Р Е Ш Е Н И Е
№ 88
Гр. Русе, 11.06.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд, гражданско
и търговско отделение, в откритото заседание на 20 март 2018 г. в състав:
Председател: Йордан Дамаскинов
при
участието на секретаря Цветелина Коева като разгледа докладваното от съдия
Дамаскинов търговско дело № 264 по описа
за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по търговски спорове -
глава ХХХІІ ГПК.
Ищецът „М“ СА № ***по търговския
регистър на Р Г, представлявано от управителя С.С.чрез
адвокат М.Н., твърди, че през 2015 г. е
платил на „И С“ ООД ЕИК **гр. Р., представлявано от управителя В.Е., за
доставка на рапично олио сума в размер на 44400 евро. Срещу тази сума
ответникът не е осъществил каквато и да е насрещна престация.
Съгласно чл. 55 от ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание е длъжен да го върне. На 7 май 2015г.
ответникът получил нотариална покана да
възстанови сумата 44400 евро в тридневен срок. След 10 май 2015 г. ответникът е
изпаднал в забава. Законната лихва върху сумата 44400 евро за периода от 11 май
2015 г. до 7 декември 2016г. е 7129 евро.
Ищецът „М“ СА иска от съда да осъди ответника „И С“ ООД да му заплати сумата
550 евро, от които 500 евро част от дължима главница и 50 евро част от дължима
законна лихва за забава за периода 11 май 2015 г. – 7 декември 2016 г.,
законната лихва за забава върху главницата от датата на предявяване на исковата
молба и всички съдебни разноски.
Ответникът „И С“ ООД ЕИК **гр. Р.,
представлявано от управителя В.Е. чрез пълномощник адвокат П.И. подава отговор,
в който заявява, че искът е неоснователен. Твърди, че между страните е сключен
търговски договор № 153/19.02.2015 г., съгласно който ответникът се задължил да
достави 600 метрични тона рапично олио, а ищецът да го заплати при цена 740
евро на тон. Транспортирането се извършва от продавача до гр.В, Р Г. В периода
от 15.03. до 31.03.2015 г. следва да се доставят 300 м. т., а в периода
1.04.-15.04.2015 г. още 300 м. т. Направеното от ищеца плащане на сумата 44400
евро представлява депозит 10% от стойността на договора, платима на две
вноски-10400 евро до 20.02.2015 г. и 34000 евро – до 2.03.2015 г. Всяка
доставка ще се плаща предварително съгласно чл. 334 ТЗ. Депозитът от 10% ще се
приспадне от последното плащане. При неизпълнение на задължението за авансово
плащане или при отказ да се приемат доставките, купувачът дължи неустойка в
размер на 5% от стойността на договора. Поради неплащане на гаранцията в
договорения срок за купувача – ищеца по делото възниква задължение да заплати
неустойка в размер на 5% от стойността на договора или 22200 евро. В периода 5
март – 31 март 2015 г. ищецът заплаща предварително цената, както е по договор,
и получава 250 м. т. от договорените за периода 300 м. т. На 3.04.2015 г. ищецът изпраща несъгласувана
заявка за доставка на 50 м. т. за събота 4 април или понеделник 6 април и
прилага суифт за плащане. Две цистерни, натоварени с
50 м . т. рапично олио, пристигат на 8 април в гр. В, но реално плащане няма, суифтът се оказал неверен. Ответникът се принудил да нареди
на шофьорите да върнат цистерните в Б. За доставките по график за месец април
2015г. ищецът не извършил предварително плащане. Ищецът допуснал забавено
плащане на авансови суми и не приел доставка, което представлява неизпълнение
на договора и поражда право на ответника да получи неустойка в размер на 22200
евро. Ответникът претърпял вреди в размер на 23000 евро от неизпълнението на
договора. Сумата 23000 евро представлява по-висок размер на вреди над
неустойката до общия размер вреди 45200 евро. Само транспортът на 7-8 април 2015г.
струвал 3500 евро. На основание чл. 211 от ГПК ответникът „И С“ ООД предявява
насрещен иск срещу „М“ СА за заплащане на сумата 500 евро с левова
равностойност 979,51 лева частично от 22200 евро неустойка по договор от
19.02.2015г. и 500 евро с левова равностойност 979,15 лева частично от 23000
евро обезщетение за вреди от неизпълнение със законната лихва от предявяване на
иска 3.02.2017 г. до окончателното изплащане.
„М“ СА, представлявано от управителя С.С.чрез пълномощник адвокат М.Н. в молба от 15.05.2017г.
уточнява, че претендира плащане на извъндоговорно
основание, а при условията на евентуалност – на договорно основание в случай,
че съдът приеме, че има сключен договор между страните.Заявява петитум на главен иск ответникът да бъде осъден да заплати
сума в размер 550 евро, от които 500 евро част от дължима главница 44400
евро и 50 евро част от дължима законна
лихва за забава в периода 11 май 2015 г. – 7 декември 2016 г. в пълен размер 7129 евро, законна лихва за
забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба и всички
съдебни разноски. Ищецът претендира същите суми евентуално на основание договор
между страните като задържани неправомерно от ответника.
В първото заседание по делото пред
Русенски районен съд на 15.05.2017 г. съдът е дал възможност на ищеца да уточни
възниквали ли са договорни отношения между страните и какви и в резултат на
тези отношения ли е преведена процесната сума. Ако между страните не са
възниквали договорни отношения ищецът да посочи причината за превеждане на
сумата.
В изпълнение на указанието ищецът с
молба от 1.06.2017 г. посочва, че между страните по делото никога не са
възниквали договорни отношения, а сумата била преведена по погрешка. Посочена е
съдебна практика във връзка със задължението за връщане на материално благо,
получено без основание, тоест във връзка с иск за неоснователно обогатяване по
чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Русенският районен съд в устен доклад
по делото в съдебно заседание на 26 юни 2017г. квалифицира исковете, предявени
от ищеца, по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за
задълженията и договорите: който е получил нещо без основание е длъжен да го
върне и по чл. 86 от ЗЗД – лихва за забава. Насрещният иск е квалифициран по
чл. 92 ЗЗД неустойка и 82 от ЗЗД обезщетение на вреди, които са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението.
В съдебно заседание на 14 септември
2017 г. Русенският районен съд на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснал
изменение на предявените искове по чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, които
да се считат предявени в размер на 22000 евро главница частично от 44000 евро и
2000 евро лихва за забава частично от 7129 евро. На основание чл. 104, т. 4 ГПК
Русенският районен съд прекратил производството по делото и изпратил същото по
компетентност на Русенски окръжен съд.
В писмена защита от „М“ СА до Русенски
окръжен съд отново се поддържа евентуално основание на иска за връщане на
сумата 22000 евро част от дължима главница 44400 в случай, че съдът установи
наличие на договор между страните.
Съдът
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и прие
следното от фактическа страна:
С платежни нареждания от 20.02.2015 г.
6.03.2015 г . за сумите съответно 10400 евро и 34000 евро по сметка на „И С“
ООД били преведени общо 44400 евро. Няма спор, че сумата е преведена от „М“ АД
и получена от „И С“ ООД. Фактът е обявен за безспорен в доклада по делото в
първото съдебно заседание пред районния съд.
С нотариална покана, връчена на
30.04.2015г. на К.К.С.ръководител маркетинг в „И С“
ООД, „М“ АД чрез адвокат Д.Д.определил 3 дневен срок
за връщане на сумата 44400 евро. Ищецът посочил в нотариалната покана, че двете
дружества са имали взаимоотношения по повод доставка на рапично олио. Във
връзка с тях ищецът превел на ответника 4400 евро, но ответникът не осъществил
доставка на рапично олио.
„И С“ ООД, представлявано от В.В.Е., отговорил на нотариалната покана с уведомление по телепоща, че между страните има договор. Ответникът
претърпял вреди от неизпълнението от страна на ищеца–неплащане в срок на цената
и неприемане на договореното количество. Част от вредите са обезпечени с неустойката по
договора, а друга част – от внесената гаранция.
Кореспонденцията между адвокатите на двете дружества
продължила с искане от страна на „М“ СА да се представи копие от договора и да
се конкретизира формата на неизпълнение и размера на вредите. „И С“ ООД
отговорил, че не дължи суми за възстановяване, а внесената гаранция се задържа
за обезщетяване на вредите.
Ответникът представя в оригинал и превод договор за
продажба № 153 от 19.02.2015г., с който „И С“ ООД се задължава да достави на „М“
СА дегумирано и неутрализирано рапично олио 600
метрични тона при цена 740 евро на тон. Олиото трябва да се доставя в камион-дистерни на продавача до гр. В Г. В периода
15.03.-31.03.2015 г. трябва да се достави 300 тона, и в периода 1.04. –
15.04.2015 г. следващите 300 тона. „М“ АД трябва да плати депозит 10% от цялата
сума (44400 евро; 10400 евро до 20.02.2015 г.; 34000 евро до 2.03.2015 г.).
Всички други дължими плащания ще бъдат уредени предварително преди насрочените
седмични доставки. Депозитът от 10% ще бъде приспаднат от последното дължимо
плащане. Неустойка в размер на 5% ще бъде наложена от продавача ако купувачът
не направи авансовото плащане в уговорения срок или откаже на приеме
доставките.
Договорът съдържа кръгъл печат на „И С“ ООД и подпис на управителя В.Е.. За
„М“ СА е напечатано името на С.С., има подпис и печат
с адрес и телефони на дружеството. Удостоверението за регистрация на „М“ СА
показва, че С.Т.С.е изпълнителен директор, който управлява търговския отдел на
дружеството и подписва договори.
Извършената по делото почеркова
и техническа експертиза на оригинала на договора дава заключение, че подписът
на С.С. като
представител на „М“ СА купувач по договор № 153/19.02.2015 г. се различава от
подписите за клиент в договор за консултантски услуги, правна защита съдействие
и за упълномощител в пълномощното, представено по
делото и не е изпълнен от него, т. е. от С.С..
По делото е представена кореспонденция по електронна поща
между С.С.****и В.Е. *****. Офертата за продажба на рапично олио от страна на „И С“
ООД е в писмо от 17.02.2015г. В офертата се посочва количество рапично олио 600
тона, цена 740 евро на тона, период на доставка февруари – март, плащане 10% от
цялото количество авансово преди първите доставки, която сума ще бъде
приспадната от последните доставени количество, седмични предплащания на
необходимите количества. С.С.отговаря на 19.02.2015
г., че могат да се споразумеят за 600 тона доставки от 2 март до 15 април. В.Е.
на 19.02.2015 г. изисква плащане на 10% - 44400 евро срещу проформа
фактура и договор за продажба в рамките на текущата седмица. С.С.предлага плащане на сумата 10400 евро на 20.02.2015 г., а
сумата 34000 евро следващата седмица. В.Е. приема. К.С.(свидетел по делото) ******изпраща договор за продажба и доставка на рапично олио и проформа фактура. Иска връщане на подписано копие на
договора. С.С.прави забележки по клаузите на
договора, например иска намаление на неустойката на 3%. В.Е. отговаря, че
неустойката не може да бъде по-малко от 5% и се съгласява плащането на 34000
евро да бъде до 2 март. С.С.се съгласява в писмо от 20.02.2015 г.
На 24.02.2015 г. до гръцката страна е изпратено коригиран договор. С.С.на 18 март 2015 г. предлага между 1-15 април да се
натовари останалото количество, което означава 325 тона неплатени и 75 тона
платени при 10% платени предварително.
Ответникът е издал през месец март 2015г. следните
фактури за продажба на рапично олио на „М“ СА:
|
№ |
Фактура |
Дата |
Стока |
Количество |
Стойност |
Стойност |
|
|
|
|
|
МТ |
|
|
|
1 |
8101 |
05.03.2015 |
Рапично олио наливно |
24.84
|
18 381.60 € |
35 951.28 лв. |
|
2 |
8102 |
05.03.2015 |
Рапично олио наливно |
25.02 |
18 514.80 € |
36 211.80 лв. |
|
3 |
8105 |
06.03.2015 |
Рапично олио наливно |
24.94 |
18 455.60 € |
36 096.02 лв. |
|
4 |
8111 |
09.03.2015 |
Рапично олио наливно |
25.10 |
18 574.00 € |
36 327.59 лв. |
|
5 |
8113 |
11.03.2015 |
Рапично олио наливно |
24.91
|
18 440.80 € |
36 067.07 лв. |
|
6 |
8114 |
11.03.2015 |
Рапично олио наливно |
25.00 |
18 500.00 € |
36 182.85 лв. |
|
7 |
8136 |
22.03.2015 |
Рапично олио наливно |
25.00 |
18 500.00 € |
36 182.85 лв. |
|
8 |
8144 |
24.03.2015 |
Рапично олио наливно |
25.00
|
18 500.00 € |
36 182.85 лв. |
|
9 |
8151 |
27.03.2015 |
Рапично олио наливно |
25.00 |
18 500.00 € |
36 182.85 лв. |
|
10 |
8154 |
29.03.2015 |
Рапично олио наливно |
25.00
|
18 500.00 € |
36 182.85 лв. |
|
|
|
|
Общо |
249.81 |
184 866.80 € |
361 568.01 лв. |
Фактурите са представени по делото и
се вижда, че във всяка фактура е включен текст „Стоките са доставени на
основание Договор за продажба № 153/19.02.2015г. Посочен е регистрационен номер
на камиона – цистерна. Към всяка фактура е представено потвърждение за целите
на ДДС, изходящо от „М“ СА, в което се потвърждава пристигането на стоката по
конкретната фактура в гр. В, Г.
Съдебно-икономическата експертиза по
делото дава заключение, че десетте фактури за месец март 2015 г. са
осчетоводени в счетоводството на „ИС“ООД
по счетоводна сметка „Клиенти“ – като вземане и и по счетоводна сметка
„Приходи от продажби на стоки на едро“ – като приход. Фактурите са включени в
дневника за продажби за месец март 2015 г. и в СД за ДДС за м. март вх. №
18001468163/07.04.2015 г. Извършени са плащания от „М“ СА – Г като са
превеждани закръглени суми, а не точна сума по съответна фактура. Плащанията
през март за както следва:
|
Дата |
Евро |
Лева |
|
04.03.2015 |
10000.00 |
19558.3 |
|
04.03.2015 |
20000.00 |
36116.6 |
|
05.03.2015 |
16000.00 |
31293.28 |
|
05.03.2015 |
14000.00 |
27381.62 |
|
05.03.2015 |
22000.00 |
43028.26 |
|
09.03.2015 |
34000.00 |
66498.22 |
|
12.03.2015 |
39000.00 |
76277.37 |
|
23.03.2015 |
37000.00 |
72365.71 |
|
27.03.2015 |
38000.00 |
74321.54 |
|
Общо |
230000.00 |
446840.9 |
За месец април 2015 г. в дневника за продажби са включени
фактури както следва: фактура № **********/07.04.2015 г. с получател „М“ СА,
вид на стоката“Рапично масло“, стойност 36182,85
лева, включена в дневника на р. 19; фактура № **********/07.04.2015 г. с
получател „М“ СА, вид на стоката“Рапично масло“,
стойност 36 182,85 лева, включена в дневника на р. 20; кредитно известие №
**********/08.04.2015 г. с получател „М“ СА, вид на стоката“Рапично
масло“, стойност -72365,71 лева, включено в дневника на р. 26, с което се
анулират предходните две фактури, поради неосъществена доставка; фактура №
**********/09.04.2015 г. с получател „М“ СА, вид на стоката“Рапично
масло“, стойност 35459,20 лева, включена в дневника на р. 30; фактура №
**********/09.04.2015 г. с получател „М“ СА, вид на стоката“Рапично
масло“, стойност 36906,51 лева, включена в дневника на р. 31. Вижда се, че през
месец април 2015 г. са издадени две фактури (на 9 април 2015г.) за доставки на
обща стойност 72365,71 лв.
Общо за целия период на доставки от 01.02.2015 г. до
30.04.2015 г. ищецът е превел на ответника 306400 евро. Вижда се от
заключението на вещото лице, че издадените фактури за месеците март и април са
на стойност общо 221867,36 евро. Ищецът е платил на ответника 306400 евро,
което е с 84532,64 евро повече спрямо сбора от стойностите по фактурите.
По делото е разпитан свидетел К.К.С., която работи като ръководител на отдел „М П“ в „И С“
ООД. Тя установява, че търговските отношения с „М“ са от 2010 г. Свидетелката
участвала в подготовката на договора за доставка на рапично олио през 2015г. и
на търговската кореспонденция във връзка с изпълнението на договора. Първоначално
договорът бил изпратен на гръцката страна по електронна поща, а после и на
хартия, като екземплярът на хартия бил върнат подписан от „М“. Ищецът заплатил
гаранцията по договора и заплащал предварително доставките през месец март.
След това престанал да отговаря на запитванията относно графика за доставки на
останалото договорено количество. В началото на месец април ответникът изпратил
две цистерни с олио към ищеца, но когато пристигнали в Г реален паричен превод
на цената за тази доставка все още нямало. Това принудило ответникът да нареди
връщане на цистерните в Б. Плащането се получило две-три дни по-късно, а според
договора доставките трябвало да се плащат предварително. Ответникът се принудил
да приеме за съхранение цялото количество от производителя на рапичното олио, в резултат на което направил разходи за
подготовка на резервоарите за съхранение. Когато станало ясно, че ищецът няма
да приеме останалото количество рапично олио, то било продадено на друг клиент,
но на много по-ниска цена.
В.Е. управител на „И С“ ООД дава
устния обяснения по фактите в съдебното заседание на 16 януари 2018 г.
Ответникът представя два пътни листа
от 7 април 2015г. за два камиона – цистерни за превоз до гр. В в Г и обратно. Ответникът представя и фактури за закупуване
на дегумирано рапично масло от „А Б“ ЕООД С п.
Ответникът представя и две фактури, издадени от “Н“ ЕООД № 98/27.03.2015 г. и №
129 от 20.04.2015 г. за услуга почистване на стационарна цистерна 50 куб. м.,
като стойността на всяка фактура е1800 лева.
Правни изводи :
Главният иск по делото е с правно
основание чл. 55, ал.1, предложение 1 от Закона за задълженията и договорите –
иск за неоснователно обогатяване при начална липса на основание. Съвкупната
преценка на доказателства води до извод, че страните са обвързани от договор за
търговска продажба на 600 т. рапично олио. Действително ръчният подпис под
писмен договор № 153/19.03.2015г. за купувач С.С.управител
на „М“ СА, се различава от подписа на упълномощителя
в пълномощното, с което С.С.управител на „М“ СА
упълномощава трима български адвокати да го представляват пред съда. Графологичната експертиза не е разполагала с официално
удостоверени образци от подписа на С.С., като
например документи с нотариална заверка на подписа, лични документи и други,
нито с предоставени лично от С.С.пред вещото лице
образци от подписа. Следователно не е възможно да се направи категоричен извод,
че подписът под договора за купувач не е на лицето С.С.–
управител на „М“ СА. Същевременно останалите доказателства по делото като
фактури, придружени от потвърждения за получаване на стоката, електронни писма,
плащания за доставки и показанията на свидетеля по делото, не оставят място за
съмнение, че страните са обвързани от търговски договор за продажба, за който
няма изискване за писмена форма. Институтът на неоснователното обогатяване е извъндоговорна облигация и не се прилага, когато страните
са обвързани от договор. При наличие на договор преценката дали разместването
на имуществени блага е основателно или не се преценява от гледна точка на
задълженията на страните по договора. Неоснователното обогатяване при начална
липса на основание се прилага, когато страните не са обвързани от договор, а
въпреки това е настъпило разместване на имуществени блага. Безспорно е, че
ищецът е платил на ответника 44400 евро като депозит 10% от цената на договора,
която сума страните са уговорили да бъде приспадната при последните доставки.
Тълкуването на ответника, че има право да задължи тази сума, защото е гаранция
за добро изпълнение, не намира опора в доказателствата по делото. В писмения
договор не са уредени условия за задържане на сумата на депозита при
неизпълнение от страна на купувача, нито такива условия за договаряни в
търговската кореспонденция. Установено
е, че срещу тази сума от 44400 евро няма доставена стока, като даже „М“ е надплатил
сумата 84532,64 евро спрямо сбора от стойности на фактурите за доставка.
Евентуални претенции за връщане на тези суми могат да бъдат предявени от „М“ СА
на основание договора между страните, но не и като неоснователно обогатяване.
Опора на извода, че страните са
обвързани от договора, съдът намира и в изявленията на ищеца по делото. „М“ СА
заявява в исковата молба, че е платил за доставката на рапично олио сума в
размер на 44400 евро на ответника „И С“ ООД, а последният не е осъществил
насрещна престация. В представеното по делото пълномощното
от С.С. в качеството на управител на „М“ СА
адвокатите Е.Т., М.Н. и Д.Д.били упълномощени да
представляват „М“ АД и да предприемат всички необходими правни и фактически
действия във връзка с връщането на 4400 евро
заплатени на „И С“ ООД за доставка на все още недоставено рапично
олио вкл. да претендират лихви. В
нотариалната покана от „М“ също се посочва, че двете дружества са имали
взаимоотношения по повод доставка на рапично олио и сумата 44400 евро е
преведена в тази връзка.
Русенският окръжен съд приема, че не е сезиран с
евентуален иск за връщане на процесната сума на основание договор между
страните. В Решение № 135 от 10.11.2017
година по търговско дело N 60393 /2016 г. на Върховния касационен съд, първо
гражданско отделение, се посочва, че прибавяне на ново основание към
първоначалното основание на предявен иск представлява изменение на иска, а
едновременното прибавяне на ново основание и ново искане към вече заявените с
исковата молба, не представляват изменение на иска, а предявяване на нов иск,
допустимостта на което е отречена с разпоредбата на чл.214,ал.1 ГПК и
чл.116,ал.1 ГПК от 1952 г. Решението на ВКС продължава утвърдената съдебна
практика, че чл. 214, ал. 1 от ГПК дава възможност не само за заменяне
основанието на предявения иск при запазване на петитума,
но и за добавяне на ново основание, при което се постига последващо обективно
съединяване на искове по почин на ищеца. Защитава се един и същ интерес и не се
дължи втори път държавна такса по евентуалния иск. Това процесуално действие е
ограничено със срок до първото по делото заседание. Молбата на ищеца от
15.05.2017г., в която за първи път се посочва евентуално основание на
осъдителния иск, не била възприета от Русенски районен съд като валидно
изменение на иска, а съдът е указал на ищеца да уточни исковата молба. При
уточнението с молбата от 1.06.2017 г. ищецът поддържал единствено иска за
неоснователно обогатяване и твърдял, че няма договор между страните. Съдебното
заседание на 26.06.2017г. е първо заседание по смисъла на ГПК, в което е
направен устен доклад на делото, а главният иск е квалифициран по чл. 55, ал.
1, предложение 1 от ЗЗД – осъдителен иск
за връщане на получено при начална липса на основание. Страните не са възразили
срещу доклада. Делото е преместено по подсъдност пред Русенски окръжен съд след
първо заседание. В хода на делото пред Русенски окръжен съд не е повдиган
въпроса какво става с евентуалния иск. Предметът на делото се рамкира в първото
по делото заседание и не може впоследствие да се разширява.
Писменият договор съдържа клауза за неустойка в размер на 5%,
която ще бъде наложена от продавача ако
купувачът не направи авансовото плащане в уговорения срок или откаже да приеме
доставките. Размерът на тази неустойка е обсъден и в търговската кореспонденция
между страните. Съдът приема, че уговорка между страните за неустойка в такъв
размер съществува. Текстът на договора обаче не посочва 5% от какъв размер ще
бъде неустойката, за разлика от 10% депозит, за които изрично е посочено, че е
от цялата сума по договора. По договор авансовото плащане трябва да се извърши
10400 евро до 20.02.2015 г. и 34000 евро до 2.03.2015 г. Първият срок е спазен
– датата на изпълнение в платежното нареждане е 20.02.2015г. Вторият срок не е
спазен – датата на изпълнение в платежното нареждане е 6.03.2015 г., тоест с
три дена закъснение. Съдът приема, че неустойка 5% може да се начисли само
върху сумата 34000 евро, но в случая няма основание и за това. Ответникът е
приел плащането на депозита и не е заявил своевременно претенция за неустойка.
Прави това едва с насрещния иск по настоящото дело като целта му е да намери насрещно
основание да задържи цялата сума на депозита, без да е доставил стока срещу
тази сума. Ищецът действително е забавил авансовото плащане за доставката в
началото на месец април 2015г., но след два – три дена преводът на парите бил
осъществен. Макар забавата на ищеца да плати авансово заявена доставка от 7
април 2015 г. да представлява нарушение на договора, ответникът разполага с
депозита, след като твърди, че той е гаранция за добро изпълнение, тоест не е
трябвало да връща цистерните. Твърдението на ответника, че ищецът неоснователно
не приемал доставки, като неосигурявал технически условия за разтоварване на
олиото, не е доказано по делото. Изобщо не е възможно да се правят категорични
изводи за съдбата на договора между страните. Изглежда, че страните мълчаливо
са се отказали от довършване на изпълнението му. В същото време никоя от страните
не е заявила преди делото претенция за изпълнение или обезщетение за
неизпълнение. Процесуалният представител на ответника заяви в устните
състезания, че договорът не е прекратен, което не изглежда вярно. От всички
претендирани от ответника видове вреди в резултат на твърдяното неизпълнение на
договора от страна на ищеца, доказателства за размера на вредите има само по
отношение почистването на цистерните за съхранение на олиото – две фактури по
1800 лева всяка. В същото време не е доказано, че тези вредите са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението на ищеца, и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението, както изисква чл. 82 от ЗЗД. Страните
са уговорили седмични доставки в период от един месец – от 15 март до 15 април
2015г., а ответникът с цел запазване на цената е закупил цялото договорено количество
600 тона рапично олио. Ясно е, че ответникът е бил длъжен да предвиди условия
за временно съхранение на закупеното рапично олио във времето от един месец за
изпълнение на доставките по договора. Насрещният иск за вреди не е доказан и не
е основателен.
Разноските по делото остават за
страните така, както са направени.
Мотивиран така Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „М“ СА рег.
№ **, представлявано от управител С.С.чрез
пълномощник адвокат М. Н., съдебен адрес ***, срещу „И С“ ООД ЕИК **гр. Р.***,
представлявано от управителя В.Е., за заплащане на сумата 22000 евро главница
частично от 44000 евро, получена без основание, и сумата 2000 евро лихва за
забава частично от 7129 евро и разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск, предявен
от „И С“ ООД ЕИК **гр. Р.***, представлявано от управителя В.Е., срещу „М“ СА
рег. № **, представлявано от управител С.С.чрез
пълномощник адвокат М. Н., съдебен адрес ***, за заплащане на сумата 500 евро с
левова равностойност 979,51 лева частично от 22200 евро неустойка по договор от
19.02.2015 г. и 500 евро с левова равностойност 979,15 лева частично от 23000
евро обезщетение за вреди от неизпълнение със законната лихва от предявяване на
иска 3.02.2017 г. до окончателното изплащане и разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на всяка
страна.
Окръжен
съдия: