Р Е Ш Е Н И Е
16.09.2022 г.
Номер 129 2 0 2 2 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд
на тринадесети септември 2 0 2 2 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: Иван Демиревски
Секретар: Антоанета Масларска
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело 195 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 40 ал. 1 от
Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано е по жалба на Л.Л.П. ***, срещу Решение за отказ на Кмета на Община Самоков за предоставяне на достъп до обществена информация на поискана по заявление за достъп до обществена информация с вх. № 9400-1144/05.05.2022 г., на основание чл. 24 от Закона за достъп до обществена информация /ЗПФ/.
Жалбоподателката, чрез процесуалния си представител адв. П. поддържа, че отказът е незаконосъобразен, като по същество твърди, че е в противоречие с процесуалните правила и приложимия материален закон, изразяващо се в неоснователно ограничаване на достъп до информация, която е обществена по смисъла на ЗДОИ. Моли съда да отмени оспорвания отказ и преписката да се върне на ответника. Претендира разноски по делото.
Ответникът – Кметът на Община Самоков, редовно уведомен за образуваното съдебно производство, в писмен отговор изразява становище по същество за неоснователност на същата, като заявява, че отказ на жалбоподателката по същество не е налице, тъй като същата не попада в кръга на лицата по чл. 47 от Закона за публичните финанси и няма правен интерес от търсената информация. Моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди решението на Кмета на Община Самоков. Претендира юрисконсултско възнаграждение, алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
По делото са приети писмени доказателства с вх. № 2278/02.06.2022 г.; вх. № 2623/17.06.2022 г. и вх. № 2921/07.07.2022 г., съгласно текста.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и приетите по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Л.Л.П. е депозирала заявление за достъп до обществена информация с вх. № 9400-1144/05.05.2022 г. /лист 18 и лист 19 по делото/, като е поискала да й бъде предоставена информация, подробно описана в заявлението, касаеща информация за Община Самоков за периода 01.04.2020 г. – 01.04.2022 г..
В установения от закона - чл. 28 ал. 1 от ЗДОИ, 14 - дневен срок от подаване на заявлението, административният орган е постановил решение по чл. 28 ал. 2 от ЗДОИ /лист 20 по делото/ до жалбоподателката, в което е посочил, че исканата информация от нея не попада в кръга на лицата, имащи право да я търсят за разходваните публични средства по смисъла на чл. 47 от Закона за публичните финанси. Жалбоподателката атакува така направеният според нея незаконосъобразен отказ от предоставяне на информация по закона за достъп до обществена информация.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Насочена е срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, съгласно изричната разпоредба на чл. 40 ал. 1 от ЗДОИ, изхожда от надлежно легитимирана страна, с правен интерес по смисъла на чл. 147 ал. 1 от АПК. Съгласно представените доказателства, настоящият състав на съда приема, че жалбата е подадена в преклузивния срок, установен в чл. 149 ал. 2 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява основателна.
В чл. 2 ал. 1 от ЗДОИ е дадено легално определение на понятието “обществена информация” - всяка информация, свързана с обществения живот в Република България, която дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение, относно дейността на задължените по закона лица. Съгласно цитираното определение, в обхвата на “обществена информация” по смисъла на ЗДОИ попадат всички данни, относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти.
Безспорно се установява от нормата на чл. 3 ал. 2 от ЗДОИ, че Кметът на Община Самоков е задължен субект по смисъла на закона. В чл. 3 ал. 2 от ЗДОИ е регламентирано задължение за “задължените субекти” да предоставят информация, която е създадена в кръга на тяхната компетентност и е налична. В случаите, когато задължените субекти по чл. 3 ал. 2 от ЗДОИ не се произнесат в срок по подадено пред тях заявление за достъп до обществена информация, е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 ал. 1 от АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. В този смисъл е трайната и без противоречива практика на ВАС.
Редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информация са подробно регламентирани в глава ІІІ на ЗДОИ. В чл. 28 ал. 1 от ЗДОИ е установено изрично задължение на субектите по чл. 3 да разгледат подадените до тях заявления за достъп до търсената информация, като това задължение е скрепено със срок - не по-късно от 14 дни след датата на регистриране на заявлението. Съгласно ал. 2 на същата норма в определения от закона срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя. Чл. 37 - 39 от ЗДОИ императивно регламентират основанията за отказ, съдържанието на решението за отказ, както и реда за неговото съобщаване на заявителя.
С оглед на изложеното, настоящият състав, приема, че единствената призната от закона възможност за процедиране на отправено искане за достъп до обществена информация от задължения по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ субект е да постанови изричен акт - решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата информация. Изискването за писмено мотивирано произнасяне е условие за законосъобразност на акта. Предвид характера на уредените обществени отношения и целта на приложимия материален закон, при условие, че разпоредбата на чл. 39 от ЗДОИ императивно задължава субектите по чл. 3 да се произнасят с мотивирано решение, особено в случаите на отказ да бъде предоставена исканата информация. Кметът на Община Самоков е бил длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок по така подаденото от жалбоподателката заявление за достъп до обществена информация, което същият на практика е сторил това. В случая, подаденото заявление от 05.05.2022 г. съдържа изискуемите се реквизити по чл. 25 ал. 2 от ЗДОИ, поради което е редовно от формална страна и органът е следвало да се произнесе по съществото на искането до 19.05.2022 г. вкл. На подаденото заявление за предоставяне на достъп до поисканата информация е отговорено от ответника писмено с Решение за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация № 15 от 17.05.2022 г.
Като се е произнесъл в законоустановения срок по подаденото до него заявление, Кметът на Община Самоков не е допуснал съществено нарушение на административно – производствените правила установени в чл. 38 и чл. 39 от ЗДОИ. Съгласно цитираните норми, отказът да бъде предоставен достъп до обществена информация може да бъде само изричен и се постановява с мотивирано решение, в което се посочват правното и фактическо основание на отказа и което се връчва лично срещу подпис на заявителя. Мълчалив отказ по ЗДОИ е недопустим, поради което само на това основание същият подлежи на отмяна и преписката следва да бъде върната на задължения субект за произнасяне по заявлението с надлежен акт, удовлетворяващ изискванията за съдържание по чл. 38 от ЗДОИ. В случай, че органът прецени, че исканата информация не е обществена или, че редът по ЗДОИ не е приложим, то следва да изложи мотиви в тази насока, т.е. необходимо е произнасяне с мотивирано решение и при позитивен и при негативен резултат за заявителя.
В конкретния случай, решението е мотивирано, като за основание е посочен чл. 47 от Закона за публичните финанси. Решението е получено от жалбоподателката на 17.05.2022 г., жалбата е подадена до съда на 31.05.2022 г. /пощенски плик приложен на лист 6 по делото/ и в този смисъл настоящият състав на съда счита, че не е налице допуснато съществено процесуално нарушение.
Не е спазен обаче материалният закон и целта на същия.
Съгласно чл. 4 ал. 1 от ЗДОИ, всеки гражданин на Р. България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация.
В действителност разпоредбата на чл. 47 от ЗПФ предоставя на местната общност възможност за контрол върху местния бюджет, въз основа на определен от общинския съвет ред. Така цитираната норма обаче не ограничава достъпа до обществена информация по възприетия от органа начин. Същата не съдържа специално правило за предоставяне на информация, относима към дейността на общината и нейните органи, а единствено предоставя права на гражданите да упражняват контрол и определят реда, по който може да стане това. Предвиденото в тази разпоредба право на контрол не може да бъде отъждествено с правото на достъп до обществена информация, което гражданите имат, за да си съставят мнение за дейността на органите. Това мнение не винаги е свързано с дейност по осъществяване на пряк контрол, какъвто се предвижда с нормата на чл. 47 от ЗПФ. В този смисъл, настоящият състав на съда приема, че цитираната норма на чл. 47 от ЗМФ не предвижда специален ред за търсене и получаване на информация от вида на процесната.
Доколкото исканата с процесното заявление информация се явява служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, то основанията за отказ на достъп до такава информация се съдържат в разпоредбата на чл. 13 от ЗДОИ, като същите не са били предмет на обсъждане от страна на органа.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че изискванията на чл. 37 ал. 1 от ЗДОИ не се изпълнени и постановения на основание цитирания текст отказ да се предостави информация е незаконосъобразен и постановен при неправилно приложение на материалния закон. Ето защо оспореното решение следва да бъде отменено и преписката да се изпрати на административния орган за ново произнасяне. При новото произнасяне органът следва да съобрази изложеното по – горе относно характера на исканата информация и качеството на сезирания орган като задължен субект по смисъла на закона и да се признесе с изричен акт съгласно чл. 41 ал. 1 от ЗДОИ.
При този резултат, в тежест на Община Самоков следва да бъдат възложени направените от страна на жалбоподателката разноски. В депозираното от ответната страна становище /лист 12 – 16 по делото/ се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което настоящият състяв споделя, предвид фактическата и правна сложност на производството. Предвид на това, следва да се присъдят разноски в размер на заплатената ДТ в размер на 10 лв. и адвокатско възнаграждение за упълномощен процесуален представител в размер на 300 лева.
Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2, вр. с чл. 173 ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 40 ал. 2 от ЗДОИ, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на Л.Л.П., с постоянен адрес:*** и съдебен такъв: гр. Дупница, ул. „Т;г.п.“ № **, Решение за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация № 15/17.05.2022 г. на Кмета на Община Самоков, по заявление с вх. № 9400-1144/05.05.2022 г. за достъп до обществена информация.
ИЗПРАЩА преписката на Кмета на Община Самоков за произнасяне по горецитираното заявление, съгласно дадените указания.
ОСЪЖДА Община Самоков да заплати на Л.Л.П., с посочени по – горе адреси, сторените по делото разноски в размер на 310 /триста и десет/ лева.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
Административен съдия: