№ 638
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диляна Господинова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20221100900304 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят - „ДП М.” ЕООД, твърди, че в негова тежест са възникнали изискуеми
публичноправни задължения за заплащане на сума в общ размер от 470 489, 56 лв. Посочва,
че не разполага с парични средства и с други бързо ликвидни активи, с които да изплати
тези свои задължения. Счита, че с оглед на това е в състояние на неплатежоспособност.
Предвид изложеното моли съдът да обяви неплатежоспособността му и да открие
производство по несъстоятелност по отношение на него. В случай, че съдът счете, че не е
неплатежоспособен търговец, молителят иска съдът да обяви, че е свръхзадължен по
смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ и да открие производство по несъстоятелност по отношение на
него на това основание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец
следва да бъде доказано настъпване на едно от двете установени в закона основания за това,
а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че
търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на
търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в
невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по
1
частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към
най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два
месеца. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи
и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на
посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото
лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни
конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява
трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице
неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това
понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието
– длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова
автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи,
с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се,
че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не
дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно
текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в
производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се
преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от
значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите
краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които
подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на
неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.
С оглед на изложеното и за да отговори на въпроса дали молителят е
неплатежоспособен търговец, съдът ще разгледа на първо място въпроса дали по делото е
доказано, че в негова тежест са възникнали публичноправните задължения към държавата,
които са описани в молбата по чл. 625 ТЗ.
По делото е представена справка, издадена от Национална агенция за приходите, в
която е дадена информация за възникналите и неплатени задължение на молителя „ДП М.”
ЕООД към 19.01.2022 г. От нейното съдържание е видно, че в тежест на това дружество са
възникнали задължения към държавата за заплащане на начислен данък по ЗКПО и на данък
върху доходите на физическите лица от трудови и приравнени на тях правоотношения,
както и за заплащане на вноски, дължими за държавното обществено осигуряване и за
здравно осигуряване. В справката е посочено, че в тежест на молителя са възникнали и
задължения за заплащане на лихви върху неплатените в срок данъци и осигурителни вноски.
Общият размер на тези публични задължения е 456 467, 33 лв. Възникването на описаните
по вид и размер задължения не се оспорва от дружеството-молител, което е длъжник по тях,
като дори напротив този факт се признава от него в процеса, тъй като то се позовава на
неговото осъществяване в отправеното до съда искане за откриване на производство по
несъстоятелност. Освен това от заключението на изготвената в производството съдебно-
икономическа експертиза се установява, че посочените задължения към държавата за
2
заплащане на данъци и лихви върху тях, които са в общ размер от 456 467, 33 лв., са
надлежно осчетоводени в счетоводството на молителя, поради което следва да се приеме, че
той признава тяхното възникване и извънсъдебно чрез осъществените конклудентни
действия по тяхното осчетоводяване. Осчетоводяването на описаните задължения от „ДП
М.” ЕООД представлява признание и на факта на тяхното съществуване към 31.01.2022 г.,
към който те продължават да фигурират в неговото счетоводство като непогасени чрез
плащане или чрез друг способ за погасяване на задължения.
Вземанията на държавата за получаване на данъци, както и за задължителни
осигурителни вноски представляват по своя характер публични държавни вземания,
доколкото са определени като такива с изричната законова разпоредба на чл. 162, ал. 2, т. 1
ДОПК. На основание чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК такъв характер имат и вземанията на
държавата за получаване на лихви върху неплатените в срок данъци и осигурителни вноски.
Тези публичноправни задължения на молителя са пряко свързани с търговската му дейност,
тъй като корпоративният данък, който е начислен е такъв, с който е обложена печалбата на
това юридическо лице в резултат на дейността, която то извършва по занятие, а другите
начислени данъци и осигурителни задължения са възникнали във връзка с работници и
служители, които са наети от него, за да бъде осигурено осъществяването на неговата
търговска дейност.
С оглед на изложеното, следва да се заключи, че в производството се доказа, че в
тежест на „ДП М.” ЕООД са възникнали публичноправни задължения към държавата за
заплащане на данъци, осигурителни вноски и лихви за забава в общ размер на 456 467, 33
лв. към датата на сезиране на съда, както и че тези задължения са свързани с търговската
дейност на дружеството-длъжник, поради което те са от вида на тези, посочени в чл. 608, ал.
1, т. 2 ТЗ и възможността за тяхното изпълнение от търговеца е релевантна при изследване
на въпроса дали той е неплатежоспособен.
Съдът приема и това, че посочените публичноправни задължения са изискуеми към
датата на сезиране на съда – 09.02.2022 г., тъй като към този момент е настъпил падежът на
всяко едно от тях, който се определя от датата, на която изтича срокът за доброволното
плащане на тези задължения, която е посочена в представената от НАП справка.
След като в производството се доказа, че в тежест на „ДП М.” ЕООД са възникнали
публичноправни задължения към държавата, свързани с търговската му дейност, които са
изискуеми, то се налага извода, че е налице първата от посочените предпоставки, при която
е предвидено, че един търговец е неплатежоспособен съгласно чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ.
На следващо място, съдът трябва да се произнесе и по въпроса, дали молителят
притежава активи, с които да заплати както тези свои публични задължения, а така също и
всички краткосрочни, съответно текущи задължения, възникнали в негова тежест, като
съобрази събраните в производството доказателства, установяващи финансово-
икономическото състояние на длъжника, които в случая са представените по делото
годишни-финасови отчети, както и заключенията на изготвената основна и допълнителна
съдебно-икономически експертизи /СИЕ/, които съдържат пълен анализ на проверената
3
счетоводна документация.
Както беше посочено в настоящото изложение, от значение при формиране на извода
дали едно предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, е какъв е
размерът на краткотрайните му активи, които се приема, че са източник на средства за
погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца.
От изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се установява, че
към 31.12.2017 г. балансовата стойност на всички притежавани от молителя краткотрайни
активи е 418 000 лв. Вещото лице е констатирало, че към тази дата търговецът е имал
осчетоводени краткосрочни задължения, които са в размер на 390 00 лв. В производството
не се твърди и не са събрани доказателства за това, че към посочения момент „ДП М.”
ЕООД е притежавало и други бързо ликвидни активи, които да не са надлежно
осчетоводени, нито пък такива, от които да се установява, че някаква част от осчетоводените
като краткотрайни активи не са реално реализуеми, т.е. че краткосрочните вземания и
материалните запаси не могат да бъдат преобразувани в парични средства чрез събиране на
вземанията от длъжниците и чрез продажба на стоките и продукцията на трети лица. В
производството не са събрани и доказателства, от които да може да се заключи, че в тежест
на търговското дружество са възникнали и други краткосрочни задължения, които да не са
осчетоводени, като това не е констатирано и от вещото лице, изследвало финансово-
икономическото състояние на дружество. Ето защо и при изследване на финансовото
състояние на молителя към 31.12.2017 г. трябва да се вземе предвид балансовата стойността
на всички краткотрайни активи, които той притежава съгласно записванията във
финансовите му отчети, както и на възникналите в негова тежест краткосрочни задължения,
без да се извършва корекция на тези стойности.
При съпоставяне на балансовите стойности на краткосрочните задължения на
молителя към края на финансовата 2017 г. със стойностите на краткотрайните му активи към
същия този момент е видно, че той е притежавал повече краткотрайни активи от
възникналите в негова тежест краткосрочни задължения. Това означава, че към тази дата
търговецът е притежавал достатъчно активи, с които да може да заплати всички свои
краткосрочни съответно текущи задължения, което е намерило отражение и в стойността на
показателя за обща ликвидност, който е над референтната стойност от 1 – от 1, 0718.
Следователно към края на 2017 г. „ДП М.” ЕООД не е бил в състояние на
неплатежоспособност.
В заключението на изготвената СИЕ е направен извод, че към края на следващия
отчетен период, който е 31.12.2018 г. балансовата стойност на всички краткотрайни активи,
които молителят притежава възлиза на сумата от 804 000 лв. По делото не са представени
доказателства, от които да може да се заключи, че този търговец е придобил и други
краткотрайни активи към посочената дата. С оглед на изложеното, съдът намира, че при
изследването на финансовото състояние на молителя към 31.12.2018 г. трябва да се вземе
балансовата стойността на всички краткотрайни активи, които той притежава съгласно
записванията във финансовия му отчет, без да се извършва корекция на тази стойност.
4
Вещото лице е констатирало, че съгласно записванията в годишния финансов отчет
на молителя към 31.12.2018 г. това дружество е имало възникнали в негова тежест
краткосрочни задължения в размер на 883 000 лв. Освен това в заключението си експертът е
заключил, че от търговеца в периода от 11.12.2017 г. до 08.06.2018 г. са издадени фактури,
обективиращи негови задължения към дружеството „Б.“ ООД, които не се оспорват от
длъжника, тъй като са описани като възникнали и съществуващи към момента в подадената
молба за откриване на производство по несъстоятелност и приложения към нея списък на
кредиторите. Те са в размер на 11 584, 84 лв. Вещото лице е установило, че в счетоводството
на „ДП М.” ЕООД са включени задължения към „Б.“ ООД в размер от само 725, 60 лв. и
следователно не са осчетоводени задълженията, за които са издадени фактури в размер на 10
859, 24 лв. В разпита си пред съда, проведен в съдебно заседание на 11.05.2022 г., експертът
уточнява, че тези задължения в размер на 10 859, 24 лв. не са осчетоводени още от момента
на тяхното възникване през 2018 г., както и през следващите отчетни периоди. По делото
няма данни за това кога е настъпил падежа на задълженията по издадените от „Б.“ ООД
фактури, но с оглед датите на съставяне на тези счетоводни документи и при съобразяване
на нормата на чл. 303а ТЗ относно срока за изпълнение на паричните задължения по
търговски сделки, съдът намира, че падежите на задълженията по всички фактури, издадени
от посоченото дружество, са настъпили през отчетната 2018 г. и следователно към
31.12.2018 г. те имат характер на краткосрочни такива и следва да бъдат взети предвид при
установяване на финансовото състояние на молителя, наред с осчетоводените задължения.
С оглед горното трябва да се заключи, че краткосрочните задължения, които са
възникнали в тежест на „ДП М.” ЕООД към края на финансовата 2018 г. са в размер на 893
859, 24 лв. /тази сума е получена като към балансовата стойността на осчетоводените
краткосрочни задължения от 883 000 лв. е прибавена стойността на неосчетоводените
задължения на търговеца към „Б.“ ООД в размер на 10 859, 24 лв./. При съпоставяне на тази
стойност с балансовата стойност на краткотрайните активи на молителя към същия момент
от 804 000 лв. е видно, че стойността на задълженията е в по-голям размер от тази на
активите. Това означава, че към 31.12.2018 г. молителят вече не е притежавал достатъчно
ликвидни в кратък период от време активи, с които да може да заплати своите краткосрочни
съответно текущи задължения, което е намерило отражение и в стойността на показателя за
обща ликвидност, която вече е под референтната такава от 1 – възлиза на 0, 8995.
Следователно към края на 2018 г. молителят вече е бил във влошено финансово -
икономическо състояние.
От изводите на вещото лице, направени в заключението на приетата по делото СИЕ,
се установява, че към края на всяка от следващите три финансови години балансовата
стойност на притежаваните от молителя краткотрайни активи е намаляла много спрямо
предходния отчетен период, като към 31.12.2019 г. тя е 255 000 лв., към 31.12.2020 г. е 252
000 лв. и към 31.12.2021 г. е 250 000 лв.
За да се произнесе по това какво е финансово-икономическото състояние на
търговеца към тези три дати, съдът следва да вземем предвид балансовата стойност на
5
осчетоводените краткосрочни задължения, които са възникнали в негова тежест, като към
тях трябва да прибави и задълженията на „ДП М.” ЕООД към „Б.“ ООД по фактури,
издадени в периода от 11.12.2017 г. до 08.06.2018 г., които са в размер на 10 859, 24 лв., тъй
като вещото лице е заключило, че въпреки че са налице документи, от които е видно, че те
са възникнали и падежът им е настъпил, те не са отразени в счетоводството на дружеството
към 31.12.2019 г., 31.12.2020 г. и 31.12.2021 г. като краткосрочни задължения, какъвто
характер имат. При съобразяване на това обстоятелство, което е надлежно отразено в
изчисленията на вещото лице, направени в таблица 9 на стр. 15 от заключението на
изготвената СИЕ, съдът счита, че към 31.12.2019 г. молителя е имал краткосрочни
задължения в размер на 334 000 лв., към 31.12.2020 г. те са били в размер на 337 000 лв., а
към 31.12.2021 г. – в размер на 470 000 лв. При съпоставяне на тези стойности на
краткосрочните задължения на молителя към края на финансовите 2019 г., 2020 г. и 2021 г. с
балансовите стойности на краткотрайните му активи към същите тези моменти е видно, че
първите са в по-голям размер от вторите. Това означава, че към всяка една от тези дати
молителят не е притежавал достатъчно активи, с които да може да заплати своите
краткосрочни съответно текущи задължения, което е намерило отражение и в стойността на
показателя за обща ликвидност, която за всеки от посочените отчетни периоди е много под
референтната такава от 1. Следователно към края на 2019 г., 2020 г. и 2021 г. търговецът
„ДП М.” ЕООД е бил във влошено финансово - икономическо състояние, което през
последния отчетен период се е задълбочило още спрямо предходните /към 31.12.2021 г.
молителят вече е можел да заплаща с притежаваните от него краткотрайни активи само 53 %
от възникналите в негова тежест краткосрочни задължения/.
От заключението на извършената в производството СИЕ се установява, че към края
на следващия отчетен период, приключващ на 31.01.2022 г. финансово-икономическото
състояние на молителят се е запазило същото като към 31.12.2021 г. Стойността на
осчетоводените краткотрайни активи, които този търговец притежава към тази дата, възлиза
на сумата от 248 000 лв., а стойността на краткосрочни му задължения към този момент,
коригирана с размера на неосчетоводените задължения към „Б.“ ООД, възлиза на 471 000 лв.
При съпоставяне на тези две стойности се налага извода, че към 31.01.2022 г. ответникът
също не е притежавал достатъчно ликвидно имущество, с което да покрие възникналите в
негова тежест краткосрочни съответно текущи задължения към всички свои кредитори и е
във влошено финансово - икономическо състояние. Това намира отражение и в стойността
на показателя за обща ликвидност, която към този момент също е значително под
референтната такава от 1 – стойността на този показател е 0, 5265.
След като „ДП М.” ЕООД не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да
погаси всички възникнали в негова тежест краткосрочни задължения, то съдът намира, че
именно това е причината той да не изпълнява последните, в които се включват и
изискуемите такива, които има към държавата, тъй като е очевидно, че дори и да е имал
воля да ги погаси, обективно не е притежавал средства, с които да стори това. Ето защо и
така установената невъзможност на молителят да изпълнява своите изискуеми задължения
6
за периода от 31.12.2018 г. до 31.01.2022 г. е обективно състояние, което стои извън
неговата воля, като липсата на плащане не се дължи на съзнателното нежеланието на този
субект да направи това.
Доколкото състоянието на неспособност на молителя да изпълни всички свои
краткосрочни задължения продължава четири последователни години и предвид на това, че
в производството не са представени доказателства, че след 31.01.2022 г. до края на устните
състезания пред настоящата съдебна инстанция дружеството-молител е придобило някакви
бързо ликвидни активи или че е намалило своите краткосрочни задължения, с което да е
подобрило финансовото си състояние, следва да се приеме, че то е и трайно. Това означава,
че по делото се доказа осъществяването на всички предпоставки, при които се приема, че
един търговец е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, поради
което и по отношение на „ДП М.” ЕООД трябва да се открие производство по
несъстоятелност на посоченото основание.
Предвид направения извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на
молителя, съдът следва да определи и началната й дата.
В тази връзка на първо място следва да бъде съобразено, че по въпроса за начина на
определяне на началната дата на неплатежоспособността в производство по
несъстоятелност е създадена задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290
ГПК, в която е прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната обективна
невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към
кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с
оглед на неговото цялостно икономическо състояние. В постановените от ВКС решения се
приема и това, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността от значение
е моментът, в който се установява, че длъжникът е преустановил изпълнението на свои
изискуеми парични задължения към всички кредитори, а не към един отделен такъв. В този
смисъл са следните решения на ВКС - Решение № 220/ 07.02.2018 г., постановено по т. д. №
758/2017 г. по описа на ВКС, І т.о., Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. №
1453/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д. №
1565/ 2014 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно, за да се определи началната дата на
неплатежоспособността на „ДП М.” ЕООД, следва да се определи кой е първият момент, в
който са налице както значими по размер изискуеми задължения на това юридическо лице
към неговите кредитори, така и влошено икономическо състояние на последното,
изразяващо се в обективна невъзможност на неговото предприятие да поеме краткосрочните
задължения с. наличните краткотрайни активи, а също така и наличие на причинна връзка
между тези две обстоятелства, т.е. спиране на плащанията към всички кредитори да е в
резултат на обективната невъзможност на длъжника да стори това.
От представените по делото доказателства се установява, че молителят има
изискуеми публичноправни задължения към държавата за заплащане на данъци и лихви още
от 27.12.2017 г., когато е настъпил падежът на най-старото неплатено задължение съгласно
посоченото от вещото лице на стр. 14 от заключението на изготвената СИЕ. Към 31.12.2018
7
г. неплатените и изискуеми публичноправни задължения на търговеца вече са на значителна
стойност, поради което трябва да се приеме, че възможността му да ги погаси е определяща
за извода за цялостното му финансово състояние и съответно за това дали той може да
посреща всички свои краткосрочни задължения.
Същевременно, в производството се доказа, че към 31.12.2018 г. „ДП М.” ЕООД вече
не е притежавало и достатъчно краткотрайни активи, с които да заплаща всички свои
текущи и краткосрочни задължения, което е видно и от показателя за обща ликвидност,
който към тази дата е на стойност под референтната такава, като през следващи отчетни
периоди този показател не отбелязва някаква тенденция към завишаване и достигане на
необходимите за ликвидността на предприятието препоръчителни стойности, а напротив –
стойността му продължава да намалява. Ето защо и 31.12.2018 г. следва да се приеме за най-
ранния момент, към който по делото се установява със сигурност, че молителят има както
изискуеми задължения към кредитори в значителен размер, така и не притежава достатъчно
краткотрайни активи, с които да погаси всички свои краткосрочни задължения, т.е. е във
влошено финансово състояние. Следователно това е датата, която трябва да бъде определена
като начална на неплатежоспособността на „ДП М.” ЕООД. От представените по делото
доказателства не може да се посочи по-ранна дата през 2018 г. за начална на
неплатежоспособността, защото липсват данни точно в кой момент в периода 01.01.2018 г.
до 31.12.2018 г. молителят се е разпоредил с притежавани от него краткотрайни активи и
вече е нямал достатъчно такива, с които да погаси краткосрочните си задължения.
Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че по делото се доказа, че
дружеството „ДП М.” ЕООД е неплатежоспособен търговец и по отношение на него са
налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на това основание.
Доколкото в процеса се установи, че е осъществено главното основание за откриване
на производство по несъстоятелност по отношение на молителя, то съдът не дължи
произнасяне по евентуално заявеното такова, а именно дали това дружество е
свръхзадължен търговец по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
На следващо място, при произнасяне по молбата за откриване на производство по
несъстоятелност съдът съобразява и това, че по делото от извършената от вещото лице
проверка, за която то дава сведения в съдебно заседание, проведено на 11.05.2022 г., се
установява, че към момента молителят не разполага с никакви парични средства, с които да
бъдат покрити началните разноските в производството по несъстоятелност. Следователно в
случая е налице хипотезата на чл. 629б ТЗ, с оглед на което и с определение, постановено по
настоящото дело, в открито съдебно заседание на 11.05.2022 г., съдът е определил сумата от
6 000 лева, която е необходима за покриване на началните разноски в производство по
несъстоятелност, и е дал възможност на молителя и на всички кредитори на „ДП М.” ЕООД
в десетдневен срок от вписването на определението в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ да
привнесат по сметка на Софийски градски съд посочената сума или в същия срок да
представят доказателства за това, че дружеството-длъжник има достатъчно имущество,
което да обезпечи разноските по несъстоятелността. С определението са указани изрично и
8
последиците от непредставяне на доказателства и невнасяне на така определената сума.
Това определение на съда по чл. 629б ТЗ е вписано в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ на
13.05.2022 г., от която дата то се счита съобщено на кредиторите и от която тече
десетдневният срок за привнасяне на определената от съда сума за покриване на началните
разноски за провеждане на производството по несъстоятелност. Той изтича на 23.05.2022 г.,
като до този ден по делото от нито един от кредиторите на „ДП М.” ЕООД не са
представени доказателства за внасяне на определената сума по сметка на СГС или такива,
удостоверяващи, че длъжникът притежава имущество, от което да могат да се покрият
разноските за производството. Ето защо следва да се приеме, че в случая са налице
предпоставките на чл. 632, ал. 1 ТЗ и съдът трябва да постанови решение със съдържанието,
определено в тази норма, с което освен да обяви длъжникът в несъстоятелност, да определи
началната й дата и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него, той
следва също така и да постанови прекратяване на дейността на предприятието на длъжника,
да го обяви в несъстоятелност и да спре производството по делото.
С оглед на това, че производството е образувано по молба на длъжник, то на
основание чл. 620, ал. 1 ТЗ дължимата държавна такса за откриване на производството по
несъстоятелност в размер на 250 лв. не е събрана предварително. Ето защо и съдът с
настоящото решение следва да осъди „ДП М.” ЕООД да я заплати по сметка на СГС, като
съгласно чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ тя ще следва да се събере от масата на несъстоятелността
при разпределението на имуществото.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „ДП М.” ЕООД, с ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността 31.12.2018 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „ДП
М.” ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО
на „ДП М.” ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „ДП М.” ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „****.
СПИРА производството по т.д. № 304/ 2022 г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав.
УКАЗВА на кредиторите на „ДП М.” ЕООД и на длъжника, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено по тяхно искане в едногодишен
срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър при Агенция по
вписванията, при условие, че се удостовери, че е налице достатъчно имущество или бъде
внесена определената от съда по реда на чл. 629б ТЗ сума за покриване на началните
9
разноски за провеждане на производството по несъстоятелност, която е в размер на 6 000 лв.
УКАЗВА на кредиторите на „ДП М.” ЕООД и на длъжника, че ако в едногодишен
срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър при Агенция по
вписванията не поискат възобновяване на производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ,
същото ще бъде прекратено, а длъжникът – заличен.
ОСЪЖДА „ДП М.” ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „****, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 250
лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща държавна такса, дължима по молбата за
откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, която на основание
чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ следва да се събере от масата на несъстоятелността при
разпределението на имуществото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от
вписването му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на
вписването му на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10