№ 5111
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20231110166957 по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* срещу Г. П. Х., ЕГН ********** обективно и кумулативно
съединени искове с правни основания чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.153 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД, относно признаването за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 1667,68 лв., представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ул. В. Г. № **, вх. Б, ет. 1,
ап. 16 за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от
09.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането, 145,63 лв.- мораторна
лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 30.05.2023 г., както и суми за
дялово разпределение 49,17 лева – главница за периода от м.05.2020 г. до
м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 09.06.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, и 9,99 лева – лихва за периода от 16.07.2020 до
30.05.2023 г., като вземанията са предмет на издадената Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 32192/2023 г. по
описа на СРС, 174 състав.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че делото
е образувано във връзка с установяване на вземане, за което е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като във връзка
с възражение на длъжника съдът е указал на ищцовото дружество да предяви
1
срещу него настоящите искове за установяване на вземането.
Сочи, че ответникът дължи претендираните суми, в качеството на
потребител на топлинна енергия в процесния имот, до който ищцовото
дружество е доставяло топлинна енергия в процесния период, цената на която
не е била заплатена от ответника.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е
постъпил от страна на ответника, чрез назначения от съда особен
шредставител, с който възразява да има качеството на потребител на топлинна
енергия.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи
кумулативното наличие на следните юридически факти: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и
размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
Страните не спорят и съдът с доклада по чл. 140 ГПК е приел за
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищцовото
дружество е доставило топлинна енергия в процесния имот през исковия
период в количеството и на цената, посочена в исковата молба.
Спорно между страните по делото е дали ответникът има качество
на потребител на топлинна енергия през исковия период.
2
От приетите по делото писмени доказателства – нотариален акт, писмо
за вписана възбрана и заявление – декларация съдът се установява, че
ответникът е собственик на процесния имот през исковия период и че на
02.09.2008 г. е поискал откриване на партида на негово име за продажба на
топлинна енергия за битови нужди в апартамент № 35. Съдът намира, че е без
правно значение обстоятелството, че ответникът е посочил друг адрес за
кореспонденция. Дори лицето да не живее на адреса и имотът да е необитаван
през исковия период, в каквато връзка са възраженията на ответника във
възражението по чл. 414 ГПК, депозирано в заповедното производство, то
собственикът продължава да има качеството на потребител на топлинна
енергия и да дължи заплащане на същата. Единственото изключение е ако със
съгласието на собственика трето лице подаде заявление за откриване на
партида на негово име. В настощия случай не само няма твърдения и
доказателства да е налице тази хипотеза, но и има представена като писмено
доказателство по делотозаявление- декларация за откриване на партида,
изхождащо от ответника. Същото е подписано и подписа не е оспорен по
делото, поради което има доказателствена сила.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
3
В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната
възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на
§ 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения
смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно.
При така установените факти съдът достига до еднозначен правен извод,
че ответникът е имал качеството на потребител на топлинна енергия в
процесния имот през исковия период.
Страните не спорят и съдът е отделил като безспорно количеството
доставена топлинна енергия и нейната цена. Поради изложеното съдът
намира, че главният иск за топлинна енергия е основателен в претендирания
размер.
С оглед основателността на главния иск за периода, основателен е и
искът за законна лихва за забава върху тези вземания. Съгласно общите
условия, действащи за периода за който следва да бъде уважен главния иск,
потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си
задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, поради което и съгласно чл.84, ал.1, изр.І ЗЗД с
изтичането на този срок настъпва забавата на длъжника и това е началната
4
дата, от която се дължи лихва за забава. Предвид акцесорния характер на
претенцията за обезщетение за вредите от забавеното изпълнение на
задължението за заплащане на главницата, искът за лихва е основателен,
поради което съдът намира, че следва да го уважи изцяло.
С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 от ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006
г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / се възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата "дялово разпределение на топлинна енергия" е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с
лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който
се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към
топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие
към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а
съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в
сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да
сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане
на услугата дялово разпределение.
Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. /одобрени с решение на КЕВР от
27.06.2016 г. и в сила от 11.07.2016 г. /, клиентите заплащат цена за услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността
й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента, включваща
изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3 допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределен, извън обявените от търговеца дати. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
5
В разглеждания случай ищецът твърди, че за процесния имот са били
изготвяни изравнителни сметки от третото лице-помагач след края на
съответния отоплителен период въз основа на реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Въз основа на събраните писмени доказателства по
делото – документи за главен отчет и изготвените протоколи за достъп,
касаещ индивидуалните справки за отопление и топла вода, съдът приема, че
услугата дялово разпределение е била реално осъществена през исковия
период. Съдът намира, че са налице основанията за ангажиране на
отговорността на ответника за претендираната сума за главница.
С оглед основателността на главния иск за периода, основателен е и
искът за законна лихва за забава върху тези вземания, поради което искът за
мораторна лихва следва да се уважи изцяло.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ищецът в размер
на 537,45 лв. за исковото производство и 87,45 лв. за заповедното
производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 153
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Г. П. Х., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ********* сумата от 1667,68 лв., представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ул. В. Г. №
**, вх. Б, ет. 1, ап. 16 за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 09.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането,
145,63 лв.-мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 30.05.2023
г., както и суми за дялово разпределение 49,17 лева – главница за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 09.06.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, и 9,99 лева – лихва за периода от
16.07.2020 до 30.05.2023 г., като вземанията са предмет на издадената Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №
32192/2023 г. по описа на СРС, 174 състав.
6
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Г. П. Х., ЕГН **********
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер
на 537,45 лв., представляваща разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Г. П. Х., ЕГН **********
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер
на 87,45 лв., представляваща разноски за заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – Техем Сървисис ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7