставки за възстановяване на срока.

Молбата за възстановяване на срока е неоснователна и на още едно основание, тъй като не е спазено изискването на чл.65 ал.2 от ГПК едновременно с нея да се подаде поправена искова молба и няма процесуален ред съдът да дава нов срок на молителя да представи молбата, за която се иска възстановяване на срока.

 

Мотивиран от изложеното и на осн.чл.66 ал.2 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№165252 от 17.12.2018г. по гр.д.№10396/18г. по описа на СГС на М.Ш., с адрес *** за възстановяване на пропуснат срок за отстраняване нередовности на искова молба, като неоснователна.

 

Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му  с частна жалба през САС.

 

                                                                       СЪДИЯ: