О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

 

Номер                                              Година 20.02.2019                          Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                            Петнадесети граждански състав

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                                  Председател: Олга Златева

 

 

като разгледа докладваното от съдия Златева

гражданско дело номер 6304 по описа за 2018 година.

 

            Предявен е иск от С.Д.П. *** против Д.С.Д. ***.

            В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника.

            Съдът намира, че следва да се приемат като доказателства по делото представените документи. Следва да бъде дадена възможност на страните да водят по двама свидетели в съдебно заседание. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА като доказателства по делото:  договор за кредит Експресо №2405761/03.06.2010г. и приложение №1 към него – погасителен план, удостоверение изх.№364/05.10.2018г., история на сметка за период от 03.06.2010г. – 16.07.2018г., решение №60/24.01.2012г. по гр.д.№6919/2011г. на СтРС, нотариална покана с рег.№18958/19.10.2018г., отговор на нотариална покана, споразумение от 30.11.2011г., разписка от 26.04.2010г., фискален бон от 23.08.2010г., договор от 24.08.2010г., приемо-предавателен протокол за предаване на готова продукция от 06.08.2010г., трудова книжка №6116 на ……., извлечение по сметка от 04.10.2012г.

            СЪОБЩАВА на страните проект за доклад по делото: 

Предявен е иск от С.Д.П. *** против Д.С.Д. *** чл. 127 ал. 2 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, като бракът бил прекратен с Решение № 60/24.01.2012г. по гр.дело № 6919/2011г. по описа на Районен съд - Стара Загора, с което били уредени имуществените отношения между съпрузите, но не всички, предвид обстоятелството, че по време на брака, а именно на 03.06.2010г., страните изтеглили от „Сосиете Женерал Експресбанк" АД - клон Стара Загора потребителски кредит в размер на 12 200 евро, със срок на погасяване 30.06.2018г., за което ищецът като кредитополучател, а ответницата като съдлъжник сключили с банката Договор за кредит „Експресо" № 240576/03.06.2010г. Получената по кредита сума от 12 200 евро вложили в ремонт и обзавеждане на семейното тогава жилище - апартамент, находящ се в ……. След прекратяването на брака този апартамент, заедно с цялото закупено със средствата от кредита обзавеждане, останал в дял на ответницата. Още преди прекратяването на брака, от месец ноември 2010г., страните били фактически разделени и не живеели заедно като семейство в семейното тогава жилище. Всеки се издържал със средствата, които заработвал и сам се грижел за задълженията си. На ищеца, като лицето, фактически изтеглило кредита по Договор за кредит „Експресо" № 240576/03.06.2010г. от „Сосиете Женерал Експресбанк" АД, средствата от който били вложени в семейното жилище, се наложило сам да прави погасителните вноски по този кредит, след фактическата раздяла от месец ноември 2010г. и ответницата не взела участие в погасяването на кредита от този момент насетне. Т.е. всички погасителни вноски по кредита, извършени от месец ноември 2010г. до пълното погасяване на кредита - на 30.06.2018г., заплащал само ищецът. Прекратяването на брака не освобождавало ответницата от задължението й да участва в погасяването на кредита, средствата по който използвали съвместно по време на брака за ремонт и обзавеждане на семейното тогава жилище - апартамент, находящ се в гр.Стара Загора, ул."Златен клас" № 22-А, ет.2, който сега ползвала единствено ответницата. Предвид факта на прекратяване на брака, всеки от тях следвало да заплаща половината от размера на ежемесечните погасителни вноски по кредита. Това било безспорно и предвид текста на сключения с банката Договор за кредит „Експресо" № 240576/03.06.2010г., от който било видно, че с ответницата били съзадължени (солидарно отговорни) за заплащане на погасителните вноски по кредита - ответницата подписала договора в качеството си на „съдлъжник" с кредитополучателя, т.е. с ищеца. Налагал се извод, че като съдлъжници следвало по равно да понесат тежестта за погасяване на кредита (на основание чл. 127 от ЗЗД). От момента на прекратяване на брака, а и преди това - от фактическата раздяла през м. ноември 2010г., ежемесечните погасителни вноски по кредита заплащал единствено ищецът. За периода от м.юли 2010г. до м.октомври 2010г. - докато все още живеели заедно с ответницата, по кредита били заплатени общо пет погасителни вноски на обща стойност 834.46 евро (четири вноски по 185.58 евро и една (първата) от 92.14 евро), за които нямал претенции към ответницата и съответно сумата по тях от 834.46 евро не била предмет на исковата претенция. От фактическата раздяла с ответницата до пълното погасяване на кредита - от месец ноември 2010г. до 30.06.2018г., заплатил погасителни вноски по кредита на обща стойност 17 381.82 евро. Заплащането на половината от тази сума, а именно сумата от 8 690.91 евро, било задължение на ответницата, произтичащо от поетата с договора за кредит от нейна страна съзадълженост с кредитополучателя за връщането на сумата по кредита. Още повече, че реално единствено ответницата ползвала облагите от този кредит, тъй като след развода, апартамента (семейното жилище), за ремонта и обзавеждането на който бил похарчен отпуснатият кредит, останал нейна собственост. С плащането на сумата от 8 690.91 евро, представляваща половината от размера на погасителните вноски по кредита, за периода от 30.11.2010г. до 30.06.2018г. за обслужването на кредита, до неговото пълно погасяване на 30.06.2018 година, изпълнил повече от своята част от задължението по договора за кредит - платил едно чуждо задължение - това на ответницата, съдлъжник по договора за кредит. Съответно, със същата сума от 8 690.91 евро се намалило имущественото му състояние, а ответницата се обогатила неоснователно и за негова сметка с тази сума. След като към дата 30.06.2018г. заплатил на банката и последната дължима погасителна вноска по кредита, поканил ответницата с нотариална покана peг. № 18958/19.10.2018г., том 5, акт № 14 на Нотариус рег.№ 181 по регистъра на Нот.камара Денчо Недялков, с район на действие PC Стара Загора, да възстанови това, което ищецът заплатил на банката вместо нея - половината от стойността на погасителните вноски по кредита за периода от 30.11.2010г. до 30.06.2018г. - сумата от 8 690.91 евро. Поканата била връчена на ответницата на 20.10.2018г. Получил отговор на поканата, в който ответницата оспорвала задължението си, излагайки всевъзможни абсурдни тези, които не заслужавали коментар в настоящата искова молба, но които щели да бъдат оборени в хода на делото, ако ответницата ги изложи и по делото. Тъй като ответницата и до момента не била възстановила заплатеното на банката вместо нея - сумата от 8690.91 евро, представляваща половината от стойността на погасителните вноски по кредита за периода от 30.11.2010г. до 30.06.2018г., то за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Моли се съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата, в качеството й на съдлъжник по Договор за кредит „Експресо" № 240576/03.06.2010г., сключен със „Сосиете Женерал Експресбанк" АД, да заплати на ищеца сумата от 8690.91 евро, представляваща общата стойност на извършеното от ищеца изпълнение на нейната част от задължението за заплащане на ежемесечни погасителни вноски за периода от 30.11.2010г. до 30.06.2018г. по Договора, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който предявеният иск се счита за частично основателен. Действително от фактическата раздяла с ищеца – месец ноември 2010г., ответницата не била погасявала вноските по този кредит, тъй като средствата от кредита били използвани преимуществено от ищеца за цели, неизвестни на ответницата. Твърденията, че кредитът е използван за семейни нужди — ремонт и обзавеждане на съвместното жилище, ползвано до ноември 2010г., не отговаряли на истината. В действителност за този ремонт от кредита били ползвани не повече от 1000 - до 1500 евро. Всички средства от кредита били преведени по банковата сметка на ищеца, с която разполагал само той - ответницата нямала достъп нито до сметката, нито до информация кога и какво е теглено от нея, за какво е използвано. Видно от историята за сметката, по която бил получен кредитът, почти 2000 евро били платени за изкупуване на левов кредит (1830 евро на 03.06.2010г., и 150 евро на 17.06.2010г.), и още 500 евро били преведени по друга сметка на ищеца на 09.07.2010г. Останалите под 10 0000 евро също не били използвани по начина, по който ищецът твърдял. По отношение на ремонта: цялата му стойност била доста под сумата на кредита, тъй като практически не плащали за труд на майстори - техни приятели, самият ищец, и най-вече бащата на ответницата, който цял живот бил строител, извършили всички ремонтни дейности. По време на ремонта ищецът отсъствал често и общите приятели дори се сърдели за това, че те работят, докато той не взема почти никакво участие в ремонта. Голяма част от закупените материали също не били платени с тези пари, а със заем, даден от обща позната - …, в размер на 4500 лв., върнат по-късно. Друга част от материалите, купувани от Сливен, също останали неизплатени след фактическата раздяла, ответницата ги изплащала в период от повече от две години след ремонта. Самият ремонт извършили от средата или края на месец юли до края на месец август, така че нямало как средствата, теглени от ищеца от началото на месец юни до започването на ремонта, да са били влагани в него. Нещо повече - по това време — лятото на 2010г., ищецът поддържал извънбрачна връзка с друга жена, заради което и малко след приключването на ремонта, през месец ноември 2010г., страните се разделили и заживели отделно – ответницата - в семейното жилище, с дъщеря им, а ответникът - с тази жена, на друго място. Значителна част от тези средства най-вероятно били похарчени за личните нужди на ищеца като разходи по срещите му с тази жена, тъй като постоянно, дори и по време на ремонта, парите все не достигали, а той често отсъствал от вкъщи. Никога не й бил даван отчет къде са отивали средствата, а видно от историята на сметката, били теглени крупни суми почти ежедневно, чийто размер изключвал да са били давани само за материали по ремонта. По отношение на обзавеждането: действително с парите от кредита закупили движими вещи - мебели и обзавеждане, които останали в дял на ответницата при развода. Съгласно подписаното споразумение, тези вещи били поделени доброволно, ищецът се съгласил, че няма претенции към тях и в замяна получил сумата от 11 500 лв. за уравнение на своя дял от имуществото. В този смисъл, дори и част от тези вещи да са били закупени с пари от кредита, то ищецът не можел да имате претенции към ответницата да заплаща съответния дял отново, под формата на възстановяване на платен от кредит за закупуването им, след като те вече били поделени и заплатени на ищеца. Значителна част от този кредит изобщо не била ползвана за семейни нужди - заплащане на ремонт, а лично от ищеца, за негови лични нужди, поради което и ответницата не дължала възстановяване на тези средства, а друга част - ползвани за закупуване на движими вещи - мебели и обзавеждане, били вече заплатени на ищеца срещу разписка от 30.11.2010г. Сумата, която била ползвана действително за закупуване на материали за ремонта на жилището, в размер не по-голям от 1500 евро, ответницата била съгласна да заплати на ищеца, тъй като действително тази сума била ползвана за семейни цели.

В тежест на ищеца е да докаже при пълно и главно доказване иска си по основание и размер, че по време на брака с ответника е сключен договорът за кредит, който договор е бил за задоволяване на нужди на семейство – ремонт и обзавеждане на семейното жилище, че за това е изразходвана сумата по кредита, както и че ищецът със свои лични средства, е изплатил сумата по договора.

 

 

Ответникът следва да докаже твърденията и възраженията в отговора, че сума в не по-голям размер от 1500 евро е послужила за ремонт на семейното жилище, както и останалите твърдения, вкл. че сумите по кредита не са разходвани и послужили за удовлетворяване на нужди на семейството и че значителна част от сумата е облагодетелствала ищеца.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да водят в съдебно заседание по двама свидетели.

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 22.03.2019 г. от 09.30ч., за която дата да се призоват страните.

 

            ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от определението, а на ищеца и от отговора на исковата молба и приложенията.

 

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: